Определение по дело №3351/2017 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 425
Дата: 12 февруари 2019 г.
Съдия: Мария Любомирова Желязкова
Дело: 20177050703351
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 декември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                 №…………………………….2019г., гр.Варна

 

           

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,

в закрито заседание на дванадесети февруари 2019г., като разгледа

докладваното от съдия МАРИЯ ЙОТОВА  адм.д.№ 3351/2017г.

по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.248 ал.1 ГПК, приложим на осн.чл.144 от АПК.

С Решение № 128/26.01.2018г. по адм.д. № 3351/2017г. на Адм.съд-Варна, ХVІІІ-ти състав е отхвърлена жалбата на М.Д.И., ЕГН **********,***, чрез пълномощник - Д.И.П., против Заповед № 439з-1682/30.11.2017г. на ст.полицай от Трето РУ при ОД на МВР-Варна - Х.Л. Х., с която на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР е разпоредено задържането му за срок от 24 часа. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати в полза на Областна дирекция на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

В касационната жалба с вх.№ 2836/09.02.2018г. жалбоподателят е посочил, че съгласно чл.2 от Наредбата за правна помощ, възнаграждение за правна помощ могат да получават само адвокатите, които са вписани в Националния регистър за правна помощ и са били назначени по реда на чл.25 и чл.26 от Закона за правната помощ. Доколкото по делото не е приложен документ за правна помощ и няма молба от ответника, която да е разгледана от съда за допускане на такава, същият оспорва присъдените разноски на това основание и моли за отмяна на решението в тази част. В молба с.д. № 22263/28.12.2018г. касаторът е посочил, че касационната жалба в тази част има характера на молба по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

С Определение от 15.01.2019г. по адм.д. № 3391/2018г. на ВАС делото е изпратено на настоящия съд за разглеждане и произнасяне по молбата по чл.248 от ГПК.

Препис от молбата е връчен на ответника, който не е депозирал отговор в срока по чл.248 ал.2 от ГПК.

 

За да се произнесе по молбата, съдът съобрази следното:

Възражението относно присъденото ю.к.възнаграждение е направено с касационната жалба, поради което следва да се приеме, че искането за изменение на решението в частта за разноските е в срока по чл.248 ал.1 от ГПК, приложим на осн. чл.144 от АПК и от надлежна страна. В този смисъл молбата се явява допустима. Разгледана по същество същата съдът намира за неоснователна, предвид следното:

Съгласно чл.143 от АПК и чл.78 от ГПК вр. чл.144 от АПК страните по делата имат право на разноски съобразно изхода на спора. Съгласно чл.143 ал.4 от АПК и чл.78 ал.8 от ГПК, приложим на основание препращащата разпоредба на чл.144 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата, а в случаите когато ответната страна е ползвала юрисконсулт се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Т.е. предпоставките за присъждане разноски в полза на ответника са: отхвърляне на оспорването, своевременно направено искане за присъждане на ю.к.възнаграждение и осъществено процесуално представителство от такъв. В конкретния случай всички тези основания са били налице, поради което направеното от ответника искане е било основателно.

Неправилно молителят тълкува горните разпоредби и счита, че ю.к.възнаграждение не се дължи, тъй като по делото не е приложен документ за правна помощ и няма молба от ответника, която да е разгледана от съда за допускане на такава. Цитираните разпоредби препращат към Закона и Наредбата за правната помощ само досежно размера на ю.к.възнаграждение. В случая същото е определено от съда в минимален размер и предвид основателността на искането за присъждане на ю.к.възнаграждение, с оглед наличието на предвидените в закона предпоставки за това, искането за изменение на решението постановено по адм.д.№ 3351/2017г. в частта за разноските, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Воден от горното и на осн. чл.248 ал.3 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, съдът

                       

                          

                                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.Д.И., ЕГН **********,***, чрез пълномощник Д.И.П., за изменение на Решение № 128/26.01.2018г. по адм.д. № 3351/2017г. на Адм.съд-Варна, ХVІІІ-ти състав, в частта за разноските.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съдна РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: