№ 241 / 12.6.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Монтана, 12.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Красимир Семов
При секретаря…Тодора Владинова…, като разгледа докладвано от съдия Семов АНД № 492 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 6004/28.02.2019г. е наложено на З.М.К. с посочен адрес xxx административно наказание - глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закон за пътищата /ЗП/ вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, санкционирано на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП.
Недоволен от наложената глоба К. лично и чрез пълномощник моли да бъде отменено НП, навеждайки доводи за неправилно измерване, нарушения на закона при определяне субекта и правното основание на АНО, и за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна АПИ гр.София чрез процесуален представител пледира за оставане в сила на НП.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди във връзка с изложените доводи, намира жалбата за допустима, но неоснователна.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в законния седем дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
На 12.02.2019г. в 15:35 часа на път ІІ-81, км 110+009 на 300 метра преди пътен възел обход Монтана в посока гр.Монтана, З.М.К. управлявал и осъществявал движение на съчленено ппс с пет оси - мпс с две оси марка “МАН“, модел “19.464 ФЛС“ е рег. № XXXX и полуремарке с три оси с рег. № М 43 26 ЕЕ, превозвайки пясък. Жалбоподателят К. бил спрян за проверка от св.С.В.П. и св.И.К.С. – първият инспектор в АПИ гр.София, а вторият инспектор в ОПУ - Монтана. При направено измерване е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, както следва: 1.Измереното натоварване на задвижвашата (2ра) единична ос на ппс е 15.580 т. при максимално допустимо натоварване 11.5 т. съгласно чл.7, ал.1, т. 4, буква „а“ от Наредбата; 2.При измерено разстояние между осите 1.32 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 25.590 т., при максимално допустимо натоварване 24 т. съгласно чл.7, ал.1 , т.3, б. „б“ на Наредбата; Съгласно чл.3, т.2 на Наредбата, при надвишаването на нормите по чл.7, ппс е тежко. Измерването е извършено с техническо средство ел. везна DFW-KR № 118873 и ролетка 1305/18 (5м.).
Към момента на проверката водачът З.М.К. е осъществявал движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, респективно тежко по смисъла на чл.3, т.2 на Наредбата без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено по реда на раздел ІV на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни н/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя (АПИ) за дейност от специално ползване на пътищата.
За установеното нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, св.П. в присъствието на св.С. съставил спрямо водача К. АУАН № 0006579/12.02.2019г. Водачът подписал АУАН посочвайки възражения, считайки, че кантара не е верен. Видно от показанията на св.П. и св.С., а също и от писмените доказателства – регистрация на извършена последваща проверка на одобрен тип средство за измерване № 06.07.4603 и сертификат за съответствие DIN 50049-2.1, техническите средства, с които е извършено процесното измерване са били годни и изправни, не е имало проблем и с терена, където е било извършено същинското измерване. Жалбоподателят е оспорил извършеното измерване, но поради липсата на основание, св.П. спазвайки правилата за това, не е извършил повторно измерване.
От фактическа обстановка и на базата на непосредствено събраните от настоящият съд доказателства се установява, че към момента на проверката измерените параметри на гореспоменатото ппс показват, че ппс е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ппс, респективно тежко по чл.3, т.2 на Наредбата. Съгласно чл.26, ал.2, т.1, буква ,,а” от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ппс е забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ).
За така измерените параметри на ппс при проверката, водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ппс, респективно тежко по смисъла на чл.3, т.2 на Наредбата.
Водачът З.М.К. е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ппс с товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените параметри с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел ІV от Наредбата, но не го е сторил и е извършил административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от ЗП вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.
Съдът не споделя наведените доводи в жалбата и писмената защита на жалбоподателя чрез пълномощник, като намира, че събраните по делото доказателства навеждат извода, че автор на процесното нарушение е именно жалбоподателя К. като водач на провереното извънгабаритно ппс-во, при наличието на годно за измерване техническо средство. Съдът кредитира показанията на св.П. и св.С., които са категорични, че измерването не е било извършвано на неравен терен, който да е създавал проблем с измерването. Теренът, на който е бил спрян водача К. не е създавал предпоставка за неправилно измерване и отчитане на показанията. Свидетелите сочат, че измерването е било правилно, при съобразяване на законните изисквания. Настоящият съд кредитира показанията на св.П. и св.С., като ги намира за обективни, а твърденията в тази насока на жалбоподателя К. изложени в жалбата и в съдебно заседание, за защитна позиция, която не намира опора в събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Правилно е посочено, че нарушението е по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ппс, което законосъобразно е било санкционирано на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП.
Настоящият съд намира, че в случаят не може да намери приложение чл.28 от ЗАНН - нарушението не е маловажно, тъй като надвишаването на нормите на Наредбата повишава рисковете относно безопасността на движение, повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура и по тези причини движението на ППС по РПМ с параметри надвишаващи нормите на Наредбата се осъществява със специално разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата, с което се разрешава движение на ппс по строго определен маршрут и се заплащат пътни такси.
Възражението за неправилно определяне на административно наказателноотговорното лице е неоснователно, като се има предвид разпоредбата на чл.37 ал.1 от Наредба №11/2001г. на МРРБ. В подобен смисъл е съдебната практика по сходни АНД-ла.
Правилно АНО е ангажирана по ЗП, а не по ЗДвП, като настоящия съд не възприема доводите на защитата и в тази насока. Процесното нарушение се различава по състав от нарушението по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, което се санкционира и на друго правно основание съгласно чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП, неприложимо за настоящето нарушение.
Не е налице и основание за изменение на НП, тъй като е наложено спрямо К. минимално предвиденото административно наказание в размер на 1000 лева на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, с вземане на предвид като смекчаващо обстоятелство изпълнението на условията на чл.37, ал.3 от цитираната Наредба, след установяване на нарушението и съставяне на АУАН. АНО е наложил административното наказание в минималния предвиден в закона размер, който съответства на тежестта на нарушението и на целите по чл.12 от ЗАНН.
Поради правилно приложение на закона, обжалваното НП следва да бъде изцяло потвърдено.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 6004/28.02.2019г. на Началник Отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция – Анализ на риска и оперативен контрол при АПИ гр.София, с което на З.М.К. с посочен адрес xxx е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.53, ал.1 от ЗП.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 / четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Председател: