О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 212
Гр. Пловдив,10.07.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,в
закрито заседание на десети
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
К.
ВАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Кр. Ванчева възз. т. дело №802 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила
е молба от З. „Б.И.“АД-гр.С.с ЕИК ...,подадена чрез пълномощника на дружеството
адв. Ал. И.,с която е направено искане да бъде допълнено постановеното
по делото решение №57 от 13.02.2020 г. в частта за разноските,като се присъдят
такива на З. „Б.И.“АД пред въззивната инстанция с оглед обстоятелството,че
въззивната жалба на насрещната страна е отхвърлена за разликата между 100 000
лв. и 150 000 лв.Заявява,че в тази връзка съдът следва да се произнесе,като
присъди или отхвърли претенцията за разноски,а произнасяне в решението липсвало
по отношение разноските на застрахователя.В молба си дружеството-молител
сочи,че решението следва да се допълни в тази му част по реда на чл.250 ГПК,а
не да се измени по реда на чл.248 ГПК,защото произнасяне по разноските на
застрахователя няма и затова няма какво да се изменя.
Препис
от горната молба е връчен на насрещната страна-К.Г.П. за отговор в едноседмичен
срок от връчването.В този срок от същата страна /чрез пълномощника адв. А.Г./ е
подаден писмен отговор,в който е взето становище,че молбата за допълване на
решението в частта за разноските е неоснователна и е поискано да бъде оставена
без уважение същата молба.Заявено е,че не са налице предпоставките на
чл.250,ал.1 от ГПК съдът да се произнесе с допълнително определение по
разноските,претендирани от страна на застрахователното дружество.В тази връзка
се поддържа,че съдът не е пропуснал произнасяне по претенцията на ответника за
разноски по подадената от К.П. въззивна жалба,като в мотивите на съдебния си
акт въззивният съд изрично е отбелязал,че „С оглед неоснователността на
насрещната въззивна жалба на застрахователя не се дължи заплащането на
разноски“.Сочи се и аргумента,че съдът няма задължението в диспозитива на
съдебното решение да се произнася по отхвърлянето на направено в хода на делото
искане за присъждане на разноски при положение,че формираната по това искане
негова воля личи от мотивите на постановения съдебен акт.Изложен е и довода,че
и по същество молбата на застрахователното дружество е неоснователна,защото
подадената от него въззивна жалба е отхвърлена изцяло.
Евентуално-в
случай,че съдът се произнесе в положителен смисъл по подадената от
застрахователното дружество молба,К.П. моли да бъде прието,че с подадения от
нея отговор е отправено и от нейна страна искане за допълване на решението чрез
присъждане на разноски по делото съответно на отхвърлената насрещна въззивна
жалба,подадена от страна на застрахователното дружество.Заявява,че в този
случай и с оглед факта,че насрещната жалба е отхвърлена изцяло и за сума много
надвишаваща сумата,за която е отхвърлена
нейната въззивна жалба,то моли насрещната страна да й заплати пълния
размер на заплатеното от нея по делото адвокатско възнаграждение,респ.
Разликата от уважената до неуважената му част.
Препис
от подадения от К.П. отговор е изпратен на другата страна-З. „Б.И.“АД,тъй като
освен становище по молбата на застрахователното дружество,отговорът съдържа и
искане за допълване на съдебното решение в частта за разноските,макар и това
искане да е заявено при условие на евентуалност.Дадена е възможност на
дружеството за депозиране на отговор по същото искане в едноседмичен срок от
получаване на съобщението,но в същия срок дружеството не е подало такъв отговор
и не е взело становище по същото искане.
Пловдивският
апелативен съд,като прецени обстоятелствата по делото и изложените в горната
молба,съответно и в отговора на насрещната страна аргументи и твърдения,приема
за установено следното:
По
молбата на З. „Б.И.“АД:
Макар
в същата изрично да се поддържа,че е подадена на основание чл.250 от ГПК,настоящият съд счита,че по съществото си това е молба по чл.248 от ГПК.Както е видно от молбата,с нея се иска допълване на съдебното решение в
частта му за разноските,като се твърди,че съдът не се е произнесъл с решението
си по претенцията на застрахователното дружество за присъждане на разноски във
връзка с въззивната жалба на насрещната страна.Искането обаче за допълване на
дадено съдебно решение в частта му за разноските,не е искане по чл.250 от ГПК,а
такова по чл.248 от ГПК,тъй като последната разпоредба разграничава две
хипотези,свързани с промяна на вече поставения съдебен акт в частта му,в която
е определена отговорността за разноски,и едната от тези хипотези е именно
допълване на решението в частта за разноските.Тази хипотеза обхваща
случаите,при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието
искане за разноски.Молителят заявява,че искането му не е основано на чл.248 от ГПК,защото решението следва да се допълни,а не да се измени в частта за разноските,но
в действителност както изменението,така и допълването на дадено решение в
частта му за разноските,са хипотези,предвидени в нормата на чл.248,ал.1 от ГПК
и в случая молбата е основана на една от тези хипотези,а именно-допълване на
решението в частта за разноските.А искане за допълване на решението по смисъла
на чл.250 от ГПК би било налице,ако се твърдеше,че непълнотата на съдебното
решение се изразява в непълно произнасяне по съществото на правния спор в обема
на цялото искане на страната.По смисъла на чл.250 от ГПК липсата на произнасяне
следва да касае заявена самостоятелна искова претенция в рамките на предмета на
спора,а искането за присъждане на разноски не е такава претенция,съответно и
молбата за допълване на решението в частта за разноските не следва да бъде
подвеждана под разпоредбата на чл.250 от ГПК,а под тази на чл.248,ал.1 о ГПК,още повече,че /както се посочи по-горе/-допълването на решението в частта
за разноските е една от двете предвидени в последната норма хипотези за промяна
на поставено съдебно решение в тази му част.С оглед на изложеното,настоящият
състав възприема и разглежда процесната молба на ЗД“***К“АД като такава,която
намира своето основание в нормата на чл.248,ал.1 от ГПК.
По
същество молбата е неоснователна.Не отговаря на действителността съдържащото се
в нея твърдение,че в постановеното по делото решение №57 от 13.02.2020 г. съдът
не се е произнесъл по искането за разноски,заявено от застрахователното
дружество.Напротив,В края на мотивната част на решението съдът е изложил извода
си,че „с оглед неоснователността на насрещната въззивна жалба на застрахователя
не се дължи заплащането на разноски“.Това,че изложения в мотивната част на
решението резултат по отношение дължимостта на съдебни разноски на
застрахователя не е намерил отражение в диспозитива на решението,т.е. не е
постановен изричен диспозитив,с който да е оставено без уважение искането на
застрахователното дружество за присъждане на разноски за въззивното
производство,не води до извод за непълнота на решението в частта му за
разноските.Съгласно трайната съдебна практика,съдът се произнася с изричен
диспозитив,само когато възлага разноските в тежест на някоя от страните,а
когато не присъжда исканите от дадена страна разноски,излага съображения в
мотивната си част за това,но не се произнася по неоснователността на искането с
отделен диспозитив.Именно в съответствие с тази практика е постановеното
решение относно заявеното от дружеството-молител искане за присъждане на
разноски.
Освен
горното,дори и да бе прието,че съдът не се е произнесъл по искането на
застрахователя за съдебни разноски и че такива му се дължат съобразно на
частичната неоснователност на подадената от другата страна въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение,то по настоящото въззивно дело липсват
доказателства за извършени други разноски от дружеството,освен за платената от
него държавна такса във връзка с подадената от него насрещна въззивна
жалба.Разноските за тази такса несъмнено не се дължат на дружеството предвид
пълната неоснователност на същата жалба,а данни за други извършени от него
разноски няма и в частност-липсват доказателства както за уговарянето,така и за
изплащане на адвокатско възнаграждение от застрахователното дружество на
представляващия го във въззивната инстанция адвокат.Представено е само
пълномощното на същия адвокат.
Предвид
горните съображения съдът намира за неоснователно искането на З. „Б.И.“АД за допълване на постановеното по
делото решение в частта му за разноските и като такова същото искане ще се
остави без уважение.
Предвид
горния резултат,съдът намира,че не следва да разглежда по същество насрещното
искане на К.П.,заявено в подадения от нея /чрез пълномощника й адв. А.Г./
отговор с вх.№3577 от 05.06.2020 г.,тъй като същото искане е заявено при
условие на евентуалност и фактически е поискано то да бъде разгледано в
случай,че съдът се произнесе в положителен смисъл по молбата за допълване на
решението,подадена от застрахователното дружество.С оглед възприетия от съда
извод за неоснователността на същата молба,не се е осъществило и условието за
разглеждане искането на насрещната страна за допълване на решението в частта за
разноските,поради което това искане няма да бъде разгледано по същество с
настоящия съдебен акт.
Мотивиран
от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на З. „Б.И.“АД-гр.С.с ЕИК ... да бъде допълнено
постановеното по настоящото дело решение №57 от 13.02.2020 г. в частта за
разноските,като се присъдят такива на горното дружество за производството пред
въззивната инстанция с оглед частичната неоснователност на въззивната жалба на
другата страна.
Определението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните
предвид разпоредбата на чл.248,ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1/
2/