Р Е
Ш Е Н И Е
№ 293
гр.Г.Оряховица, 27.08.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Горнооряховски районен съд, втори
състав в публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при секретаря
М.Къцаркова и в
присъствието на прокурора . . . . . . . ., като разгледа докладваното от
съдията Вардаров гр.дело№516/2020г.
по описа на Горнооряховския районен съд, за да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Обективно и събективно
съединени искове с правно основание чл.143 ал.2 ввр. чл.142 ал.1 от СК; чл.146 от СК, чл.149 СК.
Ищцата З.П.И.
в качеството си майка и законна представителка на Д.Д.А. с ЕГН**********(чрез
адв.Н.П. от ВТАК) твърди в молбата си, че
с ответника са живели на
съпружески начала, но нямат сключен граждански брак. От съвместното им
съжителство имат роден син Д.Д.А. –роден на ***г. в гр.В.Търново, с ЕГН**********.
След раждането на детето родителите заживяват заедно в гр.В.Търново. Ответникът
работел в строителна фирма и имал добри доходи. Възникнали противоречия между
родителите на детето и на 22.02.2020г. същите се разделили. Майката, Д.и по-големия му брат/син от първия
брак/, заживяват в общинско жилище в гр.Г.Оряховица. Към датата на подаване на
исковата молба(м.май.2020г.) Д.Д.А. е на година и десет месеца, системно,
посещава педиатър, поставя му се специална ваксина в гр.Плевен, определя се
като „дете в риск”. Диагностициран е с
вроденото си заболяване „неуточнен
сърдечен шум”. Ответникът отчитал, че детето го натоварвало с допълнителните
разноски - системно го лекуват в Университетска болница гр.Плевен и МОБАЛ„Д-р
Ст.Черкезов”АД гр.В.Търново, а то не оздравявало напълно, каквото е било
първоначалното очакване. Ответникът заявил, че иска свобода, не иска
ангажименти. Майката не можела да даде
детето на ясла или градина, поради което не можела да започне работа. Твърди,
че от раздялата между страните, ответникът не е предоставял издръжка на детето
си, въпреки, че няма задължения към други низходящи, в трудоспособна възраст е,
получава добри доходи. Моли съда да осъди Д.Т.А. да заплаща
за детето Д.Д.А. с ЕГН**********, чрез неговата майка и законна
представителка З.П.И. месечна издръжка в размер на по 250.00.00лв., считано от датата на
завеждане на исковата молба - 14.05.2020г.
до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на заплащането
на издръжката, ведно със законната лихва
за всяка просрочева вноска от падежа на задължението до окончателното изплащане.
Моли съда да осъди Д.Т.А. да
заплати за детето Д.Д.А. с ЕГН**********,
чрез неговата майка и законна представителка З.П.И. издръжка за минало време в
размер на по 250.00лв. месечно, за
периода: 22.02.2020г.-14.05.2020г. Претендира разноски.
Ответницата
Д.Т.А. оспорва предявените искове. Заявява, че от три години не работи по трудов
договор, а на повикване като общ работник. Посочва, че ищцата е имала връзка с
друг мъж, докато същият е работил във Ф.Р.Германия. Работейки в чужбина,
ответникът изпращал редовно финансови средства за майката и детето.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, изложените от тях съображения, и прецени събраните по
делото доказателства съобразно ГПК, приема за установено следното:
З.П.И. и Д.Т.А. са осъществявали фактическо съжителство без
сключен граждански брак, като са живели съвместно в гр.В.Търново. От това
съжителство имат родено дете Д.Д.А. – роден на ***г. в гр.В.Търново, с ЕГН**********(видно
от удостоверение за раждане, издадено
въз основа на акт№0712/02.08.2018г. на Общ. В.Търново). От 22.02.2020г. родители се разделят, като майката и детето
се установяват трайно в общинско жилище в гр.Г.Оряховица.
Според
приложената служебно справка за данни по
реда на Наредба№14/18.11.2009г. се установява, че З.П.И. е майка освен на
детето Д.Д.А. и на детето В.З.И.(понастоящем на 20години). Също така, Д.Т.А. е баща освен на детето Д.Д.А. и на детето Даяна
Делянова Андреева – родена на ***г.
Приложени
по делото са: Амбулаторен лист№000203/18.02.2020г., Епикриза от МОБАЛ „Д-р
Ст.Черкезов”АД В.Търново, Епикриза по педиатрия№37413 на Университетска
многопрофилна болница по активно лечение-Отделение по детска педиатрия гр.Плевен.
Видно от цитираните документи, Д.Д.А. е
иагностициран с вроденото си заболяване
„неуточнен сърдечен шум”, като лекуван в Отделение по детска педиатрия на УМБАЛ Плевен.
Впоследствие е лекуван в МБАЛ В.Търново за дихателна инфекция.
