Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр.Г.Т., 02.11.2020г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            Районен съд - Г.Т., наказателна колегия, в публичното заседание на втори ноември две хиляди двадесета година, в състав:

 

 

Председател: Росен Стоянов

 

 

         В присъствието на секретаря Радостина Стоянова, разгледа докладваното от Съдията н.а.х.д. № 149 по описа на Районен съд - Г.Т. за 2020г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Същото е образувано по жалба на Н. *** с ЕГН - **********, срещу Наказателно постановление № Д-5/19.06.2020г. на Началник РДНСК – Д..

С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.177 ал.3 от ЗУТ във връзка с чл.19а, ал 3, т.6 от Наредба № 2/31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти, на основание чл. 232, ал.І, т.1 от ЗУТ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000/хиляда/ лева.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният административен акт. Поддържа се, че при издаването на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения.

Административно-наказващият орган, чрез своят процесуален представител застъпва, че атакуваното НП е издадено законосъобразно, а жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП, а разгледана по същество, жалбата е  неоснователна. Аргументи:

Административно-наказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № Д-4 от 14.05.2020г. от инж. Н.П.А. - главен инспектор в Регионална дирекция „Национален строителен контрол” (РДНСК) Д., срещу жалбоподателя Н. *** с ЕГН – ********** в качеството му на главен архитект на общ. Г.Т., за това, че на 16.09.2019г. е издал Удостоверение за въвеждане в експлоатация (УВЕ) №009/16.09.2019г. за строеж „Основно обновяване на многофамилна жилищна сграда, ул. „О.“№26, гр.Г.Т. - Внедряване на мерки за енергийна ефективност“, находящ се в УПИ 1-2069 кв.38 по плана на гр.Г.Т. общ. Г.Т., обл. Д., в нарушение на разпоредбата на чл. 19а, ал 3, т.6 от Наредба № 2/31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти, изискваща към заявлението за регистриране и издаване на УВЕ, да бъде приложен констативен акт по чл.176 ал.1 от ЗУТ за установяване годността за приемане на строежа, образец № 15 от Наредба № 3 от 2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, съставен и подписан от възложителя, проектанта, строителя и лицето упражняващо строителен надзор.

Деянието било квалифицирано от контролния орган в АУАН, като  извършено нарушение на чл.177 ал.3 от ЗУТ във връзка с чл.19а, ал 3, т.6 от Наредба № 2/31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти.

Нарушението е било установено във връзка с извършена на 16.03.2020г. проверка по документи в Общ. Г.Т., съгласно разпоредително писмо на ДНСК изх.№ Д-279-00- 755/20.02.2020г., по повод писмо на МРРБ с вх.№ Д-279-01-907/14.02.2020г. и изнесени в него данни за изпълнение на строежа без осигурен авторски надзор и съставен констативен акт обр.15 без да е подписан от проектантите на строежа. При проверката бил съставен съответния констативен протокол.

Въз основа на така съставения АУАН, Началник РДНСК - Д., е издал обжалваното НП № Д-5/19.06.2020г., в което е приета за установена посочената в АУАН фактическа обстановка, като за нарушение по чл.177 ал.3 от ЗУТ във връзка с чл.19а, ал 3, т.6 от Наредба № 2/31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти на Н. *** с ЕГН – **********, в качеството на главен архитект на общ. Г.Т. на основание чл. 232, ал.І, т.1 от ЗУТ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000/хиляда/ лева.

Съдът намира, че в АУАН и НП нарушението е описано достатъчно пълно и ясно, като са посочени всички относими обстоятелства, както и доказателствата, които го потвърждават. Към констатираното нарушение правилно е приложена относимата законова разпоредба. Описанието на нарушението с дадената правна квалификация по идентичен начин е привнесено от АУАН в НП, като е посочена и приложимата санкционна норма на чл. 232, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Съдът не намира неяснота във волята на наказващият орган, както и не намира, че неизписване на „ЗУТ“ след чл. 177, ал.3 в цифровото изписване диспозитива на нарушението, представлява съществено процесуално нарушение, след като във всички останали случаи, както и в обстоятелствената част ЗУТ е изписан на всякъде, така че този пропуск не би могъл да доведе до неяснота в обвинението. 

Съдът не споделя наведените в жалбата и по същество възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила.

От събраните гласни доказателства и приетите по реда на чл. 283 от НПК писмени такива, безспорно се доказва, че при съставянето на констативен акт обр.15 от 29.07.2019г. не са спазени изискуемите по чл.5 ал.1 от Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството условия за документиране изпълнението, предаването и приемането на строежа от представителите на страните по сключените договори и по- конкретно от проектантите на строежа. Липсата на подписи в него обуславят непълноти в съдържанието му. Тези непълноти от своя страна водят до некомплектуваност на документите, предхождащи издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация. Издавайки Удостоверение за въвеждане в експлоатация (УВЕ) №009/16.09.2019г. въз основа на така съставения констативен акт обр.15 от 29.07.2019г. жалбоподателят Н.А., в качеството си на главен архитект на Общ. Г.Т., не е извършил изискуемата проверка на комплектуваността на документите, необходими за регистриране и въвеждане в експлоатация на строежа.

Съобразно разпоредбата на чл.5 от Наредба №3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, всички обстоятелства, свързани със строежа, се документират от представителите на страните по сключените договори. Един от тези актове е този по чл.7, ал.3, т.15 от Наредбата -обр.5. Съгласно цитираната разпоредба, констативен акт за установяване годността за приемане на строежа/приложение №15/ се съставя на основание чл.176, ал.1 от възложителя, проектантите по всички части на проекта, строителя, лицето, упражняващо строителен надзор. С този акт се предава строежа и строителната документация от строителя на възложителя. Такъв констативен акт за установяване годността за приемане на строежа - образец 15, е съставен. От приложените доказателства е видно, че не е подписан от всички участници в строителния процес. Полагането на подписи от всички участници означава съгласие, че строителните дейности са извършени по начин съобразно одобрената документация така, щото строежът да е годен, за да се експлоатира. Неподписването на акт обр.15 дори от едни от визираните в чл. 176, ал. 1 от ЗУТ лица означава несъгласие с отразените в него констатации.

Режимът на въвеждане в експлоатация на строежите е регистрационен, от което следва, че компетентния орган - главния архитект на общ. Г.Т., следва да извърши проверка за комплектованост на документите и при наличието на пречки по чл.178, ал.З от ЗУТ и чл.19в, ал.1 от Наредбата, следва да откаже издаване на УВЕ, което той не е сторил.

Безспорно е, че жалбоподателя е длъжностно лице, с оглед заеманата от него длъжност - Главен архитект е субект на нарушение по смисъла на чл. 232 ЗУТ. Доказано е, че същия не е изпълнил задълженията си, възложени по закон, тъй като е издал удостоверение за въвеждане в експлоатация на обект, без да провери комплектуваността на изискуемите по закон документи преди издаването му.

Съдът намира, че правилно е определен вида на наложеното наказание – „глоба", предвидено за физическо лице, какъвто е жалбоподателя. Размерът на наказанието е в установения от закона минимум - 1 000 лв. По този начин, наказващия орган се е съобразил разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил на жалбоподателя правилно и по размер наказание.

Що се отнася до наведеното в жалбата твърдение за нарушение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН при издаване на наказателното постановление, поради несъобразяване с липсата застрашени права и законни интереси и липсата на настъпили общественоопасни последици, съдът прецени, че тези обстоятелства са били съобразени от административнонаказващия орган, който е наложил наказанието в минималния размер, като правилно не е счел, че деянието представлява маловажен случай на административно нарушение.

Предвид горното, съдът намира, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено.

 

 

Водим от изложените фактически констатации и правни изводи, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

        

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Д-5/19.06.2020г. на Началник РДНСК – Д., с което на Н. *** с ЕГН - **********, за извършено нарушение по чл.177 ал.3 от ЗУТ във връзка с чл.19а, ал 3, т.6 от Наредба № 2/31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти, на основание чл. 232, ал.І, т.1 от ЗУТ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000/хиляда/ лева.. 

Решението може да се обжалва пред Административен съд - Д. в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.

 

 

 

 

               Районен съдия: