Определение по дело №2239/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1078
Дата: 8 октомври 2022 г. (в сила от 8 октомври 2022 г.)
Съдия: Атанаска Анастасова Анастасова
Дело: 20225330202239
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 15 април 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1078
гр. Пловдив, 08.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Частно наказателно
дело № 20225330202239 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243 от НПК.
Образувано е във връзка с постъпила жалба от М. К. Я. против
Постановление за прекратяване на наказателното производство от
02.02.2022г. на РП – Пловдив, с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 66/2021г. по описа на РУ -
Стамболийски към ОДМВР – Пловдив, пр. пр. 2935/2021г. по описа на РП –
Пловдив, водено за престъпление по чл.122 ал.1 от НК. По изложени в
жалбата съображения се твърди, че обжалваното постановление е
необосновано и незаконосъобразно, поради което се иска същото да бъде
отменено и делото върнато на РП – Пловдив за доразследване.
Съдът, след като се запозна с приложените по делото материали, намира
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, срещу подлежащ
на обжалване акт и при наличие на правен интерес. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Досъдебно производство № 66/2021г. по описа на РУ - Стамболийски
към ОДМВР – Пловдив, пр. пр. 2935/2021г. по описа на РП – Пловдив, е
водено за престъпление по чл.122 ал.1 от НК за това, че на 12.03.2021г. в с.
Йоаким Груево, обл. Пловдив е причинена смърт по непредпазливост на
Р.А.П., ЕГН ********** от гр. Пловдив.
За да прекрати наказателното производство, прокурорът е приел за
установена следната фактическа обстановка:
Р.П. от гр. Рудозем, обл. Смолян живеела от около шест години на
семейни начала със св. Г.М. в къща в с. Йоаким Груево, обл. Пловдив. П. била
вдовица, но имала две дъщери – св. Е. Я., която от дълги години живеела в
Република Гърция, и св. М. Я., живуща в гр. Пловдив.
1
Р.П. страдала от хронична исхемична болест на сърцето, проявена
морфологично с коронаросклероза и стеноза, интеристициална фиброза и
постинфарктен цикатрис, което наложило извършване на АК байпас през
2005г. През 2003г. П. преживяла преден миокарден инфаркт. Същата страдала
и от затлъстяване I степен, клинически проявените инсулинозависим захарен
диабет и тиреодит на Хашимото.
От 2016г. П. била записана при личен лекар – св. Т. Т. А.-А.и, който
имал кабинет в с. Йоаким Груево, а като специалист кардиолог посещавала д-
р М. Г., която имала кабинет в медицинския център в с. Йоаким Груево. П.
ежемесечно посещавала кабинета на св. Т., който й предписвал лекарства за
сърцето.
На 08.03.2021г. П. посетила личния си лекар за консултация и поискала
да отиде на контролен преглед при кардиолог, за което св. Т. издал
съответните направления. При посещението си П. не посочила конкретно
оплакване или причина за посещение при кардиолог, а просто искала
консултация със специалист.
На 09.03.2021г. П. се видяла с дъщеря си – св. М. Я., като при срещата
им не споделила за здравословни проблеми.
На 11.03.2021г. около 13:00 13:30ч. П. посетила кабинета на д-р Г. за
кардиологичен преглед. П. била докарана до медицинския център в с. Йоаким
Груево от св. М., който останал да я изчака в автомобила. П. се оплакала на
св. Г. от лесна уморяемост при обичайни физически усилия, задух,
сърцебиене и прескачане, които оплаквания били налични и при прегледа й
през 2020г. Св. Г. направила кардиограма и ехокардиография на П. и й
препоръчала да постъпи за коронарография, ако след корекция на изписаните
лекарства продължава задухът й. П. отказала тази процедура, какъвто отказ
била направила и през 2020г.
По време на прегледа в кабинета на св. Г. влязла св. М. И. – медицински
секретар към медицинския център и уведомила, че пред ваксинационния
кабинет чакат пациенти за поставяне на ваксина. П. пожелала да си постави
ваксина срещу Ковид-19 и попитала дали това може да бъде направено от св.
Г., въпреки че нямала записан час при личния си лекар - св. Т., като св. Г.
