Р Е
Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 08.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно
заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретаря Антоанета Димитрова, сложи
за разглеждане гр. дело № 14999 по описа за 2019 година,
докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявения от „К.Г." ЕООД
ЕИК: *****, седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя П.Н.К.срещу
К.Д.Т., ЕГН: **********, с адрес ***
- ****/, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 340,00 лева /триста и четиридесет лева/,
представляваща сума, получена от ответника, в качеството му на довереник по договор за цесия от 19.05.2015г., ведно със законната лихва
от предявяването на иска, до окончателното изплащане на задължението.
Обстоятелства от които се твърди, че
произтича претендираното право:
В исковата молбата се
твърди, че на 04.09.2014г. дружество „К.Г." ЕООД, ЕИК: *****,
в качеството си на ищец е предявил иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД
срещу ,,Е.***" АД, за сумата от 518,42лв. /петстотин и осемнадесет лева и
42 стотинки/, представляваща заплатена без основание сума по корекция на
потребена електроенергия за период 09.02.2010г. до 16.07.2010г., за което е
образувано гр.д. № 1 1305/2014г. на ВРС, 33-ти състав.
С
Решение № 630/09.02.2015г., постановено по гр.д № 11305/2014г. на ВРС,
предявеният иск е бил изцяло уважен.
След
обжалване на постановения съдебен акт от страна на въззивника „Е.***" АД е
образувано въззивно гражданско дело№ 1035/2015г. на ВОС.
С
Решение № 962/ 18.05.2015г. постановено по в.гр.д. № 1035/2015г. ВОС, III
въззивен състав, въззивника „Е.***" АД е бил осъден да заплати на
виззиваемия „К.Г." ЕООД сумата от 360,00лв., представляваща съдебни
разноски за въззивната инстанция.
На
следващия ден, с договор за прехвърляне на вземане, сключен на 19.05.2015г., „К.Г."
ЕООД, в качеството на цедент, действащ чрез пълномощник, в лицето на адв. К.Д.Т.
- ВАК е прехвърлил вземане, на стойност 360,00лв, представляваща присъдени
разноски по горепосоченото въззивно гражданско дело № 1 035/201 5г. на ВОС - за
цена от 340,00лв. на цесионера „И.**" ЕООД, ЕИК: *****.
Съгласно
т.3-та на представения договор за прехвърляне на вземане от 19.05.2015г.,
цесионера е заплатил на цедента продажната цена по вземането, на стойност
340,00лв. към момента на сключването му, т.е. 19.05.2015г., която цена е
изплатена в брой от правоприемника „И.**" ЕООД на довереника адв. К.Д.Т.,
в качеството му на пълномощник на „К.Г." ЕООД, като изрично е посочено, че
сключения договор служи и за разписка за извършено плащане.
До
настоящия момент обаче, след повече от три години, довереника адв.К.Т. не е
предал нито лев от получената от него сума, по така прехвърленото вземане на
своя доверител „К.Г." ЕООД, поради което, за ищеца е налице правния
интерес да предяви пред компетентния съд настоящия иск.
Съгласно
изрична УМ от 03.12.2019г., ищецът твърди само и единствено сключване на
упълномощителна сделка от 04.07.2014г. Ищцовата страна не твърди наличие на
мандатен договор между страните, а твърди, че задължението за заплащане на
процесната сума произтича пряко от упълномощителната сделка, от която възниква мандатно
правоотношение.
По делото е постъпил отговор от ответника в срока по чл.131 от ГПК.
Ответника
счита иска за допустим, но неоснователен.
На
първо място прави възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност за
предявяване на иска, доколкото плащането на паричната сума е извършено на
датата на сключване на договора за цесия – 19.05.2014г.
Оспорва
получаването на сумата в лично качество. Счита, че от договора е видно, че
сумата е платена от цесионера /"И.**"/ на цедента /"К.Г."
ЕООД/, като няма данни сумата да е платена на адв. К.Д.Т.. /цитира практика на
ВРС/
Твърди,
че е налице изменение на процесния
договор за цесия от 19.05.2015г., обективирано в анекс от същата дата между „К.Г."
ЕООД и „И.**" ЕООД, съгласно което „К.Г.“ ЕООД е върнало обратно на
цесионера „И.**" ЕООД паричната сума, предмет на настоящия иск. Този анекс
представлява и т.нар. обратно писмо /contra letera/ за реалните уговорки между
страните. Навеждат подробни твърдения за предходни и последващи взаимоотношения
между страните и осъществени други плащания – от адв. К.Д.Т. полза на
първоначалния цедент Р.Д.Х..
Сочи,
че е налице неяснота по отношение на твърденията на ищеца за наличие на договор
за поръчка, доколкото упълномощаването е едностранна правна сделка.
Прави
и възражение за съдебно прихващане със
вземане за сумата от 340,00 лв. представляваща дължимо и незаплатено от ищеца
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от Закона за
адвокатурата съгласно влязло в сила съдебно Решение 910 от 05.03.2019г. по гр.д. № 11076/2018г.
на ВРС, за което било налице встъпване в правата на кредитора П.Ч.Г.срещу ищеца
„К.Г.“ ЕООД, съгласно сключен договор за цесия от 17.07.2019г.
В с.з. от 19.06.2020г. е прието за съвместно
разглеждане възражение за съдебно прихващане от ответника К.Д.Т. по отношение
на ищеца „К.Г." ЕООД, със сумата от
340 лв., представляваща част от вземане в размер на 600 лв., дължимо от „К.Г."
ЕООД на адв.П.Ч.Г., с правно основание
чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата и присъдени
разноски по влязло в сила Решение № 910 от 05.03.2019г. по гр.д. № 11076/2018г.
на ВРС, което вземане е прехвърлено частично, съгласно договор за цесия от
17.07.2019г. от П.Г.на К.Т..
В съдебно заседание ищецът поддържа иска си и моли за
уважаването му, а ответникът оспорва иска, като моли за отхвърлянето му. И
двете страни претендират разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По въпроса за правната квалификация на иска:
Съдът в доклада си по делото е приел, че е предявен иск с правна
квалификация чл.284, ал.2 от ЗЗД. Дори и след направените уточнения в УМ от 03.12.2019г.,
съдът намира, че няма основание за изменение на правната квалификация,
доколкото се твърди от ищеца, че мандатно
правоотношение възниква пряко от упълномощителната сделка от 04.07.2014г.,
с която „К.Г." ЕООД е упълномощило К.Д.Т. да го представлява.
За да бъде уважен иска с правна квалификация чл.284, ал.2 от ЗЗД следва
да бъдат доказани от ищеца следните предпоставки: валидно възникнало мандатно
правоотношение и сключване на валидна сделка в изпълнение на мандата /договорът
за цесия/. В тежест на ответника е да
установи, /в случай, че ищецът докаже наличие на мандатно правоотношение и
сделка по изпълнение на мандата/, че е изпълнил задължението си по отчетната
сделка – да предаде всичко, получено в изпълнение на мандата – в случая плащане
на цената по договора за цесия.
По делото са безспорни следните обстоятелства: че е сключен договор за
прехвърляне на вземане /цесия/, на 19.05.2015г., между „К.Г." ЕООД, в
качеството на цедент, и „И.**" ЕООД, ЕИК: ****, в качеството на цесионер, че
по силата на цесията е прехвърлено вземане, на стойност 360,00лв, представляващо
присъдени разноски по въззивно гражданско дело № 1035/2015г. на ВОС - за цена
от 340,00лв., че при сключване на сделката „К.Г." ЕООД е действал чрез
пълномощник, в лицето на адв. К.Д.Т. – ВАК, че между страните по делото – „К.г.“ ЕООД и
адв. К. Т. – не е бил сключван договор за поръчка по повод на цесията, а е
дадено само пълномощие на адв. Т.. Тези обстоятелства се потвърждават и от
приетите доказателства (препис от решение по
в.гр.д. № 1035/2015г. на ВОС, договор за цесия от 19.05.2015г. – л. 6 от делото).
Спорен по делото въпрос е на първо място налице ли е валидно мандатно
правоотношение, възникнало в резултат на упълномощаването.
Съдът намира, че упълномощаването е едностранна правна сделка, по
силата на която могат да възникнат единствено и само права за упълномощения, но
не и задължения.
От тази теоретична постановка следва, че за да е налице каквото и да е
задължение за ответника /да извърши плащане в полза на упълномощителя, да
отчете дадени суми или друго/, следва да е налице друг договор /двустранна
правна сделка/ - мандатен договор, различен и отделен от упълномощаването
/едностранната правна сделка/, какъвто договор в случая липсва, дори и по
твърдения на ищеца. Поради това и само на това основание искът се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Упълномощаването е сделка, с която едно лице (представител) получава
представителна власт, т.е. право да извършва действия от името и за сметка на едно друго лице
(представляван). Резултатът от действията
на представителя настъпва директно в
правната сфера на представлявания, съгласно чл. 36 ал. 2 от ЗЗД. Оттук
следва, че плащането, осъществено по договора за цесия, се счита за плащане,
осъществено от цесионера „И.**"
ЕООД, ЕИК: **** в полза на цедента „К.Г." ЕООД /страните по договора/,
независимо от факта, че е осъществено чрез пълномощник. Поради това е без
правно значение дали плащането реално в действителност е получено от адв. Т.,
доколкото то се счита получено от цедента чрез пълномощника, по силата на
упълномощителната сделка.
В случай, че пълномощника е действал във вреда на представлявания, е
налице друга последица, уредена в чл. 40 от ЗЗД.
Отделно от това от клаузите на самия договор за цесия е видно, че в
него не се съдържа волеизявление за получаване на сумата по цесията лично от
адвокат Кр. Т.. Текстът на т.3 от договора, на който се позовава ищецът, гласи
дословно следното: „Цедентът прехвърля на цесионера описаните в т.1 вземания
срещу цена от 340.00лв., за която страните се съгласяват, че е платена изцяло и
в брой от цесионера на цедента при подписването на договора, като същият служи
за разписка“. Тоест в тази част на договора се съдържа признание на факта на изпълнение
на задължението за плащане на цената по договора за цесия от цесионера „И.**" ЕООД, ЕИК: **** в полза на
цедента „К.Г." ЕООД.
Въз основа на горното се извежда извода, че плащането по договора за
цесия е извършено в полза на цедента „К.Г." ЕООД, поради което липсва и
друга предпоставка за уважаване на иска - не е налице плащане в полза на адвокат
К. Т., което той евентуално да е длъжен да отчете на „К.Г." ЕООД, в
случай, че е налице мандатно правоотношение /каквото липсва/.
С оглед отхвърляне на иска на друго правно основание съдът намира, че възражението
за давност не следва да бъде разглеждано.
Ответната страна навежда и възражения за последващо изменение на договора за цесия, извършено с Анекс към
договора за прехвърляне на вземане от 19.05.2015г. по силата на който са прехвърлени
разноските по в.гр.д. № 1035/2015г. на ВОС и гр.д. № 11305/2014г. на ВРС. За
пълнота съдът намира, че следва да наведе мотиви защо счита, че възраженията в
тази връзка са неотносими. По твърдения на ответника е налице изменение на процесния договор за цесия с
анекса от същата дата. Това твърдение по съществото си е твърдение за
последващи правни сделки, които не засягат действителността на договора за
цесия. Поради това последващите факти, осъществени в правната действителност,
не могат да се отразят на правните изводи на съда по отношение на процесното
правоотношение и стоят извън предмета на доказване по делото. От друга страна твърдението,
че този анекс представлява обратно писмо /contra letera/ за реалните уговорки
между страните, навежда на извод за привидност на договора за цесия, но няма възражение,
че договорът за цесия е нищожен като относително недействителен, нито твърдение
за действителната сделка между страните, съгласно Анекса. Оттук съдът намира,
че не следва да обсъжда неясните и непълни възражения на ответника.
Предвид отхвърлянето на иска като неоснователен, съдът намира, че не
следва да разглежда и приетото за съвместно разглеждане възражение за
прихващане.
Предвид изхода на производството, на ответника се
следват разноските по делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, но доколкото в
полза на ответника е осъществена безплатна правна помощ, съдът следва да
присъди на адвоката на ответника възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА. Съгласно
законовият текст, съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Съгласно НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и РЕШЕНИЕ № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в
сила от 15.05.2020 г., минималният размер на адвокатското възнаграждение по
делото е в размер на 100лв., изчислен съгласно чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредбата. Съдът
намира, че доколкото разпоредбата на чл. 38 ал. 2 от ЗА допуска определяне на
по-висок размер на възнаграждението от минималния, и съобразявайки правната и
фактическа сложност на делото и справедливото заплащане на адвокатския труд,
възнаграждението, което следва да бъде определено е в размер на 200лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Г."
ЕООД ЕИК: *****,
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя П.Н.К.срещу К.Д.Т., ЕГН: **********, с адрес *** - ****/,
иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 340.00 лева /триста и четиридесет лева/, представляваща сума,
получена от ответника, в качеството му на довереник
по договор за цесия от 19.05.2015г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл.284, ал.2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „К.Г." ЕООД ЕИК: *****, седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя П.Н.К.ДА ЗАПЛАТИ НА адв.П.Ч.Г., ЕГН **********,
АК- Варна, адрес на упражняване на дейността гр.****/, сумата от 200лв. /двеста лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 38
ал. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните. Решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: