Р Е Ш
Е Н И Е
град София, 14.07.2022 година
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ИВЕЛИНА С.
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№758 по
описа за 2021г. и за да се произнесе след
съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение
№310741 от 30.12.2019г., постановено по гр.дело №52290/2018г.
по описа на СРС, ІІІ Г.О., 142-ри състав, е отхвърлен
предявения от К.С. П.против „Т.С.“ ЕАД
иск с правно основание чл.439 от ГПК, че ищцата - К.С. П.не дължи принудително изпълнение на ответника - „Т.С.“ ЕАД на следните суми: сумата от 92.34 лв.,
главница за топлинна енергия за периода от м.07.2005г. до м.04.2011г.; сумата от 87.42 лв., лихва
за забава за периода от 31.08.2005г. до 08.05.2012г.; както и сумата от 50.00 лв., разноски по гр.дело №9835/2012г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 85-ти състав, които суми са предмет на издаден изпълнителен лист от м.07.2012г.,
по който е образувано изпълнително дело №**********3111 по описа на ЧСИ С.Я., с рег.№844 на КЧСИ, с район на действие СГС, като неоснователен. С решението е прекратено
производството по предявения иск с правно
основание чл.124, ал.1, вр. чл.439, ал.2 ГПК, че ищцата - К.С. П.не дължи на ответника - „Т.С.“ ЕАД сумата в размер на 149.16 лв., представляваща главница за топлинна
енергия за периода от м.07.2005г. до м.04.2011г.. С решението е осъдена К.С. П.да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК сумата в размер на 100 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение. Постъпила
е въззивна жалба от ищцата - К.С. П., чрез адв.А.М., с която се обжалва решение
№310741 от 30.12.2019г., постановено по гр.дело №52290/2018г.
по описа на СРС, ІІІ Г.О., 142-ри състав, в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно
основание чл.439 от ГПК, като са инвокирани доводи за неправилност и незаконосъобразност
на съдебния акт в обжалваната част, като постановен в нарушение на материалния
закон. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че по образуваното
изпълнително дело №**********3111 по описа на ЧСИ С.Я., с рег.№844 на КЧСИ, с район на действие СГС, са били извършени множество действия,
прекъсващи давността на основание чл.116, б.”в” от ЗЗД, поради което е
обосновал погрешен извод, че вземанията, предмет на издадения изпълнителен лист,
не са погасени по давност и на това основание е отхвърлен частично предявения
отрицателен установителен иск. Твърди се, че от събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен начин, че по образуваното изпълнително
дело последното валидно изпълнително действие е било извършено на 25.04.2013г.,
на която дата е изпратено писмо с изх.№27068/25.04.2013г. до Служба по
вписвания – гр.София, при Агенция по вписванията за налагане на възбрана върху
недвижим имот, след която дата е налице бездействие на взискателя за период
повече от две години, поради което процесното изпълнително дело следва да се
счита за прекратено по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
считано от 25.04.2015г.. Поддържа се, че извършените изпълнителни действия след
25.04.2015г. не са годни да прекъснат давността за процесните вземания, предвид
на което се налага извода, че 5-годишната давност, която е започнала да тече от
последното валидно изпълнително действие, т.е. от 25.04.2013г., е изтекла на 25.04.2018г.,
респективно към датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.08.2018г.,
вземанията, предмет на издадения изпълнителен лист, не подлежат на принудително
изпълнение. В същия смисъл са изложени и аргументи в писмена защита. По горните
съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното
съдебно решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи
предявения отрицателен установителен иск като основателен и доказан. Претендира
присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя
списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата
страна - „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт К.М., депозира писмен отговор, в който взема
становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди се, че
постановеното съдебно решение е законосъобразно, съдът е обсъдил всички
релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях е обосновал
правилен извод в частта, в която е прието, че вземанията, предмет на изп.лист,
издаден през м.07.2012г. по гр.дело №9835/2012г.
по описа на СРС, ІІІ
Г.О., 85-ти състав, въз основа на който е образувано изп.дело №**********3111
по описа на ЧСИ С.Я.,
с рег.№844 на КЧСИ, с район на действие СГС, не са погасени
по давност. Поддържа
се, че по образуваното изпълнително дело са извършвани изпълнителни действия,
които препятстват изтичането на двугодишен срок на бездействие на взискателя по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради което изпълнителното
дело не е перемирало. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен
акт, с който да потвърди първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5
от ГПК за прекомерност относно размера на претендирани от въззивника разноски
за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Предявен
е от К.С. П.срещу „Т.С.“ ЕАД отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439 ГПК за
недължимост на суми,
предмет на издаден
изпълнителен лист през
м.07.2012г. по гр.дело №9835/2012г.
по описа на СРС, ІІІ
Г.О., 85-ти състав, въз основа на който е образувано изп.дело №**********3111
по описа на ЧСИ С.Я., с рег.№844
на КЧСИ, с район на
действие СГС.
С оглед петитума
на постъпилата въззивна жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е
постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е отхвърлен
предявения от К.С. П.против „Т.С.“ ЕАД
иск с правно основание чл.439 от ГПК, че К.С. П.не
дължи принудително изпълнение на „Т.С.“ ЕАД
на следните суми: сумата от 92.34 лв., главница за топлинна
енергия за периода от м.07.2005г. до
м.04.2011г.; сумата от 87.42 лв., лихва за забава
за периода от 31.08.2005г. до 08.05.2012г.; както
и сумата от 50.00 лв., разноски по гр.дело №9835/2012г.
по описа на СРС, ІІІ
Г.О., 85-ти състав, които суми са предмет на издаден изпълнителен лист от м.07.2012г.,
по който е образувано изпълнително дело №**********3111 по описа на ЧСИ С.Я., с рег.№844 на КЧСИ, с район на действие СГС. Постановеното решение в частта,
в която е прекратено производството по предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК, като необжалвано е влязло в
сила.
Софийският
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния
съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на
чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на
настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата
инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При постановяване на първоинстанционното решение в
обжалваната част е допуснато
нарушение на материалноправни норми на закона, с
оглед на което същото се явява неправилно. Изложените във въззивната жалба аргументи досежно
незаконосъобразността на първоинстанционното решение в обжалваната част са
основателни, поради следните съображения:
В случая с подадената искова молба ищцата – въззивник в настоящото производство, оспорва дължимостта на
суми, предмет на изпълнително
дело №**********3111 по описа на ЧСИ С.Я., с рег.№844 на
КЧСИ, с район на
действие СГС, което обуславя правната квалификация на иск като такъв по чл.439 ГПК. Процесното изпълнително дело е
образувано на основание изпълнителен
лист, издаден по
влязла в сила заповед за изпълнение по гр.д. №9835/2012г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 85-ти състав.
Настоящият състав намира, че в случая относно вземанията, предмет на
изпълнителен лист от
м.07.2012г., издаден на
основание заповед за
изпълнение, влязла в сила, е приложима нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД и давностният срок
е 5 години. До този
извод съдът достига, тъй като заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като след влизането
им в сила имат
същият краен ефект на окончателно разрешен правен спор, както силата на присъдено нещо по
влязло в сила съдебно решение. В този смисъл е и постановено по реда
на чл.290 ГПК решение №37/24.02.2021г. по гр.дело №1747/2020г. на ВКС, Г.К., IV Г.О., съгласно което
"По делото не е отчетено също, кога е влязла в сила заповедта за
изпълнение, тъй като от изтичането на срока за възражение, когато влиза в сила
на заповедта за изпълнение, започва да тече 5-годишната давност за вземанията,
установени със сила на пресъдено нещо" както и определение №214 от
15.05.2018г. на ВКС по ч.гр.д. №1528/2018 г. на ВКС, Г.К., IV Г.О. ,, съгласно което
"Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение.". В същия смисъл са и определение №480 от
27.07.2010г. на ВКС по ч.гр.д. №221/2010г., IV Г.О., Г.К., определение №443 от
30.07.2015г. на ВКС по ч.т.д. №1366/2015г., II Т.О., Т.К.; определение №576 от
16.09.2015г. на ВКС по ч гр.д. №4647/2015г., IV Г.О., Г.К.; определение №480 от
19.07.2013г. на ВКС по ч.гр.д. №2566/2013г., IV Г.О., Г.К..
По горните аргументи се налага извода, че по отношение на процесните
вземания, предмет
на изпълнително дело №**********3111 по описа на ЧСИ С.Я., с рег.№844 на
КЧСИ, с район на
действие СГС, се прилагат
правилата на общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, както и са приложими
основанията за прекъсване и спиране на давността, уредени в чл.115 и чл.116 от ЗЗД.
В конкретната
хипотеза е спорен въпроса дали след като е било образувано
изп.дело №**********3111 по описа на ЧСИ С.Я., с рег.№844 на
КЧСИ, с район на
действие СГС, са настъпили обстоятелства по смисъла на чл.116, б.”в” от ЗЗД за прекъсване на давностния срок относно валидно възникналите вземания,
предмет на изп.лист от м.07.2012г., издаден по влязла в сила
заповед за изпълнение по гр.д. №9835/2012г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 85-ти състав. Според решаващият състав, разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК,
съгласно която, ако взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в
продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява, цели да
стимулира взискателя или съдебния изпълнител да бъдат активни. Предвиденият в
разпоредбата преклузивен срок тече от образуване на изпълнителното дело, който
е началният момент, от който взискателят може да иска извършване на изпълнително
действие по смисъла на т.10 от ТР №2/2013г. от 26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. С предприемането на изпълнителни действия се прекъсва давността,
касаеща материалното право, както и започва да тече нов двугодишен срок
по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, в
който следва да се извърши ново изпълнително действие, за да се запази
висящността на изпълнителното производство. В конкретния случай се установява, че процесното изпълнително
дело е образувано на 03.10.2012г. като в молбата за образуване е отправено изрично възлагане в
съответствие с разпоредбата на чл.18, ал.1 от
Закона за частните съдебни изпълнители, и по него са извършени следните изпълнителни
действия – изпратено е писмо на съдебния
изпълнител с изх.№27068/25.04.2013г. до Служба по вписвания – гр.София, при
Агенция по вписванията за налагане на възбрана върху недвижим имот, с разпореждане на съдебния изпълнител от
24.02.2016г. е наложен запор върху вземания на длъжника в „Пощенска банка“
АД, като запорното съобщение е получено на 08.03.2016г., депозирана е от
взискателя молба вх.№004704/26.01.2017г., с която иска от съдебния изпълнител
да предприеме други изпълнителни действия – да се наложи запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, както и да бъде наложен запор върху банкови сметки
на длъжника. След така подадената от взискателя молба съдебният изпълнител е
предприел извършването на изпълнителни действия като с разпореждане от 19.01.2019г. е наложил запор
върху трудовото
възнаграждение на длъжника – изпратено е запорно
съобщение, получено
от работодател на 25.04.2019г..
Проследявайки
хронологията на извършените по процесното изпълнително дело изпълнителни
действия, въззивният съд приема за установено, че последното валидно
изпълнително действие е изпратено писмо на съдебния
изпълнител с изх.№27068/25.04.2013г. до Служба по вписвания – гр.София, при
Агенция по вписванията за налагане на възбрана върху недвижим имот, след която дата за период от две
години не се доказва по изпълнителното дело да са били извършени други
изпълнителни действия. Следващото извършено действие по изпълнителното дело е разпореждане на съдебния изпълнител от 24.02.2016г., с което е наложен
запор върху
вземания на длъжника в „Пощенска банка“ АД. Следователно предпоставките на чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на
изпълнителното дело са били налице с изтичане на две години след датата на
последното изп.действие - 25.04.2013г., респективно от 26.04.2015г.
изпълнителното дело следва да се счита за прекратено по силата на закона. При
така обоснования извод изцяло ирелевантен за спора се явява извършените от
съдебния изпълнител по изпълнителното дело след тази дата /26.04.2015г./ изпълнителни
действия доколкото се явяват извършени
след като изпълнителното дело се счита за прекратено по силата на закона, т.е.
извършените изпълнителни действия следва да се считат за обезсилени и не може
да породят целените с тях правни последици. В случай, че длъжникът е претърпял
вреди от осъществено срещу него принудително изпълнение в нарушение на
законовите предпоставки за развитие на изпълнителното производство, той
разполага с възможността да предяви искове по чл.441 от ГПК във връзка с чл.45 от ЗЗД срещу съдебния изпълнител
за обезщетяване на претърпените вреди. Взискателят не е легитимиран да отговаря
по иск на длъжника, основан на твърдения за липса на процесуално основание за
провеждане на изпълнението, доколкото съществуването или липсата на такова
основание има значение за процесуалната законосъобразност на извършените от
съдебния изпълнител действия по принудително изпълнение.
На
следващо място въззивният съд намира, че съгласно разрешението,
дадено в т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, че когато изпълнителното
производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, новата давност за вземането
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. В конкретния случай от доказателствата се установява, че
по процесното изпълнително дело давността досежно процесните вземания е била
прекъсната с извършването на последното валидно извършено изпълнително действие – изпратено
писмо на съдебния изпълнител с изх.№27068/25.04.2013г. до Служба по вписвания –
гр.София, при Агенция по вписванията за налагане на възбрана върху недвижим
имот, от който момент е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който е
изтекъл преди дата на подаване на исковата молба в съда - 08.08.2018г..
По изложените съображения се налага краен извод, че вземанията, предмет на изпълнителен
лист от м.07.2012г. по гр.д. №9835/2012г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 85-ти състав,
на основание на който е образувано изп.дело №**********3111 по описа на
ЧСИ С.Я., с рег.№844
на КЧСИ, с район на
действие СГС, са погасени по давност, тъй като от последното валидно
извършено изпълнително действие по процесното изпълнителното дело до датата на подаване на исковата
молба в съда са изминали повече от пет години, респективно досежно оспорените вземания не би могло да се
осъществи от страна на кредитора валидно принудително изпълнение.
При така изложените
съображения и поради несъвпадане на приетите от двете инстанции изводи по
съществото на спора, първоинстанционното решение, като неправилно и
незаконосъобразно следва да бъде отменено в обжалваната от въззивника- ищца, част, като постановено в нарушение на материалния
закон и вместо това да бъде постановено решение, с което предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК в отхвърлената част, следва да бъде уважен,
като основателен и доказан.
По разноските:
При този изход на спора пред
настоящата инстанция следва да се отмени първоинстанционното решение в частта,
в която са възложени в тежест на ищцата разноски.
Право на разноски има въззивника-ищца
и заявената в този смисъл претенция за присъждане на разноски е основателна. В
полза на ищцата следва да се присъдят както изцяло сторените от нея разноски
пред СРС, които са в размер на 450.00 лв. /150.00 лв. – внесена държавна такса,
и 300.00 лв. – платен адвокатски хонорар/, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК, така и сторените разноски пред СГС, които са в размер на 75.00 лв.,
съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК. Направеното
от въззиваемия в подадения писмен отговор възражение за прекомерност по реда на
чл.78, ал.5 от ГПК досежно размера на претендираното адвокатско възнаграждение
от въззивника съдът намира, че не следва да обсъжда доколкото пред въззивната
инстанция не се претендират разноски за изплатено адвокатско възнаграждение.
Воден
от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №310741
от 30.12.2019г.,
постановено по гр.дело №52290/2018г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 142-ри състав,
в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от К.С. П.против „Т.С.“ ЕАД иск с правно основание чл.439 от ГПК, че ищцата - К.С. П.не дължи принудително изпълнение на ответника - „Т.С.“ ЕАД на следните суми: сумата от 92.34 лв., главница за топлинна енергия за периода от м.07.2005г.
до м.04.2011г.; сумата от 87.42 лв.,
лихва за забава за периода от 31.08.2005г. до 08.05.2012г.; както и сумата от 50.00 лв., разноски по гр.дело №9835/2012г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 85-ти състав, които суми са предмет на издаден изпълнителен лист от м.07.2012г., по който е образувано изпълнително дело №**********3111
по описа на ЧСИ С.Я.,
с рег.№844 на КЧСИ, с район на действие СГС; както и
в ЧАСТТА, в която е осъдена К.С. П.да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК сумата в размер на 100 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от К.С. П.,
с ЕГН **********, с адрес: ***; срещу „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***; иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.439 от ГПК, че К.С. П., с ЕГН **********, не дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******, следните
суми: сумата от 92.34 лв.,
главница за топлинна енергия за периода от м.07.2005г. до м.04.2011г.; сумата от 87.42 лв., лихва за забава за периода от 31.08.2005г. до 08.05.2012г.; както и сумата от 50.00 лв., разноски по гр.дело №9835/2012г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 85-ти състав, които суми са предмет на издаден изпълнителен лист от м.07.2012г., по който е образувано изпълнително дело №**********3111
по описа на ЧСИ С.Я.,
с рег.№844 на КЧСИ, с район на действие СГС, което е
прекратено на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***; да заплати на К.С. П.,
с ЕГН **********, с адрес: ***; на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 525.00 лв., представляваща
сторени разноски пред двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./