отговорила положително. След това П., св. Г. и св. И. се качили във
ваксинационния кабинет на ет.3 на медицинския център. Преди самата
процедура били измерени кръвното налягане и температурата на П., които
били в норма. Преди поставянето на ваксината П. подписала информирано
съгласие за извършване на ваксинация срещу Ковид-19 с ваксина „Astra”,
както и въпросник-приложение към него. Св. Г. лично изтеглила дозата от
флакон на ваксина „Covid-19 Astra” с партиден № АВV5443 на фирма „Астра
зенека“. Самото поставяне на ваксината в ръката на П. било извършено от св.
И.. След извършване на ваксинацията П. останала 15 мин. в кабинета на св. Г.
за наблюдение за евентуални нежелани реакции. П. била предупредена от св.
Г. за такива реакции, изразяващи се в болки в мускулите, повишаване на
2
температура и/или болки в мястото на ваксинация. След известно време П.
напуснала медицинския център и се качила в автомобила на св. М., на когото
споделила, че св. Г. й препоръчала коронарография, но тя искала да се
консултира и с друг специалист. Също така П. споделила на св. М., че се е
ваксинирала срещу Ковид-19 с ваксина на „Астра Зенека“. П. и св. М. се
прибрали в дома си, като около 22:00ч. на 11.03.2021г. си легнали, до който
момент П. не се била оплакала от някакви болки или неразположение. Около
03:00ч. на 12.03.2021г. П. събудила св. М. и му съобщила, че няма въздух и
не може да диша. Св. М. незабавно позвънил на св. Т. и му съобщил за
състоянието на П., като докторът му препоръчал да се обади на Спешна
помощ или да я закара незабавно в спешно отделение в гр. Пловдив. Св. М.
подал сигнал на ЕЕН 112, в резултат на което пристинал екип на Спешна
помощ, който констатирал липсата на сърдечна дейност, съответно
настъпилата смърт на П.. Около 04:00ч. пристигнал полицейски екип в състав
К. Пенков и И. Али, които запазили местопроизшествието.
Съгласно заключението на назначената в хода на досъдебното
производство тройна съдебномедицинска експертиза на трупа на Р.П., се
установява: хронична исхемична болест на сърцето с тежко изразена стеноза
на коронарните артерии, интеристициална фиброза и постинфарктен
цикатрис на лявата камера. Състояние след извършен триклонов АК байпас.
Атеросклеротична облитерация на два от имплантите. Белодробен оток.
Кръвен застой във вътрешните органи. Мозъчен оток с оток на меките
мозъчни обвивки. Атеросклероза на аорта, коронарни и бъбречни артерии –
III ст. и на мозъчни артерии – II ст. Калцификация на клапните платна на
аортната клапа. Артериална хипертензия. Хипертрофия и начална дилатация
на лявата сърдечна камера. Атеросклеротична нефросклероза. Затлъстяване -
I ст. Мастна дегенерация на черния дроб. Не се установяват данни за
макроскопски и микроскопски тромбози на съдовете.
Макроскопските и хистологични данни, както и данните от
допълнителните изследвания, дават основание да се приеме, че основното
заболяване е хронична исхемична болест на сърцето, проявена морфологично
с коронаросклероза и стеноза, интеристициална фиброза и постинфарктен
цикатрис. Същата назад във времето е наложила извършване на АК байпас,
като два от автоимплантите също са поразени от атеросклероза /силно
стенозирали са/.
Основното заболяване се е развило на фона на хипертрофия и дилатация
на лявата сърдечна камера, резултат на хипертензията, дължаща се на
промените на съдовете, предизвикани от атеросклерозата, която също е
фоново заболяване. Фоново заболяване е и наличното затлъстяване от I
степен.
Непосредствена причина за настъпване на смъртта е остро развилата се
левостранна сърдечна слабост, проявена с изразен белодробен оток, довел до
дихателна недостатъчност, мозъчен оток и кръвен застой във вътрешните
3
органи. Тя е следствие, много вероятно, на ритъмни и/или проводни
нарушения в тежко увреденото сърце, а фоновите заболявания допълнително
са утежнили състоянието и така също са допринесли за настъпване на
смъртния изход.
Състоянието на трупа, преценено по трупните изменения, съответства
на смърт от първо денонощие към момента на извършване на аутопсията.
В хода на досъдебното производство е назначена и петорна
съдебномедицинска експертиза, съгласно заключението на която:
- При огледа и аутопсията върху трупа на Р.П., както и от допълнително
извършените изследвания, се установява: хронична исхемична болест на
сърцето с тежко изразена стеноза на коронарните артерии, интеристициална
фиброза и постинфарктен цикатрис на лявата камера. Състояние след
извършен триклонов АК байпас. Атеросклеротична облитерация на два от
имплантите. Белодробен оток. Кръвен застой във вътрешните органи.
Мозъчен оток с оток на меките мозъчни обвивки. Атеросклероза на аорта,
коронарни и бъбречни артерии – III ст. и на мозъчни артерии – II ст.
Калцификация на клапните платна на аортната клапа. Артериална
хипертензия. Хипертрофия и начална дилатация на лявата сърдечна камера.
Атеросклеротична нефросклероза. Затлъстяване - I ст. Мастна дегенерация на
черния дроб. Не са били установени данни за макроскопски и микроскопски
тромбози на съдовете.
Макроскопските и хистологични данни, както и данните от
допълнителните изследвания, дават основание да се приеме, че основното
заболяване е хронична исхемична болест на сърцето, проявена морфологично
с коронаросклероза и стеноза, интеристициална фиброза и постинфарктен
цикатрис. Същата назад във времето е наложила извършване на АК байпас,
като два от автоимплантите също са поразени от атеросклероза /силно
стенозирали са/.
Основното заболяване се е развило на фона на хипертрофия и дилатация
на лявата сърдечна камера, резултат на хипертензията, дължаща се на
промените на съдовете, предизвикани от атеросклерозата, която също е
фоново заболяване. Фоново заболяване е и наличното затлъстяване от I
степен и клинически проявените инсулинозависим захарен диабет и тиреодит
на Хашимото.
Непосредствена причина за настъпване на смъртта е остро развилата се
левостранна сърдечна слабост, проявена с изразен белодробен оток, довел до
дихателна недостатъчност, мозъчен оток и кръвен застой във вътрешните
органи. Тя е следствие, много вероятно, на ритъмни и/или проводни
нарушения в тежко увреденото сърце, а фоновите заболявания допълнително
са утежнили състоянието и така също са допринесли за настъпване на
смъртния изход.
Аутопсионната находка напълно съответства на прижизнено доказаните
4
заболявания, описани в медицинската документация;
- Според Attributing deaths to COVID-19 vaccines - a guide for medical
practitioners Version 1.3 Updated 18th August 2021 страничните ефекти,
свързани c анти-КОВИД 19 васинирането, които могат да доведат до смърт,
т.н. ваксинирано-свързана смърт са:
1. Анафилексия, респ. анафилектичен шок - тежка алергична реакция,
проявяваща се средно минути до 4 часа / Kounis NG/ след ваксинацията, която
може до доведе до сриване на кръвното налягане и оток на бронхиалната
лигавица. Анафилектичният шок може да доведе до смърт в рамките на
няколко минути. В конкретния случай смъртта е настъпила около 13 часа
след ваксинацията. При съдебномедицинското изследване на трупа се
установява липса на оток на бронхилната лигавица и нормални стойности на
имуноглобулин Е, въз основа на което може да се направи заключение, че
анафилектичен шок не е причина за смъртта на П.;
2. Тромбоза с тромбоцитопения. Диагнозата на този вид усложнения се
поставя при следните критерии: настъпва в периода между 4-ия и 30-ия ден
след първоначалното поставяне на „Астра Зенека” ваксина, наличия на
венозни или артериални тромбози /най-често на мозъчни или абдоминални
съдове/, силно намален брой тромбоцити, повишено количество на Д-димери
и в някои случаи наличия на анти-тромбоцитен фактор. Липсата на тромбози
и времето на настъпване на смъртта отхвърлят това следваксинационно
усложнение като вероятна причина за смъртта на П.;
3. Миокардит или перикардит – усложнения, които са описани в редки
случаи при използването на мРПК ваксини. Липсата на хистологични данни
за горепосочените сърдечни усложнения и видът на използваната ваксина
отхвърлят вероятността те да бъдат причина за смъртта.
Били са моноторирани допълнителни странични ефекти при
използването на двата вида ваксини срещу КОВИД 19, които могат да
причинят смърт: тромбози, без наличия на тромбоцитопения, гърчове, остра
сърдечна недостатъчност, синдром на нарушена капилярна пропускливост и
синдром на Гален-Баре. Аутопсионната находка и клиничните прояви на
състоянието на П. отхвърлят гореописаните усложнения като вероятни
причини за смърт на пострадалата.
Едно от последните съдебномедицински проучвания, свързани с
починали след ваксиниране срещу КОВИД 19, е извършено в периода от
11.03.2021г. до 09.06.2021г. /Julia Schneider et al./. Авторите описват 18 случая
на починали след ваксинация, като на 8 са приложени Vaxzevria, 5-Comirnati
1-Janssen и 3-Spikevax. 13 случая от тях са починали в резултат на хронични
заболявания, предимно от сърдечно-съдов произход без причинно-следствена
връзка с ваксинацията. Един случай е с потвърден миокардит след ваксинация
с Comirnati и 4 случай – с тромбози с тромбоцитопения след ваксинация с
Vaxzevria и Janssen, проявена най-често с мозъчен кръвоизлив.
5
Въз основа на посочените сведения вещите лица са направили извода,
че не съществува причинна връзка между ваксинацията и последвалите
увреждания, довели до смъртта на П.;
- Ваксината на Astra Zeneca /Oxford/ е разрешена за приложения на
територията на Република България от Европейската агенция по лекарствата
/ЕМА/. Този биопродукт е разрешен за употреба по т. н. схема „разрешаване
под условие“. Това означава, че за лекарството се очакват допълнителни
данни. ЕМА ще извършва преглед на новата информация за лекарството поне
веднъж годишно и тази листовка съответно ще се актуализира.
Vaxzevria е показана за активна имунизация за превенция на COVID-19,
причинен от SARS-Co V-2, при лица на възраст 18 и повече години.
На 29.06.2021г. беше получено пряко съобщение от Изпълнителна
агенция по лекарствата /ИАЛ/, предназначено за медицинските специалисти,
относно противопоказания за приложение на ваксината при лица, които в
миналото са имали епизоди на синдром на нарушена капилярна
пропускливост, което доведе до промяна в кратката характеристика на
продукта /КХП/ в точката за противопоказания, т. е. случаите, в които
ваксинирането не се прилага:
1. Свръхчувствителност към активното вещество или някое от
помощните вещества, изброени в КХП;
2. Лица, които са получили синдром на тромбоза с тромбоцитопения
(thrombosis witht hrombocytopenia syndrome, TTS) след ваксинация c
Vaxzevria.
Много рядко след ваксинация с Vaxzevria e наблюдаван синдром на
тромбоза с тромбоцитопения, в някои случаи съпроводена с кървене. Това
изключва тежки случаи, изявяващи се с венозна тромбоза, включително с
необичайна локализация, като тромбоза на мозъчен венозен синус, тромбоза
на спланхниковавена, както и артериална тромбоза, съпътствана от
тромбоцитопения. Някои от случаите имат летален изход. Повечето от тези
случаи са възникнали в рамките на първите три седмици след ваксинацията,
предимно при жени над 60-годишна възраст. Медицинските специалисти
трябва да подхождат с повишено внимание по отношение на признаците и
симптомите на тромбоемболия и/или тромбоцитопения. Ваксинираните лица
трябва да бъдат инструктирани да потърсят незабавно медицинска помощ,
ако след ваксинацията развият симптоми като задух, болка в гръдния кош,
оток на крак, болка в крака, упорита коремна болка. В допълнение, всеки
получил неврологични симптоми след ваксинацията, които включват тежко
или упорито главоболие, замъглено зрение, объркване или припадъци, или
получил след няколко дни кожни кръвонасядания (петехии), извън мястото на
инжектиране, трябва да потърси незабавно медицинска помощ. Лица,
диагностицирани с тромбоцитопения в рамките на 3 седмици след
ваксинацията с Vaxzevria, трябва да бъдат активно изследвани за признаци на
6
тромбоза. Аналогично, лицата, които развият тромбоза в рамките на 3
седмици след ваксинацията, трябва да бъдат изследвани за тромбоцитопения.
При поява на TTS е необходимо специализирано клинично лечение.
Медицинските специалисти трябва да направят справка в съответното
ръководство и/или да се консултират със специалисти (напр. с хематолози,
специалисти по нарушения на кръвосъсирването), за да се диагностицира и
лекува това състояние;
3. Лица, които в миналото са имали епизоди на синдром на нарушена
капилярна пропускливост.
Синдром на нарушена капилярна пропускливост: Съобщава се за много
редки случаи на синдром на нарушена капилярна пропускливост (CLS) след
ваксиниране с Vaxzevria. Някои от засегнатите пациенти са имали диагноза
CLS в миналото. CLS е сериозно, потенциално фатално състояние,
предизвикващо изтичане на течност от малките кръвоносни съдове
(капиляри), което води до бързо подуване на ръцете и краката, внезапно
наддаване на тегло и усещане за слабост (ниско кръвно налягане).
Въпреки гореизложеното ползите надвишават рисковете.
Ваксинацията трябва да се отложи при лица, страдащи от остро тежко
фебрилно заболяване или остра инфекция.
Преживе П. е страдала от прекаран инфаркт на миокарда, тежка
коронаросклероза, което е наложило хирургична реваскуларизация, високо
кръвно налягане, хронична застойна сърдечна недостатъчност, компенсирани
инсулинозависим захарен диабет и тиреодит на Хашимото.
Американската сърдечна асоциация и Американският колеж по
кардиология препоръчват приоритетна ваксинация на пациентите с
напреднали сърдечно-съдови заболявания. До момента не са известни
противопоказания за приложение на одобрените ваксини, сзързани с
наличието на сърдечно-съдови заболявания. Поради това ЕС по медицинската
специалност „Кардиология” препоръчва приоритетно ваксиниране на
пациентите с напреднали и високорискови сърдечно-съдови заболявания.
Лицата със захарен диабет тип 1 и тип 2 са с по-висок риск от тежко
протичане, хоспитализация, прием в интензивно отделение и смъртност при
заразяване с COVID-19 в сравнение с останалата част от населението. Ето
защо протективните ефекти на ваксините са от критично значение за хората
със захарен диабет. Захарният диабет попада в категорията на хроничните
заболявания, които са с приоритет при ваксиниране срещу COVID-19.
Международната диабетна федерация препоръчва хората със захарен
диабет да бъдат насърчавани да се ваксинират срещу коронавирус, който
причинява COVID-19.
Според редица консенсуси, автоимунните тиреоидни заболявания
влизат в групите за приоритетна ваксинация. При най-честото хронично
заболяване тиреоидит на Хашимото ваксинацията срещу СOVID-19 не е
противопоказна, а дори е препоръчителна, тъй като съществува
предиспозиция към поствирусни подостри тиреоидити, излагаща засегнатите
7
лица на по-висок риск от усложнения на вирусната инфекция.
На базата на представената медицинска документация:
По отношение наличието на захарен диабет са спазени медицинските
стандарти на ваксинация против COV1D-19.
По отношение наличието на тиреоидит на Хашимото вещите лица на
базата на медицинската документация, клиничното състояние, субективните
оплаквания, липса на провеждана терапия до момента и аутопсионната
находка, правят извода, че са спазени медицинските стандарти на ваксинация
против COVID-19.
Съгласно представената медицинска документация П. страда от
инсулинозависим захарен диабет и тиреоидит на Хашимото. Според
препоръките на Европейската агенция по лекарства и двете заболявания са
приоритетни за ваксинация срещу COV1D-19.
Медицинската документация на П. не съдържа сведения за наличие на
горепосочените противопоказания в здравословното й състояние, поради
което решението на личния й лекар за поставяне на този вид ваксина е
правилно и е спазил всички правила, свързани ваксинацията.
От гореизложеното е видно, че заболяванията на пациентката и нейното
моментно здравословно състояние не са рисков фактор за ваксиниране, а
дори се включвт в групите за приоритетна ваксинация.
- Р. П. е страдала от тежка хронична сърдечна недостатъчност от
застоен тип. През 2003г. е преживяла инфаркт на миокарда поради тежко
изразена коронаросклероза на фона на високо кръвно налягане, нарушена
обмяна на мастните киселини и тютюнопушене.
Въз основа на резултатите от извършените ехокардиографски
изследвания, може да се направи изводът, че пациентът е страдал от тежка
дилатирана, исхемично променена структура на лявата камера, довела до
нейната пълна дисфункция и изтънена съединително-тъканно променена
междукамерна преграда.
Заместването на нормалната сърдечна мускулатура от съединителна
тъкан е рисков фактор за възникване на ритъмно-проводни нарушения, респ.
ритъмна смърт, както е в конкретния случай, независимо от факта, че П. е
приемала необходимата терапия.
В конкретния случай при наличие на гореописаните тежки промени на
сърдечната мускулатура, смъртта на пострадалата не би могла да бъде
предотвратена.
