Р Е Ш Е Н И Е № 1670
гр. Пловдив, 02.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на 04.04.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя
Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8204 по
описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове по чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Производтсвото е образувано въз
основа на
искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250
против Е.А.В., ЕГН **********,*** с
правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, действащ чрез адв. А.К. , с която се
иска да бъде установено, че ответникът-Е.А.В.
дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД суми в размер на 642,23
лв.- главница, представляваща неплатена сума за консумирана питейна и отведена
канална вода за обект, находящ се в *** за период от
17.08.2015 г. до 07.09.2017 г., както и сумата в размер от 94,97 лв.- мораторна лихва към главницата за
периода от 31.10.2015 г. до 31.10.2017 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 11463/ 28.11.2017 г. по чл. 410 ГПК по ч.
гр. дело № 18752 по описа за 2017 г. на ПРС. Претендира се и за законната лихва
върху посочената сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 27.11.2017 г. до окончателното й изплащане. Претендират
се и сторените в настоящото производство съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение, както и разноски в заповедното производство.
Ищецът
посочва, че за периода от 17.08.2015 г. до 07.09.2017 г. по партидата на Е.А.В. има натрупани задължения към
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Пловдив за предоставени от
експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода, в размер на 642,23
лв.-главница, както и мораторна лихва към главницата в размер от 94,97 лв. за периода от 31.10.2015 г. до 31.10.2017
г. , за водоснабден имот, находящ се в ***. За потребените
за посочения период количества вода са издадени фактури за главници, подробно
описани в исковата молба.
Съгласно
чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се
извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Е.А.В. има качеството
на потребител на ВиК услуги по смисъла
на ЗРВКУ, като в тази връзка фигурира в базата данни на оператора като
потребител с № ***
за водоснабдения имот, посочен по-горе. Към настоящия момент отношенията между
потребителя и експлоатационното дружество се сочи, че се уреждат от публично
известни Общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите са
общодостьпни на сайта на дружеството www.vik.bg.
В
изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Е.А.В. за натрупаните по партидата
на абоната задължения, които до момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, не са заплатени.
Заповедта е връчена при условията на чл. 47 ГПК, което е обусловило правния
интерес от установяване на задълженията по нея.
С оглед изложеното се моли предявените искове
да бъдат уважени, като се претендират разноски.
Ответникът,
чрез процесуални представител, в законоустановения едномесечен срок е подал отговор, с който се оспорва предявените искове, като неоснователни и
недоказани. Не спори , че е клиент на ищцовото дружество през процесния период,
но оспорва дължимостта на сумите, като
излага подробни доводи в тази насока.
Посочва, че съгласно раздел ІІ, чл. 23, ал.1 от общите условия,
показанията на водомерите на водопроводни отклонения се отчитат с точност до 1
куб.м. за период не по – дълъг от 1 месец за потребители, използващи водата за
питейно-битови нужди, както в случая. Видно от представения опис на фактури по
делото, първата фактура с № 27533674 за период от 01.03.2015 г. до 14.08.2015
г. т.е. 4 месеца, което осчетоводяване
се сочи да представлява нарушение на Общите условия. Освен това не става ясно
от отразеното във фактурата какъв е бил ежемесечния разход от страна на
ответника. Твърди се нарушение и на чл. 23, ал. 3 ОУ, предвиждащ, че в
междинните периоди между два отчета на ВиК оператор ежемесечно трябва да се
начислява количеството изразходвана вода, определено въз основа на средния
месечен разход от предходните два отчета, като в случая с тази фактура липсват
данни за предходните два отчета. Посочва се, че начислената обща стойност на
изразходвана вода значително надвишава предходното потребление на ответника.
Прави се възражение за погасяване по давност на отразените във фактура с №
27533674 за период от 01.03.2015 г. до 14.08.2015 г. вземания. Посочва се, че ответникът не е получавал първичен счетоводен
документ по смисъла на ЗСч., удостоверяващ претендираните суми. Освен гореизложените доводи се сочи, че
ответникът се е подписал на карнетите само на 2 от периодите, за които са
издадени фактури, като за следващите не е сверено действително изразходеното
количество и неправомерно е начислявано служебно. Сочи, че не се представят
доказателства, че претендираните суми отразяват действително измерено
количество вода. Оспорва се доказателствената стойност на карнетите, като
неподписани от ответника документи. Оспорва дължимостта на претенцията за
обезщетение за забава. Моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Не се оспорва от ответника
качеството на клиент на предоставяните от ищеца услуги през процесния период,
като от приетите доказателства се установява, че за периода от 17.08.2015 г. до
24.07.2017 г. (последната фактура от 07.09.2017 г. обхваща част от този период
от 01.07.2017 г. до 07.09.2017 г.) ответникът е собственик на процесния
апартамент. На 24.07.2017 г. ответникът
е прехвърлил собствеността върху апартамента на трети лица, като за това
ищцовото дружество не е уведомено.
По делото са приети, като доказателства карнети за
процесния имот, в които е отразено, че в
периода от 14.06.2013 г. до 14.08.2015 г. водомерът в имота не е бил
отчитан, като срещу дата 14.06.2013 г. е отразен код „5“, което съгласно
събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на св. *** *** се
установява, че представлява отбелязване, че имотът е необитаем. Срещу дата
14.08.2015 г. са отразени показания на водомера „265“, като е налице подпис в
графа „Забележка“. Срещу дата 12.09.2015 г. е отразена разлика в показанията на
водомера 12 куб.м. и е налице същият подпис в графа „Забележка“. След тази дата
до 14.09.2017 г., когато е отразено в графа „Забележка“ връчено известие за
неизправен водомер са отразявани показания на водомера без подписи на
потребител. Срещу дата 11.02.2016 г. е отбелязан код 5, както и срещу
13.10.2016 г. Срещу дата 11.12.2015 г. е отразена разлика 10 куб.м. и в графа
„Забележка“ е записан № на пломба – ***. Считано от 13.10.2017 г. са отразявани
показания по съразмерност, като това е извън исковия период, но срещу тази дата
е налице подпис на потребител. Видно от карнета на лист 19 от делото е вписано
името на последващия собственик ***, както и неговият телефон. Във връзка с
отразяванията в карнетите е допуснато събиране на гласни доказателства чрез
разпита на св. *** ***, от които се установява, че тя е започнала да отчита
апартамента от 1 юни 2015 г., като посочва, че подписите срещу дати 14.08.2015
г. и 12.09.2015 г. са на наемателката в апартамента на име „***“. Св. *** е
отчитала водомерът в апартамента до 16.10.2017 г. Показанията, отразени в
карнетите след датите, на които има подпис на потребител са били давани по
телефона, като свидетелката влизала в апартамента, но не редовно. В карнета бил
записан телефона на наемателката „***“, като от този телефон били давани
показания на водомера. На първото отчитане на 14.08.2015 г. в апартамента били ***
и ***, които видели показанието. След време обаче наемателката *** напуснала
адреса, като св. *** питала съседи, като не й се осигурявал достъп дали някой
живее в имота. Имало период, в който съседите казвали, че не са виждали никой.
В тези случаи в карнета се отбелязвало код 5 – необитаем. Св. *** посочва, че
когато не й се осигури достъп до апартамента остава бланка на вратата с нейния
телефон, но понякога намира бланката на същото място на следващия месец, което
сочи, че имотът е необитаем. В конкретния случай не си спомня дали е намирала
бележката си на вратата на следващия месец. Посочва, че срещу дата 13.04.2016
г. е говорила по телефона – има
отбелязване „т.“ в графа „подпис на потребителя“. Св. *** не си спомня да е
говорила със собственика, като е останала с впечатление, че работи в чужбина.
Твърди, че всеки месец се ходи на адреса за показанията на водомера, дори да е
отбелязано, че е необитаем се проверява. Посочва, че след като не намери никой
на предварително определения ден и час за отчет на водомера, изчаква да й
звъннат на телефона от бележката на вратата и ако никой не й звънне, то
проверява дали има телефон на лице от адреса и се обажда. Ако не може да се
свърже записва служебно, като гледа показанието на същия месец от предходната
година т.е. по съразмерност. По тарифа
сочи, че се отчита, когато е неизправен водомера. Спомня си, че при първият й
отчет на 14.08.2015 г. е проверила водомера и той е бил в метрологична годност.
По реда на чл. 176 ГПК ответникът заявява в първото по
делото съдебно заседание, че не е ползвал лично имота, като е имал наемателка
на име *** от май месец 2015 г. до края на 2015 г.
Приети са като доказателства и процесните фактури, в
които са отразени начислените суми и периодите, за които се начислява
съответното задължение.
Приети са общи условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор, ***, одобрени с решение на ДКЕВР
ОУ-027/09.06.2006г. Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от общите условия потребители на В
и К услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на
имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно чл. 23 изразходваните
количества питейна вода се отчитат по водомер с точност до 1 куб.м. за период
не по-дълъг от три месеца за потребители за питейно – битови нужди в
присъствието на потребителя или негов представител. При неосигуряване на
представител отчетът се подписва от свидетел, какъвто може да бъде и служител
на В и К оператора. Съгласно чл.25, ал.8 при липса на индивидуални водомери или
неизправни такива, месечното количество изразходвана вода се определя по 6
куб.м. за топлофицирано жилище и по 5 куб.м. за нетоплофицирано за всеки
обитател. Заплащането става в 30-дневен срок от фактурирането според чл.31. В
чл. 41 и чл. 42 от общите условия е предвидено, че ВиК операторът може да
прекъсне или преустанови предоставянето на В и К услугите при писмено заявление
на потребителя за временно или постоянно (трайно ) прекъсване на водопроводното
и канализационното отклонение, които той използва след заплащане на услугата,
съгласно ценоразпис на В и К оператора и след осигуряване на достъп до
измервателния уред. При подадено мотивирано писмено заявление от страна на
потребителя, В и К операторът преустановява временно доставката на питейна вода
чрез пломбиране на спирателния кран пред водомера за периода, посочен в
заявлението, като в този случай се изготвя констативен протокол с отразени
показания и реквизити от датата на преустановяване на отчитането. Съгласно чл.
61, ал. 1 от общите условия при промяна на собствеността или на правото на
ползване новият и/или предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат
до В и К оператора в 30 дневен срок от промяната заявление по образец за
откриване, промяна или закриване на партида, като предоставят за справка
документи, удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на
собствено или на правото на ползване на имота.
Изслушана е съдебно – счетоводна експертиза, която, след
запознаване с представените по делото писмени доказателства и след проверка на
счетоводните записвания при ищцовото дружество, дава заключение, че общото
задължение на ответника към В и К ЕООД- Пловдив е в размер на 642,23 лв. Начислени са лихви за забавено
плащане от 94,97 лв. Сумите по отделните главници за изчислени съобразно
приложените копия от карнети и съобразно утвърдените цени от ДКЕВР. Установява се, че издаваните от ищцовото дружество
първични счетоводни документи, притежават необходимите реквизити, съгласно Закона
за счетоводството и ЗДДС; за счетоводното отчитане се използват съответните
счетоводни сметки и регистри; регистрите и дневниците на ищцовото дружество са
надлежно заведени; води се и дневник на покупките и дневник на продажбите,
съгласно изискванията на ЗДДС, като стопанските операции са записани в
хронологичен ред. В частност процесните задължения са редовно осчетоводени по
счетоводни сметки, дневници и регистри за посочения период. Установява се, че
фактурираното количество потребена вода за процесния период съответства на
количеството отчетена потребена вода по записаните показания в карнетите.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Видно от приложеното случая частно гражданско дело вземането по настоящото производство
съответства на вземането по заповедта за изпълнение, възраженията против
заповедта са подадени в законоустановените срокове и исковете, предмет на
настоящото производство са предявени в месечния срок от получаване на съобщения
за това. На основание изложеното следва, че исковете са допустими, поради което
следва да се разгледат по същество.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в исковия процес, ищецът следва да установи твърдените в исковата молба
факти, от които произтича претендираното вземане и съответно да ангажира
доказателства за неговия размер да установи вземането си на претендираното
договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през
процесния период е извършвал в договореното качество, количество и срок услуги
по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, както и че през
процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите
условия, а в тежест на ответника е да установи възникването на правопогасяващи
и правоизключващи факти.
Условията и редът за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, както и взаимоотношенията между експлоатационните
предприятия «В и К» и отделните абонати
в процесния период са регулирани от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи. Съгласно чл. 8, ал. (1) получаването
на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата В и К, наричани
за краткост "общи условия", се определят правата и
задълженията на оператора и на потребителите, като в случая не се спори, че ответникът е бил собственик на процесния имот до 24.07.2017 г.
След преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства съд намира, че от ищцовата страна не е проведено пълно и главно
доказване на фактите, обосноваващи твърдяното облигационно правоотношение между
страните за периода след 24.07.2017 г. до 07.09.2017 г., тъй като ответникът е
прехвърлил имота на друго лице и съответно няма качеството потребител на ВиК
услуги за този период. Неизпълнението на задължението му да уведоми ищеца за
настъпилата промяна не обуславя основателност на исковата претенция за този
период.
На следващо място,
ищецът не доказа, че е бил изправна страна по това правоотношение, респективно,
че е доставял на ответника твърдените услуги, отразени като такива за периода
от 01.03.2015 г. до 14.08.2015 г., както
и за периода от 12.09.2015 г. до 24.07.2017 г. Не се установи при условията на
пълно и главно доказване в тези периоди
да е доставено посоченото от него количество вода. Според отбелязванията в
индивидуалния карнет се установява, че показанията на водомера, отчетени на
17.08.2015 г. всъщност не касаят период от 01.03.2015 г. до 14.08.2015 г., а
всъщност представляват разлика между отчетено количество преди 14.06.2013 г.,
когато имотът е отбелязан, като необитаем и констатираното такова на 14.08.2015
г. Претендираното от ищеца количество в
размер на 265 куб.м. и съответно стойността му в размер от457,92 лв. обхващат
много по-дълъг период от време в сравнение с този, посочен във фактурата и в
исковата молба, през който се твърди да са предоставени услугите. При това
положение не може с категоричност да се каже дали това общо количество вода е
доставено след 01.03.2015 г., както се претендира, или много по – рано преди юни
2013 г. Тъй като между 2013 г. и 08.2015
г. няма извършвани периодични отчитания, не може с категоричност да се твърди,
че услугите са доставени именно в посочения от ищеца период, а не предходен
такъв по отношение, на който възражението за погасяване по давност би било
основателно. Това означава, че доказването е разколебано. Отбелязванията в
карнета, че имотът е бил необитаем, не се доказаха от ищеца при пълно и главно
доказване. Още повече, че нито в НАРЕДБА
№4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, нито в общите условия
е предвидена хипотеза, при която имотът не се отчита в период повече от две
години, поради необитаемост, констатирана от лицето, извършващо отчет на
водомера. Дори да приравним тази хипотеза на сходната такава - отказ на
достъп на водомера, то отново не е
налице основание за неотбелязване на показания на водомера в такъв дълъг период
от време. В такава хипотеза наредбата и
общите условия предвиждат задължение за ищеца да начислява служебно количества
изразходвана вода – съгласно чл.35, ал.6 от Наредбата при отказ на потребителя
да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията
на водомера, разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато
изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея
1, който е за период не по-дълъг от един месец. Т.е. дори при неосигурен достъп
до водомера, ищецът е длъжен да спази предвидения в наредбата и в ОУ период на
начисляване, като при липса на отчет следва да приложи посочената там формула и
така определеното количество да умножи по действащите за съответния период
цени. В конкретния случай това не е сторено, като е начислено общо количество
услуги за период от повече от 2 години, което е остойностено неправилно по
цени, действащи към датите на периода, отразен във фактурата от 17.08.2015
г. , а не към периода, в който услугите
са доставени. Посоченото означава, че вземанията не са доказани и по размер.
Освен това, претендирането на общо количество услуги за толкова дълъг период,
без същите да са разграничени по периоди, съществено нарушава правото на защита
на потребителя, тъй като за същия се явява невъзможно да упражни възражението
си за погасителна давност. Съгласно Тълкувателно решение №3/2011год от
18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В случая се касае именно за периодични платежи, чиято
изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с определяем размер
на плащанията, поради което същите са погасяват с изтичане на по-кратката
тригодишна давност, или погасени по давност са всички вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди 27.11.2017г. – три години преди подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№18752/2017г. на ПРС.
В конкретната хипотеза не може да се установи дали начислените количества вода
не са изразходвани в погасения по давност период или след това, както и каква
част от общото вземане е погасено по давност. По отношение на периода от 12.09.2015
г. до 24.07.2017 г. липсват подписи в карнетите срещу отразените показания,
като св. *** сочи, че показанията са й продиктувани по телефона от
наемателката, но това обстоятелство не доказва по безспорен начин, че
действително отразеното количество услуги е доставено в посочения в карнета
период. Още повече, че от отговорите по чл. 176 ГПК се установява, че
наемателката *** е напуснала имота в края на 2015 г., а отбелязването за продиктувани
по телефона показания е от 04.2016 г. В карнета на л. 19 има положени подписи,
но след като собствеността върху имота е прехвърлена, поради което не може да
се приеме, че с подписа си последващият собственик и съответно потребител на
ВиК услуги потвърждава предходните отчетени показания за доставени услуги, за
които отговорност носи ответника.
За пълнота следва да се посочи още, че заключението на
приетата съдебно-счетоводна експертиза не е в състояние да установи наличието
на претендираните вземания за горепосочените периоди, тъй като тя изхожда
единствено от счетоводните записвания при ищеца, направени на база първични
счетоводни документи, които не могат да обвържат надлежно другата страна по
спора. Според трайно установената съдебна практика, редовно водено счетоводство
е налице, когато същото се основава на счетоводни документи, които могат да се
противопоставят на другата страна. Ето защо съдът намира, че ищцовото дружество
не е провело нужното пълно и главно доказване на факта на предоставени в полза
на ответника В и К-услуги, като не е доказало вземанията си и по размер за
горните периоди, което налага исковете да бъдат отхвърлени като недоказани и
неоснователни.
Съдът счита, че претенцията за заплащане на доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния апартамент се явява
частично основателна по отношение на отразените показания за периода от
14.08.2015 г. до 12.09.2015 г. в размер
на 12 куб.м. разлика на стойност 20,74 лв. От приетите по делото като
доказателства карнети се установява, че срещу това показание е налице подпис на
лице, обитаващо апартамента през този период, което обуславя доказаност на
претенцията по основание. От приетото по делото заключение на съдебно –
счетоводната експертиза се установява и размера на претенцията за главница за
този период в размер от 20,74 лв. , както и обезщетението за забава в размер от
3,48 лв.
Предвид така изложените
съображения съдът счита, че предявените искове се явяват частично основателни
до размера от 20,74 лв.- главница за периода от 14.08.2015 г. до 12.09.2015 г.
и сумата от 3,48 лв. – обезщетение за забава на главницата за периода от
30.09.2017 г. до 31.10.2017 г. , като до тези размери следва да се уважат, а за
разликата над тези размери до пълните претенции за главница и лихва и за
останалите периоди, исковете следва да се отхвърлят, като неоснователни и
недоказани.
На основание чл. 78, ал.1 и
ал. 3 ГПК в полза на всяка от страните следва да се присъдят разноски,
съобразно уважена и отхвърлената част от исковете. Ищецът претендира разноски в
заповедното производство в размер на 75 лв. и разноски в исковото производство
в размер на 375 лв., включващи 75 лв.- държавна такса, 100 лв.- юрисконсултско
възнаграждение и 200 лв. – депозит за вещо лице, от които по съразмерност следва
да се присъди сумата от 2,46 лв.- разноски в заповедното производство и
сумата от 12,32 лв.- разноски в исковото
производство. Ответникът е представил доказателства и претендира разноски за
заплатен адвокатски хонорар от 660 лв., по отношение на който ищецът е направил
възражение за прекомерност. Съдът счита, че така направеното възражение от ищеца е основателно, като заплатеният
адвокатски хонорар следва да се намали до размера на минималния такъв от 300
лв., съгласно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съразмерно на отхвърлената част от исковите
претенции в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер от
290,14 лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.А.В., ЕГН **********,*** дължи на Водоснабдяване и
канализация”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
бул.„Шести септември”№250, представлявано от *** сумата от 20,74 лв.- главница,
представляваща дължими суми за доставка на питейна вода и отвеждане на канална
вода за периода от 14.08.2015 г. до 12.09.2015 г. и сумата от 3,48 лв. – обезщетение за забава
на главницата за периода от 30.09.2017 г. до 31.10.2017 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 11463/ 28.11.2017 г. по
чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 18752 по описа за 2017 г. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ предявените от Водоснабдяване
и канализация”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
бул.„Шести септември”№250 против Е.А.В., ЕГН **********,*** искове за
признаване на установено, че се дължи сумата от 457,92 лв.- главница,
представляваща дължими суми за доставка на питейна вода и отвеждане на канална
вода за периода от 01.03.2015 г. до 14.08.2015 г. и за главница в размер от 163,57 лв. -
главница, представляваща дължими суми за доставка на питейна вода и отвеждане
на канална вода за периода от 12.09.2015 г. до 07.09.2017 г., както и за сумата
от 94,49 лв.- сбор от обезщетения за забава на главниците за периода от 31.10.2015
г. до 31.10.2017 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 11463/ 28.11.2017 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 18752 по
описа за 2017 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Е.А.В., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ НА Водоснабдяване и канализация”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, бул.„Шести септември”№250 сумата от 2,46 лв.- разноски
по съразмерност по ч. гр. дело № 18752 по описа за 2017 г. на ПРС и сумата
от 12,32 лв.- разноски по съразмерност
по гр.д. № 8204/2018 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и
канализация”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
бул.„Шести септември”№250, представлявано от *** да заплати Е.А.В., ЕГН **********,*** сумата от 290,14 лв.- разноски по съразмерност
за намалено поради прекомерност адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните
по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
ПМ