Р Е Ш Е Н И Е
№ 1741
/ 08.07.2019 год.,
град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на девети април две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание,
в състав
Районен съдия: Асен Радев
при
секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело
№ 7305 по
описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Гаранционен фонд България” ЕООД
против С.Л.И., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи
на ищцовото дружество следните суми: 469.51 лв. – главница по договор за
потребителски кредит № **** / ****.2017 год., сключен между ответницата и „Фреш
кредит” ЕООД, 47.14 лв. - договорна лихва за периода от 04.05.2017 год. до
12.03.2018 год. и 21.75 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от
04.05.2017 год. до 12.03.2018 год., 392.63 лв. - главница по договор за
допълнителни услуги от 25.04.2017 год., сключен между ответницата и „Фреш
кредит” ЕООД, както и законната лихва върху всяка от главниците по двата
договора, начиная от 20.06.2018 год. до окончателното плащане, които вземания
ищцовото дружество, като поръчител, е заплатило на кредитора и за които по
ч.гр.д. № *****/2018 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Исковете
са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а правното им основание е в чл. 79,
ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92, al.1 от ЗЗД.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа
исковете, ангажира доказателства.
Особеният
представител на ответницата оспорва основателността на исковете по съображения,
изложени в отговора на исковата молба.
Бургаският
районен съд, след като се запозна подробно със изложените в исковата молба твърдения
и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
На ****2017 год. между “Фреш Кредит“ ЕООД
и С.Л.И. е сключен Договор за потребителски кредит с № *****, по силата на който дружеството й е предоставило сумата от
650 лв., а тя се е задължила да я върне, ведно с договорна лихва в размер на 94.12
лв. – общо 744.12 лв., на 36 равни седмични вноски, всяка от по 20.67 лв., в
срок до 03.01.2018 год.
Съгласно
чл.3, ал.1, т.1 и т.2 от договора, ответницата се е задължила в срок от 48 часа
от сключването му да предостави на заемодателя обезпечение – двама поръчителя,
отговарящи на определени критерии, или банкова гаранция, в противен случай ще
се счита, че кредитополучателят се съгласява и упълномощава “Фреш Кредит“ ЕООД да сключи от негово име и
за негова сметка, в т. ч. и при условията на чл.38 от ЗЗД, договор за
поръчителство с одобрено от кредитодателя дружество-поръчител, при
възнаграждение за последното от 573.48 лв., платимо от И. разсрочено – на равни месечни вноски.
С договор за
гаранционна сделка /поръчителство/ от ****.2017 г., сключен от “Фреш Кредит“ ЕООД
- кредитор, пълномощник на длъжника С.Л.И.
и ищцовото ”Гаранционен фонд България” ЕООД - поръчител, последното се е задължило
спрямо кредитодателя да отговаря солидарно с ответника за изпълнението на
всички задължения по договора за потребителски кредит. Договорено е, че за предоставеното поръчителство,
кредитополучателят дължи на поръчителя възнаграждение от 573.48 лв., платимо в
брой или чрез финансиране по договор за допълнителна услуга.
На
****.2017 год. И. и „Фреш кредит“ ЕООД са сключили и договор за допълнителни
услуги, по силата на който кредитодателят се е задължил да финансира, разсрочи
и заплати на поръчителя сумата, която се дължи от клиента (кредитополучател) за
възнаграждението по договора за поръчителство или сума 573.48 лв., платима на 36 седмични вноски, всяка
от по 15.93 лв.
След
нарочно отправена на 12.03.2018 год. покана от страна на „Фреш кредит“ ЕООД - кредитодател до ”Гаранционен фонд България” ЕООД - поръчител,
последното е изплатило на кредитодателя сумата от 931.13 лв., която покрива,
съгласно изготвена от кредитодателя справка за задълженията, неплатения остатък
от главницата, договорната лихва, неплатения остатък от възнаграждението за
допълнителни услуги, както и обезщетение
за забава.
В
справката е отразено, че И. е заплатила 180.39 лв. от главницата, 180.49 лв. -
от възнаграждението за допълнителни услуги, 46.98 лв. - от договорната лихва и
2.10 лв. - обезщетение за забава.
По
заявление на ищцовото дружество, депозирано на 20.06.2018 год., по ч.гр.д. № *****
/ 2018 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за
процесните суми.
