№ 125
гр. ******, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря ПЛАМЕНА В. Г.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20233130100528 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба, с която е предявен иск за делба с правно
основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
Производството е във фазата на допускане на съдебна делба.
Образувано е по искова молба на М. Ц. О., ЕГН ********** с адрес с. **********
срещу Й. О. В., ЕГН ********** с адрес гр. ******, жк. „*********“ № 302, вх.4, ет.7, ап.
46 и Д. Д. И., ЕГН ********** с адрес гр. ******, жк. „*********“ № 302, вх.4, ет.7, ап. 46,
с която е заявен иск по чл. 34 ЗС за делба на следната вещ: Недвижим имот, находящ се в с.
**********, представляващ УПИ V-26, кв. 46 по КРП на селото одобрен със заповед №
3627/04.08.1948г., с площ от 1220кв.м. при граници имоти с идентификатори: от две страни
улици, УПИ VI- 27 и УПИ IV-27, ведно с построените в него жилищна сграда с площ от
59кв.м. и мазе от 15кв.м., гараж с площ от 30кв.м. и стопанска постройка от 52кв.м.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени
от ищеца в исковата молба:
Между страните е налице съсобственост, възникнала на следните основания: Ищцата
е сключила на 06.08.2001г. граждански брак с наследодателя О.О., поч. на 29.02.2020г. По
време на брака си, двамата придобили собствеността върху процесния имот чрез договор за
покупко- продажба сключен на 22.10.2009г. От датата на закупуването му ищцата живеела в
имота. Ответницата В. се твърди, че е наследник по закон на О.О., бидейки негова дъщеря.
Искането е за извършване съдебна делба на имота, доколкото липсва възможност за
доброволното прекратяване на съсобствеността.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Й. В.. Не оспорва
1
наличието на съсобственост върху имота, но оспорва квотите и лицата, които се сочи да са
носители на правото на собственост.
В тази връзка излага следните твърдения: Родителите й Д. О. и О.О. са сключили
граждански брак през 1961г. Малко след това двамата са закупили чрез неформална сделка
собствеността върху процесния имот. Продавачът им предал оригиналните документи за
собственост, които ответницата и сега пазела.
Родителите й се развеждат през 1995г., като ползването на семейното жилище, т.е
процесният имот е било предоставено на майка й. След развода на родителите й, баща й
създавал значителни затруднения по повод ползването на имота от майка й, за които
Прокуратурата била сезирана многократно. Всичко това принудило майка й да се премести
да живее в гр. ******.
През 2001г. баща й сключил граждански брак с ищцата, с която е живял до смъртта
си. След смъртта му, между страните са водени преговори за подялба на продажната цена на
имота- едната половина за ищцата, а другата половина за ответницата и майка й.
Едва от исковата молба узнала, че през 2009г. е изповядана покупко- продажба на
процесния имот, който вече е бил закупен от майка й и баща й. Счита сделката за нищожна,
защото продавачът не е бил собственик. Твърди, че към него момент, имотът е бил
собственост на родителите й, свидетелство за което бил фактът, че същият е бил предмет на
бракоразводното дело през 1995г.
Счита, че сделката, въз основа на която ищцата твърди да притежава права, не е
породила вещно- прехвърлително действие и имотът е бил собственост на родителите й.
Поради това и оспорва сочените от ищцата квоти в съсобствеността.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Д. И..
Потвърждава фактите изложени в отговора на исковата молба от дъщеря си, както и
направените от нея възражения. Счита, че тя също притежава права в съсобствеността.
В с.з. ищецът чрез процесуалния си представител, поддържат исковата си молба. По
повод отговора на ответната страна също въвежда като придобивно основание давностно
владение за 3/4ид.ч. от имота в периода от 1995г. до датата на подаване на исковата молба-
18.05.2023г. Ангажира писмена защита.
Ответната страна поддържа отговора. С уточняваща молба уточнява, че Д. Г. е
придобила имота през 1970г. чрез неформален договор за покупко- продажба сключен с
М.Д., последният баща на праводателя на ищцата. Твърди се, че до развода на Д. И. с О.О.
през 1995г. двамата съпрузи са владяли имота заедно. Затова и ответницата Д. Г. се позовава
на давностно владение с начало 1970г. до 1995г. Ангажира писмена защита.
Налице е хипотезата на специалната нормата на чл. 342 ГПК касаеща делбата, поради
което и допустимото въвеждане в предмета на делото на възраженията за придобивна
давност като такива насочени срещу твърдение за наличие на съсобственост, респ. квотите
се преклудира в първото по делото заседание.
2
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е конститутивен иск за съдебна делба с правно основание чл. 34, ал.1 ЗС.
