№ 81
гр. Средец, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сирануш С. Артинян
при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева
като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело №
20212170100161 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Теленор България” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост“, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг
заедно с Марек Слачик, чрез пълномощника адв.В.Г. против Д. ИЛ. М., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр.Средец, област Бургас, ***.
Ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК против Д. ИЛ. М. било
образувано ч.гр.д.№ 28/2021г. по описа на Районен съд – Средец, като против длъжника
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 184,21 лева за
незаплатени далекосъобщителни услуги. Предвид връчването на заповедта на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК се заявява, че се предявява установителен иск за вземанията
по издадената заповед за изпълнение, представляваща цена на дължимите и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребени мобилни услуги в размер на 184,21 лева, която
сума представлявала цената на потребени и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребени мобилни услуги – 146,92 лева, както и незаплатени лизингови вноски – 37,29
лева. Излага, че ответникът бил абонат на дружеството с клиентски номер *********, тъй
като бил сключен Договор за мобилни услуги от дата 02.03.2018г. с предпочетен мобилен
номер 0884/340649 и с избран абонаментен план Тотал 30,99 с уговорен срок на действие за
24 месеца, до 02.03.2020г. Абонатът бил сключил и Договор за лизинг от същата дата
02.03.2018г., по силата на който му било предоставено за ползване мобилно устройство
марка Huawei Y6 2017 Grey на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на 3,39
лева всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. Ищецът сочи, че
ответникът като лоялен абонат на оператора и при възползване на преференциални условия
да ползва повече от една услуга, взел втори мобилен номер както следва: мобилен номер
0896/825345 с предпочетена абонаментна програма Тотал 26,99 лева, с уговорен срок на
действие 24 месеца до 19.12.2020г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата
19.12.2018г.
В исковата молба се твърди, че въз основа на посочения договор ответникът ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под
клиентския номер на абоната № *********. За потребените от абоната-ответник услуги за
периода 25.11.2018г. до 24.02.2019г. Теленор бил издал следните фактури: 1. фактура №
**********/25.12.2018г. за отчетния период на потребление от 25.11.2018-24.12.2018г., с
1
дължима стойност за плащане в размер на 41.26 лева за месечни абонаментни такси за
потребените от абоната по договора услуги и лизингови вноски, като дължимата сума била
платима в срок 09.01.2019г., а към фактурата било приложено извлечение от потреблението
на ползвания мобилен номер; 2. фактура № **********/25.01.2019г. за отчетния период на
потребление от 25.12.2018-24.01.2019г., с дължима стойност за плащане в размер на 55.39
лева за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги и
лизингови вноски, като дължимата сума била платима в срок 09.02.2019г., а към фактурата
било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер; 3. фактура №
**********/202.2019г. за отчетния период на потребление от 25.01.2019-24.02.2019г., с
дължима стойност за плащане в размер на 61.36 лева за месечни абонаментни такси за
потребените от абоната по договора услуги и лизингови вноски, като дължимата сума била
платима в срок 12.03.2019г., а към фактурата било приложено извлечение от потреблението
на ползвания мобилен номер. Сочи се, че абонатът би потребил и не бил заплатил мобилни
услуги на обща стойност 158.01 лева, фактурирани за три последователни отчетни месеца -
за месец 12/2018г., за месец 01/2019г. и за месец 02/2019г. Неизпълнението на абоната-
ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 146.92
лева, ангажирало неговата договорна отговорност и дружеството мобилен оператор
прекратило едностранно индивидуалните договори на ответника Д. ИЛ. М.. След
прекратяване на отношенията операторът издал крайна фактура № **********/25.04.2019г.,
в която били начислени пертендираните в настоящото производство суми. Сочи се, че
деактивацията на процесните абонаменти била на 22.04.2019г., като същата се генерирала
автоматично от оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след уговорените срокове. Предвид прекратяването на договорите за мобилни услуги и
преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия,
приложени към лизинговия договор, дължимите месечните вноски за предоставените на
абоната мобилни устройства – Huawei Y6 2017 Grey, били обявени за предсрочно
изискуеми. Ищецът твърди, че при сключване на процесните договори била посочена
предпочетена дата на фактуриране на услугите на 25-то число от месеца и така падежът на
лизинговите вноски бил указания в месечните фактури срок за плащане на фактурираните
услуги. Неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора
месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на
индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от
Общите условия към договора за лизинг. За мобилно устройство Huawei Y6 2017 Grey, взето
във връзка с абонамента за мобилен номер 0884/340649, се дължала цената в размер на 33.9
лева, представляваща 10 броя месечни лизингови вноски, дължими от месец 04/2019г. до
месец 02/2020г. по договора за лизинг, както и допълнителната сума в размер на 3,39 лева.
