Решение по дело №823/2022 на Районен съд - Сандански

Номер на акта: 250
Дата: 13 декември 2022 г. (в сила от 30 декември 2022 г.)
Съдия: Бисерка Николова Бакалова Тилева
Дело: 20221250100823
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 250
гр. Сандански, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Бисерка Н. Бакалова Тилева
при участието на секретаря Венета Бл. Петрова
като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело
№ 20221250100823 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, във връзка с чл.
225, ал. 1 КТ и е образувано въз основа на обективно съединени искове, предявени от И. С.
Я. от гр.**** против „****“, със седалище и адрес на управление в гр. ****, представлявано
от П. Д. К. и И. Г. Ж..
Ищецът сочи, че от 26.10.2011 год. е в трудово правоотношение с ответното дружество за
длъжността „Машинен оператор, изготвител на свръзки“. Сочи, че от 31.01.2022 год.
трудовото му правоотношение е било изменено и оттогава е започнал да изпълнява
длъжността „Бояджия, промишлени изделия – пръскач“ с трудово възнаграждение в размер
на 1 404 лева. Посочва, че на 11.07.2022 год. със заповед № 104 му е наложено наказание
„дисциплинарно уволнение“ за извършени от него нарушения на трудовата дисциплина, а
именно: неспазване на техническите и технологични правила; - неспазване на правилата за
здравословни и безопасни условия на труд и злоупотреба с доверието и уронване на доброто
име на предприятието“. Сочи, че с друга заповед № 91 от 11.07.2022 год., поради
дисциплинарното наказание уволнение, ответникът е прекратил трудовото му
правоотношение. Твърди, че издадената заповед № 91 / 11.07.2022 год. е незаконосъобразна,
тъй като не съдържа правното основание за извършеното дисциплинарно уволнение.
Твърди, че и заповед № 104 е незаконосъобразна, тъй като работодателят не е спазил
процедурата по чл. 193 от КТ. Твърди, че същата заповед е немотивирана, както и че в
разпоредбатана чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ няма посочено дисциплинарно нарушение
1
„уронване престижа и авторитета на ръководителите и на работодателя“.
Ищецът иска от съда да постанови решение, с което да признае уволнението му със
заповед № 91/ 11.07.2022 год. за незаконно, да признае за незаконно уволнение му със
заповед № 104/ 11.07.2022г., с която му е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“,
да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност “бояджия,промишлени изделия -
пръскач”, да осъди ответника да му заплати обезщетение за оставането му без работа в
продължение на шест месеца в резултат на това уволнение в размер на по 1 404 лева за
всечки месец, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковете
до окончателното им изплащане, както и да му заплати направените по делото разноски.
Ответникът подава отговор на исковата молба. Оспорва исковете. Твърди, че и двете
заповеди са законосъобразни. Твърди, че процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание е извършена съобразно закона и заповедта, с която е наложено наказанието е
мотивирана. Твърди, че ищецът е извършил описаните в заповедта нарушения на трудовата
дисциплина.
В съдебно основание ищецът поддържа исковете. Ответникът, чрез своя процесуален
представител поддържа оспорването на исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установени
следните факти:
„****“ ЕООД, със седалище и адрес на управление е вписано в Търговския регистър на
19.05.2008 год. и се представлява и управлява от Ал. Р. З. и И. Г. Ж.. Дружеството е
правоприемник на „А****“ ООД, със седалище гр. ***. На 29.05.2017 год. в Търговския
регистър е било вписано преобразуване, чрез влИ.е на „****“ ООД в „****“ ЕООД.
От 26.10.2011 год. ищецът е работил в „****“ ООД на длъжността „Машинен оператор,
изготвител на свръзки“ и е заемал тази длъжност до 14.04.2014 год., когато е започнал да
изпълнява същата длъжност в „****“ ЕООД по силата на трудов договор № 40/ 14.04.2014
год. Съгласно чл. 6.7. от трудовия договор, ищецът се задължил да спазва правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, съгласно проведените от
работодателя инструктажи, както и да използва специално работно облекло и лични
предпазни средства по предназначението им, когато естеството на трудовите му задължения
го изискват. С допълнително споразумение към трудовия договор, изготвено на 31.01.2022
год., считано от 01.02.2022 год. ищецът е започнал да изпълнява длъжността „Бояджия,
промишлени изделия – пръскач“. В допълнителното споразумение е посочено, че екземпляр
от него и длъжностната характеристика са връчени на работника при заемане на
длъжността. В длъжностната характеристика едно от задълженията при изпълнение на
длъжността е било боядисване, лакиране и маркировка на различни видове падове, метални,
пластмасови компонентни и изделия, нанасяне, чрез непръскане на течна епоксидна смола
върху различни по размер и характеристика падове. Имало е задължение да спазва нормите,
правилата и изскванията за безопасна работа, по които е обучен и инструктиран – т. 4 на
задължения, да спазва следните забрани за: работа без аспирация; - бъркане в боя или
2
разредител с гола ръка; - пушене и палене на огън в бояджийски помещения – т.6. Да спазва
инструкциите за безопасна работа, изготвени за длъжността, да използва осигурените от
рабоодателя лични предпазни средства и работно облекло (Раздел „Здравословни и
безопасни условия на труд“).
На 18.11.2021 год. управителят на ответното дружество е издал заповед № 121, с която
е било наредено на всеки работник в дружеството да носи лични предпазни средства в
зависимост от съответните „Инструкции за безопасност, хигиена на труда и противопожарна
охрана“ за съответния производствен отдел. Било е наредено заповедта да се сведе до
занието на целия персонал.
В показанията на свид. Александър Занков, изпълнявал длъжността „Ръководител
отдел „Качество, околна среда, здраве и безопасност“ и свид. А. Г. – специалист „Околна
среда, здраве и безопасност“ в ответното дружество се сочи, че след издаването на
горецитираната заповед № 121/ 18.11.2021 год. е била организирана среща с всички
ръководители на звена – бригадири, на които са били представени „Инструкции по
безопасни условия на труд и безопасна работа с машини и съоръжения“, които били отделни
за всяко производство. Свидетелите сочат, че ръководителите (бригадирите) са били
натоварени със задължението да запознаят работниците с отделните инструкции, срещу
което те трябвало да се подпишат. Двамата сочат, че задължително на работниците от
ръководителя на отдела се извършвал ежедневен инструктаж, срещу което работниците се
подисвали в специална книга. Сочат, че на три месеца на работниците се правел и
периодичен инструктаж за беозопасни условия на труд и безопасна работа с машините и
съоръженията.
По делото е положена и е приета като доказателство „Инструкция за безопасност,
хигиена на труда и противопожарна охрана“ на производство „Пръскани падове“, в което
работи ищеца и в която в т. 6 е посочено, че работникът трябва да използва лични предпазни
средства в зависимост от спецификата на работния процес, опеделена в Ежедневните
инструктажи, както следва в Приложение № 1, а в т. 13 се посочва, че по време на работа със
сушилни и печки за печене на падове, работникът е длъжен да ползва ЛПС. В приложение
№ 1 към тази Инструкция са описани операциите, при които трябва да се използват лични
предпазни средства. При изготвяне на смес от смола и абразиви е следвало да се използват
предпазна маска и предпазни ръкавици, при пръскане е следвало да се използват предпазен
шлем, предпазен гащеризон и предпазни ръкавици, при отваряне на фурни за печене на
падове – предпазна маска и предпазни ръкавици и при отваряне на фурни при сушене на
падове е следвало да се използват предпназна маска и предпазни ръкавици. Видно е от
протокол за запознаване на работниците в ответното дружество от 1- ва и 2- ра смяна, че
ищецът се е подписал под № 43 в списъка за запознаване с инструкциите по безопасни
условия на труд и безопасна работа с машини и съоръжения. По делото е прието като
доказателство и служебна бележка № 15/ 01.08.2014 год., издадена от „****“ ООД,
подписана и от ищеца удостоверение № 2020 – 104/ 08.01.2020 год., издадено от Служба по
трудова медицина при „****“ ЕООД, че ищецът е завършил обучение по здварословни и
3
безопасни условия на труд, съгласно Наредба № 4 от 1998 год. за обучението на
представителите на комитетите и групите по условия на труда в предприятието.
Обстоятелството, че ищецът е бил член на такъв комитет в ответното дружество се
потвърждава и от свидетелските показания на Ал. З..
От показанията на разпитаните по делото свидетели А. Д., колега на ищеца и К.Я., брат
и бивш колега на ищеца се установява, че работата на ищеца е била в звено „Пръскани
падове“ и се е изразявала в приготвяне на смес от фенолна смола, която се е пръскала върху
падове, представляващи дискове от свинска четина посредством пистолет на въздух, след
което е следвало сушене на падовете в три фурни, две от които са служели за сушене на
падовете и една за печене на падовете. Свидетелят Д. сочи, че при извършване на дейността
по пръскане на падовете двамата с И. Я. са обличали специални костюми, ползвали са
ръкавици и шлем – маска на главата с батерии, която вкарвала чист въздух. Свидетелят
сочи, че шлем- маската са използвали при пръскането и сушенето на падовете, но не и при
разбъркването на сместа и при печенето на падовете. Сочи, че ръкавиците са използвали
докато падовете лепят, след това не. Свидетелят Я. от своя страна също посочва, че по време
на работата в този отдел са се ползвали гащеризон, ръкавици и маски като последните до м.
март 2021 год., докато той е работил в дружеството са били гумени.
В показанията си свидетелите Д. и Я. сочат още, че никога не им е бил правен
инструктаж, нито им им е била представена горецитираната Инструкция за безопасност.
Двамата сочат, че само са се подписвали на представени протоколи срещу собственото име.
Я. сочи, че практика в дружеството е била да им се връчват документи „ведомости“ за
подпис било за купони, било за друго, че те питали за какво, казвали им и те се подписвали.
Двамата със свид. Д. сочат, че никога не са чели инструкции за безопасност. От друга страна
свид. Граматиков сочи, че лично пред него ищецът Я. е подписал протокола за запознаване
с поправената Инструкция в звено „Пръскани падове“ през м. юни 2022 год., в която имало
нова точка, че работникът е бил длъжен да провери аспирацията преди да започне работния
процес. Сочи, че той лично обявил тази точка на работниците в звеното и на ищеца, а
ежедневните инструктажи се извършвали от бригадира в звеното Д. Ч. От представения по
делото протокол за запознаване с Инструкцията през м. юни 2022 год. е видно, че ищецът се
е подписал като запознат с Инструкцията под № 61.
Относно ежедневно провеждан инструктаж в дружеството по делото са представени и
са приети като доказателство извлечения от страници на Книга за инструктаж за безопасност
и здраве при работа – ежедневен инструктаж.
По отношение на тази книга и инструктажът за здравословни и безопасни условия на
труд, проведен на 16 и 17 юни 2022 год. (лист 67 по делото), автентичността на документ
беше оспорена от ищеца и по негово искане по делото беше открито производство по
оспорване на автентичността в частта относно неговия подпис. От заключението на
допуснатата и изслушана по делото съдебно- графологична експертиза, което съдът
кредитира като компетентно и безспристрастно се установи, че подписите за проведен
инструктаж на тези дати не са положени от ищеца Я.. Предвид изложеното съдът приема
4
този документ за неавтентичен и не го обсъжда като доказателство по делото.
На 27.06.2022 год. А. А. – заместник – мениджър производството в ответното
дружество е изпратил докладна записка с вх. № 28/ 27.06.2022 год. до управителя на
дружеството П.К., с която му е докладвал, че на същия ден 27.06.2022 год., при обход на
производствените помещения с цел оглед на работната обстановка е установил, че по време
на работа и конкретно при отваряне на фурните в отдел „Пръскани падове“ ищецът Я. не е
носил лични предпазни средства – маска и ръкавици и по този начин не е спазил т. 6 от
Инструкция за безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана в производствто
„Пръскани падове“ и е застрашил своето здраве. Същият ден на 27.06.2022 год. е било
изготвено писмо – искане с изх. № 52 от ответника, подписано от Д. Н. Ц. – Б. с което във
връзка с описаната докладна записка от И. Я. по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ са били искани
писмени обяснения и той е бил уведомен за започнала дисциплинарна процедура. Писмото е
било връчено на Я. на 28.06.2022 год. На 29.06.2022 год. Я. е депозирал обяснения с вх. №
29/ 29.06.2022 год., в които е посочил, че смолата е била изсъхнала и затова не е бил с маска
и ръкавици.
Във връзка с докладната записка и писмените обяснения от ищеца, свидетелите А. З. и
А. Г., дали писмено становище до управителите. В показанията си свид. З. потвърждава, че
при обход с други колеги е видял, че на 27.06.2022 год. ищецът не носи лични предпазни
средства, не носи маска и е направил забележка на бригадира.
На 29.06.2022 год. управителят е издал заповед № 101, с която на ищеца е било
наложено наказание „предупреждение за уволнение“ заради извършено нарушение на
трудовата дисциплина по чл. 187, ал.1, т. 3 от КТ – „неспазване на техническите и
технологичните правила“ и нарушение по чл. 187, ал.1, т. 5 от КТ – „неспазване на
правилата за здравословни и безопасни условия на труда“. В заповедта е било посочено, че
на 27.06.2022 год. се установило, че ищецът не е носил лични предпазни средства по време
на работа и по този начин е нарушил трудовата дисциплина и не е спазил техническите и
технологочни правила за извършваната работа описани в т.6 и т 7 от Инструкцията за
безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана в производството „Пръскани
падове“, с която е бил запознат. Тази заповед е била връчена на Я. на 29.06.2022 год.
Същият ден – 29.06.2022 год. от А.А. – заместник – мениджър производство, до
управителите на ответното дружество е била изпратена нова докладна записка с вх. № 30/
29.06.2022 г., с която той е докладвал, че на 29.06.2022 год., поради изразени от ищецът
съмнения за избирателно преглеждане на записи, е било извършено преглеждане на записи в
отдел „Пръскани падове“, отразяващи работния процес в същия отдел от дата 16.06.2022
год. и дата - 17.06.2022 год., на случаен избор и в присъствието на Д. Ц. и А. А. и че на тези
видео- записи се видяло, че И. Я. „отново“ не спазва правилата за носене на лични
предпазни средства при отваряне на фурни, като в допълнение на предходната докладна от
27.06.2022 год. сега се видяло, че вместо маска той си слагал тениската на лицето за
предпазване от вредните миризми при разбъркване на фенолната смола. Следващият ден, на
30.06.2022 год., на И. Я. е било връчено писмо – искане с изх. № 53/ 29.06.2022 год. от Д.
5
Ц.– Б. за даване на писмени обяснения по реда на чл. 193, ал.1 от КТ относно описаното във
втората докладна записка нарушение. С писмото, той е бил предупреден, че при
установяване на вина, може да бъде взето решение за налагане на дисциплинарно наказание.
Ищецът Я. е депозирал писмения обяснения по това искане на 01.07.2022 год. с вх. № 34,
в което е посочил, че откакто работи в отдел „Пръскани падове“ се работи по една и
съща технология за разбъркване на смолата, пръскане, сушене и печене и че целият отдел
работи по един и същ начин. В обясненията си е посочил, че при посещението на 27.06.2022
год. Занков им е обяснил, че трябва да отварят фурните с ръкавици и маска и че такива са
изискванията. В обяснениата си Я. е посочил, че всички останали учудени, защото не знаели
това и че от тогава започнали да спазват изискването.
