ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 245
гр. В., 28.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:В. Й. М.
Г. П. Й.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно частно гражданско дело №
20211300500383 по описа за 2021 година
С определение от 26.10.2020 г.по гр.д.№299/2020 г. по описа на Районен
съд-В. е спряно изпълнението по издадената Заповед № РЗ-177 /10.02.2020г.
за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 299/2020г. по описа на РС - В..
Срещу определението е подадена частна жалба от М. П. М., ЕГН
**********, и П. М. П. с ЕГН **********,и двамата с адрес: гр. С. чрез адв.
В.Р. Й., член на САК, по пълномощно ,със съдебен адрес и адрес за
призоваване по дело:гр. С. партер, офис
Поддържа се ,че определението е неправилно и незаконосъобразно, като
аргументите за това са следните:
1. Първоинстанционният съд бил нарушил съдопроизводствените
правила, като не бил връчил препис от искането за спиране на изпълнението и
приложените към него доказателства. Поддържа се ,че когато има подадено
искане за спиране на изпълнението ,съдът е длъжен да уведоми за това
ищеца-заявител, като му предостави възможност да се запознае е искането и
приложенията към него, както и да му предостави срок да изрази своето
становище. Това не било извършено от първоинстанционния съд, като по този
начин на частните жалбоподатели не била дадена възможност да се запознаят
1
с представените документи и да възразят срещу същите.
2. Поддържа се ,че съгласно чл. 420 ал. 1 от ГПК възражението
срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в
случаите по чл. 417, т. 1-9 от ГПК , освен когато длъжникът представи
надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД, а
съгласно чл. 420, ал. 2 от ГПК съдът, постановил незабавното изпълнение,
може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е
направено искане за спиране, подкрепено е писмени доказателства, че
вземането не се дължи. Видно от обжалваното определение , че съдът бил
спрял изпълнението, като се бил позовал на чл. 420. ал. 2 от ГПК и бил
приел, че длъжникът е представил писмени доказателства, че вземането не се
дължи. Също така, видно от обжалваното определение , представените от
длъжника писмени доказателства били: конструктивно становище и
удостоверение за пълна проектантска правоспособност. Твърди се ,че
представените документи не съставляват достатъчни писмени доказателства,
че вземането не се дължи. Това било така, тъй като конструктивното
становище било издадено от трето лице за спора, което лице не било
упълномощавано от страните да дава оценка дали и как е изпълнено
договореното в споразумението. Също така, това трето лице, съставило
конструктивното становище ,нямало качество на държавен орган, който може
да приеме или удостовери годността на извършения строеж или да замести
съгласието за това на някои от участниците в строежа. Представеното
конструктивно становище било непълно и неясно. От него не можело да се
направи заключение за идентичност на сградата, посочена в становището ,и
сградата, за която се отнася Споразумението, въз основа на което е била
издадена заповедта за изпълнение.
3.На следващо място, съгласно чл. 32 от Споразумението, в случай, че
„М. В.“ ООД не изпълни строително-монтажните дейности в срок или част от
тях, или не ги изпълни съгласно изискванията за тяхното извършване,
посочени в споразумението, същият дължи на М. П. М. и П. М. П. неустойка
в размер 10 000 (десет хиляди) лева, както и всички и всякакви реално
причинени вреди. Видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 32 от
2
Споразумението, длъжникът дължал неустойка не само когато е налице
неизпълнение на строително-монтажните дейности, съгласно изискванията за
тяхното извършване, но и на друго самостоятелно основание - когато не
изпълни строително-монтажните дейности в срок. Дори хипотетично да се
приеме, че представеното конструктивно становище и удостоверение за
пълна проектантска правоспособност действително доказват изпълнение,
съгласно уговореното (което изрично оспорваме), то същото не
удостоверявало и не можело да удостовери, че длъжникът е изпълнил
задълженията си в срок. Освен точното изпълнение длъжникът е следвало да
представи и доказателства за изпълнение в срок. Длъжникът не бил
представил каквито и да е писмени доказателства, които да доказват, че
„вземането не се дължи“, тъй като е било изпълнено в срок. Видно от чл. 15
от Споразумението , приемането на извършените от изпълнителя (длъжника)
дейности се извършва с приемо-предавателен протокол. Именно този
протокол, подписан между страните, би съставлявал надлежно писмено
доказателство, което удостоверява, че строително-монтажните дейности са
изпълнени, съгласно уговореното количество, качество и вид и в уговорените
срокове. Такъв протокол не е представен от длъжника. Именно поради
изложеното в настоящия параграф частните жалбоподатели имали право да
претендират дължимата им неустойка на това самостоятелно основание -
неизпълнение в уговорения срок.
