№ 18
гр. гр.Несебър, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.И.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Административно наказателно дело
№ 20222150201109 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „...“ ЕООД, ЕИК .............., представлявано
от В. С., против Наказателно постановление № 40/18.10.2022 г. на Директор на
Областна дирекция по безопасност на храните- Бургас /ОДБХ/, с което за нарушение
на чл.24, ал.1 вр. чл. 23 от Закона за храните, на основание чл.128, ал.2 вр. ал.1, т.3 от
същия закон, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 4000 лева. Моли се от съда да постанови решение, с което да се
отмени издаденото постановление като постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Ангажират се
доказателства.
Наказващият орган, чрез процесуалният си представител, взема становище за
неоснователност на жалбата и правилност на атакувания акт.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, в контекста на
правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за
нарушения при издаването на акта за установяване на административното нарушение и
обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на
посочените в жалбата доводи, намира следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност,
1
съгласно представената заповед.
От приложеният по делото АУАН № 990/11.07.2022 г. е видно, че същият е
съставен за това, че при извършена проверка на 08.07.2022 г. в обект за раздаване на
храна в с. Равда, детски лагер НДК, представляван от жалбоподателя, се установило, че
в обекта се раздавала готова за консумация храна, доставена от кухня- майка, без да е
вписан в регистъра на БАБХ по чл.24. С това била нарушена нормата на чл.23, ал.1 вр.
чл. 24 от ЗХ, което било наказуемо по чл.128, ал.2 от ЗХ. Административно-
наказващият орган счел, че деянието е извършено виновно и издал атакуваното
наказателно постановление.
В хода на съдебното производство бяха ангажирани гласни доказателства в
лицето на св.К.- актосъставител, който заяви, че при извършената проверка се
установило, че обекта не бил вписан в регистъра на БАБХ.
Съдът намира, че административно- наказателното производство е опорочено
поради допускане на съществени процесуални нарушения, както следва:
На първо място, както в АУАН, така и в НП, като нарушени норми, в различна
последователност, са посочени чл.23 и чл.24, ал.1 от ЗХ. Съгласно чл.23, ал.1 от ЗХ,
производство, преработка и/или дистрибуция на храни се извършват след регистрация
или одобрение по реда на закона. По силата на чл. 24, ал. 1 от същия закон, БАБХ
поддържа на интернет страницата си публичен национален регистър на бизнес
операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на
хранителните добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно
натоварване. Нито една от двете норми не съдържа правило за поведение, което един
субект следва да спазва, съответно за неспазването на което да е предвидена санкция.
Разпоредбите уреждат единствено режим на регистрация.
На следващо място санкцията е наложена на основание чл.128, ал.2 от ЗХ,
съгласно която на бизнес оператор, който извърши нарушение по ал. 1, се налага глоба
или имуществена санкция в размер от 4000 до 6000 лв. В този смисъл законът изисква
наличието на специфичен субект на нарушението, а именно бизнес оператор. Нито в
АУАН, обаче, нито в НП са наведени факти или обстоятелства, които да налагат
извода, че наказващият орган е приел, че жалбоподателя се явява бизнес оператор,
съобразено с чл.9 от ЗХ. В този смисъл не става ясно въз основа на какви данни, още
по- малко доказателства, се приема наличието на връзка между самия обект и
дружеството- жалбоподател. Наличието на специална разпоредба /ал.2 на чл.128/ за
налагане на санкция именно на бизнес оператор, навежда на извода, че наказание за
такова нарушение може да се наложи и на други лица, извършващи дейност по ЗХ,
отговарящи по чл. 128, ал. 1 от ЗХ. Твърдения за бизнес оператор се въвеждат за първи
път едва в съдебното производство при разпита на свидетеля, като се доразвиват в
пледоарията по същество на представителя на наказващия орган, което е недопустимо
2
да се случва в съдебната фаза за първи път.
На следващо място привръзката на чл.128, ал.2 с ал.1, т.3 от ЗХ също не
въвежда яснота относно нарушението и санкционираното лице, тъй като в т.3 не се
съдържа основание за налагане на санкция за нарушение на чл.23 от ЗХ, а се цитира
само чл.24.
На следващо място цитираните като санкционни норми на чл.128 въвеждат
задължение за налагане на наказание на лице, извършващо определена дейност без
самото лице да е вписано в регистъра по чл.24 от ЗХ. От описанието на нарушението
обаче, се установява, че същото се състои в това, че се извършва дейност в обект, който
не е вписан в регистъра. Видно от нормата на чл. 24, ал.1 от ЗХ, регистърът се води не
само за бизнес операторите, но и за обекти за производство, преработка и/или
дистрибуция на храни и хранителни добавки. В този смисъл не става ясно санкцията за
това, че жалбоподателя не се е вписал като бизнес оператор в регистъра ли е наложена
или за това, че не е вписан обекта. Касае се за две различни нарушения, като в случая
описанието сочи на едното, а санкцията е наложена за другото нарушение.
Отделно от горното цитираната разпоредба на чл.24, ал.1 от ЗХ има няколко
хипотези, като не се посочва коя в случая е нарушена- липса на регистрация като
бизнес оператор, липса на регистрация на обекта, и ако се касае за обект, какъвто извод
евентуално може да се направи от обстоятелствената част на НП- какъв е този обект- за
производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителните добавки и
храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване.
Всичко, изложено по- горе, дава основание на настоящата инстанция да
приеме, че са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване
както правото на жалбоподателя да разбере срещу какво точно нарушение следва да се
защити, така и съда да извърши адекватна преценка извършено ли е такова. Това
налага отмяна на обжалваното наказателно постановление.
С оглед изхода следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за
присъждане на сторените разноски, възлизащи на сумата от 650 лв.- заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 40/18.10.2022 г. на Директор на
Областна дирекция по безопасност на храните- Бургас /ОДБХ/, с което за нарушение
на чл.24, ал.1 вр. чл. 23 от Закона за храните, на основание чл.128, ал.2 вр. ал.1, т.3 от
същия закон, на „...“ ЕООД, ЕИК .............., представлявано от В. С., против е наложено
3
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 4000 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните- Бургас да заплати
„...“ ЕООД, ЕИК .............., представлявано от В. С., сумата от 650 лв., представляваща
разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните, пред Административен съд- гр. Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4