Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

21.03.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

23.02

Година

2022

В откритото заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Мария Божкова

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

165

по описа за

2021

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от пълномощника на С.Д.С. от ***, против Решение № 136/08.11.2021 г., постановено по АНД № 974/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 11-01-190/23.08.2021 г., издадено от директора на АДФИ – София, с което на С.Д.С. от ***, на основание чл. 256, ал. 1 във вр. с чл. 261, ал. 2 от Закона за обществените поръчки е наложена глоба в размер на 1 843.20 лв., за извършено нарушение на чл. 17, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 176 във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за обществените поръчки/ЗОП/.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд - Кърджали е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.

Сочи, че районният съд неправилно и в противоречие със събраните доказателства е приел, че административнонаказващия орган е приложил правилно материалния закон и не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Оспорва изцяло изводите на първоинстанционния съд за установеност на процесното административното нарушение, в която връзка излага съображения, че в конкретния случай не било доказано по безспорен и несъмнен начин, че С.С. е осъществил нарушение на ЗОП.

Твърди, че дори и да се приемело, че е налице извършено нарушение, то конкретното деяние представлявало маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл сочи, че от нарушението разкривало по-ниска обществено опасност в сравнение с други нарушения от този вид, като същото се явявало първо по рода си за касатора. В този смисъл счита, че са налице всички предпоставки за приложението на нормата на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид изложеното, моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 136/08.11.2021 г., постановено по АНД № 974/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да постанови друго, с което да отмени Наказателно постановление № 11-01-190/23.08.2021 г., издадено от директора на АДФИ – София.

В съдебно заседание, редовно призован не се явява и не се представлява. От пълномощника адв.М. е постъпила молба, с която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Релевира искане за присъждането на деловодни разноски.

Ответникът по касация – директор на АДФИ – София, редовно призован, не се явява и не се представлява. От гл.юрк. Н. С. е постъпила молба ведно с писмена защита, в която са изложени съображения за законосъобразност, обоснованост и правилност на постановеното първоинстанционно решение. Оспорват се изцяло доводите в касационната жалба за незаконосъобразност и неправилност на постановения съдебен акт от Районен съд – Кърджали. Моли съда да отхвърли подадената касационна жалба, като неоснователна и да остави в сила обжалваното решение.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г. излага доводи, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че в конкретния случай административното нарушение е установено по безспорен начин и не са налице въведените основания за отмяна на обжалваното решение.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон, по съществото си се явява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 11-01-190/23.08.2021 г., издадено от директора на АДФИ – София, с което на С.Д.С. от ***, на основание чл. 256, ал. 1 във вр. с чл. 261, ал. 2 от Закона за обществените поръчки е наложена глоба в размер на 1 843.20 лв., за извършено нарушение на чл. 17, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 176 във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за обществените поръчки/ЗОП/.

Районният съд е приел, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, респ. описаното в НП нарушение е извършено от С.Д.С., респ. жалбоподателят е извършил нарушение по смисъла на чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП, във връзка е чл. 176 от ЗОИ, във връзка е чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОП, предвид обстоятелството, че в качеството си на управител на „***“ ООД, *** и секторен възложител по чл. 5, ал. 4, т. 1 от ЗОП, не е приложил предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка за охрана на обекти на дружеството чрез процедура по чл. 18, ал. 1, т. 12 или т. 13, при условията и по реда на Глава двадесет и пета от ЗОП, въпреки наличието на законоустановените условия за това /обект, субект и стойност на услугите/. Охраната на обекти на „***“ ЕООД *** е възложена с два директно сключени договора: с „***“ ЕООД, сключен на 05.03.2018 г. и с „***“ ЕООД, сключен на 01.04.2018 г., на обща стойност *** лв. без ДДС, която попада в стойностния праг по чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП и изисква прилагането на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 12 или т. 13 от ЗОП - публично състезание или пряко договаряне.

Първоинстанционният съд е приел за доказано, че в качеството си на секторен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 1 от ЗОП, жалбоподателят е бил длъжен да приложи предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка, тъй като в случая била налице всички основания за това - обект, субект и стойността на обществената поръчка. Още със сключването на първия договор на 15.03.2018 г. прагът по чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП /*** лв. без ДДС/ е бил достигнат и надвишен, тъй като съобразно посочения в него размер на месечно възнаграждение от *** лв. без ДДС, за 3-годишния срок на действие на договора възложителят следвало да заплати сума в размер на *** лв. без ДДС. С двата договора били възложени идентични услуги, което не се оспорвало и от възложителя.

Посочил е, че конкретния случай не разкрива характеристиките на „маловажен случай“ по смисъла на ЗАНН.

Изложил е мотиви, че АУАН и атакуваното наказателно постановление, съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като в хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени процесуални нарушения. От съдържанието на АУАН и НП по еднозначен начин се установявало за какво деяние е санкциониран жалбоподателя и каква е неговата правна квалификация.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Последното съдържа подробни мотиви относно спазването на материалния закон и липса на съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, като обстойно са обсъдени и възраженията, наведени от жалбоподателя.

В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

По отношение на въведените доводи в касационната жалба, съдът намира, че следва да се изложат следните допълнителни съображения:

Изцяло необосновани, неподкрепени от фактическа и правна страна са твърденията на касатора, че в при издаване на АУАН и съставяне на процесното наказателно постановление били допуснати съществени процесуално нарушение. Така въведените доводи са бланкетно и формално изложени, като липсват конкретно посочени действия или бездействия на контролните органи, които да аргументират нарушение на процесуалните правила. Процесното нарушение е надлежно описано в АУАН и НП, с всички относими към конкретния състав признаци, обстоятелствата, при които е извършено, а също и доказателствата, които го подкрепят. В представената в производството пред районния съд административнонаказателна преписка, не се съдържат данни, обосноваващи наличието на процесуални нарушения от страна на контролните органи. АУАН е надлежно съставен в присъствието на нарушителя и надлежно връчен на същия, който не е изложил възражения по констатациите на служителите на АДФИ.

Неоснователни са и твърденията за недоказаност на процесното административно нарушение.

В конкретния случай ответникът по касация е санкциониран в качеството си на управител на „***“ ООД *** и секторен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 1 от Закона за обществените поръчки, за това, че не е приложил предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка за охрана на обекти на дружеството, чрез процедура по чл. 18, ал. 1, т. 12 или т. 13 от ЗОП /публично състезание или пряко договаряне/, въпреки наличие на законоустановените условия за това. Вместо това охраната на обекти на „***“ ЕООД *** е възложена с два директно сключени договора: с „***“ ЕООД, сключен на 05.03.2018 г. и с „***“ ЕООД, сключен на 01.04.2018 г., на обща стойност *** лв. без ДДС, която попада в стойностния праг по чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП и изисква прилагането на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 12 или т. 13 от ЗОП - публично състезание или пряко договаряне. Това е квалифицирано като нарушение на чл. 17, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2, т.2, във вр. с чл. 176, във вр. с чл. 3, ал.1, т. 3 от ЗОП /ред. ДВ, бр. 17/2018 г./.

В горецитираната разпоредба на чл.17, ал.1 от ЗОП, е въведено задължение за възложителите да прилагат предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията за това, а основанията за възлагане на обществена поръчка чрез някоя от предвидените в чл.18, ал.1 от ЗОП процедури, са регламентирани в разпоредбите на чл. 20, ал.1 и 2 от същия закон. Когато обществените поръчки при доставки и услуги, включително и услугите по приложение № 2, имат прогнозна стойност от *** лв. до съответния праг по ал. 1 в зависимост от вида на възложителя и предмета на поръчката, възложителите прилагат процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 12 или 13 /чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП/, т.е. публично състезание или пряко договаряне.

По делото не е спорно, че „***“ ООД, *** е „публично предприятие“ по смисъла на ЗОП, което извършва секторна дейност по смисъла на закона, като управителя му – С.Д.С., в качеството на представляващ това предприятие, се явява секторен възложител по силата на чл. 5, ал.4, т.1 от ЗОП, поради което в това си качество, същия отговаря за правилното прогнозиране, планиране, провеждане, приключване и отчитане за резултатите от обществените поръчки.

Безспорно е, че със сключването на първия договор на 15.03.2018 г. прагът по чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП /*** лв. без ДДС/ е бил достигнат и надвишен, тъй като съобразно посочения в него размер на месечно възнаграждение от *** лв. без ДДС, за 3-годишния срок на действие на договора, възложителят следва да заплати сума в размер на *** лв. без ДДС. Именно със сключването на посочения договор касаторът е осъществил състава на административното нарушение, което и е приел АНО/стр. 6 от НП/.

В производството пред районния съд не са били въведени възражения от  страна на жалбоподателя относно съдържанието на цитирания договор, респ. твърдения за недействителност на договора, неистинност на същия или др., поради което и с оглед горното касационният състав намира извода на районния съд, че административното нарушение е установено по безспорен начин, за обоснован и подкрепен от фактическа и правна страна от доказателствата по делото.

Настоящият състав споделя изцяло и мотивите на първоинстанционния съд, с които е прието, че процесния случай не разкрива характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка няма никакви данни, от които да се обоснове по-ниска степен на обществена опасност на административното деяние от обикновените случай на нарушения от този вид. Касаторът не твърди и не сочи обстоятелства, които да аргументират обратното, поради което твърденията за приложението на чл. 28 от ЗАНН са формално и бланкетно въведени, без да са подкрепени от фактическа и правна страна и се явяват неоснователни.

С други думи, процесното нарушение, по начин на извършване, време, място и фактическа обстановка, не се отличава с липса на обществена опасност или с незначителна обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид, поради което не са налице условията за квалифицирането му като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

По изложените съображения, касационният съд намира за неоснователна жалбата на С.Д.С. от ***, поради което атакуваното решение като законосъобразно, постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода на делото, предвид липсата на надлежно заявеното искане от страна на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, то съдът не следва да възлага разноски от в тежест на касатора.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 136/08.11.2021 г., постановено по АНД № 974/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

      

                                                                                       2.