№ 7
гр. Благоевград, 08.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Надя Узунова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Търговско дело №
20221200900023 по описа за 2022 година
Производството е образувано по реда на чл. 422 ГПК по иск на „Корпоративна
търговска банка“, АД (н.) за признаване за установено, че "Т.П.“ ЕАД(н.), дължи солидарно с
„В.В.о.П.“ ООД(н.), на вземания по договор за банков кредит от 31.08.2009г. и анексите към
него на сума към 12.08.2015г. в общ размер от 812 471,18 лева, от които: 550 000 лева -
просрочена главница по договор за банков кредит от 31.08.2009г. и анексите към него; 225
349,11 лева - просрочени лихви върху редовна главница за периода 25.06.2014г. -
27.07.2015г.;13 194,28 лева - просрочени лихви върху просрочена главница за периода
25.05.2015г. - 27.07.2015г.; 4 398,09 лева - текущи лихви върху просрочена главница за
периода 27.07.2015г. - 12.08.2015г.; 19 529, 70 лева — неустойка върху просрочена главница
за периода 25.06.2014г. - 12.08.2015г„ ведно със законната лихва върху главницата от
18.08.2015г. до окончателното изплащане на задължението.
С определение №188/13.4.2023 г. делото е спряно до приключване на т.д. 76
по описа за 2020 г. на БлОС с влязъл в сила съдебен акт.
С определение № 479/3.10.2023 г. делото е прекратено по отношение на
единия ответник - „В.В.о.П.“ ООД, което е влязло в сила.
Видно от изисканата на 4.10.23г. и предоставена на 9.11..23 г. справка е, че т.д.
76 по описа за 2020 г. на БлОС е прекратено с влязло в сила на 28.6.2023 г. определение №
900281/29.5.2023 г.
Ето защо съдът счита, че след като е отпаднала пречката за спиране на т.д. 23/22
г. по описа на БлОС му, то по арг. от чл. 230, ал. 1 от ГПК спряното дело следва да се
възобнови.
При възобновяването му съдът съобрази, че в хода на настоящото производство
спрямо ответното дружество “Т.П.“ ЕАД е открито производство несъстоятелност, както и
че липсва основание по чл. 637, ал. 1 от ТЗ за продължаване спирането на производството,
тъй като са налице визираните в т. 2 на чл. 637, ал. 3 от ТЗ условия за продължаването му.
1
Според чл. 637, ал. 3 т. 2 от ТЗ Спряното на основание ал. 1 производство се
възобновява и продължава с участието на синдика, кредитора и лицето, подало възражение,
ако вземането е включено в списъка на приетите от синдика вземания, но срещу него е
направено възражение по реда на чл. 692, ал. 3.
От уведомлението на синдика на “Т.П.“ ЕАД е видно, че вземането предмет на
исковата молба по настоящото търговско дело е прието в списъка, съставен от синдика по
реда на чл. 685 ТЗ и спрямо посоченото вземане е постъпило възражение по реда на чл. 690
ТЗ от несъстоятелния длъжник. Към уведомлението синдикът представя самото възражение
и списъка, който е изготвил за приетите вземания.
Следователно поради отпадане на пречките за спиране производството следва да
се възобнови.
Същото следва да се насрочи за разглеждане в открито с.з., поради което съдът с
насрочването му изготвя и следния проектодоклад.
Проектодоклад по чл. 146, ал. 1 от ГПК:
По т. 1 Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът сочи, че по ч. гр. д. № 650/2015, по описа на Петрички районен съд, по
молба на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност), е издадена заповед за
незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с № 944 от 19.08.2015г. и
изпълнителен лист, с който длъжниците „В.В.о.П.“ ООД и „Т.П.“ ЕАД, са осъдени да му
заплатят дължими суми по Договор за банков кредит от 31.08.2009г. /очевидно грешно е
посочено, че е от 28.5.2008 г./ и анексите към него общо за сумата от 812 471,18 лева от
която: 550 000 лева - просрочена главница по договор за банков кредит от 31.08.2009г. и
анексите към него, 225 349,11 лева — просрочени лихви върху редовна главница за периода
25.06.2014г. - 27.07.2015г., 13 194,28 лева - просрочени лихви върху просрочена главница за
периода 25.05.2015г. - 27.07.2015г., 4 398,09 лева - текущи лихви върху просрочена главница
за периода 27.07.2015г. - 12.08.2015г., 19 529,70 лева - неустойка върху просрочена лихва за
периода 25.06.2014г. - 12.08.2015г., ведно със законната лихва върху главницата
от18.08.2015г. до окончателното изплащане на задължението, като и сумата от 10 530,00
лева - юрисконсулско възнаграждение.
Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение са постъпили писмени
възражения от двамата длъжници, поради което на основание чл. 422 ГПК КТБ АД подава
настоящия иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Производството срещу „В.В.о.П.“ ООД е прекратено, след като дружеството е
заявило оттегляне на възражението, което е подало.
Сочи, че на 31.08.2009г. между КТБ АД, като кредитор и „В.В.о.П.“ ООД, като
кредитополучател, е сключен договор за банков кредит, по силата на който банката е
предоставила на „В.В.о.П.“ ООД, кредит в размер на 540 000 лева. В последствие с анекс
1/10.02.2010г., размерът на кредита е увеличен на 1 740 000 лева, като е усвоен изцяло от
2
„В.В.о.П.“ ООД.
Съгласно условията на договора за кредит „В.В.о.П.“ ООД, е трябвало да заплаща
годишна възнаградителна лихва върху фактически ползваните суми в размер на основния
лихвен процент (ОЛП), определен от БНБ, увеличен с надбавка от 10 пункта, но не по-малко
от 14,50%. Лихвата се начислява ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка на
кредитополучателя и е платима на 25-то число на съответния месец. В случаите, когато 25-
то число на месеца е неработен ден, лихвата се начислява към и е дължима на първия
следващ работен ден. При нарушаване на сроковете за погасяване на главницата или при
предсрочна изискуемост на кредита на основания, посочени в договора, банката начислява
върху просрочената (дължимата) главница и събира от Кредитополучателя освен
договорната лихва и наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно (т. 11).
Начислените, но неплатени в срок лихви се отнасят за отчитане по отделна сметка, като в
този случай ответникът дължи на банката неустойка в размер на 10% годишно върху
начислената, но неплатена лихва до окончателното й изплащане (т.12). В т. 16 на договора
за кредит, страните са договорили, че крайният срок за издължаване (погасяване) на кредита
е 10.04.2011 г., като погасяването следва да се извърши съгласно уговореното в т. 8. В
последствие, между страните са сключени анекси с номера от 1 до 6, с които са
предоговаряни съответно условията за погасяване на кредита, като са изменяни и
съответните размери на погасителните вноски, техните падежи и крайният срок за
погасяване.
Съгласно последния анекс под № 6 от 10.02.2014г., дължимата към момента на
сключване на анекса главница, възлизаща на 1 375 000 лева, следва да бъде погасена в срок
до 10.02.2016г. Съобразно уговореното в §1 от анекса, в периода 10.05.2015г. - 10.08.2015г.,
„В.В.о.П.“ ООД е следвало да погаси 550 000 от главницата на следните вноски - до
10.05.2015 - 137 500 лева, до 10.06.2015г. - 137 500 лева, до 10.07.2015г - 137 500 лева и до
10.08.2015г. - 137 500 лева. Считано от 25.06.2014г. „В.В.о.П.“ ООД, ЕИК ********* е
преустановил плащанията на дължимите по кредита лихви, а в последствие не е платил и
вноските по главницата, дължими в периода 10.05.2015г. - 10.08.2015г.
С вписване номер 20130626114148 по партидата на „В.В.о.П.“ ООД, в Търговския
регистър при АВ е вписано преобразуване на дружеството чрез отделяне. В резултат на
преобразуването са се образували (обособили) самостоятелни новорегистрирани търговски
дружества, които са правоприемници на кредитополучателя. Сред новообразуваните
търговски дружества е и "Т.П.“ ЕАД, което в резултат на преобразуването на „В.В.о.П.“
ООД е получило права в размер на 18 540 430 лева.
Съгласно чл. 263л, ал. 1 от ТЗ, „За задълженията, възникнали до датата на
преобразуването, отговарят солидарно всички участващи в преобразуването дружества
освен прекратените. Отговорността на всяко дружество е до размера на получените от него
права освен на дружеството, на което задължението е разпределено с договора или с плана
за преобразуване.“ В конкретния случай, в плана за преобразуване липсва разпределение на
задължението към КТБ АД по договора за банков кредит от 31.08.2009г. измежду
3
правоприемниците на „В.В.о.П.“ ООД,. С оглед на това, ответникът "Т.П.“ ЕАД отговаря
солидарно с „В.В.о.П.“ ООД, за изпълнението на задълженията по договора за банков
кредит от 31.08.2009г., предвид обстоятелството, че размерът на получените в резултат на
преобразуването от правоприемника "Т.П.“ ЕАД, права надвишава задълженията на
кредитополучателя „В.В.о.П.“ ООД, по посочения договор за кредит.
Затова счита, че „В.В.о.П.“ ООД и "Т.П.“ ЕАД, трябва да се осъдят солидарно да
заплатят на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) дължимите към 12.08.2015г. суми по
договора за кредит от 31.08.2009г., възлизащи към посочената дата на 812 471,18 лева.
В постъпилия отговор /на л. 81/ "Т.П.“ ЕАД оспорва иска. Оспорва тезата на
ищеца. Сочи че, с плана за преобразуване, обявен по партидата на „В.В.Г.Д.О.П." ООД,
новоучредените дружества получават активи - недвижими имоти и движими вещи /машини
и съоръжения/, както и права и задължения по действащи договори, сключени от
„В.В.Г.Д.О.П." ООД, както следва: „Т.П." ЕАД - 18 504 340 лв.; „С.З.О.П." ЕООД - 186 510
лв.; К.б.у.П." ЕООД - 120 780 лв.; „Б.Р.О.П." ЕООД - 31 430 лв.; К.В. ЕООД - 44 370 лв.;
К.ф.П. ЕООД - 27740 лв.
Съгласно чл. 263л от ТЗ за задълженията, възникнали до датата на
преобразуването, отговарят солидарно всички участващи в преобразуването дружества
освен прекратените. Отговорността на всяко дружество е до размера на получените от него
права освен на дружеството, на което задължението е разпределено с договора или плана за
преобразуване. Ако при разделяне едно задължение не е разпределено, за него отговарят
солидарно и неограничено всички приемащи и/или новоучредени.
Счита, че след като в плана са конкретизирани кои права и задължения преминават
към „Т.П." ЕАД, то непосочените такива остават в патримониума на първоначалното
дружество, което е сключило договора и отговорността произтичаща от неизпълнението е
негова.
Макар плащането на погасителните вноски по договор за банков кредит да е в
течение на времето, включително и след преобразуването, следва да се приеме /каквото е
разбирането в съдебната пракика/, че уговореното между страните връщане на предоставена
в заем /кредит/ сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за
периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части;
погасителните вноски представлява по своята същност изпълнение на основното
задължение на длъжника на части по волята на кредитора - чл. 66 ЗЗД.
Затова, макар задължението за плащане на вноски да е съществувало и след
преобразуването, то задължението, по което са заплащани е едно и предвид, че процесният
договор за банков кредит е сключен преди преобразуването и се касае за преобразуване чрез
отделяне, по силата на разпоредбите на чл.263л от ТЗ, то „КТБ" АД не е кредитор на нито
едно от отделените дружества, в това число и на ответника „Т.П." ЕАД.
В случай, че се приеме, че на основание чл. 263л, ал. 1 от ТЗ „Т.П." ЕАД е
следвало да отговаря за изпълнение на задълженията на „В.В.Г.Д.О.П." ООД, то счита, че
4
солидарна отговорност на „Т.П." ЕАД, произтичаща от преобразуването на „В.В.Г.Д.О.П."
ООД, е лимитирана до размера на 18 504 340 лв. Тя обаче до посочения размер е погасена,
тъй като „Т.П." ЕАД е погасило други задължения на „В.В.Г.Д.О.П." ООД към друг
кредитор на последното, за които на основание чл. 263л, ал. 1 от ТЗ „Т.П." ЕАД също е
отговаряло солидарно с преобразуващото се дружество.
В тази връзка сочи, че с Договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 17.06.2002
г., трето лице „ВГД - КОМЕРС" ЕООД (което сега с ЕИК *********) е придобило от „КТБ"
АД лихвоносно вземане от „В.В.Г.Д.О.П." ООД в размер на 1 660 659,09 USD, произтичащо
от Договор N° 2/01.09.1992г. за предоставяне на инвестиционен валутен кредит, сключен
между „Балканбанк" АД и Агрофирма О.П., гр. Петрич (чийто правоприемник е
„В.В.Г.Д.О.П." ООД). „КТБ" АД е придобило прехвърленото в полза на В.К. ЕООД вземане
срещу ДЛЪЖНИКА „В.В.Г.Д.О.П." ООД по силата на Договор за прехвърляне на вземане
/цесия/, сключен на 31.01.2002 г. между правоприемника на „Балканбанк" АД /в
несъстоятелност/ при условията на Закона за банките - „Росексимбанк" АД, като цедент и
„Корпоративна Търговска Банка" АД, като цесионер. Задължението на „В.В.Г.Д.О.П." ООД
не е било издължено на първоначалния падеж и впоследствие, със споразумения между
кредитора „В.К." ЕООД и длъжника „В.В.Г.Д.О.П." ООД, е било многократно отсрочвано и
предоговаряно (Споразумения от 01.07.2002 г., 07.01.2003 г., 06.01.2004 г., 05.01.2005 г.,
05.01.2006 г., 16.01.2007 г., 10.01.2008 г., 14.01.2009 г., 07.01.2010 г., 05.01.2011 г.,
11.01.2012 г., 09.01.2013 г., 09.01.2014 г., 27.11.2014 т., 02.12.2014 г., 31.12.2014 г.
2014. и 14.09.2015 г., 13.04.2016 г., 18.05.2016 г. и 19.05.2016 г.).
Задължението е съществувало към момента на вписване на преобразуването на
„В.В.Г.Д.О.П." ООД, а същото не е погасено от длъжника и впоследствие. За него съгл. чл.
263л от ТЗ е отговаряло солидарно с „В.В.Г.Д.О.П." ООД и „Т.П." ЕАД.
Сочи, че „Т.П." ЕАД е прехвърлило/цедирало свои вземания вместо изпълнение и е
извършило директни плащания в полза на кредитора „В.К." ЕООД до размера на
лимитираната си солидарна отговорност, а именно плащания в размер на 18 504 340
лева, както следва: „Т.П." ЕАД е прехвърлило в полза на „В.К." ЕООД по
силата на договор за прехвърляне на вземане вместо изпълнение от 13.4.2016 г.
свое парично вземане от „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ" ЕАД
(„НЕК" ЕАД) в размер на 466 957,31 лева; в периода от 20.04.2016 г. до
18.05.2016 г. е заплатило по банков път на кредитора В.К. ЕООД сума в размер
общо на 8 548 850 лева; по договор за прехвърляне на вземане вместо изпълнение
от 18.6.2016 г. е прехвърлило в полза на „В.К." ЕООД свое парично вземане от
„НЕК" ЕАД в размер на 431 110,73 лева; и в периода от 19.05.2016 г. до
06.06.2016 г. е заплатило по банков път на кредитора В.К. ЕООД сума в размер
общо на 9 279 695,07 лева.
Заключава, че отговорността на „Т.П." ЕАД за задължения на „В.В.Г.Д.О.П."
ООД, възникнали преди преобразуването , за които Т.П." ЕАД е отгворна рана при
5
условията на солидарност– до размера на получените права /до сумата от 18 504 340 лв./, е
изцяло и окончателно погасена.
Постъпила е допълнителна ИМ /л. 392/. Ищецът акцентира на практиката на САС
и ВКС, като счита, че ВКС изрично посочва в свои актове /които цитира в ДИМ/, че целта
на чл.263л ал.2 ТЗ е възможността на увредения кредитор да се удовлетвори от имуществото
на скритите участници, каквато в настоящата хипотеза не е изключена, напротив е
гарантирана със солидарната отговорност на новообразуваните чрез отделяне дружества и
преобразуваното „В.В.Г.Д.О.П.,, ООД, съгласно чл.263л ал.2 ТЗ“.
Възразява срещу твърденията на "Т.П.“ ЕАД, за неоснователност на предявените
искове.
Прави възражение за нищожност на: Споразумение от 01.07.2002 г.;
Споразумение от 07.01.2003 г.; Споразумение от 06.01.2004 г.; Споразумение от 05.01.2005
г.; Споразумение от 05.01.2006 г.; 05.01.2005 г.; от 14.01.2009 г.Споразумение от 07.01.2010
г.; Споразумение от 05.01.2011 г.; Споразумение от 11.1.2012 г.; Споразумение от 09.01.2013
г.; Споразумение от 09.01.2014 г.; Допълнително споразумение от 09.01.2014 г.;
Споразумение от 27.11.2014 г., всички сключени между „В.В.о.П.“ ООД и „ВГД Комсрс”
ЕООД; Допълнително споразумение от 02.12.2014 г.; Споразумение от 31.12.2014 г.;
Споразумение от 14.09.2015 г., всички сключени между „В.В.о.П.“ ООД, „В.К.” ЕООД и
"Т.П.“ ЕАД; Договор за прехвърляне на вземане от 13.04.2016 г.; Договор за прехвърляне на
вземане от 18.05.2016 г., сключени между„В.К.” ЕООД и "Т.П.“ ЕАД, и Споразумение от
19.10.2016 г.,
2016. сключено между „В.В.о.П.“ ООД, „В.К.” ЕООД и "Т.П.“ ЕАД.
Според ищеца горепосочените споразумения са нищожни, защото:
Те са сключени привидно, за да генерират дълг на „В.В.о.П.“ ООД към „В.К.” ЕООД;
Те са сключени привидно като действителната им цел е привидно да се погасяват
твърдени задължения на солидарният длъжник "Т.П.“ ЕАД по сключени от
преобразуващото се дружество „В.В.о.П.“ ООД сделки;
„В.В.о.П.“ ООД, „ВГД Комсрс” ЕООД и "Т.П.“ ЕАД са свързани лица и изпълнението
между тях цели да увреди кредитора „КТБ” АД в (н.)
Оспорва достоверността на датите
на Споразумение от 01.07.2002 г.;
Споразумение от 07.01.2003 г.; Споразумение от 06.01.2004
г.; Споразумение от 05.01.2005 г.;
Споразумение от 05.01.2006 г.; Споразумение от 16.01.2007
г.; Споразумение от 10.01.2008 г.;
Споразумение от 14.01.2009 г.; Споразумение от 07.01.2010
г.; Споразумение от 05.01.2011 г\;
Споразумение от 11.01.2012 г.; Споразумение от 09.01.2013
6
г.; Споразумение от 09.01.2014 г.
Във връзка с възражението за нищожност на споразумения да се има предвид
свързаността на лицата, които са страни по тях. Така например:
„В.К.” ЕООД е съдружник в дружество „В.В.о.П.“ ООД, в което притежава дялове,
равняващи се на 83.84% от капитала, т.е. това е съдружник, който притежава квалифицирано
мнозинство да взима всички решения във „В.В.о.П.“ ООД,видно от ТР при АП;
„В.В.о.П.“ ООД, „В.К.” ЕООД и"Т.П.“ ЕАД имат идентично седалище и адрес на
управление: гр. Петрич-2850 ж.к. Оранжерии - Шосето за София;
- Едноличен собственик на капитала на "Т.П.“ ЕАД е „В.В.о.П.“ ООД:
Всички оспорени споразумения са разписани между представителите на страните
Г.Д.Г.(за „В.К.” ЕООД) и В.Г.(за „В.В.о.П.“ ООД и "Т.П.“ ЕАД), които към момента на
подписване на процесиите споразумения са били съпрузи.
Прави възражение за нищожност на Споразумение за прихващане и за прехвърляне
на вземания вместо изпълнение от 14.09.2015 г.. сключено между „В.В.о.П.“ ООД, „В.К.”
ЕООД и"Т.П.“ ЕАД.
Сочи, че посочените в Споразумение за прихващане и за прехвърляне на вземания
вместо изпълнение от 14.09.2015 г. вземания на „В.В.о.П.“ ООД към третите лица „Г.Т.”
ЕООД; „О.Г.” ЕООД; ЕТ „Г.Т.”; „А.И.*” ЕООД; „В.О.” ЕООД; „А.Б.” ЕООД; ЕТ
„О.С.Г.В.Г.”; ЕТ „Г.С.”; „Б.Р.О.П.” ЕООД; „З.*” ООД; К.б.у.П.” ЕООД; К.В. ЕООД;
„С.З.О.П.” ЕООД; Земеделска кооперация Ц.С.; „Т.П.” ЕАД; П.* ООД и К.ф.П. ЕООД, не
съществуват.
За тези вземания няма доказателства за тяхното съществуване. Доколкото
ответникът твърди, че с посочените в Споразумение за прихващане и за прехвърляне на
вземания вместо изпълнение от 14.09.2015 г. вземания е реализиран институтът на даване
вместо изпълнение, то следва да докаже реалното съществуване на тези вземания,т.е. според
ищецът липсва предмет на Споразумение за прихващане и за прехвърляне на вземания
вместо изпълнение от 14.09.2015 г.
Прави възражение за нищожност на Договор за прехвърляне на вземане вместо
изпълнение от 13.04.2016 г., сключено между "Т.П.“ ЕАД и „В.К.” ЕООД.
Твърди, че посоченото в Договора за прехвърляне на вземане вместо изпълнение
от 13.4.2016 г. вземане на „Т.П.” ЕАД към „Национална електрическа компания”
ЕАД(„НЕК” ЕАД) в размер на сумата от 466 957.31 лв. не съществува.
Прави възражение за нищожност на Договор за прехвърляне на вземане вместо
изпълнение от 18.05.2016 г., сключено между "Т.П.“ ЕАД и „В.К.” ЕООД.
-Твърди, че посоченото в Договора за прехвърляне на вземане вместо изпълнение
вземане на „Т.П.” ЕАД към „Национална електрическа компания” ЕАД(„НЕК” ЕАД) в
размер на сумата от 431 110.73 лв. не съществува.
Следва да се има предвид, че нищожността на посочените споразумения е установена
7
в мотивите на Решение № 385/01.25.2019 г. по описа на ОС Благоевград, което към
настоящия момент е влязло в сила. В тази връзка моли съдът служебно да изиска препис от
посоченото решение, като същото да бъде приложено по делото.
Да се има предвид, че нндиция за привидността на посочените споразумения е
системата на погасявания на „дълга“ към „В.К.“ ЕООД. Това е направено чрез множество
парични преводи, които са направени в периода 19.04.2016 г. - 06.06.2016 г. Като общ
резултат от тези преводи, може да се установи, че: К. ЕАД, ЕИК ********* (свързано лице с
останалите дружества) превежда на "Т.П.“ ЕАД сума в общ размер на 18 279 290 лева;
„Т.П.“ ЕАД превежда на „В.К.” ЕООД сума в общ размер на 18 465 392 лева;
- „В.К.” ЕООД превежда на К. АД сума в общ размер на 19 136 000 лева.
Видна е целта на посочените движения на парични средства, а именно да бъде
„изплатен“ привидно генерирания дълг на ответниците към „В.К.” ЕООД. Нешо повече,
посочените суми са плащани чрез множество частични преводи, т.е. чрез многократно
преминаване през посочения кръг, една сума от 700 000 лева е отчетена като погасяване на
задължението на ответниците до размер от над 18 000 000 лева.
-На основание чл. 183 от ГПК моли да бъде задължени ответника да представи
доказателствата в оригинал.
„Т.П.“ ЕАД депозира отговор по ДИМ / на л. 448/. По възражения за нищожност
на ищеца, излага следното становище. Повтаря съображенията си от първоначалния
отговор. Подробно обосновава, че твърденията на ищеца за привидност на споразуменията
са неточни, неясни, непълни и недоказани.
Счита, че оспорване на достоверността на датите на Споразуменията е
ирелевантен въпрос с оглед на факта, че погашенията от страна на „Т.П." ЕАД, с които
същото дружество е изпълнило задължения на „В.В.о.П." ООД към В.К. ЕООД, са
извършени в периода 04.2016 г.- 06.2016 г. Т.е., дори хипотетично да се приеме, че най-
ранната достоверна дата на посочените Споразумения е посочената от ищеца дата - 09.2015
г., това по никакъв начин не променя факта, че с извършените погашения е погасен
действителен дълг, който не само, че е възникнал преди самите погашения и то далеч преди
възникване на вземанията претендирани от ищеца. Отбелязва, че в споразумението от
27.11,2014 г. са изброени всички предходни споразумения, а то самото е било подписано с
нотариална заверка на подписите на страните и следователно притежава достоверна дата.
По възражението за нищожност на Споразумение за прихващане и прехвърляне
на вземания вместо изпълнение от 14.09.2015 г., сключено между „В.В.о.П." ООД, В.К.
ЕООД и „Т.П." ЕАД , счита, че изтъкнатато че посочените в Споразумението вземания на
„В.В.о.П." ООД към трети лица не съществували, поради което и Споразумението било
нищожно- е голословно и следва да бъде доказано.
По възражението за нищожност на Договор за прехвърляне на вземане вместо
изпълнение от 13.04.2016 г., сключен между „Т.П." ЕАД и В.К. ЕООД, както и на Договор
8
за прехвърляне на вземане вместо изпълнение от 18.05.2016 г. между същите страни, се
изтъква за неоснователността му, наличието на фактура № **********/ 31.03.2016 г. с
издател „Т.П." ЕАД и получател „НЕК" ЕАД и фактура №**********/ 30.04.2016 г. с
издател „Т.П." ЕАД и получател „НЕК" ЕАД. Сочи се, че те не само са надлежно издадени
от доставчика, но са и редовно връчени и приети от техния получател „НЕК" ЕАД:, като са
били и изплатени от „НЕК" ЕАД.
Според дневни отчети по сметка на В.К. ЕООД, предоставени на „Т.П." ЕАД от
последното дружество, на 18.04.2016 г. „НЕК" ЕАД е платило на В.К. ЕООД сумата от 466
957,31 лв. с основание на плащането ел. енергия за сметка на „Т.П. ЕАД" остатък по фактура
**********/31.03.2016 г., а на 26.05.2016 г. „НЕК" ЕАД е изплатило на В.К. ЕООД и сумата
от 431 110,73 лв. с основание на плащането за сметка на „Т.П." ЕАД по фактура **********/
30.04.2016 г. С посочените плащания по фактурите, извършени от длъжника „НЕК" ЕАД, не
само, че той не оспорва, но и категорично потвърждава и изпълнява оспорените от ищеца
вземания в полза на „Т.П. ЕАД". Това от своя страна по безспорен начин доказва
неоснователността на възраженията на ищеца за нищожност на Договор за прехвърляне на
вземане вместо изпълнение от 13.04.2016 г., сключен между „Т.П." ЕАД и В.К. ЕООД, както
и на Договор за прехвърляне на вземане вместо изпълнение от 18.05.2016 г. между същите
страни
По отношение на съображения за нищожност поради свързаност между „В.В.о.П."
ООД, В.К. ЕООД и „Т.П." ЕАД, ответникът заявява, че законът не поставя ограничения в
свободата на договаряне между свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ. Твърдяната
свързаност не е и не може да бъде елемент от фактическия състав на твърдяната от ищеца
нищожност, каквато не може да се обоснове и с факта ако две, три или повече юридически
лица имат едно и също седалище и адрес на управление.
Акцентира всички споразумения, за които ищецът твърди, че били нищожни
поради твърдяна от него, но недоказана, привидност, а именно на основание неясното и
неотносимо към института на привидността негово твърдение, че имали за цел да бъде
генериран дълг на „В.В.Г.Д.О.П." ООД към В.К. ЕООД (респ. да освободят „солидарният
длъжник „Т.П." ЕАД от отговорността му спрямо преобразуващото се дружество
„В.В.Г.Д.О.П." ООД") касаят не просто някакво задължение на „В.В.Г.Д.О.П." ООД към
В.К. ЕООД, а конкретно задължение на В.В.О.П. ООД, което първоначално е било към
кредитора „КТБ" АД (към самия ищец), вземането по което не се оспорва от ищеца по
делото и е било цедирано (прехвърлено) именно от самия него в полза на новия кредитор
В.К. ЕООД по силата на сключения между последните Договор за прехвърляне на вземане
/цесия/ от 17.06.2002 г. Посоченото, цедирано от „КТБ" АД в полза на В.К. ЕООД
лихвоносно вземане от „В.В.Г.Д.О.П." ООД в размер на 1 660 659,09 USD произтича от
Договор № 2/01.09.1992г. за предоставяне на инвестиционен валутен кредит с Анекс към
него, сключени между „Балканбанк" АД и Агрофирма О.П., гр. Петрич (чийто
правоприемник е „В.В.Г.Д.О.П." ООД), като самата „КТБ" АД е придобила същото това
вземане по силата на Договор за прехвърляне на вземане /цесия/, сключен на 31.01.2002 г.
9
между правоприемника на „Балканбанк" АД /в несъстоятелност/ при условията на Закона за
банките - „Росексимбанк" АД, като цедент и „КТБ" АД, като цесионер.
Спорът по настоящото дело се свежда основно дали за вземанията по по
процесния договор следва да отговаря и дружество "Т.П.“ ЕАД, учредено с отделяне след
преобразуването на „В § ВГД Оранжерии Петрич“, ООД, съобразно чл. 263л, ал. 1 ТЗ или
отговорността му следва да е до размера на придобитото имущество от дружеството при
отделянето му.
По т. 2 на чл. 146, ал. 1 ГПК: Правна квалификация на правата,
претендирани от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника - предявени
са искове на основание по чл. във вр. с чл.430 ТЗ във вр. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Направено е възражения за нищожност на основание чл. 26 от ЗЗД на
споразумения, на които ответника се позовава за неснователност на иска, до размера на
който той се счита за отговорен за задължения на „В.В.о.П.“ ООД.
По т. 3 на чл. 146, ал. 1 ГПК: Кои права и обстоятелства се признават:
По т. 4 на чл. 146 от ГПК: Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване.
По т. 5 на чл. 146, ал. 1 ГПК: Как се разпределя доказателствената тежест
за подлежащите на доказване факти
В тежест на ищеца е да докажи сключването на Договор за банков кредит от
31.08.2009г. и анекси към него и съдържащи се в тях уговорки, въз основа на които счита, че
му се дължат неплатените суми, предмет на настоящото производство, от ответника
солидарно с „В.В.о.П.“ ООД, да докаже размерите на претенциите и идентичността им с
приетите от синдика вземания .
Доказателствените искания на ищеца от първоначалната искова молба за
приемане на писмени доказателства и за допускане на ССЕ с поставените задачи, след
проверка в счетоводството на страните да отговори на въпросите са допустими относими и
необходими за законосъобразното решаване на спора, поради което съдът ги уважава. По
повод искането му за приемане на писмените доказателства представени с ДИМ съдът
указва на ищеца, че такива с нея не са представени – не се съдържат по делото, като
ответникът изрично също сочи, че такива с ДИМ не са му връчени.
Доказателствените искания на ответника, направени с първоначалния отговор за
приемане на писмени доказателства, предвид позицията му съдът също счита, че са
допустими и относими към предмета на спора, поради което ги уважава. Искането за
допускане на ССЕ, обаче съдът счита, че не е необходимо за законосъобразното решаване на
спора, поради което го оставя без уважение. Такова е и искането на ищеца от ДИМ за
допускане на ССЕ за отговор на формулираните в ДИМ въпроси. Ще следва да не се
уважава и искането на ответника от допълнителния отговор за назначаване на такава за
отговор на поставените въпроси, в случай че се уважи искането на ищеца от ДИМ за ССЕ.
Ч.гр.д. – 650/2015 г., по описа на РС-Петрич е изискано поради което съдът се
10
прилага към настоящото.
По аргументите на ответното дружество за недопустимост ще следва да се
отбележи че:
По допустимостта на настоящото производство при съобразяване аргументите от
отговора на "Т.П.“ ЕАД има произнасяне на САС, който не е споделил аргументите на
ответното дружество, с които делото е било прекратено, като САС е приел иска за
допустим. С несъгласието си със становището на САС първоначалният съдия-докладчик,
определен по настоящото дело е обосновал отвода си /с вероятността да застъпи и в крайния
си съдебен акт становището си за недопустимостта на исковете/.
С оглед становището на САС и при съобразяване на чл. 278, ал. 3 ГПК, според
който постановеното определение по частната жалба е задължително за долустоящия,
означава, че настоящият състав следва да се съобрази със становището на САС за
допустимостта на иска.
Водим от изложеното и на основание чл. 230, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 637, ал. 3,
т. 2 от ТЗ, чл. 374, ал. 1 и 2, чл. 377 във вр. с чл. чл.140, чл. 157 и чл. 159, ал. 1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Възобновява производството по настоящото дело.
Обявява проектодоклада на страните, съобразно обстоятелствената част на
настоящия акт.
Приема представените от страните писмени доказателства. Назначава ССЕ, като
вещото лице след проверка в счетоводството на страните да отговори на въпросите,
формулирани от ищеца в първоначалната искова молба,
Задължава ответника да основание чл. 183 от ГПК до датата на насроченото с.з. да
представи доказателствата, които е представил с отговора в оригинал или официално
заверен пепис от същите с изключение на плана за преобразуване на „В.В.о.П.“ ООД и на
одитирски доклад за проверка на преобразуването на „В.В.о.П.“ ООД. При неизпълнение на
указанието те ще бъдат изключени от доказателствения материал
Оставя без уважение искането на ищеца от ДИМ и на ответника в първоначалния
отговор за допускане на ССЕ с формулираните задачи, както и искането на ответника от
допълнителния отговор за назначаване на такава, в случай че се уважи искането на ищеца от
ДИМ за ССЕ
Допуска назначаването на съдебно счетоводна експeртиза, като вещото лице след
като се запознае с документите по делото, да посети счетоводствата на страните по делото
да отговори на впъросите, формулирани от ищеца в първоначалната искова молба.
Постановява експертизата да се извърши при депозит 500 лв., вносим от ищеца в 7-дневен
срок от получаване на настоящия акт. Назначава за изпълнение на експертизата вещото лице
11
Иван Стоименов, което да се уведоми след внасяне на депозита.
Прилага Ч.гр.д. – 650/2015 г., по описа на РС-Петрич към настоящото.
Указва на ищеца, че с ДИМ не са представени, визираните в нея писмени
документи - изявление за обявяване на предсрочна изискуемост и ПДИ изх. № 628/31.8.2015
г. на КТБ, връчена чрез нотариус Р. Йосифовска, рег. № 503, заедно с разписка за залепване
и уведомление до „В.В.о.П.“ ООД и до "Т.П.“ ЕАД, които моли да се приемат за
доказателства. Те не се съдържат по делото, като ответникът изрично също сочи, че такива
с ДИМ не са му връчени. За целта съдът дава възможност на ищеца да ги представи с
преписи за ответника в едоседмичеен срок от получаване на настоящия акт.
Указва на ищеца да посочи влязлото в сила Решение № 385/01.25.2019 г. по кое
дело по описа на ОС Благоевград е постановено, за което прави искане съдът служебно да
изиска препис и да го приложи по делото.
Указва на снидика на "Т.П.“ ЕАД, че може да изрази становище по предмета на
спора.
Насрочва с.з. за 14.03.3024 г. от 13:30 ч. Да се призоват страните, както и синдика
на "Т.П.“ ЕАД /н/.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
12