№ 416
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло М.
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Ивайло М. Въззивно търговско дело №
20211001000508 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗК „Лев Инс“АД срещу решение №
47 от 25.01.2021 г., постановено по т.д.№ 87/2019 г. на Видинския окръжен
съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Вест Март”ООД – гр.
Видин, сумата от сумата 44 117.39 лева- левова равностойност на 22 556, 86
евро, представляваща неизплатено обезщетение по щета № 0502-1308-00-19-
7062/2019 г., заведена от ЗК„Лев Инс”АД за застрахователно събитие
„повреждане на товар при извършване на международен превоз”, по
застраховка „Отговорност на превозвача”, сключен със застрахователна
полица № 13081910000471/5.06.2019 г., ведно със законната лихва за забава
върху нея от 9.12.2019г. до окончателното ù изплащане.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно на първо
място, като постановено в нарушение на ТРОСГТК № 4 от 29.03.2015 г.,
защото с него застрахователното дружество е осъдено да заплати левовата
равностойност на главницата, претендирана от ищцовото дружество в
чуждестранна валута, без да е бил предявен иск за присъждане на такава
равностойност. Наведен е довод, че решението е основано на писмени
1
доказателства, съставени на чужд език от трето неучастващо в
производството по делото лице, които не са били преведени на български
език. Посочено е, че съдът не се произнесъл по тяхната истинност, нито с
отделно определение по чл. 193, ал. 2 от ГПК, нито с решението по делото,
съобразно ал. 3 на с. чл., независимо че тя е била оспорена от жалбоподателя.
Затова се поддържа, че по делото не е установено „по категоричен начин“, че
„Вест Март”ООД е заплатило сумата от 44 117.39 лева на третото лице
именно като обезщетение за увредените стоки. Твърди се, че застрахователят
своевременно е оспорил заключението на съдебно-счетоводната експертиза в
частта, с която е направен извод за извършване на прихващане на сумите по
фактури, „блокирани“ от чуждестранното дружество, доколкото не е налице
изявление за прихващане на една от страните, отправено до другата,
съобразно чл. 104, ал. 1 от ЗЗД. Наведен е довод, че не е налице покрит
застрахователен риск, тъй като вредите не са причинени от виновно
поведение на водача на моторното превозно средство, с което е осъществяван
превоза, а са резултат на случайно събитие - спукване на предна дясна гума по
време на движение, което той не е могъл да предвиди или предотврати. Затова
се поддържа, че на основание чл. 17, т. 2 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR), превозвачът „Вест
Март”ООД се освобождава от отговорността по чл. 17, т. 1 от същата, поради
което и ЗК „Лев Инс“АД не отговаря за обезщетяване на вредите от него.
Формулирано е искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване
на друго, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен, както и за
присъждане на разноските, направени от жалбоподателя по водене на делото
пред двете инстанции.
Въззиваемият „Вест Март”ООД оспорва въззивната жалба.
В писмения отговор, депозиран по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК се
твърди, че представените по делото фактури касаят плащания, извършени
между търговци, единият от които е чуждестранно лице и съдържат цифрови
данни, поради което съдът правилно ги е приел като доказателствата по
делото. Посочено е, че от доказателствата по делото и от показанията на
разпитания по делото свидетел - счетоводителя на дружеството, е установено
по категоричен и несъмнен начин, че плащането е извършено от въззиваемото
дружество именно по повод на пътнотранспортното произшествие,
2
вследствие настъпването на което е погинал превозваният товар, като
превозвачът е заплатил на посредника, чрез който е бил сключен договорът-
LKW WALTER INT. TRANSPORT AG сумата по претендираната от
собственика на товара „Пластхим - T” АД щета - обезщетение за повреждане
на стоката в размер на 22 556, 86 евро, или 44 117, 39 лева, като една част от
нея в размер на 16 710 евро е наредил с платежно нареждане от 21.11.2019 г.,
а за остатъка до 22 556,86 евро третото лице се е удовлетворило чрез
„задържане“ на дължими на „Вест Март”ООД суми по фактури, издадени за
заплащане на превозни възнаграждения. Поддържа се, че между
жалбоподателя и въззиваемия е бил сключен валиден застрахователен договор
с предмет отговорността на превозвача за цялостна или частична липса или
повреда на товарите, превозвани от него с автомобилен транспорт, съгласно
Закона за автомобилните превози при вътрешни превози и Конвенцията за
международен превоз на стоки по шосе (СМR)- при международни такива,
като процесното застрахователно събитие е настъпило на 17.09.2019 г. в срока
на неговото действие. Наведен е довод, че отговорността на застрахователя е
изключена само в случаите, които са изрично посочени в т. 1.1. до т. 1.10 от
общите условия на ЗК „Лев Инс“АД чрез конкретни норми от конвенцията,
между които не е посочена тази на чл. 17, т. 2 от нея, поради което
застрахователят не е имал основание да откаже заплащането на
застрахователното обезщетение. Направено е искане за потвърждаване на
обжалваното решение и за присъждане на разноските, направени по водене на
делото пред въззивната инстанция.
Третото лице помагач на страната на ЗК „Лев Инс“АД- Н. Н. Ж. не е
изразило становище по въззивната жалба.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във
връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във
връзка с чл. 273 от ГПК, приема следното :
Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно
легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е
процесуално допустима.
Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от
събраните доказателства, че между тях са съществували отношения по
3
застрахователен договор „Отговорност на превозвача“, сключен на 5.06.2019
г. със застрахователна полица № 13081910000471/5.06.2019 г., със срок на
действие от 00:00 ч. на 6.06.2019 г. до 24:00 ч. на 5.06.2020 г., с който
застрахователят се е задължил да обезщети третите увредени лица за липси и
щети на товара, включително и при кражба на същия, съгласно чл. 23, ал. 3 от
CMR Конвенцията, причинени при превоз, осъществен на територията на
България и Европа с моторно превозно средство – товарен автомобил марка
VOLVO FH, с peг. № ***, рама № YV2RTWOAlEB706857. Като писмено
доказателство в първоинстанционно производство са приети общите условия
за застраховка „Отговорност на превозвача“, при които е сключен договорът,
съгласно разд. ІІ от които, обект на застрахователна защита при тази
застраховка е отговорността на превозвача за цялостна или частична липса
или повреда на превозваните от него с автомобилен транспорт товари,
съгласно Закона за автомобилните превози при вътрешни превози и
Конвенцията за международен превоз на стоки по шосе (CMR) при
международни такива, с изключение на изрично посочените хипотези в т. 1.1
– 1.10 на чл. 1 от общите условия.
Със заявка за транспорт трето, неучастващо в производството по делото
лице - LKW WALTER Internationale Transportorganisation AG, действащо като
спедитор, е възложило на „Вест Март”ООД осъществяването на превоз на
товари- химически продукти с тегло 24 000 кг, с влекач с рег.№ *** и
полуремарке с рег.№ ***, с дата и място на натоварване -13.09.2019 г. в гр.
Аксаково, ул. „Добруджа“№ 21- „Пластхим-Т“АД, място на разтоварване –
Ларчано, Р. Италия, F.A.B.O. SPA и срок за разтоварване - 18.09.2019 г.
Приета е съставена по реда на CMR Конвенцията Международна
товарителница № 1668, съставена в Аксаково на 13.09.2019 г., в която като
товародател е посочен „Пластхим“АД- гр. Тервел, като получател на стоката-
F.A.B.O. SPA- гр. Ларчано, Р. Италия, а като превозвач- „Вест Март”ООД.
Превозваният товар е описан като 28 палети с тегло 20 472 кг. В
товарителницата е посочено, че камионът, с който е бил осъществяван
превозът, е претърпял пътнотранспортно произшествие на територията на Р.
Италия, поради което стоката е върната в негодно състояние. Съгласно
фактура № **********/13.09.2019 г., издадена от продавача „Пластхим-
Т“АД, цената на превозваната стока по договора за продажба, сключен с
F.A.B.O. SPA- Р. Италия, представляваща 20472 кг. полиетиленово фолио,
4
възлиза на 30 503.28 евро, равностойни на 59 659.23 лв.
Съгласно авариен протокол № V 19-5586/01, съставен на 28.10.2019 г.,
превозваната стока, представлява биаксиално ориентирано полипропиленово
фолио (БОПП) Тип FXA28-28, опаковано в ролки/палети с 20472 кг.
нето/22232 кг. бруто тегло с цена от 30 503.28 евро, с изпращач „Пластхим-
Т“АД и получател F.A.B.O. SPA. В протокола е посочено, че на 13.09.2019 г.
стоката е била натоварена в товарен автомобил с peг. № *** /*** в завода на
товародателя „Пластхим-Т“АД в гр. Аксаково, Р. България, и е била
предназначена за съконтрахент в Р. Италия. Изложено е, че при
осъществяване на превоза, на 17.09. 2019 г., движейки се по магистрала A4, в
района на Чесалто, Италия, км 430+300, товарният автомобил е претърпял
пътнотранспортно произшествие, като поради спукване на предна дясна гума
се е преобърнал и стоката е била разпиляна на пътя. Констатирано е, че
мястото на инцидента е било посетено от италианските власти, които са
съставили съответен протокол, според който тестът на водача за алкохол е
отрицателен. Съгласно последващи инструкции от спедитора, стоката е била
върната на изпращача на 15.10.2019 г. и разтоварена в завода му град Девня с
товарен автомобил с регистрационен номер ***/***. В аварийния протокол са
описани констатираните повреди на превозвания товар, в резултат на
извършения от неговия съставител оглед. При разтоварването по всички
ролки са били установени следи от различна степен на замърсяване, наранено
фолио, разкъсвания в дълбочина по навивките, както и подбити ръбове около
шпулите, като три от ролките с общо тегло 2192 кг. са били замърсени от
разлято на мястото на инцидента гориво. Въз основа на извършения оглед, в
аварийния протокол е констатирано, че върнатата стока е негодна за
употреба, тъй като фолиото е предназначено за употреба в хранително-
вкусовата промишленост и е произведено с точно определени размери и
дебелина, според специфични изисквания на купувача. Изразено е становище,
че три от ролките с общо тегло 2192 кг, замърсени с гориво са изцяло негодни
за вторична употреба, поради което следва да бъдат унищожени, докато
останалите 25 ролки, с общо тегло 18 280 кг могат да бъдат използвани като
суровина в производството, след като бъдат продадени по цена от 1 лв. за
килограм. При тези данни, с протокола стойността на унищожения товар е
определена в размер на 41 379.23 лв., формирана като разлика между неговата
цена от 30 503.28 евро (равностойни на 59 659.23 лв.) и очакваните приходи
5
от продажбата на годните за вторична употреба 25 бр. ролки с общо тегло от
18280 кг х 1.00 лв = 18 280 лв. В протокола е посочено, че отделно от
стойността на стоките, товародателят „Пластхим-Т“АД претендира и
транспортни разходи за връщане на стоката в размер на 1400 евро (2738.16
лв.) или претенцията за обезщетение възлиза общо на 44 117.39 лв.
Видно от приетото в първоинстанционното производство решение №
1084/24.10.2018 г. за разпореждане с несъответстващ продукт, съставен от
производителя „Пластхим-Т“АД, процесните стоки- 20472 кг фолио FXA 28
представляват наранени ролки с нарушена опаковка, които са били в контакт
с околната среда, поради което не могат да бъдат използвани по
предназначение, а подлежат на рециклиране.
Видно от съдържанието на приложената в цялост преписка по щета
0502-1308-00-19-7062, същата е образувана въз основа на уведомление за
настъпване на застрахователното събитие от 18.09.2019 г., като с писмо от
4.11.2019 г. застрахователят е уведомил застрахования, че следва да му
представи допълнителни документи, удостоверяващи неговото настъпване и
размера на претърпените вреди, а именно : товарителница в оригинал;
спецификация на товара; оригинал на авариен протокол ; полицейски
протокол, удостоверяващ събитието; заявка за транспорт и/или договор за
транспорт; обяснение на водача на товарната композиция в оригинал ;
декларация за наличие/липса на застраховка „Товари по време на превоз“,
изготвена от собственика на стоката; Документ за удържано навло по
претенцията и/или друг платежен документ и удостоверение за техническа
изправност на моторното превозно средство. Съгласно приемателно-
предавателен протокол от 7.11.2019 г., на същата дата „Вест Март”ООД е
предало на ЗК „Лев Инс“АД документи по списък, съобразно неговите
изисквания.
С писмо изх.№ 9994/25.11.2019 г., с позоваване на чл. 17, т. 2 от CMR
Конвенцията, ЗК „Лев Инс“АД е уведомил продавача „Вест Март”ООД, че не
дължи плащане на застрахователно обезщетение за погиването на
превозваните стоки, тъй като увреждането не е настъпило по вина на
превозвача, а на събитие, което водачът на превозното средство не е могъл да
избегне.
Съгласно приетото в първоинстанционно производство заключение на
6
съдебно-счетоводната експертиза, извършена от вещото лице К., във връзка с
увредените стоки, вследствие на настъпилото пътнотранспортно
произшествие, посредникът LKW Walter int. Transport AG e издал фактура №
524611/ 23.10.2019 г. срещу „Вест Март”ООД за стойността на стоката в
размер на 22 556.86 евро или 44 117.39 лева, която следва да бъде изплатена
от превозвача. От предоставените от ищеца документи експертизата е
установила, че със суифт от 21.11.2019 г. „Вест Март”ООД е превел от своя
сметка с IBAN *** в „Райфайзенбанк България“ЕАД - офис в гр. Видин по
сметка АТ6831***124 на LKW Walter Internationale Transportorganisation AG
във Wiener Neudorf P0B36, Австрия сумата от 16 710.86 евро, с левова
равностойност 32 683.60 лева. Констатирала е, че към момента на
издаването на споменатата фактура LKW WALTER INT. TRANSPORT AG е
имало неразплатени фактури към „Вест Март”ООД, както следва: 1. по
фактура № 10945604/28.10.2019 г. - 753.00 евро с левова равностойност
1472.74 лева.; 2. по фактура № 10912724/ 21.10.2019 г. - 564.00 евро с левова
равностойност 1103.09 лева; 3. по фактура № 10923749/22.10.2019 г. - 616.00
евро с левова равностойност 1204.79 лева; 4. по фактура №
10909295/20.10.2019 г. - 410.00 евро с левова равностойност 801.89 лева; 5. по
фактура № 10900470/17.10.2019 г. - 110.00 евро с левова равностойност
215.14 лева; 6. по фактура № 10892603/16.10.2019 г. - 1350.00 евро с левова
равностойност 2640.37 лева; 7. по фактура № 10871587/11.10. 2019 г. - 617.00
евро с левова равностойност 1206.75 лева; 8. по фактура №
10856132/08.10.2019 г. - 540.00 евро с левова равностойност 1056.15 лева ; 9.
по фактура № 10846467/07.10.2019 г. - 340.00 евро с левова равностойност
664.98 лева и 10. по фактура № 10848766/07.10.2019 г. - 546.00 евро с левова
равностойност 1067.88 лева или общо 5 846.00 евро с равностойност 11
433.78 лева. Според вещото лице, сумите по споменатите 10 фактури са били
„блокирани“ от LKW Walter Int. Transport AG, не са били платени на
„Вест Март”ООД и са прихванати от стойността на фактурата за
обезщетение от 22 556.86 евро с левова равностойност 44 117.39 лева, а
разликата от 16 710.86 евро с левова равностойност 32 683.60 лева е
платена от „Вест Март” ООД, както е описано в заключението. Според
същата експертиза, през 2019 г., когато е настъпило застрахователното
събитие - процесното пътнотранспортно произшествие, средната изкупна
цена на найлон и стреч фолио е била 0,25 лв. на кг.
7
Заключението е оспорено от процесуалния представител на ЗК „Лев
Инс“АД, в частта, в която вещото лице е направило извод, че е извършено
прихващане на „блокирани суми“ с възражението, че не е налице изявление
за прихващане, направено съобразно чл. 104, ал. 1 от ЗЗД, тъй като от
представените с първоначалната и допълнителна искова молба доказателства
не може да се направи такъв извод.
Според обясненията на третото лице помагач на сраната на ЗК „Лев
Инс“АД Н. Н. Ж., дадени в о.с.з. на 21.10.2020 г. по реда на чл. 176 от ГПК,
пътнотранспортното произшествие е настъпило на 13.09.2019г. при движение
на товарния автомобил със скорост около 60-65 км/ч, на магистрала А-4
между Торино и Триест, при което внезапно се е спукала дясната предна
гума, в резултат на което камионът е отишъл в дясно на платното и се е
ударил в циментовите предпазните панели, паднал е на дясната част и е
започнал да гори от лявата страна. Заявил е, че камионът и превозваната
стока не са изгорели, тъй като пожарът е бил своевременно изгасен, но
товарът е бил повреден от разлятото дизелово гориво. Изложил е, че не е
могъл да предотврати обръщането на камиона, както и че товарната
композиция е била технически изправна и подходяща за транспортиране на
превозвания товар, който е бил правилно натоварен и укрепен. Посочил е, че
състоянието на гумите е било редовно проверявано, като не е констатирано
изпускане на въздух от тях. На третото лице помагач не е известна причината
за спукване на гумата.
В о.с.з. на 16.12.2020 г. пред първоинстанционния съд е разпитана
свидетелката Л. Н. В.- счетоводител на „Вест Март”ООД от 2014 г., която е
заявила, че в счетоводството на дружеството е постъпила фактура №
524611/23.10.2019 г., издадена от „ЛКВ Валтер Интернационал“ за сумата от
22 556,86 евро, като същевременно „Вест Март”ООД е имало насрещни
вземания по фактури на стойност 5846 евро. Твърди, че е направила
счетоводно прихващане между вземанията, а разликата е от 16 710,86 евро е
превела с банково бордеро от 21.11.2019 г. на „ЛКВ Валтер Интернационал“.
Сочи, че няма разлика с австрийската страна относно фактурите, тъй като при
най-малко такова е щяла да бъде извикана за справка в НАП.
При горните данни, съдът намира следното :
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че в противоречие с
8
ТРОСГТК № 4 от 29.03.2015 г. пост. по тълк.д.№ 4/2014 г. с обжалваното
решение първоинстанционният съд е осъдил жалбоподателя да заплати на
въззиваемото дружество левовата равностойност на претендираните в
чуждестранна валута суми. Според споменатия тълкувателен акт, съдът не
може да присъди левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна
валута, освен в изрично предвидените от закона случаи, каквито са примерно
посочените в съобразителната му част хипотези на чл. 6, ал. 1 от Закона за
гарантиране на влоговете в банките при определяне на гарантирания от Фонда
размер на влоговете в чуждестранна валута в търговска банка с отнет лиценз
за осъществяване на банкова дейност, съобразно левовата им равностойност,
определена по курса на БНБ към началния ден на изплащането на гаранцията,
както и в нормата на § 2 от доп. разп. на ТЗ, който предвижда превръщане на
вземанията в чуждестранна валута в български левове по курса на БНБ към
датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
Цитираното тълкувателно разрешение е приложимо само в случаите, когато
страните са уговорили вида на валутата, в която следва да бъде изпълнено
паричното задължение. В случая предмет на иска по чл. 405, във връзка с чл.
435 от КЗ е претенцията на застрахования превозвач към
застрахователя на неговата отговорност за заплащане на
застрахователното обезщетение, след като е удовлетворил товародателя, като
му е заплатил обезщетението, дължимо за унищожаването на превозваните
стоки. Тя се основава на сключения между страните застрахователен
договор, в който не е уговорен видът на валутата, в която е платимо
застрахователното обезщетение. Ето защо е допустимо то да бъде както
претендирано, така и присъдено в български лева, независимо от вида на
валутата, в която превозвачът е удовлетворил правоимащото увредено лице.
Видно от формулирания в исковата молба петитум, ищецът претендира
присъждане на обезщетението в български лева, и с решението по делото то
му е присъдено в същата валута, като съдът се е произнесъл изцяло в рамките
на искането, с което е бил сезиран. По горните съображения, въззивният съд
намира, не е налице нито недопустимост, нито неправилност на обжалваното
решение, с оглед вида на валутата, в която е присъдено претендираното
застрахователно обезщетение.
Между страните по делото е безспорно, че между тях е съществувало
валидно застрахователно правоотношение, възникнало от договор за
9
застраховка „Отговорност на превозвача“, сключен със застрахователна
полица № 13081910000471/5.06.2019 г., със срок на действие от 00:00 ч. на
6.06.2019 г. до 24:00 ч. на 5.06.2020 г., обект на застрахователна защита по
който, съобразно разд. ІІІ, чл. 1 от общите условия, е отговорността на
превозвача за цялостна или частична липса или повреда на превозваните от
него с автомобилен транспорт товари, съгласно Закона за автомобилните
превози - при вътрешни превози и съгласно Конвенцията за международен
превоз на стоки по шосе (CMR) - при превози, извършени при условията на
чл. 1, т. 1 от нея. Не се спори също така относно действителното настъпване
на увреждащото пътнотранспортно произшествие, съобразно механизма,
описан в аварийния протокол, съвпадащ с обясненията, дадени от водача на
товарния автомобил по образуваната пред застрахователя преписка, както и
от същия по реда на чл. 176 от ГПК в процесуалното качество на трето лице
помагач а именно, поради спукване на предна дясна гума по време на
движение, предизвикало неговото преобръщане и подпалване, както и
разпиляването на товара по пътното платно. При така установените
обстоятелства, възражението на процесуалния представител на ЗК „Лев
Инс“АД е, че процесното пътнотранспортно произшествие представлява
изключен застрахователен риск, по смисъла на CMR Конвенцията, тъй като не
е било виновно предизвикано от водача на превозното средство и не е могло
да бъде нито предвидено, нито предотвратено от него. Съгласно чл. 17, § 1 от
CMR Конвенцията, превозвачът е отговорен за цялостната или частична
липса или повреда на стоката от момента на приемането ù за превоз до този
на доставянето ù, както и за забавата при нейното доставяне. В § 2 на същия
чл. са регламентирани основанията за освобождаване на превозвача от
отговорност когато липсата или повредата на стоката се дължат на грешки на
самия правоимащ или на негово нареждане, което не е резултат на грешка на
превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които
превозвачът не е могъл да избегне, и последиците от които не е могъл да
преодолее. Границите на правоизключващите отговорността на превозвача
основания са очертани от нормата на § 3 чрез забраната той да се позовава на
недостатъци на превозното средство, с което си служи за извършване
превоза, нито на грешки на лицето, от което е наел превозното средство, или
на негови служители. В раздел V, „Общи изключения“ от общите условия на
застраховката „Отговорност на превозвача“ изрично са посочени хипотезите
10
на изключени рискове, свързани с изправността на превозното средство, с
което се осъществява превоза, при които застрахователят не дължи заплащане
на застрахователно обезщетение по тази застраховка, независимо, че
превозвачът отговаря за обезщетяване на вредите пред правоимащия. Такива
са случаите на повреда на хладилния агрегат в първите 48 часа от началото на
превоза, както и на неспазване на температурния режим и други специални
изисквания по договора за превоз (разд. V, т. 2.7); неизправност и/или
неподходящо натоварване и подготовка на транспортното средство за превоз
на товара (р. V, т. 2.10); извършване на превози с технически неизправно или
с неподходящо превозно средство (р. V, т. 2.12). Всички споменати
изключения от застрахователно покритие, представляват случаи, при които
унищожаването или повреждането на превозвания товар се дължи на
техническа неизправност на превозното средство (или на отделни агрегати от
него), по причини, за които превозвачът отговаря. От горното следва, че по
начало отговорността на застрахователя за репариране на вредите от
унищожаване или повреждане на превозвания товар е идентична с тази на
превозвача, освен в изрично предвидените в застрахователния договор,
респ. в общите условия, при които е сключен, хипотези на непокрити
рискове. В случая, между страните по делото е безспорно, че вредите са
причинени от внезапно повреждане на товарната композиция по време на
движение, поради спукване на предната дясна гума на товарния автомобил,
което е предизвикало неговото преобръщане и разпиляването на превозвания
товар по пътното платно, както и частичното му заливане с дизелово гориво.
