О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е № 260180
гр.Пловдив, 13.05.2021 година
Пловдивският апелативен съд, първи
търговски състав, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Костадинова въззивно търговско дело № 179 по описа
за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 248 от ГПК.
С определение №
260152 от 31.03.2021 година, постановено по в.т. дело № 179/2021 година
Пловдивският апелативен съд е прекратил производството по делото пред себе си
на основание чл. 264 ал. 1 от ГПК – поради оттегляне на въззивната жалба,
подадена от „Т.“ АД. Определението за прекратяване на производството по делото
е постановено в закрито съдебно заседание
поради оттегляне на жалбата преди насроченото открито съдебно заседание.
Определението за прекратяване на производството по
делото е съобщено на ответника „Е.К.“
ООД на 22.04.2021 година.
По делото е постъпила молба вх. № 263315 от 14.04.2021
година, подадена от адвокат Г.А. като
процесуален представител на „Е.К.“ ООД с
искане да се допълни определението за прекратяване на производството по делото,
като се присъдят на ответника направените пред въззивната инстанция разноски в
размер на 7836 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение. Към молбата е приложен списък с разноските по чл. 80
от ГПК, както и договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че
уговореното адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната
инстанция е в размер на 6530 лева без ДДС. Представени са и данъчна фактура и
банково извлечение, установяващо реалното заплащане на сумата от 7836 лева на
13.04.2021 година на упълномощеното
адвокатско дружество „Д., А. и с.“, от
които 6530 лева е възнаграждението без ДДС и 1306 лева е дължимия ДДС.
Препис от тази молба е връчен на „Т.“ АД. В едноседмичния
срок по чл. 248 ал. 2 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 263509/26.04.2021
година. В него се поддържа на първо място недължимост на разноски поради
обстоятелството, че договора за правна помощ и доказателствата за реалното
заплащане на адвокатското възнаграждение са представени не с отговора на
исковата молба, а едва с молбата от 14.04.2021 година по чл. 248 от ГПК и са
реално платени на 13.04.2021 година.
Освен това в договора било посочено, че задълженията на адвокатското
дружество възникват от момента на заплащане на възнаграждението, т.е. към
момента на подаване на отговора тези задължения не са съществували и не се дължало адвокатско
възнаграждение. При условията на евентуалност е направено и възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение, като е посочено, че следва да бъде присъдено такова в
минималния размер по Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно чл. 9 ал. 1 във
връзка с чл. 7 ал. 2 т. 5.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства
и доводите на страните намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 248 от ГПК изменение на
съдебния акт в частта за разноските, респ. неговото допълване с присъждане на
разноски може да се иска в срока за обжалване. В случая срокът за обжалване на прекратителното
определение № 260152 от 31.03.2021
година, постановено по ч.т. дело № 179/2021
година по описа на Апелативен съд – Пловдив е едноседмичен, като началният му
момент за „Е.К.“ ООД е
22.04.2021 година – датата на връчване на препис от това определение.
Молбата по чл. 248 от ГПК е подадена още преди тази дата.
Въпреки, че е подадена след постановяване на
прекратителното определение, молбата по чл. 248 от ГПК следва да бъде разгледана от съда. По делото
не е провеждано открито съдебно заседание, а същото е прекратено още преди насроченото такова, поради което
ответниците не са имали възможност да претендират присъждане на разноски и да
представят доказателства за реалното им заплащане. В тази хипотеза преклузивният
срок по чл. 80 от ГПК за искане на разноски и представяне на списък до приключване на последното заседание в
съответната инстанция е неприложим. При прекратяване на производството без
провеждане на съдебни заседания ответникът може да поиска присъждането на
разноските и да представи доказателства
за тях за първи път в срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК, в каквато насока е
непротиворечивата съдебна практика. В
този смисъл съдът намира за неоснователни доводите на „Т.“ АД, с които е
поискано да не се уважава молбата. По делото има подаден писмен отговор от името на „Е.К.“ ООД, подписан от адвокат Г.А. и
са представени в срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК доказателства за уговорения размер и реалното заплащане на адвокатското
възнаграждение, поради което съдът следва да се произнесе по искането за разноски.
По същество по искането за присъждане на разноски
съдът намира следното:
Доколкото пред въззивната инстанция не е провеждано
открито съдебно заседание и не са извършвани никакви други процесуални действия
освен изготвянето на отговор на въззивната жалба, адвокатското възнаграждение
следва да бъде определено на основание чл. 9 ал. 1 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. 3/4 от
възнаграждението по чл. 7. В случая при материален интерес от 200 000
лева, минималното възнаграждение по чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба № 1 е 5530 лева. Към тази сума следва да бъде
прибавен и дължимият и реално заплатен ДДС на основание § 2а от ДР на
Наредба № 1, или общото минимално
адвокатско възнаграждение е 6636 лева. 3/4 от тази сума съгласно чл. 9 ал. 1 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 4977 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 248 от ГПК Пловдивският апелативен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение № 260152 от 31.03.2021 година,
постановено по в.т. дело № 179/2021
година по описа на АС- Пловдив, като ОСЪЖДА
„Т.“ АД , със седалище и адрес на управление гр. Б., С. п. з. ВП“, ЕИК *********,
да
заплати на „Е-К.“ ООД, със седалище
и адрес на управление ***, ЕИК *******, направените пред въззивната инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 4977 лева.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.