РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Перник, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20221700600063 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 260045 от 15.07.2021 г., постановена по НЧХД № 946/2018 г.
Пернишкият районен съд е признал подсъдимата М. С. Т., родена на *** в ***, с постоянен
адрес: ***, настоящ адрес: ***, българка, български гражданин, *** образование,
неомъжена, неосъждана, безработна, с ЕГН: **********, за невиновна в това, че в периода
от *** до *** в ***, в условията на продължавано престъпление, публично е казала думи,
унизителни за честта и достойнството на С. Й. А. в нейно присъствие, както следва:
На ***, около 19:00 часа, в ***, публично е казала думи: „коя си ти ма, ***, да ми
звъниш на вратата“, унизителни за честта и достойнството на С. Й. А. в нейно
присъствие;
На ***, около 12:30ч. – 13:00ч., в ***, публично е казала думи: „***, мръсница, ще те
пребия, защо влизаш в къщата ми и ми взимаш насила парите на майка ми“, „ще те
убия“, унизителни за честта и достойнството на С. Й. А. в нейно присъствие
и на основание чл. 304, предл.1 от НПК я е оправдал изцяло по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл. 148, ал.1, т. 1, вр. чл. 146, ал.1, вр. чл.26, ал. 1 от НК. Със същата
присъда е отхвърлен изцяло предявеният от частния тъжител и граждански ищец С. Й. А.
граждански иск срещу подсъдимата М. С. Т. за сумата от 6000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.
148, ал.1, т. 1, вр. чл. 146, ал.1, вр. чл.26, ал. 1 от НК /по 3000лв. за всяко от деянията,
включени в продължаваното престъпление/, ведно с претендираното обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата, считано от *** и ***, до окончателното
изплащане, като неоснователен и недоказан.
1
С присъдата съдът е признал подсъдимата М. С. Т. за виновна в това, че на ***,
около 18:30ч., в ***, чрез удар с юмрук в лява тилна област на главата, хващане за косата и
удари с крака в областта на кръста и двете бедра, причинила на С. Й. А. лека телесна
повреда, изразяваща се в леко изразена оточност и палпаторна болезненост в окципиталната
част на главата, оточност с палпаторна болезненост в латералната част на главата,
палпаторна болезненост в областта на кръста и двете бедра, довели до причиняване на
болка, без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, но тъй като
пострадалата е отвърнала веднага със също такава телесна повреда, то на основание чл. 130,
ал. 3 от НК съдът е освободил подсъдимата М. С. Т. и частния тъжител С. Й. А. от налагане
на наказание. Със същата присъда съдът е оправдал подсъдимата по обвинението в частта,
описаните телесни увреждания да са причинили страдание, без разстройство на здравето.
С присъдата първоинстанционният съд е осъдил подсъдимата М. С. Т. да заплати на
частния тъжител и граждански ищец С. Й. А. сумата от 400 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и стрес в резултат
на престъплението по чл.130 ал.2 от НК, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху посочената главница, считано от ***, до окончателното изплащане,
като за разликата до пълния предявен размер на иска от 3000лв., същият е отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Недоволен от така постановената присъда е останал на частният тъжител и
граждански ищец С. Й. А., която в срок е подала въззивна жалба. В жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановения съдебен акт, както и за
несправедливост в гражданската му част. Прави се искане въззивната инстанция да отмени
постановената оправдателна присъда и вместо нея да постанови нова, с която да признае
подсъдимата М. С. Т. за виновна по повдигнатото обвинение и да я осъди като й наложи
предвиденото в закона наказание, както и да уважи предявения граждански иск в пълен
размер.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител -
адв. Б. Б. поддържа депозираната въззивна жалба по изложените в нея съображения.
Подсъдимата е изразила становище, че наказателното производство срещу нея следва
да бъде прекратено поради изтекла абсолютна погасителна давност за деянията, в
извършването на които е обвинена.
Пернишкият окръжен съд, като провери обжалвания съдебен акт, с оглед на
сочените от страните доводи и изцяло служебно по реда на чл.313 и чл.314 от НПК
намери, че депозираната въззивна жалба е неоснователна по следните съображения:
Първостепенният съд, като е подложил на обстоен анализ събраните по делото гласни
и писмени доказателства, е изяснил в детайли и в дълбочина развилата се на
инкриминираните дати фактическа обстановка. С оглед на направения цялостен анализ на
събраните доказателства по делото съдът е установил следното:
През месец *** частната тъжителка С. Й. А., която фактически изпълнявала
функциите на *** в ***, кв. „***“, ***, започнала събирането от съседите си на
определената парична сума, необходима във връзка с изпълнение на взето решение на
общото събрание на входа за монтиране на система с чип-контрол на входната врата. На
*** потърсила съседката си – подсъдимата М. С. Т. в апартамента, в който последната
живеела с нейната майка и дъщеря, находящ се на *** етаж на сградата. Подсъдимата
отворила вратата на апартамента си и заявила на тъжителката да я потърси на следващия
ден, тъй като имала гости. На ***, около 19:00ч., С.А. отново потърсила подсъдимата Т. в
дома й, но тъй като никой не й отворил вратата, повикала асансьора, за да се прибере в
апартамента си, находящ се на *** етаж. Докато изчаквала асансьора, на входната врата на
блока се появила обвиняемата Т., която изгонила А. с крясъци, че няма право да й звъни и й
заявила, че няма да й даде никакви пари.
2
Отношенията между частната тъжителка и подсъдимата били влошени и преди този
скандал, като между двете съседки често възниквали спорове, свързани с управлението и
поддържането на общите части на входа. Подсъдимата оспорвала правото на А. да инициира
изпълнението на взети решения от общото събрание на собствениците, да събира такси и
разноски за поддържането и подобрението на входа, както и да съхранява ключовете от
ел.таблото и таванското помещение на входа, тъй като последната не била избрана по
законоустновения ред за домоуправител. Във връзка с това оспорване обвиняемата Т.
многократно пускала жалби в Районна прокуратура - Перник срещу частната тъжителка за
извършени от последната неправомерни действия в етажната собственост, както и за
налаган психически тормоз над нея и семейството й, като по случаите били образувани
преписки рег. № 193/2018г. и рег. № 1010/2018г., приключили с постановени откази за
образуване на досъдебно производство.
Няколко дни след словесната конфронтация между частната тъжителка и
подсъдимата, на проведено общо събрание на етажните собственици свидетелката Т.В. –
майка на подсъдимата, предала на А. дължимата от членовете на нейното семейство сума в
размер на 21 лева за чип на входната врата на блока. Предаването на парите станало без
знанието на подсъдимата Т., като при научаването за това действие, последната счела
същото за рекетиране от страна на А. над възрастната й майка, възползвайки се от
обстоятелството, че подсъдимата не си е вкъщи.
На ***, около 13:00 часа, по подаден сигнал на тел. 112 от С.А., на адреса й бил
изпратен полицейски екип. На служителите на първо РУ –ОДМВР - Перник - св. Н.Г.Н. и
Б.Г.Б., А. съобщила, че лице от *** етаж, което е психично болно, заплашва нея и св. А.Г.А.
и „не желае да даде пари за асансьор“, за което служителите на МВР изготвили доклад за
проверени лица и превозни средства от ***, без обаче да установят лицето, станало причина
за подаване на сигнала.
Отношенията между подсъдимата и частната тъжителка достигнали повратната си
точка на ***, когато след настоятелно искане на Т. да й бъде предоставен ключа от
ел.таблото на входа, А. отказала да й го даде. Т. имала съмнения, че някой незаконно се е
присъединил към електрическата мрежа и черпи ток за нейна сметка, поради прекомерно
завишените сметки за разходвана ел.енергия, които плащала. Отказаният й достъп до
ел.таблото я разгневил. Чувайки развиващият се скандал между двете съседки на
площадката пред апартамента й, свидетелката Т.В. излязла на входната врата. Между
подсъдимата и частната тъжителка се развила физическа саморазправа, като Т. се
приближила към А., а в опита на последната да отблъсне подсъдимата, стиснала Т. за ръката
и я изритала с крак. В същия момент повиканият от А. асансьор дошъл и в момента, в който
тя понечила да се качи в него, Т. я ударила с юмрук в тила. От удара А. паднала на пода в
асансьорната кабина, а Т. я хванала за косата и започнала да я рита с крака си по тялото. На
виковете за помощ на А. се притекъл свидетелят С.С., живущ на същия етаж, който излязъл
на площадката заедно със своята съпруга и майка му, като незабавно се намесил, за да
прекрати конфликта, изблъсквайки подсъдимата настрани. Свидетелят подал сигнал до
органите на МВР, като на мястото се отзовали свидетелят И.П.С., Б.Б. и А.А. – *** в Първо
РУ – ОДМВР – Перник. На мястото полицейските органи заварили единствено тъжителката,
която съобщила за скандал със съседката си М.Т., но не установили очевидци на инцидента.
Бил съставен протокол за предупреждение по чл.65, ал. 1 и ал.2 от ЗМВР, с който
подсъдимата била предупредена да не отправя закани и заплахи и да не извършва физическо
насилие и психически тормоз спрямо С.А., като всички спорни въпроси се решават по
законов ред. Били изготвени и информационна карта за дейността на наряда от ***, както и
докладна записка за посещението на адреса.
След инцидента тъжителката посетила СПО към МБАЛ „***“ АД, ***, където й бил
извършен преглед, от който били установени леко изразена оточност с палпаторна
3
болезненост в окципиталната част на главата и оточност с палпаторна болезненост в
латералната част на бедрата. А. напуснала лечебното заведение в 19:50 ч. поради
констатираната от специалистите липса на необходимост от болнично лечение, като за
посещението бил издаден лист за преглед на пациент №*** На следващия ден тъжителката
била освидетелствана от съдебен лекар в Съдебномедицинското отделение при МБАЛ „***“
АД, гр. ***, като от представеното по делото съдебномедицинско удостоверение № *** се
установява, че пострадалата е съобщила за нанесени й удар и ритници по долните крайници
и кръста и скубане на косата й от нейна съседка след възникнал скандал между двете,
оплакала се от болезненост в лявата тилна област на главата, кръста и двете бедра. При
прегледа съдебният лекар не установил видими травматични увреждания по тялото и
главата на пострадалата, извън твърденията й за палпаторна болезненост.
По делото е назначена съдебно - медицинска експертиза, от заключението по която се
установява, че констатираните при извършените прегледи на *** и *** травматични
увреждания на С.А., изразяващи се в палпаторна болезненост в лявата тилна област на
главата, кръста и двете бедра, се квалифицират по медикобиологичния признак болка, а
възстановителният период при увреждания от този вид е от порядъка на 1-2 денонощия, като
в резултат на травмите тъжителката е претърпяла слаби по интензитет физически болки и
страдания по време на възстановителния период, които са намалявали с отзвучаването на
травмите. Според вещото лице при такъв вид травми се очаква пълно възстановяване, като
не са налице данни за настъпили неблагоприятни последици от претърпените увреждания.
Същите са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети, по механизма на
удари от и/или върху такива предмети и по своя вид, локализация и морфологични
характеристики отговарят и е възможно да са получени при описания в тъжбата инцидент от
*** В проведеното съдебно заседание по делото вещото лице е допълнило, че е възможно
при нанесени удари в посочените от пострадалата области от тялото да не останат видими
наранявания и въпреки това пострадалата да изпитва описаните болки.
Обосновано горната фактическа обстановка съдът е установил като е взел предвид
показанията на свидетелката Т.А.В., като е отчел близката й родствена връзка с подсъдимата
и евентуална заинтересованост от изхода на спора, поради което прецизно е изследвал
достоверността им. Съгласно посоченото от свидетелката конфликтите между подсъдимата
и тъжителката датират още от нанасянето на последната в блока им и
самопровъзгласяването й за *** на входа. Разногласия между А. и Т. и нейната майка – св.
В. е имало и по повод събирането на сумата от 21 лева, необходима за поставянето на чип-
система на входната врата на блока, която свидетелката й предала лично по време на
провеждано общо събрание на входа, но свидетелката не може да установи отправяни обиди
от подсъдимата по адрес на тъжителката във връзка с предаването на посочената сума.
Според свидетелката конфликт между дъщеря й и А. е възникнал във връзка с отказа да бъде
предоставен достъп до ел.таблото на входа, като тъжителката е отказала на Т. поискания
ключ от него. В развитие на скандала свидетелката посочва, че А. е ощипала Т. за ръката,
след което я изритала в крака. След началото на физическата саморазправа на площадката
на етажа излезли и останалите съседи, които възприели тъжителката да лежи в асансьорната
кабина и започнали да нападат словесно подсъдимата. При подадения сигнал на мястото се
отзовал екип на полицейските органи, който говорил с подсъдимата.
В тази насока са и дадените от подсъдимата обяснения в хода на производството,
като първоинстанционният съд е отчел двойствената им природа от една страна като
доказателствено средство и от друга – като средство за защита. Според посоченото в тях
първият сблъсък между тъжителката и подсъдимата е бил по повод монтирането на чип-
система на входната врата на блока и многократното искане на пари за ремонти и
поддръжка на общите части на входа от страна на А.. Отношенията между страните по
делото се обтегнали още повече, когато А. прибрала в себе си ключа от ел.таблото и
таванското помещение на входа и отказала да го предостави на Т., когато й бил поискан на
4
*** Според подсъдимата след като й отказала достъп до ел.таблото, А., качвайки се в
асансьора, я ощипала по дясната ръка над лакътя и я изритала в крака над коляното. След
това на площадката излезли останалите съседи. По отношение на описания в тъжбата
случай от *** подсъдимата е посочила, че е имала гости в дома си и при настоятелното
търсене от А. е отворила входната врата на жилището си и я е изгонила, тъй като не била
домоуправител, но категорично отрича да я е обиждала, а по отношение събитията от ***
подсъдимата е посочила, че не е била в жилището си, тъй като е била на почивка в ***, за
което са представени доказателства по делото – сведение от собственика на къщата за гости,
в която е била отседнала и извлечение от книгата за настаняване.
Според показанията на свидетеля С.Ч.С., съсед на страните по делото, на ***, около
6-7ч. вечерта от входа се чули викове за помощ, на които се притекъл. Излизайки на
площадката пред апартамента си свидетелят възприел тъжителката да лежи на пода в
асансьора, а подсъдимата, изправена над нея, да я държи за косата, да я удря и рита по
тялото и да изрича по нейн адрес нецензурни думи. А. била свита на кълбо, покрила с ръце
главата си, за да се предпази от ударите, очилата и телефонът й били паднали на земята.
Свидетелят се намесил и разтървал двете съседки, след което позвънил на телефон 112.
Според св. С., майката на подсъдимата се е намирала вътре в апартамента си по времето на
инцидента, като според настоящия състав първоинстанционният съд правилно е отразил
възможни пропуски във възприятията на свидетеля, чието внимание е било насочено
единствено към състоялата се пред него физическа саморазправа между Т. и А. и е твърде
вероятно същият да не е възприел майката на Т., която също се е намирала на входната
врата на жилището си, наблюдавайки инцидента, имайки предвид и описаното
разположение на апартаментите на св. С. и св. В., които не се намират в права линия
помежду си, а са разположени по диагонал. Свидетелят установява, че преди процесният
инцидент от *** не е чувал за скандали между тъжителката и подсъдимата.
Разпитаният свидетел А.Г.А. – съсед на страните по делото, дава показания, че не е
възприемал конфликтни ситуации между Т. и А.. Свидетелите Н.Г.Н. и И.П.С., отзовали се
на отправените сигнали в качеството им на органи на МВР, първият свидетел за инцидента
от ***, а вторият – за инцидента от ***, с оглед изминалия дълъг период от време, не
установяват факти и обстоятелства, различни и в по-голям обем от посоченото в
представените по делото писмени доказателствени средства – доклад за проверени лица и
превозни средства, информационна карта за дейността на наряд, докладна записка и
протокол за предупреждение от ***
За пълнота при преценката на доказателствения материал следва да се отбележи, че
посоченият от подсъдимата инцидент от ***, за който същата е представила доказателства
по делото, излиза извън обективните и субективните предели на настоящото производство,
поради което съдът не дължи произнасяне по него, но подсъдимата не е лишена от
възможността да търси защита на правата си в друг, иницииран от нея съдебен процес.
Законосъобразно първостепенният съд, анализирайки събраните гласни и писмени
доказателства, както и заключението по проведената експертиза е стигнал до извода, че
страните в процеса взаимно са си нанесли удари и взаимно са си причинили леки телесни
повреди по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
Пернишкият районен съд е развил убедителни съображения, както за обективната,
така и за субективната страна на престъплението по чл.130 ал.2 от НК и като е съобразил
съдебната практика, а именно т.15 от Постановление № 3/1979 г. на Пленума на върховния
съд е приел, че подсъдимата от обективна страна нанасяйки удари с ръце и крака в областта
на главата и тялото на тъжителката и хващайки я за косата й е причинила лека телесна
повреда, изразяваща се в болка без разстройство на здравето по чл.130 ал.2 от НК.
5
Обосновано съдът е приел, че от субективна страна деянието е извършено от подсъдимата
при пряк умисъл като форма на вината, тъй като същата е съзнавала обществено опасния му
характер, предвиждала е неговите обществено опасни последици и е искала настъпването на
тези последици. Обстоятелството, че подсъдимата е нанасяла удари с ръце и крака в
областта на главата и тялото на пострадалата и я е хванала за косата, красноречиво сочи, че
подсъдимата е искала и е целяла настъпването на нараняванията на пострадалата.
Същевременно при правна преценка на поведението на частната тъжителка,
районният съд правилно е приел, че А. също е извършила съставомерно деяние спрямо
подсъдимата. От обективна страна, тъжителката непосредствено преди нанасянето на
инкриминираните телесни увреждания, е причинила на подсъдимата увреждане на нейното
здраве, чрез извършени действия, изразяващи се в ощипване по дясната ръка над лакътя и
удар с крак над коляното на подсъдимата, причинили й болка, които действия от нейна
страна именно инициирали процесния инцидент. Уврежданията, които подсъдимата
получила, не са постоянни, продължителни, нито трайни или временно опасни за живота,
като са свързани с нарушаване на анатомичната цялост на организма, следователно се
квалифицират като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 НК. От субективна страна
деянието на частния тъжител е извършено виновно – при съзнание за общественоопасния
характер на деянието, предвиждане и искане настъпването на общественоопасните му
последици.
Както на тъжителката, така и на подсъдимата са нанесени телесни увреждания,
причинили болка без разстройство на здравето по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК. Деянията не
намират квалификацията си в чл. 128 и чл. 129 НК, доколкото причинените телесни
увреждания не изпълват медико-биологичния признак на тежка или средна телесна повреда.
В Тълкувателно решение № 51/16.09.1989 г. по н. д. № 41/1989 г. на ОСНК на ВС, на което
се е позовала и първата инстанция, се приема, че съдът може да приложи чл. 130, ал. 3 НК и
да освободи от наказание само лицата, които са си причинили еднакви по степен на
увреждане телесни повреди, т. е. когато и двете телесни повреди са с разстройство на
здравето или и двете са без разстройство на здравето. В процесния случай страните са си
причинили увреждания, представляващи лека телесна повреда, съгласно хипотезата на ал. 2
на чл. 130 НК. Макар и различни по брой и интензитет, същите са еднакви по характер от
гледна точка на материалния закон – същите се изчерпват единствено с причинена болка без
разстройство на здравето. Институтът на реторсията съдържа в себе си редица отклонения
от материално-правен и процесуален характер от принципни положения в правото.
Извършването на престъпление обосновава наказателна отговорност за дееца, чието основно
съдържание се изразява в налагане и изтърпяване на съответно наказание, но при реторсията
с оглед по-ниската степен на обществена опасност на деянието, частичното възмездяване на
моралните вреди чрез причиненото взаимно телесно увреждане, както и обстоятелството, че
и двете страни са се поставили в еднакво положение пред наказателния закон, законодателят
е предоставил възможността на съда да освободи от налагане на наказание и двете страни –
т.е. касае се за изключение от правилото, че за всяко престъпление, извършено от
6
наказателно-отговорно лице, се налага съответното наказание. Без значение в тези случаи е
коя от двете страни първа е осъществила престъпното посегателство против личността и коя
първа сезира съда. Следователно, при извършване на преценка за наличието на законовите
изисквания за приложението на чл. 130, ал. 3 НК, наказателният съд е задължен и проверява
не само съставомерността на описаното в тъжбата деяние, но и тези, свързани с насрещното
деяние, т. е. с ответното поведение на самия тъжител, независимо от факта, че в това
производство срещу последния не е подадена насрещна тъжба. В това се състои всъщност и
едно от процесуалните изключения при реторсията.
В заключение - предвид обстоятелството, че горепосочената телесна повреда е
причинена от частния тъжител непосредствено преди инкриминираната телесна повреда от
страна на подсъдимата и фактически я е инициирала, както и че двете деяния са от един и
същи вид – намират квалификацията си в чл. 130, ал. 2 НК, налице е хипотезата на чл. 130,
ал. 3 НК за прилагане на института на реторсията, като при упражняване на правомощията
си съдът споделя извода на контролираната инстанция, че страните следва да бъдат
освободени от наказателна отговорност.
По отношение на обвинението по чл. 148, ал.1, т. 1, вр. чл. 146, ал.1, вр. чл.26, ал. 1
от НК , то за да е налице обида по този състав следва деецът да е казал публично (с
възможност да се възприеме от неограничен кръг лица) думи, които да са годни да накърнят
честта и достойнството на пострадалия, които думи да са неприлични, вулгарни или
цинични. Законосъобразно първостепенният съд е установил, че по делото липсват
безспорни гласни или писмени доказателства подсъдимата М.Т. да е отправила каквито и да
било обидни изрази спрямо частната тъжителка С.А. на посочените в тъжбата дати *** и
*** Вярно е, че свидетелят С.Ч.С. е дала показания за отправени нецензурни изрази от
страна на подсъдимата по отношение на тъжителката, но същите касаят единствено
процесният инцидент от *** и не са обхванати от предметния обхват на частната тъжба,
инициирала настоящото съдебно производство. Обосновано съдът е приел, че обвинението
не е доказано по несъмнен начин и в тежест на частния тъжител е да докаже твърденията си,
визирани в частната тъжба - нещо, което в настоящото производство не е сторено. Ето защо
и законосъобразно на основание чл.304 от НПК съдът е оправдал подсъдимата в
обвиненията по чл. 148, ал.1, т. 1, вр. чл. 146, ал.1, вр. чл.26, ал. 1 от НК.
Като естествена и законосъобразна последица от постановената оправдателна
присъда в тази част съдът е отхвърлил изцяло и предявените от частния тъжител граждански
иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпление по чл. 148, ал.1, т.
1, вр. чл. 146, ал.1, вр. чл.26, ал. 1 от НК.
По отношение на присъденото обезщетение в размер на 400 лв. за С.А. за
причинените й неимуществени вреди от престъплението по чл.130 ал.2 от НК, извършено от
подсъдимата, настоящият съдебен състав намира, присъдата в гражданско-осъдителната й
част е правилна и законосъобразна. Освобождаването от наказателна отговорност не
освобождава деликвента от гражданската отговорност за вреди от непозволено увреждане
по чл. 45 и сл. ЗЗД. В случая, след като подсъдимата е призната за виновна в извършване на
деянието, което съставлява основанието на материалноправната претенция, то същата
дължи обезщетение, макар и спрямо нея да е приложен институтът на реторсията. В
процесния случай материалноправните предпоставки (юридически факти) за ангажиране на
гражданската отговорност на подсъдимата за извършения от нея деликт са налице в
кумулативна даденост. Подсъдимата е извършила противоправно и виновно деяние, от
което са причинени вреди – болки, като е налице неподсредствена причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат. Размерът на гражданската обезвреда е изцяло съобразен с
7
характера на неблагоприятните последици, настъпили за тъжителката, и е съответен на
принципа на справедливостта, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
За пълнота на изложението настоящият състав следва да посочи, че намира за
неоснователно възражението на подсъдимата за изтекла абсолютна погасителна давност по
отношение на извършените деяния, тъй като не са изтекли нито сроковете по чл. 81, ал.3,
нито този по чл. 84 от НК.
Водим от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260045 от 15.07.2021 г., постановена по НЧХД № 946
по описа на Районен съд – Перник за 2018 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8