Р
Е Ш Е
Н И Е
№639
гр. Хасково, 10.10.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на петнадесети септември две
хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова,
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 281/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на А.Н.А., ЕГН : **********, адрес: ***, подадена
чрез адв.М.С., срещу Уведомително
писмо с изх. № 02-260-6500/1696 от 10.03.2022 г. за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания,
базирани на площ за кампания 2020 на Заместник-изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с която са извършени намаления на исканите
суми в размер на 21 614.90 лева по СЗ-КЛЧ и в размер на 3 187.20 лева по Схема
за млади земеделски стопани.
В жалбата се твърди, че в обжалваната му част посоченото решение е
незаконосъобразно и немотивирано. При издаването му били допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила и бил нарушен материалният
закон.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвиждала, че
административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за
издаването му, тоест да бъде мотивиран. С обжалваното уведомително писмо
административният орган отказал изплащане по следните схеми: СЗ-КЛЧ и МЗС. От
уведомителното писмо въобще не ставало ясно по отношение на кои площи, заявени
от жалбоподателя, било прието, че са недопустими за подпомагане, нито по какъв
начин била установена недопустимостта на площите. Не ставало ясно и по каква
причина е постановен обжалваният отказ за финансиране.
В уведомителното писмо като фактически констатации на органа били
посочени само вида на програмите, схемите, мерките и подмерките, по отношение
на които се правят намаленията, размерите на исканите суми по тях, размерите на
намаленията и размерите на оторизираните суми. Мотиви на органа относно
направените намаления се съдържали единствено в колона 3 от Таблица 1, като
липсвали конкретни фактически констатации - за кои конкретно БЗС, заявени от
жалбоподателя, се приемало, че площите са недопустими, както и въз основа на
какви аргументи тези площи са квалифицирани като недопустими за подпомагане. Не
ставал ясен и механизмът за изчисление размерите на намаленията за всяка една
от мерките поотделно, нито коя от изброените в „Колона 3“ от таблицата хипотези
органът приемал, че е налице. Неизписването на всички фактически основания, въз
основа на които органът извел своите изводи и наличието на неяснота относно
дадената от административния орган правна квалификация на определените като
недопустими площи, водели до ограничаване на правото на защита на адресата на
УП.
Жалбоподателят счита, че в акта не били изложени и правни основания за
издаването му. Посочената в акта разпоредба на чл. 30 от ЗПЗП регламентирала
създаването и съдържанието на ИСАК, но не представлявала правно основание за
постановяване на отказ за изплащане на заявената субсидия.
На следващо място твърди, че административният акт е издаден и в
противоречие с материалния закон. Всички площи, заявени от жалбоподателя, били
допустими за подпомагане и отговаряли на изискванията за подпомагане, залегнали
в приложимите наредби.
С оглед на така изложеното, същият моли за отмяна на Уведомително писмо
с изх. № 02-260-6500/1696 от 10.03.2022 г. за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на
площ за кампания 2020 на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ в обжалваната му част и за присъждане на направените в
производството разноски.
Ответната страна – ЗАМЕСТНИК-ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ДЪРЖАВЕН ФОНД
"ЗЕМЕДЕЛИЕ", чрез процесуалния си представител в съдебно заседание,
моли жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърден оспорения
административен акт. Моли за присъждане на разноските в производството,
включително юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, които обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Оспорващата А.Н.А. е регистрирана с Уникален
регистрационен номер (УРН) : 604912 в Интегрираната система за администриране и
контрол (ИСАК). На 11.05.2020 г. същата е подала Заявление за подпомагане с
Уникален идентификационен номер (УИН): 26/150520/99066 за кампания 2020 г. по
следните схеми и мерки за подпомагане: Схема за единно плащане на площ (СЕПП),
Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански
практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни
плащания (ЗДП), Схема за млади земеделски стопани (МЗС), Схема за обвързано
подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) - (СЗ-КЛЧ), Схема за преходна
национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП), Агроекология и климат
(Мярка 10), Биологично земеделие (Мярка 11), Плащания по Натура 2000 и
Рамковата директива за водите (мярка 12), Компансационни плащания в планински
райони (подмярка 13.1/НР1), Компенсаторни плащания за други райони, засегнати
от значителни природни ограничения (Подмярка 13.2/НР2). Към заявлението е
приложила Таблица на използваните парцели 2020 г., Таблица на заявените площи
по схеми и мерки 2020, Таблица ЕНП, Таблица на декларираните ЕНП общо.
