Решение по дело №379/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.

Постъпила е жалба от И.П.И., ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез адв. Д., служебен адрес *** против отказ № 445р-1186/23.01.2023г. на Началник на РУ гр. Аксаково при ОД на МВР-Варна за издаване на разрешение за дейности с общоопасни средства.

Жалбоподателят твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, необоснован, издаден в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и при несъответствие с целта на закона. Твърди, че в подаденото заявление е посочил основателна причина относно подновяването на разрешението, като твърди, че е приложил и доказателства за членство в Националното ловно – рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“. Счита, че по отношение на него не е налице валидна заповед за защита, тъй като с протоколно определение от 23.11.2020 г. заповедта за защита е отменена и поради тази причина не следва да се прилага разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ. Моли оспореният акт да бъде отменен, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна – Началник на РУ Аксаково при ОД на МВР – Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г., оспорва жалбата. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли жалбата да бъде отхвърлена и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалва се Решение № 445р-1186/23.01.2023 г. на Началника на РУ Аксаково при ОД на МВР - Варна, с което е отказано издаването на разрешение за носене, употреба и съхранение на дълго гладкоцевно оръжие за ловни цели и късо нарезно оръжие за самоотбрана на И.П.И., както и за издаване на разрешение за придобиване на един брой дълго нарезно оръжие за ловни цели.

С две заявления, подадени на 09.01.2023 г. – с вх. № 388800-08 от 09.01.2023 г. и № 388800-09/09.01.2023 г. жалбоподателят е поискал от Началника на РУ Аксаково две да му бъдат издадени разрешения за придобиване на ловно нарезно оръжие и за носене, употреба и съхранение на ловно оръжие и късо нарезно. Приложил е електронна справка за съдимост рег. №230119005000029866/19.01.2023 г., видно от която лицето е неосъждано, удостоверение от Национална следствена служба за това, че към 08.01.2023г. срещу него няма обвинения по неприключени наказателни производства; психиатрично освидетелстване № 60/09.01.2023 г.; членка карта от Национално ловно – рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“, удостоверение за подборно ловуване и билет за лов, удостоверение за изстреляни патрони от 09.01.2023 г., удостоверение за техническа годност на оръжие № VN1CTGBS002983/09.01.2023 г., декларация, че „придобитите огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях ще се съхраняват при условията на чл.98 от ЗОБВВПИ“ на посочения постоянен адрес; анкетен лист от 09.01.2023 г., в който посочил: че иска да притежава оръжие за самоотбрана; че е придобил оръжието от баща си и го използва за лична и семейна безопасност; че работи като автомонтьор в „Крисойл транс“ ЕООД, както и че срещу него/член на семейството му, не са отправяни заплахи, респ. не е подавал жалби за това.

Във връзка със заявлението е извършена проверка, резултатите от която са обобщени в докладни записки на полицейски инспектори при РУ Аксаково с рег.№ 445р-945/18.01.2023г., рег. № 445р-933/18.01.2023 г. и рег. № 455р-1266/2023 година и констативен протокол за извършена проверка.

С решение рег.№ 445р-1186 от 23.01.2023г. началникът на РУ Аксаково при ОД на МВР-Варна на основание чл.58, ал.1, т.10 и чл. 76 от ЗОБВВПИ е отказал издаването на разрешение за носене, употреба и съхранение на дълго гладкоцевно оръжие за ловни цели и късо нарезно оръжие за самоотбрана, както и за издаване на разрешение за придобиване на един брой дълго нарезно оръжие за ловни цели. В мотивите си е приел, че при подаване на заявление за издаване на разрешение за придобиване, съхранение и носене и употреба на оръжие, както и при подаване на заявление за разрешаване за придобиване, лицето трябва да посочи основателна причина за издаването на съответното разрешение, която по несъмнен начин да обосновава издаване на исканото разрешение. В случая от материалите по административната преписка не се установява това релевантно обстоятелство. Декларативно посоченият в заявлението мотив – „че оръжието е придобито от баща му“, не навежда на извод за съществуване на основателна причина по смисъла на закона за издаване на исканото разрешително. Освен това административният орган е посочил, че през 2020 г. срещу И.П.И., Районен съд – Своге е издал заповед за незабавна защита по смисъла на ЗЗДН, която, с протоколно определение от 23.11.2020 г., е отменена. Съгласно протокола И.П.И. се задължава да не извършва домашно насилие срещу Е.И.. В заключение е прието, че заявленията са без обоснована основателна причина и не се налага необходимостта лицето да придобие оръжие, както и че подновяването на вече издадено разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси се извършва самостоятелно и независимо от предходното производство.

Представени са и удостоверения за извършен технически преглед на оръжието от 1999г. и за извършено прострелване на оръжието от 1998г., протокол за доброволно предаване от 26.10.20г., протокол от с.з. от 23.11.20г. на СРС, видно от който е сключена спогодба, съгласно която жалбоподателят се задължава да не извършва домашно насилие и е отменена издадената заповед за незабавна защита; удостоверение от 2009г. за завършен курс за безопасно боравене с оръжие, фактура за закупен пистолет, , разрешение №00978/1999г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

При извършване на задължителната проверка по реда на чл.168 вр.чл.146 от АПК, съдът констатира следното:

Съгласно чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ директорът на ГДОП на МВР, съответно Началникът на РУ на МВР издава разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението. В случая актът е издаден от компетентен орган, като са спазени процесуалните правила за издаването му. Заявленията са подадени до Началника на РУ на МВР Аксаково, поради което длъжностни лица при РУ на МВР са извършили необходимите проверки, съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗОБВВПИ, резултатите от които са обективирани в констативен протокол, приложен към административната преписка и докладни записки.

Решението е издадено в предвидената в чл. 59 от АПК форма. При постановяването му административният орган е изложил фактическите предпоставки за направената преценка и е обсъдил фактите, съдържащи се в подаденото от И. заявление, въз основа на които е приел, че оспорващият не е посочил основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава необходимост от издаване на исканото разрешение. Актът е мотивиран и постановен в съответствие с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.

Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл.6, ал.3, т.1 от ЗОБВВПИ – за самоотбрана, е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка.

Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В тежест на заявителя е да обоснове нуждата от издаване на исканото разрешение, като представи доказателства, относими към посоченото от него конкретно основание, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие.

Преценката за наличието на обстоятелствата по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ административният орган прави в условията на оперативна самостоятелност, като разпоредбата на чл.169 от АПК задължава съда да провери дали органът е упражнил дискрецията законосъобразно. При преценка за законосъобразност на направения при условията на дискреция извод, съдът следва да отчете, че тази преценка се прави от органа на основата на неговите специални знания, информация, опит и компетентност – не като правомощие, а като съвкупност от професионални способности. Съдът следва да прецени дали с оглед на доказателствата по делото изводът на органа за липса на основателна причина, която да обосновава по несъмнен начин необходимостта от издаване на разрешение за носене на оръжие с цел самоотбрана, е законосъобразен, но не може вместо органа, на база на събраните в хода на съдебното производство доказателства, да прави извод за наличието на такива основателни причини. Характерът на дейността, за която се иска разрешение, фактът, че тя е източник на потенциална опасност, поради което е и контролирана от държавата в условията на рестриктивен режим, не дава правомощие на съда да прецени вместо органа, че по отношение на заявителя е налице основателна причина – самоотбрана, която обосновава необходимостта от издаване на исканото разрешение.

В случая жалбоподателят в подаденото заявление твърди, че оръжието му е необходимо за самоохрана, а в попълнения анкетен лист освен самоохрана е посочил и основание „че оръжието е придобито от баща му“. Така декларираните обстоятелства, ведно с изричните изявления в анкетния лист – че заявителят или член от семейството му не са получавали заплахи, правилно и законосъобразно административният орган е приел, че не сочат на основателна причина по смисъла на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ.

Посочените в заявлението мотиви за издаване на разрешението за съхранение и носене на дълго гладкоцевно оръжие за ловни цели и късо нарезно оръжие, както и на дълго нарезно оръжие, че същите са необходими за „самоотбрана“ и „като наследник“, сами по себе си не могат да обосноват необходимостта от притежанието им. Действащият режим за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия е разрешителен, включително и в случаите, когато оръжието е придобито по наследство. Съгласно чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ физическите и юридическите лица могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице.

След като при подаването на заявлението и анкетния лист И. е посочил като причина за притежание на огнестрелно оръжие за самоотбрана, правилно административният орган е приел, че заявителят не е доказал наличието на основателна причина за притежание на огнестрелно оръжие. При липса на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на жалбоподателя и целостта на неговото имущество, необходимостта от придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, не е доказана. Потенциалната нужда на заявителя не попада в обхвата на специалния закон, доколкото разрешителният режим изисква установяването на категорична необходимост от носенето на оръжие към момента на упражняване на признатото с този нормативен акт субективно право. Осъществяването на правно регламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високият риск от обществена опасност, не може да бъде самоцелна, а мотивирана от сериозни и уважителни причини, изрично изброени в закона, каквито не съставляват сочените от жалбоподателя аргументи.

При липсата на посочени от заявителя обективни и обосновани данни за съществуването на потенциална и непосредствена опасност за живота и здравето на жалбоподателя и неговите близки, не е доказана нуждата да му се предостави оръжие за самоотбрана, т.к. охраната на живота и здравето на гражданите се извършва от правозащитните органи и жалбоподателят може да се защити и с други средства по арг. от чл.4, ал.5, вр. чл.54 от ЗОБВВПИ, които не са огнестрелни оръжия.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че при постановяване на акта административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 76, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ. Посоченият мотив за издаване на разрешение не обосновава нужда от издаване. Правилно административният орган при разглеждане на заявлението е приел, че отказът е постановен на основание чл. 76 от ЗОБВВПИ. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗОБВВПИ за получаване на разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях български граждани, граждани на други държави членки, пребиваващи на територията на Република България, граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република България, физически лица, които са граждани на трета държава, физически и юридически лица, регистрирани като търговци по реда на Търговския закон, лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, подават писмено или по електронен път заявление по образец до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по постоянен адрес, съответно по адрес на съхранение. В ал. 3 на същата разпоредба са посочени изискванията, които следва да са налице за да бъде постановен благоприятен за заявителя акт, между които и основателна причина за издаване на разрешението по аргумент на чл. 76, ал. 3, т. 3 . Следователно законът дава възможност за придобиване от физически лица на огнестрелни оръжия и боеприпаси за самоотбрана, но при условие, че е налице надлежно обоснована и доказана необходимост пред органа по чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ. Подаването на заявлението има не само сезираща функция, в какъвто смисъл са твърденията в жалбата. С него се поставя началото на административното производство, но с искането заявителят определя и обхвата на проверката, която административният орган е длъжен да извърши, а именно да установи съществуването на твърдяните факти и обстоятелства, с които е обоснована нуждата от издаване на разрешението за ползване на оръжие за посочената в заявлението цел.

От приложената Докладна записка рег. № 445р-945/18.01.2023 г. от мл. ПИ КОС при РУ Аксаково, се установява, че срещу И.П.И. е била издадена заповед за незабавна защита по ЗЗДН от РС – Своге, която е представена от жалбоподателя по делото. Видно от протоколът от открито съдебно заседание, проведено на 23.11.2020 г. на Районен съд – Своге след постигната спогодба И.П.И. да не извършва домашно насилие и да не приближава Е.И., нейното жилище, месторабота и местата за социални контакти за срок от 5 месеца, производството по гр. д. № 536/2020 г. по описа на Районен съд – Своге е прекратено, а издадената заповед за незабавна защита е отменена. Това обстоятелство е без значение за законосъобразността на издадената заповед, тъй като прекратяването на съдебното производство не заличава факта на наложената мярка.

Постановеният отказ е в съответствие и с целта на закона. Повишеният риск при използването на огнестрелно оръжие налага прецизиране на конкретната и непосредствена необходимост от защита на застрашени блага посредством огнестрелно оръжие, поради което точното прилагане на материалния закон обслужва и специфичната цел на закона – охрана интересите на обществото от обоснован разрешителен режим.

С оглед гореизложеното оспореният отказ е законосъобразен, а жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 АПК, Варненският административен съд, VІ-ти състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.П.И., ЕГН **********, с адрес *** против отказ № 445р-1186/23.01.2023г. на Началник на РУ гр. Аксаково при ОД на МВР-Варна за издаване на разрешение за дейности с общоопасни средства.

ОСЪЖДА И.П.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ОД на МВР - Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: