Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 07.09.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 20 състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети
юли две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М. РАЙКИНСКА
при участието на секретар Е.К.,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3314 по описа за 2014 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са кумулативно субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК и чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 167, ал. 3 ЗЗД.
Ищецът
Л.В.В. твърди в исковата си молба и уточнителна молба от 01.12.2014 г., че на
10.06.2013 г. в дома му в гр. С., ул. „*******“ № **, заемащ целия надпартерен етаж в жилищната сграда в С.,
ул. „*******” № **, състоящ се от четири стаи, вестибюл, кухня и тоалетна, с
площ 144 кв.м., при съседи на апартамента: отдолу – партерния етаж, преустроен
като шоурум с кафене; отгоре – втори надпартерен етаж, собственост на А. и А.Д.;
от изток, север и запад – двор и от юг – ул. „*******” (бивша *******”), заедно
с таванско помещение от 8 кв.м. и избено помещение от 8 кв.м., заедно с 1/3
ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от дворното
място, представляващо УПИ XVI-16 в кв. 307 в гр.
С., м. „Зона – Г – Центъра”, с площ от 604 кв.м., дошла ЧСИ Н. К., за да
извърши опис на имота по изп. д. № 123/2013 г., с взискател „Ю.и Е.Д.Б.“ АД и длъжници
- А.Т.К. и Й.М.К..
След
извършена справка от адвоката на ищеца се установило, че С.С.А., легитимирал се
като пълномощник на ищеца, продал сам на себе си описания имот, на 12.03.2008
г. Впоследствие, на 22.04.2008 г. С.А. продал имота на А.Т.К. и Й.М.К. с нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 150, т. I, рег. № 2696, дело № 134 от 22.04.2008 г.
на нотариус М.Г. Последните пък учредили договорна ипотека в полза на „Ю.и Е.Д.Б.“
АД на 22.04.2008 г. с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 151,
т. I, рег. № 2697, дело № 135 от
22.04.2008 г. на нотариус М.Г., за обезпечаване на техен дълг.
Ищецът
поддържа, че не познава С.А. и никога не е подписвал пълномощно в негова полза,
като неговият подпис бил фалшифициран. Освен това, в пълномощното, с което
същият се легитимирал, бил посочен имота на партерния етаж, а не първи надпартерен
етаж, поради което продажбата на първи надпартерен етаж била извършена без
представителна власт. В Службата по вписвания пък продаденият имот бил описан по
различен начин от описанието по нотариален акт - като Магазин шоурум – бутикови
облекла и кафе (апартамент на 1 ет.), находящ се в гр. С., ул. „*******” № **,
ет. * Н, ап. *. Предвид това поддържа, че извършените две сделки с неговия
недвижим имот не са породили правни последици, съответно А.Т.К. и Й.М. К. не са
станали собственици на имота, но се легитимират с нотариален акт за собственост
върху същия. Ищецът твърди още, че учредената в полза на банката ипотека върху
собствения му имот му е непротивопоставима и е нищожна, като учредена от
несобственик.
В
уточнителната си молба от 01.12.2014 г. ищецът пояснява още, че в сградата на
ул. „*******” № ** има партер – преустроен в магазин-шоурум бутикови облекла и
кафе; първи надпартерен етаж, зает само от едно жилище с площ 144 кв.м. и втори
надпартерен етаж, също зает от едно жилище с площ 144 кв.м. Под партера има
мазета. Ищецът станал собственик на апартамента, находящ се на първи надпартерен етаж, описан
по-горе, по наследство от своята майка – Р. Н. Г.. Тя от своя страна придобила
имота по съдебна спогодба от 09.11.1989 г., постигната по делбено дело №
3668/1989 г. на СРС, 13 състав. Съделители били ищеца и неговата майка, притежаващи
до този момент 1/3 ид.част по наследство от бащата на ищеца – В. В. и чичото на
ищеца – Г.В., притежаващ до този момент 2/3 ид.ч. по силата на съдебна спогодба
по делбено дело № 10668/1997 г. на СРС, 58 състав. По-рано – през 1959 г., Г.В.
придобил собствеността кърху цялата сграда и земята, върху която е построена,
по наследство чрез завещание от О. Г. К., която именно построила сградата през
1906-1907 г., след като купила земята с Крепостен акт № 1415.
При
уточнението относно страните по отделните съединени искове, направено в същата
уточнителна молба, Л.В. иска от съда да установи против А.Т.К. и Й.М.К., че те
двамата не са собственици на неговия имот, находящ се на целия първи надпартерен етаж на жилищна
сграда, находяща се в гр. С., улица „*******” (бивша ул. „*******”) № **,
състоящ се от четири стаи, вестибюл, ухня, клозет, с площ от 144 кв.м., при
съседи на апартамента по документ за собственост: отдолу партерния етаж на С.,
отгоре – етаж на С., от две страни – двора и улица „*******, заедно с таванско
повещение от 8 кв.м., при съседи по документ за собственост: коридор, от запад-
двора и от две страни – „С.”, ведно с избено помещене от 8 кв.м., при съседи:
от изток – двора, от две страни – „С.” и коридор, а при сегашни съседи: отдолу
партерен етаж, преустроен като шоурум с кафене, отгоре – втори надпартерен
етаж, собственост на А. и А.Д., от изток, север и запад – двор и от юг – ул. „*******”,
заедно с таванско помещение от 8 кв.м., при съседи (по нот. акт № 150/2008 г.):
коридор, от запад – двор и от две страни „С.”, а при сегашни съседи: коридор,
от две страни двор и А. и А.Д., заедно с избено помещение от 8 кв.м., при
съседи (по нот. акт № 150/2008 г.): от изток – двор, от две страни – „С.” и
коридор, а при сегашни съседи: двор, коридор, улица и сем. „Д., заедно с 1/3
ид. част от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж
върху имота, представляващ УПИ XVI-16, кв. 307 по плана на гр. С., м. „ГГЦ-6-I
част, с графично изчислена площ от 604 кв.м., при съседи но нот. акт № 150/2008
г.: УПИ XIII-3, УПИ XII – отреден за
музей, УПИ IX-9 и УПИ – XVII-17 УПИ, а по
актуална скица – от север – УПИ IX - 9 и УПИ XII - 12, от изток – УПИ XIII -
13 и УПИ XV - 15, от юг - ул. „*******” и
от запад – УПИ XVII – 17.
Л.В.
иска още да бъде установено против тримата ответници А.Т.К., Й.М.К. и „Ю.Б.“ АД
(с предишно фирмено наименование „Ю.и Е.Д.Б.” АД), че учредената от А. и Й. К.
договорна ипотека върху същия имот в полза на „Ю.Б.“ АД е нищожна, като
учредена от несобственици, в противоречие с чл. 167, ал. 3 ГПК.
Направено
е и искане за отмяна на двата нотариални актове - нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 150, т.
I, рег. № 2696, дело № 134 от 22.04.2008 г. на нотариус М.Г., вписана в
регистъра на НК под № 303 и на нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 151, т. I, рег. № 2697, дело №
135 от 22.04.2008 г. на нотариус М.Г., вписана в регистъра на НК под № 303, на
осн. чл. 537, ал. 2 ГПК.
Ответниците
А.Т.К. и Й.М.К. оспорват допустимостта на иска поради липса на правен интерес с
доводи, че са купили и владеят не описания от ЧСИ К. апартамент, а друг имот,
който е на първия етаж на ул. „*******”
№ ** и е преустроен в Магазин - Шоурум с кафене. Обектът се намирал в триетажна
жилищна сграда, непосредствено над партерния
етаж, който представлявал мазета и складови помещения. Имота придобили чрез
кредит, отпуснат от „Ю.Б.” АД, по валидна сделка за покупко-продажба със С.С.А.
и след предаване на владението върху него на 23.04.2008 г., започнали
преустройство на закупения от тях апартамент в магазин и кафе, което завършило
през януари 2010 г. Твърдят че придобили имота и по давност чрез владение в
периода 23.04.2008 г. – август 2013 г., като в този период не знаели да е
оспорвано пълномощното на С.А.. Твърдят, че валидно са ипотекирали закупения от
тях имот в полза на „Ю.Б.” АД през 2008 г. Молят исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
В
свое допълнително писмено становище от 20.02.2015 г. А. и Й. К. изрично са
заявили, че не оспорват правото на
собственост на ищеца върху апартамента на втория етаж от сградата, в който
той живее и върху който ЧСИ К. извършила опис. Те били закупили апартамента на първия етаж от сградата и върху
него твърдят да имат право на собственост.
Ответникът
„Ю.Б.” АД също оспорва допустимостта и основателността на иска срещу него.
Твърди, че ищецът няма правен интерес от иска за нищожност на договорната
ипотека, тъй като евентуалната недействителност на прехвърлителните сделки,
описани в исковата молба, нямало по никакъв начин да се отрази на правата на
ответниците, които били трети добросъвестни лица, придобили права преди
вписване на исковата молба по чл. 135 ЗЗД. Освен това, банката сключила ипотеката
след като вече бил вписан договор за покупко-продажба в полза на
кредитополучателите - ипотекарни длъжници, както и надлежно вписала ипотеката,
което я правела противопоставима на трети лица, какъвто бил и ищеца. Твърди
още, че ипотеката била учредена след проверка от нотариус на правата на
собственика на ипотекирания имот и банката била защитена от вписването. Освен
това, ищецът не доказвал по категоричен начин, че е собственик на процесния
имот. Моли производството да бъде прекратено, съответно исковете отхвърлени.
В
свое насрещно становище от 19.01.2015 г. ищецът отрича твърденията на А. и Й. К.,
че получили владението върху магазина с кафе на 23.04.2008 г., като от своя
страна твърди, че е имал договор за наем на този етаж с наемателя Ю.А. от 2005
г., като същият напуснал без предупреждение в края на 2007 г. и, според ищеца,
именно той организирал двете недействителни сделки с имота му, заедно със С.А.
и А.К..
В първото открито съдебно заседание
страните са пояснили отново фактическите си твърдения. Ищецът изрично е заявил,
че предмет на исковете е апартамента на надпартерния
етаж и именно той, който винаги е бил жилище, а не друг имот, е предмет на
сделката между С.А. и ответниците К., както и че същия този надпартерен етаж –
жилище, е предмет на договора за учредяване на ипотека. Посочил е, че
закупеният от К. имот е идентичен с имота на ищеца, а партерният етаж не е
предмет на спора.
Процесуалният
представител на ответниците К. е заявил изрично, че те владеят непрекъснато и
до настоящия момент шоурума, използван като бизнес-помещение, който е в
процесната сграда на първи надземен
етаж, като под него има мазета, а над него жилище, което никога не е
ползвано от тях.
По
делото са привлечени трети лица помагачи на страната на ответника „Ю.Б.“ АД –
нотариус М. Г., рег. № 303 на НК, нотариус В.К., рег. № 269 на НК и нотариус Р.Д.,
рег. № 274 на НК, а на страната на ответниците А.Т.К. и Й.М.К., по всички
искове – С.С.А.. Становища по делото са заявили само нотариусите, като оспорват
исковете.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Л.В.В.
е упълномощил С.С.А. с нотариално заверено пълномощно от 18.02.2008 г., рег. №
4355/2008 г. на нотариус Р.Д., да го представлява пред Служба по вписванията
към АВ при СРС, като подава молби и получава документи за собственост и
удостоверения за вещни тежести, както и да продаде от негово име, лично на себе
си или на когото намери за добре, на каквато цена намери за добре, недвижимия
имот, находящ се на ул. „*******” № **, партерен
етаж, гр. С., преустроен в „Магазин и шоурум за бутикови облекла”, както и
с различни правомощия пред община Триадица, съдебни и административни органи.
Ответниците са заявили, че ще се ползват от това пълномощно, представено от
ищеца, който е оспорил неговата автентичност, поради което съдът е открил
производство по проверка на автентичността му с определение от 08.12.2014 г.
За
извършване на такава проверка е допусната Съдебно-графологическа експертиза, по
която заключение е изготвено от вещото лице С.Б., неоспорено от страните е
възприемано от съда като компетентно дадено и
обосновано. Вещото лице Б. е направил категоричен извод, че подписът на
упълномощител в изследваното пълномощно, не
е положен от Л.В.В.. Предвид това заключение на вещото лице, съдът приема,
че посоченото пълномощно е неавтентично, а нотариалното удостоверяване на
автентичността му е невярно, поради което същото, като неистински документ,
следва да бъде изключено от доказателствата по делото, на осн. чл. 194, ал. 2 ГПК.
С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 50, т. I, рег. № 2249, дело № 31 от 12.03.2008 г. на
нотариус В.К., вписана в регистъра на НК под № 269, вписан в Службата по
вписвания с вх. № 14847/12.03.2008 г. , акт № 199, т. XXXIV, дело № 9539/2008
г., Л.В.В., чрез пълномощника си С.С.А., упълномощен с нотариално заверено
пълномощно № 4355/2008 г. на нотариус Р.Д., е продал на С.С.А., свой собствен
недвижим имот, а именно: Апартамент на
целия първи надпартерен етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. С., улица
„*******” (бивша ул. „*******”) № **, състоящ се от четири стаи, вестибюл,
ухня, клозет, с площ от 144 кв.м., при съседи на апартамента по документ за
собственост: отдолу партерния етаж
на С., отгоре – етаж на С., от две страни – двора и улица „*******, заедно с
таванско помещение от 8 кв.м., при съседи по документ за собственост: коридор,
от запад- двора и от две страни – „С.”, ведно с избено помещение от 8 кв.м.,
при съседи: от изток – двора, от две страни – „С.” и коридор, задно с 1/3 ид.ч.
от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху
имота, представляващ УПИ XVI-16, кв. 307 по плана на гр. С., м. „ГГЦ-6-I част,
с графично изчислена площ от 604 кв.м., при съседи на УПИ по скица: УПИ IX - 9 и УПИ XII – 12, УПИ XIII - 13 и УПИ XV -
15, УПИ XVII – 17 и улица.
Като документи, въз основа, на които нотариусът е установил собствеността на
продавача, са описани нот. акт № 72, т. VI, дело 983/59 г. и нот. акт № 58, т. XVI, дело № 275/65 г. и Съдебна спогодба по гр.д. № 3668/1989 г.
на СРС, 38 състав.
С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 150, т. I, рег. № 2696, дело № 134 от 22.04.2008 г.
на нотариус М.Г., вписана в регистъра на НК под № 303, вписан в Службата по
вписвания с вх. № 27734/22.04.2008 г. , акт № 199, т. LXVI, дело № 18444/2008 г., С.С.А., е продал на А.Т.К.
и Й.М.К., свой собствен недвижим имот, а именно: Апартамент на целия първи надпартерен етаж на
жилищна сграда, находяща се в гр. С., улица „*******” (бивша ул. „*******”) № **,
състоящ се от четири стаи, вестибюл, ухня, клозет, с площ от 144 кв.м., при
съседи на апартамента по документ за собственост: отдолу партерния етаж на С., отгоре – етаж на С., от две страни –
двора и улица „*******, заедно с таванско помещение от 8 кв.м., при съседи по
документ за собственост: коридор, от запад- двора и от две страни – „С.”, ведно
с избено помещение от 8 кв.м., при съседи: от изток – двора, от две страни – „С.”
и коридор, задно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от
правото на строеж върху имота, представляващ УПИ XVI-16, кв. 307 по плана на
гр. С., м. „ГГЦ-6-I част, с графично изчислена площ от 604 кв.м., при съседи на
УПИ по скица: УПИ IX - 9 и УПИ XII – 12, УПИ XIII - 13 и УПИ XV - 15, УПИ XVII – 17 и улица.
С
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 151, т. I, рег. № 2697, дело № 135 от 22.04.2008 г.
на нотариус М.Г., вписана в регистъра на НК под № 303, вписан в Службата по
вписвания с вх. № 27735/22.04.2008 г., акт № 4, т. ХXVI,
дело № 18446/2008 г., А.Т.К. и Й.М.К. са
учредили ипотека върху свой собствен недвижим имот, а именно: Апартамент на целия първи надпартерен етаж на
жилищна сграда, находяща се в гр. С., улица „*******” (бивша ул. „*******”) № **,
състоящ се от четири стаи, вестибюл, ухня, клозет, с площ от 144 кв.м., при
съседи на апартамента по документ за собственост: отдолу партерния етаж на С., отгоре – етаж на С., от две страни –
двора и улица „*******, заедно с таванско помещение от 8 кв.м., при съседи по
документ за собственост: коридор, от запад- двора и от две страни – „С.”, ведно
с избено помещение от 8 кв.м., при съседи: от изток – двора, от две страни – „С.”
и коридор, задно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от
правото на строеж върху имота, представляващ УПИ XVI-16, кв. 307 по плана на
гр. С., м. „ГГЦ-6-I част, с графично изчислена площ от 604 кв.м., при съседи на
УПИ по скица: УПИ IX - 9 и УПИ XII – 12, УПИ XIII - 13 и УПИ XV - 15, УПИ XVII – 17 и улица., като обезпечение на отпуснат им от „Ю.и Е.Д.Б.” АД
кредит в размер на 450 000 швейцарски франка, ведно с лихвите и
разноските.
С
Протокол за опис на недвижим имот от 10.06.2013 г. по изп.д. № 2013 ********** на ЧСИ Н. К., по
искане на „Ю.и Е.Д.Б.” АД, е описан недвижим имот, собственост на А. и Й. К. – длъжници
и ипотекарни длъжници, а именно: Апартамент
на целия първи надпартерен етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. С.,
улица „*******” (бивша ул. „*******”) № **, състоящ се от четири стаи,
вестибюл, ухня, клозет, с площ от 144 кв.м., при съседи на апартамента по
документ за собственост: отдолу
партерния етаж на С., отгоре – етаж на С., от две страни – двора и улица „*******,
заедно с таванско повещение от 8 кв.м., при съседи по документ за собственост:
коридор, от запад- двора и от две страни – „С.”, ведно с избено помещене от 8
кв.м., при съседи: от изток – двора, от две страни – „С.” и коридор, задно с
1/3 ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж
върху имота, представляващ УПИ XVI-16, кв. 307 по плана на гр. С., м. „ГГЦ-6-I
част, с графично изчислена площ от 604 кв.м. В имота е открита съпругата на Л.В.В.,
която е обяснила, че същият е наследствен на съпруга й.
Видно
от удостоверение за наследници на Р. Н. Г. от 29.10.2013 г., тя е починала на
31.10.2006 г. и е оставила като единствен свой законен наследник своя син Л.В.В..
Видно
от удостоверение за наследници на О. Г. К. от 09.03.2015 г., същата е починала
на 15.02.1959 г. и нейни законни наследници към 1992 г. са сина на нейния брат
В. Г. (починал през 1918 г.) – Г. и сина на втория му син В. Г. (починал през
1987 г.) – Л.В.В.. Нейна наследница е била и дъщерята на брат й – Е. Г., но
същата е починала през 1989 г.
Представено
е и удостоверение за наследниците на В.В.Г., починал на 02.06.1987 г., видно от
което негови наследници са били съпругата му Р. Н. Г. и сина му Л.В.В..
С
крепостен акт за придобит недвижим имот № 1415, дело № 1643 от 02.11.1905 г. на
нотариус при Софийски окръжен съд, О. К. К. е купила от Г. П. К. едно празно
място в гр. С., на ул. „*******” с площ от 601 кв.м.
Със
саморъчно завещание от 06.10.1951 г. О. К. К., представено в нотариално заверен
препис, както и в официално заверен препис на Службата по вписвания от ръкописния
оригинал, от който по делото служебно е изготвен и приложен препис (ръкописното
завещание – неоспорено от страните), е завещала цялото си имущество, с
изключение отделни имущества, предмет на завет, на своя брат Г.В.Г.,
включително апартамента на първия етаж
в гр. С., ул. „*******” **, в който живеела.
С
нотариален акт за право на собственост на недвижим имот № 72, т. VI, дело №
983/28.04.1959 г. Г.В.Г. е признат за собственик по завещание на няколко
недвижими имоти, между които и първи
надпартерен етаж от триетажна къща, находяща се в гр. С., ул. „*******” № **,
състоящ се от четири стаи, вестибюл, кухня, клозет, при сегашни съседи: отдолу
– партерния етаж, собственост на С., отгоре, етаж на С., от две страни двора и
улица „*******”, застроен върху 144 кв.м., заедно с таванско повещение от 8
кв.м., при съседи по документ за собственост: коридор, от запад- двора и от две
страни – „С.”, ведно с избено помещене от 8 кв.м., при съседи: от изток –
двора, от две страни – „С.” и коридор, задно с 1/3 ид.ч. от общите части на
сградата и 46/180 ид.ч. от дворното място, цялото от 604.80 кв.м. (а по
нотариален акт – 601 кв.м.), съставляващо парцел XVI-16, кв. 307 по плана на
гр. С., м. Центъра.
С
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 58, т. XVI, дело № 2750/21.06.1965
г. Г.В.Г. е дарил на В.В.Г. и Е. В. Г. 1/5 ид.ч. от следния свой собствен имот
първи надпартерен етаж от триетажна къща, находяща се в гр. С., ул. „*******” №
**, състоящ се от четири стаи, вестибюл, кухня, клозет, при сегашни съседи:
отдолу – партерния етаж, собственост на С., отгоре, етаж на С., от две страни
двора и улица „*******”, застроен върху 144 кв.м., заедно с таванско повещение
от 8 кв.м., при съседи по документ за собственост: коридор, от запад- двора и
от две страни – „С.”, ведно с избено помещене от 8 кв.м., при съседи: от изток
– двора, от две страни – „С.” и коридор, задно с 1/3 ид.ч. от общите части на
сградата и 46/180 ид.ч. от дворното място, цялото от 601 кв.м., а по скицата –
604.80 кв.м., образуващи урегулиран парцел XVI-16, кв. 307 по плана на гр. С.,
м. Центъра.
С
протокол за съдебна делба от 30.08.1977 г. по гр.д. № 10668/1997 г. на СРС, 38
състав същият имот е поделен между Г.В.Г., В.В.Г. и Е. В. Г., като Г. е получил
2/3 ид.ч. от имота, В. - 1/3 ид.ч. от
имота, а Е. е получила своя дял в пари. Делото е образувано по искова молба на
Е. Г. срещу двамата й братя В. и Г. Г..
С
Протокол от 09.11.1989 г. по гр.д. № 3668/1989 г. на СРС, 13 състав е одобрена
спогодба между съделителите по делото, както следва: Р. Н. Г. получава и тя
взема в свой дял, изключителна собственост, апартамент на целия първи надпартерен етаж на жилищна сграда, находяща се в
гр. С., улица „*******” (бивша ул. „*******”) № **, състоящ се от четири стаи,
вестибюл, ухня, клозет, с площ от 144 кв.м., при съседи отдолу и отгоре
апартаменти (партерен и на втори етаж) на С., заедно с таванско помещение от 8
кв.м., при съседи по документ за собственост: коридор, от запад- двора и от две
страни – „С.”, ведно с избено помещене от 8 кв.м., при съседи: от изток –
двора, от две страни – „С.” и коридор, задно с 1/3 ид.ч. от общите части на
сградата и 46/180 ид.ч. от дворното място, цялото от 604.80 кв.м. (а по
нотариален акт – 601 кв.м.), съставляващо парцел XVI-16, кв. 307 по плана на
гр. С., м. Центъра. Определено е за уравняване на дяловете Р. Г. да заплати на
съделителите Г.Г. и Л.В. определени суми пари.
Всички представени от ищеца
документи за собственост, описани по-горе, от (от крепистния акт до Протокол от
о.с.з. по гр.д. № 3668/21989 г.) са представени от ищеца или по реда на чл. 183 ГПК в официално заверен препис, от който съдът служебно е изготвил и приложил
по делото преписи, или пък се съдържат в представените от нотариус В. К. официални
преписи от документи по нот. д. № 31/2008 г. (напр. нот. акт за собственост
върху недвижим имот № 172/1951 г.), поради което са приети като доказателство и
следва да бъдат обсъждани по настоящото дело.
Видно
от удостоверение изх. № 94-Л-28/18.03.2008 г., издадено от СО, район
„Триадица”, административен адрес на апартамент, находящ се на ул. „*******” № **,
ет. надпартерен, гр. С., посочен в протокол от 09.11.1989 на Софийски първи
районен съд – 13 състав, е идентичен с административен адрес ул. „*******” № **,
апартамент на ет. 1, гр. С..
До
район „Триадица” е входирано уведомление вх. № ТУ-114/09.02.2006 г. за
упражняване на търговска дейност на територията на СО от „К.” ЕООД, като е
посочено, че обектът е на ул. „*******” **, представлява Офис, Шоурум,
собственост на Л.В.В., с предмет на дейност на обекта – бутикови стоки.
Посочено е, че търговецът се представлява от Ю. А..
Издадено
е Разрешение за строеж № 5/29.01.2010 г. на А.Т.К. и Й. М.К. за преустройство
на апартамент в магазин и шоурум за бутикови облекла на ул. „*******” № **, първи
надпартерен етаж.
На
11.05.2005 г. е сключен договор за наем между Л.В. и Р. Г. от една страна като
наемодатели и Ю.А. от друга страна, като наемател по отношение на апартамент,
находящ се на ул. „*******” № **, който да се ползва като офис, шоурум за срок
от три години.
На
04.04.2007 г. Л.В. е сключил договор за наем на същия имот с Ю. А. за срок от
една година, с предназначение офис – шоурум.
С
Анекс от 21.05.2007 г. срокът на договора от 04.04.2007 г. е променен на пет
години и е посочено, че апартаментът на целия първи надпартерен етаж при съседи
по доказателствен акт: апартаменти (партерен и на втория етаж) на С., ще бъде
ползван за Магазин шоу-рум бутикови облекла и кафе.
За
установяване разположението на отделните обекти в процесната сграда, във връзка
с различните наименования на отделните етажи в процесната триетажна сграда,
които насрещните страни сочат, и насочено към установяване идентичността между
апартамента, на който ищецът твърди да е собственик и апартамента, закупен от
ответниците К. и ипотекиран в полза на „Ю.Б.” АД, по делото е прието заключение
на Съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице арх. А.С., което не
е оспорено от страните и се възприема от съда, ведно с уточненията от открито
съдебно заседание, като обосновано и компетентно дадено. Вещото лице С., след
преглед на архитектурните проекти и други технически документи на сградата и
оглед на място, е посочила, че сградата на ул. „*******” № ** се състои от
сутерен (зимник, мазе, изба), партерен етаж, първи надпартерен етаж, втори
надпартерен етаж и тавански етаж.
Пояснила
е, че сутеренът е полуподземен етаж,
т.е., подът му е под нивото на уличния тротоар, като достъпът до него се
осъществява от отделно сътлбище, състои се от коридор и четири мазета от двете
му страни.
Партерният етаж е първият надземен етаж. Той има два входа
– един откъм ул. „*******” и един от запад, кат оот последния има достъп и до
следващите етажи. При огледа, вещото лице е установила, че този етаж се състои
от три шоурума, заседателна зала, стая за управителя, коридор и тоалетна. Именно
за него има одобрен проект за изменение на партерния етаж в Магазин и шоурум за
бутикови облекла. Това личи от всички чертежи и обянителната записка, а и от
наименованието на проекта. Съобразно чертежа към проекта ясно се вижда, че под
партерния етаж е сутерена, а над него – първи надпартерен етаж. При промяната
на предназначението не е променяна номерацията и вида на етажите, сменено е само
предназначението на партерния етаж – от жилищет в три шоурума, заседатена зала
и стая за управителя. Тъй като
партерният етаж е на относителна кота +0.00, а в проекта за смяна на
предназначението на партера е посочена точно тази кота, няма съмнение, че става
дума за партерния етаж. Според описанието на имота, даден от ищеца, имотът,
описан в нотариалния акт за собственост на ответниците и нотариалния акт за
ипотека и като е взела предвид установените при огледа имоти в процесната
страда, вещото лице е дала заключение, че продадения
на ответниците и ипотекиран в полза на банката имот е идентичен с имота, описан
от ищеца на първи надпартерен етаж.
Посочила
е още, че първи надпартерен етаж има вход от стълбището от северозапад. Състои
се от четири стаи, вестибюл, кухня и тоалетна. Втори надпартерен етаж е със същото
разположение като този на първи надпартерен етаж, като към него се влиза през
входа от запад. Таванският етаж е с квадратурата на долните етажи, като към
него се стига през входа от северозапад.
В
съдебно заседание вещото лице е пояснила, че партерният етаж не е променян
конструктивно, а само е сменено предназначението му. При проучване
документацията на сградата не е открила проект за смяна предназначението на
първи надпартерен етаж. Надпартерният етаж е над партерния и се обитава от
ищеца. Партерният етаж й бил отворен при огледа от наемател на г-н К.. Уточнила
е, че ЗУТ не борави с понятието „партер”, а с първи надземен етаж, който е на
кота +0.00. Понатието „партер” се използва в практиката със значение на „първи
надземен етаж”.
По
делото са изслушани трима свидетели - А.Д.В., А. А. Д. - П. и Д.А. С.
Свидетелят
А.В. ***, във вътрешната къща. На адреса имало две къщи – другата е на самата
улица. Тази друга къща е на три етажа и мазе. Първият е партерен, а над него
има още два етажа. Познава Л.В. от 1992 г. Той живее в предната къща на първия
етаж след партера. На партерния егаж по-рано имало две-три семейства, на които
общината дала жилища, но по-късно собствеността била върната на Г. и тези
семейства освободили квартирите. След това Л. дал имота под наем на някаква
фирма, а след нея – на някакъв турчин. С долния етаж се разпореждал Л., той го
отдавал под наем. Свидетелят знае, че последният наемател е Х., продавал дрехи,
искал да прави и кафе. Заградил отзад двора, за да сложи маси. После обаче
изчезнал и го нямало вече 4-5 години. После идвали хора, питали за наем,
свидетелят бил там, Л. бил на работа по цял ден и свидетелят му предавал. От
него знае, че Х. имал стока в магазина и нищо не може да направи. Проблемите
започнали миналата или по-миналата година, дошъл съдия-изпълнител с полиция,
искали да правят опис на жилището на Л. После дошли хора и започнали да
разбиват долния етаж, на партера, където бил магазина на Х. Влизали вътре,
натоварвали нещо в микробуси. Не познава хората, но регистрацията на автомобила
бил с буквата „Е”. Л. през цялото време си живеел на първия етаж, магазинът бил
под него, на партера, а над него бил А. Д.. Л. и майка му се съдили с А. Д. за
последния етаж, защото къщата им била възстановена и Г. искали да си вземат и
последния етаж, но се разбрало, че Д. го е купил от държавата.
Свидетелката
А.Д.П. е посочила, че живее на ул. „*******” № **, етаж трети, откакто се е
родила. Къщата е триетажна. Според нея шоурумът е на първия етаж, Л.В. живее на
втория етаж. През 2008 г. нейният апартамент станал и офис и горе-долу тогава
се запознала с А.. През 2008 г. той се представил като собственик на първия
етаж. В момента първият етаж е магазин и се отдава под наем. Сега бил секс-шоп.
Според свидетелката Л.В. е собственик и на първия етаж, но никога не го е
ползвал, давал го под наем, като винаги живял на втория етаж. Преди 2008 г. бил
дал магазина на първия етаж под наем и там имало магазин за дрехи. Наемателят
Хари се опитал да направи и някакво заведение, стоял малко повече от година,
свидетелкато лично си купувала друхи от него. После дълго време бил затворен и
през 2008 г. свидетелката разбрала, че е собственост на К., но не знае от кого
са го купили. Виждала ги да вкарват и изкарват кашони от магазина.
Свидетелят
Д. С. е посочил, че познава А. и съпругата му от деца. Разбрал, че са придобили
апартамент на ул. „*******” * през 2008 г., малко преди на А. да се роди второ
дете. Това бил магазин за дрехи, който се намирал на първия етаж на триетажна
сграда. Още като го купил било магазин, но през 2010 г. трябвало да прави
някакво преустройство на ВиК и ел. инсталацията. От 2010 г. до 2013 г.
магазинът не функционирал, но пред 2013 г. свидетелят участвал в изнасяне на
дрехи от него, които били около един багажник. А. се ядосвал, че не може да го
даде под наем на прилична цена. Не били правени преустройства след 2010 г.,
само майстор сменил ел. инсталацията. В момента магазинът бил под наем и бил
секс-шоп.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковете.
Настоящият състав намира, че предявените кумулативно
субективно и обективно съединени искове са процесуално допустими.
Първият предявен иск е отрицателен установителен иск
за собственост, предявен срещу А. и Й. К., легитимиращи се като собственици на
недвижим имот, върху който ищецът също твърди да притежава право на собственост.
Съобразно задължителните указания по ТР № 8/2012 г.
на ОСГТК на ВКС, всеки, който претендира, че е носител на
право, засегнато от правен спор, може, като упражни пръв правото си на иск, да
стане ищец по делото, поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник. Това
следва от принципа за равенство на страните в процеса.
Равенството на
страните в съдебния процес, съгласно чл.121, ал.1 от Конституцията на Република
България и равната възможност, която съдът осигурява на страните да упражняват
предоставените им права (чл.9 ГПК) и правният интерес, като единствено условие
съгласно чл.124, ал.1 ГПК за предявяване на иск за установяване несъществуването
на едно право, означават, че съдът не може да лиши единия от участниците в
правния спор от правото му да инициира исков процес за установяване
несъществуването на спорното право. Когато ищецът твърди, че определено право
не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право.
Аргумент за
допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно
право е и правопредпазващото действие на силата на пресъдено нещо. Ако с
решението бъде установено несъществуването на спорното право, защитната функция
на процеса е по отношение на субективното право на ищеца, чието съществуване и
реализация са били засегнати от отреченото със съдебното решение право.
Диспозитивното начало в гражданския процес се
проявява в това, че участникът в правен спор сам определя кога, доколко и какъв
обем защита да търси. Видът на иска е призван да гарантира постигането на
необходимата и достатъчна по вид и обем защита на материалните права. Правният
интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право
се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от
спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или
пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция
на насрещната страна в спора.
Интерес от
отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът
заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и
същ обект.
В настоящото дело се установяват
посочените по-горе предпоставки за допустимост на иска - ищецът Л.В. твърди, че
притежава право на собственост върху апартамент, находящ се на първи надпартерен етаж в триетажната сграда в гр. С., ул.
„*******” № **, придобито по наследство, че ответниците смущават
упражняването му, като са се снабдили с нотариален акт за собственост за него
чрез покупко-продажба от несобственик и вече са извършили действия сходни на
разпореждане чрез ипотекирането му, поради което в негов интерес е да отрече правата
на А. и Й. К., за да съхрани своите. Неговият правен интерес не отпада от
твърдението на същите, че те са купили друг имот, а не този на ищеца, както и
че не оспорват правото на собственост на ищеца върху имота, описан в исковата
молба, щом ищецът поддържа, че с нотариалния акт, с който ответниците се
легитимират като собственици, е продаден именно неговия собствен имот.
Допустимостта на този иск, от друга
страна, се определя и от успешното доказване на правата, които ищецът защитава,
пак според цитираното тълкувателно решение.Той
следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор,
като докаже фактите, от които то произтича. Това е така, защото, ако по волята
на ищеца началото на процеса бъде поставено при условия, изискващи активност
при доказването единствено от страна на ответника по отрицателния установителен
иск, това би означавало да се защитава право, което изобщо може и да не
съществува. Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си
интерес, производството се прекратява.
Настоящият състав намира, че по делото по безспорен
начин се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е станал собственик
на първи надпартерен апартамент с площ от 144 кв.м., находящ се в гр. С., ул. „*******“
№ **. Същият се легитимира като единствен наследник на своята майка – Р. Г., а
за същата се установи, че е получила в дял и изключителна собственост посочения
апартамент по силата на съдебна спогодба за делба по гр.д. № 3668/1989 г. на
СРС. Съдебната спогодба има силата на влязло в сила решение за делба и същото
има транслативен ефект по отношение на дяловете, посочени в него.
Съдебно-спогодителният протокол е годно доказателство за собственост, щом
насрещната страна не е оспорила правата на съделителите или на техния наследодател.
Вън от посоченото, от представените нотариални актове на праводателите на ищеца
и неговата наследодателка, нито един от които не е оспорван от ответниците,
също се установява, че те са били собственици на първи надпартерен етаж на ул.
„*******” № **, с предишно наименование ул. „*******”. Макар в завещанието на О.
К. да е посочен апартамент на „първи етаж“, то, след като по това време според
всички документи в сградата е имало партер, а над него първи надпартерен етаж,
то очевидно в случая израза „първи етаж“ е равнозначен на „първи надпартерен
етаж“. Това най-ясно се установява от нот. акт № 72/1959 г. на Г.В., където е
прието, че той е собственик по завещание именно на първи надпартерн етаж.
Посоченият констативен нотариален акт не е оспорен от ответниците и съобразно
ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, в този случай, се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила.
Следователно, след смъртта на Р. Г. през 2006 г.
ищецът, като неин единствен наследник, е станал собственик на първи надпартерен
етаж, целият зает от един апартамент, в сградата на ул. „*******” № ** в гр. С.. Ищецът
е доказал, че е носител на правото, което иска да защити, поради което искът му
е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
За
пълнота следва да бъде посочено, че макар по делото да има данни, че срещу
процесния имот е предприето принудително изпълнение, ищецът е обосновал правния
си интерес от отрицателния установителен иск за собственост срещу двамата
ответници – физически лица главно с обстоятелството, че ответниците се
легитимират като собственици с нотариален акт и се разпореждат с неговия
собствен имот. В исковата молба и уточнението й се търси защита на правото на
собственост на ищеца, а не защитата срещу предприето изпълнение, която защита, не
е и допустима чрез иска по чл. 440 ГПК, предвид твърдението на ищеца, направено
в исковата молба, че той е във владение на имота (именно него и съпругата му е
намерила ЧСИ в имота при извършения опис) и предвид приетото в задължителната
съдебна практика на ВКС, че искът по чл. 440 ГПК е на разположение на
невладеещото трето за изпълнението лице, чието право е засегнато от
изпълнението (така Определение № 608 от 09.11.2009 г. по ч.т.д. № 507/2009 г.
на І т.о. и определение № 562 от 21.11.2011 г. по ч. гр. д. № 365/2011 г. на І
г.о.)
Вторият
кумулативно предявен иск е отрицателен установителен иск за несъществуване на
правоотношението по договор за ипотека (за прогласяване нищожност на договора
за ипотека), учредена от А. и Й. К. върху процесния имот, в полза на ответника
„Ю.Б.“ АД (с предишно фирмено наименование „Ю.и Е.Д.Б.“ АД), поради
противоречие с императивната норма на чл. 167, ал. 3 ЗЗД. Ищецът има правен
интерес от този иск, доколкото ипотечният договор смущава необезпокояваното
упражняване правото му на собственост, застрашава това упражняване и
прогласяването на нищожността му безспорно ще се отрази в неговата правна сфера,
като съхрани правото му на собственост. Искът е насочен против всички страни по
договора за ипотека, които са необходими другари. Предвид изложеното, този иск също
е допустим.
По основателността на исковете
настоящият състав намира следното:
I. По иска за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Предмет
на отрицателния установителен иск за собственост е правото на ответниците,
отречено от ищеца. В тяхна доказателствена тежест е да установят, че са станали
собственици на процесния имот на някакво валидно основание, което може да бъде
противопоставено на ищеца. При отрицателния
установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника,
последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да
се породи.
А.
и Й. К. твърдят, че са придобили имот на
първия етаж над партера, пояснен още като първи надземен етаж, в
триетажната сграда в гр. С., ул. „*******“ № **. Според тях партерният етаж е
под тях и е зает от мазета. Съобразно събраните по делото писмени доказателства
и идентификацията на придобития от тях чрез покупко-продажба от С.А. недвижим
имот, дадена в нот. акт № 150/2008 г. на нотариус М.Г., придобитият от тях имот
се намира на първи надпартерен етаж, като неговото местонахождение, площ и
граници напълно съвпада с идентификацията на имота, който Р. Г. –
наследодателка на ищеца, е придобила в изключителна собственост по протокол от 09.11.1989
г., съставен по гр.д. № 3668/1989 г. на СРС. Правно ирелевантно в случая е
обстоятелството, че страните използват различни наименования за етажите, при
описване трите етажа в процесната сграда в твърденията си по делото. Правно
значение има само наименованието и идентификацията, дадена в документите им за
собственост. При сравняване идентификацията на имота, дадена по делбения протокол от 1989 г., нотариалния
акт на С.А. и следващите два нотариални актове от 2008 г., с които се
легитимират ответниците, а и имота, описан от ЧСИ Недялка К., тя е напълно
идентична – апартаментът се намира на „първи надпартерен етаж“, при едни и същи
граници. Следователно, имотът, който ищецът е наследил от своята майка и
имотът, който ответниците са купили от С.А., са един и същи имот. Недоказани
остават твърденията на ответниците, че са купили друг, различен от имота по
исковата молба, който именно е описала ЧСИ Н. К.. Възможно е само такава да е била тяхната воля и те да са
дали съгласие за сделката, като са били в заблуждение, че купуват първи
надземен етаж (партерния).
Установи се също, че техният праводател С.А.
е продал сам на себе си апартамента на първи надпартерен етаж без да има
валидно пълномощно от собственика Л.В. - наличното такова е неавтентично. Това
обстоятелство води до липса на съгласие у собственика за продажба на имота,
съответно – води до нищожност на прехвърлителната сделка, на осн. чл. 26, ал. 2,
предл. 2 ЗЗД. Нищожният договор няма правни последици, следователно, С.А. не е
придобил собствеността върху апартамента на първи надпартерен етаж. Това означава,
че договорът за покупко-продажба, с който се легитимират ответниците, макар да
не е нищожен, няма вещно-транслативен ефект, тъй като несобственикът С.А. не е
могъл да им прехвърли повече права отколкото сам притежава. Или, ответниците А.
и Й. К. не са придобили собствеността върху процесния апартамент на основание
покупко-продажба от С.А.. Предвид нищожната покупко-продажба между С.А. и Л.В.,
последният не е губил собствеността върху имота през 2008 г.
По отношение второто заявено придобивно
основание – придобивна давност, текла в периода 23.04.2008 г. – август 2013 г.,
също не се установява ответниците да са придобили процесния имот на това
придобивно основание, предвид следното: Не е спорно между страните, че сградата
на ул. „*******” № ** е триетажна, като под първия етаж има мазета. Спорно е
обаче дали думата „партер” е идентична с първи надземен етаж (според ищеца) или
пък партерът е етажа на мазетата (според ответниците). Ответниците твърдят, че
са владели първи (първи надземен) етаж, който бил над партера, в който имало
мазета, като владеният от тях имот бил магазин и
шоурум.
Изясни се чрез заключението
на СТЕ, че първи надземен етаж по дефиниция на ЗУТ е идентичен с изполваното в
практиката наименование „партерен етаж“, находящ се на нивото на тротоара, на
кота +0.00. Следователно, партерният етаж е първият надземен етаж, а не етажа
на мазетата, които са винаги поне частично под нивото на тротоара. От своя
страна, първи надпартерен етаж логично е етажът над първи надземен етаж. Следва
да бъде посочено, че такъв извод може да бъде направен и при сравнение на
различните легални дефиниции на етажите в сграда във времето - в нормативната
уредба по действалия до 1949 г. Закон за благоустройство на населените места в
легалните наименованията на отделните етажи на сградите е съществувало и
наименованието „партер“, като според чл. 166 от посочения закон „партер“ е етажът, вместен в допустимата за
сградата височина, лежащ върху
зимничните помещения. В нормативната уредба след 1949 г., в
ЗТСУ (отм.) и наредбите по приложението му, както и в ЗУТ и наредбите по
приложението му това наименование вече не се използва, етажите се делят основно
на подземни, полуподземни и надземни, а до определен момент е имало
и етаж, наречен „мецанин“. Действалият към 2008 г. (момента на процесните
сделки) ЗУТ дефинира етажите като "Подземен етаж" (таванът на който е разположен под котата на
средното ниво на прилежащия тротоар);
"Полуподземен
етаж" (подът на който е разположен
под котата на средното ниво на прилежащия тротоар, но при друга височина); "Надземен етаж" ( таванът, на който е разположен на повече от 1,50 м
над котата на средното ниво на прилежащия терен и "Тавански
етаж" ( разположен в подпокривното
пространство и ограничен частично или цялостно от покривните плоскости).
Т.е., това, което
някога е наричано партер, по ЗУТ може да се приравни на първи надземен етаж, а
не на полуподземен или подземен, където общоизвестно се намират мазетата.
От събраните по
делото доказателства – показания на свидетели и заключение на СТЕ,
безпротиворечиво се установява, че именно партерния (първи надземен етаж) е бил
преустроен в шоурум, магазин и кафе и че именно него са ползвали (владели)
ответниците. Като собственик на първи етаж се е представил А.К. на свидетелката
А. П., а тя определя като първи етаж този с магазина и шоурума, а този на Л.В.
– като втори. Тя лично виждала А. да влиза и излиза там, да изнася и внася
нещо. Именно там е правен ремонт от ответниците, според показанията на
свидетеля С. и там имало магазин. При извършените от вещото лице С. именно за
партерния етаж има документи за преустройството му в Магазин – шоурум и кафе. Следователно,
ответниците са владели партерния етаж, а не първи надпартерен етаж, поради
което няма как да са придобили собствеността върху апартамента на първи
надпартерен етаж – този, описан в документите за собственост на ищеца, по
давност.
Липсват твърдения за друго придобивно основание, по
силата на което ответниците да са станали собственици на процесния апартамент.
Предвид всичко изложено, предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен.
ІІ.
По отношение иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 във вр. чл. 167, ал.
3 ЗЗД.
Според чл. 167, ал. 3 ЗЗД ипотека може да се учреди
само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето,
което я учредява. Тази норма е императивна и несъобразяването с нея води до
нищожност на учредената ипотека поради противоречие със закона - чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД. Както бе установено по делото, към 22.04.2008 г. А. и Й. К. не са
били собственици на апартамента на целия първи надпартерен етаж в триетажната
сграда в гр. С., ул. „*******“ № **. Негов собственик е бил ищецът Л.В.. Именно
този апартамент е ипотекиран с нот. акт № 151, видно от идентификацията му в
него. Следователно, ипотеката, учредена по договор между А. и Й. К. и „Ю.Б.“
АД, е нищожна и не е породила действие.
Неоснователни са възраженията на банката, че е трето добросъвестно лице по
смисъла на чл. 135 ЗЗД. В настоящия случай изобщо не сме изправени пред
хипотезата на такава добросъвестност - в хипотезата на чл. 135 ЗЗД законът
урежда случай на относителна недействителност на сделка по отношение кредитор
на прехвърлителя, като тази относителна недействителност в определени случаи не
може да се противопостави на добросъвестно лице, придобило недвижимия имот
преди вписване на искова молба по чл. 135 ЗЗД. В случая е налице нищожност на
ипотеката, т.е., изначална липса на правно действие на сключения договор по
отношение на всички, поради противоречие с императивна правна норма и
добросъвестността на ипотекарния кредитор е ирелевантна.
В тази хипотеза е неприложима и защитата на вписването, на която ответната
банка се позовава. С такава защита се ползва само лице, придобило имот или
друго вещно право от собственик,
посредством валидна сделка. Вписването не може да придаде вещноправен ефект
на покупка от несобственик, нито може да санира недействителността на една
сделка. Неговата защитна функция се проявява само при конкуренция между лица,
придобили от един и същи собственик,
по отношения на първия вписал придобиването или по отношение на лице, вписало
искова молба по чл. 114 ЗС преди прехвърляне на спорното вещно право. В
настоящия случай имаме ипотека, учредена от несобственик и вписването на
ипотеката, учредена от такъв, преди исковата молба, няма защитно действие по
отношение правата на банката.
ІІІ.
По отношение на искането по чл. 537, ал. 2 ГПК.
Съгласно ТР №
3/2012 г. на ОСГК на ВКС на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само
констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост
върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля,
изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Отмяната на конститутивните
нотариални актове е недопустима. Трети лица, които претендират в исков процес
самостоятелни права върху предмета на сделката, се ползуват от защита срещу
легитимиращото действие на нотариалния акт чрез вписването на исковата молба,
както и на постановеното в исковото производство съдебно решение.
Предвид изложеното,
производството в тази му част следва да бъде прекратено като недопустимо.
По
разноските: При този изход от спора, ответниците следва да заплатят на
ищеца сторените от него разноски в производството, на осн. чл.78, ал. 1 ГПК.
Той е доказал разноски в общ размер на 5 800 лева (300 лева държавна такса, 5050
лева – адвокатски хонорар за трима адвокати и 450 лева – за вещи лица). Тъй
като ищецът има право на разноски само за един адвокат, настоящият състав
намира, че следва да му присъди само 1/3 от общо платения адвокатски хонорар, а
именно 1683.33 лева. Ответниците му дължат общо 2 433.33 лева.
Предвид обстоятелството, че ищецът е
бил освободен частично от държавна такса за сума над 300 лева, на осн. чл. 83,
ал. 2 ГПК, на осн. 78, ал. 6 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят разликата до пълния размер на дължимата държавна такса по всеки иск, която е в размер на
1 832.36 лева.
На третите лица помагачи разноски не
се следват, на осн. чл. 78, ал. 10 ГПК.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иск на Л.В.В.,
ЕГН
**********,***, първи надпартерен етаж, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен срещу А.Т.К., ЕГН ********** и Й.М.К.,
ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес ***, че А.Т.К., ЕГН ********** и Й.М.К., ЕГН ********** не са собственици
на следния недвижим имот: апартамент на
целия първи надпартерен етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. С., улица
„*******” (бивша ул. „*******”) № **, състоящ се от четири стаи, вестибюл, кухня,
клозет, с площ от 144 кв.м., при съседи на апартамента по документ за
собственост: отдолу партерния етаж на С., отгоре – етаж на С., от две страни –
двора и улица „*******, заедно с таванско помещение от 8 кв.м., при съседи по
документ за собственост: коридор, от запад- двора и от две страни – „С.”, ведно
с избено помещение от 8 кв.м., при съседи: от изток – двора, от две страни – „С.”
и коридор, задно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от
правото на строеж върху имота, представляващ УПИ XVI-16, кв. 307 по плана на
гр. С., м. „ГГЦ-6-I част, с графично изчислена площ от 604 кв.м., при съседи на
УПИ по скица: УПИ IX - 9 и УПИ XII – 12, УПИ XIII - 13 и УПИ XV - 15, УПИ XVII – 17 и улица.
ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за учредяване на ипотека № 151,
т. I, рег. № 2697, дело № 135 от
22.04.2008 г. на нотариус М.Г., вписана в регистъра на НК под № 303, вписан в
Службата по вписвания с вх. № 27735/22.04.2008 г., акт № 4, т. ХXVI, дело № 18446/2008 г., с която А.Т.К. и Й.М.К. са учредили ипотека в полза на „Ю.Б.“ АД
(с предишно наименование „Ю.и Е.Д.Б.“ АД) върху апартамент на целия първи
надпартерен етаж на жилищна сграда,
находяща се в гр. С., улица „*******” (бивша ул. „*******”) № **, състоящ се от
четири стаи, вестибюл, кухня, клозет, с площ от 144 кв.м., при съседи на апартамента
по документ за собственост: отдолу партерния етаж на С., отгоре – етаж на С.,
от две страни – двора и улица „*******, заедно с таванско помещение от 8 кв.м.,
при съседи по документ за собственост: коридор, от запад- двора и от две страни
– „С.”, ведно с избено помещение от 8 кв.м., при съседи: от изток – двора, от
две страни – „С.” и коридор, задно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и
съответните ид.ч. от правото на строеж върху имота, представляващ УПИ XVI-16,
кв. 307 по плана на гр. С., м. „ГГЦ-6-I част, с графично изчислена площ от 604
кв.м., при съседи на УПИ по скица: УПИ IX - 9
и УПИ XII – 12, УПИ XIII - 13 и УПИ XV - 15, УПИ XVII – 17 и улица, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 във
вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД, по иск на Л.В.В.,
ЕГН **********,***, първи надпартерен етаж, предявен срещу А.Т.К.“ ЕГН **********, Й.М.К., ЕГН ********** - и
двамата с постоянен адрес *** и „Ю.Б.“
АД, ***.
ОСЪЖДА А.Т.К., ЕГН **********, Й.М.К., ЕГН ********** - и двамата с постоянен адрес *** и „Ю.Б.“ АД, ***, да заплатят на Л.В.В., ЕГН **********,***, първи
надпартерен етаж, сумата от 2433.33 лева
(две хиляди четиристотин тридесет и три лева и тридесет и три стотинки) – разноски
по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ОСЪЖДА А.Т.К., ЕГН **********, Й.М.К., ЕГН ********** - и двамата с постоянен адрес ***, да заплатят по сметка на СГС – бюджета на
съдебната власт, сумата от
1 832.36 лева (хиляда осемстотин тридесет и два лева и тридесет и шест
стотинки) – държавна такса, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА Ю.Б.“ АД, ***, да заплати по сметка на СГС – бюджета на
съдебната власт, сумата от 1 832.36 лева (хиляда осемстотин тридесет и два
лева и тридесет и шест стотинки) – държавна такса, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо
производството по искането на Л.В.В., ЕГН **********,***, първи надпартерен
етаж, с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК, за отмяна на нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 150, т. I, рег. №
2696, дело № 134 от 22.04.2008 г. на нотариус М.Г. и нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 151, т.
I, рег. № 2697, дело № 135 от 22.04.2008 г. на нотариус М.Г..
РЕШЕНИЕТО
е постановени при участието на трети лица помагачи на страната на ответника „Ю.Б.“
АД, ЕИК ********* – нотариус М. Г., рег. № 303 на НК, гр. С., ул. ********“ № **,
ет. *, нотариус В.К.,*** и нотариус Р.Д.,***.
РЕШЕНИЕТО
е постановени при участието на трето лице помагач на страната на ответниците А.Т.К.,
ЕГН ********** и Й.М.К., ЕГН ********** по всички искове – С.С.А., ЕГН **********,***.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните,
а в частта, в която производството се прекратява – в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ
: