РЕШЕНИЕ
№ 1623
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20241110209469 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ №23Б срещу наказателно постановление (НП) № С-14-
3090/29.04.2024г., издадено от инж. И М П – Директор на Регионалната
инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) – София, с което на основание
чл. 20, ал. 5 от Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при
увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми
и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения за
извършено нарушение на чл. 69, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда
във връзка с чл. 25 и част 1, т. 6 към чл. 5, ал. 1 от Наредба за норми за
допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в
атмосферата от големи горивни инсталации на дружеството е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 6224.40 лева (
шест хиляди двеста двадесет и четири лева и 40 ст. ).
В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на
наказателното постановление, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.
Жалбоподателят твърди, че при издаването на наказателното постановление е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е
съставен акт за установяване на административното нарушение. Като
аргумент в защита на тази теза жалбоподателят излага, че твърденията на
1
наказващия орган, според които чл. 69а, ал. 1, т. 1-4 от ЗООС е специална
норма по отношение на чл. 36, ал. 1 ЗАНН, са несъстоятелни от правна страна,
тъй като допълнителните изисквания на чл. 69а от ЗООС служат единствено
за основа за образуване на административнонаказателно производство, без
същите да заместват императивно уредената процедура по съставяне на акт за
установяване на административно нарушение. В жалбата също се посочва, че
в наказателното постановление липсват твърдения относно обстоятелството
кои средномесечни стойности са приети за валидирани и как/дали от тях е
изваден доверителният интервал преди да се установи констатираният
резултат. В жалбата се твърди, че в наказателното постановление е посочено,
че за 20.02.2023г. е налице превишаване на среднодневната стойност на
азотните оксиди, което обстоятелство не отговаря на действителността, тъй
като на посочената дата не е имало работещи съоръжения към Комин №4.
Жалбоподателят посочва също, че в наказателното постановление липсва
точно описание на твърдените нарушения, като е налице и противоречие
между посоченото на стр. 4 и стр. 5 от гореспоменатия акт, тъй като в графа
„Среднодневни стойности по отношение на замърсителите“ са изброени 100
дни за азотни оксиди и 2 дни за въглероден оксид, а в графа „Дата на
извършване на нарушението“ е упомената дата 20.12.2023г. В жалбата е
посочено, че при изготвянето на наказателното постановление наказващият
орган е бил длъжен да опише твърдените 102 бр. нарушения поотделно чрез
обективните им признаци, тъй като неизпълнението на това задължение
възпрепятства правото на защита на дружеството. Жалбоподателят твърди
също, че на дружеството е наложена само една санкция за извършените
нарушения, което е в противоречие на чл. 18 от ЗАНН, като по този начин се
създава съществена неяснота относно кое от изрично упоменатите 102
нарушения се санкционира с наказателното постановление. Жалбоподателят
посочва, че в наказателното постановление при посочване на правното
основание, въз основа на което е определена санкцията, е осъществено чрез
бланкетно изписване на формулата, по която е определен нейния размер, без
да са попълнени всеки един от елементите на тази формула с конкретните
стойности, които наказващият орган е възприел, за да достигне до съответния
резултат, като по този начин е възпрепятствана защитата на дружеството. В
жалбата се твърди също, че наказващият орган не е взел в предвид Решение
№30/2005г., издадено на основание чл. 120, ал. 1, предложение 4 от ЗООС и
чл. 16 от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни
разрешителни, което е актуализирано с Решение №30-Н0-И0-А1/2013г., с
което е издадено и актуализираното Комплексно разрешително за Оператор
„Топлофикация София“ ЕАД, обект ТЕЦ „София – Изток“ за експлоатация на
инсталациите, посочени в НП, като в конкретния случай, жалбоподателят
посочва, че в таблица 9.2.1.1 – продължение, в която е отбелязано, че
емисионната норма за NOx (азотен оксид) е в размер на 200 mg/ Nm³, като
посоченото разрешително е било в сила в процесния период, тъй като
действието му не е обвързано със срок. В условията на евентуалност се иска
2
приложение на чл. 28 от ЗАНН. С оглед на изложеното, от съда се иска да
отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно,
неправилно и необосновано.
В съдебното заседание жалбоподателят „Топлофикация София“ ЕАД,
редовно призован, се представлява от юрисконсулт Е И, а в последствие от
юрисконсулт Д Т. Юрисконсулт Т моли да се отмени обжалваното наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно по съображения,
изложени в жалбата. Юрисконсулт Т отправя и искане до съда за присъждане
на възнаграждение за процесуално представителство.
Наказващият административен орган - инж. И М П – директор на
Регионалната инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) – София, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт С. П, а последствие от процесуален
представител Н С – с юридическа правоспособност. В хода на съдебното
заседание процесуалният представител С моли жалбата да бъде оставена без
уважение и да се потвърди издаденото наказателното постановление, тъй като
то е правилно и законосъобразно. Процесуалният представител С посочва, че
в процесното наказателно постановление и констативен протокол подробно е
описано извършеното нарушение, както и начинът, по който е изчислена на
наложената на дружество санкция. Станимиров твърди, че в конкретния
случай е приложима наредба, която е специална по отношение на ЗАНН, която
позволява санкциониране на нарушителя на база представен от самия него
годишен доклад. С претендира, че приложими за процесния случай са нормите
за допустими емисии, определени в наредбата, а не тези предвидени в
комплексното разрешително, издадено на дружество, тъй като тези
разпоредби са действали до 30.06.2020г., до която дата е действал предходният
национален план. С оглед на изложеното процесуалният представител С моли
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, като изслуша становището на страните, служебно провери
изцяло атакуваното наказателно постановление, обсъди поотделно и в
тяхната съвкупност доказателствените материали по делото, намери за
установено следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
„Топлофикация София“ ЕАД е оператор на обект ТЕЦ „София-Изток“,
намиращ се в гр. София, ж.к „Дружба 2“, ул. „Димитър Пешев“ №6. С
решение № 30/2005 г. на 30.03.2005г. от министъра на околната среда и водите
е издадено разрешение на "Топлофикация София" АД, обект ТЕЦ "София -
Изток" – гр. София, с регистрационен № 30/2005 относно следните
инсталации и съоръжения: топлоелектрическа централа, включваща 7 броя
енергийни парогегенератори ( ЕК1, ЕК2, ЕК3, ЕК4, ЕК5, ЕК6, ЕК7) и 8 броя
водогрейни котли (ВК1, ВК2, ВК3, ВК4, ВК5, ВК6, ВК7, ВК8) и инсталация
3
за производство на водород. Решението е подписано от министъра на околната
среда и водите на 30.03.2005г. С решение №30-Н0-И0-А1/2013г. от
17.04.2013г. на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по околната
среда комплексното разрешително №30/2005г. е било актуализирано. Комин
№4 на „Топлофикация София“ ЕАД, обект ТЕЦ „София-Изток“ включва
емисиите от вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от дейността
на Водогрейни котли № 5, 6 ,7 и 8, работещи на гориво природен газ, явяващи
се горивни инсталации, изгарящи природен газ, с изключение на газови
турбини и газови двигатели.
„Топлофикация София“ ЕАД предоставила на РИОСВ-София годишен
доклад, с вх. №359/26.02.2024г., за собствени непрекъснати измервания (СНИ)
на емисиите изпускани в атмосферния въздух от „Комин №4 – Водогрейни
котли № 5, 6, 7 и 8“ на обект ТЕЦ „София-Изток“ за 2023г. След като е
постъпила горната информация, заедно с приложените като неразделна част
от нея – приложение А, приложение Б, средномесечни стойности,
среднодневни стойности и средночасови стойности, бил изготвен от РИОСВ-
София протокол № 4-СИ-ГД/2023г. за оценка на резултатите от проведени
собствени непрекъснати измервания (СНИ) на емисиите от комин №4 на
източник: Водогрейни котли № 5, 6, 7 и 8 към обект ТЕЦ "София-Изток",
съгласно годишен доклад №359/26.02.2024г.
При изготвянето на протокол № 4-СИ-ГД/2023г било констатирано
нарушение, извършено от дружеството, поради което е била изпратена покана
от директора на РИОСВ- гр. София до И Е и А А представляващи
"Топлофикация София" ЕАД за явяването им на 29.03.2024 г. в 11:00 часа в
РИОСВ или за явяването на упълномощен с нотариално заверено пълномощно
представител на юридическото лице за съставяне на констативен протокол,
относно налагане на санкция за замърсяване на въздуха от дейността на
"комин №4 – водогрейни котли № 5, 6, 7 и 8". Поканата е била получена от
дружеството, видно от приложената обратна разписка, което е изпратило
упълномощен представител.
На 29.03.2024г. е бил съставен констативен протокол № 9 от С Г А на
длъжност – главен експерт в отдел „Контрол на компонентите и факторите на
околната среда“, дирекция „Контролна и превантивна дейност“ при РИОСВ-
София, касаещ обект ТЕЦ "София-Изток" на "Топлофикация София" ЕАД за
2023г. от СНИ на емисиите, изпускани в атмосферния въздух от „комин № 4 –
енергийни котли № 5, 6, 7 и 8“. Констатациите направени в констативния
протокол относно средномесечните стойности са следните:
3
за месец януари - средномесечна стойност 125,5 mg/Nm при НДЕ
3
100 mg/Nm, съгласно Част 1, т. 6 към чл. 5, ал. 1 от Наредба за норми за
допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в
4
атмосферата от големи горивни инсталации (обн. ДВ, бр. 2/2013 г., доп.);
3
за месец февруари - средномесечна стойност 123,6 mg/Nm при НДЕ
3
100 mg/Nm, съгласно Част 1, т. 6 към чл. 5, ал. 1 от Наредба за норми за
допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в
атмосферата от големи горивни инсталации (обн. ДВ, бр. 2/2013 г., доп.).
3
за месец март - средномесечна стойност 121,4 mg/Nm при НДЕ 100
3
mg/Nm, съгласно Част 1, т. 6 към чл. 5, ал. 1 от Наредба за норми за
допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в
атмосферата от големи горивни инсталации (обн. ДВ, бр. 2/2013 г., доп.).
3
за месец април - средномесечна стойност 116,8 mg/Nm при НДЕ 100
3
mg/Nm, съгласно Част 1, т. 6 към чл. 5, ал. 1 от Наредба за норми за
допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в
атмосферата от големи горивни инсталации (обн. ДВ, бр. 2/2013 г., доп.).
3
за месец май - средномесечна стойност 128,5 mg/Nm при НДЕ 100
3
mg/Nm. съгласно Част 1, т. 6 към чл. 5, ал. 1 от Наредба за норми за
допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в
атмосферата от големи горивни инсталации (обн. ДВ, бр. 2/2013 г., доп.).
3
за месец юни - средномесечна стойност 101,2 mg/Nm при НДЕ 100
3
mg/Nm, съгласно Част 1, т. 6 към чл. 5, ал. 1 от Наредба за норми за
допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в
атмосферата от големи горивни инсталации (обн. ДВ, бр. 2/2013 г., доп.).
3
за месец юли - средномесечна стойност 112,7 mg/Nm при НДЕ 100
3
mg/Nm, съгласно Част 1, т. 6 към чл. 5, ал. 1 от Наредба за норми за
допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в
атмосферата от големи горивни инсталации (обн. ДВ, бр. 2/2013 г., доп.).
3
за месец октомври - средномесечна стойност 121,7 mg/Nm при НДЕ
3
100 mg/Nm, съгласно Част 1, т. 6 към чл. 5, ал. 1 от Наредба за норми за
допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в
атмосферата от големи горивни инсталации (обн. ДВ, бр. 2/2013 г., доп.).
3
за месец ноември - средномесечна стойност 115,3 mg/Nm при НДЕ
3
100 mg/Nm. съгласно Част 1, т. 6 към чл. 5, ал. 1 от Наредба за норми за
допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в
атмосферата от големи горивни инсталации (обн. ДВ, бр. 2/2013 г., доп.).
3
за месец декември - средномесечна стойност 103,7 mg/Nm при НДЕ
3
100 mg/Nm, съгласно Част 1, т. 6 към чл. 5, ал. 1 от Наредба за норми за
допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в
атмосферата от големи горивни инсталации (обн. ДВ, бр. 2/2013 г., доп.).
- за въглероден оксид - са спазени, не са установени превишения на
3
средномесечни стойности превишаващи НДЕ (100 mg/Nm), определени
съгласно Част 1, т. 6 към чл. 5, ал. I от Наредба за норми за допустими емисии
5
на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи
горивни инсталации (обн. ДВ, бр. 2/2013 г., доп.).
Констатациите, направени в констативния протокол относно
среднодневните стойности, са следните:
- за азотни оксиди - не са спазени, като са установени превишения на 100 бр.
среднодневни стойности превишаващи 110 % от НДЕ (100 mg/NmJ),
определени съгласно Част 1, т. 6 към чл. 5, ал. 1 от Наредба за норми за
допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах. изпускани в
атмосферата от големи горивни инсталации (обн. ДВ, бр. 2/2013 г., доп.):
За 03.01.2023 г., 08.01.2023 г., 09.01.2023 г., 10.01.2023 г., 11.01.2023 г.,
12.01.2023г.,13.01.2023г.,14.01.2023г.,15.01.2023г.,16.01.2023г.,17.01.2023г.
24.01.2023г.,25.01.2023г.26.01.2023г.,27.01.2023г.,28.01.2023г.,29.01.2023г.,
30.01.2023г.,31.01.2023г.,01.02.2023г.,02.02.2023г.,03.02.2023г.,04.02.2023г.
05.02.2023г.,06.02.2023г.,07.02.2023г.,08.02.2023г.,09.02.2023г.,10.02.2023г.
11.02.2023г.,12.02.2023г,13.02.2023г.,14.02.2023г.,15.02.2023г.,16.02.2023г.,
17.02.2023г.,18.02.2023г.,19.02.2023г.,20.02.2023г.,28.02.2023г.,01.03.2023г,
02.03.2023г.,03.03.2023г.,04.03.2023г.,07.03.2023г.,12.03.2023г.,13.03.2023г.
14.03.2023г.,16.03.2023г.,17.03.2023г.,23.03.2023г.,28.03.2023г.,29.03.2023г.
30.03.2023г,04.04.2023г.,05.04.2023г.,06.04.2023г.,04.05.2023г.,05.05.2023г.,
06.05.2023г.,07.05.2023г.,08.05.2023г.,09.05.2023г.,10.05.2023г.,15.05.2023г.
16.05.2023г.,17.05.2023г.,18.05.2023г.,19.05.2023г.,20.05.2023г.,21.05.2023г.
22.05.2023г.,23.05.2023г.,24.05.2023г.,25.05.2023г.,26.05.2023г.,27.05.2023г.
28.05.2023г.,29.05.2023г.,30.05.2023г.,31.05.2023г.,01.06.2023г.,02.06.2023г.
03.06.2023г.,04.06.2023г.,05.06.2023г.,07.06.2023г.,20.07.2023г.,22.07.2023г.
13.10.2023г.,13.11.2023г.,19.11.2023г.,26.11.2023г.,27.11.2023г.,30.11.2023г.
01.12.2023г.,03.12.2023г.,04.12.2023г.,05.12.2023г.и 20.12.2023 г.
- за въглероден оксид - не са спазени, установени са превишения на 2 бр.
среднодневни стойности превишаващи 110 % от НДЕ (100 mg/Nm3),
определени съгласно Част 1, т. 6 към чл. 5, ал. I от Наредба за норми за
допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в
атмосферата от големи горивни инсталации (обн. ДВ, бр. 2/2013 г., доп.): . за
17.02.2023 г. и 13.11.2023 г.
При така установената фактическа обстановка е било направено
писмено предложение по чл. 69а, ал. 1, т. 4 от ЗООС от инж. С А- главен
6
експерт в отдел „ККФОС“ при РИОСВ-София до инж. И П- Директор на
РИОСВ-София за налагане на еднократна кция в размер на 6224.40 лв. на
"Топлофикация София" ЕАД за обект „София Изток“ за наднормено
съдържание на азотни оксиди и въглероден оксид в емисиите от вредни
вещества, изпускани от в атмосферния въздух от „Комин №4- Водогрейни
котли № 5, 6, 7 и 8.
Въз основа на констативен протокол №9 на 29.04.2024г. е било издадено
атакуваното наказателно постановление №С-14-3090/29.04.2024г. от инж. И М
П, Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) –
София. В издаденото НП е посочено, че Комин № 4 на "Топлофикация София"
ЕАД, обект ТЕЦ "София- Изток", включва вредни вещества, изпускани в
атмосферния въздух от енергийни котли № 5, 6, 7 и 8, чието използвано
гориво е природен газ, като средномесечните стойности за периода на
експлоатация по отношение на замърсителите за азотни оксиди – не са
спазени, като са установени превишения на 10 броя средномесечни стойности,
превишаващи НДЕ (100 mg/Nm3), за въглероден оксид – средномесечните
стойности са спазени; среднодневните стойности по отношение на азотни
оксиди – не са спазени, установени са 100 броя превишения, превишаващи 110
% от НДЕ (100 mg/Nm3), за въглероден оксид не са спазени – като са
установени превишавания на 2 бр. среднодневни стойности превишаващи 110
% от НДЕ (100 mg/Nm3). В издаденото наказателно постановление като място
на извършване нарушение е посочена площадката на Топлофикация София"
ЕАД, обект ТЕЦ "София-Изток", а като дата на извършване на нарушението е
посочена 20.12.2023г. Наказващият орган посочва в наказателното
постановление, че деянието съставлява нарушение на нормата чл. 69, ал. 1 от
Закона за опазване на околната среда (ЗООС), във връзка с чл. 25 и Част 1, т. 6
към чл. 5, ал. 1 от Наредба за норми за допустими емисии на серен диоксид,
азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни
инсталации.
Наказателното постановление е връчено срещу подпис на пълномощник
на дружеството –жалбоподател на 07.05.2024г.
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, както и от гласните доказателствени средства.
При така установените фактически обстоятелства, съставът на
първостепенния съд прави следните изводи от правна страна:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимирано
лице (санкционираното юридическо лице) в срока за обжалване по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН (НП е връчено на 07.05.2024г., а жалбата е подадена на 16.05.2024г.),
и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) акт, поради
което е породила своите суспензивен и деволутивен ефекти.
7
По съществото разгледана жалбата е основателна.
Преди да направи проверка на материалноправната законосъобразност
на обжалваното наказателно постановление, настоящият съдебен състав
счита, че дължи първо проверка дали процесното наказателно постановление
отговаря на изискванията на процесуалния закон. След извършената служебна
проверка на въпросите относно компетентността, съдебният състав установи,
че атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентно
длъжностно лице, а именно директора на РИОСВ-София, оправомощен със
Заповед № РД-734/06.08.2010 г. на министъра на околната среда и водите.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че е
допуснато съществено нарушение, доколкото не е съставен АУАН, с който да
се образува административнонаказателното производство. В разпоредбата на
чл. 69а, ал. 1 ЗООС ясно е посочено, че в процесния случай министърът на
околната среда и водите или оправомощено от него лице налага санкцията въз
основа на документите, посочени в същата норма, като в т. 3 е посочен
констативен протокол. В процесния случай наказателното постановление е
издадено именно въз основа на изготвения на 09.03.2024г. Констативен
протокол № 9, създаден от С Г А, главен експерт в отдел „Контрол на
компонентите и факторите на околната среда“, дирекция „Контролна и
превантивна дейност“ при РИОСВ – София. В случая е налице специален ред
за санкциониране допусналите нарушения по чл. 69, ал. 1 ЗООС, който
изключва общия ред, предвиден в ЗАНН, а именно образуване на
административнонаказателното производство със съставяне на АУАН.
Въпреки горното настоящият съдебен състав счита, че в атакуваното
наказателно постановление неправилно е определена датата на извършване на
нарушението. С оглед неговия характер нарушението не се извършва на
конкретна дата, в това число и датата на последното констатирано нарушение,
а в определен период от време. Във връзка с това съдът намира също, че в
обжалваното наказателно постановление неправилно е посочено като дата на
извършване на нарушението 20.12.2023г., тъй като в обстоятелствената част на
наказателното постановление е отбелязано, че не са спазени както
средномесечните стойности за периода на експлоатация по отношение на
замърсителите за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли,
октомври, ноември и декември, така и среднодневните стойности за периода
на експлоатация по отношение на замърсителите на изрично посочени в
постановлението дати. Това разминаване съществено е нарушило правото на
защита на санкционираното дружество, доколкото същото е било лишено от
възможността да разбере кога и как действително е извършило твърдяното
нарушение. В наказателното постановление наказващият орган е длъжен да
посочи конкретните дати на извършване на нарушението, като същите трябва
да съответстват на датите, на които е било допуснато превишаването на
допустимите норми на замърсяване.
8
В процесното наказателно постановление се твърди, че дружеството
„Топлофикация София“ ЕАД е допуснало нарушение, изразяващо се в
превишаване на средномесечните и среднодневните стойности на НДЕ за
азотен оксид през 2023г. и в превишаване на среднодневните стойности на
НДЕ за въглероден оксид. Вярно е, че в наказателното постановление пълно и
ясно са посочени измерените средномесечни стойности за азотни оксиди за
всеки един от месеците на 2023г. Липсва обаче посочване на измерените
среднодневни стойности за визираните в наказателното постановление 102
броя превишения на среднодневните стойности (100 броя превишаване за
азотни оксиди и 2 броя превишаване за въглероден оксид). В атакуваното
постановление единствено е посочено, че среднодневните стойности за азотни
оксиди и въглероден оксид касаят превишаване на 110 % от НДЕ (100
mg/Nm3). Съдът приема, че липсата на посочване на конкретни среднодневни
стойности обуславя неяснота на обвинителната теза и нарушава правото на
защита на санкционираното дружество, доколкото последното е поставено в
невъзможност да разбере вмененото му административно обвинение.
С оглед пълнота на изложението настоящият съдебен състав счита, че
следва да бъде разгледано възражението, направено в изпратената до съда
жалба, относно определената на дружеството санкция. Съдът намира
възражението за неоснователно. В чл. 3, ал. 1 от Наредбата за вида, размера и
реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната
среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените
емисионни норми и ограничения е предвидено, че налаганите по реда на
ЗООС санкции могат да бъдат текущи или еднократни. В ал. 2 на същата
разпоредба е предвидено еднократната санкция да се налага: 1. при допуснато
аварийно замърсяване; 2. при замърсяване на околната среда за определен
период от време в работни часове и 3. по данни от извършени собствени
непрекъснати измервания (СНИ) - при изпускане в атмосферния въздух на
отпадъчни газове, съдържащи вредни вещества (замърсители) над нормите за
допустими емисии или емисионните норми, определени в комплексните
разрешителни. Видно от съдържанието на обжалваното постановление, в
случая е наложена еднократна санкция въз основа на представен в РИОСВ –
София и утвърден, годишен доклад на „Топлофикация София"ЕАД, оператор
на обект ТЕЦ „София – Изток“, от СНИ на емисиите на вредните вещества в
атмосферния въздух от Комин № 4-Водогрейни котли № 5, 6, 7 и 8. Както
наказващия орган правилно е посочил в атакуваното наказателно
постановление, при замърсяване атмосферния въздух методиката за налагане
на санкции е разписана в чл. 20, ал. 4, т. 2.3.1 към Приложение 2 от Наредбата.
В Приложение 2 от Наредбата е предвидено, че санкциите могат да се налагат
9
във времево отношение- еднократно, за месец или за друг период от време. В
процесния случай санкцията е наложена за една година. Въз основа на така
изложеното, съдът приема, че наказващият орган не е допуснал нарушение
при определянето на наложената санкция.
Въпреки това по изложените по-горе съображения съдът счита, че
подадената жалба се явява основателна, поради което атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния
представител на санкционираното дружество в негова полза следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и
фактическа сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да
се определи в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правна помощ минимален размер, а именно 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № С-14-3090/29.04.2024г.,
издадено от инж. И М П – Директор на Регионалната инспекция по околна
среда и водите (РИОСВ) – София, с което на основание чл. 20, ал. 5 от Наредба
за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при
замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване
на определените емисионни норми и ограничения за извършено нарушение на
чл. 69, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда във връзка с чл. 25 и част
1, т. 6 към чл. 5, ал. 1 от Наредба за норми за допустими емисии на серен
диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни
инсталации, на „Топлофикация София“ ЕАД е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 6224.40 (шест хиляди двеста
двадесет и четири лева и 40 ст. ) лева.
ОСЪЖДА РИОСВ-София да заплати на "Топлофикация София" ЕАД,
ЕИК *********, сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на
жалбоподателя по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
София в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11