Ищецът релевира, че в конкретният случай ответникът бил подписал договор за услуги с
мобилния оператор, ползвал процесните мобилни номер и не бил изпълнил задължението си
по договора да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение
изпаднала в забава. Издадени били фактури и в срок не били заплатени. Предвид това бил
изпълнен фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което
ответникът следвало да понесе отговорността си. Сочи се, че представените фактури сами
по себе си ни били основание за плащане, но длъжникът-ответник бил сключил договор и
бил ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се да заплаща цената на
предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен план, респективно същият
бил в неизпълнение на договора си. Отправя се искане да се признае за установено по
отношение на ответника Д. ИЛ. М., че към него съществува изискуемо вземане на ищеца
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, в размер на 146.92 лева, представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, дължими за
периода от 25.11.2018г. до 24.02.2019г., както и вземане в размер на 37.29 лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от дата 02.03.2018г., за
предоставено мобилно устройство Huawei Y6 2017 Grey във връзка с мобилен номер
0884/340649 за периода от 04/2019г. до 02/2020г. Претендират се сторените разноски в
рамките на заповедното и исковото производство.
В хода на проведените открити съдебни заседания ищецът не се представлява, но е
представена молба – становище от адв.В.Г., в която релевира подробни съображения
относно основателността на исковата претенция и отправя искане за нейното уважаване.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата
молба от ответника Д. ИЛ. М., чрез особения представител адв.А.П., с който заявява, че
2
оспорва исковете по основание и размер. Взема становище, че предявените искове вероятно
са допустими. Счита, че от представените документи не ставало ясно дали било дължимо
процесното вземане и ако да – в какъв размер, както и кога, чрез какъв механизъм и на какво
основание били прекратени договорите за мобилни услуги. Излага се, че нямало данни
ответникът да се бил запознал с общите условия на мобилния оператор, както и да е изразил
съгласие с тях. Твърди се, че липсата на потребление през последния отчетен период, за
който била издадена фактура № **********/25.02.2019г. водело до заключението, че ищецът
бил прекратил вече по своя инициатива процесните договори и не бил предоставял услуги
по тях. Предвид това начисленията по фактурата в размер на 57,97 лева се явявали
неоснователни и претенцията на кредитора следвало да се намали с посочения размер. В
тази връзка намира предявените искове за неоснователни и недоказани и че същите следва
да бъдат отхвърлени. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Отправя се искане за отхвърляне на предявените искове.
При първото проведено открито съдебно заседание по настоящото производство, в
което е даден ход на делото, се явява особения представител на ответника адв.А.П., която
заявява, че поддържа отговора на исковата молба.
Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представения Договор за мобилни услуги от 02.03.2018г. между „Теленор
България“ ЕАД и Д. ИЛ. М. е постигнато съгласие по отношение на предпочетен номер
********** да се прилага абонаментен план Тотал 30,99 с неограничени национални минути
и роуминг в зоната на ЕС, дата на издаване на фактура – на 25-ти всеки месец, като
въпросният договор е влязъл в сила от датата на успешно пренасяне на номера в мрежата на
оператора, като първоначалният му срок е 24 месеца. Този договор се фактурира под
клиентски номер *********. С декларация съгласие от 02.03.2018г. се установява
обстоятелството, че М. е получил екземпляр от Общи условия, както и че е съгласен с тях и
се задължава да ги спазва. При сключване на договора за мобилни услуги е сключен и
договор за лизинг от 02.03.2018г., ведно с погасителен план към него, между дружеството
мобилен оператор и ответника, съобразно който е предоставено за временно и възмездно
ползване следното устройство: марка Huawei, модел Y6 2017 Grey с телефонен номер
**********. Договорът е сключен за срок от 23 месеца, като е уговорена обща лизингова
цена в общ размер на 100,47 лева, при първоначална лизингова вноска в размер на 22,50
лева, а останалата лизингова цена да бъде изплатена 23 месечни лизингови вноски, всяка
една в размер на 3,39 лева и възможността лизингополучателят да придобие собствеността
върху вещта след срока на договора и заплащане на допълнителната сума от 3,39 лева.
Декларирано е в чл.4 от договора за лизинг, че с подписването му от лизингополучателя,
същият потвърждава, че му е предадено устройството във вид годен за употреба и в
съответствие с договорените технически характеристики. Представени са и Общи условия
на договора за лизинг, подписани от ответника. Видно от представения Договор за мобилни
услуги от 19.12.2018г. между „Теленор България“ ЕАД и Д. ИЛ. М. е постигнато съгласие по
отношение на предпочетен номер ********** да се прилага абонаментен план Тотал 26,99 с
неограничени национални минути и роуминг в зоната на ЕС, дата на издаване на фактура –
на 25-ти всеки месец, като въпросният договор е влязъл в сила на датата 19.12.2018г., като
първоначалният му срок е 24 месеца и изтича на дата 19.12.2020г. Този договор се
фактурира под клиентски номер *********. С декларация съгласие от 19.12.2018г. се
установява обстоятелството, че М. е получил екземпляр от Общи условия, както и че е
съгласен с тях и се задължава да ги спазва. Приобщени са в материалите по делото и Общи
условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни
съобщителни услуги, както и Приложения – ценова листа за абонаментни планове за частни
и корпоративни клиенти от дата 02.03.2018г. и 19.12.2018г., пописани от абоната. Видно от
представената крайна фактура № **********/25.04.2019г. ищецът е начислил на ответника
сумата от 37,29 лева – вноски за лизинг и 146,92 лева – задължения от предходен период,
като от представените фактура № **********/25.12.2018г., фактура №
**********/25.01.2019г., фактура № **********/25.02.2019г., става ясно, че се касае за
разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги и месечни и еднократни такси за
отчетен период от 20.12.2018г. до 19.03.2019г. Към всяка една от фактурите е приложена
разпечатка за общото потребление за мобилните номера 888888 и 88888888888 за отчетен
периода от 25.11.2018г. до 24.12.2018г., от 25.12.2018г. до 24.01.2019г., от 25.01.2019г. до
24.02.2019г.
3
В настоящото производство е допусната Съдебно – счетоводна експертиза, като е
приобщено изготвеното по нея заключение, което съдът кредитира като обективно,
обосновано и компетентно изготвено, а също така не е и оспорено от страните по делото. От
въпросното заключение се установява, че дължимите суми за мобилни услуги, фактурирани
за процесните мобилни номер 8888888 и ********* за периода от 25.11.2018г. до
24.02.2019г., предоставени съгласно сключените между страните договори за мобилни
услуги, били в размер на 146,92 лева, като в тази сума се включвала абонаментна такса от
112,76 лева, смс – 0,23 лева, други услуги – 1,39 лева, интернет – 18,98 лева и вноска лизинг
– 13,56 лева. По тази фактура нямало извършени плащания от Д.М.. Размерът на
лизинговите вноски, дължими за устройството марка Huawei, модел Y6 2017 Grey, взето във
връзка с абонамента за мобилен номер 8888888, след месец април 2019г. – месецът, в който е
издадена крайната фактура № **********/25.04.2019г., съобразно погасителния план по
договора за лизинг от 02.03.2018г., били в размер на 37,29 лева. В заключението е посочено,
че периодът на ефективно предоставяне на услугите от ищеца на ответника бил от датата на
сключване на договорите за мобилни услуги – съответно от 02.03.2018г. за мобилен номер
8888888 и дата 19.12.2018г. за мобилен номер ********* до 18.03.2019г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са искове по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК с материално
правно основание чл.79 и чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.345, ал.1 от ТЗ във вр.228 от ЗЗД.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 28/2021г., по описа на Районен съд - Средец, се
установява, че по заявление на „Теленор България“ ЕАД е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 260019/19.01.2021г. по чл.410 от ГПК срещу длъжника Д. ИЛ. М.
за вземането, предмет на настоящия иск. Тъй като заповедта е приета за редовно връчена
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указано на
заявителя да предяви иск за установяване на претендираната в заповедното производство
сума в едномесечен срок от съобщаването. Искът е предявен в рамките на преклузивния
срок по чл.415, ал.4 от ГПК. Предвид това е налице правен интерес от предявените в
настоящото производство искове по чл.422 от ГПК за вземането за мобилни услуги и
лизингови вноски, което от своя страна обуславя тяхната допустимост.
По отношение на иска по чл.79, ал.1 от ЗЗД, предявен за разглеждане по реда на
чл.422, ал.1 от ГПК, с който се претендират месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, съдът намира следното:
Основателността на иска е обусловена от това ищецът да установи при условията на
пълно и главно доказване възникването на спорното вземане за главница и неговия размер, в
т.ч. – наличието на валидно облигационно правоотношение по договора за предоставяне на
мобилни услуги, предоставянето на твърдените мобилни услуги, по уговорения в договора
начин и приложимите към него Общи условия на мобилния оператор.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи
обстоятелствата, които изключват, унищожават или погасяват процесното вземане, като
докаже възраженията и твърденията си.
От представените по делото договори за мобилни услуги от 02.03.2018г. и
19.02.2018г., сключени между „Теленор България“ ЕАД и Д.М., се установява, че е налице
облигационно правоотношение между страните, по силата на което дружеството мобилен
оператор е поело задължение спрямо М. за предоставяне на мобилни услуги, като същите се
фактурират под клиентски номер *********. Параметрите за използване на въпросните
услуги са уговорени в самия договор, като видно от положения подпис от ответника в тях, е
налице волеизявление от негова страна, че е съгласен с посочените в тях месечни
абонаменти и предоставяните услуги с тях. Установява се от събраните по делото
доказателства, че ответникът е запознат и се е съгласил с така изготвените Общи условия на
ищеца при хипотезата на чл.298, ал.1, т.1 от ТЗ, с оглед наличието на изрично
волеизявление в този смисъл, обективирано в декларациите – съгласие, подписани във
връзка със сключените по делото договори.
С оглед валидното възникване на облигационното правоотношение между страните
по делото по горепосочените договори за мобилни услуги, ответникът в качеството на
потребител, се е задължил да заплаща ежемесечно цената за ползваните мобилни услуги,
съобразно общите условия на „Теленор България“ ЕАД. От своя страна мобилния оператор
се е задължил да предоставя уговорените мобилни услуги. Предоставянето на електронни
съобщителни услуги се изразява в задължението на мобилния оператор да поддържа своите
4
телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се препятства правото на
потребителя по негова преценка и избор да използва тези съоръжения за пренос на
заявените чрез съответното устройство телекомуникационни услуги – пренос на данни. От
своя страна ответникът не твърди неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в
отчета на трафика на услугите чрез ползваното от потребителя устройство. Предвид това за
ответника е възникнало задължението да заплати начислените и фактурирани такси и
месечни абонаменти за процесния период.
В чл.26 от Общите условия на мобилния оператор е предвидено, че при ползване на
услуги чрез индивидуален договор, заплащането на ползваните услуги се извършва въз
основа на фактура, която се издава ежемесечно на потребителя, като съобразно чл.27 от
Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан
на фактурата, но не по – късно от 18 дни след датата на издаването , а при неплащане на
сумата по фактурата в срок, Теленор има право да ограничи и/или спре достъпа на
потребителя до услугите, с изключение на достъпа до услугите за спешни повиквания, до
заплащане на дължимите суми. Съответно в случая страните са уговорили, че дата на
издаване на фактурите е 25-то число на месеца, с оглед на което претендираните суми са
изискуеми именно след издаване на процесните такива – 25 – то число на месец ноември
2018г. Съобразно чл.75 във вр. с чл.19б от Общите условия, предвид липсата на плащане на
дължимите суми по издадените месечни фактури, процесните договори са прекратени
едностранно от мобилния оператор. В случая не се твърди и не се доказва от ответника в
уговорения срок от издаването на фактурите, включени в исковия период да е заплатил
дължимите суми, с оглед на което по отношение на мобилния оператор е възникнало
потестативното право за едностранно прекратяване на договорите за мобилни услуги с
ответника.
С оглед гореизложеното и тъй като ответникът не твърди и не доказа плащане на
претендираната сума от 146,92 лева – потребени и незаплатени услуги за периода от
25.11.2018г. до 24.02.2019г. по Договори за мобилни услуги от 02.03.2018г. и 19.12.2018г. с
абонатен номер *********, то искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД следва да се уважи, като се признае за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата от 146,92 лева.
По отношение на иска с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.345, ал.1
от ТЗ във вр. с чл.228 от ЗЗД, предявен за разглеждане по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, с
който се претендират лизингови вноски за предоставяне ползването на мобилно
устройство, съдът намира следното:
По предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че страните са обвързани от
валидно сключен договор за лизинг, по който в качеството си на лизингодател се явява
изправна страна, че е предал на лизингополучателя лизинговата вещ, като последния е поел
задължение за заплащане на лизингови вноски, възлизащи на претендираната сума, че
лизингодателят е трансформирал на основание уговорка в договора вземането си за
лизингови вноски в предсрочно изискуемо. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че е бил изправен и е погасявал редовно задълженията си
за заплащане на лизинговите вноски или че е върнал вещта на лизингодателя.
Договорът за лизинг представлява договор, по силата на който едната страна,
лизингодател, се задължава да предостави за ползване вещ на другата страна,
лизингополучател, срещу възнаграждение.
Видно от представения по делото договор за лизинг от 02.03.2018г., от съдържанието
на който се установява, че срещу сумата от общо 100,47 лева, при заплащане на
първоначална вноска от 22,50 лева и остатъкът платим на 23 месечни вноски от 3,39 лева,
ищецът предоставя за временно и възмездно ползване на ответника устройство марка
Huawei, модел Y6 2017 Grey, с телефонен номер **********. Постигнато е съгласие след
изтичане на договора срещу заплащане допълнително на сумата от 3,39 лева
лизингополучателят да закупи устройството. В чл.4 от договора е уговорено, че с
подписването на същия от лизингополучателя, последният декларира и потвърждава, че
устройството му е предадено в уговорения с договора вид. Договорът съдържа погасителен
план, сочещ падежите на задълженията на лизингополучателя за заплащане на лизинговите
вноски, както и техния размер. Представени са и общите условия към договора за лизинг,
като същите са подписани в поле „за лизингополучател“ от ответника Д.М.. С клаузата на
чл.12 от същите, наименована предсрочна изискуемост и принудително изпълнение и по
конкретно ал.2 от същата разпоредба, става ясно, че страните са уговорили, че месечните
5
вноски и другите дължими плащания стават предсрочно изискуеми в случай на
прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги, сключен от
лизингополучателя, както и при забава в плащането на дължимите съгласно тези договори
плащания. В тази връзка, видно от представените по делото фактури, става ясно, че ищецът
е начислил вноски за лизинг в размер на 37,29 лева.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение, породено от договора за лизинг с предмет предоставяне на
посоченото в него мобилно устройство за временно и възмездно ползване – срещу
заплащане на цена за ползването, съгласно погасителния план, съдържащ се в договора.
Същевременно в качеството си на лизингополучател ответникът е подписал и е приел
приложимите към договора общи условия на търговеца, с оглед на което са изпълнени
изискванията на чл.298 от ТЗ за обвързване на потребителя с предварително изготвените от
насрещната страна общи условия. Установява се на следващо място, че ищецът е изпълнил
задължението си за предаване във фактическа власт на ответника на лизинговата вещ, тъй
като в качеството си на лизингополучател същият е положил подпис в договора за
получаването . Предвид това за него е възникнало задължението за заплащане на
лизинговите вноски, представляващи цената за ползването на вещта в размерите и
сроковете, уговорени с договора. Не се твърди от ответника, като не се и установява от
доказателствата по делото, да е погасил задълженията си за заплащане на лизинговите
вноски, формиращи договорената цена на ползването им, нито вещта да е върната на
лизингодателя. Ето защо следва да се приеме, че лизингополучателя не е изпълнявал своите
задължения по договора – не е заплащал лизинговите вноски, дължими в периода от месец
април 2019г. до края на срока на договора - месец февруари 2020г., както и допълнителната
сума в размер на 3,39 лева, които задължения ищецът е включил в издадените и представени
по делото фактури. Действително от приобщените по делото доказателства не се установява,
че ищецът е уведомил ответника, че упражнява правото си по чл.12 от Общите условия,
приложими към договора за лизинг, да направи вземането си по същия предсрочно
изискуем, но правото да направи лизинговите вноски предсрочно изискуеми се съдържа в
изявлението му, обективирано в издадената фактура № **********/25.04.2019г., съгласно
която ищецът е начислил вноски за лизинг в размер на 37,29 лева.