Попълнени са и приложения за кандидатстване по съответните мерки.
Във връзка с така подаденото заявление са
извършени административни проверки на въведените данни по реда на чл. 37, ал. 2
от ЗПЗП, обективирани в "Резултати от автоматични проверки на въведени
данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2020" за
УРН 604912 от 02.06.2020 г. При тези проверки по отношение на парцели 70055-1640-90,
32024-701-1 и 23056-279-1 е установено следното несъответствие: „Фермерски
блокове без физически блок“. По отношение на парцели 32024-701-1 и 23056-279-1
е установено следното несъответствие: „Заявената площ или части от нея попадат
извън полигоните с площи допустими за подпомагане, с размер на единичното
излизане под 0.05 ха. Такива площи не подлежат на теренна проверка“. По
отношение на парцели 23056-279-1-1, 32024-701-1-1 и 70055-1640-90-1 е
установено следното несъответствие: „Под 01. ха от земеделския парцел попада в
ФБл, различен от основния. Такива площи не подлежат на теренна проверка“. На 02.06.2020
г. земеделският производител е декларирал, че е запознат с резултатите от
извършените автоматични проверки и че те се извършват въз основа наличните към
момента на извършването им данни и не представляват административни проверки по
смисъла на чл. 37 от ЗПЗП.
Във връзка с подаденото заявление са извършени и
административни проверки на място – част от заявените площи са били обект на
проверка на място, извършена от РТИ – Хасково на 15.08.2019 г. (дистанционен
контрол) и в периода 26.09.2019 г. - 02.10.2019 г. (бърза проверка на място), във
връзка с които е изготвен Доклад за проверка на площи. В доклада по отношение
на парцели с номера 23056-256-2-7 и 32024-49-4-5 е отразено, че по време на
проверката парцелът е обработен, поради което не може да се установи
физиологичното и агротехническото състояние на заявената култура. Посочено е,
че от представените документи е видно, че на парцела не са извършвани
растително-защитни мероприятия и торене. Заявено е, че предвид състоянието на
парцела в момента на проверката, както и количеството следи от растителни
остатъци от декларираната култура, същият не е допустим за подпомагане по
заявената схема. Отбелязана е забележка на кандидата: „Лука е изваден,
проверката е закъсняла. Прилагам протокол за зак.семена, Дневник на
мероприятията и ф-ра за реализирана продукция.“
За резултатите от проверката бенефициентът е
уведомен с Уведомително писмо изх.№ 01-262-6500/109/29.06.2020 г. на Началник
отдел „РТИ“ към ОД ДФЗ – Хасково, към което е приложен докладът за проверка. В
писмото е посочено, че допустимостта на всеки парцел е установена чрез
физическа проверка на място и другите способи спрямо критериите в Наредба №
2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за
подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ и на проверка подлежат всички
парцели от заявлението, декларирани за схемата/мярката, по която заявлението е
избрано за проверка. Отразени са последици от неспазване изискванията за всички
постоянно затревени площи в обхвата на слой Постоянно затревени площи, както и
по отношение декларираните екологично насочени площи, като земя, оставена под
угар.
Посоченото уведомително писмо не съдържа
информация относно проверените парцели, включително кои критерии за допустимост
на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ от
Наредба № 2/26.03.2018 г. са приети за приложими спрямо жалбоподателката.
Във връзка с това
уведомително писмо от страна на оспорващата е депозирано Възражение вх. №
01-262-6500/109 от 14.07.2020 г., с което се оспорват констатациите в контролния лист по отношение на площите,
заявени като култура лук. Посочено е, че са осъществени необходимите
агротехнически мероприятия по отглеждането и прибирането на лука преди датата
на проверката, че продукцията е била реализирана, след което почвата била
подготвена за засаждането на следващата култура. Заявено е, че доказателства за
това са били представени на проверяващия при извършване на проверката и че на направените от същия снимки ясно били
видими остатъците от засадения лук. Към възражението са приложени фактури за
реализирана продукция и протокол за закупени семена.
С Уведомително писмо изх.№ 01-262-6500/109#2 от 12.08.2020 г. оспорващата е уведомена, че е
извършена административна проверка по повод на подаденото възражение от отдел
„Контролни проверки“ в Дирекция „Технически инспекторат“, които потвърждават
резултата от проверката в стопанството като коректен и обоснован.
С
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 изх.№ 02-260-6500/1696
от 10.03.2022 г. на Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ кандидатът – А.Н.А. е уведомена за оторизирана и изплатена субсидия, по отношение
на заявените схеми/мерки, базирани на площ в подаденото заявление за
подпомагане с УИН: 26/150520/99066 за кампания 2020. Посочено е, че общата
оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и
контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или
проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото
заявление за подпомагане, сравнени със съответната налична информация,
съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от
ЗПЗП. В таблица 1 на уведомителното писмо е посочена съответна схема/мярка,
исканата сума, намаления, редукции, намаления поради достигане на таван на
субсидията и оторизираната сума, като под таблицата е посочено по отношение на
всяка една от колоните какво включва, посочени са и ставките за схема/мярка
(лв/ха) за кампания 2019. Изчисленият размер на оторизирани суми по процесните
схеми/мерки, предмет на оспорване в настоящото производство е следният: СЗ-КЛЧ - искана сума: 21614.9,
намаления: 21614.9, оторизирана сума: 0; Схема за млади земеделски стопани (МЗС)
– искана сума: 3187.2, намаления: 3187.2, оторизирана сума: 0.
В
поясненията към колона 3 на таблица 1, касаеща намаленията, е посочено, че при
намаленията се отчитат:
- намаления на субсидията след извършени административни
проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в
съответното заявление-проверки за площи, заявени от повече от един кандидат,
проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими
площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ;
- намаление на субсидията в случаите, когато не са
спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението съгласно чл. 12 от
Наредба № от 27.09.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми
и мерки за директни плащания;
-наложена ставка на корекция („финансова
дисциплина“), определена съгласно чл. 26 от Регламент ЕС 1306/2013 и чл. 8,
пар. 1 от Регламент (ЕС) 1307/2013; в изпълнение на регламент (ЕС) № 2020/1801
на Комисията от 30.11.2020 г. За кампания 2020 е в размер на 2,906192 %..
- Линейно намаление съгласно чл. 51, параграф 2 от
Регламент ЕС 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. i) от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията; За кампания 2020 не е
налагано такова.
- Линейно намаление съгласно чл. 65, параграф 2,
буква в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2,
буква е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията. За
кампания 2020 не е налагано такова.
В таблица 2 от уведомителното писмо са отразени
извършените плащания, като под таблицата е посочено какво съдържа всяка една от
колоните.
Писмото е доведено до знанието на оспорващата чрез
изтеглянето му от системата за електронни услуги (СЕУ) на ДФ „Земеделие"
на 16.03.2022 г.
Жалбата е подадена до
Административен съд - Хасково чрез Държавен фонд „Земеделие“ на 23.03.2022 г.
С оглед цялостното изясняване на
делото от фактическа страна по същото бяха събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетел, посочен от жалбоподателката - Х.А.П.. В показанията си пред
съда същият заяви, че познава жалбоподателката от поне 20 години. Развивала
земеделска дейност в община Ивайловград, а през 2020 г. отглеждала лук. Според
свидетеля, жалбоподателката извършила на площите обичайните обработки – оране,
дисковане, култивиране, засаждане, поливки, третирания и прибиране на реколтата. Имала две цистерни
за поливане на площите, които държала в базата на свидетеля. Със сигурност изкарала
продукция. След прибирането на лука жалбоподателката дисковала площите.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.
1, във вр. чл. 146 от АПК, стигна до следните правни изводи:
Жалбата е
допустима. Оспореното уведомително писмо е съобщено на оспорващата на 16.03.2022
г., а жалбата срещу него е депозирана в деловодството на Държавен фонд
„Земеделие“ на 23.03.2022 г. и следователно е подадена в предвидения в чл. 149,
ал. 1 от АПК преклузивен срок. Жалбата е подадена от надлежна страна, при
наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Оспореният
акт е издаден от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“
при наличие на компетентност. В разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП
е предвидено, че Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на
Разплащателната агенция и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я
представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да
делегира със заповед на заместник-изпълнителните директори правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени
заявки и искания за плащане. В разглеждания случай Изпълнителният директор, в
съответствие с чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения
правилник на ДФЗ, със Заповед № 03-РД/2891#2 от 16.06.2021 г. е делегирал на своя заместник
изпълнителен директор правомощието за издаване и подписване на всички
уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за
финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания. Следователно административният акт е издаден от компетентен орган,
действал в кръга на предоставените му правомощия, поради което липсват
основания за прогласяване нищожността на акта.
Уведомителното
писмо е издадено в изискуемата от закона писмена форма и съдържа подпис на
издателя си, но при издаването му не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК, тоест същото е немотивирано.
Съгласно чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактически и
правни основания за издаването му, тоест трябва да е мотивиран. Мотивите на
административния акт представляват единство от фактически и правни основания за
издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на
административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Те имат
съществено значение и при осъществяване на съдебния контрол за
законосъобразност, тъй като липсата им възпрепятства този контрол и
представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт.
Съгласно
разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС е
допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед
предстоящото му издаване, респективно в друг официален документ, изхождащ от
същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично
препращане и позоваване на съображенията, изложени в такъв документ в мотивите
на издадения административен акт.
В настоящия
случай в уведомителното писмо, само в две изречения, се съдържат мотиви за
издаването му, в които е посочено най-общо, че общата оторизирана сума е
изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни административни проверки
и/или проверки на място на данните по подаденото заявление за подпомагане,
както и че тези данни са сравнени с информацията във външните регистри на ИСАК.
Никъде в акта обаче не е посочено какви факти от установените от
административния орган при извършените задължителни административни проверки са
обосновали намалението на исканите от заявителката суми по всяка една от
схемите.
Уведомителното
писмо не съдържа позоваване на резултатите от извършените проверки на място.
Единствено в поясненията към колона 3 "Намаления" към таблица 1 от
уведомителното писмо са посочени четири хипотези, намиращи отражение в тази
колона, първата от които е "намаления на субсидията след извършени
административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане
площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от повече от един
кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните за слоя
с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МИОСВ". Дори и
тук обаче липсва конкретизация и изрично позоваване на конкретни проверки на
място, извършени спрямо адресата на уведомителното писмо.
В случая, в
оспореното УП, в двете таблици - Таблица 1: Оторизирани суми и Таблица 2:
Извършени плащания по схеми, са посочени исканите суми, намаленията,
оторизираните суми, датите на извършеното плащане, както и размера на
изплатената сума. Тези таблици обаче съдържат само суми, без да е посочено
фактическото и правно основание за извършените намаления.
На практика
може да се предполага, че административният орган е установил недопустими за
подпомагане площи в подаденото заявление, но кои са тези площи, какъв е техният
размер и поради какви причини са приети като недопустими, не става ясно от
уведомителното писмо. Действително в докладите от проверките на място се
съдържат данни за парцели, за които може да се приеме, че са частично или
изцяло недопустими за подпомагане, но тъй като в УП липсва конкретно позоваване
на резултатите от проверките на място, то по същество в писмото не са изложени
никакви доводи кои точно са тези парцели, каква част от тях е недопустима и на
какво основание.
Едва в
представено в хода на делото Становище изх. № 02-260-6500/1690/30.03.2022 г.
административният орган е направил опит да разясни кои от хипотезите за
намаленията се отнасят за схемите по заявлението на жалбоподателката, кои са
недопустимите площи, както и какви са извършените изчисления. Във връзка с това
съдът намира, че не може волята на административния орган да бъде мотивирана за
първи път след издаване на административния акт, в съдебно производство по
повод оспорване на този акт. Действително няма пречка, както вече се посочи,
мотивите да се съдържат и в друг документ, към който актът препраща и който е
изготвен в хода на административното производство, и е приложен към преписката,
но случаят не е такъв.
От друга
страна, съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, не съществува
пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на
административния акт, стига обаче да се постигат целите, които законодателят е
преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове
и отказите за издаване на такива. Според изложеното в тълкувателното решение,
такива са например случаите, когато мотивите са изложени в съобщението по чл.
28, ал. 1 от ЗАП (отм.), с което се уведомяват страните за издаването или за
отказа да бъде издаден исканият административен акт. Също така би следвало да
се приеме за възможно мотивите да бъдат изложени и в съпроводителното писмо, с
което жалбата на страната и административното производство се изпращат на
по-горния административен орган за разглеждане по реда на чл. 30 и сл. от ЗАП
(отм.). Но, както е прието и в тълкувателното решение, в описаните случаи
допълнителното излагане на мотивите позволява на страните своевременно да се
запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират
защитата си срещу него. Съответно по-горният административен орган и съдът,
пред който актът е обжалван, ще разполагат с необходимата основа за по-правилно
извършване на проверката на законосъобразността и правилността на обжалвания
акт. За да се счита още, че е отстранено допуснатото нарушение (каквото
представлява неизлагането на мотиви към основния акт) и че актът е саниран,
следва допълнително изложените мотиви да изхождат от същия административен
орган, който го е издал.
Съдът намира
за нужно изрично да обърне внимание на обстоятелството, че в случая
коментираното становище, което единствено дава някаква насока за основанията за
извършените от административния орган намаления, е документ, който не би могъл
да се приеме за част от административната преписка и за такъв, който допълва
мотивите на оспорения акт, тъй като не отговаря на условията, посочени в
цитираното тълкувателно решение. Макар това становище да изхожда от издателя на
оспорения акт и да е представено в хода на съдебното производство, то е
изготвено по повод вече депозираната чрез органа до съда жалба, с която е
оспорено издаденото уведомително писмо. В случая адресатът на акта не е бил
запознат с изложените в това становище фактически основания и съответно не е
могъл да оспори същите с подадената до съда жалба и адекватно да организира
защитата си срещу него. Даденото в тълкувателното решение разрешение на този
въпрос е свързан с възможността административният орган - издател на акта да
допълни мотивите си със съпроводителното писмо, с което административната
преписка се изпраща на по-горестоящия административен орган, тоест при
оспорване на акта по административен ред, тъй като в този случай адресатът на
акта би имал възможност да оспори акта и по съдебен ред, след като вече се е
запознал с допълнително изложените мотиви при оспорването на акта по
административен ред. Случаят, както беше посочено по-горе, не е такъв. Липсва
оспорване по административен ред и адресатът на акта не е бил запознат с
допълнително изложените във въпросното становище мотиви, преди да упражни
правото си на оспорване на акта по съдебен ред. Допуснатото в случая нарушение
на изискването за спазване на законоустановената форма на акта е съществено,
доколкото препятства както преценката на съда за съответствието му с
материалния закон, така и възможността на оспорващия да изгради адекватно
защитата си, което е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на акта по смисъла
на чл. 146, т. 2 от АПК.
На основание
гореизложеното, съдът намира, че процесното уведомително писмо, имащо характер
на индивидуален административен акт, макар и издадено от компетентен орган и в
установената форма, е постановено при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на
административния акт. Това налага неговата отмяна в обжалваната част и
доколкото административното производство е започнало по заявление за
подпомагане, подадено от жалбоподателката, а с оглед естеството му делото не
позволява решаването на въпроса по същество, преписката следва да бъде върната
на административния орган за ново произнасяне, съобразно изложените по-горе
указания по тълкуването и прилагането на закона.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Държавен
фонд „Земеделие“ следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката
направените в производството разноски. Същите възлизат на сума в общ размер от 610
лева, от които 10 лева - държавна такса, и адвокатско възнаграждение - в размер
на 600 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 28.06.2022
г.
Водим от
изложените съображения и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на А.Н.А., ЕГН : **********, адрес: ***,
Уведомително писмо с изх. № 02-260-6500/1696 от 10.03.2022 г. за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2020 на Заместник-изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с която са извършени намаления на
исканите суми - в размер на 21 614.90 лева по СЗ-КЛЧ и в размер на 3 187.20
лева по Схема за млади земеделски стопани.
ВРЪЩА
преписката за ново произнасяне в отменената част, при съобразяване със
задължителните указания на съда относно приложението на закона.
ОСЪЖДА
Държавен фонд "Земеделие" гр.София да заплати на А.Н.А., ЕГН : **********, адрес: ***, сумата
в размер на 610 (шестстотин и десет) лева - разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: