№ 226
гр. София, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20241001000144 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на ЗАД“Алианц България“, чрез
адв.А. М. САК насочена против Решение № 1622/28.12.2023 г., постановено по т.д. №
1309/2021 г. по описа на СГС, ТО, с което въззивникът е осъден да заплати на „Булком“
ООД - дружество, регистрирано в Република Кипър, с идентификационен № CY10055992Z,
със седалище и адрес на управление: Република Кипър, гр. Лимасол, „Меканика Комплекс”,
„Лидо Хаус” № 1, офис 564, представлявано от управителя П. А. Д., чрез адв. М. Р. от ВАК
на основание чл. 271, ал.2, във вр. с чл.245, ал.1 Кодекса за търговски корабоплаване,
застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 0600/016/390/000/0010, издадена
на 10.09.2016 г., във връзка с настъпило застрахователно събитие на 30.10.2016 г. - авария на
главния двигател на застрахования моторен кораб „Тиона“, в размер на 117 878.93
британски паунда, представляващи разходи за поправка на главния двигател на м.к. „Тиона“
/след приспадане на дължимото самоучастие/ и сумата от 29 156 евро, от които разходи за
влачене на м.к.“Тиона“ от пристанище Тенес, Алжир до пристанище Картагена, Испания-26
000 евро, за ултразвуково почистване на цилиндрова глава и заваряване и работа в основата
на стартовия въздушен клапан на главния двигател-2722 евро и 434 евро за резервни части,
необходими за ремонта на главния двигател, ведно със законната лихва върху присъдените
суми, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -08.07.2021 година до
окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски.
Във въззивната жалба се правят оплаквания на първо място за недопустимост на
атакувания съдебен акт, като постановен по нередовна искова молба по смисъла на чл.127,
ал.1, т,4 ГПК, т.к. от изложените непоследователно факти и обстоятелства от страна на
ищеца не ставало ясно кой каква функция има в процесното застрахователно
правоотношение - кой е застраховащия, кой е застрахования и какъв е предметът на
застрахователното покритие. Последните обстоятелства останали неизяснени, а с
обжалваното решение първоинстанционният съд приел да са налице обстоятелства,
различни от твърдените от ищеца в първоначалната и допълнителната искови молби.
1
Така като се произнесъл по нередовна искова молба, СГС постановил недопустимо
решение, което следвало да се обезсили.
В условието на евентуалност се поддържа неправилност на обжалваното решение,
поради постановяването му в нарушение на материалния закон - чл.345, ал.3 от Кодекса на
търговското корабоплаване /КТК/, чл.398, ал.1 от с.к., сочещи кои са страните по
застрахователното правоотношение, чл.225а КТ - уреждащ договора за корабен мениджмънт
и чл.357, ал.1, б.“а“ КТ, касаещ погасителната давност на правото на иск по реда на КТК.
Поддържа се решението да е постановено и при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилна и едностранчива преценка на
приобщените по делото доказателства, както и при непълнота на доказателствата, предвид
че ищецът не доказал твърденията си по делото, но и искът му бил уважен, които пропуски
довели и до необоснованост.
По подробно изложени доводи в подкрепа на посочените оплаквания се иска от
настоящата инстанция да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови
друго, с което да отхвърли предявения иск, като неоснователен.
В отговора по въззивната жалба въззиваемата страна оспорва наведените в нея доводи
и поддържа правилност на атакуваното решение.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните
по първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание чл.271, ал.2 КТК от
„Булком“, дружество регистрирано в РКипър, чрез адв.М. Р. от ВАК против ЗАД“Алианц
България“.
Твърдяло се е в исковата молба, че страните по делото са били обвързани от договор
за морска застраховка, обективиран в застрахователна полица № 0600/016/390/000/0010 от
10.09.2016 г., сключен между застраховащ/ застрахован - собственикът „Дрийм ленд
маритайм компани“ООД и оператор и представител на собственика - „Булком“ООД и
застраховател - ЗАД“Алианц България“АД. Застрахователният период бил 12 месеца,
считано от 11.09.2016 г., а застрахователният интерес обхващал морските рискове на
моторен кораб в експлоатация - „Тиона“, включващи корпуса, машините, принадлежности,
стъкмяването на кораба, както и всичко, свързано с тях.
Твърдяло се е, че на 30.10.2016 г. около 13,05 часа, по време на маневриране за
акостиране на кей в пристанището на гр. Тенес, Република Алжир, застрахованият кораб
„Тиона“ претърпял повреда на главния двигател - от последния бил забелязан гъст, тъмен
пушек, както и силен шум. Главният механик на кораба извършил незабавна проверка на
двигателя, при която се установило, че същият е сериозно увреден и не може да се ползва
преди да бъде ремонтиран. Операторът на кораба поискал съдействие от пристанищните
власти на гр.Тенес за извличане на кораба до кея до кея, където бил закотвен на 31.10.2016 г.
около 14,45 ч. При прегледа на двигателя механиците на кораба установили, че е необходим
ремонт, свързан с подмяна на основни части, който можело да се извърши само от
специализирана кораборемонтна фирма.
Пристанищните власти на гр.Тенес, Алжир издали фактура на корабособственика за
оказаната помощ по извличане на кораба до кея, на стойност 1,4 милиона щ.д., а
заплащането на сумата било поставено като условие за даване на разрешение за напускане
на пристанището. Едва на 18.01.2017 г., след повече от два месеца преговори, в които
участвали местни адвокати, корабни агенти, администрацията на пристанището и др.,
операторът постигнал споразумение с пристанищните власти за заплащане на парична сума
от 465 000 щ.долара, след което на 23.01.2017 г. било дадено разрешение на кораба за
отплаване от пристанището на гр.Тенеси. От последното корабът бил изтеглен до най-
близкото възможно пристанище за ремонт - в гр. Картагена, Испания, от два влекача на
MCS International Marine Services B.V, /компания, специализирана в спасяването на
бедстващи морски съдове, със седалище в Ротердам, Нидерландия/, за което били заплатени
общо 26 000 евро - по 13 000 евро на влекач.
Твърдяло се е още, че за извършения ремонт на главния двигател в периода
февруари-юли 2017 г. била заплатена сумата от 183 000 британски паунда на Metalock
2
Еngineering UK Ltd - британска кораборемонтна компания със седалище в гр.Ковънтри,
Обединено Кралство.
Освен това за отремонтирането на двигателя били заплатени и други допълнителни
разходи, извършени от корабния оператор - през март 2017 г. същият заплатил на Tecsumaga
SL сумата от 2 722 евро за ултразвуково почистване на цилиндровата глава, заваряване и
работа в основата на стартовия въздушен клапан на двигателя на кораба; през април 2017 г.
заплатил на Erhard Luttkau –Engineering Service общо 2 070 евро за резервни части във
връзка с ремонта на двигателя, а през месец юли 2017 г. заплатил на Epsilon Marine
Enterprises S.A 10 476,98 щ. д. за доставка и прилагане на смазочно масло за ремонтирания
главен двигател.
Така във връзка с морската авария и настъпилите от нея щети операторът направил
освен гореописаните разходи и редица други, възлизащи общо на сумата от 1 166 521,17
щатски долара.
Поддържа се ответникът застраховател да е бил уведомен своевременно за
настъпилата на 30.10.2016 г. авария на главния двигател, като през периода 10-13.11.2016 г.
по възлагане от застрахователя сървейърската компанията „Садауи Сървейьорс- проучване,
уреждане на претенции и преодтврътяване на загуба за Близкия изток и Северна Африка“,
извършила инспекция на кораба „Тиона“, докато бил на кея в пристанище Тенес, Алжир, с
цел разследване на причината, естеството и нивото на щетите, засягащи главния двигател на
кораба. На 15.12.2016 г. посочената компания издала проучвателен доклад /survey report/
№Naf/16.076/DZ, който съдържал техническите характеристика и регистрацията на кораба;
обстоятелствата около повредата на двигателя; извършените резултати от инспекция и
разследване; констатациите относно причините за аварията и щетите по двигателя;
заключението на инспектора; поправките, които трябва да бъдат направени. Според доклада
щетите на двигателя били предизвикани от пръта на буталото, след като свързващият край
на буталото се разместил от мястото си по посочен в доклада начин, а повредата е
предизвикана от прегряване на буталото, но нанесените щети са многократно по-тежки
поради счупване на различни фиксиращи болтове. Отправени били технически препоръки за
допълнителни тестове и изследвания с оглед установяване на точната причина за повредата
на буталото. Освен това в доклада били посочени ремонтните дейности, които трябва да
бъдат извършени, както и че дори и след извършването ми, за да се приведе двигателят в
работещо състояние, може да са необходими допълнителни поправки в зависимост от
ситуацията и състоянието на частите на двигателя. Изброени са точно тези дейности: 1/
възстановяване на повредените части /зони/ на картера и повредените зони на корпуса на
разпределителния вал; 2/ доставка и поставяне на необходимите уплътнения; 3/деструктивен
контрол и замервания и всички други измервания като ултразвуков тест; 4/тест за здравина
и т.н. от дневника на манивела № 5; 5/полиране на манивелата на цилиндър № 5; 6/засичане
/тест/ за деформация на балансираното тегло и възстановяването му в нормална форма
/измерения/ според изискванията на производителя; 7/ подмяна на лагерите на свързващия
прът на цилиндър № 5 с лагер от необходимия размер; 8/ подмяна на втулката на малкия
край на буталния щифт; 9/подмяна на уплътнението на цилиндър № 5 с ново; 10/ подмяна на
свързващия прът на цилиндър № 5; 11/ подмяна на бутало /комплект/ на цилиндър № 5 с
бутални пръстени; 12/ инсталиране на нова цилиндрова глава с необходимите уплътнения;
13/ тестване и поправка на турбокомпресора; 14/ възстановяване на електрическата система
за мониторинг; 15/ тестване на болтовете и контра тежестите и ако е необходимо тяхната
подмяна.
Дадено било заключение, че степента /размера/ на щетите към датата на изготвяне на
доклада не могат да бъдат посочени, поради обстоятелството, че до момента на изготвяне на
доклада не са предприети никакви ремонтни дейности. Впоследствие, отново по искане на
застрахователя, било изготвено становище (технически доклад) с вх. № 320-00-
2798/11.07.2018 г., предоставено от проф. д.т.н. инж. М. С., относно възможните причини за
повреда на 5-тото движение на главния двигател на кораба „Тиона“, като били посочени
данните за двигателя; документираните повреди по същия; механизма на възникване и
осъществяване на повредите; причините за възникването на повредите. По искане на
застрахователя, с писмо вх. № 320-00-2495/20.06.2018 г., отново било предоставено
становище на проф. д.т.н. инж. М. С. относно възможните действия за избягване на аварията
3
на петото движение на главния двигател, а с писмо вх. № 320-00- 1076/19.03.2019 г.
корабният оператор предоставил на застрахователя обяснително писмо на главния механик
на кораба относно причините за повредата на главния двигател на 30.10.2016 г.
Твърди се между страните по делото да е била водена интензивна електронна
кореспонденция относно установяване вида и размер на щетите по кораба „Тиона“, вкл. за
определяне на застрахователно обезщетение във връзка с настъпилия покрит от
застрахователната полица морски риск.
На 17.05.2018 г. ищецът изпратил на ответника застраховател претенция по
електронната поща, именована „финален иск“ под формата на прикачен файл, на обща
стойност 1 166 521,17 щатски долара, в която подробно били описани в тридесет точки и по
пера направените разходи във връзка с морската авария и ремонта, като сред тях били и
описаните в т.2 от исковата молба разходи за освобождаване на кораба от пристанище
Тенес, Алжир; за влаченето му до пристанището в гр.Картагена, Испания; за ремонта на
главния двигател и за подмяна на маслото; за закупуването и тестването на нови части за
главния двигател. Претенцията била основана на доказателства, изпратени на
застрахователя по електронна поще на специален линк още на 30.08.2017 г., като
получаването им било потвърдено от застрахователя с нарочно електронно писмо.
С електронно писмо от 11.04.2019 г. застрахователят одобрил за плащане претенциите
на ищеца, възникнали във връзка със застрахователното събитие и признал парични
вземания в негова полза в размер на общо 29 156 евро, от които 26 000 евро заплатена сума
за влачене на кораба от пристанище Тенес до пристанище Картагена, 434 евро - част от
парична сума заплатена за резервни части за ремонт на главния двигател на кораба и 2 722
евро – за ултразвуково почистване на цилиндровата глава и заваряване и работа в основата
на стартовия въздушен клапан, 10 476, 98 щатски долара – за доставка и прилагане на
смазочно масло за ремонтирания главен двигател, както и 183 000 британски паунда –
общия размер на заплатеното възнаграждение за ремонта на главния двигател на кораба
„Тиона“.
Впоследствие обаче, с електронно писмо от 16.07.2019 г., ответникът отказал
заплащането на каквито и да било суми по щетата, позовавайки се на изтекла погасителна
давност по реда на КТК.
Твърди се във връзка с последното, че с нотариална покана на нотариус С. Т., връчена
на 20.04.2021 г., ищецът поканил ответника да заплати одобрените в хода на ликвидацията
щети в горепосочените размери, в седемдневен срок от получаването на поканата, но
плащане не последвало.
