Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 03.05.2017 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКO OТДЕЛЕНИЕ, I-21 състав, в публичното заседание на осми декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА

 

при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12468 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „С.ЗА П.П.НА П.“, квалифицирана организация, имаща правен интерес да предявява искове за преустановява или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на интересите на потребителите, против „П.к.Б.“ ЕООД, с която е предявен иск, на основание чл. 186, ал. 1 вр. ал. 2, т. 1 ЗЗП вр, чл. 143 ЗЗП вр. чл. 379 ГПК, за преустановяване на действие, с което се нарушават колективните интереси на потребителите, изразяващо се във включване в Общите условия на „П.к.Б.“ ЕООД към Договор за потребителски К.на изложените в исковата молба неравноправни клаузи. С предявения иск се защитава колективния интерес на всички физически лица, които, действайки извън рамките на своята търговска или професионална дейност са сключили договор за потребителски К.с ответното дружество, в периода след приемане на оспорените общи условия – 21.07.2014г., като са се съгласили и са приели изрично тези общи условия по реда на чл. 16, ал. 1 ЗЗД, както и потребителите, които са сключили договор за потребителски К.преди 21.07.2014г. и които не са заявили, че ги отхвърлят по реда на чл. 16, ал. 3 ЗЗД.

Ищецът излага съображения, че е квалифицирана организация, имаща правен интерес да предявява искове за преустановява или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на интересите на потребителите. Навежда доводи, че посочените в исковата молба клаузи от ОУ към отпусканите от ответника потребителски К.и са неравноправни, респективно нищожни на други основания.  Твърди, че клаузата на чл. 7.1.1. от ОУ противоречи на разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗПК, предвиждайки че срокът по нея започва да тече не от деня на получаването, а от определен брой дни от деня на сключване на договора, като по този начин създава неравновесие между правата на потребителите и тези на ответното дружество. Излага съображения, че клаузата на чл. 7.1.2., т. 1 от ОУ създава допълнително условие за правото на отказ на потребителя по чл. 29 ЗПК, непредвидено в тази разпоредба – постъпване на уведомлението за прекратяване на К.а преди изтичане на 14-дневния срок. Поддържа, че клаузата на чл. 7.1.2., т. 2 от ОУ е неравноправна, като в нея се предвиждат допълнителни условия за упражняване на правото на отказ от договор за К., непредвидени в чл. 29 ЗПК – посочване на номера на договора за потребителски К.и постъпване на отпуснатата сума преди изтичане на предвидения 30 дневен срок. В тази връзка, изтъква, че за да се счете 30-дневния срок спазен, следва единствено да е наредена дължимата сума, доколкото реалното постъпване на сумата при К.ора зависи от действията на едно трето лице – обслужващата банка. Твърди, че разпоредбата на чл. 7.1.2., т. 2 от ОУ е неравноправна и поради това, че изначално определя момента за усвояване на К.а - „не по-късно от един ден“. Излага съображения, че клаузата на чл. 7.2.1 от ОУ е в противоречие с чл. 32 ЗПК, като предвижда условия за предсрочното погасяване на К.а, които не са предвидени в тази разпоредба. Идентични доводи са наведени и относно клаузата на чл. 7.2.4. от ОУ. Твърди, че в клаузата на 8.3 от ОУ са предвидени задължения на потребителя, които не са нетипични за договора за заем, респ. К., посочва, че по отношение на договора за потребителски К.е неприложими разпоредбите на чл.430-чл.432 ТЗ. Сочи, че К.орът няма правен интерес от информацията по тази клауза. Поддържа, че клаузата е неравноправна, поради това, че в нея не е конкретизирано достатъчно ясно каква точно информация следва да се предостави на К.ора. Счита за неравноправна и клаузата на чл. 8.4, т. 1 от ОУ, доколкото същата въвежда нетипични за договора задължения, дава възможност на К.ора да интерпретира поведението на потребителя изцяло в негова полза, както и създава възможност за злоупотреба от страна на ответното дружество. Твърди, че неравноправна е и клаузата на чл. 8.4, т. 3 от ОУ, като същата нарушава драстично правата на потребителите и неправомерно възможността му да се разпорежда със свое имущество, при положение, че погасява добросъвестно вноските си по К.а, в същото време излага, че тази клауза противоречи на разпоредбите на чл. 134 и чл. 135 ЗЗД. Поддържа, че с тази уговорка на К.ополучателите се възлагат многобройни и тежки допълнителни задължения по договора за заем. Моли да се прогласи и нищожността на клаузата чл. 12.3. Твърди, че клаузата е неясна, доколкото се предвижда както прекратяване на договора, така и прогласяването на предсрочна изискуемост на задълженията по него. Поддържа, че клаузата, с която е предвидена предсрочна изискуемост при просрочие от 30 дни противоречи на императивната разпоредба на чл. 71 ЗЗД. Посочва, че клаузата е нищожна и като неравноправна, като изключва правото на потребителя да изпълни задължението си в уговорения срок. Излага, че клаузата е неравноправна и в частта, с която се предвижда „автоматично прекратяване“ на договора без да е изпращане на уведомление покана и др., като противоречаща на разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, както и в частта, с която основание за прекратяване на договора е просрочие от 30 дни, като то не съставлява неизпълнени, което е значително с оглед интереса на К.ора по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД. Навеждат се доводи и за недействителност на клаузата на чл. 12.4. от общите условия, като противоречаща на правилото на чл. 88, ал. 1 ЗЗД, в същото време твърди, че клаузата е неравноправна, доколкото възлага на потребителите задължение, което не съществува по закон, постановява търговеца да получи нещо без да има основание за това, както и че задължава потребителя да заплати необосновано висока неустойка по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП. Поддържа, че е неравноправна клаузата на чл. 12.5. от общите условия, като противоречаща на правилото на чл. 71 ЗЗД, чл. 87, ал. 1 и 4 ЗЗД. Излага, че е недействителна клаузата на чл. 12.5.5. като противоречаща на морала и добрите нрави. Посочва, че е неравноправна клаузата на чл. 13.1. от общите условия, като за потребителите не съществува възможност да променят адреса си за кореспонденция. Твърди, че е неравноправна клаузата на чл. 13.3. от общите условия, доколкото недопустимо се въвежда презумпция за получаване от страна потребителите на изявления и документи по договора. Излага съображения за неравноправност и на клаузата на чл. 16.6., доколкото същата предвижда, че при промяна на общите условия за потребителя съществува възможност единствено да прекрати договора или да остане обвързан от новите общи условия.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че предвиденият в чл. 7.1.1. срок от 5 работни дни е напълно достатъчен за достигане на договора за К.и общите условия до потребителя и е съобразен със средните срокове за доставка на операторите на пощенски услуги. Поддържа, че съгласно общите условия, за да се счете спазен срокът по чл. 7.1.2., т. 2 е достатъчно изявлението за отказ от договора да бъде изпратено от потребителя. Излага съображения, че посочването на номера на договора за потребителски К.не е необходимо условие за упражняване на правото на отказ от К.а. Навежда доводи, че съгласно разпоредбите на чл. чл. 75, ал. 3 ЗЗД, респ. чл. 305 ТЗ когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, ***еряване сметката на К.ора. Посочва, че правилото на чл. 7.1.2., т. 2 е съобразено с нормалните срокове за извършване на безкасови плащания по банков път и е въведено с оглед необходимостта от точното изчисляване на годишния процент на разходите по К.а. Твърди, че писменото известяване за предсрочното погасяване на К.а, съгласно чл. 7.2.1. от общите условия не е въведено като условие за предсрочното погасяване на К.а и е стандартна практика в оборота. Поддържа, че правилото на чл. 7.2.4 от общите условия е въведено с оглед интереса на потребителя и с оглед уреждането на отношенията между страните във връзка с частичното предсрочно погасяване на К.а. Оспорва твърденията за неравноправност на клаузата на чл. 8.3. от общите условия. Навежда доводи, че договорът за потребителски К. е вид банков К., като К.одателят има интерес да знае какво е финансовото положение на потребителя, като дължимата информация е достатъчно конкретизирана. Излага съображения, че правилото на чл. 8.4.1. е съобразено с принципа за добросъвестност, като той има интерес К.ополучателят да заплаща редовно публичните си и други задължения, доколкото би търпял конкуренцията на другите К.ори на потребителя в случай че се стигне до принудително изпълнение върху имуществото му. Посочва, че клаузата на чл. 8.4.3. не е неравноправна, като тя е израз на правилото на чл. 71 ЗЗД – потребителят намалява дадените от него обезпечения, доколкото съгласно чл. 133 ЗЗД, цялото негово имущество служи за обезпечение на К.орите му. Във връзка с клаузата на чл. 12.3., твърди, че обявяването на предсрочната изискуемост на К.а е несъвместимо с продължаването на действието на договора, посочва, че ако К.одателят, чиито К. е обявен за предсрочно изискуем се освободи от задълженията си по погасителен план, то той би бил поставен в по-благоприятно положение от К.ополучателите, които изпълняват точно и добросъвестно задълженията си, навежда доводи, че просрочие от 30 календарни дни е значително с оглед интереса на К.ора, поддържа, че предвидените в договора неустойки не са уговорени в противоречие с добрите нрави. Излага съображения, че клаузите на чл. 12.5.1., 12.5.2. и 12.5.4. не са неравноправни, като не изключват приложението на чл. 87, ал. 1 и 4 ЗЗД. Навежда доводи, че клаузата на чл. 12.5.5. не е неравноправна и не противоречи на морала и добрите нрави, като договорът за потребителски К. е такъв, сключван с оглед личността на една от страните. Поддържа, че клаузата на чл. 13.1. не изключва възможността, потребителят да посочи друг адрес за кореспонденция, като в същото време правилата за доброволно представителство важат и в отношенията по договори за потребителски К., доколкото законът не предвижда отклонение в това отношение. Излага, че с клаузата на чл. 13.3. от общите условия не се установява презумпция за връчването на документи и изявления във връзка с договора. Твърди, че всички атакувани клаузи са изменени или отменени и в този смисъл е отпаднал правният интерес от предявеният иск, евентуално,  тази промяна води до неговата неоснователност.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е колективен иск по чл. 186, ал. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. чл. 143 ЗЗП, вр. чл. 379 ГПК.

Ищец по делото е „С.ЗА П.П.НА П.“, квалифицирана организация, имаща правен интерес да предявява искове за преустановяване или забрана на действия и търговски практики, които са в нарушение на колективни интереси на потребителите, включена със Заповед № РД-16-163о/22.11.2012 на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма в списъка по чл. 164, ал. 1, т. 7 ЗЗП и е активно процесуално легитимирано лице на основание чл. 379, ал. 2, пред. 2-ро ГПК.

По делото не се спори, че ответникът по делото „П.к.Б.“ ЕООД сключва договори за потребителски К. при общи условия. Атакуваните клаузи са част от приети от ответното дружество общи условия Версия 01/21.07.2014г.

Ответникът излага съображения за недопустимост на иска, поради отпадане на правния интерес от предявяването му, доколкото всички обжалвани клаузи от общите условия са отменени или изменени. Съдът намира тези доводи за неоснователни. С искът по чл. 186 ЗЗП се претендира осъждането на ответника да преустанови действия, което уврежда колективния интерес на потребителя и което противоречи на ЗЗП, включително действията, които представляват неравноправни клаузи в общите условия /чл. 187, т. 2 ЗЗП/, поради която неравноправност същите са нищожни. Предвид това, предмет на установяване по предявения иск по чл. 186 ЗЗП за осъждане на ответника да преустанови действието на конкретни клаузи от общите условия е именно тяхната нищожност, поради неравноправност по смисъла на ЗЗП, поради което искът по чл. 186 ЗЗП включва произнасянето на съда и по действителността на атакуваните разпоредби от общите условия /Решение № 103/10.08.2015 г. по т.д. № 1112/2015 г. на II ТО на ВКС/. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК и задължително за настоящия състав Решение № 110 от 15.08.2016 г. по т. д. № 827/2016 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС интересът от установяване на нищожност на неравноправните клаузи не е отпаднал с приемането на нови общи условия в хода на процеса, доколкото потребителите могат успешно, в рамките на давностния срок, да предявяват искове за защита на увредените си права, като се позовават на решението по чл. 379, ал. 2 ГПК, вр. чл. 386, ал. 1 ГПК. В случай, че делото бъде прекратено, потребители - страни по производства, образувани във връзка с вече възникнали при приложението на процесните клаузи права и задължения, в това число и за настъпили вреди, не биха могли да се ползват от силата на пресъдено нещо на решението по колективния иск и ще бъдат принудени да установяват наново неравноправността на процесните общи условия. От друга страна, трудно могат да се приемат доводите, че към момента няма обвързани К.ополучатели по сключените от ответника договори. Това обстоятелство не е установено, а и като се има предвид обемът на сключваните от ответника договори би било изключително трудно да се установи, че всеки един от съконтрахентите му е бил уведомен по реда на чл. 147б ЗЗП. В същото време, дори да се приеме, че общите условия са промени по реда на тази разпоредба, промяната, в общия случай, има действие за напред, но не обхваща вече възникнали права и задължения на страните по договорите за К. или евентуалната отговорност на ответника за причинени на К.ополучателите вреди от прилагането им, като в представените последващи общи условия не е налице клауза за обратно действие и начин за уреждане на отношенията при това тяхно прилагане. Отговорът на този въпрос е от значение и за разпределение на тежестта за разноски по делото. Предвид изложеното предявеният иск е допустим и съдът дължи произнасяне по същество.

Със Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския се транспонират редица директиви на Европейския съюз, приети с оглед хармонизиране на законодателствата на отделните държави-членки по отношение на предоставянето на физическите лица, в качеството им на потребители, на редица основни права в отношенията им с продавачи и доставчици на стоки и услуги и защитата им от неравноправни клаузи. Съгласно чл. 143 ЗПП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. С оглед зачитане последиците от неравноправността същата следва да не е индивидуално уговорена – чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Несъответствието на клаузата с изискванията за добросъвестност не следва да се разглежда самостоятелно, а като последица от и изражение на създаденото неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Този извод се подкрепя и от формулировката за неравноправна клауза дадена в чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО/, където е посочено, че за неравноправни се приемат клаузите, които не са индивидуално договорени, когато „въпреки изискването за добросъвестност“, създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията произтичащи от договора. Неравноправните клаузи в договорите са нищожни– чл. 146 ЗЗП /„необвързващи“, съгласно чл. 6 от Директива 93/13/ЕИО/.

Въведената в европейското и национално право система на защита на потребителите се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност, като това положение води до приемане от негова страна на условията, установени предварително от продавача или доставчика, без да може да повлияе на съдържанието им. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗПП неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. В същото време  разпоредбата на чл. 143, ал. 2 ЗЗП съдържа неизчерпателен списък на конкретни хипотези, водещи до неравноправност на дадена клауза.

В решенията си по преюдинциални запитвания по приложение на Директива 93/13/ЕИО, Съдът на Европейските общности е имал възможност да се произнесе неведнъж по отношение на въпросите какво конституира неравноправна клауза, какви са критериите при преценката за наличието й, трябва ли националният съд да следи служебно за наличието им, правомощията му при установяването на неравноправност и др. Практиката на Съда на Европейските общности са източник на правото и е задължителна за националните съдилища.

В Решение по дело C-226/12 Constructora Principado SA срещу José Ignacio Menéndez Álvarez, Съдът на Европейския сьюз е решил, че - член 3, параграф 1 от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на „значителна неравнопоставеност“ не изисква непременно разходите, възложени в тежест на потребителя с договорна клауза, да имат по отношение на същия значително икономическо въздействие с оглед на стойността на разглежданата сделка, но може да произтича от самия факт на достатъчно тежко посегателство над правното положение, в което е поставен този потребител, като страна по договора, по силата на приложимите национални разпоредби, независимо дали под формата на ограничаване на съдържанието на правата, които според тези разпоредби той извлича от договора, или под формата на пречка за тяхното упражняване, или пък на поставянето в негова тежест на допълнително задължение, непредвидено от националните правила. В същото време, в Решение по дело С-415/11 М.А.срещу Caixa d’Estalvis de Catalunya, Tarragona i Manresa (Catalunyacaixa), съдът е приел, че  понятието „значителна неравнопоставеност“ в ущърб на потребителя трябва да се прецени, като се направи анализ на националните правни норми, приложими при липсата на уговорка между страните, за да се установи дали и евентуално в каква степен по силата на договора потребителят е поставен в по-неблагоприятно правно положение от предвиденото в действащото национално право. В решението е прието също така, че за да се отговори на въпроса дали неравнопоставеността е възникнала „въпреки изискването за добросъвестност“, е важно да се провери дали, като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи със съответната клауза при индивидуални преговори. В решение по дело С-377/14 Radlinger и Radlingerová се изтъква, че националните съдилища са длъжни само да не прилагат неравноправните договорни клаузи, така че последните да нямат задължителна сила за потребителя, но не са овластени да изменят съдържанието им, като aко на националния съд бъде позволено да изменя съдържанието на неравноправните клаузи в такива договори, подобно правомощие би могло да застраши постигането на дългосрочната цел на член 7 от посочената директива, тъй като би отслабило възпиращия ефект за продавачите и доставчиците от това, че неравноправните клаузи просто не се прилагат за потребителя.

С оглед разнообразния предмет на атакуваните клаузи, неравноправността на всяка една от тях следва бъде преценена по отделно, при съблюдаване на установените в чл. 145 ЗЗП и цитираните решения по чл. 267 ДФЕС общи критерии, като в същото време се имат предвид и изброените в чл. 143 ЗЗП хипотези. Предмет на разглеждане са клаузите в Общите условия към договорите за потребителски К.и – Версия 01/21.07.2014 г.

По отношение на клаузата на чл. 7.1.1. от Общите условия.

С тази клауза ответникът е предвидил, че 5 календарни дни е достатъчно дълъг срок за получаване на договора за потребителски К., както и общите условия и погасителния план към него, поради което в случаите, когато К.ополучателя се е съгласил същите да му бъдат изпратени по реда на чл. 13.1. има право да се откаже от договора в срок от 14 + 5 календарни дни от датата на сключване на договора.

Принципно е допустима уговорка между страните, че изявлението на едната от тях ще се счита за достигнало до другата без фактически същото да е получено. Такава клауза, която фингира, респективно необоримо презюмира, недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на К.ора, ако ясно разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа за връчване, както и ако според договора, опитът за предаване на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на фактическото му получаване. При тълкуването на такава клауза, би следвало да се съобрази, че конкретната уговорка относно връчване на кореспонденция цели ефективно упражняване на правата на страната, която изпраща съобщение, като препятства евентуално недобросъвестно поведение на получаващата страна. Същевременно изпращането на съобщение, не следва да ограничава правата на получаващата страна, поставяйки я в позиция, включително и при полагане на дължимата грижа, тя да не е в състояние да получи изявлението на своя съдоговорител – така постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 148 от 02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС.

В конкретния случай трудно може да се счете, че предаването на общите условия и погасителният план на едно трето за правоотношението лице – операторът на пощенски услуги, с което К.одателят е в договорни отношения може, да се счете като полагане на дължимата грижа. Съгласно уредения в тази клауза начин на връчване, за се счете, че общите условия и погасителния план са получени, въобще не е нужно да е извършен фактически опит за връчването им. По този начин се възлага в тежест на К.ополучателя по договора риска от евентуална забава или невъзможност за достигане на документите поради причини от извънреден характер, както и поради неизпълнение от страна на оператора на пощенски услуги. В този смисъл е без значение какъв е обичайният срок за доставяне на документи от различните оператори на пощенски услуги в страна. Това положение, като се има предвид големия обем пратки от такова естество и търговските взаимоотношения между К.одателя и съответния оператор на пощенски услуги, създава възможност и за увреждане на интересите на К.ополучателите, доколкото те биха били препятствани от упражняването на правото си на отказ от договора. Това положение създава значително неравновесие между правата и задълженията на потребителите и ответника при сключваните от последния договори за К..

Тази клауза създава значително по-неблагоприятно положение за К.ополучателите от предвидените в националното законодателство режим за получаване на документи и съобщения и правните последици от това получаване. От разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 2-ра може да се направи извод, че началото на 14-дневния срок е фактическото получаване на общите условия и погасителния план. Това правило е израз на едно от основните права на потребителя – правото на информация за стоките и услугите – чл. 1, ал. 2, т. 2 ЗЗП. На потребителя следва да се даде реално възможност да се запознае обстойно с цената и условията на предлаганата услуга и да вземе информирано решение дали желае да продължава да е обвързан от договора за потребителския К.. Този извод съответства и на принципа, че упражнените преобразуващи права пораждат техните правни последици при достигането на волеизявлението на носителят им до насрещната страна по правоотношението. В конкретния случай, с получаването на общите условия и погасителният план не се упражнява потестативно право на ответника, но от този момент К.ополучателя се поставя в срок за упражняване на негово право.

Клаузата се вписва и в хипотезата на чл. 143, ал. 1, т. 9 ЗЗП, като налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора, както и на чл. 143, ал. 1, т. 18 ЗЗП, като не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Правилото на чл. 7.1.1. би имал за последица съкращаване на срока по чл. 29 ЗПК и по този начин потребителят би останал обвързан от сключения договор за потребителски К. без да има възможност пълноценно да се запознае с неговите клаузи, като в същото време не би имал възможност да прецени икономическите последици от него.

Предвид изложеното клаузата на чл. 7.1.1. от общите условия е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което е и нищожна по смисъла на чл. 146 ГПК.

По отношение на клаузата на чл. 7.1.2., т. 1 от Общите условия.

С посочената клауза е предвидено, че К.ополучателят е длъжен писмено да уведоми К.ора за отказа си от сключения договор преди изтичането на срока по чл. 7.1.1.

Чл. 7.1.2., т. 1 действително създава известна неяснота относно това кой е релевантният момент за изпълнение на изискването по тази клауза за уведомяване на К.одателя – този на изпращането или на получаване на уведомлението. Тази неяснота обаче може да бъде отстранена при систематичния прочит на клаузата с оглед правилото на чл. 7.1.3. от общите условия, където е предвидено, че главницата и начислена до датата на връщане на главницата лихва следва да бъдат изплатени в срок от 30 календарни дни, считано от изпращане на уведомлението до К.ора за упражняване правото на отказ. Това разбиране съответства, както на разпоредбата на чл. 29 ЗПК, така и на общите положения в процесуалното право, че срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата – чл. 62 ГПК. Следва да се има предвид и правилото на чл. 147, ал. 2 ЗЗП, където е предвидено, че при съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин, което в случая би било в насока, че моментът на уведомяване на К.одателя е този на изпращане на изявлението, с което се упражнява правото на отказ от договора.

Предвид изложеното, съдът намира за неоснователни доводите за неравноправния характер на клаузата на чл. 7.1.2., т. 1 от Общите условия и искът в тази му част следва да бъде отхвърлен.

По отношение на клаузата на чл. 7.1.2.т.2 от Общите условия:

В исковата молба се излагат съображения, че процесната клауза е неравноправна поради това че предвижда изискване за посочване на номера на договора за потребителски К. като основание от потребителя при връщане на получената по потребителския договор сума; в частта, в която е посочено, че за дата на усвояване на К.а се приема датата, на която сметката на К.одателя е заверена със сумата, но не по – късно от един работен ден от дебитиране на сметката на К.ора както и че за дата на връщане на К.а се приема датата, на която сметката на К.ора в обслужващата го банка е заверена с възстановените суми.

Що се касае до изискването за посочване на номера на договора за потребителски К. като основание от потребителя при връщане на получената по потребителския договор сума съдът счита, че клаузата в тази й част не е неравноправна. Такова посочване е нужно, както с оглед точното определяне на желанието на потребителя, както и с оглед посочване на конкретната сума, която се погасява предсрочно, предвид възможността за наличието на повече от един договор, сключен със същия потребител. Отделно от това, съдът не намира, че неспазването на това изискване има за последица незачитането на упражнено право на отказ. В подкрепа на изложеното е и заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че не във всички случаи на упражнено право на отказ потребителите са сочили номера на договорите си за К., като това не е било пречка тези договори да се считат за прекратени поради упражнено право на отказ.

Що се касае до неравноправността на клаузата на чл. 7.1.2., т. 2 от общите условия в частта, с която е предвидено, че за дата на усвояване на средствата се приема датата, на която сметката на клиента е заверена със сумата по договора за потребителски К., но не по-късно от един работен ден след дебитиране на сметката на К.ора при обслужващата банка, съдът намира следното. Клаузата в тази й част представлява по същество необорима презумпция, че паричните средства по К.а са получени от К.ополучателя. Задължението за възнаградителната лихва по договор за К. представлява насрещна престация на К.ополучателя за възможността му да ползва отпуснатите средства. В случай, че паричните средства реално не бъдат получени от К.ополучателя един работен ден след дебитиране на сметката на К.ора, то той би се обеднил в размера на дължимата лихва за периода до реалното получаване на заемната сума без да получи насрещно благо – възможността за ползване на заемните суми. От друга страна, доколкото договора за К. има консенсуален характер, за К.одателя възниква задължение за предоставяне на уговорените заемни суми. Съгласно чл. 75, ал. 3 ЗЗД, респ. чл. 305 ТЗ когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, ***еряване сметката на К.ора. Предвид изложеното с клаузата на чл. 7.1.2., т. 2 К.ополучателят е поставен в по-неблагоприятно правно положение от предвиденото в приложимите норми при липса на тази уговорка. Това от своя страна действително предпоставя известно неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика. Това неравновесие обаче не е достатъчно значително изразено, за да наложи обявяване на клаузата за неравноправна. Предвид начина на извършване на банкови преводи, всяко забавяне на банкови транзакции от повече от няколко работни дни би била изключително рядко срещана. Последното следва от изискването за заверяване сметката на получателя на превода в същия ден, ако преводът е между сметки  на наредителя и получателя в една и съща банка – чл. 9, ал. 1 Наредба 3; от изискване на заверяване на сметката най – късно до края на следващия работен ден – чл. 64, ал. 2 Закона за платежните услуги и платежните системи.

В същото време негативните последици, които К.ополучателите биха понасяли в случая, биха се изразявали в заплащане на възнаградителната лихва за тези дни, която не биха имали особено негативно икономическо въздействие върху тях. В същото време, при извършване на преценка за неравноправност на дадена клауза следва да се вземат предвид видът на предлаганата услуга – предоставянето на потребителски К.и. Приемането на тази дата за усвояване на К.а улеснява дейността по администриране на постъпилите откази и в този смисъл би имала косвено влияние върху таксите за управление на К.ите, заплащани от потребителите. Не могат да се приемат доводите на ищеца, че тази уговорка има отношение към упражняването на правото на отказ по чл. 29 ЗПК. 30-дневният срок за възстановяването на получените по договора суми започва да тече от изпращането на изявлението за отказ, а не от момента на усвояване на К.а. Още повече едно такова задължение е съобразен с принципа за добросъвестност, израз на който е съдействието, което носителят на едно субективно право оказва на длъжника при упражняването му.

Що се касае до уговорката, че за дата на връщане се приема датата, на която сметката на К.ора в обслужващата го банка е заверена с възстановените суми, съдът намира, че същата не е неравноправна. Тази уредба е напълно съобразена с установения в чл. 75, ал. 3 ЗЗД, респ. чл. 305 ТЗ, съгласно които задължението се счита за погасено със заверяване сметката на К.ора. Действително уредбата на Закона за потребителски К. е установена в защита на лицата - длъжници по договори за потребителски К., но само по себе си това обстоятелство не може да аргументира, отклонение от общия режим за безкасово плащане, при липса на специално правило в тази насока.

Предвид изложеното клаузата на чл. 7.1.2., т. 2 от Общите условия не се явява неравноправна, поради което искът, касаещ тази разпоредба следва да бъде отхвърлен.

По отношение на клаузата на чл. 7.2.1. от Общите условия:

С тази клауза е предвидено, че клиентът, респ. солидарният длъжник е длъжен да извести писмено К.ора за намерението си да погаси К.а предсрочно.

Настоящият съд, счита че разглежданата клауза не създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Действително в тази уговорка е уговорено изискване, което не фигурира в разпоредбата на чл. 32 ЗПК. Не може да се приеме обаче, че това задължение утежнява значително правното положение на потребителя спрямо предвидено в приложимата правна уредба в степен налагаща обявяване на неравноправност на клаузата. Касае се за отправяне на известие без установена форма и с чисто информативен характер, която не предизвиква особено неудобство на потребителя, като същата е съобразена с установените практики в оборота и съответства на нормалното добросъвестното поведение на страните по един договор. Тази уговорка не предвижда право на преценка на К.одателя дали да приеме предсрочното изпълнение или не. Тя има значение да извести ответното дружество за настъпилото предсрочно изпълнение, с оглед навременното и пълно уреждане на отношенията на страните във връзка с предсрочното погасяване на дълга по К.а.

Предвид изложеното уговорката на чл. 7.2.1. от общите условия не е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП и искът в тази му част следва да бъде отхвърлен.

По отношение на клаузата на чл. 7.2.4. от Общите условия:

С уговорката на чл. 7.2.4. от общите условия е предвидено, че при частично предсрочно погасяване на К.а клиентът следва да направи искане за намаляване на крайния срок за погасяване на К.а или за намаляване на погасителните вноски по него, съобразно нов погасителен план. Настоящият съд, счита че разглежданата клауза не създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Действително в тази уговорка е уговорено изискване, което не фигурира в разпоредбата на чл. 32 ЗПК. Не може да се приеме обаче, че това задължение утежнява значително правното положение на потребителя спрямо предвидено в приложимата правна уредба, в степен налагаща обявяване на неравноправност на клаузата. Касае се за отправяне на известие без установена норма и с чисто информативен характер, която не предизвиква особено неудобство на потребителя, като същата е съобразена с установените практики в оборота и съответства на нормалното добросъвестното поведение на страните по един договор. Тази уговорка не предвижда право на преценка на К.одателя дали да приеме предсрочното изпълнение или не. Подобно на уговорката на чл. 7.2.1. от общите условия тя има за цел да обезпечи навременното и пълно уреждане на отношенията на страните във връзка с предсрочното погасяване на дълга по К.а.

            Предвид изложеното, уговорката на чл. 7.2.4. от общите условия не е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП и искът в тази му част следва да бъде отхвърлен.

По отношение на клаузата на чл. 8.3. от общите условия:

В тази клауза е предвидено задължение на К.ополучателя да отправя писмено уведомление до К.одателя за настъпването на обстоятелства, които могат да повлияят негативно на възможността за изпълнение на задълженията му по договора за потребителски К., респективно да доведат до забавяне на вноска по погасителния план.

В общите условия и в клаузата на чл. 8.3. не са определени конкретни обстоятелства, които са от естество да повлияят негативно на възможността за изпълнение на задълженията, нито въвеждат критерии, с оглед на които да може да се прецени негативното влияние на конкретно обстоятелство върху възможността за изпълнение на договора. Без ясни и точни критерии не може да се очаква от К.ополучателят, който в общия случай е лице, което не притежава необходимите специални знания, при полагане на грижата на добрия стопанин, да направи преценка доколко едно или друго обстоятелство би оказали влияние върху възможността за изпълнение на задълженията им по договора за потребителски К..

Що се касае до доводите на ответника във връзка с уредените в чл. 431 ТЗ и чл. 16 ЗПК задължения за предоставяне на сведения, следва да се има предвид, че това е информация, обхватът и естеството на която във всеки случай са определени предварително от К.одателя. Сведенията, които следва да се представят на К.на или финансова институция се определят от техните вътрешните правила за управление на риска, така и от закона. Така например чл. 61 ЗКИ банките могат да изискват от К.ополучателите да им предоставят отчетни и други документи, свързани с К.а и тяхната дейност, както и да извършват проверки на обезпеченията и за целевото използване на предоставените К.и. По този начин, за К.ополучателите съществува яснота и предвидимост относно информацията, която следва да представят. В приложимата законова разпоредба не съществува задължение на К.ополучателите да предоставят, по собствена инициатива и без конкретизиране от страна на К.одателя, на информация, определена най-общо като такава във връзка с възможността им да изпълняват задълженията си по К.а.

Тази неяснота относно дължимата за съобщаване поставя К.ополучателите в уязвимо положение. Съгласно чл. 12.5.2. от общите условия К.ора има право да прекрати едностранно договора за потребителски К. и да го обяви за предсрочно изискуем, като изиска незабавно погасяване на всички задължения на клиента/солидарния длъжник по договора в случай, че клиента/солидарния длъжник наруши някое от задълженията си по договора за потребителски К.. В този смисъл неизпълнение на задължението по чл. 8.3. от общите условия, съгласно уговореното в чл. 12.2.5 би представлявало основание за развалянето на договора за потребителски К., респ. за обявяването на К.а за предсрочно изискуем. Така при разкриване от страна на ответното дружество на обстоятелства, които то едностранно определя като влияещи по негативен начин на възможността на отделен К.ополучател за изпълнение на задълженията му по договора, то може да предсрочна изискуемост на К.а. Това от своя страна би довело до значително накърняване на интересите на К.ополучателите. Дали практически се обявява предсрочна изискуемост на това основание от ответното дружество е ирелевантно в случая, доколкото това е въпрос на търговска практика, която може да бъде променена във всеки един момент. В подкрепа на това следва да се спомене приетото от Съда на ЕС в Решение по дело C-377/2014, че за да се определи дали неустойката, която потребителят трябва да заплати при неизпълнение на задълженията си, е неоснователно висока по смисъла на точка 1, буква д) /аналогична на разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП/ от приложението към тази директива, следва да се прецени кумулативното действие на всички клаузи за неустойка в съответния договор за К., независимо дали действително К.орът настоява те да бъдат изпълнени изцяло. В случай не става дума за неустойка, но доколкото предоставя на К.одателя право, упражняването на което би имало неблагоприятни последици за потребителя, то обстоятелството дали и доколко то фактически се упражнява е без значение при извършването на преценка за неравноправност на клаузата.

            Както бе посочено в конкретния случай, неизпълнение на задължението по тази клауза е основание за обявяване на предсрочна изискуемост на целия К.. При извършване на преценка за неравноправността на клауза, която може да има за последица обявяване на предсрочната изискуемост на К.а следва да се отчете дали възможността на доставчика да обяви целия К. за предсрочно изискуем зависи от неизпълнението от страна на потребителя на основно в съответното договорно правоотношение задължение, дали тази възможност е предвидена в случаите, в които посоченото неизпълнение е достатъчно тежко с оглед на срока на К.а и размера на задължението по него, дали тя дерогира приложимите в тази област правни норми и дали националното право предвижда подходящи и ефективни средства, позволяващи на потребителя, за който се прилага такава клауза, да преустанови действието на посочената изискуемост на К.а - така т. 73 от Решение на СЕС по дело С-415/11 М.А.срещу Caixa d’Estalvis de Catalunya, Tarragona i Manresa (Catalunyacaixa). Като се има предвид приетото по-долу в решението по отношение на действието на чл. 12.3. от общите условия, неизпълнение на задължение по тази клауза би било основание за развалянето на договора. Все пак, доколкото последиците са аналогични, изразяващи се във възникване на задължение за връщане на цялата неиздължена сума по К.а, съдът счита, че възприетото в цитираното решение на Съда на ЕС е относимо при преценката за неравноправния характер на клаузата. В конкретния случай под основно задължение по договора следва да се има предвид задължението за връщане на отпуснатата сума по К.а. Задължението за информация в конкретния случай трудно би могло да се определи основно за правоотношението, нито поначало съществено с оглед интереса на К.ора, без изследване на конкретния случай. В същото време, в българското право не съществува възможност потребителят да преустанови действието на развалянето на договора за К., нито настъпилата предсрочна изискуемост на целия К.. Тези обстоятелства подкрепят извода за неравноправния характер на разглежданата клауза.

            Дори да се вземе предвид, че клаузата на чл. 12.5.2. е прогласена за нищожна като противоправна на собствено основание, като отпада възможността за прекратяване на договора, обявяването на неговата предсрочна изискуемост, то запазването на правилото на чл. 8.3. от общите условия отново може да доведе до неблагоприятни последици за К.опопучателя. Неспазването на задължението по разглежданата клауза би било основание за търсене на вреди от ответното дружество.

Предвид изложеното с клаузата на чл. 8.3. от общите условия е уговорена във вреда на К.ополучателите, води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като това неравновесие е от такова естество и интензитет, че влиза в противоречие с изискването за добросъвестност и в този смисъл е неравноправна, като следва да бъде прогласена за нищожна.

По отношение на клаузата на чл. 8.4., т. 1 от общите условия:

В тази клауза е предвидено задължение за заплащане в срок на всички дължими данъци, осигуровки, такси, други публични задължения, както и всички други задължения, които могат да доведат до обременяване на имуществото на К.ополучателят.

За да не е в неизпълнение на договора, К.ополучателят следва да изпълнява точно не само задълженията си по договора, но и тези по други правоотношения, по които е страна. Така по отношение на длъжника се възлага едно изключително утежняващо задължение - да е изправен, по всяко едно време и във всички правоотношения, по които е страна, под заплаха от прекратяването на договора му, респ. обявяване на К.а му за предсрочно изискуем, предвид клаузата на чл. 12.5.2. от общите условия. Действително К.ополучателят следва да изпълнява всички свои задължения, но с уговорката на чл. 8.4., т. 1, неизпълнението му по което и да е външно правоотношение, било то с държавата или трето лице, би се пренесло в отношенията му с К.одателя, независимо дали добросъвестно е изпълнявал задълженията си по потребителския К.. По този начин той би бил принуден да търпи едновременно както неблагоприятните последици от неизпълнението си към държавата или третото лице, така и тези от развалянето на договора му, респ. обявяването на предсрочната изискуемост на К.а. Това разкрива възможност за увреждане на интересите му в немалка степен, като в същото време е в противоречие с принципа на добросъвестност.

Задължение от подобен характер и предвидените при неизпълнението му последици не са предвидени в уредбата нито на договора за К. по чл. 430 и сл. ТЗ, нито в тази на договора за заем по чл. 240 и сл. ЗЗД. В този смисъл разглежданата клауза представлява тежко посегателство над правното положение, в което е поставен този потребител, като страна по договора, по силата на приложимите законови разпоредби.

В допълнение на горното, като се има предвид, че неизпълнение на задължението по разглежданата клауза е основание за прекратяване на К.а и с оглед изложеното в т. 73 на Решение на СЕС по дело С-415/11 следва да се спомене, че това задължение не е основно за правоотношението, като в българското право не съществува възможност потребителят да преустанови действието на настъпилата предсрочна изискуемост на целия К., респ. на прекратяването на договора. Тези обстоятелства подкрепят извода за неравноправния характер на разглежданата клауза.

В този случай, отново важат аргументите във връзка с прогласяването за нищожна на клаузата на чл. 12.5.2. от общите условия.

В същото време, с конкретната уговорка правното положение на потребителите се ограничава до такава степен, че ответното дружество не може добросъвестно да очаква, че като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителите, някой от тях би се съгласил с тази уговорка в рамките на индивидуални преговори.

Предвид изложеното с клаузата на чл. 8.4. от общите условия е уговорена във вреда на К.ополучателите, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя и в този смисъл е неравноправна, като следва да бъде прогласена за нищожна.

По отношение на клаузата на чл. 8.4., т. 3 от общите условия:

В тази клауза е предвидено задължение на К.ополучателите да не предприемат действия, които биха могли да доведат до неизпълнение на техни задължения по договора, като отказ от права, даване/получаване на К. и обезпечаване на чужди задължения, дарение на имущество.

С това задължение практически се ограничава възможността за пълноценното участие на К.ополучателите в оборота. Уговорката създава значително отклонение от установения в законодателството правен режим в ущърб на К.ополучателите. Действително в чл. 134 и чл. 135 ЗЗД са установени права в полза на К.ор, когато с поведението си длъжника заплашва удовлетворяването на вземания на К.ора или го уврежда. Тези права обаче се упражняват по съдебен ред, при преценка за увреждащия им характер и добросъвестността на длъжника и евентуално на другата страна по увреждащата сделка. Във връзка с въпроса дали ответникът има интерес от сключването на подобно уговорка, настоящия състав счита, че това е неотносимо към неравноправния й характер, договорите и техните клаузи се сключват с оглед задоволяване на определен интерес на страните по тях.

Неизпълнение на задължението по разглежданата клауза е основание за прекратяване на договора за К., респ. обявяването на предсрочната изискуемост на К.а. Това от своя страна може да доведе за К.ополучателите значителни неблагоприятни последици. Неоснователни са доводите на ответника, че с изброените действия се намаляват дадените от К.ополучателите обезпечения, което от своя страна е основание за обявяване на предсрочна изискуемост по силата на разпоредбите на чл. 71 ЗЗД и чл. 432 ТЗ. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите К.ори, но не неговото намаляването имат предвид цитираните законови разпоредби /чл. 432 ТЗ и чл. 71 ЗЗД/. Законодателят има предвид само специалните обезпечения, като ипотека, залог, поръчителство и т.н., а не и случаите, в които длъжникът изобщо е намалил имуществото си. Този извод не се променя дори да се приеме, че с чл. 8.4., т. 3 се въвежда някакъв вид обезпечение от „чисто облигационен характер“. Предвид изложеното не може да се приеме, че тази уговорка кореспондира с законодателната уредба в тази насока.

Предвид възможността за обявяване на предсрочна изискуемост на К.а следва отново да се има предвид и изложеното в т. 73 на Решение на СЕС по дело С-415/11, като в тази връзка задължение по чл. 8.4., т. 3 от общите условия не е основно за правоотношението, като в българското право не съществува възможност потребителят да преустанови прекратяването на договора, респ. действието на настъпилата предсрочна изискуемост на целия К..

Предвид изложеното с клаузата на чл. 8.4., т. 3 от общите условия е уговорена във вреда на К.ополучателите, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя и в този смисъл е неравноправна, като следва да бъде прогласена за нищожна.

По отношение на клаузата на чл. 12.3 от общите условия:

Съгласно тази клауза, в случай че клиентът/солидарният длъжник просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора за потребителски К. и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо К.орът да изпраща на клиента/солидарния длъжник уведомление, покана, предизвестие или други.

В клаузата е използван термина „прекратяване“, съдът счита, че доколкото става дума за прекъсване на облигационната връзка на страните, поради неизпълнение на едната от тях, в случая става дума за разваляне на договора по смисъла на чл. 87 ЗЗД. Това виждане се подкрепя и от изявленията на страните по делото. Развалянето, респ. прекратяването на договора и обявяването на предсрочна изискуемост на К.а са несъвместими помежду си правни институти. С развалянето се прекъсва договорната връзка между страните, като последиците от това се уреждат по силата на чл. 88 ЗЗД. Не такъв е ефектът на обявяване на предсрочната изискуемост на К.а. В този случай длъжникът загубва преимуществото на уговорения срок, но правоотношението се запазва, макар и изменено. В този смисъл са и указанията на ОСГТК, дадени в т. 18 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013 предсрочната изискуемост представлява „изменение на договора“, а няма за последица неговото прекратяване. Не е възможно да бъде обявено предсрочна изискуемост на задължения по развален, респ. прекратен договор, доколкото не са налице задължения, по отношения на които тя да настъпи.

В конкретния случай е предвидено, че при забава на вноска от К.а настъпва както „прекратяване“ на договора, така и на обявяване на предсрочната му изискуемост. Както бе посочено е невъзможно проявяването на правните последици и на двата института. От начина по който е формулирана клаузата не може да се приеме и че тези права са въведени като алтернативни възможности на К.ополучателя при просрочие на вноска с повече от 30 дни. Въпреки изложеното, съдът счита, че клаузата не е нищожна, поради тези съображения, доколкото, ако се упражнят едновременно правата за обявяване на предсрочна изискуемост и прекратяване/разваляне на договора, биха настъпили правните последици единствено на прекратяването/развалянето.

Дори да се приеме, че с разглежданата клауза се предвижда алтернативно както право да се развали договора, така и да се обяви предсрочната изискуемост на задълженията по него, клаузата е неравноправна и поради следното. В т. 73 на Решение на СЕС по дело С-415/11 е предвидено, че при преценката си дали клауза за предсрочна изискуемост при дългосрочни договори поради неизпълнение на задълженията на длъжника през ограничен период от време е неравноправна, националният съд трябва да провери по-специално дали възможността на продавача или доставчика да обяви целия К. за предсрочно изискуем зависи от неизпълнението от страна на потребителя на основно в съответното договорно правоотношение задължение, дали тази възможност е предвидена в случаите, в които посоченото неизпълнение е достатъчно тежко с оглед на срока на К.а и размера на задължението по него, дали тя дерогира приложимите в тази област правни норми и дали националното право предвижда подходящи и ефективни средства, позволяващи на потребителя, за който се прилага такава клауза, да преустанови действието на посочената изискуемост на К.а. В конкретния случай, предсрочната изискуемост е предвидена за неизпълнение на основното задължение по договора за К. – заплащане на анюитетните вноски по него. В общите условия обаче не са въведени критерии за тежестта на неизпълнението, с оглед общия срок на К.а или размера на задълженията по него, които необходимо варират в отделни случаи, нито с оглед на това дали става въпрос за просрочие на цяла вноска или само на част от нея. Съдът счита, че просрочие на вноска от 30 дни само по себе си, без да се съобразят горепосочените критерии, не съставлява по необходимост такова неизпълнение, което да се счете за съществено с оглед условията на договора и да послужи като основание за възникване на правото на предсрочна изискуемост. Обявяването на предсрочна изискуемост има свойството да причини значителни неблагоприятни последици на К.ополучателите, като в същото време следва да се посочи, че в българското право не съществува възможност да се преустанови действието на предсрочната изискуемост на К.а. С оглед на изложеното, следва да се направи извод, че разглежданата клауза, в тази й част е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

Що се касае до неравноправния характер на клаузата в частта, с която е предвидено, че за К.ополучателя възниква право да развали договора при забава от 30 календарни дни, съдът счита следното. В разпоредбата на чл. 87 е заложен принципът, че развалянето на договора е крайна мярка, към която се пристъпва след като се изчерпят възможностите за неговото изпълнение, като действащата нормативна уредба е насочена към охрана на създаденото договорно правоотношение, което следва да бъде запазено, освен при наличието на сериозни причини, обосноваващи развалянето на договора – така Решение № 102 от 03.08.2010 г. по т. д. № 897/2009 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Около това разбиране се обединява и правната доктрина. Правилото на чл. 87, ал. 4 е диспозитивно и страните могат да ограничат или изключат приложението му. Въпреки това, с оглед преценяване на неравноправния характер на клаузата следва да се направи сравнение с приложимия правен режим при липса на атакуваната уговорка. Съдът счита, че по отношение на просрочие на месечна вноска с повече от 30 календарни дни не може да се направи изначално извод за значителност на неизпълнението с оглед интереса на К.ора. За възникване на правото на за разваляне на договора не са въведени критерии за относителната тежест на неизпълнението с оглед срок или размера на К.а. Както посочва самият ответник, той отпуска К.и със срок от 3 до 24 месеца. Дори в случай, че К.ът е с продължителност 3 месеца забава на вноска от 30 календарни дни не би довело необходимо до извод за значимост на неизпълнението на К.ополучателя без изследване на останалите обстоятелства във връзка с него. От друга страна клаузата не става ясно дали развалянето на договора може да се иска при просрочие на цялата или само на част от вноска по договора, като в последния случай незначителността на изпълнението става още по-очевидна. С оглед на това, като е предвидил, че всяко просрочие на вноска по К.а за повече от 30 дни е основание за разваляне на договора, без значение ограничението по чл. 87, ал. 4 ЗЗД, ответникът е постановил потребителите в значително по-неблагоприятно положение от приложимия правен режим, което от своя страна води до значително неравновесие между правата и задълженията му и тези на потребителите. В същото време следва да се споменат и тежките последици, които биха настъпили за К.ополучателите при разваляне на договора, те ще трябва да възстановят всички получени под формата на К. парични средства, като в същото време биха отговаряли за вредите от разваляне на договора. Съдът счита за неоснователни доводите на ответника, че разглежданата клауза не е неравноправна, поради това че договорите за К. се прекратяват едва при наличие на 75 дни забава на задължението. Действително, от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, както и от прилаганата от ответника методика за работа по събира не вземания това обстоятелство се установява, но както бе посочено, обстоятелство че ответникът не упражнява правата си във възможно най-ранния възможен момент е въпрос на търговска практика, която подлежи на промяна във всеки един момент, независимо от волята на отсрещната страна.

Що се касае, до уговорката, че развалянето настъпва „автоматично“, без да е необходимо да изпраща без да е необходимо К.орът да изпраща на клиента/солидарният длъжник уведомление, покана предизвестие или други, съдът счита, че тя е недействителна на общо основание. Правото на разваляне на двустранен договор е потестативно по своя характер. За да бъде упражнено то е, необходимо отправянето на волеизявление на носителя му до отсрещната страна по правоотношението. Възможността за автоматичното прекратяване на договора следва да се разгледа и с оглед практиката на съдилищата по приложението на чл. 60 ЗКИ вр. чл. 417 ГПК, доколкото става дума за близки хипотези, в които се внася промяна в правоотношението между страните /при прекратяването на договора промяната се изразява в прекъсване на договорната връзка/ и К.ополучателят следва да върне пълния размер на получените средства преди първоначално уговорения срок. В Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013, както и в задължителната си практика по чл. 290 ГПК, ВКС приема, че за да се приеме, че е настъпила предсрочна изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявление, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

В същото време, съдът счита, че клаузата в частта й за автоматичното настъпване на последиците от развалянето на договора е и неравноправна. С нея се създава неравновесие между правата й задълженията на търговеца и потребителя, като последния се поставя в значително по-неблагоприятно положение от това, което притежава по силата на законодателната уредба на отношенията. Съгласно разпоредната на чл. 87, ал. 1, изр. първо ЗЗД - когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, К.орът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. В конкретния случай, съгласно клаузата на чл. 12.3 от общите условия, К.ополучателят не притежава възможност да изпълни просрочената част от задължението си, като избегне неблагоприятните последици от връщане на пълния размер на предоставените в К. средства.

Съдът счита за неоснователни твърденията на ответника, че клаузата на чл. 12.3. от общите условия не изключва задължението на К.одателя да изпраща изявление до просрочилите заемодатели. Не това следва от използвания израз на уговорката, нито пък е оставена възможност за такова тълкуване в полза на потребителя, доколкото изрично е уточнено, че не е нужно известяване с оглед настъпването на правните последици от развалянето, респ. обявяването на предсрочната изискуемост. Що се касае до съображенията, че практиката на ответника е да обявява прекратяването на договорите и предсрочната им изискуемост едва след 75 ден, това е въпрос на търговска практика на дружество, която не е източник на права и задължения и подлежи на промяна във всеки един момент. В този смисъл, следва да се има предвид и изложеното във връзка с Решение на съда на ЕС по дело С-377/14.

Предвид изложеното, клаузата на чл. 12.3 от общите условия е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

По отношение на клаузата на чл. 12.4 от общите условия:

Съгласно тази клауза при прекратяване на договора за потребителски К. на основание чл. 12.3. от общите условия, клиентът/солидарният длъжник дължи неустойка в размер на 35 % върху остатъчния размер на главницата по погасителен план, като е предвидено, че след прекратяването на договора за потребителски К., остава в сила задължението на клиента/солидарния длъжник да заплатят всички дължими суми, в това число задълженията за погасителен план, включващи и възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси. Атакуваната разпоредба е в частта извън дължимостта на неустойката от 35 %.  

На първо място следва да се посочи, че съгласно задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК договорът за К. не е такъв за продължително или периодично изпълнение – така Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гражд. д. № 795 от 2010 г., ІV г. о., ГК, Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК и др. В този смисъл, развалянето му поражда обратно действие. В хипотезата, в която двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е бил надлежно развален, с обратна сила се заличава всичко онова, което е било негово съдържание и остава единствено правото на К.ора на обезщетение за вредите от цялостното неизпълнение – така Тълкувателно решение от 13.11.2014 по тълк. д. 7/2013 на ОСГТК, както и връщане на предоставената в К.е парична сума на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл, на К.одателя не се дължат суми, които намират основанието си във вече разваления договор за К. като такива за възнаградителна лихва и други суми по погасителен план, както и за натрупани мораторни лихви и неустойки от неизпънение на договорните задължения. Не може и да се направи извод, че с прекратяването на договора се запазва действието на задълженията на К.ополучателя за възнаградителни лихви, както и други плащания по договора, но не и задължението на К.одателя за предоставяне за ползване на сумите по К.а. По този начин би се нарушил синалагматичния характер на договора. По волята на страните е допустимо да бъде уговорено, че в случай на прекратяване /разбирано като разваляне/, поради виновно неизпълнение на К.ополучателя се дължат сумите по погасителен план, но това задължение би имало характера на неустойка, дължима при развалянето на договора.

В допълнение следва да се посочи, че съдът не споделя доводите на ответника, че по този начин се поставят в по-неизгодно положение добросъвестните потребители, които плащат задълженията си съгласно погасителния план спрямо тези, които не плащат. Ответникът има възможност да претендира вредите от развалянето на договора. В случай, че той осъществи принудително изпълнение върху предоставената в К. сума тези вреди не биха се равнявали на размера на задълженията по погасителен план, доколкото той би могъл да отпусне тези средства в К. и по този начин да извлича от това доход, което би намалило вредите от развалянето на договора.

Съгласно Решение по дело С-377/14 на СЕС, за да се определи дали неустойката, която потребителят трябва да заплати при неизпълнение на задълженията си, е неоснователно висока по смисъла на точка 1, буква д) /аналогична на разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП/ от приложението към тази директива, следва да се прецени кумулативното действие на всички клаузи за неустойка в съответния договор за К.. В случая, по силата на чл. 12.4. от общите условия при прекратяването на договора освен задължението за изплащане на всички дължими суми по погасителен план се дължи и неустойка в размер на 35 % върху остатъчния размер на главницата по погасителен план.

Настоящият състав счита, че при извършване на преценката за неравноправността на клаузата, съдът не следва да се ограничава от критериите за нищожността й с оглед противоречието й с добрите нрави. Тя следва да се извършва с оглед общите критерии по чл. 143 ЗЗП, както и конкретната хипотеза на т. 5 от тази разпоредба. Като се има предвид средният размер на разходите по потребителски К.и, предвидената неустойка от 35 % върху остатъчния размер по главницата, както и задължението за изплащане на сумите по погасителния план, уговорената отговорност на К.ополучателя при прекратяване на договора, поради негово виновно неизпълнение, води до възникване на вземане на ответното дружество в значително по-висок размер от очакваната от него доходност по К.а в случай на добросъвестно изпълнение от страна на потребителя. Предвид това, дори да се приеме, че дължимостта на вземанията по погасителния план е уговорена като неустойка, дължима при разваляне, то клаузата пак би се явила неравноправна.

Предвид изложеното клаузата на чл. 12.4. от общите условия, с която се установява задължението за заплащане на всички дължими суми по погасителен план, при прекратяване на договора по реда на чл. 12.3. от общите условия, се явява неравноправна, като с нея се задължава потребителят да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП и следва да бъде прогласена за нищожна на основание чл. 146 ЗЗП.  

По отношение на клаузата на чл. 12.5.1. от общите условия:

Съгласно тази клауза, К.орът има право да прекрати едностранно договора за потребителски К. и да го обяви за предсрочно изискуем, като изиска незабавно погасяване на всички задължения на клиента/солидарния длъжник, в случай че просрочат друго парично задължение, различно от това по чл. 12.3.

С разглежданата уговорка се предвижда, че всяко неизпълнение на парично задължение по договора, различно от това по чл. 12.3. е основание за неговото прекратяване, респ. обявяването на предсрочната изискуемост на К.а. По този начин изначално се изключва възможността за прилагане на ограничението на чл. 87, ал. 4 ЗЗД независимо от незначителността на изпълнението. Не могат да се приемат доводите на ответника, че с въпросната клауза не се изключва приложението на чл. 87, ал. 4 ЗЗД. Като се има предвид диспозитивния характер на правилото на тази разпоредба и начинът по който е формулиран чл. 12.5.1. от общите условия следва да се направи изводът, че всяко неизпълнението на парично задължение, различно от това по чл. 12.5.1. би било основание за разваляне на договора, независимо от незначителността му. В същото време, противно на твърденията на ответника, липсата на подобна клауза в договора не препятства априори правото на ответника да го развали. Правото за разваляне на договор възниква по силата на чл. 87 ЗЗД, при наличието на сключен договор и съществено с оглед интереса на К.ора неизпълнение на задължение по него, а не по силата на договорна уговорка. С оглед на това, като е предвидил, че всяко неизпълнение на парично задължение, различно от това на чл. 12.3. от общите условия е основание за разваляне на договора, без значение от ограничението по чл. 87, ал. 4 ЗЗД, ответникът е постановил потребителите в значително по-неблагоприятно положение от приложимия правен режим, което от своя страна е довело до значително неравновесие между правата и задълженията му и тези на потребителите. В същото време следва да се споменат и тежките последици, които биха настъпили за К.ополучателите при разваляне на договора - те ще трябва да възстановят всички получени под формата на К. парични средства, като в същото време биха отговаряли за вредите от разваляне на договора.

Предвид изложеното, следва да се направи извод, че клаузата на чл. 12.5.1. от общите условия е неравноправна в нейната цялост и следва призната за нищожна на основание чл. 146 ЗЗП.

По отношение на клаузата на чл. 12.5.2. от общите условия:

В тази клауза е предвидено, че К.орът има право да прекрати едностранно договора за потребителски К. и да го обяви за предсрочно изискуем като изиска незабавно погасяване на всички задължения на клиента/солидарния длъжник по договора за потребителски К., в случай че нарушат някое от задълженията си по договора.

По този начин се предвижда, че всяко неизпълнение на задължение по договора, е основание за разваляне на договора, независимо от това дали е съществено с оглед интереса на К.ора е основание за прекратяване на договора, като изначално се изключва възможността за прилагане на ограничението на чл. 87, ал. 4 ЗЗД. Не могат да се приемат доводите на ответника, че с въпросната клауза не се изключва приложението на чл. 87, ал. 4 ЗЗД. Като се има предвид диспозитивния характер на правилото на тази разпоредба и начинът по който е формулиран чл. 12.5.2. от общите условия води към извода, че всяко неизпълнение на всяко задължение по договора би било основание за неговото разваляне на договора. В същото време, липсата на подобна клауза в договора не препятства априори правото на ответника да го развали. Правото за разваляне на договор възниква при осъществяване на фактическия състав по чл. 87 ЗЗД, при наличието на сключен договор и съществено с оглед интереса на К.ора неизпълнение на задължение по него, а не по силата на договорна уговорка. С оглед на това, като е предвидил, че всяко неизпълнение на задължение по договора е основание за развалянето му, без значение ограничението по чл. 87, ал. 4 ЗЗД, ответникът е постановил потребителите в значително по-неблагоприятно положение от приложимия правен режим, което от своя страна е довело до значително неравновесие между правата и задълженията му и тези на потребителите. В същото време, в случая става дума за задължения, различни от основното задължение по договора за К. – връщане на предоставените в К. суми. Макар това по начало да не препятства възможността от разваляне на договора, въпросът доколко неизпълнението им е значително с оглед интереса на К.ора придобива още по-голямо значение.

 Следва да се споменат и тежките последици, които биха настъпили за К.ополучателите при разваляне на договора - те ще трябва да възстановят всички получени под формата на К. парични средства, като в същото време биха отговаряли за вредите от разваляне на договора.

Предвид изложеното, следва да се направи извод, че клаузата на чл. 12.5.2. от общите условия е неравноправна в нейната цялост и следва призната за нищожна на основание чл. 146 ЗЗП.  

По отношение на клаузата на чл. 12.5.3. от общите условия:

В тази клауза е предвидено, че К.орът има право да прекрати едностранно договора за потребителски К. и да го обяви за предсрочно изискуем като изиска незабавно погасяване на всички задължения на клиента/солидарния длъжник по договора за потребителски К., в случай че клиентът/солидарният длъжник е посочил невярна информация, в която и да е от декларациите, предоставени във връзка с договора за потребителски К..

Изискваната от К.одателя информация е от съществено значение, с оглед осъществяването на преценка за възможността на потребителя за изпълняване на задълженията си по К.а. Въпреки това, не може да се приеме, че всяка информация, изисквана от потребителя е обективно от значение за определяне на К.оспособността му. По този начин, подобно на предходните уговорки, всяко посочване на недостоверна информация е приравнено на основание за разваляне на договора, без да се държи сметка дали и доколко то е съществено с оглед интереса на К.ора, като отново по същество се ограничава приложението на чл. 87, ал. 4 ЗЗД.

Следва да се посочи, че признаването на тази клауза за неравноправна не ограничава ответното дружество в това да развали договора при посочване на невярна информация от страна на потребителите. Във всеки случай обаче това следва да стане по реда на чл. 87 ЗЗД и най-вече съблюдаване на правилото на ал. 4 от тази разпоредба.

Дори да се приеме, че прекратяване на договора и обявяването на предсрочната изискуемост на К.а са съвместими правни институти, следва да се има предвид следното, с оглед приложението на чл. 432, ал. 1, т. 2 ТЗ. Действително представянето на неверни данни от заемателя е основание за обявяването на предсрочната изискуемост на К. на основание посочената разпоредба. Според съда обаче посочените неверни данни трябва да са от съществено значение за договора - било то с оглед, преценката на К.оспособността на заемателя, във връзка с изпълнението на целта на договора или дадените обезпечения. Не може да се приеме, че всяко посочване на неверни данни е основание за обявяване на предсрочната изискуемост на К.а по силата на законовата разпоредба. Разглежданата клауза не прави такова разграничение и  предвижда, че К.ът може да се обяви за предсрочно изискуем при всякакво посочване на неверни данни в посочените декларации, без да се държи сметка дали те реално влияят на К.оспособността на потребителя. Обявяването на тази клауза за нищожна не препятства К.ополучателя да се позове на предсрочна изискуемост на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ТЗ.

Предвид изложеното, следва да се направи извод, че клаузата на чл. 12.5.3. от общите условия е неравноправна в нейната цялост и следва призната за нищожна на основание чл. 146 ЗЗП.

По отношение на клаузата на чл. 12.5.4. от общите условия:

По силата на тази клауза, К.орът има право да прекрати едностранно договора за потребителски К. и да го обяви за предсрочно изискуем като изиска незабавно погасяване на всички задължения на клиента/солидарния длъжник по договора за потребителски К., в случай че срещу клиента/солидарния длъжник са започнати действия по принудително изпълнение от страна на трето лице, наложени са обезпечителни и/или изпълнителни мерки.

            С тази уговорка е предвидена възможност К.одателя да прекрати договора при настъпване на събитие, което не е свързано с изпълнението на задълженията по него. В ЗЗД или Търговския закон не е предвидена възможност за прекратяване на договора за заем, респ. К. при настъпването на тези събития. Единствената близка хипотеза е обявяването на предсрочната изискуемост на задълженията по него по силата на чл. 71 ЗЗД, респ. чл. 431 ТЗ, но не съществуват ясно изразени паралели между изброените в законовите разпоредби хипотези и тези на клаузата на чл. 12.5.4. от общите условия. Насочването на действия по принудително изпълнение, респ. обезпечителни мерки нямат за необходим резултат, нито изпадането в неплатежоспособност на потребителя по смисъла на чл. 71 ЗЗД, нито намаляване на дадените от него обезпечения /още повече, че договорът за потребителски К. е необезпечен/. Това се подкрепя и от обстоятелството, че действия по принудително изпълнение и обезпечителни мерки биха могли да бъдат предприети по един все още висящ спор, дори за потребителя да не е възникнало задължение /така например изпълнително производство образувано въз основа на изпълнителен лист издадена на база заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 вр. чл. 417 ГПК/. Подобно на клаузата на чл. 8.3. от общите условия неизпълнението на К.ополучателя по което и да е външно правоотношение, било то с държавата или трето лице, би се пренесло в отношенията му с К.одателя, независимо дали добросъвестно е изпълнявал задълженията си по потребителския К.. В този смисъл, с разглежданата клауза е установено значително по-неблагоприятно положение от приложимия правен режим, което от своя страна води до значително неравновесие между правата и задълженията на ответното дружество и тези на потребителите. В същото време следва да се спомене значителните неблагоприятни последици, които едно прекратяване на договора би донесло, изразяващи се във възникване на задължението за връщане на цялата неизплатена главница от К.ополучателя. Неравновесие от този вид предпоставя и нарушение на изискванията за добросъвестност.

Предвид изложеното, следва да се направи извод, че клаузата на чл. 12.5.4. от общите условия е неравноправна в нейната цялост и следва призната за нищожна на основание чл. 146 ЗЗП.

По отношение на клаузата на чл. 12.5.5. от общите условия:

С тази клауза се предвижда, прекратяване на договора за потребителски К. при смърт или поставяне на пълно или ограничено запрещение на клиента.

Договорът за К., респ. заем по начало не е такъв сключван с оглед личността на една от страните. За този характер на договора не може да се направи и извод от чл. 16-18 ЗПК. В тези разпоредби единствено е описан начинът, по който се преценява К.оспособността на К.ополучателите. По силата на уговорка между страните такова действие би могло да му бъде предадено, но това не изключва възможността за преценка за неравноправност на клаузата.

В уредбата на договора за К., респ за заем не е предвидено прекратително условие, нито основание за прекратяване на договора по волята на една от страните в случай на смърт или поставяне на запрещение. Смъртта на К.ополучателя, респективно поставянето му под запрещение обективно не водят необходимо до изменение в К.оспособността му, респ. на неговите наследници, което да създаде опасност за неизпълнението на договора и в този смисъл да обоснове интерес на К.одателя от прекратяване на договора. В случай на поставянето на К.ополучателят под ограничено запрещение, той може да полага труд и да си осигурява доход. При пълно запрещение той все още притежава имущество, с което настойникът му може да изпълни задълженията му по К.а. В случай на смърт на потребителя задълженията му могат да бъдат изпълнени от наследниците му, респ. от управителя на наследството, като ответното дружество, в качеството му на К.ор на наследството може да се възползва от възможността по чл. 67 ЗН. По този начин, с разглежданата клауза, К.ополучателят е поставен в значително по-неблагоприятно положение от установения в законодателството правен режим.

Предвид изложеното, следва да се направи извод, че клаузата на чл. 12.5.5. от общите условия е неравноправна в нейната цялост и следва призната за нищожна на основание чл. 146 ЗЗП.

По отношение на клаузата на чл. 13.1. от Общите условия:

В тази клауза е предвидено, че единствено адресът за кореспонденция, посочен в договора за потребителски К. следва да се използва за всички писмени документи, изпращани на К.ополучателя. Уговорено е и че всякакви документи по договора се считат за получени от солидарния длъжник в случай, че бъдат получените от клиента.

Действително, разглеждайки клаузата самостоятелно, както и от използвания в нея израз се създава впечатления, че в общите условия не е предвидена възможност, К.ополучателите едностранно да променят адреса за кореспонденция във връзка с получаването на изявления и документи по договора. Все пак, разглеждайки клаузата във връзка с чл. 8.2., както и чл. 13.3. от общите условия, както и като се има предвид правилото на чл. 147, ал. 2 ЗЗП, следва да се направи извод, че за потребителите съществува възможност от едностранна промяна на адреса на кореспонденция. Предвид изложеното, съдът счита, че клаузата в тази й част не е неравноправна.

Що се касае дo уговорката, с която солидарният длъжник се съгласява да упълномощи К.ополучателя да получи екземпляр от договора и приложенията към него и всякакви други документи от тяхно име, настоящият състав приема следното. Получаването на документи и известия от страна солидарния длъжник по договора е от съществено значение за упражняване на негови права и настъпването по отношение на него на неблагоприятни правни последици. С оглед на това, е от значение солидарният длъжник реално да получи всички книжа по договора за К.. Чрез приравняването на получаване на книжа по договора от клиента с получаването им от солидарния длъжник, последният се поставя в уязвимо положение. Така например, при проявена небрежност, незаинтересованост или нежелание от страна на К.ополучателя, необходимите документи и изявления не биха достигнали навреме или въобще до солидарния длъжник и той не би могъл да упражни правата си по договора, като правото на отказ от договора или да предотврати негова предсрочната изискуемост или прекратяване, респективно акумулирането на отговорност за забава, като заплати изискуемите задължения по него. По този начин се създава неравновесие между правата и задълженията на ответното дружеството и потребителите-солидарни длъжници по договорите за потребителски К..

Предвид изложеното клаузата на чл. 13.1. от общите условия, в частта с която се предвижда упълномощаване на К.ополучателя по договора да получава всички документи по него от името на солидарния длъжник се явява неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП и следва да бъде прогласена за нищожна на основание чл. 146 ЗЗП.    

По отношение на клаузата на чл. 13.3. от Общите условия:

С тази клауза е предвидено, че всяко известие, инструкция, въпрос или документ въз основа или във връзка с договора за потребителски К., се считат за получени и узнати от клиента/солидарния длъжник ако бъдат изпрати на адреса за кореспонденция, както и ако са изпратени по факс или e-mail адрес, или съобщени по телефон, посочени от клиента/солидарния длъжник или последно декларирани от тях. Съгласно тази клауза страните се съгласяват, че всяко връчване по този ред е редовно.

Що се касае до момента на получаване на известия или документи във връзка с договора съдът намира, че от начина, по който е формулирана клаузата на чл. 13.3. от общите условия, се установява между страните необорима презумпция или фикция за връчване. Каква е била субективната цел на ответното дружество при включването на клаузата в общите си условия е без значение. От използвания израз в клазата, изпращането по посочените на начини на известие, инструкция, въпрос или документ се приравнява на получаването им от потребителя. 

Както бе посочено по – горе в частта относно неравноправността на клаузата на чл. 7.1.1. от общите условия, принципно е допустима уговорка между страните, че изявлението на едната от тях ще се счита за достигнало до другата без фактически същото да е получено. Такава клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на К.ора, ако ясно разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на фактическото му получаване. При тълкуването на такава клауза, би следвало да се съобрази, че конкретната уговорка относно връчване на кореспонденция цели ефективно упражняване на правата на страната, която изпраща съобщение, като препятства евентуално недобросъвестно поведение на получаващата страна. Същевременно изпращането на съобщение не следва да ограничава правата на получаващата страна, поставяйки я в позиция, включително и при полагане на дължимата грижа, тя да не е в състояние да получи изявлението на своя съдоговорител – така постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 148 от 02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС.

В конкретния случай, трудно може да се счете, че със самото изпращане на известие, инструкция, въпрос или документ може да се счете като полагане на дължимата грижа в тази насока. Съгласно уреденото в тази клауза, за да се приеме, че е налице получаване от страна на потребителя на известие, инструкция, въпрос или документ, въобще не е нужно да е извършен фактически опит за реалното им връчването, а единствено те да бъдат формално изпратени от ответното дружество. Това положение създава значително неравновесие между правата и задълженията на потребителите и тези на ответното дружество. В същото време то има характера до доведе до значителни вреди за потребителите, доколкото реалното получаване от тяхна страна на известия и документи е пряко свързано с упражняване на техни права и избягване на неблагоприятни последици.

Предвид изложеното клаузата на чл.13.3. от общите условия, с която е предвидено, че всяко известие, инструкция, въпрос или документ въз основа или във връзка с договора за потребителски К., се считат за получени и узнати от клиента/солидарния длъжник ако бъдат изпратени на адреса за кореспонденция, както и ако са изпратени по факс или e-mail адрес, или съобщени по телефон, посочени от клиента/солидарния длъжник или последно декларирани от тях се явява неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП и следва да бъде прогласена за нищожна на основание чл. 146 ЗЗП.

По отношение на клаузата на чл. 16.6. от Общите условия:

С тази клауза се предвижда, че в случай клиентът/солидарният длъжник не е съгласен и отхвърля новите общи условия, може да прекрати договора за потребителски К. в срок от 30 календарни дни от обявяването им.

Настоящият състав счита, че в конкретния случай приложим по отношение на промяна на общите условия е чл. 147б ЗЗП, доколкото съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски К. се прилагат и чл. 143 - 148 от ЗЗП. Съгласно чл. 147б, ал. 2 ЗЗП, когато не е съгласен с измененията в общите условия, потребителят може да се откаже от договора, без да посочва причина и без да дължи обезщетение или неустойка, или да продължи да го изпълнява при действащите преди изменението общи условия. Като се има предвид защитния характер на уредбата на ЗЗП, съдът счита, че разпоредбата на чл. 147б ЗЗП е императивна. В този смисъл, клаузата на чл. 16.6. от общите условия влиза в пряко противоречие с тази разпоредба и е недействителна на основание чл. 26, ал. 1, пред. първо ЗЗД.

Що се касае до валидността на клаузата преди влизането в сила на чл. 147б ЗЗП – 25.07.2014г., съдът счита следното. Към този момент е приложима разпоредбата на чл. 16, ал. 3 ЗЗД, която е диспозитивна по своя характер. В тази връзка обаче следва да се прецени, дали същата е неравноправна. На първо място следва да се изследва дали потребителят не е поставен в по-неблагоприятно положение от установения от законодателството режим. Съгласно чл. 16, ал. 3 ЗЗД, при договори с продължително изпълнение изменяването или заменяването на общите условия има сила за насрещната страна по заварен договор само ако й е било съобщено и ако тя не е заявила в дадения й писмено достатъчен срок, че го отхвърля. В случай обаче, че страната отхвърли изменените общи условия за нея продължава да действат старите такива. Противно разбиране би довело до възможност страната приела общите условия да налага едностранно промени в договора, като в същото време допускането на такава възможност противоречи на разпоредбата на чл. 20а ЗЗД. С оглед на това с клаузата на чл. 16.6. ответникът поставя потребителя в значително по-неблагоприятно положение в сравнение с установения в законодателството правен режим, което от своя страна води до значително неравновесие между правата и задълженията на ответното дружество и потребителите. В същото време, приложението на тази клауза може да доведе до значително увреждане правата на потребителите. В случай че те не са съгласни с изменените общи условия, те ще бъдат принудени да прекратят договора и да върнат наведнъж цялата неизплатена главница по него, вместо да продължат да изпълняват договора при старите условия, действащи към момента на сключване на договора.

Предвид изложеното клаузата на чл. 16.6. от общите условия се явява неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП и следва да бъде прогласена за нищожна на основание чл. 146 ЗЗП.

Въпреки изложените от ответника твърдения, не всички клаузи на общите условия са отменени или изменени с редакцията на общите условия, съгласно Версия 05/29.01.2016 г., посочена от страните по делото до края на устните състезания. От приетите за нищожни клаузи като неравноправни ответникът е преустановил действието на неравноправните клаузи по чл. 7.1.1., 8.3., 8.4.1., 8.4.3., 12.3., 12.4. и 16.6.

В този смисъл, за да се произнесе съдът по валидността на тези клаузи, не е нужно ищецът да е заявил твърдения за незаконосъобразност на клаузите след тяхното изменение, стига тези клаузи да фигурират в общите условия, приложими към тази група договори, в първоначално формулирания или изменен, но смислово идентичен вид.

