№ 235
гр. Шумен, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20233630102420 по описа за 2023 година
Предявен е иск, с правно основание чл.127, ал.2 от СК.
В исковата молба ищецът И. Р. П., ЕГН **********, действаща лично и
в качеството си на майка и законен представител на малолетното си дете
В.В.Г. родена на 25.03.2013 г., ЕГН **********, и двете с постоянен адрес:
г*** със съдебен адрес: *** излага, че с ответника В. В. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: г***, през периода от 2010 г. до 2016 г. живеели на
съпружески начала. По време на съжителството се било родило общото им
дете В.В.Г. ЕГН **********. След раздялата на страните, ответникът останал
да живее в гр. Шумен и контактите с детето били по-чести /един, два пъти в
месеца/. През 2021 г. ответникът се преместил да живее в гр. София, като
срещите между него и детето се провеждали веднъж на три-четири месеца.
Същият живеел в гр. София с друга жена, като нямал други алиментни
задължения. Имал собствена строителна фирма и според твърденията му
реализирал добри доходи. Сочи се в молбата, че бащата не участвал активно в
живота на детето, макар и същото да имало сърдечен проблем, който
периодично трябвало да се следи, най-малко веднъж годишно. По препоръка
на лекуващия лекар, прегледите се извършвали в гр. София в Национална
кардиологична болница. Ответникът осигурявал средства за издръжка на
детето, което било нередовно, като по собствена преценка определял размера
на издръжката. Майката се стараела да осигури на детето всичко, което му е
необходимо- да го води през почивните дни на различни атракциони, в гр.
Варна при вуйчото на детето, за да можело последното по-малко да усеща
липсата на втори родител. Всяко лято детето, заедно с майка си и нейните
родители ходели на море, поне за една седмица, за да може детето да плува,
1
защото това било подходящо за неговото здравословно състояние. Детето
живеело в едно домакинство с майка си и нейните родители, от които двете
получавали помощ. Ищцата счита, че тя е по-подходящият родител, който
следва да поема преките и непосредствени грижи по отглеждането и
възпитанието на детето, като бащата следва да осигурява адекватна за
нуждите на дъщеря си издръжка. Поради изложеното, моли съда да постанови
решение, по силата на което да й се предостави упражняването на
родителските права по отношение на роденото от съвместното съжителстване
на страните малолетно дете В.В.Г. ЕГН **********, като се определи
местоживеенето на детето на адреса на майката; да се определи на бащата
режим на лични контакти с детето, както следва: всяка първа и трета седмица
от месеца в събота от 10.00 часа до 17.00 часа в неделя /с преспиване/, всяка
нечетна година през официалните почивни празнични дни по Коледа от 09.00
ч. на 24-ти декември до 18.00 часа на 26 декември /с преспиване/; всяка четна
година през официалните почивни празнични дни за Новогодишните
празници от 09.00 ч. на 31-ви декември до 18.00 часа на 2-ри януари /с
преспиване/; всяка четна година първите два дни от Великденските празници
от 10.00 ч. на първия ден - /петък/ до 18.00 ч. на втория ден - /събота/, с
преспиване; всяка нечетна година последните два дни от Великденските
празници от 10.00 ч. на третия ден - /неделя/ до 18.00 ч. на четвъртия ден -
/понеделник/; един месец през лятото, разделен на два пъти по 15 -
/петнадесет/ дни, когато майката не е в платен годишен отпуск; на 25-ти март,
когато е рождения ден на детето, два часа през деня или два часа вечерта, по
допълнителна уговорка между родителите, в зависимост от заетостта на
детето и родителите. При осъществяване на режима ищцата счита, че детето
следва да бъде вземано и връщано от/в дома на майката. Ищецът отправя
претенция за осъждане на бащата /ответник/ да заплаща ежемесечна издръжка
на детето в размер на 300.00 лева, като издръжката бъде изплащана чрез
нейната майка по банкова сметка, до пето число на текущия месец, считано от
датата на завеждане на исковата молба - 01.11.2023 г., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законовите основания
за изменение или прекратяване на така присъдената издръжка. Ищецът моли
да осъди бащата да плати издръжка на детето за минал период, чрез неговата
майка и законен представител, в размер на 900.00 лева, /по 300.00 лева
месечно за времето от 01.07.2023 г. до 30.09.2023 г./, ведно със законната
лихва върху главницата до датата на пълното изплащане на сумата.
Претендира и разноски.
В хода на делото поддържа претенциите си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът представя писмен отговор, в който заявява, че счита
претенциите за частично основателни. Не се противопоставя упражняването
на родителските права по отношение на общото на страните дете да се
предостави на майката. Изразява съгласие с предложения от майката режим
на лични контакти с детето му. Възразява срещу размера на претендираната
2
издръжка, като изразява възможността си да заплаща месечна издръжка в
размер на 240.00 лева. Оспорва и претенцията за издръжка за минало време,
като заявява, че за сочения в исковата молба минал период е заплащал
нужната издръжка на дъщеря си.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:
Видно от представения по делото препис от удостоверение за раждане,
издадено въз основа на Акт за раждане №0377/27.03.2013 г., съставен от
длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен, безспорно
и категорично се установява, че страните са родители на малолетната В.В.Г.
родена на 25.03.2013 г., ЕГН **********. Не се спори между страните, че
същите са живеели на съпружески начала, като В. е родена от съвместното им
съжителство. Не се спори, че от 2016 г. страните са разделени и не живеят
заедно, като непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на
детето са поети от майката, която живее с детето в жилище, имащо
административен адрес: *** Сочените обстоятелства се потвърждават и от
събраните писмени доказателства. Ищцата изрично заявява в исковата си
молба, че желае да й се предостави упражняването на родителските права по
отношение на детето, като местоживеенето му да бъде на адреса, на който
същата живее, като в последствие, в откритото съдебно заседание,
потвърждава това си желание. Не са налице някакви възражения срещу тези
искания, направени от насрещната страна. От изготвения от Д”СП”- Шумен
социален доклад става ясно, че от раздялата на родителите основните грижи
по отглеждането и възпитанието на детето са поети от неговата майка. След
раздялата /след 2016 г./ до 2020 г., когато бащата живеел в гр. Шумен,
срещите между последния и детето били по-чести, а след 2020 г. /когато
заминал да живее и работи в гр. София/, контактите между тях станали по-
редки. По уговорка между родителите, постигната през 2022 г., бащата
изплащал издръжка на дъщеря си в размер на 200.00 лева месечно. За детето
се полагат добри грижи, при много добри хигиенно- битови условия. Помощ
при отглеждането на детето, ищцата получавала от нейните родители.
Наблюдавала се силна емоционална връзка между детето и майката. Майката
не ограничавала контактите на детето с баща му. Съдът, отчитайки горните
обстоятелства, както и след като съобрази желанието на майката и на детето,
възрастта и пола на детето заключава, че в интерес на малолетната В. е
упражняването на родителските права спрямо нея да бъде предоставено на
майката, като местоживеенето на детето бъде при майката в ***
Иманентна черта на упражняването на родителските права над децата
от единия родител е и режимът на лични контакти на децата с другия родител.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, стана ясно, че
бащата на детето работи в гр. София, като има данни, че живее в гр. Самоков.
Ответникът изцяло се съгласи с предложения от ищцата режим на лични
контакти с детето му, който режим съдът също счита за подходящ и
съобразен с местоживеенето на родителите, възрастта на детето и като цяло с
3
интереса на детето. Предвид изложеното, както и съобразявайки се с
желанието и родителския капацитет на бащата, и с оглед правилното развитие
на детето, съдът счита, че подходящ режим на лични контакти на детето с
бащата ще е следният: всяка първа и трета седмица от месеца в събота от
10.00 часа до 17.00 часа в неделя /с преспиване/; всяка нечетна година, през
официалните почивни празнични дни по Коледа от 09.00 ч. на 24-ти декември
до 18.00 часа на 26 декември /с преспиване/; всяка четна година през
официалните почивни празнични дни за Новогодишните празници от 09.00 ч.
на 31-ви декември до 18.00 часа на 2-ри януари /с преспиване/; всяка четна
година- първите два дни от Великденските празници от 10.00 ч. на първия ден
- /петък/ до 18.00 ч. на втория ден - /събота/, с преспиване; всяка нечетна
година, последните два дни от Великденските празници от 10.00 ч. на третия
ден - /неделя/ до 18.00 ч. на четвъртия ден - /понеделник/; един месец през
лятото, разделен на два пъти по 15 - /петнадесет/ дни, когато майката не е в
платен годишен отпуск; на 25-ти март, когато е рожденият ден на детето, два
часа през деня или два часа вечерта, по допълнителна уговорка между
родителите, в зависимост от заетостта на детето и родителите. При
осъществяване на режима, детето следва да бъде вземано и връщано от/в дома
на майката.
Относно претенцията за издръжка, за да се произнесе, съобрази
следното:
Разпоредбата на чл.143, ал.1 от СК гласи, че всеки родител е длъжен
съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия
на живот, необходими за развитие на детето, като нормата на чл.142, ал.1 от
СК предвижда, че размерът на издръжката се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я
дължи. От събраните по делото доказателства се установи, че бащата живее в
гр. Самоков и работи в гр. София, като извършва дейност, като управител на
търговска фирма и е едноличен собственик на капитала на същото дружество.
По делото ответникът представи документи, от които е видно, че в
търговското дружество, на което е управител и по отношение на което е
едноличен собственик на капитала, същият е назначен и на длъжност
„електротехник, поддръжка на сгради“, с месечно нетно възнаграждение в
размер на 605, 27 лева. От представения от ответника финансов отчет на
същото търговското дружество за 2022 г., става ясно, че за посочената година
фирмата развива дейност без получени и предоставени заеми, като осигурява
средства за работна заплата на трима души. От приложената към делото
справка, издадена от ТД на НАП- Варна, офис Шумен, става ясно, че
ответникът притежава МПС, марка „БМВ“, земя и сграда в с. Тимарево, и
земя и сграда в гр. Самоков. Предвид тези доказателства, съдът приема, че
ответникът е в състояние да реализира месечен доход, близък до средната за
страната работна заплата. Няма данни, нито наведени твърдения за други
алиментни задължения на бащата. Видно от представения от майката заверен
препис от Удостоверение, с изх. №22-10-01/03.10.2023 г. по описа на
4
Търговско дружество „Шуменфарма“ ООД, се установи, че майката, за
периода от месец март 2023 г. до месец август 2023 г. е реализирала средно
месечен брутен трудов доход в размер на 1 305, 87 лева. Няма спор, а се
установява и от събраните по делото доказателства, че В. е на 11 години,
ученичка в четвърти клас за учебната 2023-2024 г. Безспорно е, че още след
раждането на детето, на същото е открит „Синдром на Райно“, кардиологично
заболяване, изискващо периодични профилактични прегледи и наблюдение.
Същото се потвърждава и от събраните по делото доказателства /писмени и
гласни/. От същите доказателства става ясно, че предвид това заболяване, по
препоръка на лекуващия лекар, периодичните прегледи на В. следва да се
извършват в МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД в гр. София,
за което безспорно се изискват допълнителни средства за пътуване и
пребиваване в града, предвид отдалечеността на столицата от гр. Шумен. От
писмените и гласни доказателства се установи, че през месец януари 2024 г.
на В. й е извършено ортодонтско лечение като са й поставени брекети и са й
предоставени и други стоматологични услуги, за които са платени суми в общ
размер на 3 160.00 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Като
съобрази горните обстоятелства и след като отчете нуждите на детето В.,
предвид възрастта й, здравословното й състояние и възможностите на
родителите, съдът счита, че следва да бъде определена обща месечна
издръжка в размер на 500.00 лева, от които бащата да заплаща 300.00 лева, а
останалите 200.00 лева - да се осигуряват от майката. По-голямото парично
участие на бащата е обусловено от факта, че непосредствената тежест от
грижите по отглеждането и възпитанието на детето се понасят от майката. На
следващо място, съдът се съобрази с нуждите на детето, съобразно възрастта,
както и възможностите на ответника, като приема, че заплащане на издръжка
в посочения размер няма да съставлява съществено затруднение за последния.
Установи се, че бащата упражнява търговска дейност, живее в собствено
жилище, като притежава и друго имущество, от което би могъл да реализира
допълнителни доходи, и няма други алиментни задължения. Прави
впечатление и факта, че ответникът наведнъж е платил възнаграждение за
процесуално представителство за настоящото производство в размер на
1 500.00 лева, което обстоятелство съдът възприема като доказателство за
наличие на доходи на ответника, надвишаващи размера на твърдените от
него. Предлаганият от ответника размер на издръжка от 240.00 лева, който
почти се покрива с размера на минималната издръжка /233, 25 лева/, съдът
счита за несъобразен както с нуждите на детето, съотнесени към неговата
възраст, пол и здравословно състояние, така и с възможностите на бащата.
Ищецът претендира, на основание чл.149 от СК, присъждане на
издръжка, считано за периода от 01.07.2023 г. до 30.09.2023 г., като заявява,
че за посочените месеци ответникът не е осигурявал средства за издръжка на
5
дъщеря си. Ответникът представи доказателства, от които е видно, че е
изплащал суми за издръжка в размер на 200.00 лева месечно /за периода
преди завеждане на исковата молба/ и 240.00 лева /за период след завеждане
на исковата молба/, но не ангажира надлежни доказателства за изплатена
издръжка за месеците юли, август и септември 2023 г., т.е. за конкретния
процесен период. Ето защо заключава, че в случая издръжка в размер на
300.00 лева следва да се присъди и за периода от 01.07.2023 г. до 30.09.2023
г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба- 01.11.2023 г.
Издръжката за бъдеще време следва да се присъди, считано от
01.11.2023 г. до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване
правото на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, с
падеж до пето число на месеца, за който се отнася.
На основание чл.78, ал.6, вр. с чл.83, ал.1, т.2 от ГПК, В. В. Г. следва да
бъде осъден да заплати държавна такса върху определеният размер на
издръжката, в размер на 432.00 лева /четиристотин тридесет и два лева/.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, сумата от 825.00 лева /осемстотин двадесет и пет лева/,
представляваща извършените по делото разноски съразмерно уважената част
от претенциите.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху детето
В.В.Г. родена на 25.03.2013 г., ЕГН **********, на майката – И. Р. П., ЕГН
**********, като ОПРЕДЕЛЯ детето да живее при нея на следния адрес: ***
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата В. В. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: г***, с детето В.В.Г. родена на 25.03.2013 г.,
ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца в
събота от 10.00 часа до 17.00 часа в неделя /с преспиване/; всяка нечетна
година, през официалните почивни празнични дни по Коледа от 09.00 ч. на
24-ти декември до 18.00 часа на 26 декември /с преспиване/; всяка четна
година през официалните почивни празнични дни за Новогодишните
празници от 09.00 ч. на 31-ви декември до 18.00 часа на 2-ри януари /с
преспиване/; всяка четна година- първите два дни от Великденските празници
от 10.00 ч. на първия ден - /петък/ до 18.00 ч. на втория ден - /събота/, с
преспиване; всяка нечетна година, последните два дни от Великденските
празници от 10.00 ч. на третия ден - /неделя/ до 18.00 ч. на четвъртия ден -
/понеделник/; един месец през лятото, разделен на два пъти по 15 -
/петнадесет/ дни, когато майката не е в платен годишен отпуск; на 25-ти март,
когато е рожденият ден на детето, два часа през деня или два часа вечерта, по
6
допълнителна уговорка между родителите, в зависимост от заетостта на
детето и родителите. При осъществяване на режима, детето следва да бъде
вземано и връщано от/в дома на майката.
ОСЪЖДА В. В. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: г***, да
заплаща на детето си В.В.Г. родена на 25.03.2013 г., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител И. Р. П., ЕГН
**********, с адрес: г*** месечна издръжка в размер на 300, 00 лева
/триста/, считано от 01.11.2023 г. до настъпване на обстоятелства за
изменение или прекратяване правото на издръжка, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска, с падеж до пето число на месеца, за който се
отнася, както и да й заплати издръжка за минало време, в размер на 300.00
лева /триста лева/ месечно за периода от 01.07.2023 г. до 30.09.2023 г. /общо
сума в размер на 900.00 лева/, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба- 01.11.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Издръжката следва да бъде плащана по следната банкова сметка на
майката, законен представител на малолетната В. В.ова Г.а в „Банка ДСК“
АД: IBAN BG 30 STSA 93000024917298, BIC: STSABGSF.
ОСЪЖДА В. В. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: г***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС, държавна
такса върху определения размер на издръжката, в размер на 432.00 лева
/четиристотин тридесет и два лева/.
ОСЪЖДА В. В. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: г***, да
заплати на И. Р. П., ЕГН **********, с адрес: г*** сумата от 825.00 лева
/осемстотин двадесет и пет лева/, представляваща извършените по делото
разноски съразмерно уважената част от претенциите.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Шумен в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7