Въз основа на приетата за установена от доказателствата по делото
фактическа обстановка, прокурорът е приел, че смъртта на П. се дължи на
остро развила се левостранна сърдечна слабост, проявена с изразен
белодробен оток, довел до дихателна недостатъчност, мозъчен оток и кръвен
застой във вътрешните органи. Тя е следствие, много вероятно, на ритъмни
и/или проводни нарушения в тежко увреденото сърце, а фоновите
заболявания допълнително са утежнили състоянието и така също са
допринесли за настъпване на смъртния изход и не е в пряка причинно-
следствена връзка с конкретно бездействие на конкретно лице, доколкото
8
липсват доказателства за наличие на такава между ваксинирането и
настъпването на смъртта на лицето. Предвид горното и като е приел, че не е
осъществено деяние, което да покрива признаците от обективна и субективна
страна на престъпление по чл.122 ал.1 от НК, като наред с това не са
установени данни за други извършени престъпления от компетентността на
РП - Пловдив и на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК,
прокурорът е прекратил наказателното производство.
Разпоредбата на чл.122 съдържа основния състав на причиняване на
смърт по непредпазливост. Убийството при професионална непредпазливост,
регламентирано в разпоредбата на чл.123 от НК, е специфичен случай на
непредпазливо убийство. Изпълнителното деяние в този случай е
причиняване на смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие
или друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност. Незнанието представлява липса на достатъчно познание
или на практически опит. При немарливо изпълнение на дейността лицето
притежава необходимите знания и опит, но не се е съобразило с тях. Под
правно регламентирано занятие или дейност се разбира такава, за
упражняването на която се изискват специални знания или опитност по
силата на нормативен акт, за упражняването на които лицето има съответното
разрешение. Занятието или дейността, освен правно регламентирано, следва и
да представлява източник на повишена опасност, защото най-малкото
отклонение от правилата за дейността създава опасност за живота и здравето
на други лица. Принципното разбиране, залегнало в ППВС №2/79г., е
доразвито в практиката на ВКС, като се възприема, че приложимите правила
могат да бъдат ненормативни не само защото актът, в който са включени
няма нормативен характер, но и защото е достатъчно нормативен да бъде
само актът, който предвижда задължението за тяхното спазване. И това е
така, тъй като в много области от човешката дейност е възможно да се
предвиди единствено такова задължение, но не и да бъдат формулирани
самите правила. Един от най-красноречивите примери е лекарската професия,
която безспорно е правно регламентирана дейност, източник на повишена
опасност, но която обективно няма как да бъде правно уредена в цялото й
изключително многообразие. В такива случаи е неизбежно ползването на
експертно мнение, което да установи дали спазването на определени правила
е част от специалните знания или опитност по силата на нормативен акт,
проверени и удостоверени по съответния ред, за упражняването на които
лицето има съответното разрешение. След това, следва да е налице причинно-
следствена връзка между допуснатите нарушения на съответните правила и
настъпилия резултат. За да се приеме, че е нарушено определено правило за
упражняване на дейността, винаги трябва да е положителен отговорът на
въпроса, че именно това нарушение е причина за резултата.
От заключението на петорната съдебномедицинска експертиза не се
установява да са били допуснати нарушения на съответните правила, които да
са в причинно-следствена връзка с настъпилия резултат, доколкото не са
9
установени противопоказания в здравословното състояние на П., поради
което и решението за поставяне на този вид ваксина е било правилно, като са
спазени всички правила, свързани с ваксинацията. Наред с горното е
посочено, че както при пациенти с напреднали и високорискови сърдечно-
съдови заболявания, така и при такива, страдащи от захарен диабет и
тиреодит на Хашимото, от каквито заболявания е страдала П., се препоръчва
приоритетно ваксиниране против COVID-19. При тези заболявания
ваксинацията срещу COVID-19 не само, че не е противопоказна, но дори е
препоръчителна, тъй като засегнатите лица са изложени на по-висок риск от
усложнения на вирусната инфекция. Действително това не са правила,
заложени в нормативни актове, а са препоръки на различни организация -
Американската сърдечна асоциация, Американския колеж по кардиология,
ЕС по медицинска специалност „Кардиология“, Международната диабетна
федерация, Европейската агенция по лекарствата. Както обаче беше
отбелязано по-горе, приложимите правила могат да бъдат ненормативни,
което особено важи за лекарската професия, която обективно няма как да
бъде правно уредена в цялото й изключително многообразие, поради което и
експертното заключение е това, чрез което тези правила се установяват. Въз
основа на изследванията, които са извършили, вещите лица са стигнали до
извода, че аутопсионната находка и клиничните прояви на състоянието на П.