По отношение на клаузите, които са реално отменени или изменени от ответното дружество не е нужно постановяването на мерки на защита, различни от защитата, която установителното действие на решението предлага, чрез прогласяване на нищожността им, като част от произнасянето по иска по чл. 186, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 146 ЗЗП. Що се касае до клаузите, чиято недействителност е прогласена, съдът следва да постанови мерките, които в най-висока степен биха защитили накърнения колективен интерес. Предвид изложеното, следва да се задължи ответното дружество да преустанови прилагането на признатите за нищожни клаузи, които не са отменени или изменени, да ги отстрани от съдържанието на общите условия, приложими към сключваните от него договори за потребителски К.. Решението следва да бъде оповестено по начина на оповестяване на предявения иск.

            По отношение на разноските. От страна на ищеца е направено възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът намира това възражение за неоснователно. С предявения иск се обжалват деветнадесет клаузи с разнороден предмет от общите условия, прилагани от ответното дружество. Това обстоятелство, както и самото естество на обсъжданата материя предполагат висока степен на правна сложност на делото. В същото време по делото са проведено няколко съдебни заседания, с участие на процесуалните представители на ответника. Предвид изложеното адвокатско възнаграждение от 4620 лв. не се явява прекомерно.

            С оглед изхода по делото ищецът има право на разноски, като са направени доказателства за платени такива за държавна такса. Право на разноски има и ответника, с оглед отхвърлената част от иска. С исковата молба са атакувани 23 уговорки, предвидени в 19 клаузи от общите условия. Отхвърлената част от иска, с оглед определяне на пропорционалния размер на дължимите разноски следва да се определи в съотношение уговорките за които искът е отхвърлен към общия им брой. Искът е отхвърлен по отношение на 5 от уговорките между страните. Предвид изложеното на ищеца следва да се присъдят разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 58,94 лв. В полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице в общ размер на 1 294,73 лв.    

Водим от горното, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И

 

ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНИ на основание чл. 186, ал. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. чл. 146 вр. чл. 143 ЗЗП, по предявен колективен иск по реда на чл. 379, ал. 2 ГПК от „С.ЗА П.П.НА П.“, БУЛСТАТ *******, седалище и адрес на управление *** отношенията между „П.К. Б.“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:*** и всички потребители по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, сключили договори за потребителски К. с ответното дружество в периода след приемане на оспорените общи условия – 21.07.2014г., както и потребители, сключили договор за потребителски К. преди приемането на тези общи условия, които не са заявили, че ги отхвърлят по реда на чл. 16, ал. 3 ЗЗД, следните клаузи от Общи условия на П.К. Б. ЕООД към договор за потребителски К. – Версия 01/21.07.2014 г.:

-          чл.  7.1.1. в частта, с която е предвидено, че „в случай че клиентът е избрал ДПК, ОУ и погасителния план да бъдат изпратени по реда на чл. 13.1, клиентът има право да се откаже от сключения ДПК в срок от 14+5 календарни дни от датата на сключване на ДПК. К.орът и клиентът считат и се съгласяват, че 5 календарни дни е достатъчен срок за получаване на ДПК, ОУ и погасителния план“;

-          чл. 8.3., съгласно който „клиентът/солидарният длъжник се задължават при настъпване на обстоятелства, които могат да повлияят негативно на възможността за изпълнение на задълженията им по ДПК, рес, които ще доведат до забавяне на вноска по погасителния план, да изпратят писмено уведомление на К.ора 7 дни преди падежа на съответната вноска“;

-          чл. 8.4.1., съгласно който „От датата на сключване на настоящия договор до момента пълно погасяване на всички дължими суми по К.а и на всички други задължения във връзка с ДПК и ОУ, клиентът и солидарният длъжник се задължават да плащат в срок всички дължими данъци, осигуровки, такси други публични задължения, както и всички други задължения, които могат да доведат до обременяване на имуществото им“;

-          чл. 8.4.3, съгласно който „От датата на сключване на настоящия договор до момента пълно погасяване на всички дължими суми по К.а и на всички други задължения във връзка с ДПК и ОУ, клиентът и солидарният длъжник се задължават да не предприемат действия, които биха могли да доведат до неизпълнение на задълженията на клиента/солидарния длъжник по ДПК, като отказ от права, даване/получаване на К. и обезпечаване на чужди задължения, дарени на имущество“;

-          чл. 12.3., в частта с която е предвидено „В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други.“;

-          чл. 12.4., в частта с която е предвидено, че „след прекратяване на ДПК остава в сила задължението на клиента/солидарния длъжник да заплатят всички дължими суми, в това число и задълженията по погасителен план, включващи и възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси.“;

-          чл. 12.5.1., съгласно който „К.орът има право да прекрати едностранно ДПК и да го обяви за предсрочно изискуем, като изиска незабавно погасяване на всички задължения на клиента/солидарния длъжник по ДПК, в случай че клиентът/солидарният длъжник просрочат плащането на друго парично задължение по ДПК, различно от това по 12.3.“;

-          чл. 12.5.2., съгласно който „К.орът има право да прекрати едностранно ДПК и да го обяви за предсрочно изискуем, като изиска незабавно погасяване на всички задължения на клиента/солидарния длъжник по ДПК, в случай че клиентът/солидарният длъжник нарушат някое от задълженията си по ДПК;

-          чл. 12.5.3., съгласно който „К.орът има право да прекрати едностранно ДПК и да го обяви за предсрочно изискуем, като изиска незабавно погасяване на всички задължения на клиента/солидарния длъжник по ДПК, в случай че клиента/солидарния длъжник са посочили невярна информация, в която и да е от декларациите, предоставени във връзка с ДПК“;

-          чл. 12.5.4., съгласно който „К.орът има право да прекрати едностранно ДПК и да го обяви за предсрочно изискуем, като изиска незабавно погасяване на всички задължения на клиента/солидарния длъжник по ДПК, в случай че срещу клиента/солидарния длъжник са започнати действия по принудително изпълнение от страна на трето лице, наложени са обезпечителни мерки и/или изпълнителни мерки;

-          чл. 12.5.5., съгласно който „К.орът има право да прекрати едностранно ДПК и да го обяви за предсрочно изискуем, като изиска незабавно погасяване на всички задължения на клиента/солидарния длъжник по ДПК, при смърт или поставяне под пълно или ограничено запрещение на клиента“;

-          чл. 13.1., в частта в която е предвидено, че „Солидарните длъжници се съгласяват и упълномощават клиента да получи екземпляр от ДПК и горепосочените приложения както и всякакви други документи от тяхно име.“;

-          чл. 13.3., в частта с която е уговорено, че „Всяко известие, инструкция, въпрос или документ въз основа или във връзка с ДПК, се считат за получени и узнати от клиента/солидарния длъжник ако бъдат изпратени на адреса за кореспонденция, посочен в т. III на ДПК, както и ако са изпратени по факс или e-mail адрес, или съобщени по телефон, посочени от клиента/солидарния

длъжник в ДПК или последно декларирани от тях.“;

-          чл. 16.6., съгласно който „В случай, че КЛ/СД не е съгласен и отхвърля новите ОУ може да прекрати ДПК, в срок от 30 календарни дни от обявяването им по начин, указан в чл. 16.5. В този случай КЛ/СД упражнява правото си по чл. 7.2.3.“.

ОСЪЖДА „П.К. Б.“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:*** да преустанови прилагането и да изключи от съдържанието на Общите условия към договори за потребителски К.и следните клаузи:

-          чл. 12.3., в частта, в която е предвидено, че „В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други.“;

-          чл. 12.4., в частта, в която е предвидено, че „след прекратяване на ДПК остава в сила задължението на клиента/солидарния длъжник да заплатят всички дължими суми, в това число и задълженията по погасителен план, включващи и възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси.“;

-          чл. 12.5.3., съгласно който „К.орът има право да прекрати едностранно ДПК и да го обяви за предсрочно изискуем, като изиска незабавно погасяване на всички задължения на клиента/солидарния длъжник по ДПК, в случай че клиента/солидарния длъжник са посочили невярна информация, в която и да е от декларациите, предоставени във връзка с ДПК“;

-          чл. 12.5.5., съгласно който „К.орът има право да прекрати едностранно ДПК и да го обяви за предсрочно изискуем, като изиска незабавно погасяване на всички задължения на клиента/солидарния длъжник по ДПК, при смърт или поставяне под пълно или ограничено запрещение на клиента“;

-          чл. 13.1. в частта, с която е предвидено „СД се съгласяват и упълномощават КЛ да получи екземпляр от ДПК и горепосочените приложения, както и всякакви други документи на тяхно име.“;

-          чл. 13.3., в частта с която е уговорено, че „Всяко известие, инструкция, въпрос или документ въз основа или във връзка с ДПК, се считат за получени и узнати от клиента/солидарния длъжник ако бъдат изпратени на адреса за кореспонденция, посочен в т. III на ДПК, както и ако са изпратени по факс или e-mail адрес, или съобщени по телефон, посочени от клиента/солидарния

длъжник в ДПК или последно декларирани от тях.“;

ЗАДЪЛЖАВА „П.К. Б.“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, да огласи за своя сметка диспозитива на съдебното решение, чрез публикуване на съобщение в редакционните страници на в. „Труд“ и поместване ни поддържане на съобщението на интернет страницата на „Сдружение за правна помощ на потребителите“.

ОТХВЪРЛЯ иска по отношение на следните клаузи от Общи условия на П.К. Б. ЕООД към договор за потребителски К. – Версия 01/21.07.2014 г.:

-          чл. 7.1.2., т. 1 в частта, в която е предвидено, че „За да упражни правото си на отказ от сключения ДПК, КЛ е длъжен да уведоми писмено КР за отказа си от сключения ДПК преди изтичане на срока по чл. 7.1.1.“;

-          чл. 7.1.2., т. 2 в частта, в която е предвидено, че „като основание за плащане КЛ трябва да посочи номера на ДПК“, както и в частта „но не по – късно от един работен ден след дебитиране на сметката на КР при обслужващата го банка.“;

-          чл. 7.2.1. в частта „КЛ/СД е длъжен да извести писмено КР за намерението си да погаси К.а предсрочно.“;

-          чл. 7.2.4. в частта „което намаляване се извършва на основание писмено искане от клиента за намаляване на крайния срок за погасяване на К.а или за намаляване на погасителните вноски по К.а, съобразно нов погасителен план.“;

-          чл. 13.1. в частта “КЛ/СД изразяват съгласието си единствено адресът за кореспонденция, посочен от КЛ в точка III от ДПК да се използва за изпращане на ДПК и негови приложения, както и погасителен план, ОУ и Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, ако такова е сключено, в случай, че КЛ е избрал изпращането им, а не получаването им в офиса на КР. КЛ/СД изразяват съгласието си единствено адресът на кореспонденция, посочен от КЛ в точка III от ДПК да се използва за всички писмени документи, изпращани им от КР.“.

ОСЪЖДА „П.К. Б.“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:*** да заплати на „С.ЗА П.П.НА П.“, БУЛСТАТ: *******, седалище и адрес на управление ***, оф. 6,  на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 58,94 лв. – сторени разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА „С.ЗА П.П.НА П.“, БУЛСТАТ: *******, седалище и адрес на управление ***, оф. 6 да заплати на „П.К. Б.“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1 274,93 лв. - сторени разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: