Р Е Ш Е Н И Е
№ 261070 11.08.2021 година град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд, ХVІ граждански състав
На
трети юни две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвия Петрова
при
секретар Недялка Димитрова
като
разгледа докладваното от съдията Петрова
гражданско дело № 6475 по описа за 2019
година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д.Ш. и М.И.В. -прокурист
против Н.П.Х., ЕГН **********, с адрес: *** и С.Д.Х., ЕГН **********, с адрес: ***,
за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на ответниците, че
солидарно дължат на ищеца следните суми по договор за ипотечен кредит №
98-51/2007 г. от 18.07.2007 година, сключен с Алфабанк клон България: сумата от
7669,38 евро главница, част от общо дължимата главница от 52003,56 евро, сумата
от 72 лева – представляваща разноски за периода от 05.01.2018 година до
02.04.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба до изплащането, за които суми е издадена Заповед № 1326/13.04.2018г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д. № 2490/2018г.
на БсРС. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски по делото и по
ч.гр.д. № 2490/2018г. на БсРС.
Твърди се в исковата молба, че на 18.07.2007г. Алфа банка
клон България, чийто правоприемник е Юробанк България АД, е предоставила на
ответника Н.П.Х. ипотечен кредит от 62000 евро. Кредитът е обезпечен с
поръчителство от С.Д.Х.. Съгласно чл. 12 от договора дългът следва да бъде
изплатен в срок от 20 години от датата на първото усвояване, който срок включва
12 месеца гратисен период, през който се заплаща само лихвата. Към договора за
кредит страните са подписали погасителен план, в който се посочва точната
падежна дата и точния размер на лихвените плащания през тези първи 12 месеца
гратисен период. Съгласно чл. 13 от договора кредитът се изплаща на 228 броя
анюитетни месечни вноски, включващи главница и лихва, първата от които се
изплаща един месец след датата на усвояване на кредита, респективно след
изтичане на гратисния период, а всяка следваща вноска е дължима на същото число
на съответния месец. Тези 228 броя месечни анюитетни вноски са дължими след
изтичането на 12 месечния гратисен период по чл.12 от договора. Съгласно чл. 14
от договора лихвата за ползване на кредита е, както следва: за първата година
от срока на договора се дължи годишна лихва в размер на 3,90 %. За останалия
период от срока на договора годишната лихва е дванадесетмесечен ЮРИБОР, който
се актуализира всяка календарна година на първи януари или първия следващ
работен ден, плюс надбавка в размер на 2,5 %. Съгласно разпоредбата на чл. 17
от договора за кредит, кредитополучателят дължи такса за управление и обработка
на кредита, която за първата година от срока на договора е 0,5 % върху размера
на разрешения кредит, платима при подписване на договора. За останалия период
от срока на действие на договора размерът на таксата е 0,1 % върху размера на
разрешения кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 19.1 от договора за кредит при
просрочие при издължаването на която и да е погасителна вноска съгласно
погасителния план, такса за управление, разноски и други суми, дължими по
договора за кредит, се дължи лихва за забава в размер на договорения лихвен
процент плюс надбавка в размер на 2,5 % годишно, считано от деня на забавата до
датата на окончателното изплащане на просроченото задължение. Съгласно чл.
19.2. от договора за кредит е предоставен директен дебит за кредитодателя,
който да събира служебно просрочени суми от сметките на длъжника. Съгласно чл.
23.1. от договора за кредит банката има право да променя едностранно лихвения
процент при определени условия - при съществени изменения в икономическата
ситуация в страната или чужбина и/или промени в българското законодателство,
които правят неизгодна за банката кредитната сделка, както и в случай на
увеличение с повече от 50 % на цената на паричния ресурс, която банката заплаща
за рефинансирането си на междубанковия пазар в сравнение с цената на ресурса
към момента на подписване на договора за кредит. Съгласно чл. 30.2, т. 2 от
договора за кредит банката има право да обяви неизплатения остатък от кредита
за предсрочно изискуем при неизпълнение на задължение от страна на длъжниците
по договора за кредит. Кредитополучателят спрял плащанията през 2013 година и
Алфабанк клон България се снабдил с изпълнителен лист и заповед за изпълнение
по ч.гр.д. №7355/2013 г. по описа на БсРС за просрочените суми, като било
образувано изпълнително дело № 601/2013 г. по описа на ЧСИ И.Б.. Предвид
продължилото неизпълнение ищецът обявил целият остатък по кредита за предсрочно
изискуем на основание чл.30.2, т.2 от договора, за което ответниците били
уведомени на 07.12.2017 г. чрез ЧСИ. Ищецът се снабдил с нов изпълнителен лист
и заповед за изпълнение по ч.гр.д. №2490/2018 г. по описа на БсРС, вземанията
по които били присъединени към изпълнително дело № 601/2013 г. по описа на ЧСИ
И.Б.. Претендират се 7669,38 евро, които са част от предсрочно изискуемата и
неплатена главница, както и 72 лева разноски за периода 05.01.2018 г. –
02.04.2018 г.
Искът е по чл. 422 ГПК във вр. чл.430 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД.
Ответникът Н.П.Х. чрез особения си представител е
подал отговор в срока по чл.131 ГПК, като оспорва иска. Счита, че задължението
не е коректно изчислено. Оспорва настъпилата предсрочна изискуемост на
посочения договор за кредит. Не са представени доказателства за формиране на
размера на вземането. Прави възражение за погасителна давност. Счита, че
клаузата за предсрочна изискуемост е неравноправна. Представения от банката
документ „извлечение от счетоводни книги“ не е изготвен в съответствие с
изискванията на закона за счетоводството и не може да има удостоверителна сила
за налични вземания и задължения и най-вече за окончателния размер на
задължението и не представляват годно изпълнително основание по смисъла на чл.
417 от ГПК. Извлечението е изготвено и подписано от лица, които нямат
необходимата представителна власт и правоспособност за подписването на този вид
счетоводен документ. Моли за отхвърляне на иска.
Ответницата С.Х. чрез особения си представител е
подала отговор в срока по чл.131 ГПК, като оспорва иска. Липсват доказателства,
че ищецът е правоприемник на кредитора по процесния договор за кредит.
Ответницата не е уведомена, че има нов кредитор. Приложените документи,
наречени „Покана-уведомление за предсрочна изискуемост” изхождат от ищеца, а не
от кредитора по процесния договор за ипотечен кредит. Това волеизявление не е
достигнало нито до длъжника по договора за кредит, нито до поръчителя, тъй като
нито едната от двете покани не е получена лично от адресата си. По отношение на
претенцията за част от главницата в размер на 7 669.38 евро или 15 000 лева, от
исковата молба не става ясно как ищецът е формирал посочения от него размер. В
петитума липсва и посочен конкретен период, за който се търси претендираната
сума. Към исковата молба липсва погасителен план, от който да става ясно какви
са вноските по кредита и какви са падежите им. Приложеният погасителен план се
отнася само за първата година от срока на неговото действие. Според текста на
договора - чл. 12, този период е гратисен и през това време кредитополучателят
заплаща само лихви. Не е ясно как е формиран и размера на претендираните разноски.
Счита клаузите, които определят случаите за настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита по процесния договор - чл. 30.1, за нищожни поради
противоречие на закона и добрите нрави. Счита за нищожни и клаузите на чл. 16.2
и 19.1 от договора. Всички хипотези, посочени в чл. 30.1 са неясни и
неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Неравноправна е разпоредбата на чл.
16.2 и двете точки на чл. 23.1, според които банката въвежда две нови условия
за едностранна промяна в лихвения процент - съществени изменения в
икономическата ситуация в страната или чужбина и/или промени в българското
законодателство, които правят неизгодна за банката кредитната сделка по
договора, както и в случай на увеличение с повече от 50 % на цената на паричния
ресурс, която банката заплаща за рефинансирането си на междубанковия пазар в
сравнение с цената на ресурса към момента на подписване на този договор. Сочат
се и други неравноправни клаузи в договора. Моли се за отхвърляне на исковете.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на
събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският
районен съд намира за установено следното:
От доказателствата по делото се установява, че ответниците
са били обвързани от договор за ипотечен кредит № 98-51/2007 г. от 18.07.2007
година, сключен с Алфа банка клон България, по силата на който банката е
предоставила на първия ответник кредит в размер на 62 000 евро, които кредитополучателят
се задължил да погаси в срок от 20 години (до 18.07.2027 г.) на 228 анюитетни
месечни вноски и 12-месечен гратисен период, считано от датата на първото
усвояване, през който период се заплащат само лихвите, с падеж 26-то число на
всеки месец, считано от 26.08.2007г. Уговореният лихвен процент за първата
година е в размер на 3,90% годишно, за който страните са подписали погасителен
план, включващ 12 месечни вноски от по 201,50 евро. За останалия срок на
договора годишният лихвен процент е в размер на 12-месечния ЮРИБОР (променящ се
всяка календарна година на първи януари или първия следващ работен ден) плюс
надбавка от 2,5%. (чл. 14 от договора), като погасителният план подлежи на
актуализация в началото на всяка следваща година. По делото не е представен
погасителен план за срока на договора след първата година. В чл. 17 от договора
са уговорени дължимите такси за управление на кредита. Втората ответница в
качеството на поръчител се задължила солидарно за задълженията на първия
ответник по договора.
Установява се от доказателства по делото и от
извършена служебна справка в деловодната система на съда, че Алфа банка се е
снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №7355/2013 г.
по описа БсРС за следните суми по процесния договор: 7886,58 евро просрочена
главница за периода 26.11.2009 – 26.08.2013 г.; 13430,95 евро просрочена лихва
за периода 26.11.2009 – 25.08.2013 г.; 1019,39 евро – наказателна лихва за
периода 26.11.2009 – 26.08.2013г.; 186 евро – годишна такса за управление за
2011, 2012 и 213г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.09.2013г., както и 881,02 лв. разноски. Заповедта, като неоспорена, е влязла
в сила.
Установява се още, че ищецът Юробанк България, се
снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №2490/2018 г.
по описа БсРС за следните суми по процесния договор: 7669,38 евро – част от
главница и 72 лева разноски за периода 05.01.2018г. – 02.04.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от 7669,38 евро, считано от 05.04.2018 г.,
както и 1149,60 лв. разноски.
От доказателствата към приложеното по делото ч.гр.д.
№2490/2018г. по описа на БсРС и от служебна справка в Търговския регистър се
установява, че ищецът „Юробанк България“ АД е правоприемник на Алфа Банка, като
по договор за прехвърляне на търговско предприятие по смисъла на чл. 15 от ТЗ е
придобил собствеността върху търговското предприятие на Алфа Банка в България,
съставляващо дейността на българския клон. На л.37 от частното дело е налице и упълномощаване
на правоприемника да уведоми всички длъжници за прехвърленото търговско
предприятие, обстоятелство което е вписано в Търговския регистър. Установява се
още, че ищецът Юробанк е обявил вземанията по процесния договор за предсрочно
изискуеми, предвид бездействието на длъжниците за плащане на значителен брой
месечни вноски, на основание чл.30.2, т.2 от договора. Тази си воля ищецът е
обективирал в писмен вид, като уведомленията са връчени на 07.12.2017г. от ЧСИ на
посочения в договора адрес, на сестрата на втората ответница със задължение за
предаване. В уведомленията са налице и изявления за правоприемството от Алфа Банка.
Същите изхождат от надлежно упълномощено лице. Предвид това неоснователни са
възраженията на ответниците, че не са уведомени за правоприемството и за
предсрочната изискуемост. Съгласно трайната съдебна практика уведомленията
между страните следва да бъдат отправяни по уговорения в договора начин, а при
липса на такъв, както е в настоящия случай – съобразно предвиденото в закона. С
връчването на поканите чрез ЧСИ по предвидения в ГПК ред, длъжниците са
надлежно уведомени. С оглед гореизложеното предсрочната изискуемост е настъпила
на 07.12.2017г.
По делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза,
според която кредитът е усвоен в пълен размер на 26.07.2007г. по банкова сметка
*** Х.. От страна на кредитополучателя са платени суми към банката в общ размер
на 30732,55 евро, от които 9996,44 евро са отнесени от ищеца за погасяване на
главница и 20736,11 евро за лихви. Платени са и 4491,66 лв. за такси и
разноски. От тях обаче, 7886,58 евро за главница, 14450,34 евро за лихва и
4491,66 лв. за такси и разноски са погасени на м. октомври 2017 година в
рамките на изпълнителното производство, образувано по издадените изпълнителен
лист и заповед за изпълнение за просрочени вземания по ч.гр.д. №7355/2013 г. По
данни на ищеца кредитът е обслужван до 20.09.2013 г. Видно от заключението на
вещото лице, плащанията след тази дата са от месец октомври 2017г., като сумите
са събрани от ЧСИ по изпълнителното дело. Непогасената главница до края на
срока на договора е в размер на 52003,56 евро. В допълнително заключение вещото
лице е преизчислило вноските по кредита като за периода след първата година е
приложило уговорения лихвен процент в размер на 12-месечния ЮРИБОР плюс
надбавка от 2,5%.
Отразените от
вещото лице погашения по кредита по този така преизчислен погасителен план
обаче не следва да бъдат съобразявани от съда, предвид наличието на данни за
това, че по-голямата част от погасените суми са в резултат на постъпили суми по
образуваното изпълнително дело № 601/2013 г. по описа на ЧСИ И.Б. и тези суми
следва да бъдат отнесени за задълженията по издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №7355/2013 г. по описа на БсРС, която като неоспорена е влязла в сила
между страните. Предвид това и въпросът за дължимите суми по договора за
периода 26.11.2009 - 26.08.2013 г., предмет на заповедта от 2013г., не може да
бъде пререшаван между страните. Това са погашенията извършени на 18.10.2017 г.
в размер на 7 886,58 евро и на 24.10.2017г. в размер на 14450,34 евро и
4491,66 лева, които съответстват на сумите по заповедта.
В настоящото производство се претендира част от
главницата. Безспорно се установи, че отпуснатият кредит е в размер на
62 000 евро и именно толкова е подлежащата на връщане главница. От тази сума
следва да се извади присъдената в заповедното производство от 2013 година и
събрана от ЧСИ главница в размер на 7886,58 евро, която съдът не следва да
обсъжда в настоящото производство по изложените по-горе съображения. От тази
сума следва да извадят и платените преди иницииране на първото заповедно
производство и признати от банката като платени по главницата и установени от
вещото лице 2109,86 евро. Предвид това остатъкът от главницата по кредита
възлиза на 52003,56 евро. Спорен между страните е въпросът за разпределянето на
платените суми и съотнасянето им към различните пера по кредита. Въпреки това,
предвид факта, че предмет на спора е само от част от главницата в размер на
7669,38 евро, а погасените по кредита суми, без да се вземат предвид събраните
от ЧСИ суми, освен признатите от банката и отнесени към главницата 2109,86
евро, са в общ размер на 6285,77 евро, съгласно заключението на вещото лице, то
дори и тази сума да би била отнесена изцяло за погасяване на главницата, без да
се вземат предвид останалите задължения по договора, то тя пак не би била
достатъчна, за да покрие задължението за главница. С оглед гореизложеното частичната
претенция за главница в размер на 7669,38 евро за част от главницата е
основателна и следва да се уважи.
Неоснователни са възраженията на ответниците за
погасяване на задълженията по давност, тъй като заявлението по чл. 417 от ГПК е
подадено на 10.04.2018 г., а предсрочната изискуемост е обявена на 07.12.2017г.
Освен това, тук следва да се държи сметка и за това, че за вноските за
главницата до 26.08.2013 г. е налице влязла в сила заповед за изпълнение.
Предвид това предмет на настоящото производство е част от главницата за
остатъка от вноските по договора с падеж след тази дата, като петгодишната
давност не е изтекла към датата на заявлението, дори да се приеме, че
давностният срок тече от падежа на всяка вноска.
При извършена служебна проверка на процесния договор
по реда на чл.7, ал.3 от ГПК и по релевираните от ответниците възражения за
неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП, съдът намира следното. На
първо място следва да се посочи, че предмет на настоящия спор е единствено
вземането за главница, заявено като частично. Предмет не са нито лихвите
(възнаградителна и за забава), нито таксата за управление и за оценката на
недвижимите имоти, предвид което възраженията на втората ответница за
неравноправност на клаузи от договора, визиращи тези елементи на задължението,
не биха повлияли крайния изход на спора. Дори и съдът да ги счете за
неравноправни и нищожни, то крайният изход на спора би бил същия, тъй като това
не би повлякло след себе си нищожност на целия договор, респективно периодите,
за които такива са събрани от ЧСИ, не могат да бъдат ревизирани с настоящото
решение. Изложеното се отнася и до оспорените клаузи, визиращи различни
хипотези на предсрочна изискуемост, за които не се твърди да са приложени от
банката. По отношение на клаузата на чл. 30.1, т.1, предложение първо, която
хипотеза на предсрочна изискуемост е приложена от ищеца, не се установява неравноправност.
Видно от извлечението от счетоводните книги и от уведомленията до длъжниците, кредитът
е обявен за предсрочно изискуем поради просрочие на 55 вноски за главница и
лихва, което е изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и
чл. 432 от ТЗ. Не се установява неравноправност и на клаузите на чл. 15, 19.2 и
21 от договора.
Действително клаузите на чл. 16.2 в частта, в която е
уговорена възможност банката едностранно да актуализира погасителния план по
своя преценка, ако са налице резки промени в приложимите лихвени проценти, както
и на чл. 23.1 и чл.23.2, са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. По
делото ищецът не представи доказателства за прилагания лихвен процент в
различните периоди, същевременно при прилагане на преизчисления от вещото лице
лихвен процент, съобразно предвиденото в чл. 14 от договора, се установява че
през по-голямата част от действието на договора той е дори по-благоприятен за
длъжниците от първоначално уговорения само за гратисния период от 3,9%. Предвид
което се налага извод за дължимост на процесните суми.
За пълнота следва да се посочи, че крайният резултат
от спора не би бил различен, дори и да се приеме, че предсрочната изискуемост
не е надлежно обявена на длъжниците, с оглед задължението на съда да присъди
падежиралите вноски към датата на приключване на съдебното дирене, съгласно
възприетото в т.1 от Тълкувателно решение 8/2017 по тълкувателно дело № 8/2017
година на ОСГТК на ВКС. Видно от допълнителното заключение на вещото лице дори
при преизчисляване на кредита, в резултат на което за значителен период от
време се прилага лихвен процент по-нисък дори от уговорения за гратисния
период, към 16.02.2021 г. падежиралите вноски за главница са в общ размер на
38115,29 евро. Дори и при това положение след приспадане на платените суми, с
изключение на събраните от ЧСИ, дори и при отнасяне на всички суми само към
главницата, отново претендираната частично главница от 7669,38 евро би била
дължима.
По претенцията за разноски в размер на 72 лева съдът
намира същата за недоказана. Не се представиха доказателства в настоящото
производство за реалното извършване от банката на разходи в размер на 72 лева
за периода 05.01.2018 – 02.04.2018 г. за нотариални разноски, каквото основание
на вземането е посочено в заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение. Същите са установени от вещото лице
единствено по справка от счетоводния софтуер на банката, но не са представени
документи за реалното им извършване, с оглед на което и да бъдат възложени в
тежест на ответниците, поради което следва да се отхвърли като неоснователна.
На основание чл.86 ал.1 от ГПК вр. чл.6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, ответникът дължи на
ищеца и законната лихва върху главницата от 7669,38 евро за периодите от
подаването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение на 26.08.2019г.
до 12.03.2020г. и от 14.05.2020г. до окончателното изплащане на това вземане.
Ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца
разноски от 3381,93 лева, от които в заповедното 1144,11 лева и в настоящото
съдебно производство 2237,82 лева, съразмерно уважената част от иска, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д.Ш. и М.И.В. -прокурист,
чрез процесуалния представител адв. В.П., със съдебен адрес ***, че Н.П.Х., ЕГН
**********, с адрес: *** и С.Д.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, дължат
солидарно на ищеца по договор за ипотечен кредит № 98-51/2007 г. от 18.07.2007
година, сключен с Алфа Банка клон България, чийто правоприемник по договор за
прехвърляне на търговско предприятие е „Юробанк България“ АД, и за която е
постановена Заповед № 1326/13.04.2018г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по ч.гр.д. № 2490/2018г. на БсРС сумата 7669,38 евро /седем хиляди шестстотин шестдесет и девет евро
и тридесет и осем евроцента/, представляваща част от дължимата главница, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на 10.04.2018 година до 12.03.2020г.
и от 14.05.2020г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 72 лева, представляваща разноски за
периода от 05.01.2018 година до 02.04.2018 година, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.П.Х., ЕГН **********, с адрес: *** и С.Д.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплатят на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от Д.Ш. и М.И.В. -прокурист, чрез процесуалния представител адв.
В.П., със съдебен адрес ***, сумата от 3381,93 лева за направените съдебни разноски, от които
1144,11 лева по ч.гр.д. № 2490/2018г. на БсРС и 2237,82 лева по гр.д. № 6475/2019г.
на БсРС.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала: НД