Решение по адм. дело №447/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по чл. 118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване ( КСО).

Образувано е по жалба на И. С. Г., чрез пълномощник, срещу Решение № 2153-08-230/ 26.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ — Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане № 081-00-578-2/ 13.05.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали. Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт поради противоречия с материалноправните разпоредби, несъответствие с целта на закона и необоснованост. Проследена е хронологията на отпускане на ПОБ на И. Г. от 2022 година до настоящия момент.

Твърди се, че отмяната на уволнението заличава с обратна сила и упражненото право на обезщетение за безработица. Посочва се, че конститутивното действие от уважаването на иска се изразява в това, че уволнението се счита за незаконно към момента на извършването му, т.е. решението има обратно действие и заличава с обратна сила всички последици от незаконното уволнение. След като уволнението на работника или служителя е отменено като незаконно с влязло в законна сила съдебно решение, то една от последиците от това е отпадане, и то с обратна сила, на правото на обезщетение за безработица. В подкрепа на този довод се цитира нормата на чл. 54е, ал. 1 от КСО, съгласно която изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда. В жалбата се твърди, че ако отмяната на уволнението няма за последица и заличаване на възникналото право па обезщетение, то няма никаква логика полученото обезщетение за безработица да бъде връщано. Размерът на обезщетението, което следва да бъде възстановено е въпрос само на облигационно отношение и е без значение за възникването на право на обезщетение за безработица при последващо уволнение. След като уволнението е признато за незаконно с влязло в сила съдебно решение, то следва да бъде прието, че се заличава с обратна сила и факта на упражнено право на обезщетение за безработица, т.е. ако след отмяна на уволнението и възстановяване на работа лицето бъде уволнено отново в три годишния срок по чл. 54б, ал. 4 от КСО, то не може да бъде прието, че правото на обезщетение е било упражнено и размерът на обезщетението следва да бъде определен при условията на чл. 54б, ал. 4 от КСО - в този смисъл са Решение № 318 от 16.01.2004 г., постановено по адм. дело № 5719/2003 г. по описа на ВАС, Решение № 3376 от 25.03.2015 г., постановено по адм. дело № 13432/2014 г. по описа на ВАС, Решение № 151 от 19.09.2014 г., постановено по адм. дело № 182/ 2014 г. по описа на Административен съд — Смолян, Решение № 1206/06.03.2012, постановено по адм. дело № 10402/2011 г. по описа на Административен съд - София и т.н.

В жалбата се посочва, че в чл.54а и сл. от КСО са уредени материалните предпоставки за отпускане на парично обезщетение за безработица. В чл.54б, ал.4 от КСО е предвидено, че безработни лица придобили право на парично обезщетение по чл. 54а КСО преди изтичането на тригодишен срок от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица получават минималния размер на обезщетението за срок от 4 месеца. Разпоредбата има за цел да не стимулира получаването на парично обезщетение за безработица за сметка на доходи от трудова дейност и в такъв смисъл препятства злоупотреба с правото на парично обезщетение за безработица. Упражняването на правото на парично обезщетение за безработица следва се приеме, че включва заявление до компетентния орган, отпускането му с разпореждане от него, което включва преценка за наличие на законовите материални предпоставки и реалното получаване на парични суми с което фактическия състав на правото е реализиран. Твърди се, че в настоящият случай е отпаднало основанието за отпускане на парично обезщетение за безработица, тъй като И. Г. бил възстановен на работа като нормална последица от оспорване на акта за прекратяване на служебното правоотношение. Формалният подход на административния орган, че упражнено правото да се иска парично обезщетение във всички случаи е пречка в хипотезата на чл. 54б, ал. 4 КСО да се получи ново в пълен размер и срок, е в разрез и с целта на закона. Искането е да се отмени обжалвания административен акт. Претендира се присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и с пълномощник и поддържа жалбата.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, чрез процесуалния си представител, излага съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност и обоснованост на оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП на НОИ – Кърджали. В писмена защита излага доводи за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл.118, ал.1 от КСО 14-дневен срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.

При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С обжалваното решение на директора на ТП на НОИ-Кърджали е отхвърлена жалбата на И. С. Г. срещу Разпореждане № 081-00-578-2/ 13.05.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали. С последния административен акт е изменено Разпореждане № 081-00-578-1/ 22.04.2025 г. в частта относно размера и периода на отпуснатото парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на И. С. Г., като е определен нов размер на паричното обезщетение за безработица: *** лв. дневно, считано от 21.01.2025 г. и нов период на паричното обезщетение за безработица: от 21.01.2025 г. до 20.05.2025 г.

В оспорения акт на директора на ТП на НОИ-Кърджали е описано как се е развило административното производство, а именно: Със заявление, постъпило в ТП на НОИ - Кърджали с вх. 081-00-273/ 21.03.2022 г. чрез дирекция „Бюро по труда“ - гр. Кърджали (вх. № 908-0281/ 21.03.2022 г.), И. С. Г. поискал отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО. В същото декларирал, че правоотношението му с *** - [населено място] е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 108 от ЗДСл. С разпореждане № 081-00-273-1/ 23.03.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 17.03.2022 г. до 16.03.2023 г. в размер на *** лв. дневно.

Ha 22.03.2023 г. са издадени разпореждания № 081-00-273-2 и разпореждане № 081-00-273-3, с които съответно е прекратено изплащането на ПОБ от 10.03.2023 г. поради започване на трудова дейност и е възстановено изплащането на ПОБ поради прекратяване на трудовата дейност за периода от 11.03.2023 г. до 17.03.2023 г.

С писмо изх. № 1029-08-673/ 06.04.2023 г. ТП на НОИ-Кърджали уведомило *** - [населено място], че И. С. Г. е получавал парично обезщетение за безработица, отпуснато от ТП на НОИ - Кърджали и че е установено, че за лицето има подадени данни в Персоналния регистър на осигурените лица с декларация обр. 1 за изплатено обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител за период, през който същият е получавал и парично обезщетение за безработица.

В отговор с писмо, вх. № 1029-08-673#1/ 13.04.2023 г. на ТП на НОИ-Кърджали ***, [населено място] изпратило решение № 2067/ 24.02.2023 г., по адм. дело № 9243/ 2022 г. на ВАС и уведомило, че И. Г. не е упражнил правото си по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл.

С ново писмо, вх. № 1029-08-673#4/ 13.11.2024 г. на ТП на НОИ-Кърджали *** — ***, [населено място] уведомило за изплатено обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., като към писмото приложило копие от решение № 313/12.10.2023 г. на Административен съд-Кърджали, копие от изпълнителен лист № 164/ 13.09.2024 г., копие на банково извлечение № 75/ 11.11.2024 г. и фиш на И. С. Г. за начислено обезщетение, лихви и удържани данъци през месец октомври 2024 г.

С разпореждане № 081-00-273-4/ 14.11.2024 г., ръководителят на осигуряването за безработица отменил разпореждане № 081-00-273-1/ 23.03.2022 г. за отпускане на паричното обезщетение за безработица.

С разпореждане № 081-00-273-5/ 14.11.2024 г. ръководителят на осигуряването за безработица отказал отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО с мотив, че лицето не е възстановило полученото парично обезщетение за безработица за периода, за който му е изплатено обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл.

C разпореждане № 081-00-273-6/ 14.11.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54е, ал. 4, във връзка с чл. 54е, ал. 1 от КСО, на И. Г. е вменено да възстанови добросъвестно полученото обезщетение за безработица за периода 17.03.2022 г. - 17.09.2022 г. в размер на *** лв.

С разпореждане № 081-00-273-6/ 20.06.2025 г. ръководителят на осигуряването за безработица, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 2 от КСО, отменил разпореждане № 081-00-273-5/ 14.11.2024 г., с което на лицето е отказано отпускане на ПОБ, с мотив, че неправилно било отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.

С разпореждане № 081-00-273-7/ 20.06.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 2 от КСО, е отменено разпореждане № 081-00-273-5 от 14.11.2024 г. за отказване на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

С разпореждане № 081-00-273-10/ 20.06.2025 г. ръководителят на осигуряването за безработица на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО отпуснал парично обезщетение за безработица, считано от 17.03.2022 г. до 16.03.2023 г. в размер на *** лв. дневно.

Със заявление, подадено чрез дирекция „Бюро по труда“, гр. Кърджали (вх. № 908/ 16.04.2025 г.) и постъпило в ТП на НОИ - Кърджали с вх. № 081-00-578/ 16.04.2022 г., И. С. Г. поискал отпускане на парично обезщетение за безработица. Декларирал, че служебното му правоотношение с работодателя *** - [населено място] е прекратено от 21.01.2025 г., на основание чл. 103, ал. 1, т. 7 от ЗДСл.

С разпореждане № 081-00-578-1/ 16.04.2025 г. ръководителят на осигуряването за безработица, на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал. и чл. 54в, ал. 1 от КСО отпуснал парично обезщетение за безработица считано от 21.05.2025 г. до 20.01.2026 г. в размер на *** лв. дневно. С разпореждане № 081-00-578-2/ 13.05.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е изменено Разпореждане № 081-00-578-1/22.04.2025 г. в частта относно размера и периода на отпуснатото парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на И. С. Г., като е определен нов размер на паричното обезщетение за безработица: *** лв. дневно, считано от 21.01.2025 г. и нов период на паричното обезщетение за безработица: от 21.01.2025 г. до 20.05.2025 г.

В обжалвания административен акт на директора на ТП на НОИ-Кърджали е посочено, че с разпореждане № 081-00-273-10/ 20.06.2025 г. ръководителят на осигуряването за безработица на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО отпуснал парично обезщетение за безработица, считано от 17.03.2022 г. до 16.03.2023 г. в размер на *** лв. дневно. Като мотиви в горецитираното разпореждане е прието, че на И. С. Г. е изплатено парично обезщетение за безработица по подадено през 2022 г. заявление за периода от 17.03.2022 г. до 28.02.2023 г. и е възстановил добросъвестно получените парични обезщетения за периода от 17.03.2022 г. до 16.09.2022 г. Правото на парично обезщетение на И. С. Г. към датата на отпускането му е възникнало въз основа на заповед за прекратяване на служебното му правоотношение. Въпреки, че съдът е признал уволнението за незаконно и е възстановил лицето на работа, изплащането на парично обезщетение за безработица следва да се прекрати на основание чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО от датата, от която лицето е заело длъжността и е започнало да упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4. В случай, че лицето не заеме длъжността, няма основание за прекратяване на паричното обезщетение за безработица. От данните по преписката е видно, че за времето от 17.09.2022 г. до 28.02.2023 г. не е възстановил паричното обезщетение за безработица, тъй като то е извън шестмесечния период, за който И. Г. е получил обезщетение по ЗДСл за периода на незаконното му уволнение и е валидно получено. Установява се също, че въпреки, че ПОБ е било отпуснато за периода от 17.03.2022 г. до 16.03.2023 г., то е получено до 28.02.2023 г. Остава неизплатен периода от 01.03.2023 г. до 17.03.2023 г., което ръководителят на осигуряването за безработица е следвало да стори през месец април 2023 г. В решението е посочено, че е недопустимо да се получи това обезщетение без да има издаден индивидуален административен акт от компетентния орган, в случая ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Кърджали, въз основа който акт, то да се изплати.

В оспореното решение е прието, че съгласно чл. 54б, ал. 4 от КСО безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца. По смисъла на КСО термина „Упражняване на правото на обезщетение за безработица“ е наличието на период, за който е изплатено отпуснато обезщетение за безработица - § 1, ал. 1, т. 13 от ДР на КСО.

В случаите, когато уволнението на лицето е отменено като незаконно и на основание чл. 54е, ал. 1 КСО е възстановено паричното обезщетение за безработица за целия период, за който е получено, при определяне правото и размера на ново парично обезщетение за безработица не се прилага разпоредбата на чл. 54б, ал. 4 от КСО, тъй като не е наличен период, за който е изплатено парично обезщетение за безработица по смисъла на §1, т. 13 от ДР на КСО. Когато правото на паричното обезщетение за безработица е изплатено за период, по-дълъг от този, за който е възстановено или за който подлежи възстановяване на основание чл. 54е, ал. 1 от КСО, при определяне правото на ново парично обезщетение за безработица се прилага разпоредбата на чл. 54б, ал. 4 от КСО.

В решението на директора на ТП на НОИ-Кърджали е посочено, че при издаване на разпореждане № 081-22-273-6/ 14.11.2024 г. на основание чл.54е, ал.4 от КСО, във връзка с чл. 54е, ал. 1 от КСО, е постановено възстановяване на добросъвестно получено обезщетение за безработица за периода от 17.03.2022 г. до 17.09.2022 г. в размер на *** лева.

Директорът на ТП на НОИ-Кърджали се е позовал на разпореждане № 081-00-273-10/20.06.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО е разпоредено отпускане на парично обезщетение за безработица за периода от 17.03.2022 г. до 16.03.2023 г. Въз основа на него е прието, че в период от 3 години преди датата на подаване на последващото писмено заявление, с дата 16.04.2025 г., лицето е получавало парично обезщетение за безработица.

При така установената фактическа обстановка АС-Кърджали приема, че жалбата е основателна поради следните съображения:

В случая страните спорят относно приложението на разпоредбата на чл.54б, ал.4 от КСО, която гласи, че Безработните лица, придобили право на парично обезщетение по чл. 54а преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния размер на обезщетението за срок 4 месеца.

За да обоснове прилагането на посочената разпоредба директорът на ТП на НОИ-Кърджали се е позовал на разпореждане № 081-00-273-10/20.06.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал.1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО е разпоредено отпускане на парично обезщетение за безработица за периода от 17.03.2022 г. до 16.03.2023 г. Настоящият състав на съда приема този извод за незаконосъобразен, защото към датата на издаване на Разпореждане № 081-00-578-2/ 13.05.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали цитираното разпореждане № 081-00-273-10/20.06.2025 г. не е съществувало, видно от датата на издаването му – 20.06.2025 г. Няма доказателства дали и кога то е съобщено на адресата му, съответно – дали е влязло в сила и при постановяване на решението на директора на ТП на НОИ-Кърджали (издадено е шест дни преди оспореното решение на директора на ТП на НОИ-Кърджали).

В административната преписка са налични: Разпореждане № 081-00-273-4/14.11.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отменил разпореждане № 081-00-273-1/ 23.03.2022 г. за отпускане на паричното обезщетение за безработица и Разпореждане № 081-00-273-5/ 14.11.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което отказал отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО с мотив, че лицето не е възстановило полученото парично обезщетение за безработица за периода, за който му е изплатено обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл.

Също така са приложени и: Разпореждане № 081-00-273-7/ 20.06.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 2 от КСО, е отменено разпореждане № 081-00-273-5 от 14.11.2024 г. за отказване на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, както и Разпореждане № 081-00-273-10/20.06.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО е разпоредено отпускане на парично обезщетение за безработица за периода от 17.03.2022 г. до 16.03.2023 г. Както беше посочено по-горе в мотивите на настоящото решение, тези разпореждания са с дата 20.06.2025 г., т.е. те са постановени след издаване на Разпореждане № 081-00-578-2/ 13.05.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, жалбата срещу което е отхвърлена с оспореното решение на директора на ТП на НОИ-Кърджали. Няма и доказателства, че при постановяване на Решение № 2153-08-230/ 26.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ — Кърджали тези две разпореждания от 20.06.2025 г. са влезли в сила.

От изложеното следва, че не е доказана фактическата обстановка в оспореното решение на директора на ТП на НОИ-Кърджали за прилагане на разпоредбата на чл.54б, ал.4 от КСО. Т.е. не е доказано, че последващото заявление за отпускане на ПОБ с дата 16.04.2025 г., с начало на изплащане на ПОБ – 21.01.2025 г. (прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя) е подадено преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица.

Поради посочените съображения жалбата е основателна и следва да се уважи като се отмени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ-Кърджали, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане № 081-00-578-2/ 13.05.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали. Тъй като спорът не може да се реши от съда делото като преписка следва да се върне на директора на ТП на НОИ-Кърджали, който да съобрази наличните влезли в сила административни актове по преписката и да се произнесе по жалбата срещу Разпореждане № 081-00-578-2/ 13.05.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, като съобрази и факта, че в обжалваното разпореждане № 081-00-578-2/ 13.05.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали са изложени мотиви, които не са коментирани в решението на директора на ТП на НОИ-Кърджали.

При този изход на спора е основателно своевременно заявеното искане на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски. Доказани са направени разходи в размер на 500 лв., представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение по ДПЗС №[номер]/ [дата]. На основание чл.143, ал.1 от АПК ТП на НОИ – Кърджали следва да бъде осъдено да възстанови направените от жалбоподателя деловодни разноски в размер на 500 лв.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, АС – Кърджали

Р Е Ш И:

 

Отменя Решение № 2153-08-230/ 26.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ — Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на И. С. Г. срещу Разпореждане № 081-00-578-2/ 13.05.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали.

Изпраща преписката на директора на ТП на НОИ-Кърджали за произнасяне по жалбата на И. С. Г. срещу Разпореждане № 081-00-578-2/ 13.05.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали при съобразяване с указанията по прилагането на закона, дадени в настоящото решение.

Осъжда ТП на НОИ – Кърджали да заплати на И. С. Г. с [ЕГН] и адрес:[населено място], [улица], [адрес], деловодни разноски в размер на 500 лв. (петстотин лева).

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.119 от КСО, във връзка с чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ от КСО.