При
така очертаната фактическа обстановка, настоящият състав на Бургаския районен
съд намира исковете за частично основателни.
Безспорно
е, че процесният договор за кредит, като такъв, се подчинява на режима,
установен със ЗПК и следва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин - чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Според § 1, т.1 от ДР на
ЗПК, ”общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Не така е в случая
- липсва изрично посочване на действителната обща сума, дължима от потребителя.
Така в графа ”детайли на кредита“ фигурира ”обща сума за погасяване“, но не и общите
разходи за потребителя, в това число възнаграждение за поръчителя, което е
”допълнителна услуга“, пряко свързана с кредита, а нейната величина се отразява
пряко на стойността на годишния процент на разходите, защото той изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК.
Съгласно чл.21,
ал.1 от ЗПК, всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. Затова, като не е
включил възнаграждението за поръчителя, кредиторът е заобиколил изискванията на
закона и договорът за
потребителски кредит е недействителен – чл.22 от ЗПК.
Следователно, потребителят - ответник дължи връщане само чистата стойност на кредита, но не и лихва или други
разходи по него - чл.23 от ЗПК, в т.ч. и обезщетение за забава, т.к. от
недействителността на договора следва, че приложима за забавата е разпоредбата
на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Т.е. едва с исковата молба, която съобразно фикцията на
чл. 422 ГПК, се счита предявена от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда, ответникът е в забава и би дължал законна лихва върху главницата.
Но не само - според чл.138, ал.2 от ЗЗД, поръчителство може да съществува само за
действително задължение, а след като договорът за кредит е
недействителен, за поръчителя не се поражда задължение да обезпечи кредитора.
Или в настоящия случай поръчителят – ищецът по делото, е изпълнил едно ”чуждо
задължение“.
Съгласно чл.74 от ЗЗД, този, който е изпълнил едно чуждо задължение,
като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. В настоящия казус поръчителят има правен интерес да изпълни, защото
ако договорът за кредит е действителен и е възникнало задължение за
обезпечаване на кредита, той е солидарно отговорен с длъжника – чл.141, ал.1 от ЗЗД, т. е. имуществените му права са застрашени от неизпълнението от страна на
кредитополучателя на падежа.
От горното следва, че ищцовото дружество
встъпва в правата на кредитора, но до размера на неплатената част от чистата
стойност на кредита – до сумата от 240.04
лв. (след приспадане на недължимо платените
възнаграждение за допълнителни услуги от
180.49 лв., договорна лихва от 46.98 лв. и обезщетение за забава от 2.10 лв.,
както и вече платената част от главницата в размер на 180.39 лв.).
Ето
защо искът за главница по договора за кредит следва да се уважи до горния размер,
а за горницата да се отхвърли. На отхвърляне подлежат и исковете за
възнаграждение по договора за допълнителни услуги, както и за договорна и
мораторна лихви.
На ищцовото дружество, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
се следват и деловодни разноски, чийто размер за настоящото производство възлиза
на 103.11 лв., а за производството по
ч.гр.д. № ****** / 2018 год. на БРС - на 12.89 лв.
Водим от горното, на основание чл. 235 и
чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Л.И. ***, ЕГН - **********, дължи
на ”Гаранционен фонд България” ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:
гр.Б*, ул*****, представлявано от П* С*, сумата 240.04
лева – главница по договор за потребителски
кредит № **** / ***.2017 год., сключен между ответницата и „Фреш кредит” ЕООД, която ”Гаранционен фонд България” ЕООД е изплатило като поръчител, ведно със законната лихва от 20.06.2018 год. до окончателното плащане, за които вземания
по ч.гр.д. № ****** / 2018 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата над уважения до
пълния предявен размер от 469.51 лв., както и изцяло исковете за договорна лихва в размер на
47.14 лв., за мораторна лихва в размер на 21.75 лв. и за възнаграждение по
договор за допълнителни услуги в размер на 392.63 лв.
ОСЪЖДА С.Л.И. да заплати на ”Гаранционен
фонд България” ЕООД деловодни разноски за настоящото производство в размер на 103.11
лв., както и за производството по ч.гр.д. № ****** / 2018 год. на БРС - в
размер на 12.88 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия:/П/
Вярно с оригинала: М Е