Ищецът претендира стойността на лизинговите вноски на основание сключения с
ответника договор за лизинг, като то произтича именно от тази сделка с определени срокове
за плащане на отделните лизингови вноски. Липсата на точно изпълнение, съобразно
договореното по актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване на
задължението, следва да бъде съобразено в рамките на исковото производство по реда на
чл.422 от ГПК, дори и да не са настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна
изискуемост на цялото задължение по договора. Длъжникът – ответник по иска, дължи
изпълнение, макар и само за онази част от задължението, по отношение на която е настъпил
падежът, договорен от страните. Дори когато не бъде доказано, че претендираното вземане е
изцяло изискуемо поради предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се отрече
съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно установено
неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече падежиралите вноски – в този
смисъл Тълкувателно решение № 8/02.04.2019г., постановено по Тълкувателно дело №
8/2017г., по описа на ОСГТК на ВКС.
С оглед гореизложеното и предвид данните по делото, като се съобрази, че
лизинговият договор е сключен за срок от 23 месеца, като този срок е изтекъл през месец
февруари 2020г., е настъпил падежът на всички лизингови вноски по договора, като
ответникът не доказа в хода на производството погасяване на задължението си за тяхното
заплащане. Отделно от това тези вноски са предсрочно изискуеми и поради това, че са
налице предпоставките за упражняване на потестативното право за едностранното
прекратяване на договора за мобилни услуги от 02.03.2018г., сключен между мобилния
оператор и лизингополучателя ответник.
Ето защо предявения иск, с който се претендират лизинговите вноски, е доказан по
основание и размер. Ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 37,29 лева,
представляваща сбор на лизинговите вноски по Договор за лизинг от 02.03.2018г, дължими
за периода от месец април 2019г. до месец февруари 2020г. Предвид това искът с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.345 от ТЗ във вр. с
чл.228 от ТЗ следва да се уважи, като се признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца претендираната сума от 37,29 лева.
6
Релевираните възражения от ответника чрез особения представител адв.А.П. не се
възприемат, доколкото са неоснователни.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК на разноски има право
ищецът, като такива следва да му бъдат присъдени, а именно: 75,00 лева, представляваща
платена държавна такса, 150,00 лева за платен депозит за възнаграждение на вещото лице,
200,00 лева за платен депозит за възнаграждение на особения представител и 180,00 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение или общо сторените разноски в исковото
производство са в размер на 605,00. Следва да се присъдят и разноските в заповедното
производство в размер на 25,00 лева за държавна такса и 180,00 лева за адвокатско
възнаграждение или общо сторените разноски в размер на 205,00 лева. Относно
релевираните възражения от страна на особения представител за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца, съдът намира за неоснователно, тъй
като същото е под нормативно определения минимум, предвиден в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. ИЛ. М., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр.Средец, област Бургас, ***, че дължи на „Теленор България”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост“, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг
заедно с Марек Слачик, чрез пълномощника адв.В.Г., следните суми: 146,92 лева /сто
четиридесет и шест лева и деветдесет и две стотинки/ – потребени и незаплатени месечни
абонаменти такси за потребление на мобилни услуги за периода от 25.11.2018г. до
24.02.2019г. по Договор за мобилни услуги от 02.03.2018г. и Договор за мобилни услуги от
19.12.2018г. с абонатен номер ********* и 37,29 лева /тридесет и седем лева и двадесет и
девет стотинки/ – представляваща сбор на лизинговите вноски по Договор за лизинг от
02.03.2018г, дължими за периода от месец април 2019г. до месец февруари 2020г., за които е
издадена заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК № 260019/19.01.2021г.,
постановена по ч.гр.д.№ 28/2021г., по описа на Районен съд – Средец.
ОСЪЖДА Д. ИЛ. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Средец,
област Бургас, ***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг заедно с Марек Слачик, чрез
пълномощника адв.В.Г., сумата от 605,00 лева /шестотин и пет лева/, представляваща
съдебно деловодни разноски за исковото производство и сумата от 205,00 лева /двеста и пет
лева/, представляваща съдебно деловодни разноски за заповедното производство, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
7