Решение по дело №56/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на Р. Б. А. от [населено място], *** срещу Областна дирекция на вътрешните работи – Кърджали. Претендира се присъждане на 2000 лв., представляващо обезвреда за причинени неимуществени вреди, за периода от 21.08.2023 г. до 13.12.2023 г., изразяващи се във влошено емоционално и здравословно състояние. В ИМ се твърди, че след като узнали за отнетото СУМПС приятелите на Р.А. се отдръпнали, тъй като коментирали, че ***. Ищецът се затворил в себе си, бил унизен, спрял да контактува с приятелския си кръг. Не знаел какво да обясни дори на най-близките си роднини, за да му повярват, че не употребява ***. През този период от време започнал да получава ***. Проявявал раздразнителност, което нарушило нормалното му общуване с околните и семейството му, получавал е и получава ***. За посочения период от време бил лишен от възможността да ползва и управлява собственото си МПС, поради което се налагало да пътува ежедневно с автобус или да ползва услугите на таксиметровите компании, за да се придвижва до работното си място и обратно до дома си в [населено място].

В ИМ се посочва, че в настоящия случай неимуществените вреди обхващат последиците от засягането на личността и достойнството на Р. А., както и на доброто му име в обществото, физическите и морални страдания и влошеното му здравословно състояние, предизвикани от отменената, като незаконосъбразна от съда, ЗППАМ № 23-1300-000298/ 13.12.2023 г. През периода от 21.08.2023 г. до 13.12.2023 г. той е изпитал чувства на тревожност, понижена самооценка, интензивни чувства на срам, позор и обида, ***.

Искането е да се осъди ОДМВР – Кърджали да заплати на Р. А. причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес и смущение, настъпило ***, понижена самооценка, интензивни чувства на срам, позор и обида, ***, както и в проявени потиснатост, раздразнителност, необщителност и влошено здравословно състояние, причинении от издадената от *** при ОД МВР-Кърджали, сектор ПП, Заповед за прилагане па принудителна административна мярка №23-1300-000298/21.08.2023 г., отменена като незаконосъобразна с влязло в сила решение №414/13.12.2023 г. на АС-Кърджали, постановено по адм.дело №344/2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2023 г. – датата на влизане в сила на решението на АС – Кърджали по адм.дело №344/2023 г., до окончателното изплащане на сумата като се претендират и направените по настоящото дело разноски.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от пълномощник, който посочва подробни доводи в подкрепа доказаността и основателността й.

Ответникът – Областна дирекция на вътрешните работи, Кърджали, чрез упълномощен от директора, юрисконсулт, изразява становище за неоснователност на ИМ. В Отговор по чл.131 от ГПК на ИМ и писмена защита развива подробни съображения в подкрепа на това становище.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали дава мотивирано заключение, че относно влошено здравословно състояние за претендирания период, не са събрани доказателства, нито от свидетелските показания, нито от изисканата справка от РЗОК – Кърджали. Заявява, че споделя изложеното в отговора на исковата молба и становището на ответника, че през този период, по отношение на ищеца, са били издадени три заповеди, ограничаващи го - една за задържане за 72 часа и други две заповеди, едната, от които е разглежданата в настоящото производство. Отделно от това, през този период от време, спрямо ищеца е било висящо и наказателно производство, споменатото бързо производство. Становището на прокурора е, че действително е трудно при такава ситуация да бъде разграничено кое от четирите обстоятелства е причинило твърдените от ищеца емоционални и здравословни неблагополучия. В обобщение, дава заключение за недоказаност на исковата молба. Алтернативно смята, че съдът, ако уважи иска и приеме, че за ищеца са настъпили емоционални и здравословни неблагополучия, такива, каквито се твърдят в исковата молба, следва да съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и да определи полагащото се обезщетение по справедливост, съобразно интензитета на доказаните неимуществени вреди.

След обсъждане на събраните доказателства АС – Кърджали приема за установена следната фактическа обстановка:

Не е спорно между страните, че на 21.08.2023 г. със ЗППАМ № 23-1300-000298, издадена от А. А.-*** към ОДМВР – Кърджали, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца; отнето е СРМПС №***, както и два броя регистрационни табели с номер: [рег. номер]. Така наложената ЗППАМ е обжалвана от лицето, като е образувано адм. дело № 344/2023 г. по описа на Административен съд – Кърджали (приложено по настоящото дело), приключило с окончателно Решение № 414/13.12.2023 г., с което ЗППАМ е отменена.

В настоящото производство, по искане на пълномощник на ищеца, са разпитани като свидетели В. Р. К. и Х. Н. А., които са съответно *** и ***. Според техните показания Р.А. се затворил в себе си, приятелите му се отдръпнали от него. Той не искал да се среща с хора, за да не го питат за проверката, при която е установено, че *** и са наложени ПАМ.

Съдът приема свидетелските показания за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетелите, като същите ще се преценяват с оглед на всички други данни по делото.

По искане на процесуалния представител на ответника ищецът е дал обяснения, касаещи доказаността и основателността на ИМ.

Приета е като доказателство, изпратена от РЗОК – Кърджали, справка за отчетените прегледи в извънболнична медицинска помощ и извършени медико-диагностични дейности на Р. Б. А..

При така установената фактическа обстановка АС – Кърджали приема, че исковата молба е частично основателна поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.

Според чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ пък, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като съгласно ал. 2, исковете се разглеждат по реда, установен в АПК.

Както ищецът, така и ответникът ОДМВР - Кърджали са легитимирани да бъдат страни в производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Това е така, защото ищецът е физическо лице, следователно исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация. От друга страна ответник е ОД на МВР – Пловдив, който съобразно новелата на чл. 37, ал. 2 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е юридическо лице на бюджетна издръжка и може принципно да отговаря (да е ответник) по искове по чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл. 7 от последния закон, искът следва да се предяви срещу органите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, като съобразно чл. 205 от АПК ответникът следва да има и качеството на юридическо лице.

За да възникне правото на обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно: причинена вреда – имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 от АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред. В този смисъл предявената от ищеца искова претенция се явява допустима, доколкото няма спор, че въпросната ЗППАМ е отменена с влязло в сила Решение № 414/13.12.2023 г., постановено по адм. дело № 344/2023 г. по описа на Административен съд – Кърджали. При това положение следва да се приеме, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на длъжностни лица на ОДМВР – Кърджали, изразяващо се в издаването на незаконосъобразен административен акт. Следователно, дължима е преценка, установяват ли се от събраните доказателства, претърпени неимуществени вреди и при положителен отговор на този въпрос – намират ли се вредите в пряка причинна обусловеност от отменения административен акт.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая са налице и останалите кумулативни предпоставки на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ във връзка с претендираните неимуществени вреди в резултат на отменен по съответния ред административен акт.

Следва да бъде съобразено, че терминът "вреди" е легално установен предвид използването му в редица нормативни актове, съдържанието му обаче не е дефинирано от законодателя. Според трайното разбиране, наложило се в теорията и съдебната практика, вредите са последица от засягане на субективни права, на защитени от правото блага, които не са предмет на права, както и от накърняване на фактически отношения, които правото защитава. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Традиционно вредите се делят на имуществени и неимуществени. Във връзка с претендираните в настоящия процес неимуществени вреди следва да бъде съобразено, че те се изразяват в засягане на нематериални блага и личната сфера на правните субекти, обхващат последиците от засягането на личността и достойнството на пострадалия и неговото добро име в обществото, неговия емоционален живот, физическите и морални страдания, предизвикани от действия и актове на други лица, както и последиците от накърняване на естетическите му чувства.

Самият факт на незаконосъобразно отнемане на СРМП и регистрационните табели неминуемо води до определен дискомфорт, неудобство, притеснения и съответно до претърпени неимуществени вреди. Следва да се съобрази, че при извършената проверка от полицейски служители на 21.08.2023 г. е съставен АУАН, серия GA № 1033176/ 21.08.2023 г., с който са отнети СУМПС, СРМС и 2 бр. регистрационни табели; издадена ЗППАМ № 23-1300-000298, издадена от А. А.-*** към ОДМВР – Кърджали, сектор „Пътна полиция“ ( отм. с решение по адм. Д. № 344/ 2023 г. на КАС), с която на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца (отменена с решение по адм.д. № 344/ 2023 г. на АС – Кърджали); отнето е СРМПС №***, както и два броя регистрационни табели с номер: [рег. номер]; издадена ЗППАМ 23-1300-000297 от А. А.-*** към ОДМВР – Кърджали, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца (не е оспорена от ищеца); Заповед за задържане на лице за 24 часа в поделенията на МВР на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР (не оспорена от Р.А.). В този смисъл и доколкото в един период от време ищецът е бил адресат на няколко административни акта, в това число и досъдебно производство № **/*** г. на РУ-Кърджали, не може да се приеме, че претърпените вреди са били в резултат единствено и само от действието на отменената като незаконосъобразна ЗППАМ.

Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че за посочения в ИМ период от 21.08.2023 г., когато е била издадена отменената като незаконосъобразна ЗППАМ до 13.12.2023 г., когато е постановено решение по адм.д. № 344/ 2023 г. на КАС, ищецът е преживял стрес и смущение, тревожност, понижена самооценка, срам, позор и обида, потиснатост и необщителност, установени със събраните гласни доказателства и обясненията по чл.176 от ГПК на ищеца.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Цитираната правна норма сочи, че следва да се установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконосъобразния административен акт като елемент от горепосочения фактически състав, от който възниква обезщетителната отговорност на държавата. В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на причинна връзка между претърпените неимуществени вреди и конкретния незаконосъобразен акт. Причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод и във връзка с него. За установяването на причинна връзка между вредите и незаконния акт са допустими всякакви доказателствени средства. От събраните гласни доказателства се установиха посочените обстоятелства. Вредите, които са причинени на ищеца са по повод и във връзка със ЗППАМ № 23-1300-000298, издадена от А. А.-*** към ОДМВР – Кърджали, сектор „Пътна полиция“. Ето защо, следва да се приеме, че неимуществените вреди на ищеца, са доказани по основание.

Относно размера на претендираните неимуществени вреди, съдът намира, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определи по справедливост. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, фактът на осъждането сам по себе си има характер на овъзмездяване, а размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразния административен акт се е отразил на увреденото лице.

При преценка времетраенето на претърпените вредни последици, следва да бъде отчетен фактът, че ЗППАМ е временна принудителна административна мярка с определен срок на действие – за срок от 6 месеца до една година. В конкретния случай, както вече се посочи, СРМПС е било отнето в рамките на около 4 месеца при наложена ПАМ за срок от 6 месеца.

Съдът намира също така, че интензитетът на породените негативни емоционални преживявания у ищеца е нисък. От показанията на разпитаните по делото свидетели, се установява, че в голямата си част негативните емоции у ищеца са предизвикани от самата проверка, извършването на теста, отнемане на СУМПС, както и задържането му за срок от 24 часа.

Недоказано е твърдяното в ИМ влошаване на здравословното състояние на ищеца вследствие на отменената като незаконосъобразна ЗППАМ. От представената от РЗОК – Кърджали справка, изх. № 11-00-39/ 01.04.2024 г., не се установява за претендирания период: 21.08.2023 г.-13.12.2023 г., да са извършвани прегледи, съответно предписвани медикаменти на ищеца. Не се събраха други доказателства в подкрепа на това твърдение. По аналогичен начин стой въпроса със следващото твърдение, а именно, че вследствие на отменената като незаконосъобразна ЗППАМ ищецът е трябвало да се придвижва до работното си място в [населено място] с автобус или такси. Това твърдение не е доказано както от събраните гласни доказателства, включително обясненията на ищеца, така и чрез писмени доказателства (билети за пътуване с автобус, касови бележки за таксиметров превоз).

При определяне размера на обезщетението следва да се има предвид, че периодът на преживените негативни емоции не е дълъг и интензитетът на засягане не е значителен, като също така, преживяванията не са били от естество да предизвикат намеса на специализирана медицинска помощ от психолог и/или психиатър, съответно няма данни за преживяна висока степен на тревожност. Поради изложеното настоящият съдебен състав приема, че искът следва да бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 700 лева за посочения период от 21.08.2023 г. до 13.12.2023 г. Върху този размер, съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. на ВКС по т. гр. дело № 3/2004 г., ОСГК, следва да се присъди лихва от 13.12.2023 г. – постановяване на неподлежащо на обжалване решение по адм.д. № 344/ 2023 г. на АС – Кърджали.

С оглед изхода от спора, на ищеца са дължат направените разноски в размер на 10 лева – заплатена държавна такса.

На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. М. сумата в размер на 175 лева, съразмерно с уважената част от иска, изчислена на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ в съответствие с изхода на спора. Юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 100 лева на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, а изчислено съобразно отхвърлената част от исковата молба възлиза на 65 лева.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Съдът:

 

 

Р Е Ш И:

 

 

Осъжда Областна дирекция на МВР – Кърджали с адрес: [населено място], ***, да заплати на Р. Б. А., с [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица] , сумата от 700 (седемстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразен административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1300-000298, издадена от А. А.-*** към ОДМВР – Кърджали, сектор „Пътна полиция“, отменена с влязло в сила Решение № 414/13.12.2023 г., постановено по адм. дело № 344/2023 г. по описа на Административен съд – Кърджали, ведно със законната лихва, считано от 13.12.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер от 2 000 лева и лихва върху тази сума, считано от 13.12.2023 г.

Осъжда Областна дирекция на МВР – Кърджали с адрес: [населено място], ***, да заплати на Р. Б. А., с [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица]сумата от 10 (десет) лева.

Осъжда Областна дирекция на МВР – Кърджали с адрес: [населено място], ***, да заплати на адвокат Н. В. М. с личен персонален адвокатски № *** и адрес на кантората: [населено място], ***, сумата в размер на 175 (сто седемдесет и пет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съразмерно с уважената част от иска.

Осъжда Р. Б. А., с [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица]да заплати на Областна дирекция на МВР –Кърджали с адрес: [населено място], *** сумата в размер на 65 (шестдесет и пет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението може да се обжалва, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл.138, ал.3 от АПК.