№ 1529
гр. София, 31.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20241110201400 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба от Я. П. С., подадена чрез адв. Р. от САК, срещу Заповед за
задържане на лице с рег. № 226зз-57 от 09.01.2024г., издадена от ст. полицай К. К. И. от 02
РУ – СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, заради „достатъчно данни за
извършено престъпление“, на жалбоподателя е била наложена принудителна
административна мярка „задържане за срок до 24 часа” в помещение за временно задържане
на 02 РУ - СДВР.
С жалбата се оспорва законността на Заповед за задържане на лице с рег. № 226зз-57
от 09.01.2024г. Твърди се Заповедта да е издадена в нарушение на чл.72, ал.2, т.2 от ЗМВР.
Посочва се, че подозрението следва да се базира на разумни основания, като съществена
част от защитата срещу произволен арест и задържане, а не протоколно посочване на
някакво досъдебно производство и фактическа обстановка, свързана с него. В жалбата се
казва, че ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обстановка на
необходимостта от задържането, то се явява несъразмерно с принципа за защита на лицата
от произвол. Според жалбоподателя в Заповедта липсват обективирани каквито и да било
факти и обстоятелства за наличието на конкретни и обективни данни, сочещи на обосновано
предположение, че лицето, спрямо което е постановено задържането е извършило или е
съпричастно към извършването на някакво престъпление, тъй като единствено било
посочено, че задържането е за „достатъчно данни за извършено престъпление“. Претендира
се и за противоречие със закона, тъй като Заповедта за задържане не съдържа факти или
1
информация, сочещи на съществуването на обосновано подозрение за извършване на
нарушения от страна на жалбоподотеля. Липсвали факти или обстоятелства, свързващи С. с
конкретно престъпление. В жалбата се цитира и съдебна практика като се посочва, че
липсата на правни и фактически основания за издаване на атакуваната Заповед категорично
представлява нарушение на закона по смисъла на чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК. Твърди се да
е нарушено и правото на защита на задържаното лице, тъй като не е узнал на какво
основание е бил задържан. В жалбата се релевират и доводи, че Заповедта противоречи на
целта на закона по смисъла на чл.146, т.5 от АПК. Обяснява се, че задържането по чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР не е мярка, приложима за всяко лице, имащо отношение към извършено
престъпление, а целта е чрез прилагането й да се попречи на задържаното лице да се укрие,
да извърши друго престъпление, да осуети евентуално наказателно преследване спрямо себе
си и/или друго лице, вкл. чрез заличаване и/или укриване на улики и/или лица или реализира
действия, чрез които би могло да пречи на действията на органите в рамките на конкретно
наказателно производство, особено на повдигане и предявяване на конкретно обвинение. С
тези аргументи се иска от съда да отмени Заповед за задържане на лице с рег. № 226зз-57 от
09.01.2024г., както и да се присъдят направените от жалбоподателя разноски по делото за
адвокат.
Пред СРС жалбоподателят Я. П. С. не се явява лично, но се представлява от
упълномощения си защитник – адв. Р.. В съдебно заседание на 01.02.2024г. той заявява, че
поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 02.02.2024г. адв. Р. отново
заявява, че поддържа жалбата и представя писмени бележки. Пледира за отмяна на
Заповедта и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – полицейски орган К. К. И. – ст. полицай при 02 РУ - СДВР се явява
лично пред СРС. В съдебно заседание на 01.02.2024г. той заявява, че лицето е било
правилно задържано. По време на съдебните прения пред СРС в съдебно заседание на
02.02.2024г. ответникът посочва, че няма чл.72, ал.2, т.2 от ЗМВР и иска СРС да потвърди
обжалваната Заповед за задържане на лице.
В писмените си бележки адв. Р. се позовава на Решение от 24 юни 2014г. на ЕСПЧ по
делото Петков и Профиров срещу България по жалби № 50027/08 и № 50781/09, според
което чл.5, §1, б. „с“ (буква „в“) от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи изисква лицето да е задържано по „обосновано подозрение“, че е извършило
престъпление, като това подозрение не може да бъде общо и абстрактно (параграф 46).
Поради това задържането следва да бъде обосновано с конкретни данни за извършване на
престъпление от съответното лице или данни за съпричастност на лицето към извършването
на конкретно престъпление. В случая Заповедта не отговаряла на това изискване, което
било обективирано и в чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, тъй като в текста на Заповедта лаконично
било посочено „достатъчно данни за извършено престъпление“, без конкретика или какво
точно налага задържането. Посочва се, че е недопустимо тези обстоятелства да бъдат
разбрани от задържания от допълнителни материали по преписката. Меродавен момент
лицето да разбере какво е наложило задържането му за срок от 24 часа бил моментът на
2
самото задържане, а начинът - обективиране в Заповедта. В писмените бележки се посочва,
че при липсата на конкретни фактически основания не се установявали материално-
правните предпоставки по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и наложената принудителна
административна мярка не съответствала на предвидените от закона цели – предотвратяване
извършването на престъпление или укриване на дееца. Необективирането на твърдения за
наличие на някой от релевантните юридически факти, с които законът свързва полицейското
задържане, правело Заповедта немотивирана и възпрепятствало задържания да се запознае с
мотивите, а от там и съдът да извърши нужния контрол. Поради това се твърди, че С. не
можел да организира защитата си и се иска съдът да отмени атакуваната Заповед.
Претендира се и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900
лева.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна :
К. К. И. е заемал длъжността старши полицай в Група „Охрана на обществения ред“
в Сектор „Охранителна полиция“ към 02 РУ - СДВР.
Между С.Н.К. и нейните майка Р.З.К. и сестра Е.Н.К. съществувало
неразбирателство относно местоживеенето на сина на С.К. - Р.К.Т..
На 09.01.2024г. около обяд С.Н.К. отишла да вземе сина си Р.К.Т. от училище, за да
го заведе при социални работници. С К. бил и жалбоподателят Я. П. С.. Двамата се
познавали от години. След 12.35 часа на 09.01.2024г. Р.К.Т. излязъл от 170 СУ „Васил
Левски“ – гр. Нови Искър, където бил записан от баба си да учи и отишъл на паркинга,
където били майка му и нейният приятел – Я. С.. Детето, обаче, отказвало да се качи в
автомобила, с който дошли майка му и С.. Последният се опитал да вкара детото в
автомобила като го бутал. Р.Т. се съпротивлявал и крещял. Това станало достояние на
намиращия се на близо А.Г.Г.. Той видял, че Я. С. бута Р.Т. да влезе от задната врата на
автомобила и да го удря в областта на корема. Момчето викало, че не иска да влиза в
колата. За случая бил подаден сигнал на телефон 112 и от ОДЧ-20 били изпратени на място
двама полицаи от 02 РУ – СДВР. Те снели сведения от присъстващите лица и установили, че
Я. С. е бутал детето да влезе в колата, а то се наранило в десния крак и в областта на лявото
слепоочие. На място пристигнал и екип на ЦСМП, който откарал Р.Т. и майка му в
УМБАЛСМ „Пирогов“.
Я. П. С. бил задържан на 09.01.2024г. в 13.00 часа от ст. полицай К. К. И. от 02 РУ –
СДВР, който издал на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР Заповед за задържане на лице с
рег. № 226зз-57 от 09.01.2024г., с която задържал Я. П. С. за срок до 24 часа в помещение за
временно задържане на 02 РУ – СДВР. Като фактическо и правно основание за издаване на
Заповедта е посочено „достатъчно данни за извършено престъпление”. Заповедта е
подписана от Я. П. С.. Според вписването в самата Заповед задържаното лице е освободено
на 10.01.2024г. в 12.10 часа. Задържането на Я. П. С. било вписано и в книгата за задържани
лица на 02 РУ - СДВР.
3
На 09.01.2024г. било образувано досъдебно производство № 226 ЗМК 54/2024г. по
описа на 02 РУ – СДВР за това, че на 09.01.2024г. около 12.40 часа пред 170-то СУ „Васил
Левски“ в гр. Нови Искър е причинена телесна повреда на малолетно лице – Р.К.Т., като бил
ударен с юмрук в лицето - престъпление по чл.131, ал.1, т.4, пр.2 от НК. На 10.01.2024г. от
Я. П. С. били снети писмени сведения за случая.
На 22.01.2024г. в СРС е депозирана жалбата на Я. П. С. /подадена чрез адв. Р./ срещу
Заповед за задържане на лице с рег. № 226зз-57 от 09.01.2024г., издадена от ст. полицай К.
К. И. от 02 РУ – СДВР. Жалбата е входирана в съда под № 19752. С Разпореждане на
Председателя на СРС - НО от 22.01.2024г. е изискана преписката от 02 РУ - СДВР. С писмо
с вх. № 30348 от 31.01.2024г. в СРС постъпват от 02 РУ - СДВР следните документи :
оригинали на Заповед за задържане на лице с рег. № 226зз-57 от 09.01.2024г., на Протокол за
обиск на лице от 09.01.2024г., на декларация за правата на задържано лице, подписана от Я.
П. С., на разписка за върнати вещи и пари на задържано лице, както и преписи от Докладна
записка за задържано лице от 09.01.2024г., писмо до СРП от 09.01.2024г., писмени сведения
от Е. К., Р. К., А. Г., Я. С., Б.Н. и Ц.К., както и Докладна записка за явило се в сградата на 02
РУ – СДВР лице, съобщаващо за извършено престъпление от общ характер.
На 31.01.2024г. е образувано настоящото адм. дело № 1400/2024г. по описа на СРС,
НО, 10 състав, което е докладвано на определения съдия – докладчик за първи път на
31.01.2024г. в 12:27 часа. С Разпореждане № 1351 от 31.01.2024г. съдът е насрочил делото за
разглеждане, като в мотивите си изрично е посочил, че делото следва да продължи да се
разглежда по реда на чл.157 и сл. от АПК.
В хода на производството пред СРС, с писмо, изпратено по факс на 01.02.2024г. от 02
РУ – СДВР са изпратили в съда копие на документите, изпратени с писмо с вх. № 30348 от
31.01.2024г., както и извадка от книгата за задържани лица в 02 РУ – СДВР за 09.01.2024г. и
Удостоверение от Началник на 03 Сектор при Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР с рег. №
513р-13090 от 01.02.2024г.
След приключване на съдебното следствие пред СРС на 02.02.2024г. в съда постъпва
писмо от 02 РУ – СДВР с вх. № 42348 от 09.02.2024г., но доколкото то и приложенията към
него съвпадат с изпратеното по факс писмо на 01.02.2024г., съдът е приел, че не са налице
основания за възобновяване на съдебното следствие по делото, поради което само ги е
приложил по делото, като с оглед датата на тяхното постъпване в съда екземплярите на лист
81-109 от делото няма да бъдат подлагани на анализ по-долу.
Изпратените по повод на жалбата на Я. П. С. писмени документи от 02 РУ - СДВР с
писмо с вх. № 30348/31.01.2024г. (на лист 8 от делото) и с писмо по факс от 01.02.2024г. (на
лист 39 от делото) - Заповед за задържане на лице с рег. № 226зз-57/09.01.2024г. (на лист 9,
лист 20, лист 66-67 и лист 68-69 от делото), Протокол за обиск на лице (на лист 10, лист 21,
лист 70-72 от делото), декларация за правата на задържано лице (на лист 11-12 и лист 40-43
от делото), разписка за върнати вещи и пари на задържано лице (на лист 14 и лист 52 от
делото) и извадка от книгата със задържани лица в 02 РУ – СДВР (на лист 44-49 от делото)
са обективни, достоверни и взаимно се подкрепят. Освен това имат достоверна дата и
4
доколкото са изготвени по предвидения в закона ред, настоящият съдебен състав ги приема
за обективно съществуващи, налични, информативни и относими към настоящия правен
спор. Въз основа на тях съдът приема, че на 09.01.2024г. Я. П. С. е бил задържан от ст.
полицай К. И. от 02 РУ – СДВР, издадена е била Заповед за задържане на лице с рег. №
226зз-57 от 09.01.2024г., разяснени са били правата на задържаното лице и самото
задържане на Я. П. С. е било вписано в книгата за задържани лица на 02 РУ - СДВР. От
Заповед за задържане на лице с рег. № 226зз-57 от 09.01.2024г. се установява и конкретното
съдържание на този документ, който ще бъде подробно анализиран по-долу.
Този съдебен състав счита, че и останалите документи, изпратени на съда от 02 РУ -
СДВР с писмо с вх. № 30348/31.01.2024г. (на лист 8 от делото) и с писмо по факс от
01.02.2024г. (на лист 39 от делото), също са относими към настоящия правен спор.
Удостоверението от Началника на 03 Сектор при Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР с
рег. № 513р-13090 от 01.02.2024г. е удостоверетелен документ с доказателствена сила за
посочените в него обстоятелства. Поради това съдът го кредитира и приема за доказано, че
К. К. И. е заемал длъжността ст. полицай в Група „Охрана на обществения ред“ в Сектор
„Охранителна полиция“ към 02 РУ - СДВР.
Докладните записки от 09.01.2024г. за задържано лице и за явило се в сградата на 02
РУ – СДВР лице, съобщаващо за извършено престъпление от общ характер (приложени на
лист 13, лист 19, лист 25, лист 50-51, лист 65 и лист 73-74 от делото), както и писмените
сведения от Е. К. (на лист 16 и лист 64 от делото), от Р. К. (на лист 17 и лист 54 от делото),
на А. Г. (на лист 18 и лист 55 -57 от делото), от Я. С. (на лист 22 и лист 58-59 от делото), от
Б.Н. (на лист 23 и лист 60-61 от делото) и от Ц.К. (на лист 24 и лист 62-63 от делото) са в
преобладаващата си част еднопосочни и житейски възможни. От тях се установяват времето
и мястото на случката, присъстващите лица, действията и думите на момчето Р.Т., майка му
и нейния приятел Я. С.. Всички доказателствени източници са категорични, че пред 170 СУ
в гр. Нови Искър жалбоподателят С. се е опитал да вкара детото Р.Т. в автомобил и във
връзка с това го е бутал, за да влезе детето на задната седалка. Това бутане е възприето от
очевидеца Г., който е незаинтересован от изхода на делото. За него данни се съдържат и в
сведенията на Е. К., Б.Н. и Ц.К.. Самият С. също не отрича, че е дръпал детето „грубо в
колата“. За коментираното тук обстоятелство събраните сведения се явяват еднопосочни,
обективни и достоверни. Доколкото не са налице доказателства, които да разколерават тази
еднопосочна доказателствена съвкупност, съдът приема, че в действителност С. е бутал Р.Т.,
за да го вкара в автомобила. Относно отказа на детето да тръгне с майка си и да се качи в
автомобила, с който тя и С. дошли пред училището, също събраните по делото сведения са
еднопосочни и взаимно допълващи се. Поради това СРС дава вяра на същите и касателно
това обстоятелство. Коментираните по-горе обстоятелства са отразени съответно и в
приложените по делото Докладни записки.
Съдът констатира противоречие между писмените сведения и Докладните записки
относно извършването или не на други действия от страна на Я. П. С. спрямо Р.К.Т.. От една
страна А. Г. твърди, че С. е ударил детето в корема. Доколкото това лице не е
5
заинтересовано от изхода на спора и е наблюдавал случката от близо, съдът приема думите
му за достоверни и ги кредитира. Косвено те се подкрепят и от сведенията, дадени от Ц.К.,
която заявява, че нейна колежка е видяла през прозореца С. да бие детето. Същевременно от
сведенията на Кочкова съдът не може с категоричност да приеме, че освен удар в корема /за
който данни е дал А. Г./ е имало и удар в слепоочието, тъй като реализирането на такъв удар
не е възприет, а е възприета „следа от удар по лявата скула“ на Р.Т.. Доколкото, обаче, в
Докладната записка относно задържането на лице от 09.01.2024г. е записано, че „детето се е
наранило в десния крак и в областта на лявото слепоочие“, от наличния доказателствен
материал този съдебен състав не може да приеме, че със сигурност С. е ударил детото по
слепоочието или крака.
За удари от страна на С. към детето (извън бутането в колата и съпротивяването на
детото) сведенията на Б.Н. и Докладната записка относно явило се лице в сградата на 02 РУ
– СДВР се явяват неинформативни, поради което съдът не ги постави в основата на
фактическите и правните си изводи касателно наличието на пративоправно поведение от
страна на задържаното лице към телесната неприкосновенност на детето.
Е. К. и Р. К. на се били очевидци на случката и доколкото не са в Д. отношения с
майката на детето именно по повод на неговото местоживеене и обучение, съдът счита, че
те се явяват предубедени и разказът им може да бъде /изцяло или отчасти/ недостоверен.
Поради това съдът подложи техните сведения на задълбочен анализ и прие, че относно
случая от 09.01.2024г. думите на Е. К. и Р. К. следва да се кредитират само, ако звучат
достоверно и намират опора в останалия доказателствен материал, събран по делото. В
сведението, снето от Е. К., се твърди, че мъжът, който бил с майката на детото
(жалбоподателят С.) е „душил“ Р.Т. на 09.01.2024г. Тези твърдения не намират опора в нито
едно друго писмено сведение или Докладна записка по делото. Поради това съдът не им се
доверява. Доколкото Е. К. твърди, че въпросният мъж е дърпал, душил и искал да натика
детето в колата, недостоверни се явяват и сведенията на Р. К., че от Е. К. била разбрала, че
детето било бито от приятел на майка му. В случая думите на Р. К. се явяват косвен
източник на информация и доколкото не намират опора в първоизточника /в сведенията на
Е. К./, в които не се говори за бой над детото, съдът не кредитира и сведенията от Р. К..
В сведенията, дадени от С., той отрича да е удрял умишлено детето и твърди, че при
съпротивата или при боричкането може детето да се е ударило. С оглед кредитираните по-
горе сведения от А. Г., съдът не дава вяра изцяло на обясненията на С. за липсата на удари
към детето и приема, че сведенията на задържания обслужват защитната му теза, но относно
възможността слепоочието и крака на Р.Т. да са пострадали в следствие на съпротивата на
детето да влезе в колата, с оглед данните от Докладната записка относно задържане на лице
от 09.01.2024г., съдът приема, че в тази част сведенията на С. следва да се кредитират като
доказателствено средство.
Настоящото производство не касае решаване по същество на въпроса дали има
извършено престъпление от страна на С. и с каква правна квалификация, а само какви данни
за поведението на жалбоподателя са били налични към момента на неговото задържане на
6
09.01.2024г. Поради това не е необходимо да се анализират по-детайлно цитираните по-горе
и налични по делото писмени сведения и Докладни записки. За нуждите на настоящото
производство е достатъчно да се посочи, че от тези сведения и Докладни записки може да
бъде установена наличната информация относно действията на Я. С. спрямо детето Р.Т., с
която са разполагали полицаите към момента на задържаното на жалбоподателя на
09.01.2024г.
Въз основа на изложените по-горе мотиви съдът приема за доказано единствено, че
Р.Т. се съпротивлявал и крещял, че не иска да тръгва с майка си и да влиза в колата, а Я. С.
го бутал да влезе от задната врата на автомобила и го удрял в областта на корема.
Съдебният състав не приема за безспорно установено по делото С. да е „душил“ детето, да
го е удрял по крака или слепоочието, като нараняванията в тези области може да имат
различен произход, който с оглед предмета на доказване по това дело, не е необходимо да се
установява в настоящото производство.
Писмото до СРП на лист 15 и лист 53 от делото се явява непредубедено и
информативно доказателство. Поради това съдът го кредитира и приема, че на 09.01.0224г.
СРП е била уведомена, че на същата дата е било образувано досъдебно производство № 226
ЗМК 54/2024г. по описа на 02 РУ – СДВР за това, че на 09.01.2024г. около 12.40 часа пред
170-то ОУ „Васил Левски“ в гр. Нови Искър е причинена телесна повреда на малолетно
лице – Р.К.Т., като бил ударен с юмрук в лицето - престъпление по чл.131, ал.1, т.4, пр.2 от
НК. Дали е повдигнато обвинение за това на С. и дали се доказват посочените в писмото
действие спрямо телесната неприкосновенност на детето не е предмет на доказване по
настоящото дело. От това писмо, както и от кредитираните по-горе Заповед за задържане на
лице с рег. № 226зз-57/09.01.2024г. и извадка от книгата със задържани лица в 02 РУ –
СДВР, се установява, че на 09.01.2024г. Я. П. С. е бил задържан във връзка с цитираното
досъдебно производство.
При така установената фактическа обстановка и при тези доказателства, съдът
формира следните правни изводи :
Атакуваната Заповед за задържане на лице е от категорията на обжалваемите пред
съда административни актове. Жалбата е депозирана в установения в чл.149, ал.1 от АПК
14-дневен срок и изхожда от лице с правен интерес от обжалване на процесната Заповед.
Поради това жалбата на Я. П. С. се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
По правната си същност задържането под стража на основание чл.72, ал.1, т.1, вр.
чл.73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.23, вр.
чл.22 от ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено
засягащо правната сфера на адресата, което има за цел чрез задържането да се предотврати
възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление
или да се укрие (в този смисъл е Решение № 1135 от 3.02.2016 г. на ВАС - V отд. по адм.
дело № 616/2015г. и други)
7
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК съдът в настоящото производство не е обвързан само
от основанията, посочени в жалбата, с която е сезиран, но преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Необходимо е да са
налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а
именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до
незаконосъобразност на административния акт и е основание за неговата отмяна.
В случая Заповед с рег. № 226зз-57 от 09.01.2024г. за задържането на Я. П. С. е
издадена от компетентен орган, тъй като според Удостоверението, издадено от Началник на
03 Сектор при Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР с рег. № 513р-13090 от 01.02.2024г. К. К.
И. е заемал длъжността старши полицай в Група „Охрана на обществения ред“ на Сектор
„Охранителна полиция“ към 02 РУ – СДВР, което означава, че е полицейски орган по
смисъла на чл.57 от ЗМВР. Като такъв съгласно чл.72, ал.1 от ЗМВР той може да задържа
лице за срок до 24 часа.
Оспорената Заповед е писмена, както предвижда чл.74, ал.1 от ЗМВР. Връчена е на
задържания срещу подпис /съгласно отбелязване в самата Заповед/ и е вписана в книгата със
задържани лица на 02 РУ - СДВР. Съдът приема, че е спазена предвидената от закона форма.
Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в чл.74, ал.2, т.1 и т.3-6 от
ЗМВР, а именно посочено е името, длъжността и местоработата на полицейския орган,
издал Заповедта; отбелязани са данни, индивидуализиращи задържаното лице /трите имена,
ЕГН и адрес на Я. П. С./; вписани са датата и часът на задържането; разяснени са правото на
задържаното лице да обжалва пред съда законността на задържането, правото на адвокатска
защита, правото на медицинска помощ, правото на телефонно обаждане, с което да съобщи
за задържането си, правото да се свърже с консулските власти /в случай, че не е български
гражданин/, правото да бъде информиран за основанията за задържането на разбираем за
него език /правото на преводач, в случай, че не владее български език/, както и че при
задържането на лицето не могат да му бъдат ограничавани други права, освен правото на
свободно придвиждане. Това означава, че в случая спрямо задържаното лице са изпълнени
изискванията на чл.74, ал.2, т.1, т.3, т.4, т.5, т.6 от ЗМВР. От декларацията на лист 11-12 и
лист 40-43 от делото следва, че на Я. П. С. са му били разяснени правата и е спазено
изискването на чл.74, ал.3 от ЗМВР.
В чл.72, ал.2, т.2 от ЗМВР е посочен съществен реквизит на Заповедта за задържане –
„фактическите и правните основания за задържането”. В оспорената Заповед е отбелязано,
че тя се издава „на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за Министерството на вътрешните
работи". Този текст от закона гласи, че едно лице може да бъде задържано, когато за него
има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е
необходимо да има данни, че съответното лице е извършило престъпление, без да е
наложително тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършеното
престъпление. Многократно съдебната практика се е произнасяла за това, че приложението
8
на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските
органи - с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното
престъпление. В този смисъл, за да пристъпи към задържане за срок до 24 часа
полицейският орган е необходимо да има достатъчно данни, от които да може да се направи
извод, че задържаното лице е съпричастно към определено противоправно деяние.
Същевременно, обаче, за „обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му
правомощие в рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване възможност на
адресата на акта да защити правата си, следва в заповедта за задържане да са описани
конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето,
спрямо което се постановява задържането, може да е извършило престъплението или да е
съпричастно с него” (в този смисъл : Решение № 8416 от 30.12.2016 г. на АССГ по адм. дело
№ 11132/2016г.). Според Решение от 24.06.2014г. по жалби № 50027/08 и № 50781/095 –
Петков и Профиров срещу България на ЕСПЧ не е достатъчно Заповедта за задържане да
съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични
обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към престъпно
деяние. Всичко това има своето логично обяснение - в защитата от произволен арест и
задържане. Преценката следва да се прави на плоскостта дали в Заповедта за задържане се
съдържат такива факти и информация, които биха убедили един „обективен наблюдател”, че
въпросното лице може да е извършило „конкретно престъпление”. При липса на конкретна
фактическа обосновка, обясняваща нуждата от задържане, последното се явява
несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол.
Воден от гореизложените принципни съображения, настоящият съдебен състав
приема следното :
Първо – чл.72, ал.1 от ЗМВР овластява пряко полицейските органи по своя преценка
(съобразявайки се с ограниченията на закона) да постановяват принудителни
административни мерки, ограничаващи временно правата на определени лица. Преценката
за това е субективна, но за установяване в последствие на законосъобразността на
предприетите действия полицейският орган дължи да установи и докаже, че действително е
разполагал с данни, даващи му основание да направи основателно предположение за
участие на задържаното лице в извършването на престъпление (в този смисъл е Решение №
7556/03.12.2019г. на АССГ, V касационен състав по КНАХД № 8239/2019г.). От
коментираните по-горе писмени сведения и Докладни записки може да се направи извод, че
полицейският орган е имал данни, че Я. П. С. е нанасъл удари на непълнолетно лице в
областта на корема и го е бутал да влезе в автомобил. За да бъде, обаче, това поведение
престъпно е необходимо освен данни за удари, да има и данни за нараняване на лицето,
респ. за изпитани от него болка и страдание. Такива сведения не са събрани. Знае се само, че
детето и майка му са откарани в болница, но не и дали, респ. какви увреждания са
причинени на Р.Т.. Самият той също не е бил разпитан от полицаите и съответно органите
на МВР не са установили дали момчето е изпитвало болка или страдание. Поради това съдът
счита, че реализираното на 09.01.2024г. в 13.00 часа задържане на С. се явява
9
преждевременно – преди полицейският орган да е събрал данни за настъпили увреждания,
болка и страдание на Р.Т..
Второ – дори и да се приеме, че полицаите са имали данни за реализиране на телесна
повреда от страна на С. спрямо Т., това автоматично не означава, че актът, с който е
задържан жалбоподателят, отговаря на законовите изисквания. Дори и ст. полицай И. да е
имал основания да задържи Я. С., за да бъде Заповедта за задържане законосъобразна, тя
трябва да отговаря на определени изисквания, едно от които е разписано в чл.74, ал.2, т.2 от
ЗМВР. В случая от съдържанието на обжалваната Заповед се вижда, че в нея са посочени
правните основания за задържането на С., но отсъстват фактическите основания за това.
Няма никакво словесно описание на установените от полицаите обстоятелства за
извършените от С. действия спрямо детото или за видимите наранявания по момчето.
Поради това съдът приема, че в обжлваната Заповед не са записани специфични
обстоятелства или действия на задържаното лице, навеждаще към съпричастност на С. към
дадено престъпление. В Заповед за задържане на лице с рег. № 226зз-57 от 09.01.2024г. е
записано единствено „достатъчно данни за извършено престъпление“ като дори не е
контретизирано престъплението. Това означава, че в Заповедта за задържане вместо да се
посочат конкретни факти, послужили като основание за задържането на С., е преписана
нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Законът, а и наложилата се съдебна практика, изисква в Заповедта за задържане да са
посочени факти, за да може задържаното лице да разполага с информация за основанията за
задържането му и то още към момента на задържането или непосредствено след това. Това
означава в Заповедта за задържане да са описани релевантни обстоятелства и на всеки /дори
и неюрист/ да му стане ясно във връзка с какво престъпление се задържа лицето. Няма спор,
че за издаването на Заповедта за задържане на лице не е необходимо да има достатъчно
данни, за да се образува досъдебно производство или вече да е образувано такова. Но все пак
следва да има някакво /дори и оскъдно/ словесно описание на данните, въз основа на които е
направен извод за съпричастност на задържаното лице към дадено престъпно деяние.
Вписването „достатъчно данни за извършено престъпление“ не е достатъчно за задържаното
лице да узнае защо му се ограничава временно свободата на придвижване, тъй като
въпросното вписване не съдържа отбелязване на правнорелевантни факти, които могат да се
подведат под даден престъпен състав. Направеното вписване автоматично не означава, че
задържаният ще научи защо е задържан. В тази връзка и с оглед наложилата се промяна в
съдебната практика във връзка с Решение на СЕС от 25.05.2023г. по дело № С-608/21г. този
състав на СРС приема, че липсата на посочени в Заповедта за задържане релевантни факти
означава, че обжалваният документ не съдържа информация за деянието, времето и мястото
на неговото извършване, поради което следва да се приеме, че е ограничено правото на
защита на задържаното лице да разбере защо временно се ограничава правото му на
придвижване и да може да оспори законността на задържането си.
Във връзка с гореизложеното е редно да се посочи, че чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и
чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР са отделни правни норми – всяка със собствено правно значение.
10
Нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР се отнася до правомощията на полицейския орган,
докато разпоредбата на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР обслужва информираността на лицето,
което се задържа. Това, че полицейският орган има достатъчно данни за съпричастност на
задържаното лице към дадено престъпление не го освобождава от задължението при
съставянето и издаването на Заповедта за задържане да посочи в нея фактическите и правни
основания на задържането, за да може задържаното лице да разбере /още в момента на
ограничаване на правото му на свободно придвижване/ за кое деяние му се налага
конкретното органичение. Информираността на лицето е важна и с оглед ефективно
упражняване на останалите му права и в частност тези, разписани в чл.74, ал.2, т.6, б. „а” и
„б” от ЗМВР. В тази връзка в Решение от 14.12.2018г. на АС – Хасково по адм. дело №
677/2018г. се казва, че оперативната самостоятелност на полицейския орган не го
освобождава от задължението да обоснове необходимостта от задържането на лицето. С цел
задържаното лице ефективно да може да упражни правата си /вкл. и правото да оспори
законността на задържането си/ в Решение на СЕС от 25.05.2023г. по дело № С-608/21г. се
посочва, че в Заповедта за задържане на лице следва да се съдържа информация за
основанията относно задържането, вкл. и описание на релевантните факти. За пълнота на
изложението следва да се посочи, че тази информация следва да бъде предявена на
задържания в момента на задържането или в кратък срок след това. На този съдебен състав е
известна съдебната практика, която се основава на Тълкувателно решение № 16 от
31.03.1975г. на ОСГК, но в случая тя се явява неотносима, тъй като по делото не са
ангажирани доказателства, от които да може да се установи, че Я. П. С. е бил запознат със
съдържанието на Докладните записки от 09.01.2024г. в кратък срок след задържането му.
Поради това, дори и принципно да е възможно органът, издал процесната Заповед, да
доразвива мотивите и фактологията по случая в изготвените Докладни записки, щом
задържаният не е бил своевременно запознат с тях, а едва в хода на обжалването на
Заповедта за задържане, съдът не може да приеме, че установената по-горе празнота в
Заповедта за задържане касателно фактическото описание може в конкретния случай да
бъде запълнена от други документи, изготвени в хода на започналото на 09.01.2024г.
досъдебно производство.
Всичко, изложено до тук, дава основание на този съдебен състав да приеме, че
Заповедта за задържане на лице с рег. № 226зз-57 от 09.01.2024г. е издадена при съществено
нарушение на административно-производствените правила и при неправилно приложение
на материалния закон. Поради това тя следва да бъде отменена.
На следващо място – доколкото по реда на чл.72 – 73 от ЗМВР се ограничава правото
на свободно придвижване на едно лице, то тази мярка следва да се прилага по изключение, а
не безразборно. Правомощията на органите на МВР да задържат за срок до 24 часа следва да
се упражняват само, когато резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на тази
принудителна мярка. По делото не са налице данни Я. П. С. да се е укривал или да е
възпрепятствал по някакъв начин действията на полицейските органи и това да е наложило
ограничаване на личната му свобода за извършване на неотложни оперативно –
11
издирвателни мероприятия. Според сведенията на Б.Н. и Ц.К., както и съгласно написаното
в Докладната записка относно явило се в сградата на 02 РУ – СДВР лице от 09.01.2024г.
момчето, майка му и мъжът с нея, т.е. жалбоподателят С. са били въведени в училището,
имало е разговори в кабинета на Директора на 170 СУ „Васил Левски“ – гр. Нови Искър,
след което на място са пристигнали двама полицаи от 02 РУ - СДВР. Това означава, че
конфликтната ситуация между С. и Т. вече е приключила, когато са се явили полицейските
органи. Обстоятелствата не са налагали задължително задържане на С. с цел
преустановяване на неговата престъпна дейност. Дори и да е имало противоправно деяние,
то е било преустановено към момента на пристигане на полицаите. Същевременно С. е бил
на мястото и полицейските служители са можели да установят самоличността му , да снемат
сведения от него и пр. Конкретната ситуация не е налагала задържане на лицето с цел
извършване на някакви други последващи действия. Такива не са били и реално извършени
докато е траело фактическото задържане на С.. С оглед събраните данни за поведението на
Я. П. С. спрямо Р.К.Т. е можело на жалбоподателя да бъде съставен Протокол за
предупреждение по чл.65, ал.1 и 2 от ЗМВР и да се снемат сведения от него, без да се налага
лицето да бъде задържано. По делото няма данни Я. П. С. да е бил призован в полицията и
да е отказал да се яви и даде обяснения по случая. Поради всичко това СРС приема, че в
случая не е бил съобразен провъзгласеният в чл.6, ал.2 от АПК принцип за съразмерност -
административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-
голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава. В случая издаването на
Заповедта превишава целта на закона, поради което задържането на Я. П. С. е
непропорционално и съставлява акт на неоснователна принуда, който противоречи изцяло
на същността и предназначението на принудителните административни мерки съгласно
легалното им определение по чл.22 от ЗАНН. Гореизложеното води до извода, че оспорената
Заповед е била издадена и в несъответствие с целта на закона.
Всичко това обосновава извод за отмяна на обжалваната Заповед за задържане на Я.
П. С..
С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК на органа, издал
отменената Заповед следва да бъде възложено да заплати на жалбоподателя направените от
него разноски по делото. Искане в този смисъл е направено от адв. Р. по време на съдебните
прения пред СРС на 02.02.2024г. От лист 5 и лист 6 от делото е видно, че жалбоподателят е
платил 900 лв. за адвокатско възнаграждение и 10 лв. държавна такса. Общо 910 лева се
искат и според списъка с разноски, приложен на лист 76 от делото. Съгласно чл.8, ал.2, т.3
от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗМВР без
определен материален интерес минималното адвокатско възнаграждение е 750 лева. Това
означава, че поисканото в случа адвокатско възнаграждение (в размер на 900 лв.) е над
минималния размер на адвокатските възнаграждение според цитираната по-горе Наредба. За
да бъде приложен чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.5 от ГПК, обаче, трябва насрещната страна (в
случая ответникът по делото) да е направила възражение за прекомерност на поисканите от
12
адв. Р. разноски за адвокатски хонорар. В случая и в двете заседания пред СРС ответникът
полицейски орган ст. полицай И. от 02 РУ – СДР се е явил лично и е взел становище по
съществото на спора по време на съдебните прения, но не е направил изрично искане съдът
да присъди по-нисък размер на разноските за адвокат от претендираната от защитника сума
от 900 лева. Поради това съдът няма законово основание да редуцира размера на
направените от жалбоподателя разноски за адвокатска защита по минимума, предвиден в
чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и следва да осъди 02 РУ – СДВР да заплати в полза на Я. П. С. пълния
размер на направените от него разноски по делото, т.е. сумата от 910 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег. № 226зз-57 от 09.01.2024г., издадена
на ст. полицай К. К. И. от 02 РУ - СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР
заради „достатъчно данни за извършено престъпление“ е задържан за срок до 24 часа Я. П.
С. с ЕГН ********** в помещение за временно задържане на 02 РУ - СДВР.
ОСЪЖДА 02 РУ – СДВР да заплати на Я. П. С. с ЕГН **********, с адрес : ****
направените по делото разноски от жалбоподателя в общ размер на 910 (деветстотин и
десет) лева.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд –
София град с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13