№ 337
гр. Русе , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520200744 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ИЛ. АНГ. ИЛ., чрез адв. С.С., депозирана
против наказателно постановление № 38-0000325/15.02.2021г., издадено от
Директор на РД „АА“, определен от министъра на МТИТС за длъжностно
лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на жалбоподателя, на основание чл.
93в, ал. 17, т. 1 ЗАП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 1500 лева за нарушение на чл. 36, § 1, т. (i) от Регламент (ЕС) № 165/2014.
С жалбата се ангажират твърдения, че издаденото наказателно
постановление противоречи на материалния и процесуалния закон и при
издаване на същото са допуснати съществени процесуални нарушения,
водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Моли се да
бъде постановено решение, с което да бъде отменено издаденото наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощения от него
защитник, поддържа депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните
прения се инвокират доводи, че АУАН е трудно четим и голяма част от текста
е неразбираем. Релевират се доводи, че при съставянето на АУАН е
1
допуснато нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като в АУАН няма
посочен закон или регламент, а единственото място, където има посочено
нещо подобно на правна норма, е мястото, където трябва да се посочат
лицата, които са претърпели неимуществени вреди, където е записано „чл. 36,
§ 1, т. (ІІ) от Регламент № 165/2014г. и дори и да се счете, че това е правната
норма, която е посочена, то в наказателното постановление е посочено само
чл. 36, § 1, т. І от Регламент № 165/2014г., като именно § 1 се отнася до
тахографските листи за последните 28 дни. С оглед изложеното се твърди, че
е налице недопустимо разминаване между сочените за нарушени разпоредби
в АУАН и НП. Претендират се разноски.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Органът издал наказателното постановление, редовно призован, не
изпраща представител. Депозирано е становище, в което се релевират доводи,
че административното нарушение е безспорно установено и доказано и
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по
отношение на същото е ангажирана административнонаказателна
отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае
подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно
нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН № 285467/03.01.2021г. против жалбоподателя, за това,
че на 03.01.2021г., около 13,25 часа, в град Русе, Автогара „Юг“, извършва
обществен превоз на пътници, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) №
2
561/2006г., по редовна автобусна линия град Русе – град Свищов, съгласно
маршрутно разписание № 4104, възложено с Договор № 92-Д-
402/29.06.2020г. от Община Свищов и попълнен пътен лист №
35131/03.01.2021г., с автобус Мерцедес, модел Спринтер, категория М2, с рег.
№ ВТ 79 14 КР, оборудван с аналогов тахограф, марка Siemens, със сериен №
01151460 като към момента на проверката водачът не представя тахографски
листи от предходните 28 дни (карта на водача), всеки ръчен запис и
разпечатка, направени през текущата седмица и предходните 28 дни или
Удостоверение за дейности по образец за периода от 00,00 часа на
06.12.2020г. до 12,06 часа на 06.12.2020г., от 16,50 часа на 06.12.2020г. до
06,57 часа на 08.12.2020г., от 16,39 часа на 08.12.2020г. до 11,20 часа на
13.12.2020г., от 17,20 часа на 14.12.2020г. до 06,18 часа на 19.12.2020г., от
16,48 часа на 20.12.2020г. до 06,25 часа на 31.12.2020г., от 16,27 часа на
31.12.2020г. до 11,56 часа на 03.01.2021г.
Въз основа на така установеното, актосъставителят е приел, че
жалбоподателят е осъществил състав на нарушение по чл. 36, § 1, т. (i) от
Регламент (ЕС) № 165/2014г.
АУАН е подписан от нарушителя, като в него същият е отразил
„Утре ще предоставя информация 28 дни назад“.
В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН, жалбоподателят е депозирал
възражение, с което е представил тахографски лист за дати 03.01.2021г. -
04.01.2021г. и 07.12.2020г. – 08.12.2020г. и Удостоверение за дейности за
периода от 17,00 часа на 31.12.2021г. до 07 часа на 03.01.2021г., от 17 часа на
20.12.2020г. до 07 часа 31.12.2020г., от 17 часа на 14.12.2020г. до 07 часа
19.12.2020г. и от 17 часа на 08.12.2020г. до 12 часа на 13.12.2020г.
Въз основа на съставения му АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, на
основание чл. 53 ЗАНН и чл. 93в, ал. 17, т. 1 ЗАвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1500 лева, за нарушение по
чл. 36, § 1, т. (i) от Регламент (ЕС) № 165/2014г.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни и писмени
3
доказателства и писмените доказателствени средства.
Не са налице противоречия в доказателствената съвкупност по
делото, което от своя страна да налага, излагането на подробни мотиви кои
доказателства съдът приема и кои отхвърля, както изисква разпоредбата на
чл. 305, ал. 3 НПК, доколкото както гласните, така и писмените доказателства
и доказателствени средства се намират в корелативно единство и безспорно
подкрепят приетите за осъществили се в хода на
административнонаказателното производство факти, които факти не се и
оспорват от страна на жалбоподателя.
Въз основа на извършена оценка на събраните в хода на
производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
съдът намира, че следва да бъде изведени следните правни изводи.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателното, са отразени датата и мястото на нарушението. Самото
нарушение е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа
на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на
състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така
също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите,
установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на
която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за установени
факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба,
въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Неоснователни са релевираните от страна на пълномощника на
жалбоподателя доводи, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните
правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните
права на страните.
Не е налице твърдяното нарушение на чл. 42, т. 5 ЗАНН, тъй като в
АУАН е посочена законовата разпоредба, която е приета за нарушена. Не
съставлява процесуално нарушение, а още по-малко съществено такова, че в
АУАН приетата за нарушена правна норма е посочена срещу текста „имената,
точните адреси и ЕГН на лицата, които са претърпели имуществени вреди“ и
това по-никакъв начин не се е отразило негативно на правото на защита на
наказаното лице, което негово право включва правото му да бъде запознато с
приетите за осъществили се факти от обективната действителност и
субсумирането на същите под конкретна правна норма, съдържаща състав на
административно нарушение.
Неоснователно е и вторият довод, че е налице противоречие между
правната квалификация на деянието, дадена с АУАН и НП. Действително в
самият АУАН първоначално е било посочена т. (ІІ), като веднага е била
извършена корекция, чрез зачеркване с наклонена черта на втората римска
цифра.
Видно от възраженията вписани в АУАН и депозираните
впоследствие писмени такива, и представените писмени доказателства,
според настоящия съдебен състав безспорно се установява, че нарушителят е
бил наясно, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата
отговорност и не е препятствано по никакъв начин правото му да разбере, за
какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност и да
организира защитата си.
Извън всичко изложено, съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2
ЗАНН, наказателно постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването
на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, а в
конкретния случай е безспорно установено, че към момента на проверката
жалбоподателят не е представил посочената в АУАН информация, който факт
не се и оспорва от него и едновременно с това се потвърждава от отразеното
5
от него в АУАН и депозираното впоследствие възражение срещу същия.
Неоснователни са и твърденията, че АУАН е нечетлив.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството
доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият
възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят е осъществил
състава на вмененото му във вина административно нарушение по чл. 36, § 1,
т. (i) от Регламент (ЕС) № 165/2014, както от обективна, така и от субективна
страна.
Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл. 36, § 1, т. (i) от
Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на съвета от 4
февруари 2014 година 1. Когато водачът управлява превозно средство, на
което е монтиран аналогов тахограф, трябва да е в състояние да представи по
искане на оправомощен служител на контролен орган: i) тахографските
листове за текущия ден и листовете, използвани от водача през предходните
28 дни;
Еднозначно и безспорно е установено, че жалбоподателят не е
изпълнил задължението си, съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл.
36, § 1, т. (i) от Регламент (ЕС) № 165/2014 и чл. 93в, ал. 17, т. 1 ЗАП, касаещи
физическото наличие на изброените документи при осъществяване на
превозна дейност и съответно представянето им при проверката от страна на
контролните органи като жалбоподателят не е представил същите в хода на
извършената му проверка, който факт не се и оспорва от него.
Обстоятелството, че за периодите, с изключение на периода от 00,00 часа на
06.12.2020г. до 12,06 часа на 06.12.2020г., от 16,50 часа на 06.12.2020г.
същият впоследствие е представил 2 бр. тахографски листи и удостоверения
за дейности, не изключва отговорността му, тъй като същите не са били
представени своевременно на компетентните длъжностни лица при
извършената проверка, доколкото изискването за представянето е
алтернативно – тахографски листи и/или удостоверение за дейности.
Обстоятелството, че едва след съставянето на АУАН са представени 2 бр.
тахографски листи и удостоверения за дейности, за по-голямата част от
периодите, посочени в АУАН и НП не изключва отговорността на
жалбоподателя, тъй като тези тахографски листи и удостоверения за
6
дейности, представени впоследствие, не са били представени своевременно на
компетентните длъжностни лица при извършената проверка, каквото е
изискването както на визираната като нарушена материалноправна
разпоредба и на приложимата санкционна норма. Освен това, дори и
впоследствие жалбоподателят не е представил информация за всички
периоди, като както беше посочено липсва информация за периода от 00,00
часа на 06.12.2020г. до 12,06 часа на 06.12.2020г., от 16,50 часа на
06.12.2020г.
В този смисъл е и практиката на Административен съд – Русе,
намерила израз в Решение от 8.09.2020 г., постановено по КАНД № 247/2020
г. и Решение от 8.10.2020 г., постановено по КАНД № 330/2020 г.
Правилно на жалбоподателя е наложена санкцията по чл. 93в, ал. 17,
т. 1 ЗАП, в която размерът на административното наказание „Глоба“, което се
налага на водач, който при проверка от контролните органи не представи
тахографските листи от предходните 28 календарни дни е в абсолютна
стойност, а именно 1500 лева, какъвто именно размер на административното
наказание е наложен и на жалбоподателя.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание
чл. 11 ЗАНН. Не се установиха многобройни или едно, но изключително
смекчаващо отговорността на жалбоподателя обстоятелство, а напротив по
делото са представени още три броя наказателни постановления, с които
жалбоподателят е санкциониран за извършени от него нарушения, във връзка
с извършван обществен превоз на пътници, което сочи за завишена
обществена опасност на нарушителя и обосновава извод, че целите на
наказанието по отношение на този жалбоподател не биха били постигнати
като същият бъде предупреден, че при повторно нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
С оглед изхода на делото, неоснователно е искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски. Такива не са претендирани от
наказващия орган, поради и което не следва да бъдат присъждани в полза на
същия.
7
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38-
0000325/15.02.2021г., издадено от Директор на РД „АА“, определен от
министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с
което на ИЛ. АНГ. ИЛ. , ЕГН: **********, с адрес *****, на основание чл.
93в, ал. 17, т. 1 ЗАП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в
размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, за нарушение по чл. 36, § 1, т. (i)
от Регламент (ЕС) № 165/2014.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8