Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 126 26.11.2020 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на пети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов административно
дело № 155 по описа за 2020, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.
107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.
Образувано е по
жалба на С. Е. Е. с постоянен адрес *****,
срещу Заповед с № РД-14-1781 от 05.08.2020 год. на Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” –
Русе , с която са му наложени две
принудителни административни мерки: 1. На основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а
и ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 7 от ЗАвтП „Временно спиране от движение на МПС –
„Мерцедес -313 ЦДИ от категория М1 с регистрационен номер ** **** ** собственост на С. Е. Е. с ЕГН ********** до отстраняване на нарушението, но не
повече от дванадесет месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 бр. табела с
регистрационен № ** **** ** и отнемане на
един брой свидетелство за регистрация с № 01012064, издадено на 09.01.2020 год.
и 2. На основание чл. 106а, ал. 1, т. 4,
б. „б” и ал. 2, т. 3 от ЗАвтП „Временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС№ ********* и контролен талон № 6688717, издадено на 11.06.2020
год. от МВР Разград до отстраняване на нарушението, но за не повече от една
година. Оспорващата твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй
като в случая той извършвал транспортна
услуга по договор с „БИРКАЙ 2010“ЕООД гр. Варна, за което не е необходимо да се снабдява с лиценз за транспортното
средство. Оспорващият иска от съда да отмени оспорената заповед.
Ответната по жалбата страна - Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Русе в писмено
становище оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи, че оспорената
заповед е законосъобразна и обоснована.
Издадена е в съответствие са материалните и процесуалните правила и иска от
съда да я потвърди.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 04.08.2020 год. служители на РД „Автомобилна
администрация” – Русе извършвали
проверки на ГКПП „Дунав мост” Русе за спазване на Закона за автомобилните
превози в т.ч. за извършване на нерегламентиран превоз на пътници. Около 23
часа проверили управлявания от жалбоподателя лек автомобил „Мерцедес 311 CDI” 8+1 пътници.
При проверката се установило, че той превозва осем пътника от Република
България за ФР Германия. При разговора с
пътниците един от тях – О. С. Ш., съобщил на контролните органи, че пътниците
са събрали 200 лв., с които са заплатили превоза до Германия, за което написал
и саморъчно обяснение. Било установено, че оспорващият Е. не притежава Лиценз на общността. За това деяние на Е. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение серия „А” с бл. №
276845 от 04.08.2020 год., в което деянието е описано по време, място и начин
на извършване и е квалифицирано като нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП.
На 05.08.2020 год. въз основа на съставения АУАН
Директорът на РД „Автомобилна администрация „ Русе е издал оспорената
заповед с № РД-14-1781, с която му
наложил две принудителни административни мерки:
Като фактическо основание за издаване на заповедта
административният орган е посочил, че въз основа на АУАН серия „А” с бл. №
276845 от 04.08.2020 год., приема за установено, че на 04.08.2020 год.
оспорващият Е. извършва международен превоз на
8 бр. пътници от република България до Германия с лек автомобил
„Мерцедес -313 ЦДИ от категория М1 с регистрационен номер ** **** **, негова собственост,
без за автомобила да има издадено заверено копие към лиценз на
Общността. Административният орган е
приел, че е налице основание за налагане на принудителните административни
мерки, предвидени в чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.а” и т. 4 б. „б” от ЗАвтП.
Заповедта е връчена на оспорващия на 05.08.2020 год., а жалбата срещу нея е
подадена на 02.09.2020 год.
В хода на съдебното производство като свидетели по
делото бяха разпитани Д. Н. Д. – инспектор в РД „АА” Русе, съставил АУАН с бл.
№ 276845 от 04.08.2020 год. и Й. Б. П. -
инспектор при РД „АА” – Русе, свидетел при съставяне на акт - очевидец и
присъствал при установяване на нарушението. Свидетелят Д. няма конкретни
спомени за нарушението, тъй като през този период често са правили проверки в този пункт и са
констатирали извършване не нерегламентиран превоз на пътници. Св. П. дава подробни обяснения. Сочи, че около 23 часа са спрели
оспорващият за проверка. Провели разговори с пътниците и един от тях, този който написал саморъчни
обяснения заявил, че пътниците са събрали 200 лв. и са платили на
водача превоза до Германия. Пътниците били от различни населени места от региона. За констатираното нарушение на
оспорващият бил съставен АУАН за това,
че превозва пътници без да притежава необходимите документи.
С оглед на така установените по делото факти, съдът
приема от правна страна следното:
Жалбата, като подадена от надлежна страна, в
предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок
и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване,
съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от ЗАвтП., е процесуално допустима.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган
– Началникът на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация” – Русе, съобразно правомощията му произтичащи от
заповед № РД-01-43 от 23.01.2020 год. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация”, издадена на основание чл. 107, ал. 1 от
ЗАвтП., съгласно който принудителните
административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с
мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица.
Същата е в
писмена форма, съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК и е мотивирана, съобразно
разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП.
При издаването ѝ не са допуснати съществени
процесуални нарушения, а и оспорващият не твърди такива.
Заповедта съответства и на материалния закон.
Според разпоредбата на чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания
за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да
се прилагат принудителни административни мерки. Случаите, когато могат да се
прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги
прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване
се уреждат в съответния закон или указ, съгласно чл. 23 от същия закон.
С разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „2” от
ЗАвтП е предвидено налагане на принудителна административна мярка „временно
спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца”, с което се извършва превоз на
пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността;
В разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б” от
ЗАвтП е предвидено налагане на принудителна административна мярка „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство” на
водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно
средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към
лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една
година.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП
обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава
лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на
Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или
товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на
"Пътна помощ" или удостоверение за регистрация – за извършване на
таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон.
Извършването на обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно
средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено
копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този
закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му е въздигнато като административно нарушение с
разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗАвтП.
Легално определение за обществен превоз е дадено в
разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП, съгласно която "Обществен
превоз" е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане
или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство, а пък
"Превоз на пътници" е дейност на
лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно
превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага,
според определението дадено в т. 2 на същия параграф.
От анализа на цитираните по-горе правни норми и
събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът счита за безспорно
установено, че на 04.08.2020 год. около 23 часа в гр. Русе, на ГКПП” Дунав
мост” оспорващият е извършвал обществен /международен/ превоз на пътници / осем
пътника/ от Република България за ФР Германия с личният си лек автомобил
„Мерцедес -313 CDI с регистрационен номер ** **** ** , без да притежава лиценз за превоз на пътници на
територията на Република България
или лиценз на Общността. Това се
установява от акта за установяване на административно нарушение, като официален
удостоверителен документ, съставен по надлежен ред от длъжностните лица от РД
„АА” гр. Русе, извлечение от регистъра на ИА „Автомобилна администрация” л.7 от
делото и от свидетелските показания. При това положение няма как за процесния автомобил да има
издадено копие от лиценз за Общността.
След като тези обстоятелства са безспорно установени,
то е налице фактическия състав, предвиден в разпоредбите на чл. 106а, ал. 1, т.
1 б. „а” и т. 4, б. „б” от ЗАвтП за налагане на предвидените в тези разпоредби
принудителни административни мерки. Съгласно тези разпоредби административният орган действа в условията
на обвързана компетентност и е длъжен да наложи предвидените в тях ПАМ.
Е. не оспорва факта на превоза. Твърди, че е извършвал превоз на работници на „Беркай –
2010” ЕООД по силата на договор за
транспортна услуга, сключен с на 16.06.2020 год., с който се е задължил да
извършва превоз на работници на възложителя от Република България до Германия,
Нидерландия и Белгия, поради което не е било необходимо да се снабдява с лиценз
за Общността.
Това твърдение
е несъстоятелно. За извършването
на обществен превоз на пътници всякога се изисква лиценз било то за превоз на
пътници в България или лиценз на Общността за международен превоз на пътници,
без значение дали този превоз е по силата
договор или на някакво друго основание , съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП. Дори да се приеме, че процесният превоз е по
силата на представения от оспорващия договор за превоз, то от клаузите на
същия се установява по безспорен начин,
че този превоз е обществен, тъй като е уговорено, че се извършва за сметка на възложителя „Беркай
– 2010” ЕООД срещу заплащане на цена.
След като оспореният административен акт съответства
на материалния закон и административният орган е действал в условията на
обвързана компетентност, без да има право на избор каква мярка да приложи, то
той съответства и на целта на закона и не е нарушен принципът за съразмерност
по чл. 6 от АПК.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената
заповед е валиден и законосъобразен административен акт и не са налице
предпоставките за нейната отмяна, поради което оспорването следва да бъде
отхвърлено.
Мотивиран така, съдът на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на С. Е. Е. с постоянен адрес *****,
срещу Заповед с № РД-14-1781 от 05.08.2020 год. на Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” –
Русе.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез
Разградския административен съд пред Върховния административен съд.
Съдия: /п/