Според
приложения социален доклад(неоспорен от страните) по реда на чл.21 ввр. чл.15
ал.6 от ЗЗДетето, изготвен от Д”СП” гр.Г.Оряховица, след раздялата на
родителите основните грижи за детето се полагат от майката, която е в състояние
да задоволява основните потребности па сина си Дейвид, което включва
осигуряване на храна, подходящо жилище, безопасна и сигурна среда, отопление,
облекло, хигиена-лична и на дома, здравни грижи и лечение. Физическите потребности
па детето към настоящия момент се задоволяват адекватно от страна на майката.
Режимът на отглеждане е съобразен е с възрастта на детето. В подкрепа на майката
в обгрижването на Д.и оказват П.И.(майка на З.И.) и К. И.(сестра на З.И.). Има
изградена силна емоционална връзка между майката и детето.
При така
установените факти съдът прави следните правни изводи:
Издръжката
е институт на семейното право и представлява основано на закона задължение за
определени членове към други членове от семейния кръг. Семейноправният характер
на издръжката се съпътства от имуществен елемент, защото задължението за даване
на издръжката е парично. Чрез иска за присъждане на издръжката се постига
удовлетворяване на имуществени права на нуждаещия се от издръжка и е насочен
срещу имуществената сфера на ответника.
Д.Т.А. е баща на детето Д.Д.А. и с оглед
разпоредбата на чл.143 ал.1, ал.2 от СК и дължи издръжка независимо дали е
трудоспособен и дали може да се издържа
от имуществото си. Безспорно е установено, че родителите на детето са разделени
от около половин година, като бащата се
дезинтересирал в отговорностите си като родител – да осъществява грижи по отношение
на сина си, в т.ч. и в осигуряването на материалното благополучие на детето. В
този смисъл настоящата инстанция определя като морално и законово
задължението на бащата Д.Т.А.
да плаща издръжка за детето си.
Според
трайната съдебна практика двамата родители дължат издръжка в полза на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно,
като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето/т.5
от ППВС№5/1970г./. При определяне размера на дължимата издръжка следва да се
имат предвид възможностите на дължащия издръжката и следва да се съобразяват
нуждите на детето с оглед на правилното им отглеждане, възпитание и хармонично
развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно.
По-големите материални възможности на родителите съставляват основание за
присъждане на по-големи по размер издръжки/т.1 от ППВС№5/1981г./. Дължащият
издръжката, обаче по принцип не би могъл успешно да се позове на безработица,
при положение, че е трудоспособен и следователно би трябвало да е в състояние
да реализира определен месечен доход, от който да заделя част за плащане на
издръжката/т.11 и т.12 от ППВС№5/1970г./.
Към датата
на приключване на устните състезания Д.Д.А. е
на възраст от 2г., като тази възраст предполага както средства за
облекло, хранителни продукти, ученически пособия и т.н. Що се касае до размера
на предявеният иск, съдът намира, същият за основателен за размер от по 190.00лв.
месечно. Мотив за горния извод дава
разпоредбата на чл.142 ал.1 от СК, съобразно която съдът съобразява
доходите на страните и нуждите на детето. Според общата разпоредба на чл.142
ал.1 от СК минималната издръжка е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата. Съгласно ПМС№350/19.12.2019г., считано от 01.01.2020г. размерът на минималната работна заплата е 610.00лв. и на минималната часова работна
заплата 3.66лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при
5-дневна работна седмица за пълен работен месец. При определяне размера на
издръжката съдът следва да вземе предвид
обстоятелството, че полагането на непосредствени грижи по отглеждането и
възпитанието на непълнолетното дете не могат да бъдат изразени стойностно в паричен
еквивалент. Нуждите на детето от издръжка следва да се ограничат до
обикновените условия на живот и обикновените потребности, а не с оглед на
стандарта, който е поддържало или който иска да поддържа. Налице са и безспорни
допълнителни потребности от финансови средства във връзка с провеждане на
лечението на непълнолетното дете. Предвид наблюдаващата се в страната и света
икономическа криза е все по-трудно да бъде отглеждано едно дете и още по-трудно
да бъдат задоволявани всички негови потребности. Задължение на родителя е да
осигурява средства за издръжка на своите непълнолетни деца, което е с приоритет
през задълженията към банки и други лица. Поведението на ответника в съдебното
производство е пасивно, поради което не се събраха доказателства за реализираните
от него доходи. Следва да се вземе
предвид и фактът, че ответникът дължи издръжка и на друго ненавършило
пълнолетие дете – Даяна Делянова Андреева. Независимо от наличието или не на
доходи, имайки предвид задължението на родителя да осигурява средства за
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, като се съобрази и фактът, че
детето страда от сериозно заболяване, което несъмнено обуславя, нуждата от
повече средства, съдът счита, че исковата претенция следва да бъде уважена към
190.00лв. В останалата част до пълния предявен размер искът се явява
неоснователен.
По
отношение на исканията за издръжка за
минало време съдът счита същите за
основателни. Идеята на законодателят при прилагане на разпоредбата на чл.149 от СК е, че
нуждата при търсене на съдебната закрила е била налице, като нуждаещият
се е правил опити за доброволно
получаване на издръжката преди да
предяви исковата си претенция. В този смисъл ищцовата страна не следва да
доказва нуждата си за претендирания
период, което прави тежестта за доказване
да бъде възложена на ответната
страна. Това прави задължение за ответната страна да докаже, че такава
нужда не е съществувала, или че доброволно е доставяла издръжката.
Доказателствената тежест се разпределя по този начин, тъй като ищцата основава
правото си на издръжка на съответната степен на родство и на своите нужди, а
ответникът би могъл да основава възражението си за погасяване на задължението
чрез изпълнение(изцяло или частично). По делото не бяха ангажирани никакви доказателства
от страна на ответника, с които би могло
да обори ищцовата претенция. Издръжката за минало време на основание чл.149 от СК следва да бъде присъдена в размер на 550.00лв.(по
190.00лв. на месец) за периода: 22.02.2020г.-14.05.2020г. В останалата част до
пълния предявен размер от 680.00лв.(по 250.00лв. на месец) за периода:
22.02.2020г.-14.05.2020г., претенцията се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Съгласно
146 ал.1 от СК паричната издръжка се плаща ежемесечно и при забава се дължи
лихва. Формата на плащане на издръжката,
която е в парични платежи, определя иска за присъждане на издръжка и за
изменение на присъдената издръжка като осъдителен за повтарящи се задължения. За да се уважи такъв иск, първото плащане е
трябвало да стане изискуемо, а изискуемостта на следващите платежи настъпва
след постановяване на осъдителното решение в зависимост от срока - в случая
месечния срок. Настоящата инстанция следва да определи сума, удовлетворяваща
ежемесечните нужди, като след присъждането й могат да настъпят обстоятелства,
даващи основания за изменение или прекратяване на издръжката. При определяне на тази сума това периодично и
лично право на издръжка ще се трансформира в облигационно вземане с всички
последици, включително и обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. С оглед периодичността
на вземането, законната лихва се дължи от датата, когато е следвало да се
заплати всяка вноска поотделно и това плащане е забавено.
По
изложените съображения, съдът следва: -да осъди Д.Т.А. да заплаща
за детето Д.Д.А. с ЕГН**********, чрез неговата майка и законна
представителка З.П.И. с ЕГН********** - двамата с адрес: гр.Г.О., месечна
издръжка в размер на по 190.00лв./сто и
oсемдесет лева/, считано от датата на завеждане на исковата
молба - 14.05.2020г. до настъпване на законни основания за изменение или
прекратяване на заплащането на издръжката,
ведно със законната лихва за всяка просрочева вноска от падежа на
задължението до окончателното изплащане;
-да осъди Д.Т.А. да заплати за детето Д.Д.А. с ЕГН**********, чрез
неговата майка и законна представителка З.П.И. с ЕГН********** - двамата с
адрес: гр.Г.О., издръжка за минало време
в размер на 550.00лв.(по 190.00лв. на месец) за периода:
22.02.2020г.-14.05.2020г.
На
основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът Д.Т.А. следва да бъде осъден да заплати по сметката
на ГОРС сумата от 295.60лв.(273.60лв.+22.00лв.) съставляваща ДТ върху присъдената издръжка Тарифа за ДТССГПК, както и 5.00лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК, съдът
следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта, относно
присъдената издръжка.
Водим от
изложеното и на основание чл.258 и сл.
от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Д.Т.А.
с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, с друг известен адрес:
гр.В.Т.), ДА ЗАПЛАЩА за детето Д.Д.А. с ЕГН**********, чрез неговата майка и законна
представителка З.П.И. с ЕГН********** - двамата с адрес: гр.Г.О., месечна издръжка в размер на по 190.00лв./сто и oсемдесет лева/, считано от датата на завеждане
на исковата молба - 14.05.2020г. до настъпване на законни основания за
изменение или прекратяване на заплащането на издръжката, ведно със законната лихва за всяка
просрочева вноска от падежа на задължението до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка в останалата част до пълния предявен размер от по 250.00лв.
ОСЪЖДА Д.Т.А.
с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, с друг известен адрес:
гр.В.Т.), ДА ЗАПЛАТИ за детето Д.Д.А. с
ЕГН**********, чрез неговата майка и законна представителка З.П.И. с ЕГН********** - двамата с адрес: гр.Г.О., издръжка за минало време в размер на 550.00лв.(по
190.00лв. на месец) за периода: 22.02.2020г.-14.05.2020г. ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка за минало време в останалата
част до пълния предявен размер от 680.00лв.(по
250.00лв. на месец) за периода: 22.02.2020г.-14.05.2020г.
ОСЪЖДА Д.Т.А.
с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***, с друг известен адрес:
гр.В.Т.), ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Горнооряховския
районен съд: сумата 295.60лв./двеста и деветдесет и пет лева и шестдесет
стотинки/, съставляваща ДТ върху
присъдените издръжки по Тарифа за ДТССГПК; сумата 5.00лв./пет лева/,
представляваща ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдената
издръжка.
На основание чл.315 ал.2 от ГПК
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от 10.09.2020г.
Да се изпрати препис от решението
на страните.
Районен съдия: