№ 7645
гр. С., 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110128582 по описа за 2024 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД моли да се осъди всеки от ответниците Р. Д. К. и Р. А. К. да заплати
следните суми, представляващи по 1/2 от задълженията за имота: 447.59 лв. стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода от 1.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 27.51 лв. лихва за
забава от 15.9.2021 г. до 26.04.2024 г. и ведно със законната лихва върху главниците от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Поддържа, че ответниците
като съсобственици са клиенти на топлинна енергия относно топлоснабдения имот –
апартамент 54 в гр. С., ........... Твърди, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор
между топлопреносното предприятие и потребителя и регламентират отношенията във
връзка с доставяне, разпределение, изчисляване, заплащане на топлинната енергия, които
общи условия са надлежно публикувани и са влезли в сила за потребителя, без да е нужно
изричното им приемане. Ищецът твърди, че за процесния период в имота е доставена
топлинна енергия, която е следвало да бъде заплатена, но ответниците не изпълнили точно
/в срок и по размер/ задължението си. Твърди, че е налице и забава за заплащане на
задълженията. Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Т. с.” ЕООД, като топлинна енергия за имота е
начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са
изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Ищецът претендира плащане на вземанията в горепосочените размери и разноските по
делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът К., лично и чрез особения представител, е депозирал
писмен отговор, в който оспорва предявените искове. Оспорва да е в договорни отношения с
1
ищеца. Твърди, че няма качеството потребител на топлинна енергия, тъй като няма сключен
договор с ищеца. Оспорва доставката на топлинна енергия. Твърди извършени плащания и
липса на задължения. Релевира възражение за давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Ответницата Р. К. е депозирала отговор с приложено доказателство за плащане на нейния
дял от задълженията. Ищецът признава плащането.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не изразява становище по исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД. Правото
на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича от установяване на:
възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет продажба на
топлинна енергия, доставка на топлинна енергия в твърдените количества за процесния
период и стойността й. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
докажат, че са погасили претендираното вземане.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2
ЗЕ/. Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по
продажба на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от
придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда - етажна собственост. Правоотношението възниква и
съществува без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква
с придобиването на правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се
прекратява със загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В тази насока са
и разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/17.5.2018 г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС.
В случая не е спорно по делото, като изрично се признава от ответника в отговора, че той и
ответницата са съсобственици на имот - апартамент 54 в гр. С., ..........., който закупили по
време на брака си, сключен на 7.11.1987 г. Т.е. имотът е тяхна съпружеска имуществена
общност. Като съсобственици, ответниците са страна заедно с ищеца по договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, съответно са задължени за заплащане
стойността на доставената ТЕ, по равно.
За установяване на доставената в имота топлинна енергия са приети изравнителни сметки,
формуляри за отчет и заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено. От заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че през процесния период в сградата, в която се намира имотът на
ответниците, е доставяна и начислена топлоенергия, като при отчитането и разпределението
й са спазени разпоредбите на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването. В сградата е въведена
2
система за дялово разпределение на топлинна енергия извършено от ФДР, като са издадени
изравнителни сметки. В имота има 4 отоплителни тела с 3 топлоразпределителя, като
потреблението е отчетено по показанията на уредите. В имота се ползва топла вода,
разходът за която се отчита по показанията на водомер за топла вода. Начислена е
топлоенергия отдадена от сградната инсталация, разпределена между всички потребители
пропорционално на отопляемия им обем по проект, съгласно ЗЕ и Наредбата. Следователно,
в имота е доставена ТЕ, стойността на която съгласно заключението възлиза на 1702.51 лв.
Ищецът е издал две общи фактури за процесния период, който обхваща два отоплителни
периода, на стойност съответно 796.01 лв. и 805.87 лв.
Ответникът е представил доказателства за плащане, от които се установява, че от
задълженията за периода м.05.2020 г.- м.04.2020 г. е платил 769.99 лв. /ответникът е платил и
задължения след процесния период, които не са предмет на делото, съответно платените за
тях суми не следва да се приспадат от процесните задължения/.
Ответникът своевременно е релевирал възражение за погасяване по давност на вземанията
на ищеца, което е частично основателно. Задълженията за плащане на месечните вноски за
ТЕ имат самостоятелен характер и не зависят от изравнителния резултат. Тези вземания са
периодични и се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок от настъпване на
изискуемостта им. Съгласно одобрените с решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г. Общи
условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. След като исковата молба е подадена на
17.05.2024 г., всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до 17.5.2021 г., са погасени
по давност. Ето защо като погасен по давност следва да се отхвърли иска срещу този
ответник за главница за ТЕ за периода 1.5.2020 г. - 28.02.2021 г. вкл. Дължима остава
главница за ТЕ за периода 1.3.2021 г.-30.4.2022 г., която съобразно заключението и общите
фактури възлиза на 998.96 лв.
От доказателствата за плащане, представени от ответника, се установява, че за непогасените
по давност задължения са платени 624.87 лв. При приспадането им от непогасената по
давност главница, остава сумата от 374.09 лв., от която ответникът дължи половината или
сумата от 187.05 лв., за която искът следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба.
Относно иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период
Общи условия, публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва
за забава се начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от
периода, за който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен
период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на изравнителните сметки
и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок започва да тече от
издаването на общата фактура за съответния период.
3
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане – това,
което не е погасено по давност, акцесорната претенция се явява установена по своето
основание. Относно размерът й, съдът го определи по реда на чл. 161 ГПК за периода от
15.9.2021 г. до 26.04.2024 г. на 23.00 лв., за които искът следва да се уважи.
По отношение на ответницата, с оглед погасяване на задълженията й в хода на делото,
исковете следва да се отхвърлят в цялост.
Относно разноските:
Ищцовото дружество има право на разноските по делото. По отношение на ответницата не е
налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като с поведението си е дала повод за завеждане
на делото с неплащане на задълженията в установения срок. Съобразно с това ищецът има
право на неплатените разноски за юрисконсултско възнаграждение – в размер на 50 лв. от
общо 100 лв. дължими по делото. Съразмерно с уважената част от исковете, разноски се
дължат и от другия ответник, в размер на 44.22 лв. /от 50 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. А. К., ЕГН **********, гр. С., гр.С., .........., ап.54, ДА ЗАПЛАТИ НА „Т. С.”
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., ..........., на основание чл. 79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумите: 187.05 лв. стойност на незаплатена топлинна
енергия доставена за периода от 1.03.2021 г. до 30.04.2022 г. в апартамент № 54 в гр. С.,
.........., ведно със законната лихва считано от 17.05.2024 г. до окончателното й изплащане, и
23.00 лв. лихва за забава от 15.9.2021 г. до 26.04.2024 г., и на основание чл. 78, ал.1 ГПК
сумата от 44.22 лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над
187.05 лв. до претендираните 447.59 лв. и за периода 1.05.2020 г.-28.02.2021 г., и иска за
лихва за забава за разликата над 23.00 лв. до претендираните 27.51 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. С., ..........., искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за
осъждане на Р. Д. К., ЕГН **********, гр. Дряново, ........, да заплати сумите: 447.59 лв.
стойност на незаплатена топлинна енергия доставена за периода от 1.05.2020 г. до 30.04.2022
г. в апартамент № 54 в гр. С., .........., и 27.51 лв. лихва за забава от 15.9.2021 г. до 26.04.2024
г.
ОСЪЖДА Р. Д. К., ЕГН **********, гр. Дряново, ........, да заплати на „Т. С.” ЕАД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. С., ..........., на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
сумата от 50.00 разноски по делото.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца - „Т. с.” ЕООД.
4
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5