РЕШЕНИЕ
№ 533
гр. София, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110127563 по описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “фирма” ЕАД
срещу Р. И. И., от гр. София, в обстоятелствената част на която се твърди, че
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу ответника за заплащане на сумите 4 134,56 лева (четири хиляди сто
тридесет и четири лева и 56 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 06.02.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата 523,39 лева (петстотин двадесет и три лева и 39
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до
23.01.2023 г., сумата 54,18 лева (петдесет и четири лева и 18 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 06.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 8,23 лева
(осем лева и 23 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
16.10.2020 г. до 23.01.2023 г. По така подаденото заявление било образувано
гр. дело № 6460/2023 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК
ответникът подал писмено възражение, поради което са налице
1
предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за предявяването на
установителен иск. При така изложените факти и като поддържа, че
ответника, като потребител на топлинна енергия на топлоснабден имот,
находящ се в гр. С., ж.к. М. , бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, аб.№***, е потребявал
топлинна енергия в периода 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., която не е
заплатил, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че същия дължи заплащане на сумите 4 134,56 лева (четири хиляди
сто тридесет и четири лева и 56 стотинки), представляваща главница за цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 06.02.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата 523,39 лева (петстотин двадесет и три лева и 39
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до
23.01.2023 г., сумата 54,18 лева (петдесет и четири лева и 18 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 06.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 8,23 лева
(осем лева и 23 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
16.10.2020 г. до 23.01.2023 г.
В исковата молба са налице твърдения, че ответникът - ползвател на
имота, описан в исковата молба, е и ползвател на топлинна енергия през
периода 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. и съответно е потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за
него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката, с оглед на което сумите за същия
са дължими от него. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия от ищеца, които се одобряват от ДКЕР към МС, с които се
регламентират търговските взаимоотношения между ищеца и потребителите
на топлинна енергия. В същите са определени редът и срокът, по които
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за
топлинна енергия, а именно - 45-дневен срок след датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството. В този смисъл, задължението на
ответника за заплащане на дължимите от него суми в посочените ежемесечно
получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ този
на доставка на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца,
2
същия изпада в забава за изплащането на съответната сума, съгласно чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия
през исковия период, но задължението не е погасено. Сградата-етажна
собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за
извършване на дялово разпределение на топлинна енергия „фирма“ ЕООД,
гр. София съгласно закона, като сумите за топлинна енергия за процесния
имот са били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след
края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършвала дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, поради
което и изготвените изравнителни сметки са на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение, в съответствие с действащата нормативна уредба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Р. И. И., чрез адв. П., е
депозирала отговор, с който оспорва предявените искове като частично
недопустими, в частта, в която не ги е оспорил с възражение по чл. 414 от
ГПК, а в останалата част като неоснователни, по подробно изложени
съображения. Твърди, че не оспорва да е доставяна топлинна енергия в
твърдените от ищеца количества, както и не оспорва, че е собственик на
процесния имот. Заявява, че не дължи суми за дялово разпределение. Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач – „фирма“ ЕООД, гр. С., не се представлява и не
взема становище по исковете.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите
на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр.д. № 6460/2023 г. по описа на СРС, 90 състав,
от ищеца на 06.02.2023 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело суми
относно топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. М., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*,
аб.№*. По отношение на собствеността на процесния недвижим имот е
представен нотариален акт за собственост на процесния недвижим имот № *,
том*, дело № 189/1913 г., видно от който ответницата Р. И. И. се е
разпоредила със собствеността на имота, но си е запазила вещното право на
ползване. Отделно от това и за пълнота на изложението следва да се има
предвид, че ответницата не е оспорва това обстоятелство в отговора на
3
исковата си молба. Затова съдът намира, че между страните е налице валидно
договорно правоотношение между страните за доставка от страна на ищеца
на топлинна енергия.
Видно от договор за топлинно счетоводство от 25.09.2002 г. е видно, че
ЕС на процесната сграда е предоставила извършването на тази услуга на
третото лице помагач по делото „фирма“ ЕООД, което дружество е избрано
за топлинен счетоводител от ЕС с протоколно решение от 05.09.2002 г.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, с уточнение в открито съдебно заседание, което съдът възприема
изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че ответникът не
е платил начислените суми за процесния период, като начислени от ищеца по
фактури и след корекции по изравнителни сметки са суми в размер на
5 661.21 лв. главница и лихви в размер на 679.27 лв., а при съобразяване на
тригодишна давност преди депозиране на заявлението на 06.02.2023 г.,
размерът на дължимите суми е 4 356.99 лв. за главница и 452.10 лв. за лихви.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Исковете са частично основателни.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е
било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
4
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се
намира процесния недвижим имот е осъществявано от „фирма“ ЕООД.
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по
несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период, предвид
липсата на оспорване от страна на ответника на основанието на иска и
дължимостта на непогасените по давност вземания. Съдът кредитира
заключението на вещото лице по ССЕ относно размера на дължимите суми,
доколкото това вещо лице е съобразило корекциите, а именно 5 661.21 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
процесния период, т.е. по – висок размер от претендирания от ищеца - 4
134,56 лв. Дори и след приспадане на погасените по давност суми, при
съобразяване на тригодишната давност по чл. 111, б.в. от ЗЗД, с оглед
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК на 06.02.2023 г., размерът на
дължимата сума е 4 356.99 лв., т.е. по – висок от претендирания размер.
Затова и съдът намира, че искът се явява основателен и следва да бъде уважен
за пълния предявен размер, като следва да бъде съобразен периода на
задължението, с оглед давността.
На следващо място от клаузите на Общите условия изпадането в забава
5
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на
чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Т.е., ответникът следва да се
счита за изпаднал в забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния
период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна
енергия. Ето защо съдът приема, че втората релевирана претенция се явява
установена в своето основание и размер. Съдът кредитира заключението на
вещото лице по ССЕ относно размера на дължимите суми, доколкото това
вещо лице е отчело корекциите, а именно мораторна лихва в размер на 452.10
лв. за процесния период. Затова за сумата 452.10 лв., видно от заключението
на вещото лице по ССЕ, искът се явява основателен, а до пълния предявен
размер от 523,39 лв. искът явява неоснователен.
По делото не се спори, а и от представените два броя изравнителни
сметки се установява, че в рамките на процесния период дяловото
разпределение в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира и
процесното жилище, се е извършвало от „фирма“ ЕООД, като в тази насока е
и договор от 25.09.2002 г., сключен от ЕС на процесната сградата, като
топлинния счетоводител е избран по протоколно решение на ЕС. В тази
връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 139б, ал. 1 ЗЕ клиентите в сграда -
етажна собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за
извършване на услугата дялово разпределение. От това следва, че в тежест на
ответника, както и на останалите етажни собственици е било задължението
след изтичане на срока на договора с третото лице – помагач, да изберат друг
топлинен счетоводител, за което не са налице данни, или да сключат нов
договор със същото дружество за дялово разпределение, което също не се
установява от доказателствата по делото. Неизпълнението на посоченото
законово задължение от страна на етажните собственици не е от естество да
ги освободи от заплащане на сумите, дължими за извършване на дяловото
разпределение в процесната сграда, но по конкретното дело в хода на
настоящото производство не се установи безспорно, че в рамките на
предявения с исковата молба период в СЕС е извършвано дялово
разпределение на доставената и потребена топлинна енергия именно от
„фирма“ ЕООД, както и какъв е размера на дължимото възнаграждение. По
делото не бяха представени и отчетните документи от страна на това
дружество. Предвид изложеното съдът намира, че искът за заплащане на
6
сумата от 54,18лева (петдесет и четири лева и 18 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., се явява неоснователен. Единствено за пълнота
на изложението съдът намира, че част от вземането е и погасено по давност, с
оглед своевременно направеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че с оглед акцесорния
характер на претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва
и доколкото не се установи наличието на главен дълг за дялово
разпределение, искът за заплащане на сума в размер на 8,23 лева (осем лева и
23 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до
23.01.2023 г. се явява неоснователен.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
недопустимост на исковете в частта за признатите вземания в заповедното
производство, по следните съображения. Признанието на частична
основателност на претенцията на ищеца е направена от страна на длъжника в
заповедното производство само по отношение на период на вземането, но не и
на размера, както признава и самия ответник в отговора си на исковата молба.
Следва да се има предвид и че в самия отговор на исковата молба не е налице
надлежно посочване на такъв размер, тъй като същия е определен на
пропорционални равни суми, а претенцията на ищеца, респективно
възникналото задължение за заплащане на ТЕ не е в еднакъв размер за всеки
месец. Това е видно и от заключението на вещото лице по ССЕ. Затова и
доколкото съдебната практика е единна, че при липса на яснота относно
признатото вземане, включително по размер, когато то е частично, искът по
чл. 422 от ГПК е допустим и следва да бъде предявен за цялото вземане.
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл.78, ал. 8 вр. ал.1 от ГПК ответниците следва да
бъдат осъден да заплатят на ищеца разноски в размер на 647.52 лв.,
представляващи държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, с включени разноски по заповедно
7
производство по ч.гр.д. № 6460/2023 г. по описа на СРС, 90 състав.
Претенцията на ответника за присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 3
от ГПК се явява основателна, според изхода на делото за сума в размер на 24
лв., с включени разноски по заповедно производство по ч.гр.д. № 6460/2023 г.
по описа на СРС, 90 състав. По отношение на възнаграждението по
заповедното производство съдът намира, че същото следва да бъде присъдено
в размер на 200 лв., съгласно чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид
своевременно направеното възражение от страна на ищеца за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на ответника.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.124,
ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявени от „фирма” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ул.”**” №*, против Р. И. И. ЕГН **********, със
съд. адрес гр. С., ул. ул.* № *, чрез адв. П., че Р. И. И. дължи на „фирма” ЕАД
сумите, както следва - сумите 4 134,56 лева (четири хиляди сто тридесет и
четири лева и 56 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 06.02.2020 г. до 30.04.2022 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. М., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, аб.№
***, ведно със законна лихва за период от 06.02.2023 г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за периода 01.05.2019 г. –
05.02.2020 г., дължи сумата 452.10 лв. (четиристотин петдесет и два лева и
десет стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г.
до 23.01.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 523,39
лв., както и ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на сумата 54,18 лева
(петдесет и четири лева и 18 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 06.02.2023 г. до изплащане
на вземането, както и за сумата 8,23 лева (осем лева и 23 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 23.01.2023 г.,
за които суми е издадена заповед от 14.02.2023 г. постановена по ч.гр.д. №
6460/2023 г. по описа на СРС, 90 състав.
8
ОСЪЖДА Р. И. И. ЕГН **********, със съд. адрес гр. С., ул. *** № **,
чрез адв. П., да заплати на „фирма” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул.”*” №*, направените по делото разноски в размер на 647.52 лв., с
включени разноски по заповедно производство по ч.гр.д. № 6460/2023 г. по
описа на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА „фирма” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул.”***” №**, да заплати на Р. И. И. ЕГН **********, със съд. адрес гр. С.,
ул. *** № *, чрез адв. П., сума в размер на 24 лв., представляваща разноски по
делото, с включени разноски по заповедно производство по ч.гр.д. №
6460/2023 г. по описа на СРС, 90 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач –
„фирма“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. **** № *.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9