Р Е
Ш Е Н
И Е №260028
гр.Кюстендил, 18.02.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, в открито заседание на
четвърти февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при
секретаря: Вергиния Бараклийска,
разгледа
докладваното от съдия Веселина Джонева в.гр.д.№592/2020г.
по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Двадесета „Въззивно обжалване“,
чл.258 и сл. във вр. с Част “Трета”, глава “Двадесет и пета”, чл.310-317 от ГПК
– “Бързо производство” от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е
образувано по въззивната жалба на адв.К.В. ***, в качеството му на пълномощник
на Г.Ц.Ц., с ЕГН **********, с адрес: ***, същият и като съдебен адреса***,
пл.„Трети март“ №1, против решение №518/10.11.2020г. на Районен съд (РС) –
Дупница, постановено по гр.д.№1383/2020г. по описа на този съд.
С
обжалваното решение РС-Дупница е отхвърлил като неоснователни предявените от Г.Ц.Ц.,
с посочени по-горе ЕГН и адрес, срещу Община Дупница, с адрес: гр.Дупница,
пл.„Свобода“ №1, представлявана от кмета М.Ч., обективно кумулативно съединени
искове, с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ за отмяна на уволнението му, извършено със заповед №РД-04-669/06.07.2020г.
като незаконосъобразно; за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност „общ работник - ловец“ в Община Дупница и за осъждане на
Община Дупница да заплати на Ц. сумата от 1 415.82 лева, представляваща
обезщетение за времето, през което е останал без работа, считано от
07.07.2020г. до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното изплащане. Със същото решение ДнРС е осъдил Г.Ц.Ц. *** сумата от
100.00 лева, представляваща сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението на Районен съд-Дупница се обжалва изцяло,
претендира се отмяната му и постановяване на акт по същество, с който
предявените от Г.Ц. *** искове да бъдат уважени изцяло, а в полза на
жалбоподателя бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции.
Във
въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени
процесуални нарушения. Сочи се, че по делото е било установено съществуването
на трудово правоотношение между страните за длъжността „общ работник - ловец“
към Приют за безстопанствени кучета-гр.Дупница. Установило се още, че със
заповед №РД-04-592/11.06.2020г. на Кмета на Община Дупница, връчена на Ц. на
11.06.2020г. и издадена във връзка с разпореждане №02/09.06.2020г. на началника
на отдел „Здравеопазване на животните“ при Областна дирекция по безопасност на
храните – гр.Кюстендил, е бил обявен престой за работещите към Приюта за
безстопанствени кучета при Община Дупница за периода от 12.06.2020г. до
03.07.2020г., поради което след 12.06.2020г. ищецът не е ходил и не е бил
допускан до работа. Според ищеца, по делото е било доказано, че през периода на
обявения престой в Приюта е имало 17 кучета, за които са били полагани грижи, четири
от които кучета в рамките на този период са били върнати по местата, от които
са били заловени; десет са били осиновени, а за останалите три нямало
информация. В жалбата са анализирани част от нормите на действащите в приюта
Вътрешни правила за реда и организацията на работа и Стандартните оперативни
процедури, както и задълженията на Ц., произтичащи от длъжностната му
характеристика да подпомага ветеринарния лекар при настаняването, кастрацията и
грижите за животните, а също и ежедневно да извършва дезинфекции на
помещенията, специализираното транспортно средство, да почиства клетките на
животните, да се грижи ежедневно за храна и зареждане с вода на клетките на
кучетата и да съхранява доставената храна и други материали за поддържането на
клетките.
Жалбоподателят
прави оплакване, че независимо, че горните факти били правилно възприети от
районния съд, същият е формирал несъответни правни изводи, довели до
незаконосъобразно отхвърляне на исковите претенции. Така, при доказаното
обстоятелство, че в периода на престой в приюта е имало 17 кучета, неправилно
районният съд е заключил, че през този период единствено е работила
ветеринарната амбулатория – II категория, която е била отделно
звено към Приюта, тъй като във връзка с полагането на грижи за кучетата, са се
извършвали дейности, които са били част от трудовата функция на Ц.. Според
жалбоподателя, този факт води до извод, че в срока на обявения престой, не е
имало реално спиране и преустановяване на работата на Приюта, каквито са
необходими за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение на
приложеното основание по чл.328 ал.1 т.4 от КТ, според установената съдебна
практика. Според въззивника, Ветеринарната амбулатория е част от Приюта, в
който същият е полагал труд, като съгласно длъжностна характеристика Ц. е имал
задължението да подпомага работата на ветеринарния лекар, без за това да се
изисква изрично командироване. Акцентира се на липса на доказателства,
ангажирани от ответника, който носел тежестта да докаже законността на уволнението,
че Ветеринарната амбулатория е самостоятелно звено в структурата на Общината,
както е приел ДнРС. Според жалбоподателя, дори обаче това да е било така,
установеният факт на полагани грижи за кучетата в Приюта сочел на извод за
това, че Приютът реално е продължил да осъществява дейност и след обявяване на
престой, с изключение на такава по залавяне и настаняване на нови кучета, като
в този период трудовите функции на Ц. били изпълнявани от ветеринарния лекар на
Приюта, заедно с общ работник в друго звено и охраната на Приюта.
В
законоустановения срок ответникът по жалбата – Община Дупница, чрез
пълномощника ю.к.И.К., е депозирала отговор на същата. В отговора се изразява
становище за неоснователност на жалбата и разбиране за правилност и
законосъобразност на атакуваното решение на ДнРС. Според въззиваемата страна,
жалбоподателят допуска неправилно смесване на двете отделни звена, каквито
представляват Общинският приют за безстопанствени кучета и Ветеринарното
лечебно заведение, които са функционално независими и оперативно самостоятелни.
Акцентира се на безспорно доказания, според ответника по жалбата, факт, че в
процесния период ищецът реално е бил в престой и никой служител към Приюта не е
извършвал трудова дейност, като понастоящем такъв Приют не функционира и не
съществува.
В отговора
се излагат хронологично причините, поради които се е стигнало до налагане на
принудителна административна мярка (ПАМ) за преустановяване дейността на
Приюта, считано от 09.06.2020г., която обаче не касаела ветеринарното лечебно
заведение /амбулатория/ към него. Същата наложила да бъде обявен престой за
срок от 14 дни, а в последствие – да бъдат прекратени и трудовите
правоотношения с управителя, общия работник – ловец и ветеринарния техник.
Ветеринарното лечебно заведение (ВЛЗ), доколкото е самостоятелно звено и може
да функционира независимо от Приюта, не е било засегнато от разпореждането за
налагане на ПАМ, като в отговора детайлно се сочат изискванията към двата
обекта и се прави разграничение относно техния статут, естество и функции.
Твърди се, че по делото е било доказано, че дейностите по залавяне и приемане
на нови кучета в Приюта са били преустановени, а ветеринарният доктор във ВЛЗ
се е грижил за заварените там животни до извеждането им, което е станало факт и
на датата 07.07.2020г. е било надлежно констатирано. Счита се, че са били
изпълнени изискванията на чл.328 ал.1 т.4 от КТ за законосъобразно прекратяване
на трудовото правоотношение с Ц.. Моли се потвърждаване на решението и
присъждане на разноски, като в случай на уважаване на жалбата се прави
възражение за недоказаност да е било заплатено адвокатско възнаграждение от
жалбоподателя, респ. за прекомерност на същото.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото прие, че въззивната
жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното
производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивна проверка.
Съдебният
състав, след като прецени становищата на страните, събраните по делото
доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на ДнРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Съображенията
за това са следните:
Въззивният
съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която проверка намира, че решението на РС-Дупница е валидно и допустимо.
КнОС счита,
че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд
фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения
материал, поради което и доколкото пред настоящата съдебна инстанция не са
събирани доказателства, на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея.
Окръжният съд споделя изцяло и правните
изводи на първоинстанционния съд, които са обосновани и намират опора в
материалноправните норми, приложими към повдигнатия за разглеждане спор.
По оплакванията
във въззивната жалба относно правилността на атакуваното решение, трябва да се
отбележи следното:
Приложеното
от работодателя фактическо и правно основание за уволнението на Ц. е наличието
на хипотезата по чл.328 ал.1 т.4 от КТ, а именно – спиране на работата за
повече от 15 работни дни. Не е спорно, а и се установява, че периодът от
12.06.2020г. до 03.07.2020г., посочен в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, като такъв, през който работата е била спряна, включва 15 последователни
работни дни. Установен по делото факт е и този, че заповедта за уволнение е
била предшествана от издаване на заповед с №РД 04-592/11.06.2020г., с която
работодателят е наредил спиране на работата и излизане в престой на служителите
към Общинския приют за безстопанствени кучета (ОПБК), сред които и Г.Ц. на
длъжност „общ работник-ловец“.
Спорен по
делото е повдигнатият и с въззивната жалба въпрос дали реално е било
осъществено фактическото основание за уволнението на Ц., т.е. дали в периода от
12.06.2020г. до 03.07.2020г. реално е имало спиране на работата в ОПБК.
Законността на уволнението е обусловена от потребността в обективната
действителност да се е осъществил фактическият състав на приложеното основание
за прекратяване на трудовото правоотношение, което в случая по чл.328 ал.1 т.4
от КТ изисква да е налице обективно преустановяване на дейността на
предприятието като цяло или на отделно негово звено.
Несъмнени са
данните по делото относно причините, поради които с административен акт е била
спряна експлоатацията на Приюта, предназначен за отглеждане на безстопанствени
кучета, в качеството му на регистриран животновъден обект, считано от
09.06.2020г. до 04.12.2020г. – с разпореждане с №02/09.06.2020г. на н-к Отдел
„Здравеопазване на животните“ при ОДБХ-гр.Кюстендил експлоатацията на ОПБК към
Община Дупница, който е бил и място на работа на Ц., е спряна, поради
неизпълнение на дадено предписание за изграждане на канализационна система,
която да се свърже към градската канализационна система за отвеждане на
отпадните води.
Установен по
делото факт е, че след издаване на разпореждането, а и след изтичане на крайния
срок, посочен в него Общинският приют за безстопанствени кучета към Община
Дупница е преустановил функционирането си.
Ищецът,
жалбоподател в настоящото производство, твърди, че спиране на работата не е
било налице, тъй като в периода, в който е бил обявен престой, в Приюта е имало
17 кучета, по отношение на които са били полагани такива грижи и са били
извършвани такива манипулации, които са били характерни и идентични с тези,
които са били извършвани и дължими и при функциониращ приют. В тази връзка се
позовава на задълженията, които е имал по силата на длъжностната си
характеристика и които, според него е доказано, че на практика са били
осъществявани по отношение на останалите в приюта животни.
По делото е
установено, че към датата на издаване на разпореждането за спиране
експлоатацията на ОПБК в същия е имало кучета, които към 10.06.2020г. са били
17 на брой, към 24.06.2020г. – 13 на брой, кастрирани и чакащи осиновяване или
връщане по местата на залавянето, а към 07.07.2020г. вече не е имало никакви
кучета. От показанията на свидетеля А. А., който е ветеринарен лекар към
Ветеринарната амбулатория към Приюта е установено, че по отношение на наличните
към 09.06.2020г. кучета са били извършени съответните манипулации; кучетата са
били хранени от А., а в почивните дни от пазачите. Свидетелят е организирал
осиновяването на 11 кучета (за което са представени и съответни документи), а
едно куче е било върнато на мястото на залавянето му. Последното било сторено
от Г. Г., за който са представени доказателства, че заема длъжност „общ
работник“ към Община Дупница. Според А., същият служител е чистел и клетките на
животните в периода, в който те са се намирали там.
От
длъжностната характеристика за длъжността, заемана от Г.Ц. – „общ работник
ловец“ с място на работа ОПБК-гр.Дупница е видно, че освен други задължения,
трудовите му функции са включвали и подпомагане работата на ветеринарния техник
/хигиенист/, а при негово отсъствие го замества изцяло, като извършва ежедневни
дезинфекции на помещенията, специализираното транспортно средство и почистване
клетките на кучетата, грижи се ежедневно за храната и зареждане с вода клетките
на кучетата.
От приетите
като доказателство по делото Вътрешни правила за реда и организацията на работа
в Общински приют за безстопанствени кучета – гр.Дупница се установява, че
основните дейности в Приюта включват следните процедури: приемане и обработване
на сигнали; залавяне, транспортиране и разтоварване на кучета; приемане на
кучета; обработване на кучета /ветеринарномедицински процедури/; връщане на
места заловените кучета; приемане на домашни кучета, чиито собственици не могат
да полагат грижи за тях; издирване собственик на регистрирано куче – компаньон;
осиновяване куче от приюта; дезинсекция, дезинфекция, дезакаризация и
дератизация; събиране и транспортиране на умрели кучета.
Преценявайки
пълния обем от дейности, осъществявани от Приюта и наличните данни за
извършваните такива в периода от 12.06.2020г. до 03.07.2020г., въззивният съд
намира за установено, че в процесния период работата в ОПБК е била спряна.
Категорични са доказателствата, че същинската дейност в горепосочения й обем е
била преустановена – не са били залавяни нови животни, респ. не са били
приемани такива, не са давани за осиновяване, не са били приемани домашни
кучета от техни собственици, не са били издирвани собственици на регистрирани
такива, не са събирани умрели кучета и т.н. Преценката за това дали дейността е
била спряна не може да е изолирана и да не държи сметка за естеството на
същата. Фактът, че към момента на спиране на експлоатацията на обекта в него е
имало налични кучета, които са подлежали на съответните манипулации и
процедури, е обусловил потребност да се извършат някои довършителни
мероприятия, но те съставляват една несъществена част от цялостната дейност на
Приюта. Това, че животните са били хранени и поени, а клетките им – почиствани
– мероприятия, осъществявани и при функциониращ Приют, не може да очертае
извод, че обектът е продължил да работи, тъй като това са дейности, които не
характеризират и категорично не изчерпват естеството на работата.
Въззивният
съд намира за потребно да отбележи, че се солидаризира с аргументираната от
районния съд теза, че основната част от мероприятията, осъществявани през този
период по отношение на наличните животни всъщност е представлявала дейност,
която е била в компетенциите на друго звено. Безспорни са данните по делото - и
в този смисъл съдът не споделя оплакването на жалбоподателя - че ветеринарната
амбулатория, регистрирана към ОПБК, представлява ветеринарно лечебно заведение,
което е отделно структурно звено, имащо самостоятелен характер спрямо регистрирания
животновъден обект, какъвто е ОПБК.
При издадено
разпореждане от компетентния административен орган за спиране експлоатацията на
ОПБК, работодателят на ищеца е предприел законосъобразни действия по спиране на
неговата работа. Доказан по делото факт е, че дейността му реално и фактически
е била преустановена. От писмото с изх.№КН-3545/09.06.2020г., изпратено от
Директора на ОДБХ-гр.Кюстендил до Кмета на Община Дупница става ясно, че
ветеринарномедицинският контрол на оставащите в приюта животни е възложен на
ветеринарното лечебно заведение, регистрирано към него, което указание също е
било изпълнено, както се установява от показанията на ветеринарния лекар в
амбулаторията – свидетеля А.. Съществували са обективни пречки дейността на
Приюта да бъде осъществявана и такава не е била осъществявана. Не може да се
поставя въпрос за злоупотреба с право от страна на работодателя, тъй като
извършваните в процесния период дейности са били остатъчни, довършителни,
несъщински.
Според
въззивния съд, приложеното от работодателя основание за прекратяване на
трудовото правоотношение с Ц. е действително осъщественото, тъй като работата в
Приюта е спряла в изпълнение на разпореждането за това, спирането е за период
по-дълъг от 15 работни дни и към датата на уволнението обектът не е бил закрит,
за да се поставя въпрос за наличие на друга хипотеза по чл.328 ал.1 от КТ.
Изложените
доводи очертават извод за неоснователност на исковата претенция за признаване
уволнението на ищеца за незаконно и неговата отмяна. Неоснователността на иска
по чл.344 ал.1 т.1 от КТ обуславя неоснователност и на исковете за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане
на обезщетение за оставането му без работа по чл.225 ал.1 от КТ.
Обжалваното
решение следва да се потвърди в неговата цялост.
Поради
неоснователността на въззивната жалба, на Г.Ц. не се следват разноски за
настоящата инстанция.
На основание
чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, предвид изхода
на спора, фактическата и правна сложност на делото пред въззивния съд, както и
с оглед предписанието на чл.23 т.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, настоящият състав намира, че на въззиваемата страна, предвид направеното
от пълномощника й в съдебното заседание искане, се следва заплащане на разноски
в размер на 100.00 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
П О Т В
Ъ Р Ж Д А В А решение №518/10.11.2020г. на Районен съд – Дупница,
постановено по гр.д.№1383/2020г. по описа на този съд.
О С Ъ Ж Д А Г.Ц.Ц., с
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Община Дупница, с адрес: гр.Дупница,
пл.„Свобода“ №1, представлявана от кмета М.Ч., сумата от 100.00 лева (сто лева), представляваща разноски за възнаграждение
на юрисконсулт.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок, считано от
деня на постановяването му – 18.02.2021г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.