РЕШЕНИЕ
№ 527
гр. гр. Хасково, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20245640100376 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. §19 ал.1 от ПЗР на
ЗИДАПК, вр. с §4к., ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. с чл.28а, ал.8 от ППЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба, подадена от Л. Ф. Ю., ЕГН **********, от
**************, против Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен
управител на Област Хасково, с която е одобрен План на новообразуваните
имоти /ПНИ/ на жилищен район « Изгрев», в землището на гр.Хасково, като
се претендира съдът да обяви нищожността на административния акт в
частта, касаеща новообразуван поземлен имот с идентификатор ********** с
площ от 569 кв.м.
В жалбата си твърди, че първоначално имотът бил собственост на Д. И.
Д., ЕГН ********** и Г. Р. Д., ЕГН **********, съгласно Нотариален акт за
покупко-продажба № 164, том V, дело № 2415/1992г. на ХРС. С Договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 1100, том VI, рег. № 5962, дело № 877/2006г. на Нотариус
№ 081 по регистъра на Нотариалната камара на Република България с район
на действие РС-Хасково, на 08.09.2006г. Д. И. Д. и Г. Р. Д. продали процесния
1
имот на Л. Ф. Ю. и на Б. Р. А., двамата от гр.Хасково. Видно от
Удостоверение за наследници, изх. № ГРАОН1-3413/15.11.2021г., издадено
от Община Хасково, Б. Р. А. починал на ********** в гр.Хасково. Посочва,
че атакуваната сега Заповед на Областен управител на област Хасково не е
била обжалвана пред съда в частта на имота, за който претендира да е
собственик, в предвидения 14 - дневен срок. След влизането й в сила Кметът
на Община Хасково издал Заповед № 315/03.02.2020г. на основание § 4к ал.7
от ППЗСПЗЗ и чл. 28 ал.1 от същия във вр. §4б, ал.1, изр.1 от ПЗРЗСПЗЗ и
наредил да бъде възстановено правото на собственост на наследниците на П.
Г. Б., който позовава своето право на собственост възоснова на Решение №
36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ и съответно подадено Заявление пред нея на
основание чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, както и приложена скица. Жалбоподателката
намира, че за нея е налице правен интерес от настоящата жалба, тъй като
счита Заповедта на областния управител за нищожна в частта, засягаща
нейния имот. Счита обжалваната заповед за нищожна, тъй като имот с
идентификатор ********** не попадал в разпоредбите на § 4 и сл. от
ПЗРЗСПЗЗ, поради това, че имотът няма характер на земеделски такъв.
Същият не бил предоставян за ползване възоснова на актове на Президиума
на НС, ДС или МС, поради което включването му в плана на
новообразуваните имоти и възстановяването му на наследниците на П. Г. Б.
на посоченото основание представлявало съществено нарушение на закона,
което материалноправно нарушение представлявало и можело да се приравни
на нищожност на административния акт. В жалбата заявява още, че е
придобила имота на годно правно основание – покупко-продажба, което й
право е признато по определения за това ред и обективирано в представените
като доказателства нотариални актове. Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да обяви за нищожна обжалваната заповед в
частта за имота на жалбоподателката – ПИ с идентификатор ********** по
КК на гр. Хасково. Претендира разноски. В съдебно заседание
жалбоподателката не се явява и не изпраща процесуален представител..
Ответникът Областен управител на Област Хасково не се явява, не
изпраща представител. По искане на съда е изпратена цялата
административна преписка, касаеща настоящия спор.
Заинтересованата страна Л. Д. Б. оспорва жалбата, като претендира
направените по делото разноски.
2
Заинтересованата страна Р. Г. Б. не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на
Област Хасково е, че е издадена на основание § 4к ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
чл.32 ал.1 от ЗА и възоснова на представената документация, съгласно т.3.8
на Заповед РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454 от
22.08.2003г. на МРРБ за определяне на технически изисквания и условия за
контрол към плановете по § 4к ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С цитираната Заповед е
бил одобрен ПНИ на жилищен район „Изгрев“, в землището на гр. Хасково,
Община Хасково, приет от комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. Видно от
представените доказателства е още, че заповедта е била публикувана в ДВ,
бр.51/28.06.2019г., като няма данни в предвидения законов 14-дневен срок от
обнародването й да са постъпили жалби срещу същата.
По делото съдът прие като доказателство Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 1100, том VI, рег. № 5962, дело № 877 от
08.09.2006г. на Нотариус ********** по регистъра на Нотариалната камара на
Република България, с район на действие – района на Районен съд-Хасково,
според който Д. И. Д. и Г. Р. Д. са продали поравно на Б. Р. А. и Л. Ф. Ю.
следния собствен недвижим имот, представляващ СИО, а именно:
Неурегулиран поземлен имот с площ по скица № 589/31.07.2006г. – 604 кв.м.,
а по нотариален акт № 164, том V, дело № 2415/1992г. на ХРС – 600 кв.м., с
планоснимачен № 85, заснет по кадастралния план на м. „Изгрев“, Хасковско
землище, одобрен със Заповед № 969/1988г., при граници на имота: път и
имоти №№ 84,82 и 86.
По делото се представи и Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давност № 164, том V, дело № 2415 от
04.12.1992г. на Нотариус при Районен съд – Хасково, според който Д. И. Д. е
признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот:
Нива от 600 кв.м., находяща се в местността „Чешме-дере-Изгрев“, Хасковско
землище, заснето по кадастъра на района с планоснимачен номер 85, при
съседи: Д. С. Д., З. Д., А. О. и Хлебозавода.
Прие се като писмено доказателство и Удостоверение за наследници,
изх. № ГРАОН1-3413/15.11.2021г., издадено от Община Хасково, от което се
3
установи, че Б. Р. А. е починал на ********** и е оставил за свой законен
наследник М. Р. И. – сестра.
Като доказателство по делото съдът прие и Решение № 36-
51/01.04.1998г. на Поземлена комисия-Хасково, за възстановяване право на
собственост на наследниците на Г. П. Б. върху земеделски земи с план за
земеразделяне.
Представени бяха като доказателства и Протоколи от заседания на
комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, Извлечение от Регистъра на
новообразуваните имоти по § 4 от ПЗРЗСПЗЗ за ж.р. „ Изгрев“, задание за
изработване на планове на новообразуваните имоти на ж.р. „ Изгрев“,
Справка по чл.18ж, ал.1 от ЗСПЗЗ, График за анкетиране на собствениците на
земеделски земи, попадащи в териториите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, землище
на гр.Хасково, ведно с Протокол от проведена анкета, както и Допълнителен
график за анкетиране, Списък на ползвателите, платили суми по §4ж от ПЗР
на ЗСПЗЗ и Списък на бившите собственици, на които трябва да се изплати
обезщетение за ж.р.“ Изгрев“, както и техническа документация относно
изработването на ПНИ.
При така установената фактическа обстановка и след проверка на
оспорвания административен акт, съобразно нормата на чл. 168 от АПК,
съдът достигна до следните правни изводи.
Преди всичко съдът намира жалбата за процесуално допустима, като
подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от
обжалването на акта. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния
акт. В зависимост от степента на допуснатия порок от страна на
административния орган, акта се преценява като нищожен или като
незаконособразен. В първия случай се обявява неговата нищожност, а в
другия се отменя като незаконосъобразен на основанията, посочени в чл. 146
от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания
за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика
възприемат критерия, че такива всъщност са петте основания за
незаконосъобразност, визирани в чл. 146 от АПК, когато нарушенията им са
особено съществени, т.е. порокът трябва да бъде толкова тежък, че да прави
невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната
4
действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова
съществен порок, че актът изначално, от момента на неговото издаване, не
поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава
привидност, че съществува, при констатиране на основания за нищожност,
съдът следва да го отстрани от правния мир, чрез прогласяване на неговата
нищожност. Теорията е изградила съответните критерии, възоснова на които
да се извърши преоценка кога един порок води до нищожност и кога до
незаконосъобразност.
В тази връзка всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност
на акта. В настоящия случай обаче съдът намира, че атакуваната заповед е
издадена от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия.
По отношение на формата като основание за нищожност на
административния акт, порокът следва да е толкова сериозен, че да води на
практика до липса на форма и съответно в такъв случай ще липсва и
волеизявление. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на
административния акт и неспазването й води до недействителност на акта,
чиято проявна форма се определя от степента на порока. Атакуваната в
настоящия процес заповед е в предвидената от закона форма, поради което
няма основание да се приеме на това основание за нищожен
административния акт.
Съществените нарушения на административнопроизводствените
правила са също основания за нищожност в случаите, когато водят до липса
на волеизявление. Приема се, че нарушението на тези правила е съществено,
когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта и че
без него би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред
административния орган въпрос. По делото липсват данни и в тази насока,
поради което не може да се направи извод за наличие на съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Нарушенията на материалния закон касаят правилността на
административния акт, но не и неговата валидност. В този смисъл нищожен
би бил този акт, който изцяло е лишен от законова опора. В настоящия случай
наведените от жалбоподателката доводи сочат на противоречие на атакувания
акт с материалноправните разпоредби, но същите се отнасят изцяло за
законосъобразността на заповедта, а не за нейната нищожност, поради което
5
не може да се прави извод в исканата насока. Освен това съдът намира, че не
може да се произнася по въпроса за незаконосъобразност на акта, тъй като
същият не е бил обжалван в установените от закона срокове.
Несъответствието с целта на закона също е порок, сочещ на
незаконосъобразност и само ако преследваната цел не може да се постигне с
никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Отново съдът намира, че
липсва такъв порок на обжалвания административен акт, като същевременно
съобрази, че всички навеждани доводи са в насока незаконосъобразност, по
който въпрос, както бе посочено и по-горе, съдът не дължи произнасяне.
Останалите навеждани доводи от жалбоподателката и ангажираните от
същата доказателства относно притежаваното от нея право на собственост
върху спорния имот, съдът намира, че сочат на спор за материално право,
поради което страните следва да потърсят и защитят правата си в друг процес
и с предвидените гражданскоправни способи.
Предвид изложените съображения, жалбата като неоснователна следва
да се отхвърли, като с оглед изхода на делото и предвид своевременно
направеното искане в тази насока, на заинтересованата страна Л. Д. Б. следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1 200 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ подадената жалба от Л. Ф. Ю., ЕГН **********, от
**************, съдебен адрес – ************** - адв.В. Л., против Заповед
№ ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, с която е
одобрен плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищен район
„Изгрев“, в землището на гр.Хасково, с искане за обявяване нищожността на
административния акт в частта, касаеща новообразуван поземлен имот с
идентификатор **********, като - неоснователна.
ОСЪЖДА Л. Ф. Ю., ЕГН **********, от **************, съдебен
адрес – ************** - адв.В. Л., да заплати на Л. Д. Б., ЕГН **********,
от **************, направените по делото разноски в размер на 1 200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
6
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните чрез изпращане на
преписи от него по реда на чл.137 от АПК.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
7