№ 673
гр. С., 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110106794 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Т.С.я” ЕАД, ЕИК .. с
адрес: гр. С., ул. Я. № срещу М. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к.
С.Т., бл... вх, ет ап, с която се иска да бъде признато за установено спрямо
ответника, че дължи сумата от 2351,54 лева, от които 2050,77 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.05.2017 г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 28.04.2021 до
окончателното изплащане на задължението; 234,80 лева - мораторна лихва,
начислена върху главницата за употребена топлинна енергия, за периода от
15.09.2018г. до 25.03.2021г., както и цена за извършена услуга дялово
разпределение в размер на 56,55 лева - главница, за периода от 01.08.2018г.
до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 28.04.2021г. до окончателното
изплащане на задължението и 9,42 лева -мораторна лихва върху главницата за
извършена услуга дялово разпределение, за периода от 01.10.2018г. до
25.03.2021г.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на процесния
имот, е бил клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона
за енергетиката, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал., т.2 на
1
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия
при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването. Счита че, лицето е клиент на топлинна енергия и за него
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката, както и че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата
на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия от “Т.С.я АД на клиенти за битови нужди в гр. С., които се изготвят
от “Т.С.я” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно
регулиране. Същите са влезли в сила по отношение на ответника. Изтъква, че
съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за употребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Топлопреносното предприятие
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При
неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, клиентите заплащат на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че
ответникът използвал доставена топлинна енергия през процесния период, но
към не е заплатил задължението си.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че липсват
изравнителни сметки, а сумите са начислени от ищеца при пълна липса на
прозрачност. Прави възражение за погасителна давност.
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание
чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се установи, че исковете са частично
основателни само относно размера на вземанията, които не са погасени по
давност, поради следното:
По заявление вх. № от 28.04.2021г. за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 24266/2021г. по описа на СРС, по което
на 22.06.2021г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
2
чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на установителните искове. Заповедта е
връчена на длъжника, който в срок е възразил по чл. 414 от ГПК и на „Т.С.я“
ЕАД е указано да предяви иск за установяване на вземанията си спрямо нея.
Исковете са предявени в срок.
Основателно е възражението на ответника М. К., че част от претендираните
от ищецът суми са вземания, които са погасени по давност. Тъй като
погасителната давност за периодични вземания, каквито са тези по делото, на
осн. чл. 111, б. „в“ от ЗЗД е 3-годишна, недължими като погасени са
задълженията за времето от 01.05.2017г. до 28.04.2018г. Затова като дължими
следва да се установят неплатените задължения за периода от месец май
2018г. до месец април 2020г. вкл., съгласно изпълнената и приета като
доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Съгласно съдебно-счетоводната експертиза, л.6 от същата, по-голяма част
от сумите, дължими за периода от месец май 2017г. до месец април 2018г.
вкл., са платени от ищцата. За този период от време прогнозно дължимата
сума за топлинна енергия е била в размер на 1178, 92 лв., от които върнати от
изравняване са 343, 14 лв. От остатъка в размер на 835, 78 лв. са прихванати с
изравняване 20, 52 лв., а платената от ответницата сума е в размер на 796, 72
лв. Така окончателно дължимата сума е била 18, 54 лв., към които са
прибавени 4, 02 лв. – доплащане от изравняване. Тези общо 22, 56 лв., не се
дължат от ответницата, тъй като както бе посочено по-горе, са погасени по
давност. От същата част от заключението по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че за периода м.05.2017г. – м.04.2018г.
недължимите лихви са забава, като погасени по давност, са в общ размер на
17, 87 лв., начислени от 14.10.2020г. до 25.03.2021г.
Съгласно съдебно-счетоводната експертиза, л.7, за времето от м.05.2018г.
до м.04.2019г. прогнозно начислените суми за топлинна енергия са в общ
размер на 1 008, 16 лв. към която сума е трябвало да се доплати сума в размер
на 320, 08 лв. Така общо дължимата сума за периода е станала 1 328, 24 лв.,
от които са били платени от ответницата 162, 27 лв. Затова окончателно
дължимата сума за топлинна енергия е в размер на 1165, 97 лв. Дължимата
сума за законна лихва е в размер на 180, 73 лв. за времето от 15.09.2019г. до
25.03.2021г.
За периода от време от месец май 2019г. до месец април 2020г. прогнозно
3
начислените суми за топлинна енергия са били в размер на 1254, 62 лв., от
които са върнати чрез изравняване 303, 20 лв. От разликата в размер на 951,
42 лв. е извадена сума в размер на 109, 61 лв. като възстановяване от промяна
на цена. Така окончателно дължимата сума е станала 841, 81 лв. към която са
прибавени 20, 43 лв. като доплащане за изравняване. Затова за този период от
време дължимата сума за топлинна енергия е в размер на 862, 24 лв.
Дължимата законна лихва за забава върху тази сума е в общ размер на 45, 63
лв., начислена за времето от 15.09.2020г. до 25.03.2021г.
Видно от съдебно-счетоводната експертиза няма промяна в дължимата сума
за главница дялово разпределение, а от лихвите, недължими са 0,20 лв.
В обобщение за времето от м.05.2018г. до м.04.2020г., когато вземанията на
„Т.С.я“ ЕАД, които не са били платени от ответницата и не са погасени по
давност са в следните размери: главници за топлинна енергия в общ размер
на 2028, 21 лв.; законна лихва за забава върху тях в общ размер на 226, 36 лв.,
начислени за времето от 15.09.2019г. до 25.03.2021г., както и главница за
дялово разпределение на топлинна енергия в общ размер на 56, 55 лв. за
времето от м.08.2018г. до м.04.2020г. и законна лихва върху тази сума в
размер на 9, 22 лв. за времето от 01.10.2018г. до 25.03.2021г.
Ответницата е потребител на топлинна енергия като собственик на
процесния имот, видно от приетия като доказателство по делото нотариален
акт. Имотът е топлоснабден, видно от съдебно-техническа експертиза, поради
което и предвид изложеното по-горе, предявените искове следва да се уважат
в размерите, установени от съдебно-счетоводната експертиза.
Ищецът претендира присъждане на разноски, които са в общ размер на 744,
06 лв., но съобразно уважената част от исковете се дължат 734, 19 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че М. Н. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
ж.к. С.Т., бл... вх, ет ап ДЪЛЖИ на „Т.С.я“ ЕАД, с ЕИК .. със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. Я. № сума в общ размер на 2320,34 лева, от
които: 2028,21 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за периода 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната
4
лихва от 28.04.2021г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна
лихва за забава в размер на 226,36 лв. за периода 15.09.2019г. до 25.03.2021г.,
както и сумата за дялово разпределение - 56,55 лв. - главница за периода
м.8.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 28.04.2021г. до
окончателното изплащане на вземането и 9,22 лева - лихва за периода от
01.10.2018г. до 25.03.2021г., КАТО исковете в останалата част за главница за
топлинна енергия в размер на 22, 56 лв. за времето от 01.05.2017г. до
м.04.2018г.; законна лихва за забава върху отхвърлената главница, в размер на
8, 44 лв. за времето от 15.09.2018г. до 15.09.2019г. и за законна лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия в
размер на 0, 20 лв. за времето от 01.10.2018г. до 25.03.2021г. отхвърля като
неоснователни.
ОСЪЖДА М. Н. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. С.Т., бл... вх, ет
ап да заплати на ,,Т. – С.‘‘ ЕАД сторени по делото разноски на осн. чл. 78,
ал.1 от ГПК в размер на 734, 19 лв., съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач на ищеца –
„Т. с.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в 2-седмичен срок от деня на съобщаването му.
След влизане в сила на решението по делото, сверен препис от същото да се
приложи по ч.гр.д. № 24266/2021г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5