При разпита в съдебно заседание, З. сочи, че след открИ.е на нарушението за неносене на
маски от 27.06.2022 год. са били прегледани видео записите от камерите в предприятието и
потвърждава, че на единия от тях се виждало как Я. разбърква смолата без маска, без
ръкавици и с тениска, сложена на носа.
По повод втората докладна записка от свид. З., от А. А. – ръководител производствен
участък, довършителни и спомагателни дейности и от Д. Д. – мениджър производството са
били дадени писмени становища.
На 11.07.202 год. управителите на ответното дружество, след като се запознали с
писмените обяснения на ищеца и описаните писмени становищата, са издали заповед №
104, с която наложили наказание уволнение на ищеца, заради установени нарушения на
трудовата дисциплина, а именно - нарушение по чл. 187, а.1, т. 3 от КТ – в частта
„неспазване на техническите и технологичните правила; - по чл. 187, ал.1, т. 5 от КТ
„неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда; - чл. 187, ал.1, т. 8
– в частта – “злоупотреба с доверието и уронване на доборото име на предприятието“; - чл.
190, ал.1, т. 4 КТ в частта „злоупотреба с доверието на работодателя“. В заповедта било
посочено, че нарушението било открито на 29.06.2022 год., когато при преглед на запис на
работата в помещението на звено „Почистващи (Пръскани) падове на дати 16 и 17 юни 2022
год. се установило, че И. Я. не носи лични предпазни средства по време на работа. На
записите се било видяло, как И. отваря фурните без да носи лични предпазни средства, че
при разбъркването на фенолната смола вместо маска си слага тениската на лицето, за да се
предпази от вредните миризми. Било посочено, че по този начин не са спазени
технологичната и трудовата дисциплина и правилата за извършваната работа, описани в т.6
и т.7 от Инструкция за безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана в звено
Почистващи (Пръскани) падове, с която работникът бил запознат и така бил застрашил
своето здраве. В заповедта било посочено още, че всеки работник бил запознат със Заповед
№ 121/ 18.11.2021 год. за носене на лични предпазни средства, включително и ищеца, че
отделно от това на всички, пряко заети в производството работници се провеждал
ежедневен инструктаж по БХТПО и че от 18.11.2021 год. Я. бил ежедневно инструктиран.
Било посочено още, че твърдението на И. Я., че не бил инструктиран да ползва лични
предпазни средства (ЛПС) по време на работа, не отговаряло на истината и представлявало
6
злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на фирмата и че с това твърдения Я.
целенасочено уронвал авторитета и престижа, както на преките си ръководители, така и на
работодателя. Било посочено, че това нарушение било извършено съзнателно от Я. видно от
обясннията му, че „откакто работи в този отдел работи по този начин“. В заповедта
било посочено още, че към момента имало пет докладни записки с описани нарушения,
извършени от Я. и за нарушение, открито на 27.06.2022 год., за което със заповед № 101/
29.06.2022 год. му било наложено наказание „предупреждение за уволнение“. Така
издадената заповед № 104/ 11.07.2022 год. била връчена на ищеца на 11.07.2022 год.
На същата дата, 11.07.2022 год. на ищеца била връчена и друга заповед под № 91, с
която управителите на ответното дружество на основание чл. 330, ал.2, т. 6 от КТ и считано
от 12.07.2022 год. прекратили трудовия договор с ищеца без предизвестие, поради
дисциплинарно уволнение, наложено с описаната заповед № 104/ 11.07.2022 год.
След прекратяване на трудовото правоотношение Я. останал без работа и се
регистрирал като безработен в Агенция по заетостта – Бюро по труда – Сандански – видно
от служебна бележка, издадена от БТ- Сандански на 26.09.2022 год.
От удостоверение, издадено от ответника с изх. № 83/ 26.10.2022 год. се установява, че
брутното трудово възнаграждение на ищеца възлиза на 1 404, 01 лева и че за м. юли 2022
год. той е получил нетно сумата от 904, 88 лева.
Съдът не обсъжда като доказателство по делото формуляр за обсъждане и оценяване на
работното представяне на ищеца за 2021 год., тъй като в него има задраскания и
прибавяния без да е ясен техния автор.
Съдът не обсъжда като доказателства по делото и докладни записки и писмо. Искания
от м. януари 2022 гожд., тъй като съдържат данни, които нямат връзка с предмета на делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
По иска по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна:
По иска за отмяна на заповед № 91/ 11.07.2022 год.
Съдът намира тази заповед за незаконосъобразна, тъй като с издаването на предходната
заповед, макар и не като предходен номер, а именно заповед № 104/ 11.07.2022 год. на
ищеца е наложено най- тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. С тази заповед №
104 трудовото правоотношение между ищеца и ответното дружество е било прекратено.
Последица от налагането на тази заповед е именно “уволнението” на ищеца. Считано от
датата на връчване на заповедта, в случая на 11.07.2022 година, трудовото правоотношение
между страните е било прекратено. Издаването на последваща заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение е било ненужно, тъй като като не може да се прекрати нещо,
което вече не същестувава. Налагането на най- тежкото дисциплинарно наказание
предвидено в разпоредбата на чл. 188, т. 3 от КТ “уволнение” води до прекратяване на
договора, до прекратяване на трудово - правната връзка между работника и работодателя и
това е целта на наложеното наказание. Последващо прекратяване, още повече с друга дата,
7
както е в случая от 12.07.2022 година е невъзможно, поради което така издадената заповед
под № 91 от 11.07.2022 год. се явява незаконосъобразна и следва да се отмени.
Относно иска за отмяна на заповед № 104/ 11.07.2022 г. и признаване на уволнението за
незаконно:
Безспорно в казуса се доказа, че до 11.07.2022 година, когато е връчена заповедта за
дисциплинарно уволнение И. Я. е изпълнявал длъжността “бояджия, промишлени изделия -
пръскач” в ответното дружество. По отношение на него е било осъществена
дисциплинарната отговорност, уредена в Раздел III на КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 186
от КТ за виновно неизпълнение на трудовите задължения, представляващо нарушение на
трудовата дисциплина се носи дисциплинарна отговорност и се налагат дисциплинарни
наказания. Последните са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 188 от КТ.
Процедурата по реализацията на дисциплинарната отговорност е уредена в разпоредбите на
чл. 192 – чл. 195 от КТ и съгласно алинея първа на чл. 195, дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, кога е
извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага.
С атакуваната заповед работодателят е наказал ищеца за нарушения на трудовата
дисциплина по чл. 187, т. 3, предложение второ от КТ, по чл. 187, т. 5 от КТ, по чл. 187, т. 8,
предложение първо от КТ и по чл. 190, т. 4, а именно незспазване на техническите и
технологични правила; - неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на
труд; - злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието; -
злоупотреба с доверието на работодателя.
В атакуваната заповед е посочено, че на 16 и на 17 юни 2022 год. И. Я. не е носел
лични предпазни средства по време на работа...при разбъркването на фенолната смола
вместо маска си е слагал тениската на лицето за да се предпази от вредните миризми, което е
било установено на 29.06.2022 год. при преглед на видео записи от камерите, както и че в
писмените обяснения по повод нарушението неверно е твърдял, че не е бил инструктиран
да ползва лични предпазни средства по време на работа, с което целенасочено е уронил
авторитета и престижа на преките си ръководители и че това е извършено съзнателно, тъй
като в обясненията си е казала, че откакто работи в този отдел, работи по този начин.
Изложените в заповедта мотиви не сочат на нарушение по чл. 187, т. 8 от КТ
злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието и по чл. 190, т. 4 –
злоупотреба с доверието на работодателя.
Съгласно чл. 126, т. 9 от КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към
работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на
предприятието. Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява
дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 8 от КТ и чл. 190, т. 4 от КТ - злоупотреба с
доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Нарушението
може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на
отношенията на доверие между работник/служител и работодател, предвид което
8
злоупотреба с доверието на работодателя е налице не само когато работникът/служителят е
извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага, но и когато без да е
извлечена имотна облага, възползвайки се от служебното си положение,
работникът/служителят е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие;
когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали
действията са извършени умишлено. Злоупотреба с доверието е налице не само когато
работникът е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага, но и
когато без да е извлечена имотна облага, също възползвайки се от служебното си
положение, е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие.
Съдът намира, че с извършените действия Я. не е извършил това нарушение на трудовата
дисциплина. Извършеното от него не може да се квалифицира по тези състави на КТ. Той е
наказан заради това, че в писмените си обяснения пред управителя на дружеството,
поискани по повод започналата дисциплинарна процедура е обяснил в своя защита, че не е
бил инструктиран относно ползването на ЛПС и че откакто работи в този отдел се работи по
този начин. Обясненията на Я. по реда на чл. 193 от КТ не представляват нарушение на
трудовата дисциплина, те са дадени по искане на работодателя и пред него, а не пред трети
лица и обстоятелството, че работодателят оспорва изложеното в обяснетията не означава, че
ищецът, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия
компрометиращи доверието на работодателя.
По отношение на другите нарушения на трудовата дисциплина вменени на ищеца, а
именно неспазване на техническите и технологични правила и неспазване на правилата за
здравословни и безопасни условия на труд, съдът намира следното:
Съдът приема за доказано по делото, че на 16 и на 17 юни 2022 год. ищецът не е
използвал по време на работа лични предпазни средства, което представлява неспазване на
правилата за здравословни и безопасни условия на труда, представляващо нарушение по чл.
187, т. 5 от КТ и частен случай на нарушение по чл. 187, т. 3 от КТ – неспазване на
техническите и технологичните правила, предназначени да осигурят безопасни и
здравословни условия на труд. Задължението за спазване на тези правила и носенето на
лични предпазни средства е част от съдържанието на трудовия му договор - т.6.6. С
подписването на трудовия договор ищецът се е задължил да ги използва. По делото се
установи, че на ищеца са били предоставени гащеризон, ръкавици и маска, установи се, че
той се е запознал със съдържанието на инструкцията за безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана, в която е записано, че по време на работа със сушилни и печки за
печене на падове е длъжен да полва лични предпазни средства. Същите са му били връчени
за запознаване, за което той се е подписал, поради което съдът не приема довода на ищеца,
че не бил запознат с инструкциите.
Съдът намира обаче, че при определяне на дисциплинарното наказание работодателят не
е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено,
както и поведението на ищеца, т.е. критериите за определяне на наказанието, предвидени в
разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ. При определяне на най- тежкото наказание
9
работодателят е взел предвид, че за друго, такова нарушение на трудовата дисциплина,
извършено по- късно – на 27.06.2022 год. ищецът вече е бил наказан с друго дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“. Хронологията на събитията обаче в случая е
такава, че към датата на издаване на атакуваната заповед и връчването й, нарушението, за
което е наказан ищеца не се явява повторно. Същото е било извършено от него по- рано, а
не след наказването му с предупреждение за уволнение за същото нарушение и в случая не
може да се приеме за утежняващо обстоятелство. Съдът приема, че от страна на ищеца са
били извършени три, еднородни нарушения на различни дати, като за най- късното е бил
наказан с предупреждение за уволнение, а за по – ранните с уволнение. Предвид изложеното
съдът намира, че така определеното наказание е несъразмерно тежко и е определено в
нарушение на разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ, поради което намира издадената заповед
за незаконнна, която следва да бъде отменена, а уволнението на ищеца следва да бъде
признато за незаконно.
Относно иска за възстановяване на работа
Последица от признаването на уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна е
възстановяването на И. Я. на заеманата преди уволнението длъжност “бояджия,
промишлени изделия - пръскач”.
По иска за обезщетение за времето, през което е останал без работа
Последица от отменяването на заповедта за уволнение е възстановяването на трудовото
възнаграждение, от което незаконно уволнения работник или служител неоснователно е бил
лишен. Съгласно разпоредбата на чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, работникът има право да иска от
работодателя обезщетение за времето през, което е останал без работа поради уволнението.
Обезщетението, което дължи работодателя е в размер на брутното трудово възнаграждение
на уволнения за времето, през което е останал без работа, но за не повече от шест месеца
(чл. 225, ал. 1 КТ).
Съгласно чл. 228 ал. 1 от КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне на
обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ е полученото от работника, респ. служителя брутно
трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на уволнението или последното
получено месечно брутно трудово възнаграждение, доколко друго не е предвидено.
Последното получено от И. Я. брутно трудово възнаграждение е било в размер на 1 404, 01
лева. Той е бил без работа в периода от 11.07.2022 год. до 29.11.2022 год. (датата на
приключване на устните състезания по делото), следователно следва да му се заплати
обезщетение в размер на 6381, 88 лева, представляваща сбора от четири брутни заплати от
по 1404, 01 лева и възнаграждение за 12 работни дни от м. ноември 2022 г. по 63, 82 лева
дневно трудово възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът присъжда в тежест на ответника, направените от
ищеца разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева.
На осн. чл. 78,ал. 6 от ГПК, ответното дружество ще следва да заплати по сметка на РС-
Сандански дължимите по делото държавни такси в размер на 405, 27 лева (по 50 лева за
10
първите три иска и 255, 27 лева за последния иск), както и разноските за възнаграждение за
вещо лице в размер на 300 лева.
Водим от горното и на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 225 ал. 1
от КТ и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 6 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за НЕЗАКОННО прекратяването на трудовото правоотношение на И.
С. Я. с ЕГН ********** от гр. С., ул.“****“ № ****с „****“ ЕООД с ЕИК ****, със
седалище и арес на управление в гр. С., местност „****“, бул.“****“ № **** за длъжността
“Бояджия, промишлени изделия - пръскач” и ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА
заповед № 104 от 11.07.2022 година на управителя, с която на И. С. Я. е наложено
дисциплинарно наказание уволнение.
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА заповед № 91/ 11.07.2022 год., с която е
прекратено трудовото правоотношение на И. С. Я. с „****“ ЕООД, заради дисциплинарно
наказание „уволнение“.
ВЪЗСТАНОВЯВА И. С. Я. с ЕГН ********** от гр. ****, ул.“****“ №**** на
длъжност “Бояджия, промишлени изделия - пръскач” в „****“ ЕООД с ЕИК **** със
седалище и арес на управление в гр. ****, местност „****“, бул.“****“ №****.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД с ЕИК****, със седалище и арес на управление в гр. ****,
местност „****“, бул.“****“ № ****, представлявано от П. Д. К. и И.Г. Ж. да заплати на И.
С. Я. с ЕГН ********** от гр. С. ул.“****“ № ****сумата от 6 381, 88 лева ( шест хиляди
триста осемдесет и един лева и 88 ст.), представляваща обезщетение за времето от
11.07.2022 год. до 29.11.2022 год., през което е останал без работа поради незаконното
уволнение, ведно със законната лихва върху сумата от 28.07.2022 год. до изплащането й,
както и сумата от 1 200 (хиляда и двеста) лева, представляваща направените от него
разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и арес на управление в гр.****,
местност „****“, бул.“****“ №****, представлявано от П. Д. К. и И. Г. Ж. да заплати по
сметка на Районен съд- Сандански сумата от 405, 27 лева (четиристотин и пет лева и
27 ст.) за дължими държавни такси по производството и сумата от 300 (триста) лева
за разноски за възнаграждение за вещо лице.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Благоевградския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от днес - 13.12.2022 година.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
11