Предвид инвокираното в първоинстанционно производство и
поддържано пред настоящата инстанция възражение на застрахователя,
основано на чл. 17, § 2 in fine от CMR Конвенцията, ключов за изхода на
спора по делото е на първо място въпросът дали с оглед установения
механизъм на неговото настъпване, процесното пътнотранспортно
произшествие- повреда на превозното средство по време на движение, попада
в хипотезата на чл. 17, ал. 2 от CMR Конвенцията, което изключва
отговорността на превозвача за обезщетяване на вредите, а оттам- и тази на
застрахователя на неговата отговорност. Трайна е казуалната практика на
Върховния касационен съд във връзка със застраховането на отговорност,
когато увреждането е причинено от същата техническа повреда, възникнала
при движението на моторно превозно средство, че ако спукването на гумата
11
не е било причинено от техническа неизправност - от неправилни действия
или бездействия на водача при проверка и следене на техническото състояние
на гумите на автомобила, в тежест на неговия собственик или водач възниква
безвиновната отговорност в качеството му на лице, под чийто надзор се
намира превозното средство, като в този случай основанието за ангажиране
на неговата отговорност са вътрешните свойства на вещта, които се проявяват
при нейната обичайна експлоатация (в този смисъл решение № 134 от
2.12.2019 год. по т.д.№ 2780/2018 г. на ВКС, ТК, І г.о., решение по гр.д.№
3729/2008г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 192/1.03.2010г., пост. по гр.д. №
3729/2008 г., на ВКС, ГК, І г.о.). Ето защо под обстоятелства, които
превозвачът не е могъл да избегне, и последиците от които не е могъл да
преодолее, по смисъла на чл. 17, § 2 от CMR Конвенцията следва да се
разбират само такива, които са резултат на въздействие на външни фактори от
категорията vis major (мълния, свлачище и др.), но не и такива, които се
проявяват при обичайната употреба на моторното превозно средство,
осъществена при полагане на дължимата грижа от страна на неговия водач,
които са обусловени от проявлението на обичайните му експлоатационни
рискове. Обезщетяването на вредите от загубата или повреждането на
превозваните товари в тези случаи не е изрично изключено от общите
условия, доколкото в тях като непокрити рискове, свързани с повреди на
моторното превозно средство са посочени само такива, при които
техническата неизправност на превозното средство е обусловена от виновно
поведение на превозвача, каквото в случая не е налице. По тези съображения,
настоящият въззивен състав намира, че с оглед установения механизъм на
настъпването му, процесното пътнотранспортно произшествие представлява
покрит от застрахователния договор риск, който ангажира отговорността на
застрахователя за обезщетяване на вредите от повреждането на товара.
Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок, а съгласно чл. 435, ако е удовлетворил увреденото лице,
застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното
обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и
на покритието по застрахователния договор. В обстоятелствената част на
исковата молба се твърди, че ищецът-превозвач е заплатил на третото
неучастващо в производството по делото лице – спедитора- чуждестранно
12
дружество LKW WALTER INT. TRANSPORT AG стойността на унищожения
товар, въз основа на издадена от него фактура, и претендира заплащане на
същата сума от ответника - застраховател на неговата отговорност като
превозвач. От това следва, че по същество претенцията на ищеца има
регресен характер, поради което предпоставка за възникване на вземането е
той да е удовлетворил увредения, т.е., да му е заплатил сумата на
обезщетението в рамките на уговорената със застрахователния договор
застрахователна сума по чл. 23, § 3 от CMR Конвенцията, до чийто размер е
ограничена отговорността на застрахователя. От заключението на съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че въз основа на издадената от
спедитора LKW Walter int. Transport AG фактура № 524611/23.10.2019 г. за
сумата от 22 556.86 евро равностойни на 44 117.39 лева, представляваща
стойността на повредената и негодна за употреба според предназначението ù
стока, със суифт от 21.11.2019 г. „Вест Март”ООД е превел от своя сметка с
IBAN *** в „Райфайзенбанк България“ЕАД - офис в гр. Видин по сметка
АТ6831***124 на LKW Walter Internationale Transportorganisation AG във
Wiener Neudorf P0B36, Австрия сумата от 16 710.86 евро, с левова
равностойност от 32 683.60 лева. Това е видно както от приетата като
доказателство по делото фактура, така и от извлечението от банковата сметка
на „Вест Март”ООД в споменатата банка, в което е отразена извършената
трансакция на споменатата сума (л. 37 и 38). Основателен е обаче доводът на
жалбоподателя, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че за
разликата до пълния размер от 44 117.39 лв., възлизаща на 5846 евро,
равностойни на 11 433.78 лева, вземането е било погасено чрез прихващане с
насрещните вземания на ищеца към LKW Walter Internationale
Transportorganisation AG по описаните в заключението десет фактури.
Дефинитивно прихващането в материалноправен смисъл е способ за
погасяване на насрещни парични или еднородни задължения до размера на
по-малкото от тях, което поражда ретроактивното си действие към момента, в
който двете вземания са били противопоставени и годни за компенсация и
при кумулативното наличие на предвидените в закона предпоставки, а
именно, изискуемост и ликвидност на активното вземане и поне
изпълняемост на пасивното такова. Погасителното действие на прихващането
обаче не настъпва ex lege от момента на възникване на срещупоставените
вземания. Като материално потестативно право - сурогат на принудителното
13
изпълнение, съобразно чл. 104 от ЗЗД прихващането се упражнява с
едностранно изявление на носителя на активното по компенсацията вземане,
което, за да породи погасителното си действие следва да е достигнало до
носителя на пасивното вземане. При липсата на такова изявление не може да
се приеме, че е настъпил погасителният ефект на компенсацията. Аналогична
е уредбата на института на прихващането в страните от романо-германската
правна система- напр. § 388 и § 389 от Германския граждански законник.
Едностранните счетоводни записвания, извършени от носителя на активното
вземане нямат такова погасително действие, тъй като не са насочени към
носителя на пасивното такова, а са извършени единствено с оглед целите на
счетоводната отчетност. По делото липсват доказателства за направено от
„Вест Март”ООД изявление за прихващане на вземанията му към
чуждестранното дружество, обективирани в споменатите 10 бр. фактури в
общ размер от 11 433.78 лева със задължението му по фактура №
524611/23.10.2019 г., нито изявление на LKW Walter Internationale
Transportorganisation AG за погасяване на задълженията му към „Вест
Март”ООД по споменатите 10 фактури, чрез прихващане със собственото му
вземане към него по същата фактура. По горните съображения настоящият
въззивен състав намира, че доколкото по делото липсват доказателства
ищецът да е удовлетворил увреденото лице чрез заплащане на сумата от 5846
евро, равностойни на 11 433.78 лв., в негова полза не е възникнало вземане
към застрахователя ЗК „Лев Инс“АД по чл. 305, във връзка с чл. 435 от КЗ за
заплащане на тази сума. Ето защо в частта по този иск обжалваното решение
следва да бъде отменено за сумата над 32 683.60 лв., равностойни на
16 710.86 евро, до пълния предявен размер от 44 117.39 лв., като за тази
разлика искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата му
част, а именно до размера на действително заплатената от „Вест Март”ООД
сума от 32 683.60 лв., решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.
78 от ГПК, на въззивника ЗК „Лев Инс“АД следва да бъдат присъдени
разноските по водене на делото пред първата инстанция за съдебно-
счетоводна експертиза, съобразно отхвърлената част от иска, в размер на
38.87 лв. и съответна част от заплатената по въззивната жалба държавна такса
от 228.67 лв. На въззиваемия „Вест Март”ООД следва да бъде присъдена
държавна такса по исковата молба, съобразно уважената част от иска, в
14
размер на 1307.34 лв., както и разноските за адвокатско възнаграждение,
заплатено по водене на делото пред двете инстанции в общ размер от 2785.52
лв.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд,
търговско отделение, 3 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 47 от 25.01.2021 г. по т.д.№ 87/2019 г. на
Видинския окръжен съд, в частта по иска с правно основание чл. 405, ал. 1 от
КЗ за сумата над 32 683.60 лв., както и в частта относно разноските И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Вест Март”ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Видин, ул. „Цар Иван Асен ІІ”№ 10А,
срещу ЗК „Лев Инс“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Симеоновско шосе“№ 67А, иск с правно
основание чл. 405, ал. 1, във връзка с чл. 435 от КЗ, за сумата над 32 683.60
лв. до пълния предявен размер от 44 117.39 лв., претендирана като
обезщетение по щета № 0502-1308-00-19-7062/2019 г. въз основа на договор
за застраховка „Отговорност на превозвача”, сключен със застрахователна
полица № 13081910000471/5.06.2019 г., за обезщетяване на вредите от
настъпило на 17.09.2019 г. застрахователно събитие, представляващо
пътнотранспортно произшествие, довело до повреждане на товара при
извършване на международен превоз по СМR товарителница № **********.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която ЗК „Лев Инс“АД е
осъдено да заплати на „Вест Март”ООД застрахователно обезщетение до
размер на сумата от 32 683.60 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, ЗК „Лев Инс“АД, с ЕИК
*********, да заплати на „Вест Март”ООД, с ЕИК *********, сумата от
1307.34 лв. за заплатена държавна такса по исковата молба, както и
разноските за адвокатско възнаграждение, заплатено по водене на делото
пред двете инстанции в общ размер от 2785.52 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, „Вест Март”ООД, с ЕИК
********* да заплати на ЗК „Лев Инс“АД, с ЕИК *********, разноски по
15
водене на делото пред Софийския градски съд за заплатено възнаграждение
за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 38.87 лв. и държавна такса,
заплатена по въззивната жалба в размер на 228.67 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Н. Н. Ж. с ЕГН
********** като трето лице помагач на страната на ЗК „Лев Инс“АД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните чрез връчване на препис от него, при наличие на предпоставките по
чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16