РЕШЕНИЕ
№ 8495
гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. ИВ. М.
при участието на секретаря Р. ИВ. Г.
като разгледа докладваното от П. ИВ. М. Гражданско дело №
20211110151730 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗАД „А.Б.“ срещу „Дж.
Застраховане“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, за
сумата от 771,85 лева – главница, представляваща остатък от регресно вземане по щета № ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 14.08.2019 г. в гр. София, на бул. „Арсеналски“, управлявайки лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № , водачът Кр. Т. Ан. не е спазвал
достатъчно дистанция и е ударил в задната част изчакващия в колона на червен сигнал на
светофарната уредба лек автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“ с рег. № . Твърди се, че
ПТП-то е настъпило по вина на Кр. Т. Ан.. Поддържа, че към момента на ПТП-то МПС
марка „Дачия“, модел „Докер“ е имало сключена застраховка „Каско“ при ищцовото
дружество. Сочи, че след подаване на уведомление е образувана щета № , изготвени са опис
на щетите, калкулация и доклад по щета. Твърди, че към датата на застрахователното
събитие увреденият автомобил е бил във фабрична гаранция, поради което е отремонтиран в
официален сервиз и на „Ауто Франс 3000“ ООД е изплатена сума в размер на 4 607,95 лева.
Аргументира, че съгласно двустранен констативен протокол за ПТП от 14.08.2019 г., ПТП-
то е настъпило по вина на К. Ан., който имал сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество. Излага, че до ответника е била е изпратена регресна
покана за заплащане на сумата в размер на 4622,95 лева, представляваща застрахователно
обезщетение с включени 15,00 лева ликвидационни разноски, но била заплатена само част
от сумата, поради което претендира заплащане на остатъка. Искането към съда е да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск. Навеждат се твърдения, че искът е неоснователен, доколкото
ответното дружество е заплатило сума във връзка с процесното ПТП преди завеждане на
исковата молба. Сочи се, че с извършено на 13.05.2020 г. плащане в размер на 3836,47 лв.
ответното дружество е възстановило на ищеца обезщетение по щета № *********. Твърди,
че така изплатената сума е определена по нормативно установения ред и съответства на
претърпените от увреденото лице имуществени вреди, поради което счита, че не дължи
други суми. Оспорва размера на вредите като завишен, твърди, че не съответства на реално
претърпените такива. Във връзка с претенцията на ищеца за присъждане на стойността на
ремонта по цени на официалния сервиз, поддържа, че за отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ е ирелевантно дали увреденото МПС е било в
гаранция или не към датата на ПТП, като в тази връзка счита, че не се дължи обезщетение
по най-високи цени на пазара, както и че осъществяването на ремонта при средни ценови
условия не би поставило увреденото лице в по-лошо положение. В заключение излага, че
размерът на претърпените вреди към датата на събитието по средни пазарни цени възлиза на
3836,47 лева. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
За да бъде основателен предявеният иск, ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване 1) сключен застрахователен договор за имуществена застраховка
за увредения автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2) плащане
на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; 3) отговорност на прекия
причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат
установени в процеса: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и
вредите; 4) размера на причинените вреди; и 5) сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП, по силата на който
ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния
водач. В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже плащане на регресната претенция.
Страните по делото не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно
към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника и причинителя на вредата, изплащането на застрахователното обезщетение от
страна на ищеца; че на 14.08.2019 г. в гр. С., на бул. „Ар.“ е настъпило ПТП между лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № , застрахован при ответното
дружество, и лек автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“ с рег. № , застрахован при
ищцовото дружество, в резултат на което са настъпили вреди за лек автомобил марка
2
„Дачия“, модел „Докер“ с рег. № , както и че ПТП-то е реализирано по вина на водача на л.а.
марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ; че ответникът е изплатил на ищеца сума в
размер на 3836,47 лева.
Спорът между страните се концентрира изцяло върху размера на дължимото
обезщетение за причинените от процесното ПТП вреди. По този въпрос от събраните по
делото доказателства се установява следното.
По уведомление от 20.08.2019г. на собственика на увредения автомобил по повод
нанесените от процесното ПТП вреди на МПС марка „Дачия“, модел „Докер“ с рег. № , при
ищцовото дружество е образувана преписка по щета № , по която е извършен оглед, опис и
оценка на щетите. Автомобилът е предаден за ремонт на официалния сервиз на марката
„Ауто Франс 3000“ ООД, където щетите са били отстранени съгласно приемо-предавателен
протокол от 16.01.2020г. На 22.01.2020г. сервизът „Ауто Франс 3000“ ООД е издал на ишеца
фактура № за сумата от общо 4607,95 лева с ДДС, представляваща стойността на ремонта
/труд, материали и резервни части/. Видно от извършената от ишцовото дружество
калкулация, ищецът е приел така посочената сума и е изплатил същата на сервиза на
13.02.2020г. На 02.03.2020г. ищецът е изпратил на ответника регресна покана за сумата от
4622,95 лева. Представляваща платеното застрахователно обезщетение и 15 лева
ликвидационни разходи. По делото е безспорно, че ответникът е изплатил на ищеца част от
така предявената претенция, като неплатеният остатък е в размер на 771,85 лева.
От приетото и неоспорено от страните експертно заключение по съдебно-
автотехническа експертиза което съдът кредитира в съвкупност с писмените доказателства
по делото като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че механизмът на
процесното ПТП е следният: на 14.08.2019г. около 17,30ч. в гр. С., лек автоможил
„Фолксваген Голф“ с рег. № се движи по ул. „Б. ч. “с посока от бул. „В.“ към бул. „Ч. вр.“ и
на кръстовището с ул. „Б.“ водачът реализира ПТП със спрелия пред него товарен
автомобил „Дачия Докер“ с рег. № . Въз основа на посочения механизъм и вида и характера
на процесните вреди, експертът е установил, че щетите по т.а. „Дачия Докер“, с рег. № , се
намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 14.08.2019г. пътно-
транспортно произшествие. Според вещото лице стойността необходима за възстановяване
на автомобила по средни пазарни цени към датата на процесното произшествие е 3871,56
лева. Според вещото лице по делото липсват документи, които да установяват наличие на
производствена гаранция и условията й, поради което не може да отговори дали ако
автомобилът е в гаранция е следвало да бъде ремонтиран в официален сервиз. В
проведеното на 05.04.2022г. открито съдебно заседание вещото лице е уточнило, че ако
процесното МПС е било в гаранция, най-вероятно е било наложително неговото
отремонтиране в сервиза на официалния представител. В този случай следва да бъдат взети
предвид цените в сервиза на официалния представител.
От приетата и неоспорена от страните справка от 12.04.2022г., издадена от „Ауто Франс
3000“ ООД се установява, че процесният лек автомобил има гаранция от 5 години или
достигане на 100 000 км пробег – което от двете събития настъпи по-рано. За конкретния
3
автомобил тази гаранция е стартирана в системата на Рено на 29.06.2016г. като
петгодишният период изтича на 28.06.2021г. Установява се също, че като условие за
валидност на гаранцията, съгласно изискванията на производителя, през периода на
гаранцията автомобилът следва да се обслужва и ремонтира в съответствие с техническите
предписания, методиките, процедурите и специализираното оборудване на производителя.
Видно от документите по застрахователната преписка, процесното МПС е било с
километраж от 24 848 км. към датата на приемането му за ремонт в сервиза.
От така изложената доказателствена съвкупност следва категоричният извод, че към
датата на процесното ПТП /14.08.2019г./ производствената гаранция на увреденото МПС
„Дачия Докер“ не е била изтекла нито във времево отношение, нито от гледна точка на
изминатия километраж, поради което автомобилът е бил в производствена гаранция. След
като условието за запазване на гаранционното покритие е ремонтът да бъде извършен в
официалния сервиз на марката, то в случая при определяне на действителната стойност на
вредата към датата на произшествието не могат да бъдат взети предвид цените на труда,
материалите и резервните части, предлагани от останалите сервизи на пазара, доколкото
извършването на ремонт от други сервизи е несъвместимо с гаранционните условия. За
действителна стойност на вредата към датата на ПТП следва да бъде взета предвид
стойността на ремонта в официалния сервиз на марката, която съответства на стойността на
издадената от сервиза фактура – 4607,95 лева.
Във връзка с доводите в отговора на исковата молба следва да се посочи, че
деликвентът, респ. застрахователят на неговата отговорност, следва да заплати обезщетение,
което да постави увредения в положение отпреди реализирания деликт /настъпилото
застрахователна събитие/. Поради това и ако увреденият автомобил е бил в гаранционен
срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се
заплатят в оторизиран сервиз, щом това е условие за запазване на правата по гаранцията. В
този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на
производство на автомобила /3 или 5 или 7 години в зависимост от конкретно определения
от продавача или производителя гаранционен срок/ и в зависимост от неговия пробег, този
автомобил обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са
нови и оригинални. Следователно при тази хипотеза /каквато е и настоящата/, при
настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено ако
бъдат изцяло заменени повредените авточасти с нови оригинални такива. В случая тази
стойност се равнява на 4607,95 лева. На основание чл. 411 КЗ, регресното право обхваща и
обичайните ликвидационни разходи във връзка със застрахователната претенция, които в
случая се равняват на 15 лева, или общо 4622,95 лева, какъвто е и размерът на
извънсъдебната регресна претенция.
Доколкото по делото няма спор, че вследствие на извършеното от ответника частично
плащане /което по твърдения на ответника е в размер на 3836,47 лева, а по изчисленията в
исковата молба – 3851,10 лева/, процесният остатък от регресната претенция в размер на
771,85 лева е останал неплатен, то предявеният осъдителен иск за тази сума е основателен и
4
следва да бъде уважен изцяло.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 50 лева, за депозит за възнаграждение на вещо лице
в размер на 250 лева, за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лева и за
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС, платено изцяло по банков път, или
общо 665 лева, които следва да му бъдат присъдени.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Дж. Застраховане“ АД, с ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Кн. Ал. Д.“ № , да заплати на ЗАД „Ал.Б.“ АД, с ЕИК: , с адрес: гр. С., ул. „С“ № , на
основание чл. 411 КЗ сумата от 771,85 лева, представляваща неплатен остатък от регресно
вземане по щета № за вредите, нанесени върху МПС „Дачия Докер“ с рег. № от ПТП на
14.08.2019г. в гр. София, ведно със законната лихва считано от 03.09.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
665 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5