Решение по дело №358/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.215, ал.1 Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на М. Т. Д. и Р. К. Д., двамата от [населено място], община Приморско, [улица], против заповед №112 от 15.02.2023 г. на кмета на община Приморско, с която на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ, е наредено да се премахне установения незаконен строеж „кошара №2“, с приблизителни размери 5.60 м./10.49 м./5.67 м./8.74 м./5.60 м./2.21 м./3.30 м. и застроена площ/ЗП/-84 кв.м., находящ се в поземлени имоти/ПИ/ с идентификатори 52129.102.172; 52129.103.16 и 52129.103.14 по КККР на [населено място], община Приморско.

Жалбоподателите, редовно уведомени, чрез процесуалния си представител, поддържат сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност искат отмяна на оспорения административен акт. Ангажират доказателства. Процесуалният представител на жалбоподателите претендира възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата/ЗА/.

Ответникът, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не е взел становище по жалбата. Представя административната преписка по издаване на заповедта. Ангажира доказателства.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал.4 ЗУТ, от лица с правен интерес и е допустима.

Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:

С констативен акт №6 от 25.01.2023 г., съставен при проверка от служители на община Приморско, е установен незаконен строеж „кошара №2“, с приблизителни размери 5.60 м./10.49 м./5.67 м./8.74 м./5.60 м./2.21 м./3.30 м. и застроена площ/ЗП/-84 кв.м., находящ се в поземлени имоти/ПИ/ с идентификатори 52129.102.172; 52129.103.16 и 52129.103.14 по КККР на [населено място], община Приморско. Обектът, собственост на М. и Р. Д., е завършен; изграден е в земеделска зона без режим за застрояване; в имоти публична общинска собственост; извън границите на населеното място; без строителни книжа; без действащ ПУП/ПЗ/; в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 ЗУТ, /л.24 и 25 от делото/.

На 30.01.2023 г. констативният акт е връчен на жалбоподателите, които в срока по чл.225а, ал.2 ЗУТ не са подали възражение/л.22 и 26 от делото/.

На 15.02.2023 г., въз основа на така констатираните факти, кметът на община Приморско е издал заповед №112 от 15.02.2023 г., с която на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ, е наредено М. Т. Д. и Р. К. Д. от [населено място] да премахнат установения незаконен строеж „кошара №2“, с приблизителни размери 5.60 м./10.49 м./5.67 м./8.74 м./5.60 м./2.21 м./3.30 м. и застроена площ/ЗП/-84 кв.м., находящ се в поземлени имоти/ПИ/ с идентификатори 52129.102.172; 52129.103.16 и 52129.103.14 по КККР на [населено място], община Приморско/л.27 от делото/.

Заповед № 112 от 15.02.2023 г. на кмета на община Приморско е предмет на разглеждане в настоящото производство.

При тези факти се налагат следните правни изводи:

На първо място, заповед № 112 от 15.02.2023 г. е издадена от компетентен орган-кмета на община Приморско, съобразно чл.225а, ал.1 ЗУТ, и е в предвидената от закона писмена форма.

На второ място обаче, заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, и съображенията за това са следните.

Няма спор, че е спазена процедурата, предвидена в чл.225а, ал.2 ЗУТ- съставен е констативен акт №6 от 25.01.2023 г., с който е установен незаконен строеж, изпълнен без строителни книжа; в земеделска зона, без режим за застрояване; извън границите на населеното място; без действащ ПУП/ПЗ, в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 ЗУТ/л.24 и 25 от делото/.

От събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че е изпълнена „кошара №2“, която представлява строеж, по смисъла на §5, т.38 ДР ЗУТ, V-та категория, в нарушение на нормите на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 ЗУТ, което се подкрепя и от основното и допълнителните заключения на допусната съдебно-техническа експертиза, приети без възражения.

Следователно е налице незаконен строеж в хипотезата на чл.225, ал.2, т.1 и т. 2 ЗУТ.

В основното заключение вещото лице сочи, че кощара №2 се намира в землището на [населено място], на около 6 км. североизточно от населеното място. Построена е през 1960 г. от ТКЗС Ново Паничарево. Постройката е частично съборена; с дървена конструкция, състояща се от дървени ритловици, захванати с пирони; покривът е изграден от дървени пръти с покритие от саз/блатна трева/, найлон, брезент, ламарини; стените са оградени с мрежа; закрепена е за земята чрез колони-дървени колове в предварително изкопани дупки, уплътнени с трамбована пръст. При огледа експертът е установил съответствие по местоположение и приблизителни размери с посочените в процесната заповед/л.144 и 145 от делото/.

В хода на съдебното производство са събрани доказателства, които опровергават установените от административния орган факти.

Жалбоподателите твърдят търпимост на закупената от тях постройка през 1994 г., за което представят протокол от проведен търг на 02.09.1994 г. от Ликвидационен съвет на ТКЗС [населено място] поляна и фактура за плащане на сума за овчарско жилище с кошара, л.230 и 231 от делото/.

Административният орган не е изследвал търпимостта на процесния строеж. Това обстоятелство обаче е от съществено значение, тъй като органът, а при оспорване на заповедта, и съдът, дължат произнасяне за наличие на материалноправните предпоставки на § 16 ПР ЗУТ или §127 ПЗР ЗИД ЗУТ , доколкото при наличие на търпим строеж при условията на тези разпоредби, същият не подлежи на премахване.

Спорът се свежда до това дали строежът, чието премахване е разпоредено, е търпим.

Данните по делото сочат, че годината на извършване на строежа е 1960 г., предвид което същият попада в хипотезата на §16, ал.1 ПР ЗУТ. Според цитираното правило строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване.

Процесният строеж е допустим по време на извършването му, съобразно регламента на чл.103, ал.1 от Строителни правила и норми за изграждане на населените места, издадени от председателя на комитета по строителство и архитектура/обн.ДВ, бр.75/18.09.1959 г., отменени с § 7 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство - ДВ, бр. 69 от 2 септември 1977 г., действали към момента на изграждане на строежа. Според цитираната норма извън строителните части на населените места, но не по-близко от 1000 м. - за градовете, и 500 м. - за селата, се допуска застрояване на обсерватории, наблюдателници, хижи, заслони, административно-битови сгради за горски стопанства, ловно-рибарски домове и развъдници, електростанции, резервоари, помпени станции, трафопостове, складове за лесно запалителни течности от I и II категория, заведения и складове за взривни вещества, стопански постройки и постройки по охраната към язовири, мини, кариери, варници, солници, мелници и тепавици и други заведения с водна сила, топилни и други от този род.

Безспорно се установява, че кошара №2 представлява строеж- селскостопанска постройка за отглеждане на животни с площ от 84 кв.м., изградена в земеделска територия без режим за застрояване/ начин на трайно ползване/НТП/-пасище, площ от 63 866 кв.м.; НТП-селскостопански, горски, ведомствен път, площ от 2 935 кв.м. и НТП-нива, площ от 3 996 кв.м./, в землището на [населено място], община Приморско, извън границите на населеното място на разстояние около 2.6 км. по права линия/въздушно мерене/, североизточно от селото, без действащ ПУП/ПЗ, през 1960 г., т.е. преди 07.04.1987 г. и за него няма строителни книжа.

Строежът е търпим и съобразно действащите към настоящия момент строителни правила и норми.

Според правилото на чл.46, ал.1 от Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони/обн.ДВ, бр.3/13.01.2004 г./ в земеделски територии за изграждането на обекти по чл. 45, ал. 3 и 4 е необходима промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди по реда на Закона за опазване на земеделските земи; на основание предвиждане на устройствен план. Без промяна на предназначението на земеделската земя могат да се изграждат обекти, чиито функции са съвместими с предназначението на имотите. Нормата на чл.2, ал.1, т.2 от Наредба №19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им/обн.ДВ, бр.85/06.11.2012 г./ сочи, че без промяна на предназначението на земеделските земи в тях се разрешава застрояване с обекти, свързано с ползването им, чиито функции са съвместими с предназначението на земята, както следва: при имоти с площ над 10 дка - на селскостопански сгради, постройки и съоръжения за съхранение на растителна и животинска продукция и отглеждане на животни съгласно приложението, включително инженерни мрежи и съоръжения за благоустрояване на имотите и на помещения за обитаване от домакинствата на собствениците на земята и/или на лицата, които произвеждат селскостопанска продукция от съответните земеделски земи. В т.2 от приложението към цитираната норма, съдържащо списък на сгради, постройки и съоръжения, които могат да се изграждат в земеделските земи, изрично са отразени селскостопански сгради за отглеждане на селскостопански животни, каквато е процесната.

При положение, че строежът е „търпим“ в хипотезата на §16, ал.1 ПР ЗУТ, същият не подлежи на премахване, което обосновава отмяна на оспорения административен акт.

Отделно, съобразно установената трайно съдебна практика, незаконният строеж, респ. частта, представляваща незаконен строеж, следва да е конкретизирана точно по параметри, обем и характеристики, тъй като в противен случай не е ясен предмета на принудителното изпълнение и могат да се засегнат законово настъпили за адресата права. При липса на конкретизация на предмета, разпореден за премахване, е налице съществен порок на заповедта-неясен предмет на премахване, което води до нейната незаконосъобразност само на това основание. Това е нарушение на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 и 5 АПК. При издаване на заповед като процесната, административният орган, извън липсата на строителни книжа за проверявания обект, следва да установи вида, точното местоположение и всички относими към индивидуализацията на строежа факти. От една страна за това го задължават административнопроизводствените правила, а от друга-установяването на тези факти, е от значение за последващото изпълнение на заповедта, след влизането и в сила, каквото не е сторено в конкретния случай.

Предвид изложеното, заповедта е незаконосъобразна и следва да се отмени.

При този резултат и предвид направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателите следва да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата/ЗА/, вр.чл. 8, ал. 2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 1 250.00/хиляда двеста и петдесет/ лева. Разноски в полза на жалбоподателите не следва да се присъждат, тъй като такива не са претендирани.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед №112 от 15.02.2023 г. на кмета на община Приморско, с която на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ, е наредено М. Т. Д. и Р. К. Д., двамата от [населено място], община Приморско, [улица], да премахнат установения незаконен строеж „кошара №2“, с приблизителни размери 5.60 м./10.49 м./5.67 м./8.74 м./5.60 м./2.21 м./3.30 м. и застроена площ/ЗП/-84 кв.м., находящ се в поземлени имоти/ПИ/ с идентификатори 52129.102.172; 52129.103.16 и 52129.103.14 по КККР на [населено място], община Приморско.

ОСЪЖДА община Приморско да плати на адвокат Н. Д., Адвокатска колегия Бургас, сумата от 1 250.00/хиляда двеста и петдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.