РЕШЕНИЕ
№ 1035
гр. Бургас, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20212120108582 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Д. А. С., ЕГН **********, адрес в
................................, против П. К. Ч., ЕГН **********, адрес в ................................., съдебен
адрес в ..................................., чрез адв.К.Т., с искане съдът да приеме за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцата сумата от 700 лева, дължима
по договор за заем от 26.01.2017 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 11.08.2021 г., до окончателното изплащане, за
което вземане има издадена по ч.гр.д.№5690/2021 г. по описа на РС-Бургас заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
Твърди се в исковата молба, че на 26.01.2017 г. между страните е бил сключен договор за
заем, по силата на който ищецът предал на ответника чрез банково платежно нареждане
сумата от 700,00 лева, която ответникът като заемополучател се задължил да върне в срок до
03.02.2017 г. Твърди се, че ответникът е неизправна страна по договора, тъй като не върнал
заетата сума в уговорения срок.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява и представлява.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, редовно уведомен не се е възползвал от правото си
да депозира писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ответникът не се явява и представлява.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск е по чл.422 от ГПК.
Бургаският районен съд като взе предвид събраните доказателства намира за установено
1
от фактическа страна следното:
Прието като доказателство по делото е авизо по платежно нареждане, л.4, от
съдържанието на което се установява, че на 26.01.2017 г. ищецът превел по сметка на
ответника сумата от 700,00 лева. Като основание за нареждане на превода е посочено от
ищеца – наредител – „заем, който получателят да върне до 03.02.2017 г.“.
Ответникът не оспорва, че е получил сумата и не ангажира доказателства, че е върнал в
срок предоставения му заем.
По делото е приложено ч.гр.д.№5690/2021 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието на
което е видно, че е образувано по заявление на ищеца срещу ответника и въз основа на
същото има издадена на 24.09.2021 г. Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК с №2471/24.09.2021 г., с която е разпоредено длъжникът Ч. да заплати на Д.С.
сумата от 700,00 лева, представляваща главница, дължима по договор за паричен заем от
26.01.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на
заявлението на 11.08.2021 г. до окончателното й изплащане.
При тази установеност на фактите, съдът възприема следните правни изводи:
Съдът констатира, че исковата молба, по повод която е образувано производството по
гражданско дело №8582/2021 г. по описа на БРС, против длъжника в заповедното
производство е подадена в едномесечния срок от уведомяването, считано от 03.11.2022 г.,
съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с разпореждане от 28.10.2021 г., от лице,
легитимирано да предяви иск, поради което и същият се явява допустим. Размерът на иска е
под 25 000 лева, поради което и родово компетентен да се произнесе по него е настоящия
съд, като за ищеца в настоящето производство съществува правен интерес от установяване
по отношение на длъжниците със сила на присъдено нещо вземанията за главница и лихви.
Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Анализът на цитираната норма сочи, че по своите правни характеристики договорът за
заем е реален, едностранен и неформален, което означава, че същият се счита сключен
когато заетите пари или заместими вещи бъдат предадени на заемателя, без да е предвидена
форма за действителността му, а въз основа на него възникват задължения единствено за
заемателя – да върне заетата сума, евентуално ведно с договорената лихва, т.е.
предоставянето на заемната сума е съществен елемент на договора, поради което и
установяването на предаването на сумата с поемане на задължение за нейното връщане е от
съществено значение за доказване на облигационното правоотношение.
В настоящето производство тези елементи на съществувала между страните облигационна
връзка с предмет - сумата от 700 лева, се установи по несъмнен начин, поради което и искът
се явява основателен и следва да се уважи като такъв. Главницата от 700,00 лева се дължи
ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
на 11.08.2021 г. до окончателното й изплащане.
2
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените
от ищеца разноски в исковото производство, които са в размер на 25,00 лева за платена
държавна такса.
Съдът съобразява и тълкувателната практика на ВКС и присъжда в тежест на ответника и
направените от ищеца разноски в заповедното производство, които са в размер на 325,00
лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че ответникът П. К. Ч., ЕГН
**********, адрес в ................................., съдебен адрес в ..................................., чрез адв.К.Т.,
дължи на ищеца Д. А. С., ЕГН **********, адрес в ................................, сумата от 700 лева,
дължима по договор за заем от 26.01.2017 г., ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 11.08.2021 г., до окончателното
изплащане, за което вземане има издадена по ч.гр.д.№5690/2021 г. по описа на РС-Бургас
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА П. К. Ч., ЕГН **********, адрес в ................................., съдебен адрес в
..................................., чрез адв.К.Т., да заплати на ищеца Д. А. С., ЕГН **********, адрес в
................................, сумата от 25,00 лева, представляваща направените в исковото
производство разноски и сумата от 325,00 лева, представляваща направените в заповедното
производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3