Определение по дело №3111/2019 на Административен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№  222

 

03.02.2020 г., гр. Бургас,

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в закрито заседание на трети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                               СЪДИЯ:  Марина Николова

 

като разгледа докладваното от съдия Николова адм. дело № 3111 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по жалба от Д.П.Г.,***, чрез адв. Т.Д. - САК, с адрес ***, против писмо с изх. № 94-00-710/05.12.2019 г. на Агенция по вписванията, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за заличаване/изтриване на личните му данни по партида на "ХоумТуЮ Инженеринг" ООД, раздел „Актуален учредителен акт“.

В жалбата се описва фактическа обстановка, според която жалбоподателят подал до Агенция по вписванията заявление за изтриване на лични данни от публикуван от институцията дружествен договор на дружеството, тъй като личните данни на всички съдружници – имена, ЕГН, номер на лична карта и постоянен адрес били публично достъпни. В отговор Агенцията го уведомила, че може да се заяви последващо обявяване на препис от дружествен договор със заличени лични данни по образец, съгласно приложение Г1 към НВСДТРРЮЛНЦ, като за разглеждането на това заявление се заплаща държавна такса в размер на 20 лева, ако се подаде по електронен път или 40 лева, в случай, че документите се подават на гише. От правна страна в жалбата се изтъкват редица доводи за незаконосъобразност на оспореното писмо на Агенция по вписванията, съответно на действията й, като администратор на лични данни. Твърди се, че Агенцията не дала указания на заявителя при вписване на дружествения договор, да се предостави екземпляр от дружествения договор със заличени лични данни. Навежда се довод за противоречие на разпоредбите на чл. 13, ал. 9 и чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, като се прави извод, че в случая следвало да бъде спазена разпоредбата на чл. 4, т. 1 от Регламент 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета. Твърди се незаконосъобразност на обработването на лични данни от Агенция по вписванията по смисъла на чл. 17, § 1, б. "г" от Регламента. Изтъкват се аргументи в насока липса на съгласие от страна на жалбоподателя за обработване на личните му данни от административния орган. Извършва се подробен анализ на института на "съгласието" по смисъла на Регламент 2016/679, като се счита, че съдът не следва да прилага чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ, поради противоречие на нормата с правото на Общността. Пояснява се, че заявителят с подаденото до Агенция по вписване заявление за заличаване на личните му данни упражнил правото си на изтриване, като се посочва, че дори да се приеме, че не е било налице основанието по чл. 17, § 1, б. "г" от Регламента, е следвало да се приложи това на чл. 17, § 1, б. "б" от същия. Твърди се също, че за заличаване на личните данни на жалбоподателя, Агенцията изисквала заплащане на държавна такса, което било в противоречие с чл. 12, § 5, изр. 1 от Регламента.

По подробно изложени в жалбата съображения се иска съдът да задължи Агенцията по вписванията да изтрие/заличи личните данни на жалбоподателя Д.П.Г., в качеството му на съдружник в "ХоумТуЮ Инженеринг" ООД, съдържащи се в публикувания дружествен договор по партидата на дружеството. Претендират се разноски по делото. Прави се възражение за прекомерност на юрисконсултско възнаграждение.

Преписката е окомплектована от административния орган, който не е изразил становище.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с изложеното в жалбата, установи следното:

Видно от приложената, заверена вярно с оригинала, справка от Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ при Агенция по вписванията, жалбоподателят Д.П.Г. е съдружник в "ХоумТуЮ Инженеринг" ООД. В резултат на служебно извършената от съда проверка на официалния сайт на Търговския регистър към Агенцията по вписванията, се установи, че Дружествения договор на юридическото лице е бил обявен на 06.06.2018 г.

Със Заявление вх. № 94-00-710 от 28.11.2019 г. до Агенцията по вписванията, Търговски регистър, Д.П.Г. е поискал личните му данни, съдържащи се в публикувания дружествен договор на дружеството да бъдат изтрити/заличени, по начин по който да не бъде идентифициран пред трети лица.

С оспореното писмо изх. № 94-00-70/05.12.2019 г. изпълнителният директор на Агенцията по вписванията, уведомил жалбоподателя, че във връзка с подаденото от него заявление с вх. № 94-00-710 от 28.11.2019 г. и съгласно чл. 13, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, следва да подаде актуален учредителен акт със заличени лични данни по образец Г1, с приложени към него документи, съгласно нормативната уредба, включително такса в размер на 20 лева, ако се подаде по електронен път или 40 лева, в случай, че документите се подават на гише.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира, че депозираната жалба от Д.П.Г. е подадена срещу акт, неподлежащ на оспорване, поради което същата се явява НЕДОПУСТИМА и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати, по следните съображения:

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от разпоредбата на чл. 159, т. 1 от АПК, една от предпоставките за възникване на правото на оспорване, от категорията на абсолютните е наличието на акт /индивидуален, общ или подзаконов нормативен/, подлежащ на съдебно обжалване по реда на АПК. За извършване на преценка дали един акт носи белезите на индивидуален административен акт от съществено значение е съдържанието и характера на обективираното в акта волеизявление и на следващите се от него правни последици, доколкото именно те определят правната същност на акта.

В настоящият случай, видно от съдържанието на оспореното писмо, същото представлява кореспонденция между жалбоподателя и административния орган, като има само уведомителен, информативен и насочващ характер. Писмото няма разпоредителна част, с която да отрича или засяга права или законни интереси на жалбоподателя. Исканото от Д.П.Г. заличаване на лични данни в дружествен договор е обвързано от спецификата на процедурата и свързаните с нея законови разпоредби /чл. 13, ал. 6, изр. 3 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 21, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г./, съгласно които за заявителя е налице възможност да представи и заверени преписи от актовете, подлежащи на обявяване, в които личните данни, освен тези, които се изискват по закон могат да бъдат заличени. Като в случай на представяне на препис от подлежащия на обявяване акт със заличени лични данни, в регистъра ще бъде обявен преписът, а не екземплярът съдържащ посочените лични данни. Още повече, че обявяването на представения дружествен договор, съдържащ личните данни на жалбоподателя от страна на Агенция по вписванията е извършено на основание чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ по силата на която, когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон /което не се отрича от жалбоподателя/, се смята, че представилите ги лица са дали съгласие за тяхното обработване от агенцията и за предоставяне на публичен достъп до тях, т. е. налице е презумирано съгласие от страна на лицето. Това съгласие може да бъде дерогирано лично от жалбоподателя и тази възможност му е указана в оспореното в настоящото производство писмо. Едва, ако в резултат на така дадените указания от Агенция по вписванията, изпълнени надлежно от жалбоподателя се стигне до издаване на акт с отрицателен резултат при наличието на представен препис със заличени лични данни, то тогава за жалбоподателя ще е налице правната възможност да упражни правото си на жалба срещу съответно издадения акт, действие или бездействие.

Предвид изложеното, оспореното писмо изх. № 94-00-70/05.12.2019 г. на изпълнителният директор на Агенцията по вписванията, не съставлява годен за оспорване по административен ред акт, поради което и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съобразно критериите на чл. 146 АПК.

Предвид изложеното следва да се заключи, че жалбата на Д.П.Г. е недопустимата и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

Водим от изложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд-Бургас,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от Д.П.Г.,***, чрез адв. Т.Д. - САК, с адрес ***, против писмо с изх. № 94-00-710/05.12.2019 г. на Агенция по вписванията, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за заличаване на личните му данни по партида на "ХоумТуЮ Инженеринг" ООД, раздел „Актуален учредителен акт“.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 3111/2019г. по описа на Административен съд-Бургас. 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: