№ 1297
гр. София, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000500269 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение от 06.11.2020г., постановено по гр.д.№60/2020 г. по опи са на
Окръжен съд-Монтана Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на
Е. Б. Е. на основание чл. 2, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ сумата от 3 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради
необосновано лишаване от свобода чрез изтърпяване на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ и „домашен арест“ за периода от 22.05.2014г.-23.05.2014г. и от
30.05.2014г.-07.10.2014г. и за неоснователно образувано и водено наказателно
производство по чл. 321, ал.3, пр.2, т.2, вр. с ал.2 НК, прекратено с влязло в сила
постановление, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.05.2017г. до
окончателното изплащане, като искът до пълния предявен размер от 40 000лв.
неимуществени вреди, както и за обезщетение за имуществени вреди в размер на 100
лв.
Съдът констатира очевидна фактическа грешка при изписване на
отхвърлителния диспозитив, в който вместо сумата 40 000 лв. е записано 4 000 лв.
След връщане на делото в МОС грешката следва да се потвърди.
САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца Е.Е., с която се оспорва правилността
на отхвърлителната част. Твърди, че присъденият размер на обезщетението е занижен,
несправедлив и неадекватен на реално причинените му вреди. Моли искът да бъде
уважен в пълния му предявен размер от 40 000лв. Претендира разноски.
Ответника по жалбата – Прокуратура на Република България не взема
становище по депозираната въззивна жалба.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба, с която
1
се оспорва правилността на валидно и допустимо съдебно решение.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани нови
доказателства.
Дължи се произнасяне относно правилността на решението, съобразно доводите
за неправилност, съдържащи се във въззивната жалба и според доказателствата,
приобщени в първоинстанционното производство.
Софийският Апелативен съд, като взе предвид изложените от страните
твърдения, доводи и възражения и след преценка на доказателствата по делото
съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК, приема от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ от Е.Е. срещу
Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 40 000лв.,
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от незаконното му обвинение в
извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. с ал. 2 НК, като на
13.04.2016 г. наказателното производство е прекратено.
Видно от материалите от наказателната преписка на 20.05.2014 г. Е. бил
задържан със заповед на задържане на лице на основание чл. 63, ал.1, т.1 ЗМВР поради
наличие на данни за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. чл. 1 НК.
Заповедта е приведена в изпълнение в 21.45ч. на 20.05.2014 г. В 23.00ч. на същата дата
лицето било освободено.
На 20.05.2014 г. в гр.София, на основание чл. 199, чл.212, ал.1, чл. 214, ал.1, чл.
411а, ал.1-7 и чл. 194, ал. 1, т. 3 от НПК е образувано досъдебно производство №
128/2014г. по описа на ГД „Национална полиция“-МВР, прокурорска преписка
№189/2014г. по описа на Специализираната Прокуратура. В 23.10 ч. на 20.05.2014 г. на
ищеца е предявено обвинение за това, че в периода от неустановена към онзи момент
по делото дата на 2012 г. до 19.05.2014 г. на територитята на Република България,
обл.Монтана, общ. Лом е участвал в организирана престъпна група-структурирано
трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат в страната престъпления по
чл. 199, чл.213а, чл. 214, чл. 330 НК, да които е предвидено наказание лишаване от
свобода от три години, като групата е създадена с користна цел- престъпление по чл.
321, ал. 3, пр.2, т.2, вр. с ал.2 НК.
В 23.20ч. на 20.05.2014г. на Е. е връчено постановление от 20.05.2014г. за
задържането му за 72 часа. Не е отразен час на привеждане на постановлението в
изпълнение, единствено е отбелязано, че е наложена мярка за неотклонение задържане
под стража в ареста при РУ Лом.
След внесено искане от страна на Специализираната Прокуратура за налагане
на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, с определение от 23.054.2014г.,
постановено по ЧНД № 613/2014г. на Специализирания наказателен съд искането на
Прокуратурата не е уважено, а спрямо обвиненото лице е взета мярка за неотклонение
“подписка“. Това определение е протестирано от Прокуратурата, вследствие на което
с определение от 29.05.2014г. постановено по ВНЧД № 84/2014г. по описа на
Апелативния специализиран наказателен съд по отношение на ищеца, както и спрямо
останалите девет обвиняеми е взета най-тежката мярка за неотклонение - “Задържане
под стража“, която следвало да бъде изпълнена в арест - София, ул.“Майор Векилски“
№ 2. Впоследствие наложената мярка за неотклонение „Задържане под стража“ била
изменена в „Домашен арест“.
Поради недоказаност на повдигнатото срещу ищеца обвинение, постановление
за частично прекратяване на наказателното производство от 17.10.2014г., по
пр.преписка № 189/2014 г. по описа на Специализираната Прокуратура е прекратено
2
наказателното производство по ДП № 128/2014г. по описа на ГД „Национална
полиция“-МВР , пр. преписка № 189/2014 г. по описа на Специализираната
Прокуратура, водено срещу ищеца. Със същото постановление е отменена и взетата
мярка за неотклонение “Домашен арест“.
Постановлението от 17.10.2014 г., постановено по пр. преписка № 189/2014г.
по описа на Специализираната Прокуратура за частично прекратяване на
наказателното производство по отношение на ищеца е протестирано и отменено с
Постановление от 18.03.2015 г., по пр.преписка № 1085/2015г. на Върховната
касационна прокуратура и ДП № 128/2014 г. по описа на ГД “Национална полиция“-
МВР е върнато на Специализираната Прокуратура за извършване на допълнително
разследване.
След допълнителни действия по разследването, с постановление от 08.02.2016г.
Специализираната Прокуратура е прекратила наказателното производство спрямо
ищеца по ДП № 7282015 г. по описа на Специализираната Прокуратура за
престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. с ал. 2 НК. Постановлението за прекратяване е
потвърдено с определение от 16.03.2016 г., издадено по ЧНД № 456/2016г. на
Специализирания наказателен съд, влязло в сила на 13.04.2016г.
От посочените доказателства следва да се заключи, че е налице предпоставка да
бъде ангажирана отговорността на държавата, в лицето на Прокуратурата на Република
България, заради повдигането на обвинение срещу ищеца, с взета най-тежка мярка за
неотклонение „задържане под стража“ (и приравнената на нея- „домашен арест“),
поддържане на обвинението пред съда и приключване на производството с
определение за прекратяване - чл. 2, а.1 ЗОДОВ. Самото наказателно преследване по
естеството си е дейност, която оказва негативно въздействие върху психиката
/евентуално здравето/ на дадено лице, рефлектира негативно върху отношенията на
обвиняемия с негови близки и приятели.
За доказване на конкретните вреди от неимуществено естество, претърпени от
ищеца, първоинстанционният съд е разпитал свидетеля Г. В.. От неговите показания се
установява, че през време на разследването ищецът бил в затруднено положение – без
постоянно жилище. В. предоставил на Е. и баща му подслон в помощна постройка до
жилището му, без заплащане на наем. Ищецът имал брат, който злоупотребявал с
алкохола и създавал проблеми. След излизането на ищеца от ареста хората от селото
спрели да го търсят за работа /той нямал постоянна работа и е помагал на своите
съселяни в стопанствата им срещу дребно заплащане/. Те защото се страхували, че
ищецът е „бандит“.
При определяне размера на присъденото обезщетение, взимайки предвид
периода, през който ищецът е бил с мярка за неотклонение “задържане под стража“ -
повече от четири месеца, а наказателното производство е продължило почти две
години, съдът намира, че сумата от 3000 лв. е занижена. В полза на ищеца следва да се
присъди допълнително обезщетение в размер на 2 000 лв., за да представлява
обезщетението справедлив паричен еквивалент на доказаните страдания на ищеца.
Искът за разликата над 5000 лв. до пълния предявен размер от 40000лв. е
неоснователен и в тази негова част обжалваното решение следва да се потвърди.
По възражението за имуществени вреди:
Ищецът претендира заплащане на имуществени вреди в размер на 100 лв. –
заплатен от него адвокатски хонорар. Видно от представеното заверено копие от
договор за правна помощ /л.94/ адвокатският хонорар е уговорен в този размер, но
няма данни същият да е заплатен. Поради това исковата претенция за имуществени
вреди е неоснователна.
3
В полза на процесуалния представител на ищеца адв. Л. К. А. се дължи на
основание чл 38 ЗА хонорар за въззивната инстанция в размер на 580 лв., а в полза на
въззивника – разноски, в размер на 30.10 лв. –държавна такса.
По изложените съображения съдът:
РЕШИ:
на Окръжен съд-Монтана в отхвърлителната част до сумата от 5 000 лв., ведно
със законната лихва върху главница от 2 000 лв. от 13.04.2016г. до изплащане на
обезщетението и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Е. Б. Е. на
основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ допълнително обезщетение в размер на 2000 (две
хиляди) лв., ведно със законната лихва върху главницата от 2 000 лв. от 13.04.2016г. до
изплащане на обезщетението.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му отхвърлителна част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Прокуратурата на Република
България да заплати на Е. Б. Е. разноски за въззивното производство в размер на 30.10
(тридетес лв.010), а на основание чл. 38 ЗА в полза на адв. Л. К. А. – хонорар в размер
на 580 (петстотин и осемдесет) лв.
След връщане на делото в първоинстанционния съд да се разгърне производство
по отстраняване на очевидна фактическа грешка в отхвърлителния диспозитив на
решението съобразно констатацията, съдържаща се в обстоятелствената част на
настоящото решение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при прилагане разпоредбите на чл. 280 и сл. НПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4