Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.06.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година ,
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при секретар С.Апостолова
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №14832 по описа на 2018 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №14832/2018 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на Ц.Г.Ч.
ЕГН ********** *** срещу решение №31455 от 09.02.2017 г постановено
по гр.д.№32903/14 г на СРС , 37 състав, поправено с решение от 26.07.2018 г
по същото дело , в
частта , с
която въззивникът е
осъден да заплати на основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.”
ЕАД *** сумата от 7255,73 лева - незаплатена
топлинна енергия за периода м.10.2011 г
– м.10.2014г за
апартамент №3 в гр.София ж.к.********, ведно със законната лихва от 03.11.2014 г до окончателното
заплащане на сумата ; както и сумата от 1098,18 лева лихви за забава върху посочената главница за
периода 01.12.2011 г –
01.11.2014 г .
Ч. не е подала частна жалба срещу
определение от 26.07.2018 г , с което е оставена без уважение молбата й за
изменение на решението на СРС в частта за разноските , инкорпорирана във
въззивната жалба .
Въззивникът
излага доводи за недопустимост
и неправилност на решението на СРС . Не е доказана реално потребена
топлинна енергия в хипотеза на неосигурен достъп за отчитане . При неосигурен
достъп се касае за неустойка на потребителя на топлинна енергия и решението на
СРС е недопустимо като постановено по непредявен иск . Налице е принудителна
продажба по чл.62 ЗЗП като ЗЗП и ЗЕ си противоречат . Според чл.147а ЗЗП ОУ
обвързват потребителя само ако ги е подписал. Неправилно експертизите са
работили по документи на “Т.С.” ЕАД , които не са приложени по делото , а
не по „независими доказателства“ . Липсват документи за въвеждане в
експлоатация на абонатната станция и няма данни , че топломерите в абонатната
станция са преминали метрологична проверка . Ч. не е подписал индивидуален
писмен договор с “Т.С.” ЕАД . И при действието на чл.153 ЗЕ старият собственик е
продължил да бъде потребител на топлинната енергия за имота , а Ч. не е подала
молба-декларация за откриване на партида . За приспадане на суми е необходимо
изричното съгласие на потребителя на топлинна енергия . ФДР за дялово
разпределение не е избран от ОС на ЕС .
Въззиваемата
страна “Т.С.” ЕАД не подала
писмен отговор на въззивната
жалба .
Третото
лице “Т.с.” ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС
да е връчено на въззивника на 20.02.2017 г , поради което жалбата от 06.03.2017 г е подадена в срок и е допустима .
Решението на СРС е валидно и допустимо
в обжалваната част .
Не е налице произнасяне по „непредявен иск“ като
насрещните искове на “Т.С.” ЕАД са на
договорно основание – плащане на доставена и неплатена топлинна енергия , а не
е претендирана неустойка , както твърди Ч. . В хипотеза на неосигурен достъп до
имота са налице особени правила за измерване и отчитане на доставената топлинна
енергия . От своят страна неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без
да е нужно те да се доказват т.е. неустойката има обезпечителна , обезщетителна и наказателна функции . Следователно
в случая липсва уговорка за неустойка - не е налице предварително определено
обезщетение , нито “Т.С.” ЕАД е освободена от
задължението да доказва размер на вреди от неизпълнението .
Решението на
СРС е правилно в обжалваната част .
С Решение
№ 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г.,
Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на Република
България за установяване на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 от
ЗЕ. В мотивите на Решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл. 153, ал.
1 и 6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на
потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част
по смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за
управление на етажната собственост и всички собственици и носители на вещни
права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите,
свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да
не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага на
извода, че не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици и
титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната
инсталация и на общите части в сградата и следва да поемат припадащата им
се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в този смисъл е
решението на КС. Гражданите имат правото да преустановят подаването на топлинна
енергия към имотите си, но те остават потребители на топлинна енергия за общите
части на сградата - етажна собственост и на отдадената от сградната инсталация,
която също е обща част. Тези потребители обективно получават в имотите си
част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални
топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна липса на
потребление на топлинна енергия. С оглед на изложеното се налага извода, че
отказ изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към
топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост е недопустим, тъй
като всички съсобственици поемат съобразно дела си част от разходите, свързани
с експлоатацията на общите части и сградната инсталация. Друго законодателно
разрешение за общите части на сграда - етажна собственост не може да се даде
предвид характера на подобни сгради.
Ч. не е оспорила , че е собственик на топлофициран имот
и е потребител на топлинна
енергия съгласно чл.153 ЗЕ , независимо дали е подала молба-декларация за
откриване на партида . С оглед изричната уредба на ЗЕ
подписване на писмен договор не е
необходимо . Общата норма на чл.147а
ЗЗП е
неприложима относно доставката на
топлинна енергия . Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по
реда на чл.150 ЗЕ. Налице е специален закон , който изключва
приложимостта на чл.16 ЗЗД и на чл.147а ЗЗП по отношение на необходимостта от изрично
приемане на договорни клаузи респ.на ОУ .
Налице е колективна
услуга , която се ползва от всички собственици в
сграда-етажна собственост , като няма данни да са спазени изискванията за
спиране на топлоподаването в сградата /чл.153 ал.2 ЗЕ/; нито възивниците да са направили постъпки в тази насока. В този смисъл
няма “принудителна продажба” на топлинната енергия по чл.62 ЗЗП , защото
законът урежда способ за невъзникване на договорни отношения и за отказ от
доставките . Това , че сключване на сделката , съответно и прекратяването на
сделката става колективно произтича от правния характер на етажната
собственост , в която освен индивидуална собственост има и неделима
съсобственост върху общите части /такава обща част е и сградната инсталация/.
Не може да се абсолютизира частната собственост на определено лице – чл.19 и
чл.17 ал.3 от Конституцията. Частната собственост е неприкосновена , но когато
има неделима съсобственост върху общи
части в етажна собственост неминуемо е необходима уредба как тази обща съсобственост
да се ползва и управлява ; включително и така че да не се стига до
неоснователно обогатяване на определени лица. В този смисъл е и Тълкувателно решение №2 от 25.05.2017 г по
тълк.дело №2/16 г на ОСГК на ВКС .
Въззивникът е обвързана от взетото решение от 28.09.2001 г на ОС на ЕС за
сключване на договор с третото лице “топлинен счетоводител”. Договор между ЕС и
третото лице е подписан на 08.10.2001 г. Няма спор и е
видно от СТЕ , че този договор е изпълняван и през процесния период. Отношенията
между въззивника и третото лице са
извън прекия предмет на делото.
Според СТЕ отчитането на доставената топлинна енергия и
начисляването на сметки е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното
количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната
станция за сметка на ищеца . Дяловото разпределение и изравнителните сметки са
изготвени съобразно ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването . СТЕ установява , че топломерите са преминали – макар
и с известно закъснение – метрологична проверка , поради което трябва да се
приеме , че същите са били годно средство за измерване . Според СТЕ въззивникът
е осигурил достъп за отчет на водомерите и на индивидуалните уреди за измерване
в жилището му .
Според СТЕ абонатната станция е нова и автоматична .
По делото не са представени доказателства за въвеждането й в експлоатация , но
сам по себе си този факт не води до извод за неоснователност на исковете .
Както се посочи уредите в абонатната станция са преминали метрологична проверка
.
Неоснователно е искането на въззивника експертизите да
работят по неуточнени от него „независими доказателства“. Измерването и
отчитането на топлинната енергия е съгласно ЗЕ и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г за топлоснабдяването по
изготвени между страните частни документи .
Правилно СРС е кредитирал СТЕ за размера на процесните
вземания . Съгласно чл. 13 от Директивата на
ЕС (2006/32/ЕО) в сметките следва да се включва само реално потребена енергия
/става въпрос за окончателните сметки / . Според чл. 155 ал.1, т. 2 ЗЕ и
уговореното в Общите условия, сумите за топлинна енергия за процесния период са
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски , за които са издавани
„фактури“ , като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни
сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение . Съдът счита , че в случая нарушение не е налице, защото
начина на начисляване и плащане съответства на тази разпоредба. Ежемесечните
прогнозни сметки не се определят произволно , а според показания на общите
уреди за измерване . С изравнителната сметка взаимоотношенията между страните
се уреждат точно и справедливо ; и потребителите заплащат реално изразходваната
от тях енергия за целия отчетен период.
Според ССЕ липсват данни със сумите „за връщане“ да са
приспадани задължение от предходни периоди . Не може да става въпрос и за
„прихващане“ , тъй като въззивникът не е
заплащал топлинна енергия много години наред и няма вземания срещу “Т.С.” ЕАД .
Налага се изводът , че решението
на СРС
трябва да бъде потвърдено
в обжалваната част .
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №31455 от
09.02.2017 г постановено
по гр.д.№32903/14 г на СРС , 37 състав, поправено с решение от 26.07.2018 г
по същото дело , в частта , с която Ц.Г.Ч. ЕГН ********** *** е осъдена да заплати на основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** сумата от 7255,73 лева -
незаплатена топлинна енергия за периода м.10.2011 г – м.10.2014г за
апартамент №3 в
гр.София ж.к.******** ; ведно със законната лихва от
03.11.2014 г до окончателното заплащане на сумата ; както и
сумата от 1098,18 лева лихви за забава върху посочената главница за
периода 01.12.2011 г –
01.11.2014 г .
Решението
е постановено при участието на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД ***
.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.