Като се поддържа „Булком“ ООД да е претърпяло преки щети от настъпването на
покрития морски риск от ЗП № 0600/016/390/000/0010/ 10.09.2016 г., изразяващи се в
извършването на разходи за преодоляване на последиците от аварията на главния двигател
на кораба и за неговия ремонт, за предотвратяване и ограничаване на щетите от настъпилата
авария, вкл. е направил вноски по общата авария, всички възлизащи общо на 1 166 521,17
щатски долара, размер по-малък от застрахователната сума по полицата, възлизаща на 3 400
000 щатски долара, относно покритите морски рискове - корабни машини и корпус, се
поддържа, че с определянето на застрахователно обезщетение с електронното писмо от
11.04.2019 г. ответникът е признал застрахователната претенция до посочените размери,
поради което ищцовото дружество претендира единствено тези суми. От претендираните
суми следвало да се приспадне самоучастието в размер на 100 000 щатски долара от
ищцовото вземане в размер на 10 476, 98 щатски долара, а разликата в размер на 89 523, 02
щатски долара, равни на 65 121,07 британски паунда, съгласно валутните курсове на БНБ
към 05.07.2021 г., се приспада от вземането на ищеца в британски паунди, което след
приспадането възлиза на 117 878, 93 британски паунда.
Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца обезщетение по застрахователна полица № 0600/016/390/000/0010 от 10.09.2016 г. на
ЗАД „Алианц България“ АД в общ размер на: 117 878,93 британски паунда , представляващи
общият размер на заплатените от ищцовото дружество разходи за поправка на главния
двигател на кораба (след приспадане на дължимото самоучастие от 100 000 щатски долара),
ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на депозиране
4
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на паричното задължение; сумата от
29 156 евро, от които 26 000 евро заплатена сума за влаченето на кораба „Тиона“ от
пристанище Тенес, Алжир до пристанище Картагена, Испания и 2 722 евро заплатено
ултразвуково почистване на цилиндровата глава и заваряване и работа в основата на
стартовия въздушен клапан на главния двигател, както и 434 евро - част от сума, заплатена
от ищеца за резервни части, необходими за извършването на ремонта на главния двигател на
кораба, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от депозирането на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
В отговора по исковата молба ЗАД „Алианц България“ е оспорил предявеният иск на
първо място като недопустим, а в условието на евентуалност – като неоснователен.
Поддържа ищецът да не е активно процесуално легитимиран да претендира
застрахователно обезщетение за щети по кораб, чийто собственик е трето лице по спора.
Твърди, че от обстоятелствената част на исковата молба не ставало ясно на какво
основание „Булком“ООД предявява процесния осъдителен иск - последният се определял
като корабен оператор и представляващ собственика, като ответникът допуска да е бил нает
за осъществяване на корабен мениджмънт по чл.225а и сл. КТК, но договор в тази връзка не
бил представен, а по арг. от чл.225б, ал.2 договорът за корабен мениджмънт бил в писмена
форма. Освен това неизчерпателно изброените услуги в чл.225а КТК, които по принцип
предоставя корабния мениджър, не включвали завеждане на искове от името на собственика
на кораба /какъвто е случаят с корабните агенти по чл.225, ал.2 КТК/.
По отношение неоснователността на иска.
Като не е оспорил фактическото твърдене на ищеца да е бил сключен договор за
застраховка на моторен кораб в експлоатация „Тиона“ по застрахователна полица
0600/016/390/000/0010/ 10.09.2016 г., се оспорва настъпването на застрахователното
събитие, описано в исковата молба, вкл. настъпването на твърдените щети по кораба, както
и извършването на претендираните плащания по отделни пера, свързани с ремонта на
кораба - не били представени писмени доказателства за последните.
Въведено е правопогасяващо възражение за давност по смисъла на чл.357, ал.1, б.“а“
КТК, като се поддържа двегодишния давностен срок, уреден в цитираната норма, да е
изтекъл на 08.08.2020 г., т.к. към 17.05.2018 г. ответникът е разполагал с необходимите
документи за установяване и доказване на претенцията е и е следвало или да откаже
плащане или да плати в срок от 15 дни - т.е. до 01.06.2018 г. В случая двегодишния
давностен срок по чл.357, т.1, б.“а“ КТК /удължен с 68 дни, съгласно чл.3, ал.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено от Народното събрание
от 13.03.2020 г./, е изтекъл на 08.08.2020 г. и поради това се е прекратило правото на иск на
ищеца повече от година преди депозиране на исковата молба. В условието на евентуалност
се поддържа тази дата да е 26.04.2019 г., ако началото на течене на давностния срок е
11.04.2019 г. - датата на ел.писмо от ответника до ищеца, с което определя кои претенции
признава и определя размера на дължимото се обезщетение.
В допълнителна искова молба ищецът е оспорил възражението за липсата в негово лице
на процесуална легитимация от предявяването на иск, респ. - от получаването на
застрахователно обезщетение по процесния договор.
Твърди да е обвързан със собственика на застрахования кораб от договор за корабен
мениджмънт от 31.10.2014 г., както и от анекси към него, според които действа като
корабен мениджър /оператор/ на кораба „Тиона“ към датата на настъпване на процесното
застрахователно събитие. Затова и съгласно т.11 от договора корабният оператор
/мениджър/ има право да се ползва от застрахователните договори на корабособственика.
Освен това в процесната застрахователна полица като застраховащ и като застрахован са
посочени корабособственикът „Дрийм Ленд Маритайм Компани“ ООД и корабният
мениджър „Булком“, поради което и последният има качеството и на застрахован по
процесния договор съгласно пap. 1, т. 1 от ДР на КЗ и е надлежно легитимиран да предяви
процесния осъдителен иск.
В условието на евентуалност поддържа клаузите на процесния застрахователен
договор да са в смисъл, че застраховащ е корабособственикът – „Дрийм Ленд Маритайм
5
Компани“, а застрахован е корабният мениджър - „Булком“.
Оспорил е възражението за погасяване на процесната претенция по давност и
поддържа правото на иск на застрахования да е възникнало от момента на изричния отказ на
застрахователя от 16.07.2019 г. да му изплати обезщетението.
В допълнителния отговор ответникът не е навел различни от първоначалните
възражения и доводи.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след
като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение в
неговата цялост /обжалва се изцяло/, прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба,
приема следното:
Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, като постановено по
редовно предявени искове, при наличие на правен интерес у ищеца от предявяването им
/определящ се от изложените от него твърдения/, от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му власт, в съответната писмена форма и е подписано.
Въззивната инстанция намира несъстоятелни доводите във въззивната жалба за
недопустимост на обжалваното решение, като постановено по недопустим иск - при
отсъствието на активна процесуална легитимация от предявяването му в лицето на ищеца,
т.к. последният нямал качеството на застраховано лице - собственик на застрахованото
имущество бил трето за спора лице, нито имал застрахователен интерес по
застрахователната полица.
Приема се еднозначно в теорията и практиката, че легитимирани страни в исковия
процес са тези, които претендират да са носители на материалните права, засегнати от
предмета на конкретния спор. Ето защо след като ищецът-въззиваем претендира /при
изложеното в исковата молба/ да е носител на материалното право, засегнато от процесния
спор, то същият е надлежно процесуално легитимиран да упражни правото си на иск.
Изложените защитни възражения на въззивника-ответник за отсъствие на претендираното
материално право у ищеца касаят основателността, а не допустимостта на предявения иск, и
по тях съдът ще се произнесе по съществото на спора, при преценка оплакванията за
неправилност на обжалваното решение.
Във връзка с тях решаващият състав съобрази от фактическа и правна страна следното:
Страните не са спорили и по реда на чл.146, ал.1, т.3 ГПК с определение на
първоинстанционния съд за безспорни между страните са приети обстоятелствата, че е
налице валидно възникнало застрахователно правоотношение, с предмет - договор за морска
застраховка, сключен със застрахователна полица №0600/016/390/000/0010, издадена на
10.09.2016 г. от ЗАД „Алианц България“, че на 30.10.2016 г. е настъпило застрахователното
събитие, както и че е приложимо българското право в отношенията между страните.
Според съдържанието на посочената полица страни по договора са застрахователят
ЗАД“Алианц България“АД, а като застраховащ/застрахован, са посочени две дружества -
собственик „Дрийм ленд маритайм компани“ООД, Маршалови острови и оператор и
представител на собственика - „Булком“ООД.
За застрахован/застраховащ договорът е подписан от „Булком“ООД и подпечатан с
печат на същото дружество.
Уговорен е застрахователен период от 12 месеца, считано от 11.09.2016 г. за плавателен
съд „Тиона“ срещу морски рискове с интерес - корпус, материали, оборудване за машини и
т.н., както и всичко свързано с това, оценено по график, при определена застрахователната
сума, оценена в щатски долари за корпус и 510 000. Към договора са приложими общите
условия за застраховане на плавателните съдове на ЗАД“Алианц България“, като според
чл.1 от приложените по делото като предмет на застраховката е конкретизирано това са е
плавателния съд срещу рискове за „корпус“ и „отговорност при сблъскване“ и
уважителните материални интереси на собствениците на кораба и/или мениджърите и/или
наемателите и/или всички трети лица, представляващи интересите на „застраховащ“. Няма
спор между страните, че отношенията им по повод процесния застрахователен договор се
регулират и от 1/11/95 институтски тайм клаузи - корпус.
6
Предвид изложеното решаващият състав приема процесният договор да има всички
задължителни елементи от съдържанието на застрахователната полица, определени от
чл.259 КТК.
Установява се безспорно от ангажираните от ищеца-въззиваем писмени доказателства,
че „Дрийм ленд маритайм компани“, Маршалови острови, в качеството си на собственик и
„Булком“ООД, Лимасол, Кипър, в качеството му на мениджър, са се обвързали валидно със
стандартно споразумение за менажиране на кораб от 31.10.2014 г. с кодово име „Шипман
98“, сключено в Лимасол за неопределено време /период на чартърните услуги/ - т.9 от
споразумението. Според клаузите на последното собственикът е възложил на мениджъра
извършването на технически и търговски мениджмънт, на чартърни услуги, застрахователни
ангажименти, вкл. застрахователни договорености за екипажа и др. застрахователни опции
/напр. пиратски действия, отвличане, откуп, загуба от наем и др./, застраховка на
собствениците /изрично т.14 от споразумението/ и др., изброени общо 18 точки на
основаното споразумение, част от които по-детайлно описани в приложението част I.
С анекс „А“ - детайли на кораба към балтийския и Международен морски съвет от
27.11.2014 г. страните са приели, че споразумението се отнася към кораб с наименование
„Тиона“, с подробно посочени индивидуализиращи белези /позивна, официален номер, флаг,
технически характеристики и т.н./.
Страните не са спорили и съвкупният анализ на приобщените пред
първоинстанционния съд писмени доказателства, както и изслушаната съдебно-техническа
експертиза установяват еднозначно, че на 30.10.2016 г. пред пристанището на гр.Тенес,
Алжир преди да влезе на разтоварване при маневриране застрахованият кораб „Тиона“ е
претърпял авария/повреда на 5-ти цилиндър на главния двигател, изразяваща се в скъсани
болтове на долната глава на мотовилката, повредено стебло на мотовилката, пробит капак на
цилиндровия блок, дефектирала долна част на цилиндровата втулка, ударени
изпускателните клапани в буталото, невъзстановими повреди по буталото, износена
мотовилкова шийка на коляновия вал.
Ангажираните писмени доказателства и неоспорената техническа експертиза
установяват безсъмнено фактът, че за възстановяване на елементите на двигателя, респ. - за
въвеждане на кораба „Тиона“ в годно експлоатационно /мореходно/ състояние са, е било
необходимо същият да бъде отремонтиран, като се подменят и съответните повредени
елементи от двигателя му при това - поради спецификата на ремонта, той не е могло да се
осъществи от всяка компания, защото големите размери на коляновия вал налагал
поправката да се извърши на място, без той да се демонтира от двигателя /поясненията на
вещото лице по техническата експертиза в о.с.з. пред СГС/. Затова именно се е наложило
придвижването на кораба до Картагена, Испания, най-близко място, където е можело
технически да се извърши ремонта.
Действията по отремонтиране включвали: 1/ възстановяване на повредените зони от
блок-картера и корпуса на разпределителния вал с подмяна на съответните уплътняващи
гарнитури; 2/ възстановяване на мотовилкова шийка на 5 движение с всички необходими за
целта операции по измерване и контрол на размери и повърхнини, полиране на шийката и
балансиране на колянов вал; 3/ подмяна на мотовилка; 4/ подмяна лагери на долна глава на
мотовилката на пети цилиндър; 5/ подмяна комплект бутало и бутални пръстени; 6/ подмяна
цилиндрова глава на пети цилиндър с комплект гарнитури; 7/проверка на системата за
принудително пълнене и ремонт при необходимост. Левовата равностойност на
необходимите разходи за извършване на горепосочените ремонтни дейности по
възстановяване на двигателя на кораба „Тиона“ към края на 2016 г. - началото на 2017 г.
неоспорената техническа експертиза е определила на около 602 687, 83 лева.
Неоспорената от страните пред първоинстанционния съд съдебно-счетоводна
експертиза е докладвала, че въззиваемото дружество е извършило плащания по банков път
въз основа на приобщените по делото общо 8 броя фактури, издадени от „Металок
Инженеринг Ю Кей ЛТД, Тексумага С.Л, Ерхард Луткау инженерни услуги и Епсилон
Марин Ентърпрайзис С.А, на суми в размер на общо 183 000 британски лири, 4 831,56 евро
и 10 476,98 щатски долара суми във връзка с ремонта на двигателя на моторния кораб
„Тиона“.
7
Независимо от многократното задължаване на ответника-въззивник да представи по
делото цялата образувана пред него застрахователна преписка, последният не е изпълнил
това му задължение.
Въпреки това между страните нямат спор по факта /застрахователят не е въвел такова
възражение/, че ЗАД“Алианц България“ е било уведомено надлежно според условията на
процесния договор за застраховка и приложимите към него общи условия и институтски
тайм клаузи - корпус от „Булком“ООД за настъпилото застрахователно събитие, в резултат
на което пред него е била образувана преписка по щета.
В тази връзка следва да се отбележи, че именно застрахователят е възложил на
сървейска компания „Садауи Сървейорс“ проучване, инициирано на 13.11.2016 г.
/представено по делото/.
В хода на образуваната щета страните са разменили електронна кореспонденция, по
която са били представяни и коментирани доказателствата относно настъпването на
застрахователното събитие, предприетите действия по установяване и отстраняване на
настъпилата щета, вида й, относимостта към ремонта на кораба и стойността на
извършените ремонтни и др. дейности.
Не е спорно и се установява от приложеното по делото ел.писмо от 17.05.2018 г., че с
него въззиваемото дружество е изпратило на въззивното застрахователна претенция
/“фискален иск“/, като прикачен файл, в която в отделни точни са посочени всички
претендирани като сторени от „Булком“ООД разходи във връзка с процесното
застрахователно събитие, на обща стойност от 1 166 521,17 щатски долара.
В отговор от 11.04.2019 г. ЗАД“Алианц България“ е благодарил за предоставените
доказателства, които помогнали на застрахователя да потвърди непосредствената причинна
за инцидента и да продължи с финализирането на иска.
Заявено е, че следвайки заведената щета застрахователя желае да коментира посочени
в общо 21 пункта заявени от застрахования за заплащане суми, за които са посочени
издателите на фактурите. За всеки един от тези пунктове е направен коментар от
застрахователя дали приема сумата да е свързана с щетата или не и по-конкретно - кои суми
като разходи одобрява - посочените в п.6 - МСЦ - 26 000 евро; п.7 - Металок - 183 00
паунда; п.12 Ерхард Лутткау - 424 евро; п.16 - Таксумата С.Л. - 2 722 евро и Епсилон Марин
Ентърпрайзес с.А - 10 476,98 долара.
Това ел.писмо завършва с покана към адресата /П. Д. от „Булком“ООД/ да прегледа
описаното в писмото /горното/, както и да потвърди как иска да се процедира.
Доколкото, както вече се посочи, цялата преписка не е представена от застрахователя -
въззивник, не се спори с че с писмо от 16.07.2019 г. същият, като е благодарил за писмото с
дата 05.07.2019 г. от страна на П. Д. от „Булком“ООД, го е уведомил, че според
приложимото българско право искът /разб. за покриване на разноските по отремонтиране на
застрахования плавателен съд/ е с давност, която е настъпила, поради което и
застрахователят не е в състояние да разглежда други по-нататъшни стъпки, отнасящи се до
извършването на каквито и да е възстановявания.
С нот.покана рег. № 4510/20.04.2021 г. въззиваемият е поканил въззивникът да му
заплати одобреното застрахователно обезщетение в размер на 183 000 британски лири,
29 146 евро и 10 477 щатски долара по нарочно посочена банкова сметка в 7-дневен срок от
връчване на поканата, като в противен случай ще се потърси по съдебен ред.
Гореустановеното от фактическа страна обосновава извод за правилност на
обжалваното решение и неоснователност на оплакванията, развити във въззивната жалба.
Въззивната инстанция приема за несъстоятелни твърдения за неправилност на
първоинстанционното решение, поради постановяването му при липса на надлежна
материална /а не процесуална/ легитимация на ищеца-въззиваем по предявения иск, поради
това, че не бил страна по договора за морска застраховка, вкл. - че за него липсва
застрахователен интерес.
Подробно обсъдените по-горе застрахователна полица и стандартно споразумение за
менажиране на кораб от 31.10.2014 г. с кодово име „Шипман 98“, сключено между
8
собственика на кораба „Тиона“ „Дрийм ленд маритайм компани“, Маршалови острови и
ищеца-въззиваем „Булком“ООД, предпоставят
правилност на извода на първоинстанционния съд последното дружество да е надлежно
материално легитимирано да претендира плащане на застрахователно обезщетение по
сключения с ответника-въззивник договор за морска застраховка.
Договорът за корабен мениджмънт е уреден изрично в КТК - чл.225а - чл.225г като
двустранен, формален, възмезден и комутативен. Със сключването му корабният
мениджър/управител, поема задължение срещу възнаграждение да извършва от името и за
сметка на корабопритежателя една или повече от услуги, неизчерпателно определени в
чл.225а, ал.1, т.1-т.11, предвид че последната предвижда възможност освен изрично
изброените в предходните точни корабопритежателят да възлага и други на мениджъра.
Релевантно за настоящия казус е обстоятелството, че чл.225, ал.1, т.6 КТК определя
като възможна за възлагане услуга по договора организирането на застраховките на кораба,
както и безсъмнения факт, че ищецът-въззиваем е бил обвързан с валиден договор за
корабен мениджмънт с корабопритежателя на застрахования при ответника-въззивник кораб
„Тиора“ , в който изрично като услуга е възложено и организирането на застраховките на
кораба /обсъденото по-горе безсрочно стандартно споразумение за менажиране на кораб от
31.10.2014 г. с кодово име „Шипман 98“/ . Процесният договор за застраховка на плавателен
съд е сключен на 10.09.2016 г., който факт налага извод това да е станало темпорално след
възникването на валидна облигационна връзка между корабособственика и мениджъра
„Булком“ООД по договор за корабен мениджмънт.
По въпроса дали мениджъра/управителя на застрахования плавателен съд по силата на
сключен типов договор за управление на кораби е страна и по договора за застраховка на
плавателния съд, чието менажиране/управление му е възложено, е налице постановена
практика на касационната инстанция по реда на чл.290 ГПК - Решение № 62/31.07.2019 г. на
ВКС по т. д. № 1824/2018 г., I т. о., ТК, с което е даден положителен отговор на поставения
въпрос.
Приема се в мотивите на решението, че с оглед правната регламентация на морската
застраховка, даваща широка договорна свобода на страните да определят съдържанието на
договорното правоотношение, в случаи като процесния, когато застрахователната полица е
подписана от управителя, а като застрахован/застраховащ са посочени корабособственика и
управителя, то не само корабособственикът, но и мениджърът на кораба, като застраховано
лице по полицата, е легитимиран да претендира плащане на обезщетение за увреденото
застраховано имущество. В тези случаи, по арг. от чл.262, ал.2 КТК управителят, като
застраховащ, има правото да упражни правата по застраховката без да е необходимо
настъпване на каквито и да било допълнителни условия.
Пояснено е още, че застрахователният интерес е условие за действителността на
договора за застраховка, но в казуси като процесния следва да се има предвид, че този
интерес не винаги е свързан с право на собственост върху застрахованата вещ или върху
части от нея, а съществува и при наличието на такава връзка и значимост на застрахованата
вещ за застрахованото лице, че при погиване или повреда на вещта да настъпят негативни
последици в неговия патримониум.
Макар да не е корабособственик, като страна по договора за управление на увредената
застрахована вещ - кораб, за управителя е налице застрахователен интерес, предвид че едно
от задълженията му е да застрахова вещта. И след като /както и в случая/, страните по
договора за управление са постигнали съгласие всички застраховки да са на името както на
корабособственика, така и на мениджъра на кораба, чието възнаграждение е обусловено от
експлоатацията на плавателния съд и който носи отговорност за вреди от небрежност, груба
небрежност или умишлено неизпълнение на задълженията на своите служители или наети
лица във връзка с кораба, то няма спор, че същият е надлежно материално легитимиран да
претендира заплащане на застрахователно обезщетение.
Макар по арг. от чл.290, ал.3 ГПК цитираното решение на ВКС да няма характера на
задължителна практика, настоящият решаващ състав изцяло споделя даденото с него
разрешение и присъединявайки се към него намира по делото ищецът-управител да е
установил при условието на пълно и главно доказване материалната си легитимация и
9
правния си интерес от предявения иск.
Горният извод следва пряко както от дадените разяснения, така и от буквалното и
логическо тълкуване на чл.262, ал.2 КТК, според която норма застраховащият може да
упражни правата по застраховката без пълномощие от третото лице /по смисъла на ал.1 на
с.чл./, ако предяви полицата. Следователно и тогава, когато застраховката е сключена в
полза на корабособственика, управителят-застраховащ е надлежно легитимиран да упражни
правата по застраховката без да е необходимо настъпване на допълнителни условия.
По изложените съображения и при установеното от фактическа страна приема
страните по делото да са се обвързали валидното по делото за морска застраховка на
плавателния съд - кораб „Тиона“, на който на 30.10.2016 г., по време на действие на
застраховката, е настъпила авария на главния двигател, поради което и следва, че при
разрешаване на процесния спор са приложими правилата на чл.245 и сл. КТК.
Според тях застрахователят е длъжен да покрие уговорените морски рискове, на които
е изложен застрахованият интерес, и да заплати в границите на застрахованата сума
обезщетение за вредите, ако този интерес бъде засегнат от настъпването на такива рискове, а
застраховащият се задължава да заплати застрахователна премия.
Според чл.245, ал.2 КТК правилата на кодекса относно морските застраховки се
прилагат, доколкото страните не са уговорили друго, като само в случаите, посочени
изрично в кодекса, уговорката на страните, която им противоречи, няма сила.
В случая освен от правилата на кодекса страните са приели изрично, че договорната
им връзка се подчинява и на „Институтски клаузи за застраховка „Каско“ на плавателни
съдове за определен срок“ 1/11/95.
Последните, а и ОУ на застрахователя, приложими към процесния договор,
предвиждат като покрит застрахователен риск спукване на котлите, счупване на шахти или
някакъв скрит дефект на машината или корпуса. Ищецът-въззиваем следователно основава
иска си именно на последната от посочените хипотези, уредена от т.6.2.1 от горепосочените
клаузи, с твърдения че при маневриране за акостиране на кей в пристанището на гр.Тенес,
Алжир, е аварирал главния двигател на кораба, като в последствие се установило, че
аварията се дължи на повреда на пръта на буталото.
Въззивната инстанция споделя изцяло изводът на първоинстанционния съд
съвкупният анализ на приобщените по делото доказателства да установяват
основателността на предявения иск, като приема, че оплакванията за едностранчива и
превратна преценка на събраните доказателства, са необосновани.
На първо място въззивникът чрез извънсъдебното си поведение /съдържанието на
разменената кореспонденция/ не е оспорил, а и анализът на приобщените писмени
доказателства и неоспорената техническа експертиза безсъмнено установяват, че при
експлоатирането му - по време на превоз на товари и при акостиране на кей в гр.Тенес,
Алжир, застрахования кораб „Тиона“ е претърпял авария на главния двигател, изразяваща се
в повреда на 5-ти цилиндър на главния двигател - скъсани болтове на долната глава на
мотовилката, повредено стебло на мотовилката, пробит капак на цилиндровия блок,
дефектирала долна част на цилиндровата втулка, ударени изпускателните клапани в
буталото, невъзстановими повреди по буталото, износена мотовилкова шийка на коляновия
вал.
Последната е станала причина корабът да не може да се придвижва на собствен ход
изобщо и да бъде теглен от други плавателни съдове - първоначално до пристанището на
Тенес, където останал в продължение на близо три месеца, а в последствие и до най-близко
място, където е можело технически да се извърши ремонта, който, поради спецификата му
/без да се сваля коляновия вал/, е наложил извършването на възстановяване и подмяна на
отделни части от двигателя на място в самия кораб, определени стойностно от неоспорената
експертиза на около 602 687, 83 лева.
Анализът на доказателствата в този смисъл установява по безсъмнен начин наличието
на събитие с покрит застрахователен риск по смисъла на т.6.2.1 от „Институтски клаузи за
застраховка „Каско“ на плавателни съдове за определен срок“ 1/11/95, приложими към
случая, за който застрахователят е бил своевременно уведомен от застраховащия - т.е.
10
последният е изпълнил добросъвестно и своевременно задълженията си по чл.6.1 от ОУ на
договора за застраховка на плавателни съдове.
Доказателствата по делото установиха безсъмнено ищецът-въззиваем да е изпълнил по
същия начин и задължението си по чл.6.2 от тези условия, като е предприел всички
препоръчителни мерки с оглед намаляването на щетите /работата на двигателя е била
спряна своевременно, организирано е тегленето на кораба първоначално до най-близкото
пристанище, а в последствие - до едно от малкото, където ремонтът на двигателя е бил
възможен/, било е оказано пълно съдействие на съврейърската компания, наета от
застрахователя да извърши независимо проучване и разследване на причините за
настъпването на щетите и тяхното естество и ниво, при поискване.
Установяват и „Булком“ООД да е заплатило своевременно разходите за отстраняване
последиците от настъпилото застрахователно събитие, вкл. да е представило доказателства
за последното на застрахователя, който изрично и недвусмислено е одобрил същите до
исковия размер с писмото си от 11.04.2019 г. така, както са установени и от неоспорено
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изслушана пред първоинстанционния съд.
Изложеното налага недвусмислено всички разходи, предмет на производството, да са
заплатени от въззиваемия по повод и в пряка причинно-следствена връзка с извършения
ремонт на застрахованото имущество - плавателния съд, и за отстраняване на настъпилото в
рамките на застрахователния период застрахователно събитие.
Следователно изцяло споделим е изводът на СГС, че предявеният иск се явява изцяло
доказан по основание и размер, вкл. при съобразяване извършеното приспадане от
задължението на застрахователя на самоучастието на застрахования така, както е уредено в
застрахователния договор в размер на 100 000 щатски долара.
В отговор на оплакванията във въззивната жалба по отношение тълкуването на
изявлението на въззивника в посоченото писмо от 11.04.2019 г. следва да се посочи, че
съдебната практика безпротиворечиво приема признанията на страните за факти, относими
към спорното право /вкл. и извънсъдебните признания/, да съставляват допустимо
доказателствено средство, което, по арг. от чл.175 ГПК, се преценява с оглед на всички
останали по делото доказателства.
В случая, вкл. при съобразяване на тълкуването на извънсъдебното признание като
годно доказателство, дадено в цитираното и от първоинстанционния съд Решение № 84 от
23.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3361/2017 г., III г. о., ГК, решаващият състав приема
направеното от въззивника в писмото му от 11.04.2019 г. такова да е одобрил за плащане,
т.е. да е приел, че дължи по договора за застраховка, обвързващ го с „Булкол“ООД сумите,
посочени в п.6 - МСЦ - 26 000 евро, п.7 - Металок - 183 00 паунда, п.12 Ерхард Лутткау -
424 евро, п.16 - Таксумата С.Л. - 2 722 евро и Епсилон Марин Ентърпрайзес с.А - 10 476,98
долара, за признание за съществуването на дълга в посочения размер и на посоченото
основание. Това признание изцяло отговаря на установеното от съвкупния анализ на
останалите обсъдени по делото писмени доказателства и изслушани експертизи.
Последното обосновава и ищецът-въззиваем да е провел в условието на пълно и главно
доказване твърдените от него факти, за които носи доказателствената тежест да установи.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за неправилност на обжалваното
решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон в нормата на
чл.357, ал.1, б.“а“ КТК, т.к. претендираното застрахователно обезщетение било погасено по
давност.
Доколкото няма спор между страните относно приложимостта на българското право
по отношение погасяването по давност на всички произтичащи от застраховката права, а
така изрично е уговорено и в чл.8 от ОУ, приложима в отношенията между страните по
повдигнатия въпрос е нормата на чл.357, ал.1, б. "а" КТК, според която правото на иск за
вземанията, произтичащи от договор за застраховка, се погасяват с двегодишна давност,
считано от деня, в който е възникнало правото на иск.
Същата е подложена на тълкуване от касационната инстанция в Решение № 488 от
26.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 307/2009 г., II т. о., ТК, възприето и от първоинстанционния
съд при формиране на крайния му извод за неоснователност на процесното възражение за
11
изтекла давност.
Според него режимът на давността при морски застраховки по реда на КТК е уреден по
различен начин от общия режим на давността, уреден в ЗЗД. Отграничени са разликите
помежду им, а именно - че КТК допуска в договора за морска застраховка уговорки между
страните, доколкото не противоречат на императивни правни норми в изрично посочените в
КТК случаи /чл. 245, ал. 2 КТК/, както и че срокове на давността при морска застраховка по
чл. 357 КТК са по-къси.
Възприето е давността и началото на давностния срок да са различни с оглед
характера на престациите и условията в застрахователния договор, като в хипотезата на чл.
357, ал. 1, б. "а" КТК началният момент на давността - денят, от който е възникнало правото
на иск, възниква от деня, в който длъжникът е изпаднал в забава да плати.
Установяването на последния налага тълкуване на клаузите от обвързващия страните
договор касателно този спорен въпрос.
В случая те са се обвързали от уговорки с характера на определящи началото на
течене на давностния срок в т.7.1 - т.8 от ОУ за застраховане на плавателните съдове на
въззивника-застраховател.
Според чл.7.1 от тях застрахователните обезщетения се изплащат в рамките на 15 дни
след като се установи основанието на претенцията и размера на дължимото обезщетение,
доказани със съответните документи.
Отделно в чл.7.4 е постигнато съгласие ако при някакви обстоятелства
застрахователят откаже да плати застрахователно обезщетение, застраховащият ще бъде
информиран писмено за причините за отказ.
Останалите клаузи на чл.7 решаващият състав счита за неотносими към конкретния
казус, поради което и не ги взема под внимание.
Тълкуването на двете релевантни за спора клаузи от приложимите ОУ в светлината на
чл.20 ЗЗД предпоставя действителната воля на страните да е била началото на течене на
давностния срок по смисъла на чл.357, ал.1, т.“а“ КТК да е крайния срок, определен за
изплащане на застрахователното обезщетение - т.е. 16-я ден след установяването на
основанието на претенцията и дължимото обезщетение. Именно този ден е определен като
такъв, от който длъжникът изпада в забава.
Според настоящата инстанция обсъдената хипотеза касае нормалното развитие на
отношенията между застрахованото лице и застрахователя, в което последният е приел след
проведените конкретни проучвателни и други дейности по доказване настъпването на
застрахователното събитие неговото основание, както и размерът му, че е готов да плати
обезщетение, съгласно уговореното. И в този случай обаче, за да се приеме, че давностия
срок започва да тече, следва по ясен, категоричен и безспорен начин да са установени
заложените предпоставки в регулиращата клауза - установяването както на основанието,
така и на размера на дължимото се обезщетение - т.е. че е налице съгласие между страните
относно тези факти. Доколкото не е предвидена нарочна и изрична форма за установяването
на този факт, наличието му следва да се установи с всички допустими доказателствени
средства от страната, която твърди настъпването му /по арг. от чл.154 ГПК/.
Разгледаната хипотеза обаче не се отнася към случаите, в които застрахователят
откаже да плати застрахователните обезщетения, за които особени хипотези - на отказ - е
предвидено задължение в тежест на застрахователя да информира писмено застраховащият
за причините за отказа.
В тази специална хипотеза се налага теченето на давностния срок да е с начало датата
на получаване на писменото уведомление от страна на застрахования, доколкото при нея
изначално е изключено основанието на претенцията и размера й да са установени по
положителен начин така, както е предвидено в чл.7.1 - по съглашение на страните.
Ето защо и несъстоятелно е възражението на въззивника за неправилност на крайните
изводи на първоинстанционния съд за неоснователност на въведеното от него възражение за
погасяване на процесното вземане по давност, т.к. същите се основавали на разбирането, че
дали ще има изискуемо задължение зависило от волята на застрахователя, което означавало,
12
че последният нямал обвързващо задължение да плати, доколкото може никога да не
представи изричен отказ. Така ако не плати, но и не представи изричен отказ за плащане,
вземането на „Булком“ООД за заплащане на обезщетение никога няма да стане изискуемо и
никога няма да възникне правото на иск.
След като страните при дадената им от приложимия материален закон свобода са
постигнали съглашение чрез клаузите на сключения помежду им договор, че дължимото
обезщетение ще се изплати само след установяването му по основание и размер последното
означава, че наличието на посочените предпоставки не може да се осъществи без оказване
на съдействие и постигнато съгласие между двете страни по договорното правоотношение.
В този смисъл действително дали и кога вземането ще стане изискуемо зависи както от
волята на застрахователя, както и от тази на застрахования, защото тяхно е правото и
задължението, според договора, да го определят по основание и размер. При постигане на
съгласие по този въпрос, обективирано по безспорен начин, ако застрахователят не плати в
срока по чл.7.1 ще е безсъмнено, че давността започва да тече. Само неустановяването на
факта на постигнато съгласие - т.е. на установяването на претенцията по основание и
размер, би предизвикал ефекта, който въззивника сочи - заплащането на обезщетението
няма да стане изискуемо, защото обективно няма да бъде индивидуализирано по начина,
уговорен в договора.
При отказ от изплащане на обезщетение теченето на давността също е поставено в
зависимост от волята на застрахователя, защото договорът му е поставил в задължение
изричното й писмено изразяване по начин, информацията да бъде възприето от насрещната
страна.
Гореизложените разсъждения, отнесени към установеното по делото предпоставят
застрахователят да не е установил в условието на пълно и главно доказване въведеното от
него още с отговора по исковата молба защитно възражение за погасяване на процесното
вземане по давност.
Както вече се посочи, писмото му от 11.04.2019 г. няма съдържанието, изискуемо се
по чл.7.1 от ОУ, доколкото от него става ясно, че страните продължават да уточняват
помежду си вида и размера на щетите, подлежащи на репариране чрез застрахователно
обезщетение, по повод на което и застрахователят е посочил кои извършени разходи приема
за свързани със застрахователното събитие и доказани по размер /одобрени за плащане/ и
кои намира да нямат връзка с щетата. Затова и в обобщение финалната част на писмото
изисква потвърждаване на неговите констатации от насрещната страна и посочване на начин
за продължаване на процедурата по установяване на претенцията по основание и размер.
Поради съдържанието му не може да се приеме, че това именно писмо поставя
началото на течене на 15-дневния срок по чл.7.1 от ОУ за плащане на застрахователното
обезщетение от страна на застрахователя, респ. - след изтичането му на двугодишния
давностен срок по чл.357, ал.1, т.“а“ КТК.
Аргумент в подкрепа на този извод може да се извлече от факта, че според
съдържанието на последващото писмо на самия застраховател до застрахования от
16.07.2019 г., кореспонденцията между страните по делото по уточняване основанието и
размера на застрахователното обезщетение е продължила, като от страна на застрахования
последното писмо е било от 05.07.2019 г.
В отговор именно на него е заявено, че искът е с давност според КТК, поради което и
застрахователят няма да бъде в състояние да разгледа други по-нататъшни стъпки, отнасящи
се до извършването на каквито и да е възстановяване на плащанията.
Добавено е, че последните доказателства /представеният превод е непълен и неточен/
за признаването на иска са били представени много след настъпването на давностния срок,
предвиден в закона.
Т.к. независимо от многократните указания на първоинстанционния съд с последиците
по чл.161 ГПК въззивникът-ответник не е представил цялата електронна кореспонденция
между страните, представляваща напрактика преписката по щетата, решаващият въззивен
състав приема, че това му поведение, вкл. установеното от вече обсъдената част от
кореспонденцията - писмата от 11.04.2019 г. и 16.07.2019 г., обосновават извод в периода
13
помежду им уточняването на основанието и размера на застрахователните обезщетения
между страните по делото да е продължило.
Доводите на въззивника в обратната насока, вкл. че първоинстанционният съд е
тълкувал превратно и едностранчиво обсъжданите писмени доказателства са правно
несъстоятелни, предвид че въпреки тях същият освен че не е представил цялата електронна
кореспонденция, не е ангажирал и каквито и да е други доказателства, установяващи по
безсъмнен начин, че в който и да е момент от продължилата кореспонденция между
страните по установяване на всички относими към въпросите относно основанието и
размера на дължимото се за настъпилото застрахователно събитие обезщетение, вкл. и към
16.07.2019 г., е постигнато съгласие в горната насока по смисъла на чл.7, т.1 от ОУ.
Текстът на писмото с посочената дата сочи, че тези въпроси са продължили да бъдат
спорни между страните, поради което и изводът, че давностният срок не е започнал да тече
преди 16.07.2019 г., защото до този момент не е възникнало правото на иск /установяването
му по основание и размер, така че да може да бъде предявен съдебно/ е правилен и
обоснован и изцяло се споделя от настоящата инстанция.
И т.к. писмото от 16.07.2019 г. съдържа изрично изявление на застрахования, че
отказва да предприеме по-нататъшни стъпки по установяване на обезщетението по
основание и размер, поради приложимостта на давността по реда на КТК, същото следва да
се счете за отказ по смисъла на чл.7, т.4 от ОУ.
Ищецът-въззиваем не е въвел твърдение, нито е ангажирал доказателства да е получил
писмото на друга, различна дата, от посочената като изходяща, от което следва, че именно
от нея е започнал да тече двегодишния давностен срок по чл.357, ал.1, б.“а“ КТК, който е
изтекъл на 16.07.2021 г. Исковата молба, инициирала производството, определила като
негов предмет единствено онези щети, за които застрахователят е приел/одобрил за
подлежащи на репариране чрез застрахователно обезщетение, е постъпила в СГС на
08.07.2021 г. и следователно това да е станало преди изтичането на давностния срок.
Предвид изложеното и поради пълното съвпадение на крайните изводи на настоящата
и първата инстанции, обжалваното решение, като правилно, следва да се потвърди изцяло,
предвид че основателността на главния иск сочи на основателност и на акцесорното искане
за заплащане на обезщетение за забава върху търсеното парично вземане за главницата.
Съобразно изхода от спора пред настоящата инстанция и по правилото на чл.78, ал.3
ГПК в тежест на въззивника следва да се поставят сторените от въззиваемата такава по
делото разноски и пред въззивния съд, изразяващи се в случая в платено адвокатско
възнаграждение на процесуалния му представител в размер на 17 653,88 лв., съобразно
представените списък за разноски по чл.80 ГПК и доказателства за извършването им към
него.
Така мотивиран Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1622/28.12.2023 г., постановено по т.д. № 1309/2021 г.
по описа на СГС, ТО.
ОСЪЖДА ЗАД„Алианц България“, ЕИК ********* да заплати на „Булком“ООД,
дружество, регистрирано в Република Кипър, с идентификационен № CY10055992Z, чрез
адв.М. Р. от АК Варна, със съдебен адрес гр.Варан, ул.“Ал.Дякович“ № 45, ет.4 сумата от
17 653,88 лв. сторени разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение на
процесуалния му представител.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 е ал.2 ГПК.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15