Решение по дело №80/2020 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 11.06.2020 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета  година в състав:

                                                      СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мариана Кадиева и при участието на прокурор Георгиева от Окръжна прокуратура - Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки административно дело  № 80  по описа на КАС за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по искова молба от В.Я.Ш. от ***, чрез пълномощник, срещу  Областна дирекция на МВР-Кърджали. Ищецът твърди, че с Решение №38/17.10.2019 г., постановено по анд №72/2019 г. по описа на Районен съд - Крумовград, в сила от 06.11.2019 г., е отменено наказателното постановление №19-0289-000196/03.09.2019 г., изд. от началника на РУ Крумовград при ОДМВР Кърджали.  В исковата молба се сочи, че в производството пред РС-Крумовград ищецът бил защитаван от адвокат, на когото заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., съгласно сключен договор за правна защита и съдействие. Счита, че от незаконосъобразното наказателно постановление, отменено с влязлото в сила съдебно решение, за него е произтекла имуществена вреда в размер на 300 лв., съставляваща заплатена сума за адвокатско възнаграждение по воденото дело пред РС – Крумовград. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ОД на МВР-Кърджали, да му заплати сумата от 300 лв., като обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатски хонорар по анд №72/2019 г. по описа на РС – Крумовград, ведно със законната лихва върху тази сума, от датата на влизане в сила на решението на районния съд до нейното окончателно заплащане. Претендира и направените по настоящото дело разноски. В писмено становище, процесуалният представител на ищеца, поддържа предявения иск, по изложените в него съображения.

Ответникът – Областна дирекция на МВР Кърджали, чрез пълномощника си – гл.ю.к. П., намира иска за неоснователен. Счита, че претендираният размер на обезщетението е прекомерен и следва да бъде намален на 100 лв., предвид фактическата и правна сложност на делото и постановеното Решение № 5419/08.05.2020 г. на ВАС на РБ, в сила от 15.05.2020 г., с което е отменена разпоредбата  чл. 18, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По горните съображения, прави възражение за прекомерност и на адвокатско възнаграждение, претендирано в настоящото производство.

          Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, намира иска за  основателен и доказан. Счита, че в случая е осъществен фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ. Налице е незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, както и претърпени имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от този акт.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Безспорно е по делото, че с Наказателно постановление №19-0289-000193/03.09.2019 г., издадено от началника на РУ Крумовград към ОМВР – Кърджали, на ищеца е била наложена глоба в размер на 200 лв.

С Решение №38/17.10.2019 г., постановено по анд №72/2019 г. по описа на Районен съд - Крумовград, горното наказателно постановление било отменено като незаконосъобразно. Решението не е било оспорено и е влязло в законна сила на 06.11.2019 г. Последните обстоятелства се установяват и от доказателствата, събрани в хода на производството по анд №72/2019г. по описа на РС-Крумовград, приложено по настоящото дело. 

          Видно от договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 12.09.2019 г., намиращи се в кориците на анд №72/2019 г. по описа на РС- Крумовград, процесуалното представителство и защита на Ш. пред РС Крумовград, е осъществено от адв.Д. В договора за правна защита е визиран предмет: оказване на правна защита и съдействие по анд №72/2019 г. по описа на РС-Крумовград, и е договорено възнаграждение в размер на 400 лв. Към датата на сключване на договора, уговореното адвокатско възнаграждение е отбелязано като изплатено.

 При така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните изводи по допустимостта на иска:

Изпълнено е условието на чл.204, ал.1 от АПК -  искът е подаден от лице с надлежна процесуална легитимация и насочен против надлежен ответник.

Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същия да е предявен след отмяна на административния акт, по съответния ред. В процесния случай се претендират имуществени вреди от отменено наказателно постановление, издадено от началник на група в РУ-Крумовград към ОДМВР – Кърджали. По отношение на характера на дейността по административното наказване, е прието Тълкувателно постановление №2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, според което, независимо от правораздавателния й характер, тази дейност е административна, тъй като се осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по административен ред и чрез упражняване на властнически метод, като определящо в случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван от административен орган по повод възложени му от закона правомощия и по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

По изложените съображения и тъй като в случая се установи, че процесното НП е отменено от компетентния районен съд с влязло в сила съдебно решение, постановено по анд №72/2019 г. на РС Крумовград, предявеният иск се явява допустим за разглеждане от настоящия административен съд, по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. 

Разгледана по същество исковата претенция е и основателна, по следните съображения:

Предявения иск за обезщетение е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като е предвидено исковете да се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби съответстват и доразвиват предвиденото в нормата на чл.7 от Конституцията на РБ, според която държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.

За да възникне право на обезщетение в това производство, е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество.

Налице е първата предпоставка – незаконосъобразен акт – наказателно постановление, издадено от административен орган, отменено с влязло в сила съдебно решение. 

Съдът намира, че е налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразното наказателно постановление.

          В случая, ищецът претендира имуществени вреди в размер на 300 лв., представляващи платен адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита при обжалване на издаденото срещу него наказателно постановление.

Установено е по делото, че именно във връзка с оспорване на наказателното постановление, ищецът в настоящото производство е упълномощил адвокат и е заплатил адвокатски хонорар в размер на 400 лв., уговорен и изплатен, според сключения договор за правна защита и съдействие. Ищецът не би ангажирал адвокат и не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление, като намаляването на неговото имущество, поради заплащане на адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на НП. В тази връзка,   издаденият  от  административния  орган  акт е необходимо условие за съществуване на договора за правна помощ и съдействие, сключен именно с цел защита срещу конкретния акт.

Съдът приема, че адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора и е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – отмененото наказателно постановление. Следва да се има предвид също, че в проведеното производство по Закона за административните нарушения и наказания, не е бил предвиден ред за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение. Поради това, извършените разходи за адвокатски хонорар, в производство по оспорването на наказателно постановление, приключило с неговата отмяна, представляват имуществена вреда, по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която не е възстановена, и за която ответникът дължи обезщетение, на основание чл.4 от ЗОДОВ  /в този смисъл и ТР №1/15.03.2017 г. по ТД №1/2016 г. на ОСС на ВАС/.

По отношение на размера на предявения иск и с оглед възраженията на ответната страна, съдът следва да съобрази  предвиденото в чл.36, ал.2 Закона за адвокатурата, във вр. с чл.18, ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

             Съгласно чл.36, ал.2 ЗА, размерът на адвокатското възнаграждение се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от размера, предвиден в наредба на Висшия адвокатски съвет, за съответния вид работа. Действително, по силата на окончателно Решение № 5419 от 8.05.2020 г. на 5-чл. състав на ВАС, постановено по адм. д. № 14384/2019 г., в сила от 15.05.2020 г., текстът на чл.18, ал.2 е бил изменен. Видно обаче от приложения договор за правна защита и съдействие с предмет: оказване на правна защита и съдействие по анд №72/2019 г. по описа на РС-Крумовград, ДПЗС е бил сключен на 12.09.2019 г., а уговореното адвокатско възнаграждение, в размер на 400 лв., е отбелязано като изплатено към датата на сключването му. С оглед правилото на чл.195, ал.1 АПК, към датата на плащането - 12.09.2019 г., е в сила редакцията на чл.18, ал.2 ЗАНН, преди изменението, обн. ДВ бр. 45/2020 г.  От своя страна, според предвиденото в чл.18, ал.2 от Наредба №1/2004г. в приложимата му редакция /обн. ДВ, бр. 28 от 2014 г./, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая, предвиденият в наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение за производството пред РС е 300 лв., като такъв е и претендирания от ищеца размер. Предвид горното, съдът намира, че искът е основателен и доказан, и следва да бъде уважен в пълния си предявен размер от 300 лв.

             Основателно се явява и акцесорното искане за присъждане на законната лихва върху сумата от 300 лева, считано обаче от датата на предявяването на исковата молба /в този смисъл и трайната съдебна практика в Решение №15973/19.12.2018 г. по адм.д.№8875/2018 г. на ВАС; Решение №13065/29.10.2018 г. по адм.д.№8399/2017 г. на ВАС; Решение №12894/24.10.2018 г. по адм.д.№8483/2017 г. на ВАС и др./,  до окончателното й изплащане.

 По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, на основание чл.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на търсените от ищеца имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи част от платените от него разноски за адвокат по анд №72/2019 г. по описа на РС - Крумовград, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законна лихва върху горната сума, от датата на предявяване на исковата молба до нейното окончателно заплащане.

          При този изход на спора, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, следва  ответникът да заплати на ищеца и направените в настоящото дело разноски, общо в размер на 310 лева, от които: 10 лв. за дължимата и внесена от ищеца държавна такса и 300 лв. за изплатеното адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 11.11.2019 г. По изложените по-горе съображения и предвид отбелязаната в договора дата на плащане на уговореното възнаграждение - 11.11.2019 г., неоснователно е възражението за прекомерност, тъй като претендираните разноски са в минималния размер, предвиден в чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004г. /ДВ, бр. 84 от 2016 г./.

          Така мотивиран, Административен съд Кърджали

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Кърджали да заплати на В.Я.Ш. от ***, ЕГН **********, сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, за изплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в производството по анд №72/2019 год. по описа на Районен съд – Крумовград.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кърджали да заплати на В.Я.Ш. от ***, ЕГН **********, направените по настоящото дело разноски, в размер на 310 лв.

 Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението.

 

 

 

                                                 СЪДИЯ: