ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 521
гр. Перник, 12.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20231700500272 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 423 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по възражение с пр.осн. чл. 423, ал.1, т.1 и т.
2 от ГПК, депозирано от З. И. А., чрез адв. М. Х., срещу Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1950/2020 г. по описа на Районен съд –
гр. Перник в полза на кредитора "Водоснабдяване и канализация" ООД гр. Перник.
Длъжникът навежда твърдения, че узнал за издадената заповед на 09.03.2023 г. Твърди, че
разбрал за заповедта от неговия пълномощник – адв. М. Х., която на 08.03.2023 г.
извършила справка в офиса на "Водоснабдяване и канализация" ООД гр. Перник. Излага
твърдения, че в периода след 1995 г. до настоящия момент обичайното му местопребиваване
е на територията на ***, където се устроило и живее със своето семейство, а от 2001 г. има
настоящ адрес в ***. Заявява, че през последните пет години не е посещавал България.
Излага подробни съображения. Претендира разноски.
Ответникът по подаденото възражение „Водоснабдяване и канализация" ООД гр.
Перник е депозирал писмен отговор в дадения му срок, с който счита възражението за
неоснователно. Излага съображения. Претендира разноски.
Настоящият въззивен състав намира, че възражението е подадено от легитимирана
страна и в законовия срок за това, поради което и същото се явява процесуално допустимо.
Горното се установява от събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на св.Н.Й.,
която свидетелства, че адв. Х. е узнала за процесните задължения на 08.03.2023г. във връзка
с извършена справка, поради предстояща сделка. Възражението е депозирано на
24.03.2023г., поради което и настоящият състав приема, че възражението на страната е
подадено в срока по чл.423 ГПК.
Разпоредбата на чл.423, ал.1 ГПК предвижда възможност за длъжник, който е бил
лишен от възможност да оспори по реда на чл.414 ГПК вземането по издадена срещу него и
влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд, ако е налице
1
някое от следните изчерпателно изброени основания: 1) заповедта за изпълнение не му е
била връчена надлежно, 2) заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на
връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република
България, 3) длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени
непредвидени обстоятелства, или 4) длъжникът не е могъл да подаде възражението си
поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, като в тежест
на възразилия е да установи твърдяното от него основание.
От данните по приложеното ч.гр.д. №1950/2020г. на ПРС се установява, че препис от
издадената заповед за изпълнение е изпратен на длъжника З. И. А. на установения по делото
като негов постоянен адрес в ***. Съобщението за издадената заповед се е върнало в цялост
с отбелязване, че адреса е посетен на 20.09.2020г., 09.10.2020г., 24.10.2020г., лицето не е
намерено и на известия никой не се отзовава, след което на 21.11.2020г. е залепено
уведомление. При тези данни заповедният съд е приел връчването за редовно и е разпоредил
издаване на изпълнителен лист въз основа на заповедта съгласно чл.416 ГПК. Видно от
приложената по делото справка за постоянен и настоящ адрес длъжникът има регистриран
настоящ адрес на територията на *** от ***. Приетото от първоинстанционният съд
връчване за редовно обаче остава неприсъствено, а само личното връчване може да
преодолее липсата на обичайно местопребиваване на длъжника на територията на
Република България, по арг. от чл. 423, ал.1, т.2 ГПК.
В чл.48, ал.7 КМЧП е дадено легално определение на понятието „обичайно
местопребиваване“, според което под обичайно местопребиваване на физическо лице се
разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е
свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване.
За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от
личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това
място или от намерението му да създаде такива връзки.
Доколкото в ГПК липсва легално определение за обичайно местопребиваване,
приложение по аналогия следва да намери разпоредбата на чл. 48, ал.7 КМЧП при
преценката на съда относно наличието/липсата на обстоятелствата по чл. 411, ал. 2, т.5,
предл.1 и чл. 423, ал.1, т.2, вр. ал.3, предл. последно от ГПК, доколкото същата най - точно
отговаря на целите на процесуалния закон.
О т събраните по делото писмени и гласни доказателства непротиворечиво се
установява, че длъжникът живее в *** от около ***., като от *** има и направена
регистрация по настоящ адрес в ***, като същият се е установил преимуществено да живее
и работел на територията на ***. Тези житейски отношения са създали трайни връзки на
длъжника с чуждата страна, поради което обичайното му местопребиваване се е изместило
извън пределите на Република България. Следователно към момента на издаване на
заповедта за изпълнение не са били налице предпоставките по чл.411, ал.2, т.5, пр.1 ГПК и
към момента на връчването и са били налице обстоятелствата по чл. 423, ал.1, т.2 ГПК. При
това положение съдът приема, че е налице основанието на чл.423, ал.1, т.2 от ГПК
(заповедта не е била връчена лично на длъжника и в деня на връчването и той не е имал
обичайно местопребиваване на територията на Република България) и възражението на
длъжника следва да бъде прието. В съответствие с това като законова последица следва да се
приложи разпоредбата на чл.423, ал.3, предл. последно от ГПК и съдът служебно да
обезсили издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, защото не са били налице
предпоставките по чл. 411, ал. 2, т.5, предл.1 ГПК.
С оглед този резултат на длъжника следва да се присъдят направените за
производството разноски в размер на 25,00 лева за заплатена държавна такса.
На осн.чл.38, ал.2 ЗАдв. вр.чл.78, ал.1 ГПК на адв. М. Х. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в размер на 350,00
лева.
Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕ по чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК, подадено от З. И. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, и настоящ адрес: ***, чрез адв. М. Х., със съдебен
адрес: *** срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 1950/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Перник в полза на "Водоснабдяване
и канализация" ООД гр. Перник.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
260090/24.08.2020г., издадена по ч.гр.д. № 1950/2020 г. по описа на Районен съд – гр.
Перник в полза на "Водоснабдяване и канализация" ООД гр. Перник срещу длъжник З. И.
А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, и настоящ адрес: ***, както и издадения въз
основа на нея изпълнителен лист, на основание чл.423, ал.3, предл. последно, във вр. с
чл.411, ал.2, т.5 от ГПК.
ОСЪЖДА "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Перник с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:гр.Перник, ул. „Средец“ № 11, да заплати на З. И. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, и настоящ адрес: *** сумата от 25,00 лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. "Водоснабдяване и
канализация" ООД, гр. Перник с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.Перник, ул. „Средец“ № 11 да заплати на адвокат М. М. Х. сумата от 350,00
лева – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3