Предвид всичко гореизложено се поддържа ,че не са налице
основанията за спиране на изпълнението на делото Заповед за незабавно
изпълнение № РЗ-177/10.02.2020 г., тъй като искането за спиране не е
подкрепено е писмени доказателства, които да доказват, че не неизпълнение
по чл. 32 от Споразумението и че вземането не се дължи, каквото е
изискването на чл. 420, ал. 2 от ГПК.
С оглед на гореизложеното се иска да се отмени обжалваното
Определение и да се върне делото на първоинстанционния съд със
задължителни указания за продължаване на съдопроизводствените действия,
като се прави възражение за прекомерност на размера на адвокатски хонорар
на насрещната страна в производството по разглеждането на настоящата
жалба, ако се претендира такъв.
3
Постъпил е отговор на частната жалба от „М. В.“ООД с ЕИК.
,представляван от управителя С. С..Поддържа се ,че
1.Производството по чл. 420 ал. 2 от ГПК не предвиждало връчване на
препис от искането за другата страна. В случай ,че законът изисквал такъв
препис, то законодателят щял изрично да го предвиди.
2.Заявлението на М. П. М. и П. М. П. по чл. 417 от ГПК се основавало на
нотариално заверено споразумение рег. № 10193/08.08.2019 год. на
пом.нотариус А. С. при нотариус И. И.- Ж., вписана под № 701 в
Нотариалната камара с район на действие: СРС. Според въпросното
споразумение настъпването на изискуемостта на вземането било поставено в
зависимост от изпълнение на насрещно задължение. Изпълнението съобразно
чл. 418 ал. 3 от ГПК следвало да с удостоверено с официален или с изходящ
от длъжника документ. Документ по т. 4 не бил представен, тъй като
представляваното дружеството не дължало въпросната сума,а обстоятелствата
за възникването на задължението в полза на заявителите не били настъпили,
т. е. задължението от 10 000 лв. не било изискуемо.
3. Същевременно дружеството било изправна страна по въпросното
споразумение: изпълнило било уговореното своевременно, в тази насока било
представено и конструктивно становище.
4. Конструктивното становище установявало, че е извършено
възложеното.
5. Приемно-предавателен протокол не бил подписан, тъй като
молителите, т.нар., кредитори не желаели да дадат съдействие, а искали освен
свършената работа да получат и пари .
6. Поради това чл. 418 ал. 3 от ГПК изисквал изходящ от длъжника
документ, което превило било пренебрегнато от първоинстанционния съд при
издаването на заповедта.
С оглед на горното се иска да се остави без уважение подадената
частна жалба от М. П. М. и П. М. П..
4
Окръжен съд – гр. В. в настоящия си състав, след като обсъди
съображенията, развити в частната жалба и данните по
първоинстанционното дело, намира ,че жалбата е неоснователна поради
следното :
С разпореждане по Чл.417 ГПК от 10.02.2020 г. по гр.д.№299/2020 г. по
описа на Районен съд-В. е разпоредено длъжникът “ М. В. „ ООД,
БУЛСТАТ.., със седалище гр.В. представлявано от управителя си-С. М. С. ДА
ЗАПЛАТИ на кредиторите- М. П. М., ЕГН:**********, от гр.С. и П. М. П.,
ЕГН:**********, от гр.С., сумата в размер на 10 000 лева-главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.02.2020 г. до изплащане на
вземането, както и 800 лева адвокатско възнаграждение и 205 лева държавна
такса за образуване на делото.
Вземането произтича от нотариално заверено споразумение рег.
№10193/08.08.2019г.на пом.нотариус А. С. при нотариус И. И. -Ж., вписана
под №701 в НОТАРИАЛНАТА КАМАРА с район на действие района на Соф.
Районен съд.
Постановено е да се издаде изпълнителен лист .
Постъпила е молба вх.№261762/13.10.2020 г. от „М. В.“ ЕООД, ЕИК .
със седалище и адрес на управление: гр. В. представлявано от управителя С.
М. С..В нея се твърди ,че със споразумение от 08.08.2019 год. ответниците в
качеството си на Възложители възложили на „М. В. ЕООД да извърши
строителни дейности по изменение на покривна конструкция на
съществуваща сграда с идентификатор 68134.1387.91.1, което следвало да
стане съобразно одобрения проект в Приложение 1, посочен в чл.4 и 5 от
споразумението. Това споразумение в качеството си на изпълнител
управителят най-добросъвестно и наивно подписал и заверил нотариално,
като не очаквал злоупотреби от ответниците. В чл. 32 от него се предвиждало,
че в случай, че Изпълнителя не изпълни строително-монтажните дейности в
срок или част от тях или не ги изпълни съгласно изискванията за тяхното
извършване, „М. В. ЕООД дължи неустойка в размер на 10 000 лв.
Договорените строително-монтажни работи били изпълнени в срок и
5
съобразно одобрения проект в Приложение 1 към споразумението. Въпреки
това ,злоупотребявайки с правата си на Възложител и възползвайки се от
факта, че нотариално завереното споразумение представлява извънсъдебно
изпълнително основание, изпълнителят на 10.02.2020 год. бил подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувало
ч.гр.д. № 299/2020 год. по описа на РС Видин. На 10.02.2020 год. ответниците
се били снабдили с исканата заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
издаден въз основа на нея.
Веднага след снабдяване с изпълнителния лист било образувано
изпълнително дело № 123/2020 год. по описа на ЧСИ В. Т. възбранен бил
собствения на ищеца недвижими имот с идентификатор 10971.513.34, заедно
с построената върху него сграда. Запорирани били всичките сметки, както и
вземането от Евангелистка презвитерианска църква гр. С..
Още на 07.08.2020 год. „М. В. ЕООД подал възражение против
издаването на изпълнителния лист, но и до подаването на тази искова молба
ответниците не си били получили съобщенията, за да предявят иск по чл. 422
от ГПК.Въпреки това продължавали да си изпълняват и да са активни,
посредством ЧСИ В. Т., като „М. В.“ ЕООД бил заплашен от продаване на
имуществото му.
На 14.10.2020 год. ЧСИ В. Т. била насрочила опис на гореописания
собствен на ищеца поземлени имот, след което по правилата на ГПК следвала
оценка и публична продан.
За издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния иск обаче
липсвало основание ,тъй като дружеството „М. В.“ ЕООД не дължало
въпросната сума и било изпълнило изцяло и съобразно поставените условия
цитираното споразумение, като било спазено изготвеното конструктивно
становище - Приложение № 1.
С обжалваното определение от 26.10.2020 г.по гр.д.№299/2020 г. по
описа на Районен съд-В. е спряно изпълнението по издадената Заповед № РЗ-
177 /10.02.2020г. за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 299/2020г. по описа на
РС - Видин.Приел е ,че издадената Заповед е въз основа на документ, който е
извън визираните в чл. 417, т. 9 от ГПК, поради което спиране на
6
изпълнението се допуска след представяне от длъжника на надлежно
обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД, а съгласно
разпоредбата на чл. 420, ал. 2 от ТПК /изм бр. ДВ бр. 86/2017г. изм., бр. 100
от 2019 г./ Съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без
да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за
спиране, подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се
дължи.Районният съд приел,че в настоящия случай към искането за спиране
на принудителното изпълнение са представени писмени доказателства във
връзка с изпълнение на уговорките между страните по процесното
споразумение, поради което молбата за спиране на изпълнението се явява
основателна.
Постановеното от районния съд определение е правилно и следва да
бъде потвърдено поради следното :
Заявлението на М. П. М. и П. М. П. по чл. 417 от ГПК се основава на
нотариално заверено споразумение рег. № 10193/08.08.2019 год. на
помощник-нотариус А. С. при нотариус И. И.- Ж., вписана под № 701 в
Нотариалната камара с район на действие: СРС. По силата на въпросното
споразумение настъпването на изискуемостта на вземането е поставено в
зависимост от изпълнение на насрещно задължение,което съобразно чл. 418
ал. 3 от ГПК следва да бъде удостоверено с официален или с изходящ от
длъжника документ. Заявителите не са представили такива документи ,а
частни свидетелстващи документи ,издадени от частни физически лица
,които съгласно споразумението от 08.08.2019 г. с нотариална заверка на
подписите не могат да удостоверяват изпълнението или неизпълнението на
строителните дейности.
Принципите на справедливостта и правната симетрия изискват след като
районният съд е приел ,че неизпълнението на договорни задължения се
доказва с изходящи от трети за спора частни лица ,то и въззивната инстанция
да приеме за доказателства за изпълнение на договорните задължения от
другата страна същите документи .
Следва да се отбележи ,че заповедното производството е строго
формално и неспорно и че в него ,вкл.и в производството по Чл.420 ГПК е
абсолютно недопустимо спорът да се разглежда по същество –за това е
7
предвидена специален ред по Чл.422 ГПК .От процесуалните заявления на
страните е видно ,че е налице правен спор относно качественото и срочно
изпълнение на строителни работи .Такива спорове съгласно ГПК следва да се
разгледат само и единствено по реда на исковото производство ,но не и по
реда на заповедното производство ,което е строго формално и се основава на
официални или безспорни документи.
Пред въззивния съд не се претендират разноски ,поради което такива не
следва да бъдат присъждани.
Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. В. в настоящия си състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.10.2020 г.по гр.д.№299/2020 г. по
описа на Районен съд-В. ,с което е спряно изпълнението по издадената
Заповед № РЗ-177 /10.02.2020г. за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №
299/2020г. по описа на РС - Видин.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8