МОТИВИ ПО НОХД № 409/ 2014
г. по описа на РС Чирпан
Обвинението е против подсъдимият М.М.М., на 30г. роден на *********. в гр. Д, обл. Хасково, живее в гр.
Д, обл. Хасково, кв. И, ул. „Т” № *, бл.**, ап.*, български гражданин, със
средно образование, не работи, женен,
осъждан, ЕГН: ********** по чл. 131
а предложение второ във връзка с чл.
129 ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 29 ал. 1 б. „А" и „Б" от НК, за това, че на 21.02.2014г. в с. Черна гора, обл. Стара Загора, при условията на опА.рецидив, е причинил средна телесна
повреда на М.Г.М., изразяваща се в счупване на V предкиткова
кост на дясната ръка, което е причинило
трайно затруднение на движенията на десния
горен крайник.
Подсъдимият не се признава за виновен по така
повдигнатото му обвинение и моли съда, чрез процесуалния си представител, да
бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Представителят на обвинителната власт поддържа
повдигнатото обвинение и моли на подсъдимия да бъде наложено наказание, при
превес на отегчаващите вината обстоятелства, лишаване от свобода в размер над
средния предвиден в Закона, което наказание да бъде изтърпяно ефективно в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим.
От събраните по делото писмени доказателства: материали по преписка на РП Стара
Загора, протоколи за разпит на
подсъдим, Декларации за СМПИС, Справка
за съдимост с рег.№ 255 / 23.04.2014г. на РС Чирпан,
характеристична справка, протоколи за разпит на свидетели, СМЕ по писмени данни
№ 140/2014г. на Д-р С., СПЕ № 72/2014г. от Д-р Н.,*** за Психични заболявания
със стационар ЕООД Хасково, протоколи за вземане на графологичен
сравнителен материал – подпис и почерк, както и представените по настоящото
дело: писмо от МП ГД „Изпълнение на
наказанията“ РЕГ.№ И-109/113.01.2013г., Справки от ГД ИН Затвора СТ.Загора,
Справки за съдимост, бюлетини за съдимост, епикриза
от МБАЛ“Св.Екатерина“ЕООД – Д, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.М.М. е осъждан за извършени престъпления
от общ характер, както следва:
1. С Протоколно определение от 13.09.2005г. по НОХД №
614/2005г. на РС Д за извършено престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 2 вр. чл. 194 ал. 1 от НК при приложение на чл. 55 ал. 1 т. 1
от НК е осъден на 4 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66 ал. 1 от НК
изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок от 3 години.
Определението е влязло в сила на 13.09.2005г.
2. С Присъда № 96 от 28.02.2006г. по НОХД № 77/2006г.
на РС Д за извършено на 05.01.2006 г. престъпление по чл. 195 ал. 1 от НК при
приложение на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК е осъден на 6 месеца лишаване от свобода
при общ режим. На основание чл. 68 ал. 1 от НК привежда в изпълнение
наказанието, наложено по НОХД № 614/2005г. на РС Д в размер на 4 месеца
лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно, изцяло, отделно при
първоначален общ режим. Присъдата е влязла в сила на 16.03.2006г.
3. С Присъда № 387 от 16.10.2007г. по НОХД №
495/2007г. на РС Д за извършено на 20/21.07.2007 г. престъпление по чл. 196 ал.
1 т. 2 пр. 1 вр. чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 5 от НК при
приложение на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК е осъден на 1 година лишаване от свобода
при строг режим. Присъдата е влязла в сила на 01.11.2007г.
4. С Протоколно определение № 464 от 20.11.2007г. по
НОХД № 607/2007г. на РС Д за извършено на 03.07.2007 г. престъпление по чл. 196
ал. 1 т. 2 вр. чл. 195 ал. 1 т. 3, т. 4 и т. 5 вр. чл. 29 ал. 1 Б от НК при приложение на чл. 55 ал. 1 т.
1 от НК е осъден на 2 години лишаване от свобода при строг режим. Определението
е влязло в сила на 20.11.2007г.
5. С Протоколно определение № 506 от 07.12.2007г. по
НОХД № 542/2007г. на РС Д за извършено на 17.02.2007 г. престъпление по чл. 196
ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр.
чл. 20 ал. 2 вр. чл. 29 ал. 1 б. Б от НК при
приложение на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК вр. чл. 381 ал.
4 от НПК е осъден на 1 година лишаване от свобода при строг режим.
Определението е влязло в сила на 07.12.2007г.
6. С Присъда № 487 от 30.11.2007г. по НОХД №
589/2007г. на РС Д за извършено на 16.06.2007 г. престъпление по чл. 196 ал. 1
т. 2 вр. чл. 195 ал. 1 т. 3 и 5 вр.
чл. 29 ал. 1 Б от НК при приложение на
чл. 373 ал. 2 от НПК и чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК е осъден на 1 година и 6 месеца
лишаване от свобода при строг режим. Присъдата е влязла в сила на 18.12.2007г.
7. С Присъда № 497 от 04.12.2007г. по НОХД №
655/2007г. на РС Д за извършено на 02/03.07.2007 г. престъпление по чл. 196 ал.
1 т. 2 пр. 1 вр. чл. 195 ал. 1 т. 3, т. 5 от НК при
приложение на чл. 51 ал. 1 т. 1 от НК е осъден на 2 години лишаване от свобода
при строг режим. Присъдата е влязла в сила на 20.12.2007г.
8. С Присъда № 32 от 01.02.2008г. по НОХД № 693/2007г.
на РС Д за извършено на 10.09.2007 г. престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. чл. 195 ал. 1 т. 3, т. 5 вр.
чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 Б от НК при приложение
на чл. 373 ал. 2 от НПК вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК е
осъден на 1 година лишаване от свобода при строг режим. На основание чл. 25 ал.
1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК е допусната и извършена кумулация на наказанието с наложени наказания по НОХД №
495/2007г., НОХД № 607/2007г., НОХД № 524/2007г., НОХД № 589/2007г., НОХД №
655/2007г. – всички по описа на РС Д, като е определено едно общо наказание в
размер на най-тежкото от тях, а именно 2 години лишаване от свобода при
първоначален строг режим. На основание чл. 24 от НК увеличава така определеното
общо наказание с 8 месеца, като определя окончателен размер на общото наказание
– 2 години и 8 месеца лишаване от свобода при строг режим. На основание чл. 25
ал. 1 от НК и чл. 59 от НК приспада от така определеното общо наказание времето,
през което е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” и
същият е бил лишен от свобода по което и да е било, включено в съвкупността от
наказания. Присъдата е влязла в сила на 19.02.2008г.
9. С Присъда № 40 от 06.02.2008г. по НОХД № 724/2007г.
на РС Д за извършено на 15.10.2007 г. престъпление по чл. 215 ал. 2 т. 4 вр. чл. 29 ал. 1 Б от НК при приложение на чл. 55 ал. 1 т.
1 от НК е осъден на 2 години лишаване от свобода при строг режим. Присъдата е
влязла в сила на 22.02.2008г.
10. С Присъда № 97 от 04.03.2008г. по НОХД № 23/2008г.
на РС Д за извършено на 13.10.2007 г. престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. чл. 195 ал. 1 т. 3, т. 4, т. 5 от НК при приложение на
чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК е осъден на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода при
строг режим. На основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал.
1 от НК е допусната и извършена кумулация на
наказанието с наложени наказания по НОХД № 495/2007г., НОХД № 607/2007г., НОХД
№ 524/2007г., НОХД № 589/2007г., НОХД № 655/2007г., НОХД № 693/2007г., НОХД №
724/2007г. – всички по описа на РС Д, като е определено едно общо наказание в
размер на най-тежкото от тях, а именно 2 години лишаване от свобода. На
основание чл. 24 от НК увеличава така определеното общо наказание с 8 месеца,
като определя окончателен размер на общото наказание – 2 години и 8 месеца
лишаване от свобода при строг режим. На основание чл. 59 ал. 1 от НК и чл. 25
ал. 2 от НК приспада от така определеното общо наказание времето, през което е
бил задържан под стража по НОХД № 724/2007г. на РС Д и търпял изпълнение на
наказанието, считано от 25.10.2007г. Присъдата е влязла в сила на 20.03.2008г.
11. С Присъда № 107 от 07.03.2008г. по НОХД №
41/2008г. на РС Д за извършено на 30.08.2007 г. престъпление по чл. 196 ал. 1
т. 2 пр. 1 вр. чл. 195 ал. 1 т. 3, т. 5 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29 ал.
1 б. Б вр. чл. 18 ал. 1 от НК при приложение на чл.
55 ал. 1 т. 1 от НК е осъден на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода при
строг режим. Присъдата е влязла в сила на 25.03.2008г.
С Протоколно определение № 156 от 02.04.2008г. на
основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК е
допусната и извършена кумулация на наказанието по
настоящето производство с наложени наказания по НОХД № 495/2007г., НОХД №
607/2007г., НОХД № 524/2007г., НОХД № 589/2007г., НОХД № 655/2007г., НОХД №
693/2007г., НОХД № 724/2007г., НОХД № 23/2008г. – всички по описа на РС Д, като
е определено едно общо наказание в размер на най-тежкото от тях, а именно 2
години лишаване от свобода. На основание чл. 24 от НК увеличава така
определеното общо наказание с 8 месеца, като определя окончателен размер на
общото наказание – 2 години и 8 месеца лишаване от свобода при строг режим. На
основание чл. 59 ал. 1 от НК и чл. 25 ал. 2 от НК приспада от така определеното
общо наказание времето, през което е била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража” по НОХД № 724/2007г. на РС Д и времето през което е
търпял изпълнение на наказанието, считано от 25.10.2007г. Определението е
влязло в сила на 18.04.2008г.
12. С Присъда № 193 от 17.04.2008г. по НОХД №
237/2008г. на РС Д за извършено през периода 11.10.2007 г. – 21.10.2007г. престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. чл. 195 ал. 1 т. 3, т. 4, т. 5 от НК при приложение на
чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК е осъден на 1 година лишаване от свобода. На основание
чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК е допусната и
извършена кумулация на наказанието по настоящето
производство с наложени наказания по НОХД № 607/2007г., НОХД № 495/2007г., НОХД
№ 524/2007г., НОХД № 589/2007г., НОХД № 655/2007г., НОХД № 693/2007г., НОХД №
724/2007г., НОХД № 23/2008г., НОХД № 41/2008г. – всички по описа на РС Д, като
е определено едно общо наказание в размер на най-тежкото от тях, а именно 2 години
лишаване от свобода. На основание чл. 24 от НК увеличава така определеното общо
наказание с 8 месеца, като определя окончателен размер на общото наказание – 2
години и 8 месеца лишаване от свобода при строг режим. На основание чл. 59 ал.
1 от НК и чл. 25 ал. 2 от НК приспада от така определеното общо наказание
времето, през което е бил задържан под стража по НОХД № 724/2007г. на РС Д и
търпял изпълнение на наказанието, считано от 25.10.2007г. Присъдата е влязла в
сила на 08.05.2008г.
13. С Присъда № 525 от 14.11.2008г. по НОХД №
488/2007г. на РС Д за извършено на 21.04.2007 г. престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал.
2 вр. чл. 18 ал. 1 вр. чл.
29 ал. 1 б от НК при приложение на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК е осъден на 5 месеца
лишаване от свобода при строг режим. На основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК е допусната и извършена кумулация на наказанието по настоящето производство с
наложени наказания по НОХД № 495/2007г., НОХД № 607/2007г., НОХД № 524/2007г.,
НОХД № 589/2007г., НОХД № 655/2007г., НОХД № 693/2007г., НОХД № 724/2007г.,
НОХД № 23/2008г., НОХД № 41/2008г., НОХД № 237/2008г. – всички по описа на РС Д,
като е определено едно общо наказание в размер на най-тежкото от тях, а именно
2 години лишаване от свобода при строг режим. На основание чл. 24 от НК
увеличава така определеното общо наказание с 8 месеца, като определя
окончателен размер на общото наказание – 2 години и 8 месеца лишаване от
свобода при строг режим. На основание чл. 25 ал. 2 от НК и чл. 59 ал. 1 от НК
приспада от така определеното общо наказание, изтърпяното наказание лишаване от
свобода, както и времето, през което е била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража” – по която и да е от включените в съвкупността присъди.
Присъдата е влязла в сила на 07.05.2009г.
Общо определеното наказание лишаване от свобода за две
години и осем месеца е изтърпяно на 02.06.2010г. с помощта на 23 дни от работа
в негова полза.
14. С Присъда № 180 от 04.05.2012г. по НОХД № 10/2012г.
на РС Д за извършено на 23.11.2011 г.
престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. чл. 195
ал. 1 т. 3 вр. чл. 194 ал. 1 вр.
чл. 29 ал. 1 б. „а” и „б” от НК при приложение на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК е
осъден на 1 година и 3 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим
на изтърпяване в затвор. Присъдата е влязла в сила на 22.05.2012г.
15. С Присъда № 308 от 19.07.2012г. по НОХД №
279/2012г. на РС Д, изменена с Решение № 174 от 21.11.2012г. по ВНОХД №
546/2012г. на ОС Хасково, за извършено на 23/24.03.2012 г. престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 5 вр.
чл. 194 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК при приложение
на чл. 58а ал. 1 вр. чл. 54 от НК е осъден на 3
години лишаване от свобода; за извършено на 23/24.03.2012г. престъпление по чл.
216 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр.
чл. 20 ал. 2 от НК при приложение на чл. 58а от НК е осъден на 1 година
лишаване от свобода. На основание чл. 23 ал. 1 от НК е определено за двете
деяния едно общо наказание в размер на 3 години лишаване от свобода при строг
режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.
25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК е допусната и
извършена кумулация на наказанието по настоящето
производство с наложено наказание по НОХД № 10/2012г. на РС Д, като е
определено едно общо наказание в размер на по-тежкото от тях, а именно 3 години
лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от
закрит тип. На основание чл. 25 ал. 2 от НК
приспада от определеното общо наказание времето, през което е търпял
наказание лишаване от свобода по НОХД № 10/2012г. на РС Д и на основание чл. 59
ал. 1 от НК приспада от така определеното общо наказание времето, през което е
бил задържан под стража по настоящето дело, считано от 24.03.2012г. Присъдата е
влязла в сила на 21.11.2012г. На 27.02.2015г. освободен от затвора, изтърпял
наказание в размер на три години лишаване от свобода по НОХД № 10/2012г. и НОХД
№ 279/2012г. с помощта на 24 дни от работа с начало на наказанието 24.03.2012г.
Към дата 21.02.2014г. подсъдимият М. изтърпявал
наказание „Лишаване от свобода” в Затворническо общежитие с. Черна гора към
затвора гр. Ст. Загора. Същия на горепосочената дата обитавал килия № 26 и бил
зачислен към лишените от свобода лица, влизащи в ІІІ група. На същата дата
надзора и охраната на лишените от свобода лица, влизащи в горепосочената група,
бил осигуряван от св. А. Т.Т. - надзирател към ЗО с. Черна гора.
Подсъдимият М. имал агресивно поведение спрямо
останалите лица в килията. Така на 21. 02. 2014 г. същият се скарал с друг лишен от свобода: св. А.И.Г., който
както и свидетелите Р.И.А., Т.М.Т., Т.М.Т., А.И.Г. обитавали същата килия.
Междувременно вратите на килиите били отворени и водели към коридор. Виждайки
агресивното поведение на подсъдимият М., свидетелят М.Г.М. извел другите лишени
от свобода извън килията в коридора, като сам
застанал до вратата на килията и повел разговор с другите лишени от
свобода, намиращи се в коридора. Междувременно подсъдимият М., ядосан от
поведението на свидетеля М., взел лопата, намираща се в килията и замахнал със същата към областта на главата на свидетелят М.,
последният предпазвайки се вдигнал дясната си ръка, като по този начин, удара
попаднал в областта на предкиткова кост на дясната му ръка. Свидетелят М. успял да
хване и издърпа лопатата от подсъдимия М.. Чувайки викове на място дошъл
свидетелите Т. и М. А. Г., които разбирайки за случилото се между свидетелят М.
и подсъдимият М., извели последния от отряда и поставяйки му белезници, го
изолирали в специално пригодена за това стая. Свидетелят М. бил отведен в
кабинета на свидетелят Т.И.Р. - медицински фелдшер към ЗО с. Черна гора, където
разказал за случилото се, като междувременно ръката му била видимо отекла и
болезнена при опипване. Впоследствие при извършен преглед извършен от лекар
специалист- ортопед в Спешен център Ст. Загора било установено, че е нанесена
фрактура на предкиткова кост на дясната ръка на
свидетелят М..
По повод случилото се в ЗО с. Черна гора, обл. Ст. Загора, на дата 21.02.2014г. била извършена
проверка в резултат на същата подсъдимият М. бил установен като извършител на
деянието, при което било причинено телесно увреждане на пострадалия М..
Материалите от проверката били изпратени до РП Ст. Загора, където била
образувана преписка № 983/2014г. по описа на прокуратурата. С постановление от
10.03.2014г. на РП Ст. Загора, преписка № 983/2014г. по описа на РП Ст. Загора
била изпратена по компетентност на РП Чирпан.
По така описания начин подсъдимият М. бил установен
като извършител на горепосоченото деяние.
Видно от заключението на назначената СМЕ по писмени
данни № 140/2014г., пострадалият М.Г.М. е получил счупване на V предкиткова кост на дясната ръка. Описаното травматично
увреждане е от действието на твърди тъпи предмети и отговаря да е получено по
време и начин отразени в материалите на досъдебното
производство и обясненията на пострадалия - нанасяне на удар с лопата върху
отведена над главата дясна ръка. Счупването на V предкиткова
кост на дясната ръка е причинило на пострадалия трайно затруднение на
движенията на десния горен крайник. Тоест касае се за средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129 ал. 1 от НК. Според вещото лице, изслушано в с.з. на
29.09.2015 г. д-р С. при попадане на предмет между 4 и 5 пръст не може да се
получи такова счупване. С това експертно становище по категоричен начин се
опровергава защитната позиция на подсъдимия, че пострадалия се е самонаранил.
Видно от заключението на назначената в хода на
разследването Съдебно- психиатрична експертиза № 72/2014г., подсъдимият М.
страда от психично заболяване: Диссоциално личностово разстройство, Код по МКБ10: F60.2. Според
експерта предвид заболяването подсъдимият М. е в състояние да разбира
свойството и значението на извършените от него действия и да ръководи
постъпките си. Има връзка между психичното заболяване на подсъдимият с
извършеното от него деяние, като се има предвид изложеното в материалите по
делото. Съобразно психичното си заболяване подсъдимият разбирал свойството и
значението на извършеното противоправно деяние и е
можел да ръководи постъпките си – тоест да се въздържа от такива действия.
Психичното състояние към инкриминирания момент, както и дигностицираното
заболяване (липсва фазовост в протичането му) към
дата 21.02.2014г. е позволявало на М. да ръководи постъпките си. Към настоящия
момент психичното състояние на М. позволявало спрямо него да се извършват
действия по разследване и реализиране на наказателна отговорност. Според
заключението подсъдимият М. е годен да участва пълноценно в разследването и да
дава достоверни обяснения.
По описания начин от обективна и субективна страна
подсъдимият М. е осъществил престъпния състав на чл. 129 ал. 1 във връзка с ал.
2 от НК - като на 21.02.2014г. в с. Черна гора, обл.
Стара Загора е причинил средна телесна повреда на М.Г.М., изразяваща се в
счупване на V предкиткова кост на дясната ръка, което
е причинило трайно затруднение на движенията на десния горен крайник.
Предвид осъжданията на
подсъдимия М. по НОХД № 488/2007г. на РС Д и НОХД № 279/2012г. на РС Д,
деянието му – предмет на настоящото производство се явява извършено при
условията на опА. рецидив при хипотезата на чл. 29,
ал. 1, б. „А” и „Б” от НК и следва да се квалифицира като престъпление по чл.
131а предложение второ във връзка с чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 във
връзка с чл. 29, ал. 1, б. „А” и „Б” от НК, по който текст съдът го признава за
виновен.
В заключение съдът счита, че може да се направи само
един обоснован извод, този за наличието на фактическата обстановка, приета от
съда и подкрепяща се от показанията на пострадалия, от показанията на
свидетелите очевидци- А.Т.М., Т.М.Т., както и от показанията на свидетеля Ж.Ж.,
пред когото подсъдимия признал, че ударил пострадалия и друг затворник същия ден,
но и от заключението на назначената в хода на разследването СМЕ, сочеща по
недвусмислен начин, че причинените травматични увреждания са причинени по
начина, посочен от пострадалия.
От субективна страна
престъпното деяние е извършено от подсъдимия при пряк умисъл, тъй като същият е
съзнавал обществено- опасния характер на деянието, предвиждал е неговите
обществено опасни последици и е искал настъпването на същите.
При определяне вида и
размера на наказанието съдът се съобрази с двата основни принципа в
наказателно- правната ни система, а именно принципа на законоустановеност
на наказанието и принципа на индивидуализация на наказанието.
Съгласно първия принцип в
специалния текст на Закона за този вид престъпление се предвижда наказание
лишаване от свобода от 5 до 12 години.
При индивидуализация на
наказанието съдът се съобрази със степента на обществена опасност на деянието,
а именно обстоятелството, че се касае до престъпно посегателство срещу
личността, след като прецени и обществената опасност на дееца, степента и
формата на вината, подбудите за извършване на деянието, както и всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът взе здравословните проблеми и заболяване на
подсъдимия, а като отегчаващи вината обстоятелства лошите му характеристични
данни и многобройните му предишни осъждания, извън тези обуславящи правната
квалификация на деянието за което е предаден на съд по настоящото НОХД.
При определяне на размера на
наказанието съдът се съобрази и с обстоятелството, че в конкретния случай е
причинена средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в
движението на горния ляв крайник, която е от такъв характер, че това трайно
затруднение няма да бъде такова за сравнително продължителен период от време.
Предвид гореизложеното,
съдът счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при наличието
на изключително по своя характер смекчаващо вината обстоятелство / заболяването
на подсъдимия /, при условията на чл. 55 , ал. 1, т.1 от НК, когато и най-лекото, предвидено в закона
наказание се оказва несъразмерно тежко, поради
което му наложи наказание лишаване от свобода за
срок от 3 (три) години, което наказание да изтърпи при първоначален
строг режим, съгласно чл. 61, т.2 от ЗИНЗС в затворническо заведение от закрит
тип, съгласно чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС
Съдът счита, че с така
определеното и наложено на подсъдимия наказание ще се постигнат целите на
наказанието визирани в чл. 36, ал. 1 от НК, при строго съблюдаване на нормата
на ал. 2 на чл. 36 от НК.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 189, ал. 3
от НПК съдът счита, че следва да възложи направените по делото разноски върху
подсъдимия.
Причините за извършване на
престъпното деяние се коренят в ниското обществено съзнание на подсъдимия и в
явното незачитане на моралните и правни норми на обществото и личната
неприкосновеност.
Водим от изложените мотиви
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………. .