№ 10347
гр. София, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110125108 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 95421 от 13.05.2022
г., подадена от името на „/.../“ ЕООД, ЕИК: /.../, срещу Министерство на туризма,
с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 10322,15 лева, представляваща
получена от ответника на отпаднало основание заплатена наемна цена за 2021 г.
по договор № Т-РД-29-95/13.06.2016 г. за наем на обект – изключителна държавна
собственост, представляващ морски плаж „Офицерски-изток“, сключен между
„/.../“ ЕООД, в качеството на наемател, и Министерство на туризма, в качеството
на наемодател, който договор е прекратен предсрочно, поради сключване на
договор за концесия с трето за производството лице лице, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба /12.05.2022 г. – дата на пощенското
клеймо/ до окончателното изплащане на сумата; 2/ сумата от 1086,76 лева,
представляваща лихва за забава за периода 29.04.2021 г. - 12.05.2022 г., върху
претендираната в производството главница.
Ищецът твърди, че на 13.06.2016 г. между него, в качеството на наемател, и
ответника, в качеството на наемодател, бил сключен договор № Т-РД-29-
95/13.06.2016 г. за наем на обект – изключителна държавна собственост,
представляващ морски плаж „Офицерски-изток“. Поддържа, че на 28.09.2020 г.
1
страните подписали допълнително споразумение към договора за наем, с което се
договорили за намаляване размера на наемната цена за 2020 г., съответстващо на
намалението на цените на чадър и шезлонг за летен сезон 2020 г., и за удължаване
на срока на наема, при условие че наемателят отговаря на изискванията по чл. 4, т.
2 и т. 3 от споразумението и по чл. 7, ал. 1 от Методиката за определяне размера
на намалението на дължимото концесионна възнаграждение и наемна цена за
2020 г., съответстващо на намалението на цените на чадър и шезлонг за летен
сезон 2020 г., и за удължаване на срока на концесията и на наема /обн. ДВ бр. 50
от 02.06.2020 г./. Ищецът твърди, че е изпълнил всички изисквания, което било
удостоверено с Констативен протокол № 238/11.09.2020 г., като заплатил пълната
наемна цена за 2020 г. в размер на 21 065,62 лева с ДДС и разликата до пълния
размер на дължимия наем за 2021 г. в размер на 11 101, 59 лева. Посочва, че
процесният договор № Т-РД-29-95/13.06.2016 г. за наем на обект – изключителна
държавна собственост, представляващ морски плаж „Офицерски-изток“ бил
прекратен предсрочно, поради сключването на договор за концесия с трето лице,
поради което на 19.03.2021 г. ищецът отправил покана до ответника, получена от
последния на 28.04.2021 г., да му бъде възстановена сумата от 10 322, 15 лева,
представляваща заплатена наемна цена за 2021 г. Поддържа, че в свой отговор от
28.04.2021 г. ответната страна заявила, че не може да възстанови сумата от 10 322,
15 лева, тъй като същата представлявала намаление на наемната цена за 2020 г. и
подлежала единствено на прихващане от дължимите наемни цени за 2021 г.
Ищецът твърди, че намалената част от платената наемна цена за 2020 г. е
прихваната от платения наем за 2021 г., като поради прекратяване на договора
ответникът дължи изцяло получената наемна цена за 2021 г. в размер на 10 322,
15 лева. Посочва, че ответникът следва да заплати и обезщетение за забава в
размер на 1086,76 лева, считано от деня, следващ датата на получаване на
поканата за плащане /29.04.2021 г./ до датата на депозиране на исковата молба
/12.05.2022 г./. Моли, за уважаване в цялост на предявените искове и за осъждане
на ответника да заплати на ищеца суми, както следва:: 1/ сумата от 10322,15 лева,
представляваща получена от ответника на отпаднало основание заплатена наемна
цена за 2021 г. по договор № Т-РД-29-95/13.06.2016 г. за наем на обект –
изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж „Офицерски-
изток“, сключен между „/.../“ ЕООД, в качеството на наемател, и Министерство на
туризма, в качеството на наемодател, който договор е прекратен предсрочно,
поради сключване на договор за концесия с трето за производството лице лице,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /12.05.2022 г.
2
– дата на пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на сумата; 2/ сумата
от 1086,76 лева, представляваща лихва за забава за периода 29.04.2021 г. -
12.05.2022 г., върху претендираната в производството главница. Претендират се
разноски
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на
исковата молба от страна на ответника в производството.
На ответникът е връчен редовно препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея, като видно от разписката удостоверяваща връчването /виж
л. 43 от делото.
В срока по чл. 131 ГПК /а и след това/ не е депозиран отговор на исковата
молба от страна на ответника.
Ответникът е бил редовно призован за съдебното заседание, проведено на
19.09.2022 г. /виж лист 50 от делото/.
Въпреки редовното си призоваване, ответникът не се е явил в съдебното
заседание за разглеждане на делото, не е депозирал молба за разглеждане на
делото в негово отсъствие и не е взел никакво становище и отношение по
предявените искове и изложените в исковата молба твърдения.
Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на чл.
238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да
е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на което не се е
явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие.
Налице е и последната кумулативно изискуема предпоставка за
постановяване на неприсъствено решение, а именно от представените по делото и
приобщени към доказателствения материал писмени доказателства да може да се
направи извод за вероятна основателност на предявените искове.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат
уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят
сторените от последния разноски в исковото производство, за които са
представени доказателства в производството. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните от
последния разноски, представляващи заплатена държавна такса в размер на 456,36
лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1056,00 лева с включен
ДДС.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА Министерство на туризма да заплати в полза на „/.../“ ЕООД,
ЕИК: /.../, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД суми, както
следва: 1/ сумата от 10322,15 лева, представляваща получена от ответника на
отпаднало основание заплатена наемна цена за 2021 г. по договор № Т-РД-29-
95/13.06.2016 г. за наем на обект – изключителна държавна собственост,
представляващ морски плаж „Офицерски-изток“, сключен между „/.../“ ЕООД, в
качеството на наемател, и Министерство на туризма, в качеството на наемодател,
който договор е прекратен предсрочно, поради сключване на договор за концесия
с трето за производството лице, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба /12.05.2022 г. – дата на пощенското клеймо/ до окончателното
изплащане на сумата; 2/ сумата от 1086,76 лева, представляваща лихва за забава
за периода 29.04.2021 г. - 12.05.2022 г., върху претендираната в производството
главница.
ОСЪЖДА Министерство на туризма да заплати в полза на „/.../“ ЕООД,
ЕИК: /.../, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1512,36 лева, представляваща
разноски в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4