отхвърлят като вероятни причини за смъртта й страничните ефекти, свързани
с анти-КОВИД 19 ваксинирането, които могат да доведат до т. н.
ваксинирано-свързана смърт, а именно – анафилексия, респ. анафилектичен
шок, тромбоза с тромбоцитопения, миокардит или перикардит, както и
допълнителните странични ефекти – тромбози, без наличие на
тромбоцитопения, гърчове, остра сърдечна недостатъчност, синдром на
нарушена капилярна пропускливост и синдром на Гален-Баре, доколкото
такива не са били установени. В резултат на това са направили извода, че не
съществува причинна връзка между ваксинацията и последвалите
усложнения, довели до смъртта на П.. Непосредствена причина за това е
остро развилата се левостранна сърдечна слабост, проявена с изразен
белодробен оток, довел до дихателна недостатъчност, мозъчен оток и кръвен
застой във вътрешните органи, като фоновите заболявания допълнително са
утежнили състоянието и са допринесли за настъпване на смъртния изход. При
тези тежки промени на сърдечната мускулатура, смъртта на пострадалата не
би могла да бъде предотвратена.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че не е бил
осъществен състав на престъпление по чл.123 от НК, което, както беше
посочено по-горе, е специфичен случай на непредпазливо убийство, именно
която норма би следвало да намери приложение в случаите, когато става
въпрос за лекарска професия, която е един от най-красноречивите примери за
правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност. Доколкото
по делото не се установява противоправна деятелност от страна на конкретно
лице при осъществяването на такава дейност, следва да се приеме, че не е
10
налице деяние, което да покрива от обективна и субективна страна състава на
посоченото престъпление. Именно допуснатата при извършването на правно
регламентирана дейност, източник на повишена опасност непредпазливост по
смисъла на чл.11 ал.3 от НК, е същественото, което разграничава
престъплението по чл.123 от това по чл.122 от НК, чийто състав в случая
също не е бил осъществен.
Ето защо и неоснователни се явяват направените с жалбата възражения
относно твърдяната необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното
постановление. В същото представителят на прокуратурата след като е
изложил приетата за установена въз основа на доказателствата по делото
фактическа обстановка, е направил съответните правни изводи. Макар и да не
са анализирани в детайли събраните по делото гласни и писмени
доказателства, все пак е направен анализ на доказателствения материал, още
повече, че същият като цяло е непротиворечив, в който случай е необходимо
да се изложат съображения кои от материалите и защо се приемат.
Прокурорът е акцентирал на експертните заключения, изготвени по делото,
доколкото в такива случаи именно чрез тях се установява дали спазването на
определени правила е част от специалните знания или опитност, за
упражняването на които лицето има съответното разрешение, респ. налице ли
е причинно-следствена връзка между допуснатите нарушения на съответните
правила и настъпилия резултат, поради което и ползването на заключението
на съдебномедицинските експертизи е неизбежно.
Относно твърдението, че е невярно посоченото в постановлението, че
св. Г. само е изтеглила дозата от флакон на ваксина „Covid-19 Astra” с
партиден № АВV5443 на фирма „Астра зенека“, а самото поставяне на
ваксината в ръката на Пенкина било извършено от св. И., следва да се
отбележи, че именно това се установява както от показанията на св. Г., така и
от тези на св. И.. Съобщеното пред медиите от д-р Ваня Танчева-Манчева, в
качеството й на Директор на РЗИ - Пловдив, по никакъв начин не опровергава
това обстоятелство, доколкото освен, че не е доказателствено средство, но и
не става ясно въз основа на какво се базира това съобщение. Същественото
обаче е, че това не е от значение предвид приетото за установено по делото,
че не съществува причинна връзка между ваксинацията и последвалите
усложнения, довели до смъртта на П., поради което и разпитът на Директора
на РЗИ - Пловдив не се налага за изясняване както на това, така и другите,
посочени в жалбата обстоятелства. Това се отнася и до възражението относно
публикациите, свързани с решението за спиране на ваксинациите с „Астра
Зенека“, още повече, че както се твърди в жалбата, това в България е станало
на 12.03.2021г., т. е. след ваксинирането на П.. Преди тази дата – на
11.03.2021г. ваксинирането е било спряно в други държави. Относно
твърдението, че е невярно посоченото в постановлението, че П. е пожелала да
й се направи ваксина, следва да се посочи, че желанието й за това
категорично се установява от доказателствата по делото - както от
показанията на свидетелите Г. и И., а така също и от тези на св. М.,
11
включително и от подписаните от П. информирано съгласие за извършване на
ваксинация срещу Ковид-19 с ваксина „Astra” и въпросник-приложение към
него. Що се отнася до изложеното в постановлението, че св. Г. препоръчала
на П. да постъпи за коронарография, то именно това се установява от
доказателствата по делото - не само от показанията на кардиолога, но и от
тези на св. М.. Липсата на направление за това е, защото става въпрос за
препоръка в случай, че след корекция на изписаните лекарства П. продължава
да страда от задух, а не за изписана терапия. Иначе здравословното състояние
на П. към момента на прегледа е било изяснено, като във връзка с
оплакванията й са били направени кардиограма и ехокардиография. Освен
това преди да бъде ваксинирана са били измерени кръвното налягане и
температурата й, които са били в норма.
Неоснователни са и направените с жалбата възражения относно това,
че било противопоказно на П. да се поставя ваксина на „Астра зенека“, както
и че св. Г. е извършила тази процедура в разрез с характеристиката на
продукта. Съгласно заключението на петорната съдебномедицинска
експертиза, медицинската документация на П. не съдържа сведения за
наличие в здравословното й състояние на посочените в кратката
характеристика на ваксината на „Астра зенека“ противопоказания за
приложение на ваксината, поради което решението за поставяне на този вид
ваксина е правилно, като са били спазени всички правила, свързани с
ваксинацията. Здравословното състояние на П. не само, че не е било рисков
фактор за ваксиниране, а дори се е включвало в групите за приоритетна
ваксинация. Така или иначе обаче не се установява наличието на причинна
връзка между ваксинацията и последвалите усложнения, довели до смъртта на
П.. Заключенията на назначените в хода на досъдебното производство
експертизи правилно са кредитирани от прокурора като обективно и
компетентно изготвени, с нужните знания и опит в съответната област.
Експертните заключения са достатъчно пълни и ясни, а наред с това и
обосновани, поради което и не възниква съмнение за тяхната правилност. С
тях е отговорено на поставените въпроси, касаещи обстоятелства, за
изясняването на които са необходими специални знания из областта на
медицината, поради което и следва като неоснователни да бъдат отхвърлени
направените в тази връзка възражения.
Невярно е изложеното в жалбата, че по делото не е била разпитана и
другата пострадала, а именно Е. Я.. Същата е дала показания в качеството на
свидетел, обективирани в Протокол за разпит от 29.03.2021г., в който
изрично е заявила, че не желае предявяване на материалите по разследването,
като наред с това е упълномощила адв. Таушанов, който да я представлява.
Относно направеното възражение за непредоставяне на копие на
съдържащата се по делото медицинска документация, в това число и от
съдебномедицинските експертизи, следва да се отбележи, че разследването е
предявена на пострадалата М. Я. в присъствието на повереника й – адв.
12
Таушанов, като са им били предоставени всички материали за проучване,
като и двамата изрично са заявили, че са се запознали с тях. В този смисъл е и
разпоредбата на чл.227 ал.8 от НПК, съгласно която разследването се
предявява като разследващият орган предостави на явилите се лица всички
материали по него за проучване. Извън хипотезите, регламентиращи
предоставяне на преписи от протоколи за действия по разследването на
лицата, които са участвали в тях, в НПК липсва норма, която да урежда
възможността за предоставяне и на копия и от други материали, поради което
и непредоставянето на такива не е нарушение от страна на разследващия
орган.
Във връзка с искането за отвод на прокурора, следва да се отбележи, че
съгласно чл.47 ал.4 от НПК по основателността на отвода в досъдебното
производство се произнася прокурор от по-горестоящата прокуратура. Съдът,
който разглежда делото, може да се произнася по този въпрос само в
съдебното производство.
Предвид изложеното обжалваното постановление като законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 02.02.2022г. на РП – Пловдив, с което е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 66/2021г. по описа
на РУ - Стамболийски към ОДМВР – Пловдив, пр. пр. 2935/2021г. по описа
на РП – Пловдив, водено за престъпление по чл.122 ал.1 от НК.
Определението подлежи на обжалване и протест пред ПОС в 7–дневен
срок от съобщаването му на РП - Пловдив и М. К. Я..

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
13