Производството е в първа фаза, по допускане на делбата. Тук съдът изследва въпросите за:
наличието на съсобственост между съделителите върху имуществото предмет на делбата,
основанието, на което същата е възникнала, между кои лица и за кои имоти ще се извърши
делбата, както и каква е частта на всеки съделител в съсобствеността. Предвид въведените
от ищцата и ответника Д. И. правоизключващи възражения за придобивна давност, то тяхна
е тежестта относно установяване твърдяното упражняване фактическа власт върху имота със
субективното намерение за неговото своене във въведения период. От ангажираните по
делото доказателства се установява следното:
На 06.08.2001г. ищцата е сключила граждански брак с О.О.. По време на брака, с
договор за покупко- продажба сключен с Д.М.К. по НА № 129/22.10.2009г., О. е придобил
собствеността върху процесния имот. Съгласно чл. 21, ал.1 и ал. 3 СК /2009г./ вещните права
придобити от съпрузите по време на брака им в резултат на съвместен принос принадлежат
общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като съвместният
принос се предполага до доказване на противното. Следователно, имотът като придобит на
възмездно основание по време на брака на ищцата с О. е подчинен на режима на семейната
имуществена общност, при липса на оборване законовата презумпция за това.
Бракът на ищцата с О. в прекратен със смъртта на съпруга на 28.02.2020г.
О.О. е наследен от ищцата- преживяла съпруга и ответницата Й. В.- негова дъщеря.
След смъртта на съпруга, СИО е прекратена, поради което преживялата съпруга е
придобила половината от притежаваната ½ ид.ч., т.е ¼ ид.ч., а в останала половина по
силата на наследствено правоприемство е придобила част равна на частта на всяко дете, на
основание чл. 9 ЗН. В случая детето е едно- ответникът Й. В., поради което и тя е придобила
½ ид.ч. от ¼ ид.ч., т.е 1/8ид.ч., а останалите 3/8ид.ч. са собствени на преживялата съпруга.
Възраженията на ответната страна са били срещу легитимиращия ефект на договора
за покупко- продажба от 22.10.2009г., доколкото имотът е бил придобит от ответницата Г.
по време на брака й с О..
По доказване на тези й възражения ответната страна е ангажирала доказателства, от
се установява следното:
На 27.05.1961г. ответницата Д. И. е сключила граждански брак с О.О.. Бракът им е
прекратен с развод с решение от 01.03.1995г. по гр,д, № 24/1994г. на ПРС. Със съдебното
решение ползването на семейното жилище находящо се в с. ********** и представляващо
жилище от три стаи, е предоставено на съпруга.
Доказването на възраженията на страните за придобивна давност е предпоставено от
анализа на ангажираните от тях гласни доказателствени средства чрез разпит на по двама
свидетели.
3
От показанията на св. Д.М. и Б.О. се установяват следните релевантни за спора
факти:
Св. М. е дъщеря на ответницата В. и внучка на ответницата И.. Прекарвала е детските
си години в процесния имот, където са живели нейните баба и дядо. За последно ходила там,
докато все още се водело бракоразводното дело на прародителите й. Баба й тогава също
живеела там, въпреки че новата жена на дядо й, вече се била нанесла. Предвид създалата се
ситуация, баба й се изнесла от къщата през лятната й ваканция и отишла да живее в *******
на квартира. Заради другата жена на дядо й, баба й спряла да ходи в този имот, както и
свидетелката. За уговорка между баба й и дядо й за ползването на къщата не знае. Просто
баба й напуснала къщата заради новата жена на дядо й. След смъртта на дядо й и след
завеждане на настоящото дело, узнали за закупуването на имота от новата му жена и дядо й.
Преди това всички знаели, че къщата е на баба й и дядо й. Когато дядо й починал, между
майка й и новата жена на дядо й, се водели разговори за продажба на къщата 50/50, тъй като
никой не искал да ходи да живее там. Когато обаче намерили купувач и отишли да говорят с
ищцата, тя увъртала заради цената и за това дали би могла да остане да живее поне още една
година. Тогава не е ставало на въпрос, че тя има документ за собственост. След като
получили призовката за делото помолила баба си да извади всичките им документи за
собственост и тогава видяла, че баба й има документ за собственост на името М.. Навремето
така се продали имотите.
Св. О. е брат на наследодателя О.. Знае за имота на брат си в с. **********, закупен
по време на първия брак на брат му от 1961г. От брат си и първата му жена знае, че двамата
са купили имота. Собственикът бил от селото, но после се изселил. Свидетелят не го
познава. В този имот живеели и там отгледали децата си. Дава описание на имота и посочва,
че за последно е ходил там, когато брат му починал. Първата му съпруга живеела във ******
с дъщеря си. Не е ходил в имота често през години, вкл. когато брат се оженил за втори път.
До смъртта си брат му живеел в имота заедно с втората си съпруга.
Св. П. е кума на ищцата и О.. Познавала и Д., но с нея не са се виждали от повече от
30години. Д. и О. се разделили към 1994г. и О. останал да живее в къщата в с. **********
до смъртта си. Когато се разделили Д. напуснала къщата. След смъртта на О., в къщата
останала да живее М.. Тя живяла с О. в къщата от 1995г. От тогава до сега други хора да
живеят там не е виждала. Само на погребението на О. видяла дъщеря му, която даже не
познала. Описва имота като къща с лятна кухня, гараж и стопански постройки, и двор към
декар. Доколкото е чувала, О. и М. го закупили от някакви хора от ******. От М. е чувала,
че с пари, които е получила от продажба на свои ниви са платили цената на къщата.
Поддържали си къщата и двора през годините, правили ремонти, оранжерия имало.
Св. К. е дъщеря на ищцата. Майка й и О. живели в къщата в с. ********** от 1995г.
до смъртта на О.. Също дава описание на имота и сочи за извършвани в него през годините
ремонти. Двамата с О. го закупили през 2009г. от мъж на име Д.. Тя ги водила при нотариуса
в ******. Майка й платила 5хил.лева от продажба на наследствени ниви. Не познава първата
съпруга на О. и никога не я била виждала. Посещавала майка си по всички празници и в
4
месеца поне по веднъж. За пръв път видяла дъщерята на О. на погребението му. Не знае
къде е живял О. преди 1995г., нито как са живели в имота преди да го купят, никога не било
ставало на въпрос на кого е.
Съдът, кредитира показанията на всички свидетели относно релевантните за спора
факти като обективно изложени, съответни на ангажираните писмени доказателства, поради
което и не намира основание за поставяне под съмнение тяхната достоверност, въпреки
родствената връзка на някой от тях със страни по делото.
Анализът на гласните доказателства обосновава липса на противоречие между тях,
защото свидетелите не споделят впечатления за едни и същи моменти. Двете групи
установяват обстоятелства, различни от установените от другите свидетели, защото
показанията им касаят различни периоди от време. Ето защо, от тях се установява
категорично това, че до 1995г. наследодателят О. е живял в имота заедно с ответницата И..
Няма данни точно от кога семейството е започнало да живее там, но косвено такива се
извеждат от показанията на свидетелите сочещи децата им да са отгледани там /дъщеря им е
родена 1963г./, както и детството на св. М. да е преминало там /родена 1982г./. Това ще рече,
че към 1995г. семейството е живяло в имота повече от 10години. Това е било и семейното
им жилище по см. на СК, напуснато от И. през 1995г. За тези факти свидетелства, както
бракоразводното решение, съгласно което ползването му е дадено на О.О., така и
подаваните от И. жалби до полицията, че О. е заключил жилището и не я допускал да го
ползва. С документ за собственост, изготвен в изискуемата за това нотариална форма,
тогавашното семейство не е разполагало. Твърденията са били, че имотът е закупен от тях, а
договорът за това е бил неформален. Данни за неформалното закупуване на имота има в
свидетелските показания. В подкрепа на тях се явяват и писмените доказателства-
квитанциите са заплащане на дължими данъци от И. до 2008г., които говорят, за това че
имотът е бил деклариран като собствен и от И., при това още през 1998г. Този устен договор
не е могъл да прехвърли вещни права върху имота, но доколкото е послужил като основание
за предаване на владението върху него, то съответно е годно основание за установяване
начало на давностно владение и то недобросъвестно такова.
Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да е налице
оригинерното придобивно основание, следва да са се осъществили двата елемента от
фактическия състав на придобивната давност, а именно да е упражнявана фактическа власт
върху имота в продължение на предвидения в закона срок и тази фактическа власт да е
осъществявана с намерението за придобиване на вещни права върху имота.
Ответницата В. е настоявала имотът да е придобит от родителите й по време на брака
им по давност, към които фактически твърдения се е присъединила и И., която е въвела и
такива за давностно владение в периода от 1970г. до 1995г. Това ще рече, че В. се е позовала
на изтекла давност в полза на наследодателя й, което съгласно ТР № 4/2012г. на ОСГК на
ВКС е допустимо, а възражението на И. е направено в защита на правото си на собственост,
което тя счита да е придобила още през 1995г. Възражението на В. няма основание да бъде
5
зачетено. Изповядвайки сделката за покупка на имота през 2009г., очевидно наследодателят
е нямал воля и не се е възприемал за собственик, макар и да е упражнявал фактическа власт
върху имота. От това следва и че владението не е било част от наследството му, нито пък е
било продължено от дъщеря му. Установява се безпротиворечиво и това ответницата И. да е
упражнявала фактическа власт върху имота до 1995г., към която дата няма данни да се е
снабдявала с документ за собственост за него, нито по време на брака с О., нито
впоследствие. Действията на О. през 2009г. по сключване договора за покупко- продажба,
както се посочи явстват пък за това той да не се възприемал за собственик и няма
позоваване то негова страна на това придобивно основание. Следователно данните по
делото сочат само ответницата да се е възприемала за собственик и едва сега в настоящия
процес тя се позовава на това придобивно основание. След 1995г. обаче фактическата й
власт е била прекъсната и повече такава не е установявана. Практиката е противоречива по
въпроса за ефекта на прекъсване на владението и в частност дали се заличават последиците
на изтеклия давностен срок, обект и на тълкувателно дело. Според настоящия състав,
прекъсването на давностния срок би имало значение по заличаване на последиците на
изтеклия срок, само ако към него момент не е изтекъл нужният давностен срок, което в
случая не е така. Иначе казано, към 1995г. за ответницата И. в изтекъл нужния давностен
срок и тя е придобила ½ от имота, зачитайки сега правата на бившия си съпруг, с който
съвместно тя е упражнявана.
Неоснователни са възраженията срещу действителността на договора за покупко-
продажба сключен с Д. М.в. Продажбата на чужда вещ не прави сделката нищожна, а само
би обосновала липса на присъщото й прехвърлително действие. При изповядването й в
изискуемата за това форма, продавачът се е легитимирал като собственик на база
представен документ за собственост от 1942г. Ако и ищцата и съпругът й да са договаряли с
несобственик, придобивното им основание е такова по см. на чл. 70 ЗС, т.е годно да
прехвърли собствеността при липса на знание, че се договаря с несобственик. Тази
добросъвестност, достатъчно е да е съществувала при възникване на правното основание,
като е въведена и оборима презумпция, че тя се предполага до доказване на противното,
заставяйки така оспорващият добросъвестността на владелеца да проведе обратно доказване
по нейното оборване. В случая, възражения срещу добросъвестността на ищцата, не са
направени. Сделката, от която тя черпи права е сключена 14години, след като ответницата
И. е напуснала имота. След 1995г. ответницата И. не е посещавала имота. Ищцата и
съпругът й са живяли в него необезпокоявано от 1995г. до смъртта на О., която фактическа
власт ищцата осъществява и сега. Владението им не е оспорвано, то е било явно. В имота са
извършвани ремонтни дейности от съпрузите и други подобрения, които действия
изключват случайния характер на владението и обективират недвусмислено права
запълващи съдържанието на правомощията на собственика. Това налага извод, че
притежаваното от ответницата И. право на собственост в процесния имот, макар и
съществувало към 1995г., е изгубено преди предявяване на иска, съгласно чл. 99 ЗС, поради
придобиването му от ищцата и съпругът й на друго основание- давностно владение, на
което ищцата се е позовала.
6
В заключение, права в съсобствеността ответницата И. няма и затова следва да бъде
изключена от делбата.
Имотът като придобит по давностно владение по време на брака на ищцата с О.О. е
придобит в режим на семейна имуществена общност, с прекратяването на която ищцата е
придобила 1/2ид.ч., а като наследник на починалия си съпруг и част равна на частта на
неговото дете- ответницата В.. Налице е
съсобственост между ищцата и ответницата В. при квоти 3/4ид.ч за ищцата и ¼ ид.ч за
ответницата.
Изградената в имота стопанска постройка от 52кв.м. няма самостоятелен характер.
Поради това и по естеството си тя представлява подобрение в имота и като прилежаща част
към сградата следват главната вещ /чл. 98 ЗС/. Ако и да имаше самостоятелен характер,
какъвто имат жилищна сграда с площ от 59кв.м. и мазе от 15кв.м. и гараж с площ от 30кв.м.,
всички те са станали собственост на собственика на земята по приращение на основание чл.
92 ЗС. Правата в тях са съответни на тези в дворното място.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 34, ал. 1 ЗС да бъде извършена съдебна делба на
следния недвижим имот, находящ се в с. **********, представляващ УПИ V-26, кв. 46 по
КРП на селото одобрен със заповед № 3627/04.08.1948г., с площ от 1220кв.м. при граници
имоти с идентификатори: от две страни улици, УПИ VI- 27 и УПИ IV-27, ведно с
построените в него жилищна сграда с площ от 59кв.м. и мазе от 15кв.м., гараж с площ от
30кв.м. и стопанска постройка от 52кв.м. между съсобствениците и при квоти, както следва:
- 3/4ид.ч. за М. Ц. О., ЕГН ********** с адрес с. ********** и
- 1/4ид.ч. за Й. О. В., ЕГН ********** с адрес гр. ******, жк. „*********“ № 302,
вх.4, ет.7, ап. 46.
ИЗКЛЮЧВА от делбата Д. Д. И., ЕГН ********** с адрес гр. ******, жк.
„*********“ № 302, вх.4, ет.7, ап. 46.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд ****** в
двуседмичен срок от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
7