№ 15893
гр. София, 22.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20241110131759 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „***“ ЕАД да заплати на Р. Р. М. сумата от 20 198.00
лева (след допуснато увеличение на размера на претенцията по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК),
представляваща обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил „***“ с рег. № СВ ***
ХТ в резултат от ПТП, настъпило на 02.03.2024г. в гр. София, на Околовръстното шосе, на
разклона за с. Гниляне, в резултат от виновното и противоправно поведение на водача на лек
автомобил „***“ с рег. № КН 6269 ХТ, чиято *** в това му качество била застрахована от
ответника по силата на договор за задължителна застраховка „***“ на автомобилистите,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.06.2024г. до окончателно
изплащане на задължението, както и сумата от 688.59 лева (след допуснато увеличение на
размера на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК), представляваща обезщетение за забава за
периода от 07.03.2024г. до 02.06.2024г.
Ищцата твърди, че на 02.03.2024г. в гр. София, в района на Околовръстното шосе, на
разклона за с. Гниляне, настъпил пътен инцидент между собствения й лек автомобил „***“ с
рег. № СВ *** ХТ, който бил спрял на знак „***“ на път без предимство, когато движещият
се по пътя с предимство лек автомобил „***“ с рег. № КН 6269 ХТ предприел завой надясно,
при който навлязъл в лентата за насрещно движение, където се намирал спрелият към този
момент лек автомобил „***“, в резултат от което на последния били причинени увреждания.
С оглед на това и доколкото към датата на ПТП гражданската (деликтната) отговорност на
водачите на лек автомобил „***“ била застрахована от ответника, последният бил поканен
да заплати на ищцата стойността, необходима за възстановяване на увреденото превозно
средство, което отказал да стори. С оглед на това в настоящото производство ищцата
претендира обезщетение за вредите от ПТП, обезщетение за забава върху него, законна
лихва, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените срещу него искове, оспорвайки
настъпването на ПТП, изложения в исковата молба механизъм на произшествието, вкл.
осъществено от водача на лек автомобил „***“ виновно противоправно поведение,
наличието на причинно- следствена връзка между ПТП и вредите, обезщетяването на които
1
се претендира в настоящото производство, както и размера на обезщетението, което според
ответника е силно завишено и несъответно на действителната стойност на вредите. В
условията на евентуалност е заявено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от водача на сочения за увреден лек автомобил с твърдение, че същият „има значителен
принос за настъпване на ПТП и вредите по МПС“. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ е уредена правната възможност за увреденото лице
да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди срещу застрахователя, обезпечил гражданската отговорност на
делинквента по силата на договор за имуществено застраховане „***“ на автомобилистите.
За да бъде ангажирана имуществената отговорност на застрахователя, в обективната
действителност следва да са се осъществили следните материалноправни предпоставки
(юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение
по задължителна застраховка „***“, по силата на което застрахователят се е задължил да
обезпечи гражданската (деликтната) отговорност на водачите на лек автомобил „***“ с рег.
№ КН 6269 ХТ; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на
застрахователното покритие в резултат от виновното и противоправно поведение на водача
на посочения автомобил (на основание нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага
оборимо); 3/ настъпване на имуществени вреди- неблагоприятно засягане на материални
блага на ищеца, вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена
връзка между ПТП и вредоносните последици.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК горепосочените предпоставки следва да
бъдат установени пълно и главно от ищеца.
Не е спорно между страните, поради което и с доклада по делото на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и поради това ненуждаещо се
от доказване е отделено правнорелевантното обстоятелство, че към датата на ПТП
гражданската (деликтната) отговорност на водача на лек автомобил „***“ с рег. № КН 6269
ХТ е била обезпечена от ответното дружество.
Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че този факт с
правно значение се установява от представените от ответника по реда на чл. 190 ГПК
регистрационен картон по застрахователната полица с предмет гражданската отговорност на
водачите на лек автомобил „***“ с рег. № КН 6269 ХТ и справка от водения от
Информационния център на Гаранционния фонд електронен регистър за сключена
застраховка „***“, ползваща се с презумптивна доказателствена сила съгласно изричната
норма на чл. 574, ал. 12 КЗ.
Спорните по делото въпроси касаят механизма на пътния инцидент, в частност
осъщественото от всеки от двамата водачи поведение непосредствено преди и по време на
ПТП и приноса на всеки от тях за настъпването му, респ. за вредите от него, както и размера
на следващото се обезщетение с оглед на действително настъпилите в резултат от
конкретния пътен инцидент вреди.
Съгласно съставения от участниците в ПТП двустранен констативен протокол
процесното произшествие настъпило на 02.03.2024г., на разклона за с. Гниляне на
Околовръстния път на гр. София, като лек автомобил „***“, управляван към този момент от
***, бил спрял на знак „***“ в дясната лента на движение, а лек автомобил „***“,
управляван от М. Д., извършвал завой надясно от пътя, с който улицата, на която се намирал
лек автомобил „***“, образува Т- образно кръстовище, към тази улица, при което навлязъл в
насрещното движение- в лентата, в която към този момент бил спрял лек автомобил „***“- в
този смисъл е изображението, съдържащо се графа 13 от протокола за ПТП- „скица на
2
пътната обстановка“.
В адресираното от водача на лек автомобил „***“ до ответника уведомление за
настъпило застрахователно събитие същият е изложил твърдения, че ПТП настъпило на
02.03.2024г., на Околовръстния път на гр. София, като същият бил спрял с управлявания от
него автомобил на знак „***“, когато друг автомобил, завивайки надясно, навлязъл в лентата
му за движение, при което настъпил удар, в резултат от който настъпили увреждания в
предната част на лек автомобил „***“.
Свидетелят ***- водач на лек автомобил „***“ към момента на ПТП, твърди, че в
началото на месец март 2024г. се движил със собствения на майка си- ищцата Р. М., лек
автомобил „***“ с рег. № СВ *** в посока от Околовръстния път към гр. ***, когато на
кръстовището спрял преди знак „***“. В този момент от лявата му страна, от другата улица,
с която било образувано процесното кръстовище, идвал друг автомобил- зелен „***“, който
предприел завой надясно към улицата, на която свидетелят се намирал с управлявания от
него автомобил, и ударил последния, навлизайки в лентата му за движение.
Свидетелят М. Д., от своя страна, твърди, че на 02.03.2024г. участвал в ПТП с
управлявания от него и собствен на негова приятелка лек автомобил „***“, като се движил
по път с предимство в посока от гр. *** към гр. София, когато предприел завой надясно, но
колата продължила напред към спрелия на другата улица, преди кръстовището и преди знак
„***“, друг автомобил. Изяснява в тази връзка, че „взел“ малка част от завоя, но не успял да
„вземе“ завоя хубаво и докрай, въпреки че бил завил с пълен волан надясно. Колата
„поднесла“ и настъпил удар с отсрещния автомобил- червен „***“, като ударът и за двата
автомобила настъпил в предните им леви страни.
Преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира така възпроизведените гласни
доказателства за правдиви, доколкото същите са последователни, житейски логични,
вътрешно, а и взаимно безпротиворечиви, като освен това, изложеното от свидетелите се
потвърждава от данните в приобщените и обсъдени писмени доказателства, както и от
заключението на съдебно- автотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202
ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и
обосновани отговори на възложените задачи, и в което експертът е потвърдил
правдоподобността от техническа гледна точка на установения в писмените и гласните
доказателствени средства механизъм на ПТП.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че от така възпроизведената
доказателствена съвкупност безпротиворечиво, по идентичен начин се установяват мястото
и времето на настъпване на ПТП, участниците в него, разположението им един спрямо друг
непосредствено преди инцидента, както и извършваните от всеки от водачите маневри при
настъпването му- водачът на лек автомобил „***“ е бил спрял на знак Б- 2- „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство!“ в дясната лента за движение, а водачът на лек
автомобил „***“ е извършвал завой надясно от пътя с предимство към пътя, на който се е
намирал лек автомобил „***“, при което непосредствено след завоя е навлязъл в насрещната
лента спрямо посоката си на движение, където е настъпил удар с намиращия се там и сочен
за увреден лек автомобил.
С това свое поведение последният е действал противоправно- в противоречие с правно
дължимото, в частност с нормите на чл. 20, ал. 1 и чл. 35, ал. 3 ЗДвП, съгласно които
водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват, а при завиване надясно за навлизане в път с двупосочно движение водачът на
пътното превозно средство завива така, че да навлезе по възможно най- краткия път в
дясната част на платното за движение.
Същевременно, макар в отговора на исковата молба да е изложен довод, че
поведението на водача на МПС „***“ значително е допринесло за ПТП, доколкото такова
конкретно поведение не е посочено, настоящият съдебен състав намира, че се касае за
3
бланкетно, неконкретизирано възражение за принос на другия водач, което като такова не е
годно да сезира надлежно съда, респ. да бъде разгледано по същество. В този смисъл
решение № 470 от 12.05.2021 г. на САС по в. гр. д. № 426/2021 г., както и постановените по
реда на чл. 290 ГПК решение № 134/2020г. по т. д. № 1422/2019г, решение № 18/2021г по т.
д. № 696/2020г на ІІТО на ВКС, в които е прието, че „за да се приеме, че ответникът
надлежно е въвел възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се съобразят не
само процесуалните срокове по ГПК, но и възражението следва да е конкретизирано чрез
посочване на фактически обстоятелства относно действията на пострадалия, които са в
причинна връзка и са допринесли за увреждането…Бланкетното възражение за
съпричиняване, неподкрепено с фактически твърдения, не сезира надлежно съда за
произнасяне, тъй като не е ясно какви факти следва съдът да установява и срещу какви
твърдения следва ищецът да се брани“.
В случая в отговора на исковата молба от името на ответника не са изложени каквито и
да е конкретни твърдения за осъществено от водача на сочения за увреден лек автомобил
поведение, което да бъде преценявано като допринесло за ПТП, а се поддържа единствено,
че същият има „значителен принос за настъпване на ПТП и вредите по МПС“.
При тези фактически и правни съображения следва да се приеме, че отговорността за
обезщетяване на вредите от процесното ПТП е на водача на лек автомобил „***“, респ. на
обезпечилия гражданската (деликтната) му отговорност ответник в качеството му на
застраховател по застраховка „***“ на автомобилистите на този лек автомобил.
Видът и степента на настъпилите при ПТП увреждания по МПС „***“ се установяват
от двустранния констативен протокол за ПТП, както и от съставените от ответника опис на
уврежданията и описи- заключения по процесната претенция, като съгласно заключението
на съдебно- автотехническата експертиза от техническа гледна точка посочените в описа
вреди се намират в причинна връзка с възприетия механизъм на ПТП, поради което следва
да се приеме за доказано правнорелевантното обстоятелство, че същите са резултат от
процесното застрахователно събитие и поради това подлежат на обезвреда от прекия
причинител на вредата, респ. от застрахователя на гражданската (деликтната) му
отговорност.
Съгласно неоспорените в тази им част доказателствени (фактически) изводи в
заключението стойността, необходима за възстановяване на увреденото имущество в
състоянието отпреди инцидента, определена по средни пазарни цени към датата на ПТП,
представляваща възстановителната стойност на вещта по смисъла на разпоредбата на чл.
400, ал. 2 КЗ, релевантна в хипотезата на частична увреда, каквато е настоящата, възлиза на
сумата от 20 198.28 лева.
С оглед на така изложеното от фактическа и правна страна и при липсата на
доказателства, а и на твърдения за извършено от ответника цялостно или частично плащане
на вземането, предмет на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, последният следва да
бъде изцяло уважен- за размера, до който в проведеното на 28.05.2025г. открито съдебно
заседание бе допуснато изменение.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва пълно и главно да
установи възникването и съществуването на главен дълг, поставянето на задълженото по
него лице в забава, както и размера на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от
ползване на паричния ресурс и съизмеряваща се със законната лихва за периода на забавата.
Отговорността на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди произтича от
сключения застрахователен договор „***“, но е функционално обусловена от отговорността
на прекия причинител на застрахователното събитие, като застрахователят отговаря за
всички причинени от него вреди, включително за вредите от забавата. Това е предвидено в
разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, според която застрахователното обезщетение обхваща
и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
4
лице при условията на ал. 3, а според ал. 3 лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2,
за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат
само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най- ранна. Нормата на ал. 3 ограничава отговорността
на застрахователя за законна лихва, като определя различен (спрямо разпоредбата на чл. 84,
ал. 3 ЗЗД) начален момент, от който такава се дължи- по- ранната дата между деня на
уведомяването от застрахования и деня на уведомяването, съответно претенцията на
увредения за обезщетение.
Съгласно разясненията на касационната инстанция, съдържащи се в постановените по
реда на чл. 290 ГПК решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т. о. и
решение № 10/05.01.2024 г. по гр. д. № 4723/2022 г. на ВКС, І II г. о., които настоящият
съдебен състав възприема, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка "***" лихвите за забава се включват в застрахователното
обезщетение по силата на нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от КЗ,
като това са тези лихви, които текат от момента на по- ранната от следните дати: датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ, или от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице, или от
датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение. След предявяване на претенцията по чл. 498 от КЗ за
застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 от КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1/
изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ, в който случай той
дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк
иск срещу застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Следователно, на осн. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава.
Между страните не е спорно, а и се установява от приобщеното като писмено
доказателство уведомление до ответното дружество за настъпило застрахователно събитие,
че последното е уведомено за процесния пътен инцидент на 07.03.2024г., поради което и при
липсата на данни за по- ранно уведомяване на застрахователя от застрахованото лице, следва
да се приеме, че считано от тази дата ответникът е бил титуляр на задължение за изплащане
на обезщетение за неточно в темпорално отношение изпълнение на задължението на
делинквента, респ. на собственото си задължение за обезщетяване на настъпилите в резултат
от ПТП вреди.
С оглед на това върху установеното като дължимо обезщетение за имуществени вреди
следва да бъде присъдено обезщетение за забава за заявения с исковата молба период- от
07.03.2024г. до 02.06.2024г., чийто размер, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, с
помощта на електронен калкулатор, възлиза именно на претендираната след допуснатото
изменение сума, поради което и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде
изцяло уважен.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена
5
сумата от 1186.42 лева, включваща заплатени държавна такса и депозит за възнаграждение
на вещото лице.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. Я. С. следва да
бъде присъдена сумата от 700.00 лева, представляваща възнаграждение за осъществено от
него безплатно процесуално представителство на ищцата в настоящото производство, чийто
размер бе определен от съда като справедлив и обоснован съобразно нормата на чл. 36, ал. 2
ЗА, при съобразяване на невисоката фактическа и/или правна сложност на делото,
обстоятелството, че разглеждането му е приключило в едно открито съдебно заседание, в
което са извършени процесуални действия с участието на адвоката- разпит на двама
свидетели и изслушване на заключение на съдебно- автотехническата експертиза, без
същите да се явяват значителни по обем и сложност, т. е. при съобразяване на действително
положените от адвоката процесуални усилия. Върху така определената сума съдът не следва
да определя и присъжда допълнително данък добавена стойност, като в тази насока
настоящият съдебен състав изцяло споделя съображенията, възприети в определение №
917/02.05.2023г., постановено по ч. гр. д. № 1323/2023г. на ВКС, IV г.о.
Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ „***“ ЕАД, ЕИК ***, да
заплати на Р. Р. М., ЕГН **********, сумата от 20 198.00 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди по лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** ХТ в резултат от ПТП,
настъпило на 02.03.2024г. на разклона за с. Гниляне на Околовръстното шосе на гр. София, в
резултат от виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „***“ с рег.
№ КН 6269 ХТ, чиято *** в това му качество била застрахована от ответника по силата на
договор за задължителна застраховка „***“ на автомобилистите, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 03.06.2024г. до окончателно изплащане на задължението, както
и сумата от 688.59, представляваща обезщетение за забава за периода от 07.03.2024г. до
02.06.2024г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 1186.42 лева, представляваща
разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА „***“ ЕАД, ЕИК
***, да заплати на адв. Я. В. С., ЕГН **********, сумата от 700.00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществени от него безплатна адвокатска защита и
съдействие на ищцата Р. Р. М., ЕГН **********, в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6