РЕШЕНИЕ
№800/23.4.2019г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
първи април Година две
хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 64 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С.Д.К.
– ЕГН ********** против Наказателно
Постановление № 18-0442-001325/ 06.12.2018г. на Началника
на сектор при ОД-МВР -Варна, с което
са му наложени следните административни наказания- по пункт 1 - „Глоба” в размер на 200лв. на основание
чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДП и по пункт 2 - „Глоба” в размер
на 50 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
В жалбата се твърди, че наложените наказания са неправилни, че актът за
установяване на нарушение е бил съставен няколко дни след случилото се и по
описание на лице, което е заплашвало въз.К. и с което е влязъл в
пререкания.Оспорва се и фактическата обстановка.В заключение се иска отмяна на
наказателното постановление като бъде отчетена малозначителността
на нарушението, липсата на опасност за движението и вреди.
В съдебно заседание , въз. К. , редовно призован, явява се лично и с
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв.Ж. излага становище, че въпреки
депозираните свидетелски показания, въззивникът е бил
заплашван от другия участник в произшествието и за това не е останал на мястото
на инцидента.На следващо място той акцентира върху данните за личността на
нарушителя и пледира случаят да бъде приет за маловажен.
Въззиваемата страна,
редовно призована, не се представлява от упълномощен процесуален представител,
който да ангажира становище по жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 23.08.2018г. около 13.30 часа въз.К.
управлявал л.а. „ Сузуки Гранд Витара“ с рег. № В 46 35 ВХ , като се намирал на паркинга на
„Сити Център“ и Кметство Аспарухово и се движел в посока бензиностанция
„Лукойл“.По същото време на този пътен участък, в лявата пътна лента се движел
св.Н.Г., който управлявал л.а. „БМВ 320“ с рег. № В 02 81 НМ.В лентата за
движение на въз.К. имало спрял камион, поради което и той навлязъл в насрещната
пътна лента, за да го заобиколи.Св.Г. видял превозното средство срещу себе си и
решил той да даде на зад, за да се разминат.Въз.К. заобиколил
камиона, заобиколил колата на свидетеля и въпреки, че
неговата лента за движение била свободна, той отново навлязъл в насрещната
пътна лента.При това навлизане задната лява част на автомобила на въззивника
ударила задната лява част на колата на св.Г. , в областта на бронята.Свидетелят
веднага спрял, но въззивникът продължил
движението.Случилото се било възприето от намиращи се в близост хора, като
свидетелят и брат му, който също се намирал в колата, слезли и обиколили
паркинга, за да намерят въззивника.Св.Г. видял автомобила на въз.К., който бил
паркиран зад намиращите са там автомивки.Свидетелят имал желание като участници
в произшествието да попълнят двустранен протокол, тъй като имал застраховка, но
поради поведението на въззивника се наложило да се обади на тел.112 за
инцидента.По-късно той подпълнил сведение, в което описал случилото се и номера
на другия автомобил, участвал в инцидента.ал и
В последствие св.В.А.-мл. автоконтрольор при ІV РУ-Варна, установил, че водач на
автомобила при произшествието бил въз.К..Свидетелят извършил оглед на двете
превозни средства и установил по тях съответните деформации.На 28.08.2018г. той
съставил против въз.К. акт за установяване на нарушение за това, че на
23.08.2018г. при извършване на маневра да премине в лява пътна лента, е блъснал
спрелия за изчакване друг автомобил , след което напуснал произшествието без да уведоми съответната
служба за контрол на МВР.Нарушенията били квалифицирани като такива по чл.25
ал.1 от ЗДП и по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДП.Св.А. изготвил и протокол за
ПТП.При личното предявяване на акта въз.К. посочил като възражения, че е
напуснал ПТП-то защото бил заплашен от саморазправа и имал сърдечна
операция.Други възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били направени и
депозирани. Шест дни след случая въз.К. подал жалба за това, че по време на
инцидента бил заплашван.По този повод била образувана преписка №
14 050/2018г. по описа на ВРП.След приключване на проверката бил
постановен отказ да се образува наказателно производство, тъй като не били
събрани данни за престъпление от общ характер.
Въз основа на така съставения
акт против въз. К. било издадено и атакуваното
наказателно постановление №
18-0442-001325/ 06.12.2018г., в което
наказващият орган приел изцяло описаните в акта фактически констатации, както и
правната квалификация на нарушенията.За това по чл.25 ал.1 от ЗДП на въззивника било наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200лв. на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДП, а за това по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от
ЗДП- „Глоба” в размер на 50 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 1 месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св. В.А.
актосъставител , чиито показания
съдът кредитира изцяло като дадени обективно, безпристрастно и пълно.
Свидетелят си спомни за случая, като
посочи че е установил въз.К. като водач по номера на автомобила, както и че
произшествието е било с минимални щети.Св.А. заяви още, че въззивникът
не е отрекъл, че е участник в инцидента, но е заявил, че се уплашил, защото
видял две момчета и избягал.Като свидетел бе разпитан и Н.Г., който е другият
участник в инцидента.От показанията му, които съдът кредитира изцяло, се
установява както механизма за настъпване на произшествието, както и поведението
на въззивника след това.
Съдът прибощи
към доказателствата по делото представените от адв.Ж. медицински документи и
постановление на ВРП, които кредитира като относими към спора.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство
гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви
и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок
и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление
18-0442-001325/ 06.12.2018г. е издадено от компетентен орган - от Началника на сектор в
ІV РУ-Варна при ОД-МВР - Варна,
съгласно заповед № 8121з- 515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи. То е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок и е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. В същото се съдържат всички минимално изискуеми по
силата на закона реквизити, като наложените наказания са индивидуализирани.
Актът също е бил съставен в предвидените в ЗАНН срокове, поради което и
възраженията за допуснати нарушения на процесуалните правила в тази насока , са
неоснователни.Направените при предявяване на акта възражения не са съдържали конкретни спорни обстоятелства,
които да се нуждаят от проверка и разследване.
По пункт 1 от наказателното
постановление :
Съдът намира, че неправилно
наказващият орган е приел, че въз. К. е допуснал нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДП.
В тази норма е предвидено, че водач на ППС, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи ППС, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по
платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или преминават
покрай него , и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение.От писмените и гласни доказателства по делото
безспорно се установява, че произшествието
е настъпило на паркинга на „Сити Център“ , както и че след преминаване
от една лента в друга въз.К. със задната лява част на автомобила си е ударил
задната лява част на автомобилра на св.Г., който
обаче е бил спрял.Самото съприкосновение пък е възникнало при приключване на
маневрата, а не при нейното започване.В този смисъл въз.К. не би могъл да
наруши разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДП, доколкото извършените от него от
обективна страна действия не съответстват на предвидените в правната норма
хипотези, а именно преди да започне маневрата да се съобрази с положението,
посоката и скоростта на движение на участниците в движението, които се движат
след него, преди него или преминават покрай него, доколкото както бе посочено
по-горе произшествието е настъпило при приключване на маневрата и другия
участник в движението нито се е движел пред него, нито зад него, нито е
преминавал покрай него, а е бил спрял.Въззивникът е
нарушил общата разпоредба на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДП, която задължава всеки
участник в движението с поведението си да не причинява имуществени вреди,
каквото нарушение обаче не е било посочено нито в акта, нито в постановлението.
Поради това съдът намира, че
неправилно наказващият орган е наложил на въз.К. наказание за нарушение, което
той не е извършил.В този смисъл наказателното постановление в пункт 1 се явява
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По пункт 2 от наказателното постановление :
Безспорно по делото се установява,
че въз.К. е бил участник в пътно-транспортно произшествие, като след неговото
настъпване той е напуснал мястото и не е сигнализирал органите на МВР , така
както изисква нормата на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДП.Твърденията, че причина
за това негово поведение , са отправени спрямо него заплахи, остават изолирани
от доказателствения материал.От показанията на св.Г. се установява, че той не е
отправял заплахи към въззивника.От друга страна, от съдържанието на приложеното
по делото постановление на ВРП е видно, че въззивникът
е подал жалба шест дни след инцидента.Поради това и доколкото и за К. е била
налице обективна възможност да сигнализира на тел.112 за твърдените от него заплахи, което той не е сторил, съдът
намира, че възраженията в тази насока са неоснователни. Поради изложеното до тук съдът
намира, че правилно наказващият орган е приел, че въз. К. е допуснал нарушение
и на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДП.
Съобразно всички доказателства по
делото съдът намира, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
доколкото не се отличава от останалите нарушения от този вид.Обществената
опасност на въз.К. също не е
незначителна, което се установява от справката за нарушител, приложена по
преписката.В нея е отразено, че от 1994г. до момента на извършване на
нарушението въззивникът
е бил санкциониран с 13 влезли в сила наказателни постановления.От нея е видно
още, че през 2016г. спрямо К. е било
издадено и влязло в сила наказателно постановление, с което е бил санкциониран
отново за нарушение на чл.123 ал.1 от ЗДП, от което може да се направи извод,
че настоящият случай не е инцидентен.Поради това съдът намира, че не следва да
се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Правилно е била наложена и
санкционната норма, тъй като именно чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП предвижда санкция за
водач, който наруши задълженията си като участник в ПТП.На това законово
основание на въз. К. е наложено наказание „Глоба“ в размер на 50лв.
и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.Тези наказания, които са в минималния предвиден от закона
размер и срок, са съобразени с данните за здравословното състояние на въз.К.,
както и с незначителните последици от причиненото произшествие. Поради това
съдът намира, че тези наказания
са съответни на извършеното нарушение и в цялост ще изпълнят целите на ЗАНН.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
Постановление № 18-0442-001325/ 06.12.2018г. на Началника
на сектор при ОД-МВР -Варна, с което
на С.Д.К. са наложени
следните административни наказания- по
пункт 1 - „Глоба” в размер на 200лв. на
основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДП и по пункт 2 - „Глоба” в размер на 50 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП,
като го ОТМЕНЯ в пункт 1 , с който на С.Д.К. е наложено
наказание „Глоба” в размер на 200лв. на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДП и го ПОТВЪРЖДАВА в пункт 2, с който на С.Д.К. е наложено наказание
„Глоба” в размер на 50 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
месец на основание чл.175 ал.1 т.5 от
ЗДП.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
След
влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната
преписка да се върне на наказващия орган
по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: